ПРОТОКОЛ
№ 145
гр. Перник, 09.06.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:ВИКТОР Б. ГЕОРГИЕВ
Членове:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА
при участието на секретаря ЗЛАТКА М. С.А
и прокурора Алб. М. Ст.
Сложи за разглеждане докладваното от ВИКТОР Б. ГЕОРГИЕВ Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20221700600123 по описа за 2022
година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
Жалбоподателят подсъдим СЛ. СЛ. П. се явява лично и с адв. С..
Жалбоподателят подсъдим ИВ. Г. Р. се явява лично и с адв. Ц..
Явяват се частните обвинители Л.Р. и Ю. Л..
Явява се адв. Г.Х., повереник на частните обвинители Л.Р. и Ю. Л..
Адв. Х. – Представям и моля да приемете договор за правна защита и съдействие
от Л.Р.. За днешното съдебно заседание ще бъде представлявана Л.Р. от адв. Л.а чрез
адв. Х. във връзка с преупълномощаването.
Съдът разясни на страните правото на отвод на основание чл.274 от НПК на
член от състава на съда, прокурора, съдебния секретар.
Отводи и възражения срещу състава на съда не се направиха.
Прокурор С. – Да се даде ход на делото.
Адв. Х. – Да се даде ход на делото.
Адв. С. – Да се даде ход на делото.
Адв. Ц. – Да се даде ход на делото.
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
1
Приема и прилага представените в днешното съдебно заседание от адв. Х.
писмени документи.
Приема и прилага от ГД“ИН“ -Затвор гр. Б.д. два броя справки за подсъдимите
И.Р. и С.П..
Прокурор С. - Няма да соча други доказателства.
Адв. Х. - Няма да соча други доказателства.
Адв. С. – Няма да соча други доказателства.
Адв. Ц. – Няма да соча други доказателства.
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Приключва съдебното следствие.
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
Прокурор С. – Считам, че атакуваната присъда е правилна, тъй като е
законосъобразна, обоснована, а наложените с нея наказания справедливи. Доводите
включени във въззивната жалба са изключително подробно анализирани в мотивите
към първоинстанционната присъда, не се излагат нови такива, а първоинстанционния
съд анализирайки събраните доказателства, наистина по един детайлен начин, е
установил фактическата обстановка, която изцяло съвпада с фактическата обстановка
описана в обвинителния акт. Считам, че не са допуснати нарушенията сочени като
аргументи във въззивната жалба и от събраните доказателства и установената
фактическа обстановка се налага наистина извода приет от първоинстанционния съд за
доказаност на престъплението и най- вече неговото авторство, което се оспорва с
жалбата. С оглед на тези обстоятелства Ви предлагам да потвърдите присъдата на РС
Перник, като оставите подадената въззивна жалба без уважение.
Адв. Х. – Считам, че така подадената от обвиняемите въззивна жалба е чисто
бланкетна. В нея се сочи незаконосъобразност и неправилност на решението, като се
обсъждат аргументи изцяло по същество. Никъде в конкретика не се казва в какво
точно се касае тази незаконосъобразност и неправилност. Придържам се към всичко
казано от прокуратурата, там са обсъдени подробно доказателствата по делото, които
са изключително в тежест, доказани са и сочат единствено и само като възможни
дейци на съответните действия подсъдимите лица. Искам да обърна внимание и на
един факт, именно молба от единия от подсъдимите, производството да бъде гледано
по процедурата на глава 27. С оглед на това същият е потвърдил, че ще признае
доказателствата по делото и че ще признае вината си. Това се явява една абсолютна
индиция, сочеща несъмнено обвиняемите като извършители и тяхната вина и моля да
потвърдите първоинстанционния акт.
2
Адв.Ц. – Аз лично съм писал молбата за съкратено производство, но не смятам,
че това е индиция, че моя подзащитен признава вината, от това щеше да се възползва
да получи по-леко наказание, изобщо не смятам, че това следва да се приема като
някакво самопризнание. Посочил съм в молбата точно и категорично на какво се
базирам, за да подам тази жалба срещу присъдата. Посочил съм, че свидетеля А.Д.,
който е единствения пряк очевидец, който в 4 ч. сутринта е разпознал моя подзащитен,
че е прескочил през оградата на къщата и той е смятал, че няма какво друго да прави
там, освен да краде. Още в самото разследване този свидетел така се обърка, че накрая
каза, че за разпознаването са му помогнали тези, които са присъствали на това
разпознаване и те са му помогнали да посочи точно кое е лицето, в залата той не можа
да посочи кои са тези лица, включително и моя подзащитен. Фотосите, които са
използвани от камерите очевидно се вижда разликата във фигурите на двамата, на
фотосите се виждат две почти еднакви фигури, като се твърди, че на едната от тях е
моя подзащитен. Никъде по време на досъдебното производство не са установени
преки доказателства, че именно Р. е взел участие в извършването на това престъпление
и само с внушенията, които са направени се посочват, че няма как друг да извърши
престъплението освен Р.. Не са събрани достатъчно доказателства от които да се
направи основателно предположение, че това е лицето, което е извършило
престъплението. Смятам, че единствената справедлива присъда е именно
оправдателната.
Адв. С. – Напълно споделям доводите изложени от адв. Ц., държа да отбележа,
че основното ни възражение срещу присъдата се изразяваше в обстоятелството, че
обвинението по отношение на С.П. е напълно недоказано. Нещо повече, то почива
изцяло върху косвени доказателства и присъдата почива изцяло на косвени
доказателства. Това само по себе си не би представлявало каквато и да било пречка за
установяване на отговорност, стига тези косвени доказателства да позволяваха да се
направи един единствен извод по отношение авторството на деянието. Налице са двама
подсъдими и правилото за постановяването на присъдата въз основа на косвени
доказателства следва да се прилага поотделно за всеки един от подсъдимите, т.е.
наличието на евентуални преки доказателства по отношение на единия не може да
служи като обстоятелство изключващо ангажимента на съда да постанови присъда по
косвени доказателства по отношение на другия, които косвени доказателства сочат
един единствен възможен извод. По отношение на подзащитния ми П., няма нито едно
пряко доказателство. Съдът се е опитал да преодолее този недостатък, като е направил
в мотивите си генералния извод на стр. 11, че присъдата почива и на преки
доказателства. Никъде в мотивите не се сочи кое е прякото доказателство уличаващо
С.П.. Единствено на две места в присъдата, когато се обсъждат показанията на
свидетеля Д., съдът е използвал множествено число, веднъж на стр. 13 и на стр. 6,
където съдът е възприел като фактическа обстановка, че свидетеля Д. ясно видял
3
начина по който двамата подсъдими се озовали на тротоара. Никъде в показанията
свидетелят Д. не сочи подзащитния ми С.П.. Нещо повече, разпознаване по делото на
С.П. не е извършено, тъй като изначалното време на цялото производство свидетелят
категорично твърди, че не може да посочи второто лице, тъй като е концентрирало
вниманието си върху първото. В този смисъл намирам за необходимо да отбележа, че
този свидетел даде съществено различаващи се показания в съдебна фаза и за мен е
непонятен извода на съда, който той прави, че противоречията между казаното на
досъдебното производство и съдебната фаза било очевидно, че се дължало на различна
мотивация на свидетеля. По делото няма такива факти, че на свидетеля е повлияно по
какъвто и да е начин, между показанията дадени на досъдебна и съдебна фаза. Имахме
индиция, че разпознаването не е протекло по реда и правилата на НПК. По отношение
на С.П. следва да се преценява, дали са събрани достатъчно косвени доказателства.
Приетото като косвено доказателство от съда наличие на графични данни, които дават
индиция, че на инкриминираната дата, значителни часове по-рано С.П. се е намирал в
гр. П., в центъра на града, също не обосновават тезата, че няма връзка между него и
инкриминираното деяние. Неправилно съдът е приел и за безспорно обстоятелството,
че не се оспорва размера на отнетите вещи и тяхната стойност. В съдебно заседание
бяха събрани доказателства за съществена разлика между даденото като сведения на
досъдебна фаза и това, което те дават в съдебна, което всеки твърди с обстоятелството,
че отнетите вещи не са установени по делото, поставя въпроса какъв е бил техния
размер. Съдът е следвало да изложи по подробни аргументи, защо приема примерно
наличието на такава вреда, а не на някаква по-различна. Ето защо считам, че
първоинстанционната присъда следва да бъде отменена. По отношение на казаното от
представителя на частния обвинител, ноторно известно ли е, или не е налице
възможност предложение, изхождащо от подсъдим за провеждане на производство по
различен ред да се използва като индиция за неговата съпричастност към деянието.
Моля също така, ако претендираният адвокатски хонорар надвишава установения от
закона минимум, то същия да бъде намален. В случай, че не приемете изложените от
нас аргументи, то моля да постановите по-лека от първоинстанционната присъда.
Адв. Х. – Претендирам адвокатския хонорар.
Съдът дава последна дума на подсъдимия С.П. – Моля съдът за снизхождение.
Съдът дава последна дума на подсъдимия И.Р. – Не се признавам за виновен,
желая оправдателна присъда.
Съдът се оттегли на съвещание.
След съвещание съдът обяви, че ще се произнесе с решение в законоустановения
срок.
Заседанието завърши в 10.45 часа.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
4
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5