Р Е Ш Е Н И Е № 516
гр. Видин, 08.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Видинският
районен съд, гражданска колегия, 3- ти състав в публичното заседание на втори октомври
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател:
Милена Стоянова
при секретаря Милена Евтимова след като разгледа
докладваното от съдия Стоянова гр. дело № 2678 по описа за 2018 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Делото
е образувано по искова молба на Ф.С.Ц. от гр. Видин, чрез адв. Г.П. против П.Г.М.
***, с която са предявени обективно съединени искове по чл. 59, ал. 9 от СК във
вр. с чл. 127, ал. 2 от СК, чл. 127а, ал. 2 от СК и чл. 150 от СК.
Твърди се от ищцата, че с ответника
са бивши съпрузи, чийто брак е прекратен с развод на основание чл. 50 от СК по гр.д. №
6470/2015г. по описа на СРС. Съгласно постигнатото и утвърдено от съда споразумение упражняването на родителските
права по отношение на малолетното дете Антъни Пламенов М. е предоставено на
майката, като местоживеенето на детето е също при майката на адрес в България. Ищцата посочва, че има двойно гражданство
– българско и новозеландско, като такова
гражданство има и детето на страните – Антъни Пламенов М., който е роден в Нова
Зеландия. Живял е две години там и свободно говори английски език. На
31.08.2015г. детето е постъпило в училище в Нова Зеландия, където е завършило
първи клас. Посочва също, че на 27.09.2016г. ищцата се е върнала с детето в
РБългария, за да уреди местоживеенето му в Нова Зеландия. Междувременно си
намерила работа в гр. София и с ответника постигнали споразумение по гр.д. №
2595/2017г. по описа на РС – Видин относно местоживеенето на детето в България.
Посочва също, че обстоятелствата се променили,
тъй като през 2018г. трудовото й
правоотношение в гр. София е прекратено, не могла да си намери работа и поради
това се върнала в гр. Видин. Твърди също ,че била получила изгодно предложение
за работа в Нова Зеландия , детето е на
ниска възраст и поради това в негов интерес е да живее с ищцата. Посочва също,
че бащата има възможности да заплаща по – висока издръжка за детето си, за да
живее същото по-добре.
Иска
от съда да допусне промяна в местоживеенето на детето от България в Нова
Зеландия на адрес: гр. Окланд 0626, Бийч Хевън, ул. Рангатриа роуд“ № 74, да се
измени режима на лични отношения с бащата, като същият има право да вижда и
взима детето при себе си с преспиване през всяка законово определена ученическа
ваканция в Нова Зеландия и режимът на виждане да се осъществява в гр. София на
адреса на бащата.
Иска
се също на основание чл. 127а, ал. 2 от СК
съдът да замести съгласието на бащата детето да пътува без ограничения в
броя на пътуванията и тяхната
продължителност и времето, през което ще се осъществяват до Нова Зеландия за
срок от пет години.
Иска
се също да се измени размера на издръжката, която ответникът заплаща на малолетното дете, като
се увеличи от 500.00 лева месечно на 800.00 лева месечно.
Ответникът
в законния месечен срок е оспорил основателността
на исковете. Посочил е, че ищцата,
разполагайки с дадена от ответника декларация – съгласие да извежда периодично
детето от страната, на 01.06.2015г. е напуснала България и без съгласие на
ответника се е установила заедно с детето в Нова Зеландия. Заради това
ответникът е завел дело против ищцата по
Хагската конвенция и същата била принудена да се завърне в България заедно с
детето на 27.09.2016г. Оспорил е наличието на важни причини за промяна в местоживеенето
на детето като е изложил подробни доводи за това в отговора на исковата молба.
Оспорил
е исковата претенция съдът да замести съгласието на бащата детето да пътува в
чужбина като неоснователна, тъй като същата се е снабдила с такова по гр.д. №
12/2017г. по описа на РС – Видин.
Оспорил
е и исковата претенция за увеличение на издръжката като недопустима, поради
липса на активна легитимация и моли производството по делото да бъде
прекратено.
В
срока за отговор ответникът е предявил насрещен иск за изменение упражняването на родителските
права по отношение на малолетното дете, като е поискал родителските права да
бъдат присъдени на него, а ответницата по насрещния иск да бъде осъдена да
заплаща на малолетното дете издръжка в минимален размер.
Ответницата
по насрещния иск е подала отговор, в
който е оспорила същия като неоснователен.
По
делото са събрани писмени и гласни доказателства, приложено е гр.д. № 2595/2016г.
по описа на РС – Видин, препис на изп.д. № 839/2016г. по описа на ЧСИ – Ст.
Нинов, назначени и приети са социални доклади
от Д“СП“ – Видин и Д“СП“ – Слатина, назначена и изслушана е
съдебно-психологическа експертиза.
Съдът,
като се запозна с доказателствата по делото установи следното от фактическа
страна :
Не
е спорно, че страните са родители на малолетното дете Антъни Пламенов М. с ЕГН **********,
което е родено в Нова Зеландия, Окланд. От представения заверен препис на
паспорт на детето,както и превод на акт за раждане, се установява, че същото е гражданин на Нова
Зеландия.
От
представения заверен препис на паспорт на ищцата, се установява, че същата е
гражданин и на Нова Зеландия.
От
приложения заверен препис на решение № III-117-65 от 19.02.2015г. по гр.д. № 6470/2015г. по
описа на СРС, се установява, че е прекратен сключеният брак на страните в Нова Зеландия на 09.10.2009г., за което е
съставен акт № 0006/19.01.2015г. в СО Лозенец. Утвърдено е постигнатото между
тях споразумение, по силата на което родителските права върху роденото от брака
дете ще се упражняват от майката, а на
бащата е определен режим на лични контакти. Бащата се е задължил да заплаща
месечна издръжка за детето в размер на 500.00 лева
От
приложеното гр. д. № 2595/2016г. по описа на ВРС, се установява, че с решение
от 23.02.2018г. е утвърдено постигнатото между страните за изменение на съществуващия режим на лични отношения
между П.Г.М., с ЕГН: ********** и Антъни Пламенов М., ЕГН:********** както
следва:
Бащата П.Г.М., с ЕГН: **********, и
адрес *** рог 16, партер, има право
да вижда и взима при себе си детето
Антъни Пламенов М., ЕГН:**********, всяка
първа и трета седмица на месеца, за времето от 17.00 часа на петъчния
ден до 17.00 часа на неделния ден, с преспиване, както и първата половина от
Коледната ваканция и втората половина от пролетната ваканция през четните
години, втората половина от Коледната ваканция и първата половина от пролетната
ваканция през нечетните години, на рождения ден на бащата - 07.08., два пъти по
10 дни през лятото, които не съвпадат с платения годишен отпуск на майката,
както и по всяко друго време по взаимно съгласие на родителите, след което да
го връща на майката по местоживеенето му.
Бащата има право да присъства на личните
празници на детето- рожден ден и имен ден.
От представения заверен
препис на решение от 25.09.2017г. по гр.д. № 12/2017г. по описа на РС – Видин,
се установява, че съдът е дал разрешение, заместващо съгласието на бащата П.Г.М.
на детето Антъни Пламенов М., чрез неговата майка и законен представител да
издаде паспорт за задгранично пътуване, както и е дал разрешение, заместващо
съгласието на бащата, детето да напуска пределите на РБългария – да пътува до
Нова Зеландия, придружавано от майка си или упълномощени от нея представители за времето на установените в РБългария
ученически ваканции – зимна ваканция и първата половина на лятната ваканция.
От представения препис на
решение от 24.08.2016г. на Върховния съд на Нова Зеландия, гр. Окланд между
страните по делото, се установява, че е отхвърлена жалбата на ищцата против
решение на съда в Нова Зеландия за връщане на детето в България на основание
Хагската конвенция от 1980г. за гражданските аспекти на международното
отвличане на деца.
По делото е представена
кореспонденция по имейли от ищцата във връзка с търсене на работа в Нова
Зеландия, както и имейл от нейна приятелка – новозеландка, родена в България,
която изразява готовност да приеме в дома си ищцата с детето.
От
изготвения социален доклад от Д „СП” – Видин, се установява, че от раждането грижи за детето
Антъни полагат и двамата родители в Нова Зеландия. В последствие семейството се
завръща в гр. София, където са живели заедно в продължение на шест месеца.
Имало е период, в който семейството е пребивавало в Англия, където е имало
семейно жилище. От 27.09.2016г. ищцата и детето се установяват в гр. Видин на
адреса на родителите й. Към момента на изготвяне на социалния доклад –
25.04.2019г. детето живее на адреса на бабата и дядото по майчина линия. Ищцата
е трудово ангажирана в гр. София, но се прибира ежеседмично в гр. Видин и
прекарва уикендите със сина си.
Социалният
работник е посочил, че при разговор с малолетното дете, същото е заявило
желанието си да се завърне с майката в Нова Зеландия, където има приятели.
Въпреки заявеното желание, детето е заявило, че вероятно ще тъгува за баща си и
близките си в България и изпитва несигурност.
Детето е споделило също, че по въпроса за връщането в Нова Зеландия е
разговаряло с баща си и той е изразил категоричното си несъгласие детето да
пътува до Нова Зеландия.
Социалният
работник е посочил също, че при извършеното социално проучване е установено, че
са задоволени базовите потребности на детето, осигурен му е домашен уют и
комфорт, полагат се адекватни грижи за него. Родителите контактуват нормално,
налице е разбирателство, предвид което не съществува риск за психическото и
емоционалното развитие на детето.
Хигиенно
– битовите условия са много добри,
детето разполага със собствена стая, в която спи сам. Предвид ниската възраст,
му е осигурен постоянен родителски надзор.
Налице
е силна емоционална връзка на детето с майката, бащата , бабата и дядото по
майчина линия. Детето желае да бъде и с двамата родители.
От
изготвения социален доклад от Д“СП“ – София, отдел „Закрила на детето“ –район
Слатина, се установява, че бащата на детето живее в тристаен апартамент под
наем в гр. София. Жилищните и хигиенно – битови
условия са много добри. За детето има подсигурена собствена стая. Налице
е емоционална връзка на детето с бащата. Детето поддържа контакти и с бабата и
дядото по бащина линия.
Изслушана
в с.з. социалният работник Л. Диковска
посочва, че при изготвяне на социалния
доклад е посетила адреса, на който живее
бащата- на ул. Райко Алексиев 46. По негови думи той има нова партньорка, живее
с нея и детето има добри взаимоотношения с нея.
Не е споделил какъв е размерът на
месечния му доход, а споделил, че
има достатъчен доход. Жилището, в което живее
е под наем, казал е, че плаща наем в размер на 600 евро, което е около 1
200 лева на месец. Жилищните условия при него са подходящи за отглеждане на
дете на тази възраст.
Вещото
лице П.М. по назначената и приета по делото съдебно – психологическа
експертиза е посочила, че при изготвяне
на експертизата е разговаряла с родителите и детето. С бащата П. е разговаряла
по Вайбър и по телефона. Направила е
тестове и с тримата. Вещото лице е посочило, че на този етап връзката между
майката и детето е важна, тя е по-силна. Бащата също е важен. При положени
тестове за родителски капацитет и двамата родители са показали много добри
резултати. При майката модела на възпитание се създава от
партньорски взаимоотношения с детето. Тя търси себереализация, за да създаде
добра база и перспектива за детето си. При бащата – проявява ниска степен на
конфликтност и раздразнителност, осигурява на детето си безопасност, също
залага на партньорски и толерантни взаимоотношения с детето. Двамата родители
проявяват огромна загриженост към детето и толерантност към неговите изисквания,
възприятия. В ценностната си система те поставят на преден план най-доброто за
детето си и се стараят да бъдат добри родители.
Според
вещото лице детето има съвсем нормално, психическо и друго развитие и е
привързано и към двамата си родители.
Вещото лице не е констатирало родителско отчуждение към бащата, няма
изобщо такова отчуждение. Детето обича и двамата си родители и му харесва
времето, прекарано с тях. С обич говори и за двамата си родители. Вещото лице
посочва в с.з., че детето Антъни е направило изявление, че желае да живее в
Нова Зеландия и в неговите близки планове
вижда пътуване в Нова Зеландия.
Споделил е един основен спомен от един негов рожден ден, когато той е
бил заедно с мама и тати в увеселителен парк, в увеселително ъгълче, когато цялото
семейство са били заедно. Според вещото
лице, няма силна манипулация относно възприятията на Антъни, той е дете и е трудно да вземе решение за
това къде да живее. Той не може
да взема самостоятелни решения. Детето
възприема баба, дядо, тати, чичо – всички заедно, в една голяма общност, а не в
малкото семейство – мама, тати и аз и голямото семейство.
Вещото
лице посочва, че дългосрочна памет при децата се формира някъде след 7-годишна
възраст. Има спомени, които и на 3-годишна възраст могат да се запечатат в
съзнанието на децата, но те са силно емоционални. Има спомени, които могат да
формират трайна нагласа за негативно отношение към някого.
Заключението
на вещото лице е, че майката и бащата са отговорни родители. Детето е с добра
самооценка, показва нормална психическа и социална приспособимост. Най-
близкият човек за него е майка му, тя му дава обич, увереност, подкрепа.
Отношението към бащата е положително, харесва му времето, прекарано с него и
общите им занимания. Обгрижван е от бабата и дядото по майчина линия, поддържа
всекидневна връзка със своите родители, които заявява, че обича еднакво, но
категорично твърди, че иска да живее постоянно със своята майка. Иска да замине
заедно с майка си за Нова Зеландия, но ще поддържа връзка с баща си.
Не
е налице синдром на родителско отчуждение. Вещото лице е посочило в
заключението си, че детето е по-силно привързано към своята майка и отделянето
му от нея би нарушило неговия емоционално-психологически баланс в значително
по-голяма степен, отколкото при евентуално отделяне от бащата. За положителното
му физическо и психическо развитие то има нужда и от двамата си родители.
Съдът
кредитира заключението на вещото лице като обективно и компетентно изготвено.
Изслушано
в с.з. детето е заявило, че има приятели и тук в България и в Нова Зеландия. В
Нова Зеландия му харесва повече, и тук му харесва, но повече му харесва там,
защото там е по-хубаво, по-чисто е и е по-подредено. Детето заявява, че иска да
замине в Нова Зеландия, за да живее там и да се види с роднините си.
По
делото са разпитани и по двама свидетели на страните.
Свидетелят
Стефан Цветков – баща на ищцата посочва, че Ф. и П. са сключили граждански брак
през 2009 г. в Нова Зеландия. Там се е родил и синът им Антъни. Живели са в Нова
Зеландия като семейство 3 г. - от 2009 г. до 2011 г. След това са живели в
Лондон около една година. След това са се прибрали в България през 2015г. като са заживели заедно
с детето в гр. София. През месец 02.2015
г. са се развели, след което през месец юни 2015 г. Ф. се е прибрала в Нова
Зеландия. Свидетелят посочва, че в Нова Зеландия страните са живеели почти перфектно, били са щастливи, имали са бизнес. Свидетелят
посочва, че той и неговото семейство също са живели в Нова Зеландия близо 11
г., като цялото семейство има новозеландско гражданство. Свидетелят и неговото семейство
се върнали в България през 2008 г. и са посрещнали страните в България през 2015
г. След дена година П. и Ф. са се развели.
Според показанията на този свидетел, след развода през 2015 г., Ф. е
имала официален документ, с който е имала право безсрочно да пътува извън
страната. Свободно е минала границата, когато е тръгнала за Нова Зеландия, но
след това са се появили данни, че е отвлякла детето. Свидетелят посочва, че докато
детето е било там, е комуникирало с баща
си по скайп, не е имало изолация. Детето иска да е с баща си,
настоява да е с него. Знае перфектно английски език. Ищцата е завършила там висшето си образование. Според свидетеля, Ф. може перфектно да започне бизнес в Нова
Зеландия. Тя има бизнес там. От няколко месеца й предлагат и втора работа като
управител. Причината да замине е защото
не е успяла да се реализира в България. Детето иска да се върне в Нова
Зеландия, но се притеснява да каже на баща си истината. В Нова Зеландия Ф. има
квартира. Брат ѝ на Ф. е там. Антъни има братовчеди там. Всички са
обезпечени. Братът на П. работи в Нова Зеландия.Свидетелят посочва също, че в
Нова Зеландия детето има ваканция през месец декември и месец януари, тогава е
лято там, както и има още две ваканции и детето може да си идва и в България. Свидетелят
заявява, че може да плаща билета на П. да ходи да го види. Според него в Нова Зеландия има перфектни условия за обучение.
Свидетелят
посочва също, че дъщеря му живее в
София, в кв. „Иван Вазов“, под наем, доходът ѝ е 560 лева като родителите
й помагат. Принудила се да отиде в София, защото във Видин не си е намерила
работа, но се прибира в събота и неделя.
Свидетелят
установява също, че Антъни владее добре български език в последните 2-3 месеца.
Пише на български език, чете, разговаря на български език. До преди 7-8 месеца
майка му и баба му са му говорили само на английски език. В София е бил записан
в детска градина, оттам е отишъл в Нова Зеландия, след като се върнал, във
Видин е бил записан в ДГ „Арабела“, а първи клас е записан в ОУ „Иван Вазов“ –
гр. Видин, 2-ри клас – отново в същото училище.
Свидетелят
установява също, че Антъни свързва Нова Зеландия
с кучето Коко, с което си говори, със Саймън и с една приятелка, говори
и за децата, с които е учил в училище там. Сеща се само за хубави неща. Мъчно
му е за Нова Зеландия. Свидетелят
посочва също, че държавата е прекрасна и
тук детето не може да получи това, което
ще получи там. Нещата са коренно различни. Детето търси контакт с бащата
и всяка вечер разговарят по телефона. Според свидетеля детето обича баща си.
Свидетелката
Иванка Ц. – майка на ищцата установява, че откакто детето е във Видин, те се грижат по 24 ч. за него. Детето тъгува за Нова
Зеландия, то преживява тези неща. Споделя за приятелите, за учителите. Според
нея, за внука й е много по-добре да отиде там, да учи там и да завърши
образованието си там. Детето говори английски език. Разговарят и на двата
езика. Според тази свидетелка, бащата
може да осъществява личните си контакти и в Нова Зеландия, има къде да отседне,
има възможности. И на Ф., и на П. братята
живеят там. Възнаграждението там е в пъти по-добро. Климатичните условия
са много добри, няма зима, лятото не е толкова топло. Много приятен климат за
отглеждане на деца. Ф. не е възпрепятствала контактите с детето. Детето е контактувало с баща си по телефона,
когато Антъни е бил в Нова Зеландия. Детето
е отишло отново в Нова Зеландия, когато е било предучилищна възраст, на 5 г. Класът е бил много добър, госпожите също
са били добри, помни имената на децата от класа, споменава и приятелски
семейства. Според нея детето е раздвоено, защото непрекъснато си спомня за
приятелите си в Нова Зеландия. Иска да се върне там. Имало е моменти, в които е
плакал. Това влияе върху психиката и емоциите му.
Свидетелката
Недялка Медарова – майка на ответника, която в момента живее в Англия – гр.
Кенсингтън, посочва, че проблемите на страните започнали две години преди
развода след завръщането им от Англия. Преди това отношенията им били
сравнително добри. Със завръщането в България, когато отношенията не били
добри, П. сее изнесъл от квартирата, в
която са живели. След развода,
споразумението е било да живеят в София, но
Ф. решила да дойде във Видин.
Според свидетелката, причината била детето да бъде лишено да вижда баща си, да
има трудности да идва във Видин поради пътуванията и неговата ангажираност. След
развода нещата започнали да стават много по –трудни. Три месеца след
развода Ф. е заминала с детето за Нова
Зеландия, без да уведоми П. за това. Престоят
на детето в Нова Зеландия е продължил 15 месеца, през което време не са имали
никакъв контакт с детето. След завръщането в България, свидетелката посочва,
че синът й и тя са имал затруднения да
виждат детето поради пречки от страна на ищцата. Свидетелката посочва също, че
детето е трябвало да бъде записано в училище в гр. София, но в последния момент
ищцата се върнала с детето в гр. Видин.
Тази
свидетелка също посочва, че както страните, така и техните родители, и детето
имат новозеландско гражданство. Свидетелката е живяла в Нова Зеландия 8 г., като със съпруга й са напуснали Нова
Зеландия, защото според нея живота не е
лесен.
Свидетелката
също посочва, че Нова Зеландия е много хубава, но е с много висок стандарт. Жилищата
са скъпи, наемите са високи. Свидетелката посочва, че малкият й син живее в
Нова Зеландия, където е завършил образованието си, но разходите му са големи
заради високия стандарт на живот. Според
тази свидетелка П. няма къде да отседне ако отиде там, защото брат ме имал
намерение да се премести в Англия.
Свидетелката
установява, че отношенията на детето с бащата са перфектни. Според нея детето не говори за
Нова Зеландия, когато е с тях и с баща си, като при разговор детето е
споделило, че му харесва в България.
Свидетелката посочва, че бащата П.
е с чувство за отговорност и е дал абсолютно всичко, много повече от това,
което може да даде баща за детето си. Иска да бъде с детето си, осигурява му
всякакви възможности в София. Има нотариално заверена декларация от бащата преди
детето да замине в Нова Зеландия. С нея П. е бил разрешил Ф. да извежда детето
в чужбина, но да върне детето. След това обаче, били посъветвани да оттеглят
пълномощното.
Свидетелката
посочва също, че П. живее на квартира с приятелката си. Приятелката му се държи
дискретно и не се намесва в отношенията с детето. Ако е желана като контакт,
само тогава се намесва.
Според
свидетелката, най-добре за детето е да бъде при майка си и баща си тук в България.
Промяната ще коства много стрес. Антъни е свикнал с езика, с правописа му, завършил
е втори клас. Системата на обучение в Нова Зеландия е много по-различна от
българската. Това също е стрес. Според нея детето не избира, а прави каквото
каже майка му, емоционално е обвързан с нея.
Свидетелят
Никола Буюклиев посочва, че с П. са израснали заедно, а Ф. познава от П.. В отношенията на страните,
свидетелят пресъздава казано му от ответника за това, че ищцата е заминала с
детето в Нова Зеландия, без той да знае. Свидетелят посочва, че ответникът е
бил постоянно в стрес и е говорил само
за това. Чудил се е какво да прави, ходил по съдилища и прокуратура. Свидетелят
установява също, че отношенията между бащата и детето са нормални. В жилището му има осигурена стая за детето.
Съдът
дава вяра на свидетелските показания доколкото същите възпроизвеждат лични
впечатления от отношенията на страните помежду им и отношенията на страните с
детето.
В
хода на делото са настъпили нововъзникнали факти и обстоятелства, а именно
малолетното дете е записано на училище в гр. София.
При така
установената фактическа обстановка, Съдът намира следното от правна страна:
Няма
пречка след постигнато споразумение да
се поиска промяна в упражняването на родителските права върху детето Антъни,
режима на лични контакти, местоживеенето на детето, при изменение в
обстоятелствата.
Ищцата е предявила искове за промяна в
местоживеенето на детето, за промяна в режима на лични контакти с бащата, за
изменение на издръжката и съдът да даде разрешение вместо бащата детето да
пътува в Нова Зеландия.
Ответникът
е предявил насрещен иск за изменение
упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете, като е
поискал родителските права да бъдат присъдени на него, а ответницата по
насрещния иск да бъде осъдена да заплаща на малолетното дете издръжка в
минимален размер.
Настоящото
производство е такова по спорна съдебна администрация, по което съдът следва да
разреши спора на родителите във връзка с упражняването на родителските права по
отношение на роденото от брака им дете, местоживеенето на детето, режима на
лични контакти с детето, размера на издръжката му, както и предявения иск за
пътуване на детето в чужбина.
С
оглед на това, че не се касае за
същинско исково производство, а за спорна съдебна администрация, както и
спазвайки логическата последователност на претенциите, с които е сезиран съда,
и тяхната взаимосвързаност, настоящият
съдебен състав, намира, че ще следва да разгледа първо предявената такава от П.Г.М.
за изменение упражняването на родителските права по отношение на малолетното
дете Антъни. Това е така, защото именно тази претенция, предопределя
произнасянето и по останалите претенции, предявени от Ф.С.Ц..
Безспорно е установено, че страните по
делото са бивши съпрузи, чийто брак е прекратен с влязло в сила решение по №
6470/2015г. по описа на СРС. Родителските права по отношение ненавършилото
пълнолетие дете Антъни са предоставени на майката, определен е режим на лични
контакти на бащата с детето, дължимата месечна издръжка и местоживеенето му.
С оглед
установеното от събраните по делото многобройни писмени и гласни доказателства,
в това число становището на Д „СП“ –
Видин, както и изслушаната и приета по делото съдебно-психологическа
експертиза, съдът приема, че не са налице изменения в обстоятелствата, които да
налагат промяна на мерките за упражняване на родителските права върху детето Антъни.
Безспорно се установи в процеса, че и
двамата родители притежават необходимия родителски капацитет, загрижени са за
отглеждането и възпитанието на детето. Установи се също, че към момента на
образуване на делото детето е живяло в гр. Видин при бабата и дядото по майчина
линия, които са полагали адекватни грижи за него. От заключението на социалния
доклад, изготвен от Д“СП“ – Видин, се установява, че жилищните и хигиенно-
битови условия, при които е живяло детето са били много добри. Задоволени са
индивидуалните му базови потребности.
Налице е силна емоционална връзка на детето с майката, бабата и дядото по
майчина линия. От приетата експертиза, се установява също, че връзката на
детето с майката е силна и отделянето му от нея ще се отрази негативно върху
психическото му развитие. Установява се също, че детето е привързано и към своя баща с когото осъществява контакти
както по телефона, така и лични. Бащата също е загрижен за сина си, има
подходящите условия за отглеждане на дете. Само фактът, че майката работи в гр.
София обаче, не може да бъде основание за изменение упражняването на
родителските права, които са й възложени. Това е така, защото по делото не се
събраха никакви доказателства поведението на майката да създава
предпоставки за увреждане на физическото
и психическото здраве на детето. Напротив, същата е осигурила непрекъснат
надзор над детето в лицето на родителите си, а през почивните дни се е завръщала
в гр. Видин при детето си.
Обстоятелството, че майката е намерила работа в гр. София, не може да се
счита за укоримо, тъй като от една
страна, ноторно известно е, че в гр.
Видин реализацията на пазара на труда е
изключително трудна, от друга страна, намирането на работа е индиция за отговорност на родителя да търси начин да
реализира доходи от трудова дейност, за да издържа себе си и детето си. В хода
на делото се установи и не се оспорва от страните нова фактическа обстановка, а именно, че
малолетното дете е записано на училище в гр. София, което също е в потвърждение
на изводите, че майката полага адекватни грижи за детето и не са налице
обстоятелства, обосноваващи изменение в
упражняването на родителските права. Поради това, претенцията за изменение упражняването на родителските права по
отношение на малолетното дете Антъни ще следва да се отхвърли като
неоснователна.
По
претенциите за допускане промяна в
местоживеенето на детето от България в Нова Зеландия на адрес: гр. Окланд0626,
Бийч Хевън, ул. Рангатриа роуд“ № 74, за изменение на режима на лични контакти с бащата, като същият да има право да вижда и
взима детето при себе си с преспиване през всяка законово определена ученическа
ваканция в Нова Зеландия, и режимът на виждане да се осъществява в гр. София на
адреса на бащата, както и по искането на основание чл. 127а, ал. 2 от СК съдът да замести съгласието на бащата детето
да пътува без ограничения в броя на пътуванията
и тяхната продължителност и времето, през което ще се осъществяват до
Нова Зеландия, съдът намира следното:
Определянето
на местоживеенето на детето е израз на висшия му интерес да се интегрира в
семейна и социална среда и предполага трайност на установяването. В случаите на
определяне местоживеенето на детето (заедно с родител, с други лица или
институции - например при обучение в чужбина) е необходимо да се съобразят
различните потребности на детето в различна възраст, респективно да се подложат
на изследване различни обстоятелства от значение за развитието му по най-благоприятния
за него начин. В случай, че пътуването на детето е поради промяната в
местоживеенето на родителя, при когото е
определено детето да живее, съдът трябва да изследва задълбочено всички
условия за живот на детето, така както прави това при определянето при кого ще
живее детето в страната. Конкуренция между правата на детето и родителите,
съответно - нужда от въвеждане на баланс между тях от гледна точка на
интересите на детето, възниква единствено в хипотезата на промяна
местоживеенето на родителя, при когото е определено детето да живее, или ако е
определено детето да живее при други лица и те променят местоживеенето си, или
се налага местоживеенето му да е различно от това на родителите. В такава
именно ситуация промяната в живота на детето е комплексна и се налага задълбочено
изследване на интересите му. Преместването на детето ще засегне и интересите на
родителя, при когото детето не живее, но с когото има определен режим на лични
отношения. Този режим е необходимо да бъде променен и съобразен, или преместването
- отказано, ако се прецени, че не е в интерес на детето, при спазване
разпоредбите на чл. 59, ал. 2 и чл.127, ал. 2 СК. Решението на съда следва да е
в съответствие с най-добрия интерес на детето, с участието на детето, при
зачитане на неговото мнение и с оглед специфичните му нужди. Когато родител се
противопоставя на пътуването на детето в чужбина, съдът трябва да подложи на
преценка действителните мотиви на този родител и дали те са свързани с
интересите на детето, или произтичат от нагласите му към другия родител или от
конфликти между двамата. Даването на разрешение за пътуване на дете в чужбина в
случаите, когато един от родителите не дава съгласие за това, само за определен
период от време, в определена държава или в държави, чийто кръг е определяем
или за неограничен брой пътувания, през определен период от време, но също до
определени държави, следва да се извършва въз основа на цялостен и задълбочен
преглед на конкретната семейна ситуация и на всеки един от факторите от
физическо, емоционално, психологическо, материално и медицинско естество,
включително при разумна и балансирана преценка на интересите на всяка от
страните и предвид правилото, че във всички решения, отнасящи се до децата,
техните интереси трябва да бъдат от първостепенно значение.
Правото на личен и семеен живот, с което
разполага всеки от родителите във връзката със собственото си дете, няма как да
бъде упражнено в равна степен в ситуация на съществуващо между тях разногласие
във връзка с упражняване на родителски права. В хипотеза като настоящата на
предвидена в закона намеса, неизбежно се стига до ограничаване на правото на
едната страна. В случая, ограничението е с цел защита на правата и свободите на
детето. Изводът за пропорционалността на намесата, настоящият съдебен състав
обосновава със значимостта на интереса на детето, който трябва да бъде защитен
- правото му на свободно придвижване, правото да пътува и опознава различни
светове, народи и култури, правото да опита да постигне мечтата си, да живее
пълноценно и спокойно, правото да живее с родителя на когото с предоставени
родителските права в избраната среда.
Съдът няма основание да се съмнява в
родителския капацитет и възможностите на майката, в проява на безотговорност,
нито съзира вероятност тя да вземе решения и да извършва действия, които не са
в интерес на детето. В този смисъл, настоящият съдебен състав не споделя
опасенията на ответника, че майката не е подсигурила необходимите за нея и
детето дом в Нова Зеландия, че не си е
намерила работа, както и да се поставя под съмнения сигурността на детето там. Още
повече, че в настоящия случай, страните са живели в Нова Зеландия и имат
новозеландско гражданство. Там се е родило детето им. Познават много добре
условията на живот. Техните родители – свидетели по делото, посочиха, че
страната е много хубава, климата е благоприятен, стандарта на живот е висок,
което е индикатор за добра социална
среда и възможности за правилното физическо, психическо и интелектуално развитие
на детето. Антъни също е с новозеландско
гражданство и този факт предполага
правото му да ползва всички социални придобивки, каквито се полагат и на
останалите граждани на тази държава, вкл. и правото на образование и
здравеопазване. Настоящият съдебен състав намира, че детето добре ще се
интегрира там, не само защото е живяло известно време там, а и защото владее
английски език като майчин такъв, което се установи от събраните по делото
доказателства и не е оспорено от страните. Не е за пренебрегване и фактът, че в
Нова Зеландия живеят близки роднини на детето както по майчина линия, така и по
бащина линия, което означава, че детето ще има своята среда на общуване с
близки и роднини.
Съдът не споделя доводите на ответника, че
решението на майката да напусне България, е продиктувано от нейните лични
амбиции за реализацията й, и това не е в
интерес на детето. Съдът намира, че ответникът игнорира изцяло това, кое ще е в
най-добър интерес за детето Антъни, а отказът му произтича от лошите
междуличностни отношения с майката след
развода им. Същият е живял в Нова Зеландия, познава условията там, не е навел
никакви основания, които да са притеснителни за живота и здравето на детето.
Напротив, от свидетелските показания, става ясно, че именно в Нова Зеландия
страните са живели много добре, имали са дом, бизнес, а проблемите помежду им
се появили, след като са напуснали тази държава.
Самото
дете Антъни споделя, че много му харесва в Нова Зеландия, желае да живее с
майка си там. В тази връзка, съдът счита, че следва да зачете мнението и
желанието на детето, въпреки възражението, направено от бащата, че е твърде малък, за да може да взима такива
решения. От друга страна, няма да се наруши в такава голяма степен и
възможността за лични контакти на детето с баща му при условие, че през
ваканциите ще бъде с него. Следва се отбележи, че родителските права са
предоставени за упражняване на майката, която е поела в по- голяма степен отговорността за
отглеждането и възпитанието на детето, както и за физическото, психическото
и интелектуалното му развитие. При това положение е нормално, промяната
на местоживеенето на майката да рефлектира и върху промяната на местоживеенето
на детето, освен ако се установи по един безспорен и категоричен начин, че това
не е в интерес на детето. В настоящия случай, доказателства в такава насока не
се събраха. Доводът на ответника, че промяната на местоживеенето на детето ще
ограничи контактите му с детето, не е
достатъчно основателен. Родителят на когото е
определен режим на лични контакти с детето, по принцип търпи ограничение, защото
контактите не са ежедневни, както с другия родител. Това обаче може да се
компенсира с промяна в режима на лични контакти, съобразен с местоживеенето на
детето.
Въпросът
за личните контакти на родителя с детето е разрешен и в Решение №176/30.10.2019 по гр.д. № 3993/2018г.
на ВКС, докладвано от съдия Емил Томов, в което е посочено следното:
„Правото
на лични отношения на детето с родителя, който не упражнява родителските права,
е установено с цел да обезпечи и гарантира в интерес на детето нуждата от
общуване и с другия родител и за да може последният, независимо че не упражнява
родителските права, да участва във възпитанието на детето, а то да възприема от
него благотворно влияние. Критериите които съдът е длъжен да съблюдава при
определяне на личните контакти на детето с другия родител са намерили израз в
ППВС № 1 от 12.11.1974г. Следва да се извърши цялостна преценка на интереса на
децата, въз основа на многопосочен комплекс от обстоятелства, за да се определи
подходящ по време и начин режим на лични отношения. Съгласно утвърдената
практика на ВКС, като общ се определя този режим, който принципно изхожда от
равна възможност на двамата родители при поделянето на тяхното и на детето
време за почивка (годишен отпуск на родителите, празнични дни, учебни ваканции
на децата,почивни дни в края на седмицата), което е необходимо условие за
поддържане на естествената емоционална връзка между родителите и детето с оглед
правилното му развитие.“
В
случая, личните контакти с бащата - да
има право да вижда и взима детето при себе си с преспиване през всяка законово
определена ученическа ваканция в Нова Зеландия, в това число и лятната такава,
и режимът на виждане да се осъществява в гр. София на адреса на бащата, ще
компенсират в достатъчна степен ролята на този родител в живота на детето като
през останалото време детето ще може да общува с баща си и чрез съвременните
многобройни средства за комуникация , в т.ч. и визуална такава. От друга
страна, майката е длъжна да осигури изпълнението на съдебното решение, с което
е определен режима на лични отношения с бащата, защото евентуалното
възпрепятстване на реалното им осъществяване, ще се тълкува в нейна вреда и ще даде възможност на другата страна, при проявена активност да намери способи за
защита на интереса си.
Производството по чл. 127а, ал.2 от СК е спорна съдебна
администрация и в него предмет на разглеждане и разрешаване са искания за
даване на заместващо съгласие за пътуване на ненавършило пълнолетие дете извън
територията на страната и издаването на необходимите лични документи за това,
когато родителите не могат да постигнат съгласие по тези въпроси. При
преценката на основателността на такова искане, съдът следва да се ръководи
единствено от интересите на детето, като съобрази от една страна конкретните
особености на случая, а от друга обстоятелството, че всяко дете се ползва с
гарантирана свобода на придвижване, която включва, както възможността да се
премества и установява в различни места на територията на страната, в която то
живее, така и свободно да напуска и се завръща в тази територия. С оглед
посочените критерии, в настоящия случай, съдът счита, че следва да се
предостави възможност на детето Антъни да напусне страната, тъй като това е в
негов интерес, поради обстоятелството, че той ще живее с майка си, която е в
състояние да му осигури издръжка и семейна среда. В тази връзка, следва да се
отчете, че е разрешен въпросът относно упражняването на родителските права
спрямо детето, които са предоставени на майката и с оглед упражняването на тези
права и непосредственото им осъществяване, даването на това разрешение би било
в интерес на детето, в съответствие с правата му, гарантирани от чл. 35 от Конституцията на РБ и от чл. 10 от Конвенцията за правата на детето на ООН, по
която РБългария е страна. Наред с това, за да е възможно местоживеенето на
детето в Нова Зеландия при майката, е необходимо същото да може да пътува в
чужбина. Естествената емоционална привързаност между детето и майката,
потребността и желанието им да бъдат заедно през цялата година, тъй като
майката има възможност да осигури и трудовата си заетост, както и желателната
по-пълноценна изпълняемост на родителските функции за грижи и възпитание,
диктуват разрешение детето да може, без административни пречки, да напуска пределите
на страната, с цел пътуване до Нова Зеландия, без дадено от бащата - ответник
съгласие. Това напускане на страната е оправдано, тъй като е установено, че
майката има възможността да се устрои на работа в чужбина и да получава доходи,
с които да е в състояние да издържа детето. Не без значение е и
обстоятелството, че те отиват в държава, чийто граждани са, където са живели, и
където имат роднини и подкрепа. Разбираемо е, че щом като детето е в
невъзможност да напусне страната, то необходимото издаване на такива документи,
трябва да бъде подчинено на преодоляното с настоящото съдебно решение недадено
съгласие от бащата. Предвид това, съдът счита, че родителят, на когото е
възложено упражняването на родителските права спрямо детето, не може да бъде
ограничен да изведе извън страната със себе си малолетното дете и да упражнява
тези права. Поради това, са налице основанията за даване на исканото разрешение,
заместващо съгласието на бащата за пътуване на детето, с придружаване от
майката или упълномощено от нея лице до Нова Зеландия за срок от пет години.
От
представените доказателства се установи, че бащата е дал такова съгласие, но
впоследствие го е оттеглил.
Представеното по делото решение от 25.09.2017г. по гр.д. № 12/2017г. на РС –
Видин, с което е дадено разрешение да пътува детето до Нова Зеландия няма да
изпълни своята роля, тъй като същото е съобразено с местоживеенето на детето в
България и е за времето на установените в РБългария ученически ваканции – зимна
ваканция и първата половина на лятната ваканция.
Уважаването
на този иск е предпоставка и за уважаване искането за допускане изменение и
промяна в личните отношения с другия родител, както и за промяна на
местоживеенето на детето, тъй като се установи промяна в обстоятелствата, при
които те са определени, съобразно по-горе изложените мотиви.
Наред с
тези искове е предявен и иск за увеличение на издръжката по чл. 150 от СК,
която ответникът е осъден да заплаща на малолетното дете от 500.00 лева месечно
на 800.00 лева месечно.
Съдът
намира този иск за допустим, тъй като няма пречка същият да бъде предявен в
условията на кумулативност с останалите
искове. По същество иска се явява неоснователен, поради следните съображения:
С
решението за прекратяване на брака на страните, е постановено ответникът да
заплаща месечна издръжка на малолетното дете в размер на 500.00 лева, считано
от 19.02.2015г. Действително от момента на определяне на издръжката до
предявяване на настоящия иск са изминали около три години. За този период от
време обаче, не се събраха доказателства да са настъпили такива изменения в
обстоятелствата, които да обосновават увеличение на този размер.
Съгласно чл. 142 от СК, размерът на
издръжката се определя в зависимост от нуждите на детето и възможностите на
родителя. Родителят е длъжен да издържа своите деца до навършване на
пълнолетие, но това негово задължение е в пряка причинна връзка с възможностите
му да дава издръжка. Издръжката на всяко дете се разпределя между двамата
родители съобразно възможностите им, като в тези случаи се вземат предвид и
грижите на родителя, при когото се отглежда детето. (Постановление № 5 от
30.XI.1981 г., Пленум на ВС; Решение № 280 С., 28.09. 2011 г. ВКС по гр. д. 1654/2010г).
В случая,
съдът приема, че нуждите на детето са се увеличили доколкото се е увеличила неговата
възраст, поради което са необходими средства във връзка с обичайното му
отглеждане – закупуване на храна, облекло, учебници, помагала. В процеса не се
доказа необходимостта от средства за нововъзникнали обстоятелства, които не са
били известни при определяне на предходната издръжка. Съдът счита, че този
размер на издръжката и към момента е напълно достатъчен за задоволяване на
ежедневните потребности на детето. При
определяне размера на издръжката за детето,
следва да се вземат предвид както висшите му интереси, така и възможността на
родителите да дават такава, защото определяне на една непосилна издръжка няма
да доведе до целения ефект същата действително да бъде изплащана. Необходимо е
да се постигне баланс при отчитане интереса на детето и определяне на
издръжката, защото противното би означавало
да се наруши социалния минимум за живот на даващия издръжка.
С оглед
гореизложеното, тази претенция ще следва да се отхвърли като неоснователна и
недоказана.
Воден от
горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от П.Г.М. с ЕГН ********** с адрес: *** шосе 111Б, Тех Парк – сграда Инкубатор № 111Б против Ф.С.Ц. с ЕГН ********** с адрес: *** иск за изменение упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете Антъни Пламенов М., родено на ***г., като неоснователен.
ИЗМЕНЯВА постановеното с Решение № III-65 от 19.02.2015г. по гражданско дело № 6470/2015г.
по описа на СРС МЕСТОЖИВЕЕНЕ на детето Антъни Пламенов М. с ЕГН **********,
роден на ***г., както следва:
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на малолетното
дете Антъни Пламенов М. с ЕГН **********, роден на ***г., при майката Ф.С.Ц. с
ЕГН ********** на адрес: Нова Зеландия, гр. Окланд 0626, Бийч Хевън, ул.
Рангатриа роуд“ № 74.
ИЗМЕНЯВА постановените с Решение от 23.02.2018г. по гр.д. №
2595/2016г. по описа на РС - Видин мерки за осъществяване личен контакт на
детето Антъни Пламенов М. с ЕГН **********
с бащата П.Г.М. с ЕГН **********, както следва:
ОПРЕДЕЛЯ
режим на лични отношения между бащата П.Г.М. с ЕГН ********** и детето Антъни
Пламенов М. с ЕГН **********, като бащата има право да вижда и взима детето при
себе си с преспиване всяка законово определена ученическа ваканция в Нова
Зеландия, в т.ч. лятна ваканция, като
ПОСТАНОВЯВА режимът на лични контакти да се осъществява в гр. София на
адреса на бащата, като майката Ф.С.Ц. да осигури детето на територията на гр.
София за осъществяване на личните контакти, след което бащата да го връща на
майката.
ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ, заместващо съгласието
на бащата П.Г.М. с ЕГН **********, детето Антъни Пламенов М. с ЕГН ********** да
напуска пределите на Р България и да пътува в Нова Зеландия без ограничение в
броя на пътуванията, тяхната продължителност и времето, през което ще се
осъществяват, придружавано от майка си Ф.С.Ц. с ЕГН ********** или упълномощено
от нея лице, за срок от пет години.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Ф.С.Ц. с ЕГН **********
с адрес: *** против П.Г.М. с ЕГН ********** с адрес: *** шосе 111Б, Тех Парк –
сграда Инкубатор № 111Б иск с правно основание чл. 150 от СК за увеличение на
присъдената с Решение № III-65 от 19.02.2015г. по гражданско дело № 6470/2015г.
по описа на СРС издръжка от 500.00 лева
на 800.00 лева, като неоснователен и недоказан.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред ОС – Видин в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: