О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№………/…..10.2019г.
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито
съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ПИСАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КИРЯКОВА
ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА
като разгледа
докладваното от съдия Хекимова
възз.търг.дело №1566 по описа за 2019г.,
за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
278 във вр. чл. 413, ал. 2 и чл.418, ал.4 от ГПК.
Образувано е по частна жалба вх.
№6561/21.08.2019г., подадено от „Агенция
за контрол на просрочени вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Панайот Волов“ № 29, ет.3,
п.к. 1527, срещу разпореждане от 31.07.2019г. по ч.гр.д.№1140 по описа за 2019г. В ЧАСТТА, с която е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника Д.И.Т., ЕГН **********, с адрес: гр. Девня за сумата 322.27
лв. /триста двадесет и два лева и 27 ст./, представляваща
неустойка за неизпълнение на задължение по договор за
паричен заем №3018088 от 18.08.2017 г.
В частната жалба се твърди, че разпореждането е
неправилно. Сочи се, че в рамките на заповедното производство не се извършва
проверка дали вземането съществува, тъй като неговата основна функция е да се
установи дали това вземане е спорно между страните. Твърди се също, че не са
налице сочените от заповедния съд основания да се приемат за нищожни
договорните клаузи, въз основа на които са начислени претендираните
вземания, поради което липсва основание за отказа на съда да бъде издадена
заповед за изпълнение. В обобщение се твърди,
че като е обсъдил по същество
обстоятелство, което стои извън предмета
на проверка в настоящото производство, заповедният съд е превишил правомощията си. Моли да бъде отменено разпореждането и да се постанови издаването
на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за
посочените в заявлението суми.
Съдът намира, че жалбата е подадена
от легитимирана страна, чрез надлежен пълномощник,
срещу акт, който подлежи на
обжалване и в законовия срок за това,
поради което и същата се явява
процесуално допустима.
Разгледана по същество, съдът
намира жалбата за неоснователна по следните съображения:
Производството по ч.гр.д. №1140/2019г. на Районен съд - Варна е образувано по заявление, подадено от заявителя „Агенция за контрол на просрочени вземания“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Панайот Волов“
№ 29, ет.3, п.к. 1527, срещу длъжника Д.И.Т., ЕГН **********, с адрес: гр. Девня за вземания по Договор за паричен заем №3018088 от 18.08.2017г., „Изи Асет
Мениджмънт” АД и Д.И.Т., вземанията
по който са прехвърлени от „Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК
********* в полза на „Агенция
за контрол на просрочени задължения”
ЕООД, ЕИК ********* по силата
на Приложение
№1/01.04.2019г. към Рамков договор за прехвърляне
на парични задължения /цесия/ от 30.01.2017г. на осн. чл.99 от ЗЗД.
Районният съд
е отхвърлил заявлението за издаване на
заповед за незабавно изпълнение, като е приел, че договорната клауза,
предвиждаща заплащане на неустойка за неизпълнение задължение за предоставяне
на обезпечение след сключване на договора, са нищожни.
Съобразно
разпоредбата на чл. 410, ал. 2 ГПК заявлението следва да отговаря на
изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 ГПК, т.е. съдът преценява дали съдържащите се
в него факти и обстоятелства обосновават извод за наличие на редовна искова
молба. В процесното заявление претендираното вземане за неустойка е посочено
като размер.
В
обяснителната част на заявлението заявителят е посочил, че с подписване на
договора кредитополучателят се е съгласил да му бъдат начислени такси за
допълнителни услуги – такса за експресно разглеждане на заявката и такса за
извънсъдебно събиране на просрочени задължения, както и неустойка за
неизпълнение на задължение за предоставяне на договорно обезпечение.
Разпореждането
на заповедния съд в отхвърлителната част е правилно и
законосъобразно. При преценка действителността на договорната клауза, предвиждаща
неустойка за неизпълнение на задължението за осигуряване на двама поръчители в
3-дневен срок от сключване на договора, съдът констатира противоречие с добрите
нрави по смисъла на чл.26, ал.1 от ЗЗД. От изложеното в т.12 от заявлението
става ясно, че задължението на кредитополучателя, отнасящо се до осигуряването
на поръчител не е определено като предварително условие за сключване на
договора. Това противоречи на принципа за добросъвестност и цели да се създадат
предпоставки за начисляване на неустойка, което води до оскъпяване на кредита. Тази неустойка по своя характер е санкционна, доколкото се дължи при
неизпълнение на договорно задължение, но същата не
зависи от вредите от това
неизпълнение и по никакъв начин не
кореспондира с последиците от неизпълнението. Предвидена е да се кумулира към
погасителните вноски, като по този
начин се отклонява от обезпечителната
и обезщетителната си функция и води до скрито оскъпяване
на кредита. Неустойката не е обявена по този
начин на потребителя. Изложеното обуславя извода, че
неустойката излиза извън присъщите й по закон обезпечителна и обезщетителна функции и цели неоснователно обогатяване на
кредитора, което я прави нищожна поради противоречие с добрите нрави.
С оглед
качеството на заемателя се налага извода, че е налице
договор с потребител по смисъла на § 13 от ДР на ЗЗП, като към настоящия
договор за финансова услуга намират приложение съответно разпоредбите на Закона
за потребителския кредит. С твърденията за въведени с договора за паричен заем
клаузи за начисляване на неустойка за неизпълнение на задължение, разходи и
такси за извънсъдебно събиране, както и такси за експресно разглеждане на
заявка при определени условия след настъпване на падеж на главните задължения,
по същество се цели заобикаляне на ограничението на чл. 33 от ЗПК
и въвеждане на допълнителни плащания, чиято дължимост
де факто е изцяло свързана с хипотеза на забава на длъжника. С оглед изложеното
съдът приема, че подобни клаузи противоречат на чл. 33 от ЗПК,
тъй като преследват забранена от закона цел да се присъди още едно обезщетение
за забава. Поради това те не пораждат права и задължения за страните,
респективно в частта, с която са претендирани
произтичащите от тях вземания, заявлението по чл. 410 от ГПК правилно е отхвърлено от районния съд.
Като е достигнал до
същите изводи, районният съд е постановил законосъобразно и правилно
разпореждане. Предявената срещу него частна жалба е неоснователна и като такава
следва да се остави без уважение.
Въз основа на изложените мотиви
съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 31.07.2019г. по ч.гр.д.№1140 по описа за 2019г. В
ЧАСТТА, с която е отхвърлено заявлението
за издаване на заповед за изпълнение на „Агенция за контрол на просрочени вземания“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище гр. София срещу длъжника Д.И.Т., ЕГН **********, с адрес: гр. Девня за сумата 322.27
лв. /триста двадесет и два лева и 27 ст./, представляваща
неустойка за неизпълнение на задължение по договор за
паричен заем №3018088 от 18.08.2017 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: