Решение по дело №532/2016 на Районен съд - Раднево

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

номер  40                                      22.05.2017 година                               град Раднево

 

РАДНЕВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                            граждански състав

На двадесет и пети април                                                                             2017 година

В публично заседание в следния състав:

                                       

РАЙОНЕН СЪДИЯ: АСЕН ЦВЕТАНОВ

 

при участието на секретаря Ж.М., като разгледа докладваното от съдия Цветанов, гражданско дело номер 532 по описа на съда за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е за съдебна делба във фазата по допускането й.

 

         Производството е образувано по искова молба на Е.З.Г. срещу К.О.В. и З.В.В., с която се предявява иск за делба. Ищецът твърди, че въз основа на договор за дарение, обективиран в нотариален акт от 15.10.2003 г. на нотариус Г.Д., придобил собствеността на апартамент, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 61460.505.469.1.1 с площ от 57,73 кв.м., находящ се на административен адрес гр. Раднево, ул. ******, ведно с избено помещение № 1 с полезна площ от 9,51 кв.м., ведно със съответните общи части от сградата и с правото на строеж. Твърди, че с договор за дарение, обективиран в нотариален акт № 187, том трети, рег. № 3209, дело № 323 от 09.09.2014 г. на нотариус А.Т., дарил на своята баба Е.Г. В. ½ ид.части от апартамента с прилежащите избено помещение и общи части от сградата и правото на строеж. Твърди, че баба му Е.Г. В. починала, с което възникнали неприятности с нейните наследници, понастоящем ответници, които се опитвали да го накарат да им прехвърли и неговата ½ ид.части от недвижимия имот. В първото по делото съдебно заседание представя молба, с която заявява като наследник на З.Е.Г. , възражение за възстановяване на запазената му част от наследството, оставено от Е.Г. В., чрез намаляване на направеното от нея дарение, обективирано в нотариален акт за дарение № 171, т.6, рег. № 6088, н.д. № 704/15.10.2003 г. на нотариус Г.Д., до запълване на запазената му част. Иска от съда да допусне до делба недвижимия имот при посочените в исковата молба квоти – 4/6 ид.части за ищеца и по 1/6 ид.части за ответниците.

         В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответницата З.В.В., чрез особения представител адв. К., в който заявява възражение за възстановяване на запазената й част от наследството, оставено от Е.Г. В., чрез намаляване на договора за дарение от 2003 г., обективиран в нотариален акт № 171, том шести, рег. № 6088, н.д. № 704/15.10.2003 г., накърняващ нейната запазена част от наследството.

         В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор от ответницата К.О.В..

 

Съдът, като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност с оглед направените доводи и възражения, намира от фактическа и правна страна следното:

От представеното по делото удостоверение за наследници изх. № 99/02.02.2015 г. е видно, че лицето Е.Г. В. е починала на 25.01.2015 г., разведена, и към онзи момент е оставила законни наследници дъщерите си К.О.В. и З.В.В., а по право на заместване съгласно чл. 10, ал. 1 ЗН ищеца Е.З.Г., син на третата й дъщеря З.Е.Г. , починала преди нея на 19.05.2001 г.

От представения по делото нотариален акт за дарение на недвижим имот № 171, том шести, рег. № 6088, н.д. № 704/15.10.2003 г. на нотариус Г.Д. /л.49-л.50/ е видно, че на 16.10.2003 г. общата наследодателка на страните Е.Г. В. е дарила на ищеца Е.З.Г. /тогава малолетно лице и с настойник именно Е.Г. В./ своя собствен имот – апартамент, находящ се в гр. Раднево, ул. ******, построен върху общинска земя, състоящ се от стая, хол, кухня и сервизно помещение, със ЗП от 57,73 кв.м., с принадлежащото му избено помещение № 1 с полезна площ от 9,51 кв.м., с отделни части от общите части на сградата и 6,04 % ид.части от правото на строеж върху местото от 64,80 кв.м., като си е запазила правото на пожизнено и безвъзмездно ползване и обитаване на апартамента.

От представения по делото нотариален акт за дарение на недвижим имот № 187, том трети, рег. № 3209, н.д. № 323/09.09.2014 г. на нотариус А.Т. /л.3/ е видно, че на 09.09.2014 г. ищецът Е.З.Г. е дарил на своята баба Е.Г. В. ½ ид.части от дарения му от нея преди това през 2003 г. недвижим имот, представляващ жилище, апартамент – самостоятелен обект в сграда с идентификатор 61460.505.469.1.1 по КК и КР на гр. Раднево, находящ се в гр. Раднево, ул. ******, построен върху общинска земя, състоящ се от стая, хол, кухня и сервизно помещение, със ЗП от 57,73 кв.м., с принадлежащото му избено помещение № 1 с полезна площ от 9,51 кв.м., със съответните части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното место, който апартамент е разположен в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 61460.505.469 по КК и КР на гр. Раднево. Последното описание на апартамента и по актуалния му регулационен статут съгласно представената схема № 15-505082 от 17.10.2016 г. /л.4/.

Наследството на Е.Г. В. е открито съгласно чл. 1 ЗН в момента на нейната смърт, а именно на 25.01.2015 г. Както се посочи, към този момент нейни наследници са двете й дъщери ответниците К.О.В. и З.В.В., а по право на заместване съгласно чл. 10, ал. 1 ЗН ищеца Е.З.Г., син на третата й дъщеря З.Е.Г. , починала преди нея на 19.05.2001 г.

По делото се установи, че наследственото имущество на Е.Г. В. се състои от ½ ид.части от посочения по-горе апартамент, който тя е придобила чрез дарението от ищеца през 2014 г. Другата ½ ид.части от апартамента са собственост на ищеца, който ги е придобил чрез дарението от баба му Е.Г. В. през 2003 г. При така посоченото ½ ид.части от апартамента, оставени в наследството на Е.Г. В., се наследяват от ищеца и двете ответници съгласно чл. 5, ал. 1 ЗН и чл. 10 ЗН поравно, т.е. за всеки от тях по 1/6 ид.части. Съответно другите 3/6 ид.части ищецът е придобил въз основа на първото дарение и така за ищеца се получава квота в съсобствеността от 4/6 ид.части от процесния апартамент, а за всяка от двете ответници по 1/6 ид.части.

 

По отношение на възражението на З.В.В. за възстановяване на запазената част от наследството от нейната майка Е.Г. В., чрез намаляване на дарението от 15.10.2003 г.:

Възражението е допустимо за разглеждане в първата фаза на съдебната делба съгласно чл. 343 ГПК, тъй като е направено до приключване на първото съдебно заседание (решение № 177/28.05.2011 г. по гр.д. № 844/2010 г. на ВКС, ІІ г.о.).

Претенцията за намаляване на завещателни или дарствени разпореждания е самостоятелно субективно потестативно право, което принадлежи на наследниците. В случая ответницата З.В.В. е пряк законен наследник на Е.Г. В. и разполага с това право.

Размерът на запазената и разполагаемата част е уреден в чл. 29 ЗН. В случая наследодателката Е.Г. В. не е оставила съпруг, а две деца - двете ответници, и един внук – ищеца, наследяващ по право на заместване, т.е. приложима е хипотезата на чл. 29, ал. 1, предл. 2 ЗН, според която запазената част на наследниците е 2/3 ид.части, а разполагаемата част е 1/3 ид.части.

С оглед вида на безвъзмездното разпореждане – дарение, следва в случая да се формира наследствена маса съгласно чл. 31 и сл. от ЗН /решение № 580 от 2.08.2010 г. по гр. д. № 1315/2009 г., ВКС, I г.о./. При образуване на наследствената маса по чл. 31 ЗН законодателната идея е, че наследството се възстановява такова, каквото би било в деня на смъртта на наследодателя, ако последният не беше направил безвъзмездните разпореждания, т.е. в случая към дата 25.01.2015г., когато е починала общата наследодателка E. В..

По делото се установи, че единственото имущество на общата наследодателка Е.Г. В. е процесният апартамент, като няма данни по делото същата да е имала задължения. Поради тази причина и тъй като пазарът на недвижими имоти в гр. Раднево е в застой, с което често пазарните цени на имотите са под данъчните оценки, съдът намери за адекватно да вземе като стойност данъчната оценка на имота, посочена в представеното по делото удостоверение /л.5/, вместо да назначава оценъчна експертиза. Съответно по делото няма данни процесният апартамент да има преустройства или промени, отличаващи съществено неговото състояние в периода между дарението от 19.10.2003 г. и датата на откриване на наследството на общия наследодател E. В. на 25.01.2015 г. Съгласно това удостоверение данъчната оценка на целия процесен апартамент е в размер на 25132,60 лв. към 19.10.2016 г. Такава е била оценката и през предходната календарна година, когато е починала общата наследодателка на страните Е.Г. В..

Намаляването следва да се извърши, след като предварително се оцени цялото наследство и отделно имотът, предмет на завета (дарението) и съобразно с полученото стойностно изражение на разполагаемата и запазената част, се преценява налице ли е накърняване. В случая цялото наследствено имущество е апартаментът, предмет на дарението. Стойността на апартамента е в размер на 25132,60 лв., която се явява и стойност на наследствената маса по чл. 31 ЗН, а запазената част на наследниците както се посочи по-горе в случая е в размер на 2/3 или сумата от 16755,07 лв, съответно разполагаемата част на наследодателя е 1/3 или сумата от 8377,53 лв.

Съобразно наследствените права по чл. 5 и сл. от ЗН на ответницата З.В.В. в размер на 1/3, то се получава стойност на нейната запазена част в размер на 5585,02 лв. (16755,07 : 3). По същество обаче следва да се отчете, че ½ ид.части от този процесен апартамент е придобит от общата наследодателка през 2014 г. въз основа на дарение и от него ответницата З.В.В. реално следва да получи по наследствено правоприемство 1/3 ид.части от тези ½ ид. части или общо 1/6 ид.части от целия апартамент, чиято стойност е 4188,77 лв. (1/2 от 25132,60 лв. е 12566,30 лв., което се дели на 1/3 наследени от ответницата и се получава стойност на наследеното от ответницата З.В. имущество на стойност от 4188,77 лв.).

Съответно разполагаемата част на общата наследодателка е в размер на 8377,53 лв., а към датата на откриване на наследството масата на наследственото имущество е в размер на 12566,30 лв., т.е. разпоредила се е с 4188,77 лв. в повече от разполагаемата й част.

Ако дарението надвишава разполагаемата част, същото се намалява с паричната сума, която е необходима за допълване на запазената част. От стойността на запазената част на наследницата З.В. в размер на 5585,02 лв. следва да се извади стойността от наследството, която следва да получи тя, а именно сумата от 4188,77 лв., като така се получава стойността на превишението, което е в размер на 1396,25 лв. С тази сума следва да се намали дарението от 2003 г. за допълване на запазената част на ответницата З.В.В..

Връщането се осъществява според изискванията на чл. 36 от ЗН, т.е. в натура – чрез отделяне на част от вещите или на част от недвижимия имот, равностойна на намалението. Първата алинея от текста установява общия принцип, че всеки надарен, безразлично дали е чуждо лице или е наследник с право на законна част, получава в натура завета от недвижим имот, макар да превишава разполагаемата част, като се отдели превишението, ако недвижимият имот се поддава на такова намаление. В случая се касае за един апартамент с 2 стаи, който е неделим недвижим имот и от който не е възможно да се отдели в натура стойност, равна на стойността за възстановяване на ответницата З.В..

При преценката дали наследник със запазена част може да задържи имота в хипотезата на чл. 36, ал. 2 от ЗН се вземат предвид и запазените части на наследниците, които са зачели волята на наследодателя и не са поискали възстановяване, които се прибавят към запазената част на облагодетелствания и разполагаемата част на наследодателя преди съпоставката със стойността на подареното имущество – Р 8-77-ОСГК. В случая след обратното даряване през 2014 г. на ½ част от апартамента на своята баба, то в нейното наследственото имущество са включени ½ ид.части на стойност 12566,30 лв., а ищецът Е.З.Г. е останал собственик на другата ½ ид.части от апартамента на стойност 12566,30 лв. Съпоставени съобразно правилото на чл. 36, ал. 2 ЗН стойността на запазената част на ищеца от 5585,02 лв., разполагаемата част на общия наследодател Е.Г. В. от 8377,53 лв. и непоисканата запазена част от ответницата К.В. от 5585,02 лв., правят сумата от 19547,57 лв. Или другояче казано притежаваните от ищеца ½ ид.части от апартамента на стойност 12566,30 лв. не надвишават общата сума по чл. 36, ал. 2 ЗН в размер на 19547,57 лв., т.е. налице е възможността по чл. 36, ал. 2 ЗН ищецът да задържи неговата дарена ½ ид.части от апартамента, като възмезди ответницата З.В. парично за допълване на нарушената нейна възстановена част от наследството на Е.Г. В..

В хипотезата на ал. 2 на чл. 36 от ЗН задържането на имота може да се постанови само при направено искане в този смисъл от страна на облагодетелствания, в случая ищеца Е.З.Г.. Такова искане може да се извлече от начина на формулиране на петитума на исковата молба, съпоставен с последващо направеното възражение за възстановяване на запазена част от страна на ответницата З.В., съответно направеното контра възражение за възстановяване на запазена част от страна на ищеца Е.З.Г., и направеното искане в устните състезания за допускане на делбата при квоти от 4/6 ид.части за ищеца, т.е. запазване на получената ½ ид.части въз основа на дарението от 2003 г. и наследената част от 1/3 от другата ½ ид.части. Затова следва да се постанови задържане на ½ ид.части от апартамента от надарения ищец Е.З.Г. на основание чл. 36, ал. 2 ЗН.

 

По отношение на възражението на ищеца Е.З.Г. за възстановяване на запазената част от наследството от неговата баба Е.Г. В., чрез намаляване на дарението от 15.10.2003 г.:

Правото на възстановяване на запазена част е наследимо, поради което наследник по заместване има право да го предяви, както е сторено от ищеца в първото по делото съдебно заседание. Правото да се иска намаление на завещателно разпореждане или дарение има имуществен характер и може да се предяви и от наследниците на лицето, чиято запазена част е накърнена (ППВС 7-73).

Възражението е допустимо за разглеждане в първата фаза на съдебната делба съгласно чл. 343 ГПК, тъй като е направено до приключване на първото съдебно заседание (решение № 177/28.05.2011 г. по гр.д. № 844/2010 г. на ВКС, ІІ г.о.).

Съгласно чл. 30, ал. 1 от ЗН следва да се прихванат направените в полза на наследника, предявил иска или възражението за възстановяване на запазена част, дарения или завети. В случая това дарение от 2003 г. е направено именно в полза на ищеца Е.З.Г., който прави възражението за възстановяване на неговата запазена част от наследството на Е.Г. В., чрез намаляване на направеното в негова полза дарение. Същевременно дарението от 2003 г. е за целия апартамент на стойност 25132,60 лв., а след неговото прихващане на основание чл. 30, ал. 1 ЗН е невъзможно да бъде накърнена запазена част на ищеца Е.З.Г. от наследството на Е.Г. В., тъй като не се установи друго имущество в наследствената маса. Без значение е обстоятелството, че в по-късен етап през 2014 г. ищецът е дарил ½ ид.части от дарения му апартамент на баба си и общия наследодател на страните Е.Г. В., тъй като това дарение би следвало да се вземе предвид едва при изчислението на стойността за възстановяване на запазената част, ако такова превишение се беше установило. Няма как да бъде накърнена запазената част от наследството на наследник, в чиято полза е направено дарението или завещанието. Без значение в тази връзка са последващи разпореждания от страна на наследника с дарения му имот, в това число и обратно даряване на дарителя. А тъй като не се установи да е накърнена запазената част на ищеца Е.З.Г. от наследството на Е.Г. В., то следва да се отхвърли направеното от него възражение по чл. 30 ЗН.

 

Краен резултат по иска за делба с оглед разгледаните възражения за възстановяване на запазена част:

         С оглед уважаване на възражението за възстановяване на запазена част на ответницата З.В., задържането на ½ ид.части от имота от страна на ищеца Е.Г. и отхвърляне на неговото възражение за възстановяване на запазена част, следва извод, че искът за делба ще следва да се допусне между съделителите Е.З.Г., К.О.В. и З.В.В. по отношение на процесния апартамент при квоти:

-         За Е.З.Г. – 4/6 ид.части;

-         За К.О.В. – 1/6 ид. части;

-         За З.В.В. – 1/6 ид.части.

 

 

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

НАМАЛЯВА, на основание чл. 30 ЗН, дарението, извършено от наследодателя Е.Г. В., починала на 25.01.2015 г., направено с нотариален акт за дарение на недвижим имот № 171, том шести, рег. № 6088, н.д. № 704/15.10.2003 г. на нотариус Г.Д., В ПОЛЗА на Е.З.Г., ЕГН **********, в размер на 1396,25 лв. /хиляда триста деветдесет и шест лева и 25 ст./, като ВЪЗСТАНОВЯВА запазената част на З.В.В., ЕГН **********, от наследството на Е.Г. В., починала на 25.01.2015 г., в размер на 1396,25 лв. /хиляда триста деветдесет и шест лева и 25 ст./.

 

ПОСТАНОВЯВА задържане на ½ ид.части от недвижимия имот - жилище, апартамент – самостоятелен обект в сграда с идентификатор 61460.505.469.1.1 по КК и КР на гр. Раднево, находящ се в гр. Раднево, ул. ******, построен върху общинска земя, състоящ се от стая, хол, кухня и сервизно помещение, със ЗП от 57,73 кв.м., с принадлежащото му избено помещение № 1 с полезна площ от 9,51 кв.м., със съответните части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното место, който апартамент е разположен в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 61460.505.469 по КК и КР на гр. Раднево, от надарения Е.З.Г., ЕГН **********, на основание чл. 36, ал. 2 ЗН.

 

ОСЪЖДА Е.З.Г., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на З.В.В., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 1396,25 лв. /хиляда триста деветдесет и шест лева и 25 ст./, на основание чл. 36, ал. 2 ЗН, представляваща стойността, която би получила от дарението, направено с нотариален акт за дарение на недвижим имот № 171, том шести, рег. № 6088, н.д. № 704/15.10.2003 г. на нотариус Г.Д., извършено от Е.Г. В., починала на 25.01.2015 г., в полза на Е.З.Г., ЕГН **********.

 

ОТХВЪРЛЯ възражението по чл. 30, ал. 1 ЗН, направено от ищеца Е.З.Г., ЕГН **********, с адрес ***, за намаляване на дарението, извършено от наследодателя Е.Г. В., починала на 25.01.2015 г., направено с нотариален акт за дарение на недвижим имот № 171, том шести, рег. № 6088, н.д. № 704/15.10.2003 г. на нотариус Г.Д., в полза и за възстановяване на запазената част на Е.З.Г. от наследството на Е.Г. В., починала на 25.01.2015 г., като неоснователно.

ДОПУСКА да се извърши съдебна делба между Е.З.Г., ЕГН **********, с адрес ***, К.О.В., ЕГН **********, с адрес ***, и З.В.В., ЕГН **********, с адрес ***, на следния недвижим имот, а именно жилище, апартамент – самостоятелен обект в сграда с идентификатор 61460.505.469.1.1 по КК и КР на гр. Раднево, находящ се в гр. Раднево, ул. ******, построен върху общинска земя, състоящ се от стая, хол, кухня и сервизно помещение, със ЗП от 57,73 кв.м., с принадлежащото му избено помещение № 1 с полезна площ от 9,51 кв.м., със съответните части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното место, който апартамент е разположен в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 61460.505.469 по КК и КР на гр. Раднево, при квоти:

-         За Е.З.Г. – 4/6 ид.части;

-         За К.О.В. – 1/6 ид. части;

-         За З.В.В. – 1/6 ид.части.

 

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – Стара Загора в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.    

 

 

                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: