РЕШЕНИЕ
№
гр.София, 27.08.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и девети юни през
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА
МАВРОВА
при участието на секретаря А. Пашова, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 2299 по описа за 2017 г. по описа на СГС, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ
(отм.), от А.И.Н. срещу „З.а.д.А.“ АД за сумата от 100 000 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за причинени на ищцата неимуществени вреди – болки
и страдания от травматични увреждания, настъпили вследствие на ПТП, реализирано
на 16.04.2014 г., на Републикански път 6, км 287+700, в община Диощи, село Радомир, окръг Долж,
Република Румъния, по вина на К.А.Н., водач на л.а. „Опел Вектра“
с рег. №********, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите” при ответното застрахователно дружество, ведно със законната
лихва от датата на деликта - 16.04.2014 г. до
окончателното изплащане на обезщетението.
В исковата молба са изложени твърдения, че процесното ПТП е настъпило изцяло по вина на водача на л.а.
„Опел Вектра“, който е загубил управление над
автомобила си, тъй като е заспал и се е блъснал челно в бетонна колона на мост.
Като пътник в процесния автомобил ищцата е получила
телесни увреждания, изразяващи се в счупване на черепа и лицевите кости,
фрактура на носни кости, десен и ляв максиларен
синус, дясна и лява орбита, контузии на гръдния кош. Сочи, че е изпаднала в коматозното състояние в продължение на 9 дни, след което
лечението на травмите е продължило, като е изписана на 04.05.2014 г. от
лечебното заведение в гр. Крайова, Република Румъния. През месец юли е извършена
хирургична интервенция за наместване фрактурата на носните костици,
като на 18.07.2014 г. е посетила специалист уши, нос, гърло заради намален слух
и оплаквания от шум в дясното ухо. След направена аудиограма
е установено, че пострадалата е със слухова загуба на ляво ухо 37,5 Дб. и на дясно ухо 72,5 Дб. Излага
се, че л.а. „Опел Вектра“ с peг.
№********, е застрахован по риска „Гражданска отговорност” в „З.а.д.А.“ АД по
силата на полица № 11114001088460, издадена на 11.04.2014 г., валидна от
11.04.2014 г. до 10.04.2015 г. По претенция в размер на 150 000 лв., застрахователното
дружество е определило и изплатило обезщетение от 50 000 лв., който размер
ищцата счита за несъответстващ на причинените й неимуществени вреди.
Ответникът „З.а.д.А.“ АД признава, че във връзка с процесното ПТП е бил сезиран от ищцата и ѝ е изплатил обезщетение в размер на 50 000 лв., с което счита, че изцяло е изпълнил задълженията си по застрахователния договор, а претенцията за допълнителни 100 000 лв. намира за
неоснователна. Оспорва твърдението, че слухът на ищцата се е влошил в резултат
от ПТП-то, като следвало да се отчита, че през периода на коматозно
състояние пострадалата не е имала сетивни и психически възприятия и не би могла
да търпи болки и страдания. Поддържа, че от представената медицинска
документация се установявало напускането на болницата в Република Румъния по
искане на нейния син, с което е прекъснато необходимото ѝ първоначално лечение и се е отразило върху общия възстановителен период и евентуалните усложнения. Излага, че размерът на определеното от него
обезщетение е съобразен и с високия процент съпричиняване
от страна на ищцата, която е пътувала без поставен предпазен колан и е
съзнавала, че водачът К.А.Н. е управлявал автомобила в продължение на повече от
24 часа почти без почивка, което поведение не е било съобразено от пострадалата
и същата е предприела пътуване с него. С оглед неоснователността на главния
иск, оспорва и акцесорната претенция за лихви за
забава.
Съдът,
след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:
Разпоредбата
на чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.), дава право на увреденото лице при
пътнотранспортно произшествие да насочи иск за обезщетяване на претърпените
вреди направо срещу застрахователя, при който делинквента
има застраховка “Гражданска отговорност”.
С
доклада по делото като безспорни са отделени обстоятелствата, че процесното ПТП е настъпило по вина на К.А.Н., водач на л.а.
„Опел Вектра“ с рег. №********, застрахован по
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” при ответното
застрахователно дружество, както и че по повод на това произшествие, по
заведена претенция от ищцата, „ЗАД А.“ АД е изплатило застрахователно
обезщетение в размер от 50 000 лв. Спорни по делото са въпросите относно обема
на причинените увреждания, респективно размерът на справедливото обезщетение за
неимуществени вреди, както и дали е налице съпричиняване
на вредоносния резултат от пострадалата.
За
установяване претърпените от ищцата травматични увреждания от процесния инцидент по делото е приета съдебномедицинска
експертиза, неоспорена от страните, според която в причинна връзка с ПТП са
получени следните травматични увреждания: контузия на главата с коматозно състояние; счупване на дясната темпорална кост;
счупване на десния и на левия максиларни синуси;
счупване на латералната и на медиалната стени на двете орбити; счупване на
носните кости; счупване в лявата челно-теменна област на черепа; контузия на
гръдния кош; разкъсно-контузна рана на лявата подбедрица. Намалението на слуха на дясното ухо е
необратимо, като липсва медицинска документация за остатъчна симптоматика от
травмата на черепа и мозъка. От извършения от вещото лице преглед на ищцата не
се установяват трайни изменения - белези, деформация на лицевия скелет, нарушен
говор и хранене. Външно конфигурацията на лицето е в норма, без естетични и
функционални изменения в лицево-челюстната област, като ищцата не e заявила, че приема медикаментозно лечение. След ПТП по
спешност е приета в коматозно състояние и е проведено
болнично лечение в Окръжна болница, гр. Крайова до 28.04.2014 г., а след това повторно
е хоспитализирана в МБАЛ „Св. Анна“ – гр. Варна, Клиника по неврохирургия от
28.04.2014 г. до 04.05.2014 г., като е проведено медикаментозно лечение с добър
клиничен резултат. В експертизата е посочено, че липсва медицинска документация
каква оперативна интервенция е извършена на ищцата, след като е била насочена
към ЛЧХ на МБАЛ „Света Марина“ – гр. Варна.
С
оглед появилите се данни за наличие на централен отоневрологичен
синдром, е приета без възражения от страните допълнителна съдебномедицинска
експертиза. Освен изводите, направени в основаната СМЕ, вещото лице е посочило,
че ищцата е била девет дни в кома, налице са данни за намаление на слуха (37,50
децибела на лявото ухо и 72,50 децибела за дясното ухо). На 11.10.2019 г., по повод на световъртежна
криза е направено отоневрологично изследване, като основните
оплаквания на ищцата са били световъртеж, замаяност, нестабилност, нарушено
равновесие, гадене, главоболие, шум в ушите, намаление на слуха. Според вещото
лице се касае за централен отоневрологичен синдром,
свързан с черепно-мозъчната травма, като в съдебно заседание пояснява, че нарушенията
са с лоша прогноза, поначало са невъзвратими, и е възможна само частично
възстановяване след сериозно и систематично лечение.
Свидетелят
И. К., син на ищцата, сочи, че майка му е била в болничен престой от около два
месеца, а след изписването ѝ 3-4 месеца не е
могла
сама
да се обслужва, припадала е при претоварване, не е чувала с едното ухо, станала
е изнервена, като е спряла да работи.
Обезщетението
за неимуществени вреди в хипотезата на чл. 226, ал. 1 от КЗ във вр. с чл. 45 от ЗЗД се определя от съда в съответствие с
установения в чл. 52 от ЗЗД принцип за справедливост (ППВС № 4/68 г.).
Критериите за определяне на този размер са видът и обемът на причинените
травматични увреждания, установени в основната и допълнителна медицинска експертиза,
като следва да се отчете наличието на тежка лицево-черепна травма, довела до
изпадане в кома за девет дни; периодът от около 3-4 месеца, в който ищцата първоначално
е имала сериозни затруднения в ежедневното си обслужване; необратимото
нарушение на слуха в дясното ухо; появилото се усложнение в здравословното
състояние на ищцата – развитието на централен отоневрологичен
синдром, който според вещото лице не може да бъде напълно излекуван, а
положителното му повлияване е свързано със сериозно допълнително лечение,
поради което следва да се отчете, че и в бъдеще пострадалата ще изпитва
известен дискомфорт; липсата на трайни изменения –
белези и деформация на лицевия скелет, нарушен говор и хранене. Съобразявайки
тези обстоятелства, възрастта на ищцата (44 г.), както и икономическата
обстановка в страната, съдът намира, че сумата от 130 000 лв., представлява
справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД за репариране на вредите от
ПТП. Обезщетението в този размер съответства както на установения в чл. 52 от ЗЗД принцип за справедливост, така и възмездява неблагоприятните последици,
настъпили за ищцата в резултат на непозволеното увреждане.
Релевираното
от ответника възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на А.Н.,
поради това че на собствена отговорност се е возила в автомобил, чийто водач е шофирал в продължение на повече от 24
часа, без почти да е почивал, остава недоказано. Такъв извод не би могъл
еднозначно да бъде изведен от обстоятелството, че водачът е изпуснал от контрол
МПС, а и дори да се приеме, че е заспал зад волана, от това не следва, че
същият е шофирал без почивка в сочения от застрахователя продължителен период
от време.
Опровергава се и другото възражение на ответника, че
с напускането на болницата в Република Румъния ищцата е прекъснала необходимото
й първоначално лечение и това се е отразило върху общия възстановителен
период и евентуалните усложнения. Основната СМЕ категорично сочи, че пострадала
е изписана в стабилно състояние, а прибирането ѝ в България би могло да има единствено позитивен ефект върху нейното възстановяване.
Според приетата без възражения от страните съдебна автотехническа експертиза процесният
автомобил е бил оборудван с триточков инерционен предпазен колан, включително и
на лявата задна седалка, където е пътувала ищцата. При удара телата на
пътуващите са политнали основно напред и леко наляво, като според вещото лице
при поставен предпазен колан травмите биха били значително по-леки, тъй като
коланът е най-ефективен при челен удар. Съгласно основната СМЕ от описаният механизъм на ПТП (удар в бетонен стълб в предна
лява страна на колата и тежка деформация на купето) е възможно да се получат
такива увреждания и с поставен предпазен колан при пътник седящ на задната лява
седалка.
Контузията на гръдния кош е получена в
резултат на натиск на обезопасителния колан или на
удар в твърди тъпи предмети от вътрешната страна на купето, а травмата на
черепа и разкъсно-контузната рана на подбедрицата са в резултат на удари в части от вътрешната
страна на купето.
При
съвкупната преценката на двете заключения съдът намира за доказано възражението
на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на ищцата, поради непоставяне на предпазен колан. Въпреки че съдебномедицинската
експертиза не изключва възможността травмите да се получат и при поставен обезопасителен колан, следва да се отчита, че това
допускане е направено с оглед обстоятелството, че автомобилът се е блъснал в
лявата си предна част и е имал тежки деформации, от което вещото лице М.
обяснява в съдебно заседание, че тялото може да се изхлузи и политне надясно.
Тези изводи не могат да бъдат споделени, тъй като автотехническата
експертиза сочи, че ударът е бил преимуществено челен и тялото на ищцата е
политнало основно напред и леко вляво, в който случай съдът приема, че поставен
предпазен колан би бил ефикасен и би предотвратил свободното движение на
главата напред. В този смисъл житейски нелогично, а и несъответстващо на
механизма на ПТП, е ищцата да е била с поставен предпазен колан, при челен удар
с основно движение на тялото напред да се изхлузила от колана наляво до степен да
е ударила лицето си в лявата част на автомобила, след което тялото й да е полегнало в противоположната дясна
посока и да се установи на седалката, както сочи свидетеляИ.К.,
син на ищцата и пътувал на предната дясна седалка на автомобила. Отделно от
това, според показанията на същия свидетеля, деформациите по купето са били в
предна лява част, но не и отзад, поради което следва да се приеме, че части от
купето не са навлезли навътре, така че в тях да се е ударила главата на ищцата.
С
оглед гореизложеното пострадалата е съпричинила с
поведението си за настъпване на травматичните увреждания, но доколкото ЗДвП
поставя значително по-завишени изисквания към водачите да контролират непрекъснато
пътните превозни средства, които управляват, то и следва да се приеме, че
приносът на ищцата е в по-нисък размер от този на шофьора, и който съдът
определя на 20 %. При това положение дължимото от застрахователя обезщетение от
130 000 лв. следва да се редуцира с определения процент съпричиняване и същото се равнява на сумата от 104 000
лв. Тъй като ответникът е заплатил извънсъдебно 50 000 лв., то и следва да
бъде осъден да заплати разликата, т.е. още 54 000 лв., а за разликата до претендираните 100 000 лв. искът подлежи на
отхвърляне.
С оглед чл. 84,
ал. 3 ЗЗД, законната лихва върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди
следва да бъде начислена от датата на увреждането (16.04.2014 г.).
На основание чл. 78,
ал. 1 ГПК, на ищцата следва да се присъдят сторените по делото разноски в общ
размер от 2430 лв., от които: 243 лв. за СМЕ; 81 лв. за САТЕ; 108 лв. за
допълнителна СМЕ; и 54 лв. за държавна такса (ищцата е освободена от внасяне на
държавна такса за разликата над 100 лв.). На ответника на основание чл. 78, ал.
3 ГПК и съобразно отхвърлената част от исковете, следва да бъдат присъдени
направените разноски в общ размер на 376 лв., от които: 207 лв. за СМЕ; 69 лв.
за САТЕ; и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение. На
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК и като се отчита, че ищцата е освободена от
внасяне на държавна такса за разликата над 100 лв. до 4000 лв., т.е. за 3900
лв., ответникът следва да бъде осъден да заплати по банкова сметка ***,
пропорционално на уважената част от иска, сумата 2106 лв. – държавна такса по
делото.
Мотивиран от
горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „З.а.д.А.“
АД, ЕИК *******, със съдебен адрес ***, да заплати на А.И.Н., ЕГН **********,
със съдебен адрес: ***-ти септември“ №*******, чрез адвокатско дружество „Я., П.И.С.“,
на основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) сумата от 54 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за
причинени на ищцата неимуществени вреди – болки и страдания от травматични
увреждания, настъпили вследствие на ПТП, реализирано на 16.04.2014 г., на
Републикански път 6, км 287+700, в община Диощи, село
Радомир, окръг Долж, Република Румъния, по вина на К.А.Н.,
водач на л.а. „Опел Вектра“ с рег. №********,
застрахован по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” при
ответното застрахователно дружество, ведно
със законната лихва от датата на деликта - 16.04.2014
г. до окончателното изплащане на обезщетението, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата
до пълния предявен размер от 100 000 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА „З.а.д.А.“
АД, ЕИК *******, да заплати на А.И.Н., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал.
1 ГПК, сторените по делото разноски в общ размер от 2430 лв.
ОСЪЖДА А.И.Н., ЕГН **********, да заплати на „З.а.д.А.“ АД, ЕИК *******, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, съдебни разноски в общ размер на 376 лв.
ОСЪЖДА „З.а.д.А.“
АД, ЕИК *******, да
заплати на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК и съобразно уважената част от иска по
банкова сметка *** 2106 лв.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна
жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: