Р Е Ш Е Н И Е  № 357

гр.Русе,27.05.2019г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

          Русенският  Районен съд ,четвърти наказателен състав в публично заседание на единадесети  април две хиляди и деветнадесета година в състав :

 

                                                Районен съдия: Венцислав Василев

                                      Съдебни заседатели :

 

 

при секретаря Юлия Острева….……………………………………………..

и в присъствието на  прокурора.………………………………………………

          като разгледа  докладваното от съдията АНД №  502/2019г. по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното :

          Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

          Постъпила е жалба от Ц.И.Ц. до  Русенския  Районен съд  против наказателно постановление № 38-0000138/20.02.2019г. на Началника на ОО ”Автомобилна администрация”-гр.Русе, в която се иска съдът да го отмени, като незаконосъобразно.

          Жалбоподателят редовно призован ,не се явява и не взема становище по жалбата; вместо него се явява процесуален представител, който поддържа жалбата.

Ответникът по жалбата,редовно призован не  изпраща представител.

Русенската  Районна прокуратура редовно призована ,не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

          Съдът след преценка на събраните доказателства,приема за установено от фактическа страна следното:

          Жалбоподателят работел, като таксиметров шофьор, управлявайки лек таксиметров автомобил „Шeвролет Авео“ с ДК№  …., негова собственост. Този автомобил бил оборудван съгласно изискванията на чл.21 от Наредба № 34/1999г. На 22.01.2019г., около 13,35 ч.  му била извършена проверка в гр.Русе по ул.“Студентска“ от св.А.К.,***  относно спазване на  Закона за автомобилните превози и подзаконовите нормативни актове по приложението му. В хода на проверката св.К. установил, че автомобилът  е с включен електронен таксиметров апарат ,с открита табела „Такси“, без табела „Не работи“ и същият ден жалбоподателят не е извършвал  платени таксиметрови превоза, видно от нулева контролна лента. Също така в хода на проверката се установило, че жалбоподателят извършва таксиметров превоз с Разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници и холограмен стикер, издадено от Община Русе, чиято валидност е изтекла на 31.12.2018г. и пътна книжка, издадена на 13.09.2018г. За констатираните нарушения св.К.  съставил АУАН против жалбоподателя, а въз основа на него АНО издал обжалваното наказателно постановление, с което му били наложени две административни наказания глоба в размер на 2 000 лв. всяко за нарушения по чл.93 ал.1 т.1 от Закона за автомобилните превози (ЗАПр) – за нарушения по чл.31 ал.1 т.1 и по чл.31 ал.1 т.5 от Наредба № 34/06.12.1999г.

 

          Тази фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните в хода на производството доказателства.

 

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице, които има право на жалба, срещу подлежащ на обжалване по съдебен ред акт и в този смисъл е допустима.

 

Разгледана по същество е частично основателна. В хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, но неправилно е приложен материалния закон по отношение на второто нарушение

   

          Разпоредбата на чл.31 ал.1 т.1 от Наредба № 34 от 1999 г. за таксиметров превоз на пътници императивно задължава при управление на таксиметров автомобил в превозното средство да се намира разрешението за извършване на таксиметров превоз. От показанията на св. К. и извадката от контролната лента се установява, че към момента на извършване на проверката на 22.01.2019 г., жалбоподателят имал качеството "водач" на таксиметров автомобил (тъй като е оборудван съобразно чл.21 от Наредба № 34/1999г.) марка"Шeвролет Авео" с ДК№ …. и че в превозното средство се е намирало разрешението за извършване на таксиметров превоз, издадено на основание чл.24 от Наредбата, но същото било с изтекъл на 31.12.2018г. срок на валидност. Смисловото съдържание на нормата налага извода, че неносенето на разрешението  за извършване на таксиметров превоз от водач на моторно превозно средство, извършващ обществен превоз на пътници е административно нарушение по така подбраната правна квалификация само при наличие на издадено такова удостоверение на водача в срока му на действие. В конкретния случай категорично е установено, а това е и отразено като фактология в съставените акт и наказателно постановление, че такъв документ бил издаден на името на жалбоподателя и носен от него при проверката на 22.01.2019 г., но същият бил с изтекъл срок на валидност на 31.12.2018г. Така очертаното изпълнително деяние в случая се субсумира под санкционната разпоредба на  чл. 93 ал.1 т.1 от ЗАПр, норма, която въвежда санкция за водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз на пътници и товари без разрешение. От своя страна нормата на чл.93 ал.2 от ЗАПр санкционира субектите посочени в нея, които не представят към момента на проверката някой от посочените документи, което предполага същите обективно да съществуват и да не е изтекла тяхната валидност. Доколкото действително разрешението (л.7 от делото) е било със срок на валидност от 05.01.2018г., то същото на основание чл.24 ал.3 от Наредба № 34/06.12.1999г. е следвало да бъде със срок на валидност до 05.01.2019г., което обаче не променя извода за съставомерност на нарушението, тъй като същото е извършено на 22.01.2019г.  Не е основателно възражението на защитата, че нарушението в случая е несъставомерно, тъй като към момента на проверката в автомобила не е имало пътник, тъй като таксиметровият превоз е вид обществено превоз на пътници на осн. чл.2 от Наредба № 34, а видно от дефиницията по § 1 т.3 от ЗАПр е ирелевантно обстоятелството дали превозното средство, с което се извършва е натоварено или не. Единствената хипотеза, при която би отпаднала отговорността на водача в случая е при положение, че автомобилът е бил оборудван съобразно чл.46 от Наредба № 34/06.12.1999г. с табела „не работи“ и свален и или закрит с калъф знак „такси“.  В този смисъл съдът намира, че това нарушение е правилно установено и доказано и в тази му част следва да бъде потвърдено.

          Налице е неправилно приложение на материалния закон по отношение на второто нарушение и в тази му част наказателното постановление следва да се отмени , като незаконосъобразно.

 В хода на проверката жалбоподателят      е представил пътна книжка, заверена на 13.09.2018г. от превозвача „СГГН“ ЕООД. В Наредба № 34/06.12.1999г. няма изискване, подобно на горепосоченото разрешение за срока на валидност на пътната книжка и в този смисъл и доколкото в приложение № 13 от Наредбата тя съдържа 100 пътни листа очевидно е, че важи до срока на изчерпването им. Доколкото по делото няма никакви доказателства, че тези пътни листи са били изчерпани, то съдът намира, че жалбоподателят е бил с редовно издадена, а съответно и валидна пътна книжка и в този смисъл нарушението по чл.93 ал.1 т.1 от ЗАПр е несъставомерно.

          При това положение обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено по пункт първи и отменено по пункт втори от него.

 

Мотивиран така  и на основание чл.63 ал.1  от ЗАНН ,съдът :

 

Р   Е   Ш   И  :

 

          ПОТВЪРЖДАВА наказателно  постановление № 38 – 0000138/20.02.2019г. на Началника на  ОО”Автомобилна администрация” гр.Русе, с което на Ц.И.Ц. с ЕГН ********** му е наложено  административно наказание  “глоба” в размер на 2 000 лв.  за  нарушение по чл.93 ал.1 т.1 ал.1 от ЗАПр вр. чл.31 ал.1 т.1 от Наредба № 34/06.12.1999г.  

          ОТМЕНЯ  наказателно  постановление № 38 – 0000138/20.02.2019г. на Началника на  ОО”Автомобилна администрация” гр.Русе, с което на Ц.И.Ц. с ЕГН ********** му е наложено  административно наказание  “глоба” в размер на 2 000 лв.  за  нарушение по чл.93 ал.1 т.1 ал.1 от ЗАПр вр. чл.31 ал.1 т.5 от Наредба № 34/06.12.1999г. 

          Препис от решението да се изпрати на жалбоподателя и АНО.  

          Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Русенския Административен съд.

 

 

                                                                             Районен съдия :