Определение по дело №370/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 181/07.07.2011 г., постановено по Г.д. № 145/2011 г. Ардинският районен съд е признал за установено по отношение на С. Р. Ш., А. Я. Ш., К. Я. М., Ф. Я. Ш., М. Я. Ш., Н. Я. Ш., Ф. Я. Ш. и Г.Я. Ш., че Р. Я. Ш. е собственик на 1/18 идеална част от неурегулирано дворно място с площ от 1 655 К.м., находящо се в урбанизираната територия на с.Г., О.А., ведно с 1/18 идеална част от построената в него двуетажна масивна жилищна сграда, със застроена площ от 79 К.м. и РЗП 158 К.м., както и 1/18 идеална част от построената в него едноетажна масивна жилищна сграда със застроена площ 64 К.м. и едноетажна масивна стопанска сграда със застроена площ от 49 К.м., при граници на целия имот: изток – дворно място на Г.Ш. и З.М.; запад – път; север – път; юг – дворно място на Р. Щ.и наследници на Я. Ш., като е отхвърлил предявения иск за разликата над 1/18 идеална част от процесния имот, като неоснователен. Със същото решение на С. Р. Ш., А. Я. Ш., К. Я. М., Ф. Я. Ш., М. Я. Ш., Н. Я. Ш., Ф. Я. Ш. и Г.Я. Ш. са осъдени солидарно да заплатят на Р. Я. Ш. направени деловодни разноски в размер на 400 лв.

Недоволни от така постановеното решение са останали жалбодателите С. Р. Ш., А. Я. Ш., К. Я. М., Ф. Я. Ш., М. Я. Ш., Н. Я. (Ш.) М., Ф. Я. (Ш.) С. и Г. Я. И. (Г.Я. Ш.), които го обжалват чрез процесуалния си представител в частта му, с която първоинстанционният съд е уважил частично предявения установителен иск по отношение на жалбодателите като недопустимо, неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. В жалбата се сочи, че съдът констатирал упражняването на фактическа власт върху процесните имоти само от двама от ответниците – С. Р. Ш. и М. Я. Ш.. Констатирано било също, че първата ответница била подала до съдията по вписванията, чрез кмета на Община А. молба-декларация за издаване на констативен нотариален акт за собственост върху процесния имот единствено на нейно име по реда на чл.587, ал.3 от ГПК. Останалите шестима ответници, включително и ищецът напуснали имотите и към момента на предявяване на иска не осъществявали владение. Безспорно било обстоятелството, че ищецът построил друго жилище преди около 20 години и от тогава живеел в него. Излагат се съображения за недопустимост на предявения иск, поради обстоятелството, че след като имотите не били във владение на ищеца, то той следвало да предяви ревандикационен иск, а не установителен. Предявеният установителен иск по отношение на А. Я. Ш., К. Я. М., Ф. Я. Ш., Н. Я. (Ш.) М., Ф. Я. (Ш.) С. и Г. Я. И. (Г.Я. Ш.) бил недопустим, поради липса на правен интерес от търсената защита. Оспорват решението и по отношение на присъдените разноски, като считат, че е следвало съдът да присъди и на ответниците разноски, съразмерно на отхвърлената част от исковете. Молят съда да постанови решение, с което да обезсили като недопустимо обжалваното решение на Ардинския районен съд. Прави се алтернативно искане за отмяна на обжалваното решение в обжалваната му част, като неправилно, като се постанови друго решение, с което да бъдат отхвърлени предявените искове, като неоснователни и недоказани. Претендират разноски за двете съдебни инстанции. В съдебно заседание въззивниците, представлявани от процесуалния си представител, поддържат жалбата, като се прави уточнението, че се обжалва решението на първоинстанционния съд изцяло като недопустимо, а по отношение на неправилността му в уважителната част. Излагат се съображения за недопустимост на обжалваното решение, както и за неправилност, поради обстоятелството, че ответниците С. Р. Ш. и М. Я. Ш. придобили имота на основание давностно владение.

Въззиваемият Р. Я. Ш., лично и чрез процесуалния си представител в съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да отхвърли същата. Твърди се, че въззиваемият владеел една стая от процесната жилищна сграда до преди 4 години, като оттогава насам единствено въззивницата С. Р. Ш. – майка на страните по делото, живеела в цялата къща.

Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото доказателства, по повод и във връзка с оплакванията изложени от жалбодателя констатира:

Решението на Ардинския районен съд е недопустимо и като такова следва да бъде обезсилено, а производството по делото прекратено, тъй като първоинстанционният съд се е произнесъл по недопустими искове. Предмет на първоинстанционното производство са били субективно пасивно кумулативно съединени искове с правно основание чл.124 от ГПК, предявени от ищеца Р. Я. Ш. против С. Р. Ш. А. Я. Ш., К. Я. М., Ф. Я. Ш., М. Я. Ш., Н. Я. Ш., Ф. Я. Ш. и Г.Я. Ш., за установяване на правото на собственост върху неурегулирано дворно място, ведно с построените в същото сгради, находящи се в в.Г., О.А.. За да обоснове правния си интерес от предявяване на иска, ищецът е посочил обстоятелството, че майка му – ответницата С. Р. Ш., подготвила всички необходими документи за извършване на обстоятелствена проверка на основание чл.587, ал.2 от ГПК и имала намерение да се снабди с констативен нотариален акт за собственост върху целия имот, а след това да го дари или продаде на Е. А. Ш., който бил син на неговия брат А. Я. Ш.. По делото са представени и приети като доказателства: молба-декларация от С. Р. Ш., подадена до Съдията по вписвания при РС – А. чрез Кмета на Община А., за извършване на обстоятелствена проверка на основание чл.587, ал.2 от ГПК и издаване на нотариален акт за процесния имот; удостоверение, че имотът не е актуван като общински; скица и удостоверение за данъчна оценка. При така изложените в исковата молба обстоятелства, с което е определен предметът на делото, следва да се направи извод, че за ищеца не е налице правен интерес от предявяване на установителен иск за собственост на процесния имот. Това е така защото правото на собственост на ищеца не е нарушено или застрашено. Подаването на молба за извършване на обстоятелствена проверка представлява подготвително действие, насочено към издаването на нотариален акт за собственост на процесния имот и само по себе си няма самостоятелно правно значение. Към този момент все още не е налице спор за материално право, тъй като правото на собственост на ищеца не е нарушено или застрашено, тъй като ответницата С. Р. Ш. не се легитимира като собственица на целия процесен имот, респ. не може да се разпорежда с него. Освен това подаването на молба за издаване на нотариален акт съвсем не означава, че такъв ще бъде издаден, или молителката ще бъде призната за собственица на целия имот. Едва с издаването на нотариалния акт на основание чл.587, ал.2 от ГПК ще се породи спор за материално право и ще възникне правен интерес за ищеца от предявяване на собственически иск за защита на вече нарушеното му право, в който смисъл е и Тълкувателно решение № 178 от 30.06.1986 г. по Г.д. № 150/1985 г., на ОСГК.

Не е налице правен интерес и за предявяване на собственически иск и срещу останалите ответници - братя и сестри на ищеца. По делото не са налице каквито и да са данни, от които да се установява, че тези ответници са оспорили правото на собственост на ищеца или с действията си да са нарушили или застрашили правото му. Напротив, в отговора си на основание 131 от ГПК всички ответници без изключение не оспорват правото на собственост на ищеца и признават, че същият е съсобственик заедно с тях на процесния имот, като единствено се прави възражение за неправилно изчисление на наследствените идеални части.

Ето защо за ищеца не е налице правен интерес от предявяване на собственически иск, поради което решението на първоинстанционния съд е недопустимо и като такова следва да бъде обезсилено, а производството по делото прекратено. Предвид недопустимостта на обжалваното решение, съдът не излага съображения по същество.

При този изход на делото в полза на ответниците С. Р. Ш., А. Я. Ш., К. Я. М., Ф. Я. Ш., М. Я. Ш., Н. Я. Ш., Ф. Я. Ш. и Г.Я. Ш. следва да бъдат присъдени разноски на основание чл.78, ал.4 от ГПК в размер на 400 лв., представляващи адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство и в полза на въззивника А. Я. Ш. 400 лв. за второинстанционното производство.

Водим от изложеното и на основание чл.270, ал.3, във вр. с чл.269 от ГПК, въззивният съд

Р Е Ш И:

ОБЕЗСИЛВА решение № 181/07.07.2011 г., постановено от Ардинския районен съд по Г.д. № 145 по описа за 2011 г. на същия съд, като ПРЕКРАТЯВА производството по делото.

ОСЪЖДА Р. Я. Ш. от с.Г., О.А., с ЕГН * да заплати на С. Р. Ш. от с.Г., О.А., с ЕГН *, А. Я. Ш. от с.Г., О.А., с ЕГН *, К. Я. М. от с.Г., О.А., с ЕГН *, Ф. Я. Ш. от с.Г., О.А., с ЕГН *, М. Я. Ш. от с.Г., О.А., с ЕГН *, Н. Я. М. от с.П., О.К., с ЕГН *, Ф. Я. С. от Г.С. З., У.”Л. – К.”К.Г.”, *район, дом *, с ЕГН * и Г. Я. И. (Г.Я. Ш.) от с.О., О.К., с ЕГН * направените по делото разноски в размер на 400 лв., представляващи адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА Р. Я. Ш. от с.Г., О.А., с ЕГН * да заплати на А. Я. Ш. от с.Г., О.А., с ЕГН * направените по делото разноски в размер на 400 лв., представляващи адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС, при наличието на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: Членове:1. 2.