Р
Е Ш Е Н И Е № 470
гр. Хасково, 29.11.2018 г.
Окръжен
съд Хасково, ГО, III
въззивен граждански състав, в публично съдебно заседание на седми ноември две
хиляди и осемнадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕЛЯНА ПЕЙКОВА
ЧЛЕНОВЕ: АННА ПЕТКОВА
ИРЕНА АВРАМОВА
при участието на секретаря Р** Т**,
като разгледа докладваното от младши съдия Ирена Аврамова в. гр. д. № 574 по
описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 37
от 23.03.2018 г., постановено по гр. д. № 465/2016 г. по описа на РС –
Харманли, на основание чл. 108 от ЗС е признато за установено по отношение на М.И.Г.,
че М.В.Г. е собственик на следните недвижими имоти: 1. Краварник с площ от 618
кв. м., находящ се в урегулиран поземлен имот № 111, с площ 8.643 дка, в
квартал 55 по плана за регулация на с. Р*, обл. Хасково, одобрен със Заповед №
1159/1945 г. и № 226/1994 г., представляващ държавен поземлен фонд, при граници
на поземления имот: от две страни улица, УПИ № IV и УПИ № II; 2. Обор – краварник с площ от
600 кв. м., находящ се в урегулиран поземлен имот № VI, с площ 2.788 дка, в квартал 55
по плана на с. Р**, обл. Хасково, одобрен със Заповед № 1159/1945 г. и №
226/1994 г., представляващ държавен поземлен фонд, при граници на поземления
имот: от две страни улица, УПИ № V, като М.И.Г. е осъден да предаде на М.В.Г.
владението на описаните имоти.
Със същото
решение ответникът М.И.Г. е осъден да заплати на ищцата М.В.Г. направените по
делото разноски в размер на 2 100 лв.
В
законоустановения срок е подадена въззивна жалба от адв. Галина Славова,
като пълномощник на М.И.Г., с твърдение, че постановеният
съдебен акт е неправилен, незаконосъобразен, немотивиран и противоречащ на
съдебната практика. Сочи се, че доказателствата по делото са пестеливо и
едностранчиво коментирани, като съдът не е изложил мотиви по направените
възражения. В жалбата не са наведени конкретни доводи за неправилност на
обжалваното решение, като е отправено искане за отмяната му и постановяване на
ново, с което да се отхвърли предявеният иск и на въззивника да се присъдят
сторените по делото разноски.
Срещу
решението е постъпила въззивна жалба и от адв. Р.И., в качеството му на
пълномощник на М.И.Г., в която се посочва, че същото е незаконосъобразно,
необосновано и неправилно, постановено при допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила и при нарушение на материалния закон. Изтъква се, че
първоинстанционният съд неправилно е приел за установено правото на собственост
на ищцата върху процесните сгради, като не е обсъдил възраженията и събраните
доказателства, въз основа на които ответникът се легитимира като собственик.
Изложени са съображения за заинтересованост и наличие на противоречия в
показанията на разпитания като свидетел по делото кмет на с. Р**, които съдът не
е обсъдил и преценил дали и доколко да кредитира. Възразява се, че районният
съд не е обърнал внимание на обстоятелството, че праводателят на ищцата се
легитимира като собственик на основание констативен нотариален акт, съставен
същия ден, когато е извършено прехвърлянето на имотите с покупко-продажба.
Жалбоподателят счита, че доколкото своевременно е релевирал възражение за
изтекла придобивна давност, подкрепено със събрани по делото писмени и гласни
доказателства, е осъществен фактическият състав на придобивното основание по
чл. 79, ал. 1 от ЗС. С оглед изложените във въззивната
жалба доводи се иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с
което да се отхвърлят изцяло предявените искове. Претендират се направените по
делото разноски.
В законоустановения
срок е постъпил писмен отговор от М.В.Г., чрез пълномощника ѝ адв. Д.А.,
с който се оспорват наведените от въззивника доводи. Твърди се, че втората
въззивна жалба е недопустима, доколкото ответникът вече е подал жалба и с това
е упражнил правото си да обжалва постановеното решение. Изложени са подробни
съображения, че постановеното от първоинстанционния съд решение е в
съответствие със събраните по делото доказателства и установената въз основа на
тях фактическа обстановка. От въззивния съд се иска да потвърди обжалваното
решение като правилно и законосъобразно и да присъди на въззиваемия направените
по делото разноски.
Съдът, като
взе предвид становищата и доводите на страните и след като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 от ГПК, намира за
установено следното:
Въззивните
жалби са подадени в предвидения в чл. 259, ал. 1 от ГПК срок, от легитимирана
страна и против съдебен акт, подлежащ на обжалване, с оглед на което са
процесуално допустими. Направеното от процесуалния представител на въззиваемия
възражение за недопустимост на втората жалба е неоснователно, доколкото
законодателят не поставя ограничения пред броя на подаваните от страната
въззивни жалби. Разгледани по същество, жалбите са неоснователни.
Съгласно чл. 269
от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен в
рамките на доводите, заявени във въззивната жалба. Процесното първоинстанционно
решение е валидно и допустимо.
От
представените по делото писмени доказателства се установява, че в периода от
09.07.1992 г. до 23.12.2004 г. в кооперативния регистър при Хасковския окръжен
съд е била вписана Частна кооперация „24 юни“ със седалище в с. Р**.
Председател и представляващ кооперацията от учредяването ѝ до 1996 г. е
бил И**А**И**, след това М* Г* С**, а при ликвидирането ѝ през 2003/2004
г. – Д* К* И*.
През 1994 г.
ЧК „24 юни“ е участвала в проведени търгове за разпределение имуществото на ЗК
„Рогозиново“ - в ликвидация. Видно от протокол № 244 от 25.03.1994 г. търгът за
обор с инв. № 12 е спечелен от И*И*в качеството му на представител на частната
кооперация, за което е бил съставен договор за покупко-продажба чрез търг от
1994 г., а впоследствие издадена фактура № 63 от 07.03.1995 г. По същия начин
въз основа на протокол № 286 от 10.05.1994 г. и договор за покупко-продажба
чрез търг ЧК „24 юни“ е придобила от ЗК „Рогозиново“ собствеността върху
краварник-обор с инв. № 16, за което е била издадена фактура № 78 от 09.03.1995
г.
На 05.08.2003
г. е извършена пазарна оценка на дълготрайните материални активи /сгради/,
собственост на ЧК „24 юни“ с. Р*, приета като писмено доказателство по делото.
В доклада на оценителя под т. 7.2 фигурира сграда „краварник-обор“, построена в
ПИ - парцел VI, кв. 55, а в т. 7.11 е описана сграда „обор“, построена в ПИ -
парцел III, кв. 55, и двете с местонахождение в с. Р***.
С договор за
покупко-продажба, сключен на 29.06.2004 г. с нотариална заверка на подписите, Д**К*И**,
в качеството на ликвидатор на ЧК „24 юни“ е продал на А* Г.Г. следните вещи: 1.
Електрическа мрежа, състояща се от 26 стълба ЖБ и принадлежащите към нея
електрически проводници за сумата от 850 лв.; 2. Обор-краварник за сумата от
200 лв.; 3. Сграда обор за сумата от 1505 лв. Отбелязано е, че общата продажна
цена е била изплатена от купувача преди подписване на договора по фактури №
36/05.10.2003 г. и № 9/29.03.2004 г. По делото е приложена единствено втората
от посочените фактури за сумата от 1070 лв., както и квитанция към приходен
касов ордер № 8, издадена 29.03.2004 г. от ЧК „24 юни“ на А* Г. за същата сума.
По делото е
представена покана, връчена на ответника М.Г. с разписка от 08.04.2016 г., с
която А* Г. го кани в едноседмичен срок да предаде владението върху собствените
му сгради – процесните обори.
С Нотариален
акт за собственост на недвижими имоти, придобити по давностно владение № 154,
том I,
рег. № 2045, дело № 123/2016 г., издаден на 25.04.2016 г. от нотариус Адриан
Проданов с рег. № 463 и район на действие – РС Харманли, А* Г.Г. и К*С* Г** са
признати за собственици по давност на процесните сгради, а именно: краварник с площ
от 618 кв. м., находящ се в УПИ III и обор-краварник с площ от 600 кв. м.,
находящ се в УПИ VI, и двата в квартал 55 по плана за
регулация на с. Р***, обл. Хасково, одобрен със Заповед № 1159/1945 г. и №
226/1994 г., представляващи държавен поземлен фонд.
Въз основа на
Нотариален акт от 25.04.2016 г. за покупко-продажба на недвижими имоти № 155,
том I,
рег. № 2046, дело № 124/2016 г. на нотариус Адриан Проданов, ищцата М.В.Г. е
придобила от А* Г.Г. и К* С*Грозева собствеността върху гореописаните сгради за
сумата от 3 300 лв.
С нотариална
покана, получена от ответника Г. на 31.05.2016 г., ищцата Г. го уведомила, че е
собственик на процесните сгради и го поканила да ѝ предаде владението
върху същите, а в противен случай да ѝ заплати обезщетение за лишаване от
ползването в размер на 2 000 лв. месечно за всеки обор.
От своя страна
ответникът в първоинстанционното производство М.И.Г. е представил писмени
доказателства в подкрепа на твърдението му, че той е собственик на сградите,
собствеността върху които е придобил от ЧК „24 юни“, а именно: фактура № 65 от
07.03.1995 г. за обор – кв. 55, парцел 3 за сумата от 20 084 лв. и фактура № 66
от 07.03.1995 г. за обор – кв. 55, парцел 6 за сумата от 8 000 лв. Предвид
направено оспорване и на тези документи, районният съд е извършил проверка на
истинността им по реда на чл. 193, ал. 2 от ГПК. По този повод, както и предвид
оспорването на представените от ищцата документи, е изискана справка от ТД на
НАП - офис Хасково, от която се установява, че дневниците за продажбите на
ЧК „24 юни“ с. Р** за 1994 г. и 1995 г.
са с изтекъл срок за съхранение и са унищожени, а кооперацията е дерегистрирана
по ЗДДС на 15.04.2000 г. В тази връзка в заключението на назначената по делото
съдебно-счетоводна експертиза е отразено, че не може да се провери дали са
надлежно отразени процесните фактури, а предвид изтеклият срок на съхранението
им не може да се провери дали са идентични с фактурите в счетоводството на
кооперацията.
По делото е
изслушана съдебно-графологична експертиза, от чието заключение, неоспорено от
страните, е видно, че ръкописните текстове и подписите за „получател“ и
„съставител“ във фактури № 65/07.03.1995 г. и № 66/07.03.1995 г., издадени от
ЧК „24 юни“ на М.И.Г., са изпълнени със сходна по физично-оптични свойства
химикална паста, но съобразно изследвания сравнителен материал не са положени
от И**А**И**.
За изясняване
на делото от фактическа страна районният съд е назначил съдебно-технически
експертизи за установяване на идентичност на процесните сгради съобразно
представените писмени доказателства. В заключението на първата експертиза е
посочено, че сградите, описани в исковата молба са идентични с претендираните в
отговора и представените две фактури № 65/07.03.1995 г. и № 66/07.03.1995 г.,
издадени от ЧК „24 юни“ с. Рогозиново. Това заключение е прието като обективно,
безпристрастно и непротиворечиво, но по искане на процесуалния представител на
ищцата съдът е допуснал тройна съдебно-техническа експертиза. Вещите лица
достигнали до извода, че не може с категоричност да се установи идентичност на
имотите, описани във фактури № 78/09.03.1995 г. и № 63/07.03.1995 г., с
имотите, описани в Нотариален акт № 155. том I, рег. № 2046, дело № 124/2016 г.
на нотариус Адриан Проданов от 25.04.2016 г., като са посочили причините за
това, които са в смисъл, че липсват достатъчно индивидуализиращи данни за
безспорна идентификация. Същото се отнася и за идентичността на имотите,
описани във фактури № 65/07.03.1995 г. и № 66/07.03.1995 г., с имотите, описани
в нотариалния акт, които също не съдържат необходимите данни.
В хода на
първоинстанционното производство са събрани гласни доказателства чрез разпита
на свидетели, ангажирани и от двете страни в производството. От показанията на
А* Г.Г., праводател на ищцата Г. и братовчед на ответника Г., се установява, че
през 2004 г. закупил двата обора от ЧК „24 юни“, представлявана от Д* К*, за
което му били дадени фактури. Започнал да ги разчиства и да прави ремонт,
когато дядото на ответника го помолил да прибере тютюн в единия обор, който
държал там около две – три години. Междувременно ответникът поискал да прибере
слама в обора, за което свидетелят Г. се съгласил. След това през 2007 г.
свидетелят заминал да работи в Англия, когато роднини на ответника му се
обадили по телефона и искали разрешение да приберат животни в оборите поради
тежки зимни условия, което той разрешил. Впоследствие свидетелят Г. решил да
продаде сградите, но установил, че ответникът все още държи животните си там,
поради което го уведомил за намерението си и му връчил покана да ги освободи.
След продажбата ответникът продължил да ползва оборите, като се противопоставил
друг да гледа животните си в тях. В подкрепа на
тези твърдения са показанията на свидетелите Г* С* Ж* и Д* А* С*, които са били
член кооператори в ЧК „24 юни“. Свидетелите разказват, че процесните сгради
били собственост на ТКЗС-то, след ликвидацията на което били придобити от
частната кооперация, която от своя страна през 2004 г. ги продала на А* Г..
Последният заминал за чужбина и разрешил на ответника и други роднини да
ползват оборите. Тези обстоятелства се потвърждават от свидетеля Г* М* Т.,
участвал заедно с Д* К* и И* С* в ликвидационния съвет на ЧК „24 юни“. Спомня
си, че кооперацията придобила имотите през 1995 г. - 1996 г. и ги владяла
най-малко десет години. При продажбата на имуществото нямало кандидати и
единствено А* Г. проявил интерес към двата обора и ги придобил, за което били
съставени документи. В качеството на свидетел е разпитан Г* Ж* Г., заемащ
длъжността кмет на с. Р* от 2003 г., който заявява, че оборите са били
собственост на А* Г., който ги е продал на ищцата Г., но се ползват от
ответника Г..
От показанията
на последния председател и ликвидатор на ЧК „24 юни“ - свидетеля Д**К*И** се
установява, че краварника и обора били закупени от кооперацията и заведени в нейната
документация след ликвидирането на ТКЗС-то. Двете сгради били затворени в двора
на кооперацията с телена ограда и ответникът М.Г. нямал достъп до тях. През
2004 г. оборите били продадени на А* Г. с всички необходими документи, заверени
от нотариус. По делото са разпитани и другите бивши председатели на ЧК „24 юни“
- И**А**И** и М* Г* С*. От показанията на Иванов става ясно, че кооперацията
е закупила и владяла оборите по време на
неговото председателстване. След предявяване на представените по делото
протоколи № 286 и № 244 от проведените търгове, както и фактури № 78/09.03.1995
г. и № 63/07.03.1995 г. свидетелят заявява, че положените в същите подписи са
негови. Спомня си, че нищо от собствеността на кооперацията не е било
продавано, защото за целта е било необходимо да се събере управителния съвет и
да се проведе общо събрание. Това обстоятелство се потвърждава и от свидетеля
Сидеров, който е категоричен, че кооперацията не е продала нищо докато е бил
председател и не е извършвана замяна с М.Г. за бензиностанция. Свидетелят не
разпознава подписа и почерка на предявените му фактури № 65/07.03.1995 г. и №
66/07.03.1995 г. Последните не се разпознават и от свидетелката И* Т* С**,
работила като касиер и счетоводител в ЧК „24 юни“. Свидетелката заявява, че е
вуйна на А* Г., който закупил обори от кооперацията, като подписа и ръкописния
текст на представената квитанция към приходен касов ордер № 8 са изпълнени от
нея.
В показанията
на ангажираните от ответника свидетели Л*Г* Г*, Г* Б* Г. и Г* Г. С* са налице
редица противоречия и разминавания. Така
свидетелят Г* заявява, че при ликвидиране на имуществото на ТКЗС-то за двата
обора наддавали ЧК „24 юни“ и М.Г., като търговете били спечелени от
кооперацията. Непосредствено след това обаче се разбрали да направят замяна
между оборите и придобити от ответника друга постройка, бензиностанция и
сушилня, като замяната била оформена с документи и били издадени фактури и
ордери, с които Г. платил. От този момент насетне и до сега тези обори се
ползвали от М.Г.. Изложените от този свидетел твърдения не намират опора в
събраните по делото писмени и гласни доказателства. Свидетелят Г., който е бил
домакин в ЧК „24 юни“, разказва, че от 1995 г. - 1996 г. М.Г. ползвал двата
обора, които му били продадени от председателя на кооперацията М* С* или И* И*,
което обаче се опровергава от показанията на тези свидетели. От своя страна
свидетелят Сураджиев си спомня, че ответникът придобил оборите в резултат на
спечелен търг от ликвидационния съвет на ЧК „24 юни“, проведен в периода 1993
г. - 1997 г. и от тогава само той ги използвал. Показанията и на този свидетел
не кореспондират с гласните доказателства, събрани чрез разпита на лицата,
участвали в управлението на ЧК „24 юни“ през процесния период, както и с представените
по делото писмени доказателства.
При така
установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
За да постанови обжалваното решение
районният съд е приел, че от събраните по делото доказателства безспорно и
категорично се установява, че ищцата М.В.Г. е собственик на
процесните недвижими имоти - сгради, а именно: краварник с площ от 618 кв. м.,
находящ се в УПИ III и обор-краварник с площ от 600 кв. м., находящ се в УПИ
VI, и двата в квартал 55 по плана за регулация на с. Р*,
обл. Хасково, одобрен със Заповед № 1159/1945 г. и № 226/1994 г.,
представляващи държавен поземлен фонд, които ответникът М.И.Г. владее без
правно основание.
След извършена съвкупна преценка на събраните
по делото доказателства и установените въз основа на тях релевантни
обстоятелства въззивната инстанция споделя становището на
първостепенния съд и приема, че са налице предпоставките на чл. 108 от ЗС, само при кумулативната даденост на които искът следва
да бъде уважен.
В
случая и двете страни в
производството претендират да са носители на абсолютното вещно право на
собственост, като ищцата основава ревандикационната си претенция на Нотариален акт от 25.04.2016 г. за покупко-продажба на недвижими
имоти № 155, том I, рег. № 2046, дело №
124/2016 г. на нотариус Адриан Проданов. С оглед направено от ответната страна
оспорване, в предмета на доказване по делото е включено установяване и на
правото на собственост на праводателя на ищцата. При извършване на сделката с
ищцата праводателят ѝ А* Г. се е легитимирал като собственик на
процесните сгради с Нотариален акт за собственост на недвижими имоти, придобити
по давностно владение № 154, том I, рег. № 2045, дело №
123/2016 г., съставен също на 25.04.2016 г. след извършена от нотариус Адриан
Проданов обстоятелствена проверка. Въззивният състав приема, че снабдяването с
този констативен нотариален акт е било продиктувано от обстоятелството, че
Договорът за покупко-продажба на процесните сгради, сключен на 29.06.2004 г.
между Ангел Г. и ЧК „24 юни“, не е съдържал необходимата индивидуализация на
имотите, като наред с това, независимо от нотариалната заверка на подписите, не
е бил облечен в изискуемата от чл. 18 от ЗЗД нотариална форма. Що се отнася до правото
на собственост на ЧК „24 юни“ върху процесните сгради, в производството по
делото несъмнено се доказа истинността на представените документи,
удостоверяващи придобиването на собствеността. Въпреки че съобразно
заключението на назначената тройна съдебно-техническа експертиза не може да се
установи безспорна идентичност на описаните в тези документи имоти с
процесните, множеството на гласните доказателства, събрани чрез разпита на
свидетелите, ангажирани от ищцата, потвърждават това обстоятелство. Автентичността
на представените фактури и протоколи се извежда от показанията на свидетеля
Иван Иванов, който е категоричен, че положените подписи са негови. По отношение
съдържанието на обсъжданите документи, неговото съответствие с обективната
действителност установяват показанията на разпитаните свидетели, изобилстващи
от съхранени през годините лични впечатления за собствеността на процесните
сгради.
С
цел опровергаване на изложените факти и оборване на легитимиращото действие на
констативния нотариален акт, ответникът М.Г. противопоставя фактури
№ 65 от 07.03.1995 г. и № 66 от 07.03.1995 г., с които е закупил процесните
обори от ЧК „24 юни“. Същите имат характера на частни свидетелстващи документи,
които не се ползват с обвързваща съда материална доказателствена сила, поради
което удостовереното в тях подлежи на установяване с всички допустими и
относими доказателства. От заключението на съдебно-графологичната експертиза се
установи, че ръкописните текстове и подписите в тези документи не са положени
от И**А**И**, който е изпълнявал длъжността „председател“ на ЧК „24 юни“ в
периода 1992 г. – 1996 г. Удостоверената във въпросните фактури продажба
категорично се опровергава от представената по делото пазарна оценка на
дълготрайните материални активи, собственост на ЧК „24 юни“, от която се
доказва, че към изготвянето ѝ на 05.08.2003 г. процесните обори са били
заведени в счетоводна сметка 203 „Сгради“. В своята съвкупност събраните по
делото гласни доказателства потвърждават, че спорните обори са били собственост
на ЧК „24 юни“ до 2004 г., когато са били продадени на А* Г.. Предвид
изложеното въззивната инстанция приема, че ответникът не
е провел успешно доказване по смисъла на чл. 193, ал. 3 от ГПК, поради което не се легитимира
като собственик на процесните сгради въз основа на
фактури № 65 от 07.03.1995 г. и № 66 от 07.03.1995 г.
По отношение
на релевираното от ответника Г. възражение за изтекла в негова полза придобивна
давност, настоящият състав намира следното. Оригинерното придобивно основание
по чл. 79, ал. 1 от ЗС е предпоставено от проявлението на следните юридически
факти: 1)
в продължение на определен период от време (10 години, респективно 5 години при
добросъвестното владение) едно лице, което не е собственик, да упражнява
постоянно, непрекъснато, несъмнено, явно и спокойно фактическата власт върху
определена вещ и 2) фактическата власт следва да се упражнява с намерение за
своене, а именно да се държи вещта като собствена (субективният признак на
владението).
В настоящия случай
ответникът претендира, че от 1995 г. до 2016 г., в продължение на повече от 10
години е осъществявал непрекъснато, спокойно и несъмнено владение върху
процесните сгради. Тези негови твърдения се потвърждават единствено от
показанията на свидетелите Л* Г*, Г* Г. и Г*С*, които, както бе посочено, са
противоречиви и не намират опора в наличната по делото доказателствена
съвкупност. При преценка на събраните гласни доказателства съдебният състав
намира, че следва да даде вяра на показанията на свидетелите, ангажирани от
ищцовата страна, доколкото са логични, последователни и еднопосочни. Всички са
категорични, че в периода от закупуването на процесните сгради от ЧК „24 юни“
през 1994 г. до продажбата им на А* Г. през 2004 г. същите са били във владение
единствено на кооперацията, затворени в нейния
двор с телена ограда, като М.Г. не е имал достъп до тях. След 2004 г.
ответникът и негови роднини започнали да използват оборите, като държали в тях
тютюн, слама и животни. Според показанията на свидетеля А* Г. във всеки отделен
случай това ползване се е извършвало с негово разрешение, а след заминаването
му в чужбина през 2007 г. е давал съгласието си по телефона. Свидетелите Г* С*
Ж* и Д* А* С* потвърждават в показанията си, че А* Г. заминал и разрешил на
роднините си, сред които и ответникът Г., да ползват оборите. При така
изнесените от свидетелите данни, които не се опровергават от останалите събрани
по делото доказателства, следва да се приеме, че в периода от 2004 г. до 2016
г. упражняваната от ответника М.Г. фактическата власт по отношение на
спорните имоти не може да се квалифицира като владение. Обстоятелството, че
ответникът е допуснат да ползва сградите със съгласието на собственика
обосновава наличие на правно основание за упражняваната фактическа власт, което
представлява държане по смисъла на чл. 68, ал. 2 от ЗС. В такъв случай
презумпцията на чл. 69 от ЗС е опровергана, доколкото същата намира приложение
само когато по естеството си фактическата власт върху имота представлява
владение още от момента на установяването и /в този смисъл Решение № 41/26.02.2016 г. по гр. д. № 4951/2015 г. на
ВКС/. В константната практика на ВКС се приема, че за да се трансформира
така упражняваната фактическа във владение е необходимо лицето да манифестира
промяната в намерението, с което държи имота, а именно да предприеме едностранни действия, с които по явен и недвусмислен
начин да се демонстрира намерението си да придобие имота за себе си, като тези
действия следва да са доведени до знанието на собственика /Решение № 77 от
18.06.2018 г. по гр. д. № 3229/2017 г. на ВКС; Решение № 12/19.02.2014 г. по гр. д. №
1840/2013 г. на ВКС, Решение № 270/20.05.2010 г. по гр. д. № 1162/2009 г. на
ВКС и други/. В случая ответникът Г., който се позовава
на придобивна давност, носи процесуалното задължение да докаже, че такава е
започнала да тече чрез явна промяна на държането във владение. От събраните по
делото доказателства не се установява след първоначалното му допускане във
въпросните обори със съгласието на собственика, ответникът да е манифестирал
такава промяна, която да е противопоставил на А* Г.. При това положение,
независимо от изтеклия период от време, така упражняваната фактическа власт не
може да доведе до придобиване на собствеността върху процесните сгради по
давност на основание чл. 79, ал. 1 от ЗС. Едва след отправената му на
08.04.2016 г. покана да освободи имотите, ответникът М.Г. е демонстрирал
намерение за своене с отричане правата на собственика на спорните обори,
превръщайки държането си във владение.
В контекста на изложените
съображения въззивната инстанция намира, че е осъществен фактическият състав на
ревандикацията, с оглед на което предявеният иск се явява основателен и
доказан. При това положение постановеното от първостепенния съд решение е
правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено, а подадената въззивна жалба следва да бъде оставена без
уважение.
При
този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на въззиваемата
М.В.Г. следва да се присъдят направените във въззивното производство разноски в
размер на 600 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 37 от 23.03.2018 г., постановено по гр. д. № 465 по описа за 2016 г. на
Районен съд – Харманли,.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК М.И.Г., с ЕГН **********, с адрес: ***, да
заплати на М.В.Г., с ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 600 лева,
представляваща направени във въззивното производство разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението
може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: Членове:
1.
2.