Решение по дело №8294/2021 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 1474
Дата: 27 октомври 2021 г.
Съдия: Деница Добрева
Дело: 20213110108294
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 юни 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 1474
гр. Варна, 27.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Деница Добрева
като разгледа докладваното от Деница Добрева Гражданско дело №
20213110108294 по описа за 2021 година
Производството е образувано въз основа на искова молба от В. СТ. СТ., ЕГН
********** от гр. Варна, ул. „Железни врата” бл. 5, ет.4, ап.12, чрез адв. М. срещу ЗАД
„ДаллБогг: Живот и Здраве“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, бул.”Г.М. Димитров” № 1 за заплащане на сумата от 100 лева- частичен иск от
целия в размер на 205,00 лева, претендирана като застрахователно обезщетение по договор
Каско № BG 0201 18 *********, за настъпило на 26.07.2019г. застрахователно събитие,
равняващо се на стойността за възстановяване на задна броня на л.а. „Мерцедес“ Е320 CDA
с рег.№ В1666НХ, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
11.06.2021 г. до окончателното изплащане на задължението и сторените по делото разноски.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: между
страните е възникнало валидно застрахователно правоотношение по договор за
имуществено застраховане Каско № BG 0201 18 ********* за л. а. „Мерцедес“ Е320 CDA с
рег.№ В1666НХ. Навежда се, че на 26.07.2019г. при маневра на заден ход се е откачила
врата на гараж и по този начин е увредена задната броня на автомобила. На 29.07.2019г.
ответникът о е уведомен за настъпилото застрахователно събитие, като е регистрирана щета
№ 0201-001133/2019-01. След извършен оглед е констатирана увреда на задната броня на
автомобила. Ответникът е заплатил обезщетение в размер на 153,00 лева, което е
недостатъчно за репариране на вредите.По изложените съображения предявява настоящата
претенция за заплащане на разликата над заплатеното обезщетение до действителна
стойност на вредите. Претендира разноски.
1
В срока по чл. 131 от ГПК ответната страна е депозирала отговор, с които оспорва
иска. Признава, че страните да са обвързани от действително правоотношение по договор за
застраховка, както и че е заплатил застрахователно обезщетение в размер на 153 лева.
Позовава се, че заплатеното обезщетение, изчислено въз основа на Методиката към Наредба
№ 24/8.03.2006г. е достатъчно за възстановяване на вредите, предвид факта, че
застрахованото лице не е представило доказателства за реално извършен ремонт на
застрахованото имущество. Не е ясно и какво е било състоянието на автомобила към датата
на увреждането. По изложените съображения се настоява за отхвърляне на иска.
В съдебно заседание ищецът се не явява. Представлява се от адв. М., който поддържа
исковата молба.
Ответникът не изпраща представител в съдебно заседание. С нарочна молба
поддържа възраженията си по иска.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното от фактическа и правна
страна:
На осн. чл. 405, ал. 1 КЗ при настъпване на застрахователно събитие, представляващо
покрит застрахователен риск при имуществено застраховане, застрахователят е длъжен да
заплати застрахователно обезщетение в уговорения срок. Следователно основателността на
иска предполага доказване наличието на валидно застрахователно правоотношение,
настъпването на застрахователно събитие, представляващ покрит застрахователен риск,
вида и размера на тези щети, наличието на причинно-следствена връзка между събитието и
вредоносния резултат, както и че ищецът е изправна страна в правоотношение със
застрахователя, като е заплатил дължимата застрахователна премия и е изпълнил
задължението си да уведоми своевременно застрахователя за увреждането и да му представи
необходимите документи.
В случая не е спорно по делото, че страните са обвързани от валиден договор за
имуществено застраховане, Каско № BG 0201 18 ********* за л. .а. „Мерцедес“ Е320 CDA с
рег.№ В1666НХ, както и че застрахованото имущество е увредено в резултат на настъпил
покрит застрахователен риск в срока на действие на договора. Че увреждането на задната
брояна на автомобила е в разултат именно на покрит от застрахователя риск се установява
от описа – заключение по щета от 29.07.2019г. Описът е съставен от служител на ответника
и като изходящ от тази страна частен документ го обвързва. Отделно от това извършеното
частично погасяване на застрахователното обезщетение също сочи на признание на фактите,
от които за застрахованото лице възниква правото на обезщетение.
С оглед на безспорно установеното настъпване на покрития от договора
застрахователен риск за застрахователя е възникнало задължението да заплати уговореното
застрахователно обезщетение в размера, определен по правилото на чл. 386, ал.2 КЗ.
Последната предвижда, че обезщетението трябва да бъде равно на действително
2
претърпените вреди към деня на настъпване на застрахователното събитие, като доказването
на вредите е в тежест на застрахования. Обезщетението не може да надвишава
действителната (при пълна увреда) или възстановителната (при частична увреда) стойност
на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото
имущество може да се купи друго със същото качество /чл. 400, ал. 1 КЗ /, съответно
стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число
всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на
обезценка /чл. 400, ал. 2 КЗ /. Смисълът е да бъде реализирана в пълен обем обезвредата на
пострадалия, така че да бъде избегнато обезпеченото с полицата обедняване на
патримониума му вследствие на настъпилия застрахователен риск. Ирелевантно в тази
връзка е дали застрахования в действителност е извършил ремонтни дейности по
автомобила.
Относто стойността на уврежданията по делото е допусната СТЕ. Вариант 3.1 от
експертизата не следва да се кредитира. Трайно е разбирането в практиката, че минималните
размери по Методиката към Наредба №24/08.03.2006г. на КНФ не отговарят на
изискванията за интегрално обезщетяване на вредите.
При съобразяване размера на заплатеното от застрахователя обезщетение за
процесното събитие в размер на 153 лева, предявеният частичен иск се явява основателен
при който и да е от останалите два варианта на заключението( по т. 1 и т. 3.2) .
С оглед на изложеното исковата претенция следва да е уважи в претендирания
размер. Като последица от уважване на иска на ищеца следва да се присъди законна лихва
от датата на исковата молба, но само относно пъровначалния размер на претенцията. Върху
частта, с която иска е увеличен законната лихва е дължима от дата, на която е допуснато
увеличение на иска, тоест от 20.10.2021г., тъй като за тази част иска се счита предявен от
постановяване на акта по чл. 214, ал.1 от ГПК.
По разноските:
С оглед изхода на спора, в полза на ищеца се следват сторените по делото разноски,
на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК за държавна такса ( 50 лева), експертиза (110 лева) и адв.
възнагаждение (300 лева).
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, бул.”Г.М. Димитров” № 1 ДА ЗАПЛАТИ на В. СТ. СТ., ЕГН
********** от гр. Варна, ул. „Железни врата” бл. 5, ет.4, ап.12 сумата от 100 лева- частичен
иск от целия в размер на 205,00 лева, представляваща застрахователно обезщетение по
3
договор Каско № BG 0201 18 *********, за настъпило на 26.07.2019г. застрахователно
събитие, равняващо се на стойността за възстановяване на задна броня на л.а. „Мерцедес“
Е320 CDA с рег.№ В1666НХ, ведно със законната лихва както следва: върху сумата 10 лева,
считано от датата на подаване на исковата молба- 01.06.2021г., а върху увеличената част от
иска от 90 лева, считано от 20.10.2021г. до окончателното плащане на сумата, на осн.чл. 432,
ал.1 от КЗ.
ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.София, бул.”Г.М. Димитров” № 1 ДА ЗАПЛАТИ на В. СТ. СТ., ЕГН
********** от гр. Варна, ул. „Железни врата” бл. 5, ет.4, ап.12 сумата от 460 лева,
представляваща сторените по делото разноски за държавна такса, адвокатско
възнаграждение и депозит за вещо лице и свидетел, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в
двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните.


Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4