№ 654
гр. Благоевград, 14.06.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юни
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Маргарита Коцева
Членове:Илияна Стоилова
Величка Пандева
при участието на секретаря Мария Миразчийска
и прокурора Х. Янк. Г.
Сложи за разглеждане докладваното от Илияна Стоилова Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20241200600484 по описа за 2024
година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
За ОП – Благоевград, редовно призована, се явява прокурор Г..
Подсъдимият, редовно призован, явява се лично и с адв. Б., редовно
упълномощена от по-рано.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. Б.: Да се даде ход на делото.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ПРОКУРОРЪТ: Поддържам подадения протест. Нямам доказателствени
искания.
1
АДВ. Б.: Оспорвам протеста. Поддържам депозираното възражение.
Няма да сочим други доказателства и нямаме други доказателствени искания.
ПОДСЪДИМИЯТ: Искам, ако може, да се потвърди присъдата на
районния съд.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ
ПРОКУРОРЪТ: Аз моля да уважите протеста по изложените в него
съображения и да отмените атакуваната с него присъда от 12.02.2024 г.,
постановена по н.о.х.д. 358 по описа на РС – Благоевград за 2013 г. и да
постановите нова присъда, с която да признаете подсъдимия за виновен по
обвинението, за което е предаден на съд, а при индивидуализация на
наказанието да се съобразите с рамките, посочени от наблюдаващия прокурор
в пренията пред районния съд.
Извън оплакванията, изложени от колегата, аз Ви моля да прецените и
следните допълнителни такива:
В хода на съдебното следствие е извършен оглед на
местопроизшествието, при който според мен не са спазени изискванията на
НПК, още по-малко за мен не става ясно въз основа на какъв съдебен акт е
назначено вещо лице, което е изготвило фотоалбум и скица на
местопроизшествието. Има определени правила за назначаване на експертиза,
за възлагането й и въпросите, които следва да бъдат изследвани от вещото
лице. Такъв съдебен акт липсва. Да не говорим, че представените от
началника на НТЛ при ОД на МВР, изготвени от „вещото лице“ фотоалбум и
скица не носят и подпис на лицето, което ги е изготвило. Скицата не е
оформена като някакъв документ, от който могат да бъдат черпени сведения.
Ако пък т. нар. вещо лице е било използвано като технически помощник, но
всичко това е „ако“ и хипотези, тъй като от протокола от съответното
2
заседание не става ясно в какво качество е присъствал служителят на ОД на
МВР и ако той е техническо лице би трябвало да бъде изготвен протокол за
оглед на местопроизшествието, както е по НПК, който да бъде подписан от
техническото лице, но такова нещо не е сторено. На мен този т. нар. оглед е
нещо между следствен експеримент, оглед и още нещо, което не звучи
убедително по начина, по който е документирано.
На следващо място, аз Ви моля внимателно да прецените събраните
доказателства, въз основа на които съдът е стигнал до своя решаващ правен
извод за невиновност на подсъдимия. Говоря основно за гласните
доказателства. От една страна имаме категоричните твърдения на свидетелите
на обвинението, посочени в приложението към обвинителния акт, които по
един непротиворечив начин установяват, че в момента, в който подсъдимият,
управлявайки процесното МПС, приближава към тяхната къща, съответно
към котката, която е била на пътното платно, е променил безпричинно
посоката си на движение по дължината и ширината на пътното платно, без да
има причина за това. И двете свидетелки са категорични, че превозното
средство, с което преди инцидента е маневрирала дъщерята, е било извън
габаритите на пътното платно на улицата, на която става
местопроизшествието, т.е. никоя от двете жени или управлявания от по-
младата от тях автомобил не е представлявал пречка за движение на
микробуса, шофиран от подсъдимия и не е имало обект в неговата лента за
движение, която пречка или обект да стане причина за извършване на
маневрата преминаване в насрещната лента за движение, където безспорно е
прегазено животното.
Твърденията на подсъдимия, съдържащи се в неговите обяснения, не
могат да бъдат приемани безкритично, най-малкото защото неговите
обяснения изпълняват една двойствена роля в наказателния процес, освен
доказателствено средство те са и средство за защита. И няма никакви
процесуални задължения за подсъдимия да говори истината, тъй като за
твърденията си той не носи наказателна отговорност, за разлика от
свидетелите в процеса. Това съществено противоречие в основните
обстоятелства е направен опит да бъде преодоляно чрез очна ставка, но
очната ставка обикновено не изпълнява своето предназначение, тъй като
всеки от субектите повтаря първоначалните си твърдения, както е и в този
3
случай. Според мен съдът е следвало да даде вяра в тази част на показанията
на свидетелите. А ако беше дал вяра на показанията на свидетелите, които
няма причина да не бъдат възприети, щеше да стигне до друг извод за
съставомерността на деянието, включително и от субективна страна.
На следващо място, безспорно е установено, че свидетелките веднага
след инцидента се последвали подсъдимия, въпреки че той е управлявал
автомобила, те са били пешеходци и са го настигнали в района на магазина,
той там е бил спрял да разтоварва, находящ се в сравнителна близост.
Безспорно се установява, пак от показанията на свидетелите, първоначалната
реакция на подсъдимия „Какво толкова едно коте“. Неговото твърдение, че не
е изричал такива думи се опровергава и от неговото поведение, защото е
любител на животните, в каквато посока са разпитаните свидетели на
защитата. В такава ситуация щеше да отиде най-малко до мястото на
произшествието, за да види за какво става въпрос. Нещо, което подсъдимият
не е направил. Той все пак е мъж и срещу него има две жени, като не се
очаква да се саморазправят с него по непозволен от закона начин, както и не
са го сторили. И затова ви моля, като съобразявате и тези свидетелски
показания и данни за това доколко подсъдимият обича и се грижи за животни
да вземете предвид и следни обстоятелства, които мен специално ме
озадачават:
Една е личността на подсъдимия, която се очертава от
характеристиката, представена от началника на РУ на МВР в гр. Р.. В тази,
представена от кмета, са описани по брой и вид всички животни, за които
подсъдимият се грижи – негови, улични, на познати и т.н. Аз се съмнявам, че
кметът има длъжностно лице, който да следи кой за какви животни се грижи
в рамките на населеното място и недоумявам откъде е почерпил тези
сведения, за да ги отрази в един официален документ.
По същия начин стои въпросът с разпитаните свидетели, един от които
изобщо не живее в рамките на населеното място. Ако обърнете внимание и
засечете броя на котките и кучетата – домашни, улични и посещаващи
заведенията на негови сродници, за които той се грижи, ще видите, че излиза
една точна математическа сметка. Хората, които се грижат за животни,
обикновено не броят и не смятам и не водят отчет за животни, за които се
грижат – собствени, чужди, улични или други. Още по-малко такива сведения
4
имат и техните познати. Всеки знае, че дори най-близките ви хора няма как
да знаят за колко улични или неулични котки или кучета се грижете.
Всички тези доказателства, на които съдът е стъпил, за да обоснове своя
според мен необоснован извод за невиновност на подсъдимия следва да бъдат
разгледани по-задълбочено, да бъдат подложени на по-сериозен критичен
анализ, защото ако това беше сторено от решаващия съд изводът за
виновност на подсъдимия щеше да бъде съвсем различен.
От друга страна са налице и достатъчно доказателства, че подсъдимият,
като водач на МПС, не е пример за подражание. Управление на МПС след
употреба на алкохол, после пак при условията на повторност, управление в
срока на лишаване по административен ред, а отделно от това и с присъда за
умишлен палеж. Всичко това го казвам, за да подчертая, че неговите
обяснения следва да бъдат ценени с особена осторожност, както се казваше.
По изложените съображения аз ви моля да постановите вашия съдебен
акт.
АДВ. Б.: От името на подзащитния ми Ви моля да постановите решение,
с което да оставите в сила присъдата на първоинстанционния съд, с която
подсъдимият С. Б. е признат за невиновен и е оправдан за извършено
престъпление по чл. 325б, ал. 2 т. 2 и т. 3 вр. ал. 1 от НК.
От събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени
доказателства по безспорен начин се установи, че подзащитният ми както от
обективна, така и от субективна страна не е извършил престъплението, за
което му е повдигнато обвинение. Липсват данни за обективна и субективна
съставомерност както по отношение на основния, така и по отношение на
квалифициращия състав по чл. 325б ал. 2 т. 2 от НК.
Правило и законосъобразно първоинстанционният съд е установил
фактическата обстановка по конкретно дело, като в този смисъл е
неоснователно твърдението на РП – Благоевград, че съдът не е установил
правилно фактическата обстановка относно причината, поради която
подсъдимият се е отклонил в лявата лента.
Районният съд е изложил подробна фактическа обстановка при
съвкупния анализ на всички събрани в хода на съдебното следствие в
5
първоинстанционното производство гласни и писмени доказателства. В този
смисъл правилно същият е приел, че подсъдимият в момента, в който се е
движил в дясната лента по ул. Гоце Делчев с цел да достави хляб на
хранителния магазин, в този момент свидетелката Д. Б. е извършвала маневра
на заден ход в същата лента на движение, именно с цел да избегне удар и
ПТП същият е преминал в лявата лента, която е била свободна. Нещо повече,
до автомобила на свидетелката Д. Б. е била и нейната майка, която е държала
в ръцете си куче. В тази връзка правилно и законосъобразно
първоинстанционният съд не е кредитирал изцяло показанията на свидетелите
Б. поради това, че същите са противоречиви в частта относно причината за
отклоняване на посоката на движение на управлявания от подзащитния ми
автомобил. Показанията на свидетелите Б. са противоречиви, нелогични и не
кореспондират със събрания по делото доказателствен материал. Налице са
съществени противоречия в показанията на същите, дадени в хода на ДП,
както и тези в хода на съдебното следствие. В хода на ДП и двете свидетелки
са заявили, че подзащитният ми е дал ляв мигач и е извършвал маневра, което
обстоятелство е залегнало и в обвинителния акт на РП – Благоевград. В хода
на съдебното следствие свидетелката Д. Б. категорично отрича подзащитният
ми да е дал ляв пътепоказател. Това са съществени противоречия, които имат
отношение относно фактическата обстановка и съответно следва да бъдат
ценени от решаващия съдебен състав.
На следващо място такива противоречия са налице и по отношение на
показанията на свидетелката Ю. Б., доколкото в хода на съдебното следствие
същата заявява, че освен двете с дъщеря й, е имало и други две деца на
тротоара на ул. Гоце Делчев, на които обаче не знае имената. В подадената
жалба в РП същата категорично заявява, че не е имало свидетели на
инцидента.
Налице са съществени противоречия и по отношение на това, че в хода
на предварителната проверката свидетелката Ю. Б. заявява в обясненията, че
кучето е било с намордник, а в хода на съдебното следствие, както и на ДП
същата твърди, че отглежданото от нея куче, което е било на мястото на
инцидента, го е държала в ръце. Това са съществени противоречия, които
компрометират показанията на свидетелката, поради което следва да бъдат
взети предвид от съда.
6
Нещо повече, свидетелите Д. Б. и Ю. Б. са заинтересовани от изхода на
делото, доколкото същите отглеждат процесното коте. В тази връзка моля
същите да бъдат последователно кредитирани с оглед събрания цял
доказателствен материал.
На следващо място, правилно първоинстанционният съд при излагане
на фактическата обстановка относно причината, поради която подсъдимият е
отклонил движението си в лявата лента, е взел предвид обясненията на
подсъдимия. Действително, както каза и районна прокуратура съгласно
установената съдебна практика обясненията на подсъдимия имат двойствена
природа. Същите от една страна са средство за защита на същия в
наказателния процес, но от друга страна са и годно доказателствено средство.
При обсъждане и преценяване обясненията на подсъдимия съдът не може
автоматически да ги изключи, доколкото приема, че същите са само средство
за защита. Обясненията на подсъдимия се преценяват с оглед на тяхната
житейска последователност, логичност, противоречие, липса на противоречие
с останалия събран по делото доказателствен материал. В тази връзка
обясненията на подсъдимия са логични, последователни и същите се
потвърждават от събрания по делото доказателствен материал, с изключение
на показанията на свидетелите Б. в тази им част, която съдът не е взел
предвид относно причината за отклоняването на управлявания от него
автомобил в лявата лента.
На следващо място, правилно и законосъобразно първостепенният съд е
приел, че деянието не е извършено от подсъдимия от обективна страна. За да
бъде съставомерно деянието от обективна страна е необходимо да е налице
кумулативната даденост на две предпоставки. На първо място, подсъдимият
да е проявил жестокост по отношение на конкретен обект и вследствие на
тази жестокост да е настъпил противоправния резултат – смъртта на
животното. Нормата на чл. 325б от НК е бланкетна и не дефинира понятието
жестокост. Разпоредби относно понятието жестокост се съдържат в Закона за
защита на животите, където е дефинирано какво представлява понятието
жестокост. В случая районна прокуратура е повдигнала и поддържала
обвинение по отношение на подсъдимия за това, че същият е проявил
жестокост по смисъла на чл. 7 ал. 2 т. 1 вр. с ал. 1 от Закона за защита на
животните, а именно за жестокост се смята всяко действие или бездействие,
7
което причинява продължително или повтарящо се страдание на животното,
което причинява страдание на животното или трайно увреждане на здравето
му или стрес.
Видно от показанията на съдебно ветеринарно-медицинската
експертиза, приета от първостепенния съд и приобщена към доказателствения
материал по делото, вещото лице изрично заяви, че в конкретния случай
животното не е изпитало продължително и повтарящо се страдание. В случая
е изключена хипотезата на продължително и повтарящо се страдание на
животното, както и същото не е изпитало стрес, доколкото смъртта е
настъпила мигновено и предвид адреналина на животното в конкретния
случай. В този смисъл считам, че от обективна страна, както е повдигнато и
поддържано обвинението на районна прокуратура по отношение на
подзащитния ми, същото е несъставомерно, доколкото се опровергава от
обясненията на вещото лице и дадената от него съдебно ветеринарно-
медицинска експертиза. Действително безспорно е, както е приел и
първоинстанционният съд, че в случая е настъпила смърт на безгръбначното
животно, но тази смърт сама по себе си не може да доведе до съставомерност
на деянието и отговорността на подзащитния ми. Смъртта следва като
престъпен резултат вследствие на причинена жестокост, т.е. за да е налице
субективна съставомерност на деянието на първо място трябва да бъде
доказано по делото, че подзащитният ми е извършил жестокост спрямо
гръбначно животно и именно вследствие на тази жестокост да е настъпила
смъртта.
Нещо повече, обвинението е за това, че същият е причинил жестокост,
т.е. за жестокост се смята всяко действие или бездействие, което причинява
продължително или повтарящо се страдание на животното или увреждане на
здравето му или стрес, което се опровергава изцяло от съдебно ветеринарно-
медицинската експертиза, приета от съда и приобщена към доказателствения
материал по делото.
На следващо място, деянието е несъставомерно и от субективна страна,
както правилно и законосъобразно е приел първоинстанционния съд.
Престъплението по чл. 325б ал. 2 т. 2 и 3 вр. ал. 1 от НК се извършва при
условията на пряк умисъл по смисъла на чл. 11 ал. 2 и ал. 3 от НК, т.е. деецът
следва да съзнава общественоопасния характер на деянието, да предвижда
8
настъпването на общественоопасните последици и да желае тяхното
настъпване. В случая подсъдимият следва да съзнава, че проявява жестокост
по отношение на животното и вследствие на тази жестокост настъпва
смъртта. Правилно в случая и с оглед на събраните по делото доказателства
съдът е приел, че и субективният елемент от състава на престъплението не е
доказан.
Видно от показанията на свидетелите Б., както и от самите обяснения на
подсъдимия страните не се познават, същите до този момент не са имали
взаимоотношения помежду си, не са имали спорове и пререкания,
следователно за подсъдимия липсва мотив да извърши деянието, за което е
предаден на съда. Нещо повече, същият не е от това населено място и не
познава свидетелите Б., няма как да знае, че в този момент и на това място ще
бъде котката на свидетелите Б.. В този случай моля да приемете, както е приел
и първоинстанционният съд, че подзащитния ми не е видял котката. И
действително това се установява с оглед на извършения оглед от съдебния
състав, който е извършен при спазване на всички процесуални разпоредби по
НПК. Следователно същият е законосъобразно извършен, както и от
заключението на съдебно-ветеринарно-медицинската експертиза.
Разстоянието между автомобила и котето е около 12,80 метра, още повече
като се има предвид, че подсъдимият и е управлявал микробус, на който
височината в предната част е около 20 см и същият не би могъл да забележи
стоящото в лявото платно на движение коте. В тази връзка считам за
недоказано и неоснователно твърдението на държавното обвинение, че
подсъдимият нарочно и умишлено се е отклонил в лявата лента с цел да
прегази котето. Доколкото районна прокуратура извежда доводи от това, че
същият след настъпилия инцидент не е спрял в тази връзка действително
подсъдимият не е видял котето, поради което той не е разбрал и за
настъпилия инцидент. Едва, когато свидетелите Б. с управлявания от
свидетелката Д. Б. автомобил „Мерцедес“ са пристигнали до хранителния
магазин, където подсъдимият е спрял автомобила, за да достави
транспортирания от него хляб, едва от тях той е разбрал за случилото се и че
е сгазил котката. В случай, че подсъдимият би желал да се отклони и ако
нарочно го е направил след като е видял, че свидетелката Ю. Б. се е обадила
на телефон 112, за да сигнализира за настъпилото ПТП, в този случай
подсъдимият е останал около половин час, за да изчака на място пред
9
хранителния магазин представители на районното управление, т.е.
подсъдимият не се е отклонил от мястото, не е избягал, а се е установил на
мястото, където е бил около половин час с цел да присъства при евентуално
посещение на място от представителни на РУ – Благоевград.
Считам, че деянието е несъставомерно от субективна страна и
доколкото подсъдимият има добро отношение към животните. Видно от
показанията на свидетелите В. и З. същият отглежда множество на брой
животни, в това число домашни любимци – кучета и котки, за които полага
достатъчно добри грижи и подсигурява добри условия за живеене и ги
отглежда в дома си. Следователно по данни на свидетелите подсъдимият не
би проявил жестокост по отношение на животни, тъй като се отнася с любов
към животните. Тези показания на свидетелите се потвърждават и от
справката характеристика на Община Р.. В този смисъл моля да не вземате
предвид изложението на ОП – Благоевград, че същата не представлява
официален документ и че кметът на Община Р. няма данни за броя на
животните. Както е отразено в самата характеристика тази информация е
събрана от съседи на населеното място. Не отговаря на действителността
обстоятелството, че свидетелите З. и В. няма как да знаят колко на брой
животни отглежда подсъдимият, доколкото единият от тях не живее в
населеното място. В хода на съдебното следствие пред първоинстанционния
съд свидетелите изрично са заявили, че познават от дълги години подсъдимия
и често ходят в къщата му. Няма как да не неправи впечатление едно такова
обстоятелство, че отглеждаш достатъчно на брой животни, защото много
рядко хора отглеждат в дома си толкова на брой животни, както подсъдимия.
Същият е състрадателен към животните, поради което, както се установи от
показанията на свидетелите, той е прибирал безстопанствени животни в дома
си, за да ги отглежда. В случая липсва мотив да извърши деянието и считам,
че не е доказан субективна съставомерност на деянието, доколкото
подсъдимият не е от това населено място, не се познава със свидетелите Б. и
няма мотив да извърши деянието.
В случая свидетелката Д. Б. не е положила достатъчно грижи в качество
си на лице, отглеждащо животни, за да не допуска същите да напускат
съответния животински обект и мястото, където пребивава.
В този случай се касае за случайно събитие по смисъла на чл. 15 от НК,
10
както правилно е посочено и в писмото на 02 РУ – Благоевград и именно така
е и регистриран постъпилият сигнал на телефон 112 от свидетелката Б..
Предвид изложените обстоятелства и по посочените в писменото
възражение ще Ви моля да постановите решение, с което да потвърдите
присъдата на първоинстанционния съд като правилна и законосъобразна.
ПОДСЪДИМИЯТ: Искам да кажа, че не съм го направил умишлено,
наистина не съм видял котето. Обичам животните. Ако искате може да
дойдете и да видите колко котки гледам, особено котки. В момента даже
храня и 5-6 котки на съседката, която почина и няма кой да се грижи за тях и
сега аз полагам грижи за тях.
РЕПЛИКА НА ПРОКУРОРА: Аз ви моля достоверността на
обясненията да ги поставите и в зависимост и от задълженията на водача на
МПС. Чл. 20 ал. 1 от ЗДП казва, че трябва да бъде упражняван непрекъснат
контрол при управление на МПС, което включва и визуалния такъв. Ал. 2
задължава водачите да се движат със скорост, която да им позволи да намалят
и да спрат пред препятствието. Подсъдимият твърди, че се е движил бавно в
рамките на населено място, където има и хора, освен кучета и котки. Това е
специфичната особеност на населеното място, че там живеят хора и има деца
и както не вижда котка, утре няма да види дете, ако това въобще е вярно.
Ако обясненията от предварителната проверка бяха доказателствени
средства нямаше да се налага да има ДП, щяхме да внасяме обвинителните
актове веднага след като приключат предварителните проверки, тъй като
колежката се позовава на обяснения, които нямат доказателствена стойност,
поне според НПК засега.
Излиза, че е напълно хуманно да прегазиш котка с микробус, стига то да
умре бързо и да не се мъчи. За да е съставомерно деянието трябва да го
прегазиш частично вероятно и то да бере душна около половин час. Не
разбирам защо като форма на умисъла се изключва евентуалният умисъл.
С оглед липсата или наличието на мотив не разбирам какво общо има от
кое населено място е подсъдимия. Той твърди, че често посещава К., за да
снабдява магазините с хляб и дали е оттам или не е оттам не знам каква
11
връзка има, но трябва да има представа за обстановката и какво може да
срещне по тази улица при движението си и не виждат какво общо има дали
познава свидетелите. Наказателният кодекс не защитава котака на
разпитаните свидетелки, а то защитава с тази норма гръбначните животни,
независимо чий са.
А за разстоянието от автомобил до животно аз не виждам заключение
по автотехническа експертиза и не знам на каква база почиват тези
разсъждения за случайно деяние, а не сме в хипотезата на ПТП и обвинение
за транспортно обвинение и най-малкото тогава трябва да има заключения,
опасна зона и много други неща, за които са необходими специални знания.
ПОСЛЕДНА РЕПЛИКА НА АДВ. Б.: Във връзка с твърдението на
окръжна прокуратура, че подзащитният ми се е движил с висока скорост
считам това твърдение за недоказано. Считам, че това твърдение не е
доказано от събраните в хода на съдебното следствие в първоинстанционното
производство доказателства.
Във връзка с разстоянието между намиращия се автомобил, управляван
от подзащитния ми и котето това доказателство и тези данни се черпят от
протокола за оглед от съдебния състав, който е извършен по реда на НПК и
при спазване на всички разпоредби на НПК.
Във връзка с твърдението по Закона за движение по пътищата, че
подзащитният ми е следвало да спре и да не преминава в лявата лента,
считам, че в случая тук говорим за умишлено извършено престъпление, а не
за нарушение по Закона за движение по пътищата и в лявата лента не е имало
препятствие, поради което именно той и заради това е преминал в лявата
лента за движение, за да избегне удар с управлявания от свидетелката Д. Б.
автомобил и предвид липсата на препятствие в лявата лента.
Относно обстоятелството, че деянието по чл. 325 не се извършва само
при форма на вина пряк умисъл, такава е съдебната практика, че това деяние
се извършва само при условията на пряк умисъл. Евентуален умисъл в случая
не е допустим.
Считам, че относно мотива има значение и самият мотив доколко
подсъдимият има мотив да извърши деянието, защото това не е котката, която
12
е изяла кокошките на подсъдимия, за да има мотив да извърши деянието. Той
настина често транспортира хляб до съответния хранителен магазин, но не
познава нито свидетелите Б., нито е видял котката и знае, че тази котка е на
свидетелките Б., т.е. няма мотив да извърши престъплението, а именно така е
посочено в обвинителния акт на районна прокуратура, че той нарочно се е
отклонил в лявата лента на движение с цел да сгази котката на свидетелите Б..
По отношение на обясненията, дадени в хода на предварителната
проверка, не твърдя, че същите са годно доказателствено средство, но
заявявам това обстоятелство с оглед на това съдът да изведе извод доколко са
правдоподобни показанията на разпитаните свидетелки, защото те променят
непрекъснато фактите.
ПОСЛЕДНА ДУМА НА ПОДСЪДИМИЯ: Моля за оправдателна
присъда.
Съдът се оттегля на съвещание.
След съвещание съдът счете делото за изяснено и обяви, че ще се
произнесе в срок.
Протоколът се изготви в съдебното заседание, което приключи в 10.29
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
13