О П Р Е Д Е Л
Е Н И Е
№ ……/19.12.2019
г., град Добрич
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на деветнадесети
декември, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЛИ КАМЕНСКА
разгледа докладваното от председателя адм. дело № 344 по
описа за 2019 г. на Административен съд - Добрич и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по чл.248 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК. Образувано е по молба на „Марина Бей Резидънс“ АД, подадена чрез адв.С.И.,
за изменение на Решение № 470 от 19.11.2019 г., постановено по адм.д. №
344/2019 г. в частта му за разноските в размер на 3 442,23 лева –
юрисконсултско възнаграждение, присъдено в полза на Община Балчик.
Молителят, жалбоподател по адм.д. № 344/2019 г., се
позовава на чл.161, ал.3 от ДОПК и сочи, че едва в хода на съдебното
производство директорът на Дирекция „МДТХСД и БФС“ при Община Балчик депозирал
доказателства за твърдените от него факти и обстоятелство. Същите са се
намирали в информационните масиви на общината и е следвало да бъдат представени
в административното производство. Затова била налице хипотезата на чл.161, ал.3
от ДОПК всички разноски да се понесат от директора на дирекция „МДТХСД и БФС“
при Община Балчик.
Ответната страна, директорът на Дирекция
„МДТХСД и БФС“ при Община Балчик, Магдалена Георгиева, в писмено становище
оспорва искането, което счита за неоснователно и моли да бъде отхвърлено.
Като взе предвид изложеното в молбата и данните по делото Административен
съд Добрич, ІІІ състав, констатира следното:
Молбата е подадена от надлежна страна и в едномесечния срок
за обжалване на решението, поради което е допустима.
Разгледана по същество, молбата е неоснователна.
Разпоредбата на чл. 248 от ГПК предоставя на съда правомощие
да измени или допълни постановеното решение в частта за разноските, когато е
пропуснал да ги присъди със съдебния акт или е допуснал грешка при определянето
им. Видно от мотивите на Решение № 470 от 19.11.2019 г., постановено по адм.д.
№ 344/2019 г. по описа на Административен съд - Добрич, не е налице пропуск на
съда да се произнесе по искането в неговата цялост. С решението жалбата е
уважена частично по отношение размера на установените задължения за такса
„Битови отпадъци“ за 2018 г., който е намален от 36 667,97 лева - главница и
1665,34 лева - лихви, на 29 716,93 лв. и лихви към тях от 1357,85 лева,
изчислени към 11.02.2019 г. В останалата част жалбата срещу Акт за установяване на задължения №
АУ000001/11.02.2019 г. в общ размер от 69 677,66 лева, е отхвърлена.
Затова разноските, дължими на страните, са определени
съразмерно на уважената, съответно на отхвърлената част от оспорването,
съобразно правилото на чл.161, ал.1 от ДОПК.
Цитираната в молбата на „Марина Бей Резидънс“ АД разпоредба
на чл.161, ал.3 от ДОПК определя, че в случаите, когато пред съда се представят
доказателства, които е могло да бъдат представени в административното
производство, представилата ги страна заплаща изцяло разноските по делото
независимо от неговия изход, освен в случаите по чл. 155, ал. 3 и 4.
В случая тази
хипотеза не е налице, тъй като доказателствата представени от директора на
Дирекция „МДТХСД и БФС“ при Община Балчик представляват административната
преписка по издаване на акта за установяване на задължения. Административната
преписка е представена по делото от органа по приходите на Община Балчик в
изпълнение на дадени указания, с които е разпределена доказателствената тежест.
Обстоятелството, че административната преписка е представена в съдебното
производство по оспорване на АУЗ, не означава, че тя не е била налична и на
разположение на данъчно задълженото (чл.34 от АПК). Данъчно задълженото лице е
могло да упражни правото си по чл.34 от АПК като в хода на административното
обжалване да прегледа всички документи, съдържащи се в Община Балчик, въз
основа на които са определени публичните му задължения. По делото няма данни
дружеството-жалбоподател да искало преглеждане на преписката нито да му се
предоставят копия от нея.
Изходът на спора е решен, въз основа на доказателствата,
намиращи се в Община Балчик, т.е. налични при административното оспорване.
Затова не са налице основания за приложение на чл. 161, ал. 3 от ДОПК.
При определянето на разноските за юрисконсултско
възнаграждение в решението са изложени мотиви, че съгласно чл. 161, ал. 1, изр.
2 и 3 ДОПК, на ответника се присъждат разноски съобразно отхвърлената част от
жалбата; на администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда за
всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение в размера на минималното
възнаграждение за един адвокат. Предвид всичко гореизложено с решението са
присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 3 442,23 лева,
съобразно отхвърлената част на жалбата по реда на Наредба № 1 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения и не са налице основанията на закона за
изменение в тази част.
Съдът не е пропуснал да се произнесе по цялото искане за
присъждане на разноски и не е допуснал грешка при определянето им, затова не са
налице предпоставките за изменение на решението в частта му за разноските по
чл.248, ал.1 във вр. с чл.250, ал.1 от ГПК и 161, ал.1 от ДОПК и молбата следва
да се отхвърли като неоснователна.
Водим от горното и на основание чл.248, ал.3 от ГПК във вр.
с чл.144 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба на „Марина Бей Резидънс“ АД,
подадена чрез адв.С.И., за изменение на Решение № 470 от 19.11.2019 г.,
постановено по адм.д. № 344/2019 г. по описа на Административен съд Добрич в частта му за
разноските в размер на 3 442,23 лева – юрисконсултско възнаграждение, присъдено
в полза на Община Балчик.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба до Върховен
административен съд, подадена чрез Административен съд –Добрич в 14 (четиринадесет)
дневен срок от съобщаването му.
Определението да се съобщи на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :