№ 1161
гр. Русе, 19.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Тихомира Г. Казасова
при участието на секретаря Станка Ст. Иванова
като разгледа докладваното от Тихомира Г. Казасова Гражданско дело №
20224520100762 по описа за 2022 година
Е.К., пълномощник на „Електроразпределение Север“ АД твърди, че
представляваното от нея дружество е с основен предмет на дейност експлоатация и
управление на електроразпределителна мрежа, представляваща съвкупност от
електропроводни линии и електрически уредби със средно, ниско и високо напрежение, чрез
която дружеството извършва пренос и разпределение на електрическа енергия на обособена
територия, при наличие на валидна лицензия за това.
В предмета на дейност на дружеството било включено осигуряване поддържането на
електроразпределителната мрежа, обектите и съоръженията, в съответствие с техническите
изисквания.
С разпоредбата на чл.13 от Общите условия на договорите за пренос на електрическа
енергия през електроразпределителните мрежи на „Електроразпределение Север" АД, на
дружеството било предоставено право: да извършва периодични и извънредни технически
проверки на средствата за търговско измерване, на целостта и функционалността им и на
свързващите ги електрически инсталации; да организира извършването на последващи
проверки на СТИ по реда на действащото законодателство, както и да осъществява контрол
за спазване на задълженията на ползвателя, като при установяване на тяхното неизпълнение
да съставя констативни протоколи по реда на ОУ.
Съобразно чл.16 от ОУ, ползвателят бил длъжен да не променя схемата на свързване
на електрическите съоръжения, да не преустройва, ремонтира или да заменя елементите на
средствата за търговско измерване, да не снема самоволно или повреда СТИ, знак, пломба
или друго контролно приспособление, поставено от лица, на които „ЕРП Север“ АД е
възложило дадената дейност и да не използва електрическа енергия без тя да се отчита от
1
СТИ, монтирани и пломбирани, съгласно изброения ред.
На 25.01.2021г. оправомощени служители на „Електроразпределение Север" АД
извършили проверка на точността на измерване на обслужващата измервателна система и
свързващите електрически инсталации за обект в гр.Русе, ул.“Д..... №.. (П.д.), клиентски
№......... и абонатен №........... При проверка схемата на свързване установили, че има
неправомерно присъединяване към електроразпределителната мрежа на ЕРП Север АД,
осъществено с проводник ПВ 1х6 кв.м., прикачен между входящия захранващ витлов
предпазител и изходящия автоматичен прекъсвач и захранва жилището на абоната, без да
преминава през електромера. Измерили товара на проводника - 0.34А. По този начин
консумираната електрическа енергия не преминавала през електромера, не се измервала от
него и не се заплащала. При тези констатации подали сигнал до полицията, но получили
отказ оперативна група да бъде изпратена на адреса. Проверяващите съставили констативен
протокол №5700469/22.01.2021г., въз основа на който „Електроразпределение Север“ АД
изготвило справка №60149-5Е74/22.01.2021г. за начисление електрическа енергия, на
основание чл.50, ал.2 и ал.3 ПИКЕЕ в размер на 3960 кВтч за периода 25.10.2020г. –
22.01.2021г. Ищецът издал фактура №**********/26.01.2021г. на стойност 810.74 лева с
ДДС.
През м.януари 2021г. „Електроразпределение Север“ АД уведомило абоната – М.
АНДР. АС. за извършената проверка, издадения протокол и фактура.
Счита, че М. АНДР. АС. е потребител на електроенергия по смисъла на § 1, т.42 ЗЕ.
Пояснява, че страните по настоящия спор се намират в облигационно
правоотношение, относно продажбата на електрическа енергия, като техните права и
задължения се уреждат от ЗЕ, ПИКЕЕ, ОУ за ДПЕЕЕМ и ОУ за ПЕЕ. Сочи, че ОУ са годен
източник на облигационни задължения между ищеца и двете енергийни предприятия на
основание чл.20а, ал.1 ЗЗД и на основание чл.98а, ал.4 ЗЕ са задължителни за абоната. В
качеството си на такъв, ответникът потребил електрическа енергия за определен период,
която не била измерена, респективно и незаплатена.
Изяснява метода, по който е начислена и остойностена електрическата енергия,
обективирана в посочената по-горе фактура.
За събирането на вземането си, ищецът входирал заявление по реда на чл.410 ГПК и
се снабдил със заповед за изпълнение №2850/15.10.2021г. издадена по ЧГД №5581/2021г. по
описа на РРС срещу М. АНДР. АС.. Заповедта била връчена по реда на чл.47, ал.5 ГПК, с
оглед което заповедният съд указал на заявителя (ищец в настоящото производство)
възможността, в едномесечен срок да предяви иск за установяване на вземането си, като
довнесе дължимата държавна такса.
Е.К. моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че М. АНДР.
АС., ЕГН ********** с адрес: гр.Русе, ул.“Д....№... (П.д.) дължи на „Електроразпределение
Север“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.Варна, район
„Владислав Варненчик“, Варна Таурс - Г, бул. „Владислав Варненчик“№258 сумите: 810.74
лева - главница за неплатена електроенергия по фактура №**********/26.01.2021г.,
дължима за периода 25.10.2020г. – 22.01.2021г.; 53.59 лева – мораторна лихва за периода
2
06.02.2021г. – 01.10.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
13.10.2021г. до окончателното й изплащане, предмет на заповед за изпълнение
№2850/15.10.2021г. издадена по ЧГД №5581/2021г. по описа на РРС.
Претендира направените в заповедта и настоящото производство разноски.
В срока по чл.131 от ГПК М. АНДР. АС. не е депозирала отговор на исковата молба,
не ангажира доказателства.
Съдът, съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон, прие за установено от
фактическа и правна страна, следното:
Безспорен между страните по делото е факта, че ищецът е потребител на ел.енергия с
адрес на потребление в гр.Русе, ул.“Д....№... (П.д.), като ползваната на този адрес
електроенергия се заплаща от ответника по партида с клиентски №......... и абонатен №...........
На 22.01.2021г. служители на „Електроразпределение Север" АД извършили
проверка на точността на измерване на обслужващата измервателна система и свързващите
електрически инсталации за обект в гр.Русе, П.д., клиентски №......... и абонатен №...........
При проверка схемата на свързване установили наличието на директно присъединяване към
електроразпределителната мрежа на ЕРП Север – АД, осъществено с ПВ 1х6 кв.мм.,
прикачен между входящия захранващ витлов предпазител 63А и изходящия автоматичен
прекъсвач 63А. По този начин жилището на абоната било захранено с ел.енергия, която не
преминавала през СТИ. Измерили товара на проводника - 0.34А. Констатирали, че
консумираната в обекта електрическа енергия не се отчита и съответно не се заплаща.
Съставили констативен протокол №5700469/22.01.2021г., въз основа на който
„Електроразпределение Север“ АД изготвило справка №60149-5Е74/22.01.2021г. за
начисление електрическа енергия, на основание чл.50, ал.2 и ал.3 ПИКЕЕ в размер на 3960
кВтч за периода 25.10.2020г. – 22.01.2021г. Ищецът издал фактура
№**********/26.01.2021г. на стойност 810.74 лева с ДДС.
През м.януари 2021г. „Електроразпределение Север“ АД уведомило абоната – М.
АНДР. АС. за извършената проверка, издадения протокол и фактура.
Приложени са: „справка за потреблението през последните 12/24/36м“ за обект с
абонатен №..........; „извлечение за фактури и плащания“; „извлечение от сметка към
01.10.2021г.“
За събиране на вземането, ищецът депозирал заявление, въз основа на което в РРС е
образувано ЧГД №5581/2021г. и се снабдил със заповед №2850/15.10.2021г. за изпълнение
на задължения по чл.410 ГПК срещу М. АНДР. АС., ЕГН ********** за сумите: 810.74 лева
- главница за неплатена електроенергия по фактура №**********/26.01.2021г., дължима за
периода 25.10.2020г. – 22.01.2021г.; 53.59 лева – мораторна лихва за периода 06.02.2021г. –
01.10.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.10.2021г. до
окончателното й изплащане; 25 лева – държавна такса и 50 лева – юрисконсултско
възнаграждение.
Заповедта е връчена по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което, заповедният съд указал
на молителя възможността да предяви иск за установяване вземането и го уведомил за
3
последиците при непредявяване на иска.
С оглед изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум, съдът
квалифицира правно, предявения иск по чл.422 от ГПК – положителен установителен иск, в
производството по който ищецът цели да установи, че ответникът дължи сумите: 810.74
лева - главница за неплатена електроенергия по фактура №**********/26.01.2021г.,
дължима за периода 25.10.2020г. – 22.01.2021г.; 53.59 лева – мораторна лихва за периода
06.02.2021г. – 01.10.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
13.10.2021г. до окончателното й изплащане, предмет на заповед за изпълнение
№2850/15.10.2021г. издадена по ЧГД №5581/2021г. по описа на РРС.
От приложеното в настоящото производство цитирано гражданско дело е видно, че
на 04.01.2022г. заявителят е уведомен за възможността да предяви иск относно вземането си
в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса. Съдът намира искът за
допустим, тъй като е предявен от взискателя в законоустановения срок, при наличие на
правен интерес – запазване действието на заповедта за изпълнение.
Ищцовото дружество, чрез процесуалния си представител, в първото открито съдебно
заседание, в което е даден ход на делото е направил искане за постановяване на
неприсъствено решение.
Съдът счита, че са налице предпоставките на чл.238 и сл. от ГПК:
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът не е представил писмен отговор на
исковата молба, не се е явил в първото открито съдебно заседание, не е направил искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие, като с разпореждане от 08.02.2022г. са му
указани последиците по чл.239, ал.1, т.1 от ГПК.
Налице са и предпоставките, визирани в чл.239, ал.1, т.2 ГПК. Предвид представените
по делото писмени доказателства и тези съдържащи се в ч.гражданско дело №5581/2021г. по
описа на РРС, с оглед факта, че ответникът не е ангажирал доказателства за недължимост на
процесното вземане, може да се направи извод за вероятната основателност на
установителния иск.
По изложените съображения съдът приема, че претенцията като основателна следва
да бъде уважена.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на ответника са направените от ищеца
разноски по делото в размер на 435 лева – заплатена държавна такса и възнаграждение за
процесуално представителство.
Съгласно т.12 на ТР №4/18.06.2014г. на ВКС по тълкувателно дело №4/2013г., съдът
който разглежда иска с правно основание чл.422 ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство. Предвид изхода на
спора, ответникът следва да заплати на ищеца сумата 75 лева – разноски по ЧГД
№5581/2021г. по описа на РРС.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
4
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 от ГПК, че М. АНДР. АС.,
ЕГН ********** с адрес: гр.Русе, ул.“Д....№... (П.д.) дължи на „Електроразпределение
Север“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.Варна, район
„Владислав Варненчик“, Варна Таурс - Г, бул. „Владислав Варненчик“№258 сумите: 810.74
лева - главница за неплатена електроенергия по фактура №**********/26.01.2021г.,
дължима за периода 25.10.2020г. – 22.01.2021г.; 53.59 лева – мораторна лихва за периода
06.02.2021г. – 01.10.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
13.10.2021г. до окончателното й изплащане, предмет на заповед за изпълнение
№2850/15.10.2021г. издадена по ЧГД №5581/2021г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА М. АНДР. АС., ЕГН ********** да заплати на „Електроразпределение
Север“ АД, ЕИК ********* сумата 435 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА М. АНДР. АС., ЕГН ********** да заплати на „Електроразпределение
Север“ АД, ЕИК ********* сумата 75 лева – разноски по ЧГД №5581/2021г. по описа на
РРС.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5