Р Е Ш Е Н И
Е
№ 260062
гр. Кубрат, 23.6.2021
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
КУБРАТСКИЯТ районен съд, ВТОРИ
СЪСТАВ, в публично съдебно заседание на двадесет
и трети юни две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ПЕТРОВА - ЕНЕВА
При участието на секретаря Павлина Петрова, сложи на разглеждане ГР. Д. № 617 по описа на 2020
година, докладвано от съдия ПРЕДСЕДАТЕЛЯ.
Р Е Ш
И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Б.М.
Х., ЕГН **********, с пост./ наст. адрес ***, вземането на ищеца Г.М.Х., ЕГН ********** с адрес ***, по
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 260027/ 14.10.2020 г., за претендираните суми: главницата от 200.00 (двеста) лева, ведно с
законната лихва върху тази сума, считано от датата на постъпване на заявлението
в съда – 13.10.2020 г., до окончателното изпълнение, съставляващи нейни
задължения от непозволено увреждане на собственост на ищеца от 11.08.2020 г. в
гр. Завет, обл. Разград, в изпълнение на сключено между тях в гр. Кубрат
Споразумение от 08.09.2020 г..
ОСЪЖДА Б.М. Х., ЕГН **********, с пост./
наст. адрес ***, на основание чл.78, ал.1 ГПК, да
заплати на Г.М.Х., ЕГН **********, с адрес ***, за разноски по делото: в
заповедното производство – 25.00 (двадесет и пет лева, нула стот.)
лева, и за исковото производство 380.00
(триста и осемдесет) лева.
Решението подлежи на въззивно
обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните с връчване на
препис, пред ОС Разград.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
/П/ Д. Петрова – Енева
МОТИВИ по Решение № 260062/ 23.06.2021 г. по гр.д. № 617 по описа на РС – Кубрат за
2020 година
Исковите
претенции намират правно основание в разпоредбата на чл. 124, ал.1, предл.второ ГПК, във вр. с чл. 45
и чл. 86 ЗЗД, предявени по реда на чл.415 ГПК. На основание чл.78, ал.1 ГПК претендира
присъждане на разноски по заповедното и настоящото дело.
Ищецът Г.М.Х.,
ЕГН ********** с адрес ***, че на 11.08.2020 г. ответницата Б.М. Х., ЕГН **********,
с пост./ наст. адрес ***, непозволено е увредила
негова собственост движима вещ – лек автомобилмарка и
модел „Хонда Акорд“ с рег. № **, като срязъла предната му лява гума и одрала предния капак над
двигателя и предния ляв калник на посочения автомобил; платил за отстраняване
на унищожените части и поправяне на нараняванията в автосервиз сумата 500.00
лева; в хода на предварителната проверка, образувана по негов сигнал, в РУ МВР
– Кубрат ответницата признала извършеното противоправно
деяние, причинените вреди, както и стойността на разхода за отстраняването им,
платила 300.00 лева от тях и се задължила да му плати разликата от 200.00 лева
до 10.10.2020 г., като я преведе по негова банкова
сметка, ***8.09.2020 г., но не изпълнила поетото задължение, поради което след
изтичане на договорения срок – на 13.10.2020 г.
ищецът е депозирал заявление по чл.410 от ГПК за снабдяване със заповед
за изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника, за което е образувано ЧГД №
488/ 2020 г. по описа на РС – Кубрат; заповедното производство е приключило с
издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 260027/ 14.10.2020 г. 457/
11.12.2019 г. за претендираните суми, а именно:
главницата от 200.00 (двеста) лева, ведно с законната
лихва върху тази сума, считано от датата на постъпване на заявлението в съда –
13.10.2020 г., до окончателното изпълнение, съставляващи нейни задължения от
непозволено увреждане на собственост на ищеца от 11.08.2020 г. в гр. Завет,
обл. Разград, връчена на длъжника на 26.10.2020 г.; в 1-месечния срок по чл.
414, ал. 2 ГПК, е постъпило с вх. № 260717/ 06.11.2020 г. възражение на
длъжника, поради което с разпореждане № 260284/ 18.11.2020 г., връчено на
заявителя на 27.11.2020 г., на ищеца е указано, че може да предяви иск за
установяване на вземанията по издадената заповед за изпълнение в 1-месечен
срок, подава настоящата на 23.12.2020 г. пред РС – Кубрат, и моли съда да
приеме за установено по отношение на възразилата ответница, че тя дължи на
ищеца претендираните с нея суми, както те са посочени, и я осъди да заплати
направените в заповедното и в настоящото производство разноски.
Ответницата - Б.М. Х., ЕГН **********,
с пост./ наст. адрес ***, редовно уведомена –
лично, на 08.01.2021 г., в дадения
1-месечен срок, изтекъл на 08.02.2021 г., изпраща писмен отговор, постъпил с
вх. № 260305/ 29.01.2021 г., т.е. в срока за това, с който заявява становище за
недопустимост, а по същество -
неоснователност на исковите претенции, вкл. на съединената в условията
на евентуалност осъдителна искова претенция относно същото вземане.
По повод исковата претенция за установяване на
процесното вземане и заявеното от ответницата възражение за недопустимост на
същото, предвид обстоятелството, че връчената й заповед за изпълнение съдържа
пояснения на обстоятелствата, от които произтича то, съдът по собствена
инициатива е отстранил констатираната очевидна фактическа грешка в
постановената по ч.гр.дело № 488/ 2020 г. на РС – Кубрат Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 260027/
14.10.2020 г., по реда на чл. 247 ГПК с Определение № 260055/ 11.02.2021 г., като е определил в съответствие на
заявеното в Заявление вх. 260479/ 13.10.2020 г. Г.М.Х., ЕГН **********, в
раздел „Вземането произтича от следните обстоятелства“ да се чете вярното:
„Сумата в размер на 200.00 (двеста) лева е дължима на основание сключено
споразумение от 08.09.2020 г., дължима от Б.М.Е. за възмездяване на причинени
имуществени вреди.“, връчено на длъжника – ответник по настоящото на 26.02.2021
г. Ответницата, редовно уведомена и призовавана, не се явява и не ангажира
становище по исковата претенция; не твърди и не установява, че е изпълнила
условията по неоспореното, относно неговата автентичност, споразумение,
подписано между страните на 08.09.2020 г. в гр. Кубрат.
Съдът, след
като прецени събраните по делото писмени доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното: В процеса на полицейска проверка по преписка вх. №
2886/ 2020 г. на РП – Кубрат, действително, видно от същото,е постигното и
подписано между страните – ищецът, като пострадал, а ответницата като
извършител на активно и непозволено деяние -
увредила негова собственост движима вещ – лек автомобилмарка
и модел „Хонда Акорд“ с рег. № **, като срязъла предната му лява гума и одрала предния капак над
двигателя и предния ляв калник на посочения автомобил, Споразумение от 08.09.2020
г., по силата на което извършителката на
непозволеното увреждане - Б.М.Е., се задължила да заплати на пострадалия
собственик на увредения от нея автомобил – ищеца Г.Х., за възмездяване на причинени му имуществени
вреди – платените от него за
отстраняване на унищожените части и поправяне на нараняванията в
автосервиз, 500.00 лева, от които в деня на подписването на Споразумението му
предала сумата 300.00 лева и се задължила до 10-то число на следващия месец –
10.10.2020 г., да преведе по банковата му сметка
разликата – сумата 200.00 лева.
Въпреки
това на падежа - 10.10.2020 г. не платила дължимата
разлика до договореното обезщетение, което наложило пострадалия ищец да поиска
издаването на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу нея, в
производството по ч.гр. дело 488/ 2020 г., образувано на 13.10.2020 г. ,
приключило с издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 260027/ 14.10.2020 г.
457/ 11.12.2019 г., и Определение № 260055/ 11.02.2021 г., като е
определил в съответствие на заявеното в Заявление вх. 260479/ 13.10.2020 г. Г.М.Х.,
ЕГН **********, в раздел „Вземането произтича от следните обстоятелства“ да се
чете вярното: „Сумата в размер на 200.00 (двеста) лева е дължима на основание
сключено споразумение от 08.09.2020 г., дължима от Б.М.Е. за възмездяване на
причинени имуществени вреди.“, връчено на длъжника – ответник по настоящото на
26.02.2021 г., за претендираните суми, а именно:
главницата от 200.00 (двеста) лева, ведно с законната
лихва върху тази сума, считано от датата на постъпване на заявлението в съда –
13.10.2020 г., до окончателното изпълнение, съставляващи нейни задължения от
непозволено увреждане на собственост на ищеца от 11.08.2020 г. в гр. Завет,
обл. Разград, връчена на длъжника на 26.10.2020 г.; в 1-месечния срок по чл.
414, ал. 2 ГПК, е постъпило с вх. № 260717/ 06.11.2020 г. възражение на
длъжника, поради което с разпореждане № 260284/ 18.11.2020 г., връчено на
заявителя на 27.11.2020 г., на ищеца е указано, че може да предяви иск за
установяване на вземанията по издадената заповед за изпълнение в 1-месечен
срок, подава настоящата в указания срок - на 23.12.2020 г. пред РС – Кубрат.
Ответницата не твърди и не
ангажира доказателства, установяващи погасяване на дълга, поет с подписването
на споразумението.
От събраните по инициатива на
ищеца гласни – показанията на св. Г.Х.Х. ***, в
качеството й на адвокат, и писмени доказателства, се установява, че ищеца е
направил разход за отстраняване на причинените от ответницата увреждания на
собствения му лек автомобил, плащайки сумата 500.00 лева, до който размер
ответницата се е задължила да го обезщети доброволно, подписвайки
споразумението.
Предвид
изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Исковите
претенции са основателни и доказани,
както относно претендираната главница на основание чл. 79 ЗЗД, така и относно
дължимата лихва, на основание чл. 86 ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл. 45 ЗЗД,
всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.
Отношенията си по повод осъществен от ответницата през м. 08.2020 г. деликт, страните са уредили доброволно, сключвайки
приложеното към исковата молба споразумение от 08.09.2020 г., имащо съгласно
разпоредбата на чл. 20а ЗЗД, силата
на закон за тези, които са го сключили, респ. поетите с него
задълженията подлежат на изпълнение от задължената страна - ответницата.
Ищецът
твърди, че ответницата не е изпълнила задължението си да преведе по банковата
му сметка разликата – сумата 200.00 лева, на договорения падеж – 10.10.2020 г., на което ответницата не възразява и не провежда
доказване на изпълнение.
Съгласно
разпоредбата на чл. 79 ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си,
кредиторът има право да иска изпълнението, заедно с обезщетение за забавата,
като съгласно разпоредбата на чл.86 ЗЗД, при неизпълнение на парично
задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата. Несъмнено ответницата е длъжник по споразумението, подписано между
страните, както и несъмнено между тях е договорен ден за изпълнение, а именно
до 10.10.2020 г., поради което и съобразно правилата за броене на сроковете
на 11.10.2020 г. длъжницата по него е изпаднала в забава.
Предвид изложеното, съдът в настоящият си
състав намира исковите претенции за основателни и доказани.
Неоснователни и недоказани са
заявените от ответницата възражения за липсата на идентичност между заявените в
исковото производство обстоятелства за произхода на задължението за плащане и
посочените в заповедното производство, с оглед установената очевидна фактическа
грешка на съда, а не на ищеца, която е отстранена надлежно по реда за това.
В
изпълнение разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, ответницата с оглед резултата на
делото, съставляващ уважаване на предявените срещу нея искови претенции, дължи
на ищеца направените от него разноски в заповедното и в настоящото производство
в размера, предявен със списък на същите по реда на чл. 80 ГПК, в общ размер на
25.00 лева – за заповедното; и 380.00 лева – за исковото.
Воден от изложеното съдът постанови своя съдебен
акт.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
/П/ Д. Петрова – Енева