№ 297
гр. София, 17.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА
КЪНЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА В. МАРТИНОВА
като разгледа докладваното от МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА КЪНЕВА
Административно наказателно дело № 20231110206453 по описа за 2023
година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба на Р. Р. Е., ЕГН ********** чрез адв. А. И.
срещу наказателно постановление № 23-4332-005264/30.03.2023 г., издадено
от началник сектор в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с което на основание
чл. 185 от Закона за движението по пътищата ЗДвП) на жалбоподателя е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 /двадесет/ лева
за нарушение на чл. 20, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.175, ал. 1, т. 5 от
ЗДвП на жалбоподателя са наложени административни наказания „глоба“ в
размер на 50 /петдесет/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок
от 1 /един/ месец за нарушение на чл.123, ал. 1, т. 3 б. „в” от ЗДвП.
В жалбата са твърди незаконосъобразност на обжалваното наказателно
постановление и се моли за неговата отмяна. Поддържа се, че при
съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила изразили се в
неясно описание на нарушенията, вменени на жалбоподателя, липса на
обсъждане на подаденото от жалбоподателя възражение, както и разследване
на спорните обстоятелства. Поддържа се, че неправилно АУАН е съставен в
присъствието само на един свидетел, който не е очевидец на извършеното и
не е присъствал при установяване на нарушението. Оспорва се липсата на
контрол да е довела до реализиране на ПТП, тъй като механизмът на същото
не е описан и е неясен. По отношение нарушението по л.123, ал.1, т.3 б. „в” от
1
ЗДвП се застъпва тезата, че разногласия с другия участник в ПТП изобщо не е
имало. Твърди се, че АНО не е изложил аргументи защо извършеното не
представлява маловажен случай.
В съдебно заседание редовно призованият жалбоподател не се явява,
представлява се от адв. И., която пледира за отмяна на НП по съображенията,
изложени в жалбата, като акцентира, че в АУАН и НП не са изброени
настъпилите имуществени вреди, свидетелката З. не е възприела
жалбоподателят да е управлявал автомобила, който е ударил нейния. Намира,
че от доказателствата по делото се установява, че не е имало какъвто и да
било контакт между свидетелката З. и другия участник в ПТП, поради което
изводът на АНО, че са били налице разногласия е неоснователен.
Претендира разноски, за което представя списък.
Въззиваемата страна – началникът на сектор Административно
обслужване“ в отдел „Пътна полиция“ при СДВР – редовно призован не се
явява и не изпраща представител.
Съдът, след като извърши цялостна преценка на събраните в хода
на делото писмени и веществени доказателства и доказателствени
средства, като обсъди възраженията прие за установено следното от
фактическа страна:
На 23.01.2023 г. свидетелката М. З. посетила дентална клиника „З.“,
находяща се в гр. София, ул. „************“ като паркирала автомобила си –
марка „Волво“, модел „ХС 60“ с рег. № ***** на улицата, в дясната част на
платното. Около 16:00 часа свидетелката излязла от денталната клиника с по-
малкото си дете, качила се в автомобила си започнала до го храни.
По същото време по ул. „************“ се движел жалбоподателят Р.
Е., управлявайки лек автомобил марка „***********“, модел „********“ с
рег. №*********. Преминавайки покрай паркирания автомобил на
свидетелката З. жалбоподателят не упражнил достатъчен контрол върху
автомобила, който управлявал и реализирал леко ПТП с паркирания
автомобил марка „Волво“, модел „ХС 60“ с рег. № *****, ожулвайки го в
задната лява част.
След реализиране на ПТП жалбоподателят не спрял, за да установи
последиците от ПТП, а продължил движението си. Свидетелката З. успяла да
заснеме с телефона си автомобила, който я ударил. След около 10 минути от
денталната клиника излязъл и съпругът на свидетелката, който подал сигнал
за случилото се на тел. 112.
На място пристигнал екип на ОПП-СДВР и бил съставен протокол за
ПТП № 866294/23.01.2023 г.
На 15.03.2023 г. жалбоподателят депозирал декларация в отдел „Пътна
полиция“ при СДВР, в която посочил, че на инкриминираната дата именно
той е управлявал собствения си лек автомобил марка „***********“, модел
„********“ с рег. №*********.
На същата дата свидетелят А. С. – младши автоконтрольор при ОПП-
СДВР в присъствието на свидетеля С.Д. съставил срещу жалбоподателя Р. Р.
Е. акт за установяване на административно нарушения на чл. 20, ал.1 и чл.
123, ал.1 т.3 б. „в” от ЗДвП. АУАН бил подписан от актосъставителя и от
свидетеля Д. и бил връчен на жалбоподателя – Р. Е., който го подписал без
възражения. Впоследствие на 20.03.2023 г. такива били депозирани.
Като счел депозираните възражения за неоснователни и въз основа на
2
така съставения АУАН на 30.03.2023 г. началникът на сектор
„Административно обслужване“ при ОПП-СДВР издал обжалваното
наказателно постановление, препис от което бил връчен на жалбоподателя на
13.04.2023 г., а на 20.04.2023 г. била подадена и жалбата срещу него.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след
анализ на събрания в хода на производството доказателствен материал, а
именно: показанията на свидетелите М. Р. З., А. С. С., както и събраните по
надлежния ред писмени доказателства: протокол за ПТП; декларация от Р. Е.,
справка „Картон на водача”, заповед № 513з-5073/21.07.2015 г. на директора
на СДВР, копие от заповед № 8121к-13318/28.10.2019 г. на министъра на
вътрешните работи и акт за встъпване в длъжност, копие на заповед №
8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, копие от
свидетелство за регистрация на лек автомобил марка „***********“, модел
„********“ с рег. №*********.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля М. Р. З., доколкото
същата е пряк свидетел на процесното ПТП, тъй като тя се е намирала в
автомобила, който е бил ударен от жалбоподателя Р. Е.. Показанията на
свидетелката са подробни, последователни и логични; същата добросъвестно
пресъздава личните си възприятия относно реализираното ПТП и
поведението на причинилия го водач, както и собственото си поведение.
Свидетелката подробно изложи пред съда обсотятелствата, свързани с
реализираното ПТП, както и че причинилият го водач не спрял, продължил
движението си. Свидетелката посочи, че тъй като по време на удара е държала
мобилния си телефон в ръка е успяла да заснеме автомобила, който е ударил
нейния и посочва регистрационния му номер, марка и модел. От нейните
показания съдът извлече информация и относно мястото на реализиране на
ПТП.
От представеното копие от регистрационния талон на лек автомобил
марка „***********“, модел „********“ с рег. №********* съдът установи,
че същият е собственост на жалбоподателя Р. Е., а от представената от
последния декларация от 15.03.2023 г. се установява, че именно той е
управлявал собствения си автомобил на процесната дата.
Свидетелят С. не е очевидец на процесния инцидент, нито е посетил
местопроизшествието, а в качеството си на младши автоконтрольор е
съставил процесния АУАН. Показанията на свидетеля са съществени с оглед
установяване спазването на правилата за съставяне на АУАН, разписани в
ЗАНН.
Наличните по делото заповеди установяват материалната компетентност
на актосъставителя и на АНО, първият да съставя АУАН на ЗДвП, а вторият-
да издава наказателни постановления.
При така установеното от фактическа страна съдът направи
следните правни изводи:
Жалбата изхожда от процесуално легитимирана страна, депозирана е в
преклузивния срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, в който
смисъл се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е частично основателна по
следните съображения:
В настоящото производство съдът е длъжен да провери законността на
обжалваното наказателно постановление, като в този смисъл извърши
3
проверка за спазването на материалния и процесуалния закон, без да е
обвързан от основанията, изложени в жалбата – арг. от чл.314, ал.1 от НПК,
вр. с чл.84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно
констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни за това
административни органи. Видно от т. 3.10 на издадената на основание чл.
189, ал. 12 от ЗДвП заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. министърът на
вътрешните работи е делегирал правомощието си да издава НП на нарушения
на ЗДвП и на началник сектор „Административно обслужване” в ОПП –
СДВР, каквато длъжност, видно от заповед № 8121к-13318/23.10.2019 г. на
министъра на вътрешните работи издателят на НП е заемал. По силата на т.
1.3.2 от цитираната заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. актосъставителят в
качеството си на младши автоконтрольор е оправомощен да съставя актове за
установяване на нарушения на ЗДвП. При съставянето на АУАН и издаването
на наказателното постановление не са допуснати нарушения на давностните
срокове по чл. 34, ал.1 и 3 от ЗАНН.
По отношение възражението за опорочен АУАН поради присъствие
само на един свидетел при съставянето му, който свидетел не е очевидец на
нарушението или на установяването му съдът намери следното:
Съгласно чл. 40, ал.1 от ЗАНН „Актът за установяване на
административното нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и
свидетелите, които са присъствували при извършване или установяване на
нарушението“, като в този случай законът не поставя изискване за брой
свидетели, които да присъстват при съставяне на акта. Съгласно чл. 40, ал. 3
от ЗАНН „при липса на свидетели, присъствували при извършването или
установяването на нарушението, или при невъзможност да се състави акт в
тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама други свидетели,
като това изрично се отбелязва в него“. В настоящия случая АУАН е съставен
в присъствието само на един свидетел – Станислав Антоанов Д. /установи се,
че вписаната като свидетел Мариета З. не е присъствала при съставяне на
АУАН/, в нарушение на изискването на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН. Посоченото
нарушение обаче не представлява самостоятелно основание за отмяна на НП,
издадено въз основа на този акт, тъй като същото не накърнява правото на
защита на лицето, срещу което е съставен АУАН. Установи се, че АУАН е
съставен в присъствието на жалбоподателя, който е могъл да възприеме
действията на актосъставителя, на свидетеля, дали АУАН е съставен на
датата, на която това е посочено и т.н. Нещо повече, самият ЗАНН в
разпоредбата на чл. 43, ал.1 посочва, че АУАН се подписва от
актосъставителя и поне един от свидетелите, посочени в него тоест не е
опорчен АУАН, подписан само от един свидетел. Ето защо съдът намира, че
макар формално да не е спазено изискването на чл. 40, ал.3 от ЗАНН, то това
нарушение не е съществено и по никакъв начин не е довело до ограничаване
правото на защита на наказаното лице, поради което и не представлява
основание за отмяна на НП /в този смисъл е и решение № 777/09.02.2023 г. по
КНАХД № 10699/2022 г. по описа на АССГ, ХХV касационен състав,
Решение № 5023 от 24.07.2023 г. по КНАХД. № 4573/2023 г. по описа на
АССГ, XXVIII касационен състав Решение № 5015 от 24.07.2023 г. по КНАХД
№ 4574/2023 г. по описа на АССГ, ХХVIII касационен състав/. Установената
нередност в акта е от категорията на посочените в чл. 53, ал. 2 от ЗАНН,
според която наказателно постановление се издава и когато е допусната
нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването
на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, и не е
4
самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление.
Съдът не споделя възражението, че НП е опорочено поради това, че не
съдържа мотиви и обсъждане на възраженията срещу АУАН. Разпоредбата на
чл. 52, ал.4 ЗАНН вменява задължение на АНО да прецени възраженията
срещу АУАН, но не и да излага подробни мотиви относно причините, поради
които тези възражения са счетени за неоснователни.
По отношение нарушението на чл.20, ал.1 от ЗДвП:
Съгласно чл.20, ал.1 от ЗДвП водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват. По делото беше
безспорно установено, че на процесната дата, час и място жалбоподателят Р.
Е. е управлявал лек автомобил марка „***********“, модел „********“ с рег.
№********* в гр. София, по ул. „************“ и до № 23 не упражнил
достатъчен контрол върху автомобила и ударил спрелия в дясната част на
улицата автомобил марка „Волво“, модел „ХС 60“ с рег. № *****, в който се
намирала свидетелката З.. Обстоятелството, че удареният автомобил е бил в
покой води до единствения възможен извод, че в момента на удара
жалбоподателят не е контролирал управлявания от него автомобил и това
обстоятелство е довело и до реализирането на ПТП.
Съдът счита, че нарушението е извършено виновно, при форма на вина
непредпазливост (небрежност), тъй като жалбоподателят не е предвиждал
настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл
да ги предвиди. Жалбоподателят Е. не предвиждал причиняването на ПТП, но
е бил длъжен да предвиди, че като не упражнява непрекъснат контрол върху
управлявания от него автомобил застрашава останалите участници в
движението и би могъл да причини ПТП.
Неоснователно е възражението на адв. И., че в АУАН и НП не са
описани конкретно причинените вреди по автомобила на свидетелката З., тъй
като настъпването на ПТП не е елемент от състава на нарушението /което е
формално/, а на практика наличието на съприкосновение между двата
автомобила /един от които в покой/ доказва, че жалбоподателят не е
контролирал непрекъснато управлявания от него автомобил.
С оглед обстоятелството, че липсата на контрол върху управлявания от
жалбоподателя автомобил е довела до реализиране на ПТП, при което са
причинени имуществени щети на другия автомобил съдът намира, че
процесното нарушение не може да бъде квалифицирано като маловажен
случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
За нарушение на разпоредбата на чл. 20, ал.1 от ЗДвП не е предвидено
специално наказание, поради което е правилно АНО е приложил
санкционната норма на чл. 185 от ЗДвП, според която за нарушение на ЗДвП,
за което не е предвидено друго наказание се налага глоба в размер на 20 лева.
Глобата е определена от законодателя в абсолютен размер, поради което
въпрос за нейното изменение не може да се поставя. С оглед изложеното
съдът намира, че наказателното постановление в тази му част е правилно и
законосъобразно и като такова следва да се потвърди.
По отношение нарушението на чл.123, ал.1, т.3 б. „в” от ЗДвП:
Съобразно описанието в обстоятелствената част на НП и касаещо
нарушението под номер 2 в НП на жалбоподателя е вменено, че след
реализиране на ПТП „не остава на местопроизшествието и не уведомява
органите на МВР по територия”, което нарушение е квалифицирано като
5
такова по чл. 123, ал. 1, т. 3 б. „в”. АНО се е задоволил да формулира
нарушението от фактическа страна изключително пестеливо, която
формулировка според настоящия състав не е в достатъчна степен пълна и
ясна, което накърнява правото на защита на санкционираното лице и е пречка
за пълното разбиране на фактическите рамки на вмененото му нарушение.
Крайната лаконичност на описаното нарушение от своя страна препятства
съда да провери волята на АНО и прави невъзможно упражняване на съдебен
контрол за законност и правилност на издаденото НП в тази му част,
доколкото в съдебната фаза на производството следва да бъде установено
съответствието на твърденията, обективирани в НП с обективната
действителност и доказателствената съвкупност, както и тяхното
съответствие с дадената правна квалификация. Описаното от фактическа
страна в НП поради своята лаконичност всъщност не би могло еднозначно да
се подведе под която и да от хипотезите на чл. 123, ал. 1 от ЗДвП, тъй като от
израза „не остава на местопроизшествието” не става ясно дали
жалбоподателят изобщо не е спрял, или е спрял, установил е причинените
щети и след което в нарушение на задължението му по т. 2 б. „б” не е
останал да изчака пристигането на контролните органи. На следващо място
задължението за уведомяване на органите на МВР е предвидено в т.2 б. „а” на
чл. 123 от ЗДвП, а така също и в т.3, б. „а” и „б”, но това задължение е
обусловено от изпълнение на други задължения, ясни и точни твърдения за
които в НП не са изложени. Посочената лаконичност на описанието на
нарушението от фактическа страна и несъответствието му с дадената правна
квалификация представляват съществени нарушения на процесуалните
правила, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя,
поради което обжалваното НП следва да бъде отменено в тази му част.
На следващо място следва да се отбележи, че безспорно е установено от
фактическа страна, че след реализиране на ПТП, в което жалбоподателят Е. е
станал участник същият не е спрял, за да установи какви са последиците,
каквото задължение предписва нормата на чл. 123, ал.1 т.1 от ЗДвП.
Неизпълнението на това свое законово задължение жалбоподателят е
извършил умишлено, тъй като същият е съзнавал, че е станал участник в ПТП
– свидетелката З. посочи, че автомобилът й бил блъснат и се разтресъл.
Невъзможно е обаче съдът да упражни правомощията си по чл. 63, ал.7 т.1 от
ЗАНН и да измени наказателното постановление, като приложи закон за
същото наказуемо нарушение, тъй като в самото наказателно постановление
не са описани установените от съда факти, а именно, че жалбоподателят като
участник в ПТП не е спрял, за да установи последиците, тоест тези факти не
са му били предявени и той не се е защитавал по тях. На практика
приложението на чл. 123, ал.1 т. 1 от ЗДвП се обуславя всъщност от
съществено изменение на обстоятелствата на нарушението – установяване на
нови факти, което поставя нарушителя в условията на процесуална изненада
да бъде прието, че същият е извършил нарушение, което изобщо не му е било
вменено и по което не се е защитавал. С оглед изложеното съдът намира, че в
тази част наказателното постановление е издадено при допуснато съществено
нарушение на процесуалния закон и следва да се отмени.
При този изход на делото правото на разноски имат и двете страни.
Вззиваемата страна не е обективирала такова искане, следователно разноски
следва да се присъдят само на жалбоподателя. По делото е представен
договор за правна защита и съдействие, видно от който уговореното
възнаграждение на адв. И. за оказаната правна помощ на жалбоподателя е в
6
размер на 1800 лева, като същото е заплатено изцяло и договорът служи за
разписка. В договора е уговорено, че възнаграждението се дължи за изготвяне
на въззивна жалба и процесуално представителство по НАХД № 6453/2023 г.,
като не е посочено каква част от възнаграждението за защита по кое
„административно обвинение“ е. С оглед изложеното и при липса на изрична
уговорка между страните следва да се приеме, че уговореното
възнаграждение е по равно за защита по всяко нарушение, следователно на
жалбоподателя следва да присъди половината от заплатения хонорар, а
именно 900 /деветстотин/ лева.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал. 2 т. 1 вр. ал. 3, т. 2
от ЗАНН, чл. 63, ал.2 т.5 вр. ал. 9 от ЗАНН и чл. 63д от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 23-4332-005264/30.03.2023 г.,
издадено от началник сектор в отдел „Пътна полиция“ при СДВР В
ЧАСТТА, с която на основание чл.175, ал. 1, т. 5 от Закона за движението по
пътищата на жалбоподателя Р. Р. Е., ЕГН ********** са наложени
административни наказания „глоба“ в размер на 50 /петдесет/ лева и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 /един/ месец за
нарушение на чл.123, ал.1, т. 3 б. „в” от ЗДвП.
ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление В ОСТАНАЛАТА
МУ част, с която на основание чл. 185 от Закона за движението по пътищата
на жалбоподателя Р. Р. Е., ЕГН ********** е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 20 /двадесет/ лева за нарушение на чл.20, ал.1
от ЗДвП.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи да заплати на Р. Р.
Е., ЕГН ********** сумата от 900 /деветстотин/ лева, представляваща
заплатено от него адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – гр. София в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му от страните на основанията, предвидени в НПК, по реда на
Глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7