Решение по дело №4398/2022 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1
Дата: 4 януари 2023 г. (в сила от 3 януари 2023 г.)
Съдия: Лилия Недялкова Георгиева
Дело: 20221100604398
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от частен характер
Дата на образуване: 24 октомври 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1
гр. София, 03.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Атанас Ст. А.
Членове:Лилия Н. Георгиева

Атанас Н. А.
при участието на секретаря Силва Д. Абаджиева
като разгледа докладваното от Лилия Н. Георгиева Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20221100604398 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
Въззивното производство е образувано по въззивна жалба на частния
тъжител Т. М. М., подадена от упълномощения му повереник адв.С. И., срещу
присъда от 25.05.2022 год., постановена по НЧХД № 16371/2019 г. по описа
на СРС, НО, 103 състав, с която съдът е признал за невиновна и е оправдал
подсъдимата Н. Ж. Д. на осн. чл. 304 от НПК по обвиненията, че:
1. На 30.05.2018 г. в гр. София, в електронно писмо, изпратено от
нейния електронен адрес ******@****.********* на електронен адрес на
Физически факултет на СУ „Св. К. О.“ - **@****.********* адресирано до ф
частният тъжител Т. М., с явно копие до проф. В.П. - ръководител на катедра
„Теоретична физика“ и членовете на факултетния съвет на Физически
факултет на СУ „Св. К. О.“, публично, е разгласила позорни обстоятелства за
частният тъжител Т. М. М. по повод публикувана от същия статия
„Измерване на константата на Планк чрез квантуване на Ландауер за
студентски лаборатории“ в Европейско физично списание, с думите, че
представлява „Наивно любителски експеримент със силно съмнителен
резултат“, „Само защото някой - бил той и проф. М. - е решил, че разбира от
измервания и от измервателна техника“, „Оставете колегите, които разбират
от измервания и от измервателна техника да преценят необходимостта на
лабораторията по метрология от ново оборудване и вложете вашите дарени
пари в нещо наистина смислено!“ - престъпление по чл. 148, ал.2 във вр. с
ал.1, т. 1 и т. 2 във вр. с чл.147, ал.1 от НК;
1
2. На 31.05.2018 г. в гр. София, в електронно писмо, изпратено от
нейния електронен адрес ******@****.********* на електронен адрес на
Физически факултет на СУ „Св. К. О.“ - **@****.*********. адресирано до
частният тъжител Т. М. М., с явно копие до проф. В.П. - ръководител на
катедра „Теоретична физика“ и членовете на факултетния съвет на Физически
факултет на СУ „Св. К. О.“, публично, е казала нещо унизително за честта на
частният тъжител Т. М. М. по повод публикувана от същия статия
„Измерване на константата на Планк чрез квантуване на Ландауер за
студентски лаборатории“ в Европейско физично списание, с думите
„Дуплика!“ “Плагиатството е наказуемо!“ - престъпление по чл. 148, ал. 1, т.
1 и т. 2 във вр. с чл.146, ал.1 от НК;
3. На 04.06.2018 г. в гр. София, в електронно писмо, изпратено от
нейния електронен адрес ******@****.********* на електронен адрес на
Физически факултет на СУ „Св. К. О.“ - **@****.********* адресирано до
частният тъжител Т. М., с явно копие до проф. В.П. - ръководител на катедра
„Теоретична физика“ и членовете на факултетния съвет на Физически
факултет на СУ „Св. К. О.“, публично, е разгласила позорни обстоятелства за
частният тъжител Т. М. М. по повод публикувана от същия статия
„Измерване на константата на Планк чрез квантуване на Ландауер за
студентски лаборатории“ в Европейско физично списание, с думите „Не знам
през каква рецензия е минавала статията с автор Д.Д., но в теоретичната си
част е плагиат на статия, която се намира в интернет от 1995 г. А
експериментът е повече от жалък!“, „Това е пълна бутафория, пародия! И
това го прави човек с професорска титла, позволяващ си да подлъгва и
студентите - и дори да ги изнудва да си вземат изпита, както съм чувала!, „Но
нашият колега Т. М. е достоен за нобелова награда, защото постига ефект на
квантуване на проводимостта не в наноструктури - наножички или
нанотръбички, а в проводници с дължина 15 мм и дебелина 500 микрона!
Това си е наистина постижение на шарлатанията!“, „Резултатите са съчинени
и е недостойно такава шарлатания, да ни се пробутва за метрологичен
експеримент“ и P.S. „Не дай си боже да попаднете на подобен лекар шарлатан
- да ви зашие раната вместо с CatGut- с канап“ - престъпление по чл. 148, ал. 2
във вр. с ал. 1, т. 1 и т. 2 във вр. с чл.147, ал.1 от НК и
4. На 10.06.2018 г. в гр. София, в електронно писмо, изпратено от
нейния електронен адрес ******@****.********* на електронен адрес на
Физически факултет на СУ „Св. К. О.“ - **@****.********* адресирано до
частният тъжител Т. М., с явно копие до проф. В.П. - ръководител на катедра
„Теоретична физика“ и членовете на факултетния съвет на Физически
факултет на СУ „Св. К. О.“, публично, е разгласила позорни обстоятелства за
частният тъжител Т. М. М. по повод публикувана от същия статия
„Измерване на константата на Планк чрез квантуване на Ландауер за
студентски лаборатории“ в Европейско физично списание, с думите
„Действително, проф. М., аз нямам квалификация по квантова физика, така
както и Вие нямате квалификация по измервания!“ - престъпление по чл. 148,
ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 1 и т. 2 във вр. с чл.147, ал.1 от НК.
2
С присъдата, на основание чл.190, ал. 1 от НПК, първостепенният съд
е възложил частния тъжител Т. М. М. да заплати на подсъдимата Н. Ж. Д.
направените по делото разноски в размер на 1800 (хиляда и осемстотин) лева,
представляващи адвокатско възнаграждение за упълномощен защитник – адв.
Н. А., а по сметка на СРС да заплати сумата от 1258 (хиляда двеста петдесет и
осем) лева.
Частният тъжител обжалва изцяло първоинстанционната присъда, като
намира същата необоснована и за постановена при съществени нарушения на
процесуалните правила и на материалния закон. В подкрепа на твърденията за
наличието на пороци са посочени конкретни доводи и се прави се искане за
отмяна на първоинстанционната присъда и осъждането на Н. Ж. Д. по
повдигнатите й обвинения.
В допълнение към въззивната жалба, частният тъжител чрез
процесуалния си представител излага съображения относно необосноваността
и незаконосъобразността на първоинстанционната присъда, като твърди че са
били засегнати репутацията и доброто му име. Сочи се, че са били отправени
безпочвени обвинения в плагиатство, шарлатания, обидни квалификации за
неговата личност, целенасочена клеветническа кампания с цел
дискредитиране и публично унижение и накърняване на честта и
достойнството му. Твърди се, че инкриминираните престъпления са
осъществени от подсъдимата, както от обективна, така и от субективна
страна, а изводите на РС – София за липса на данни за извършено
престъпление, са неубедителни и едностранчиви. Изложено е несъгласие със
заключението на първостепенния съд, че в случая се касае за субективни
възприятия, оценъчни съждения на подсъдимата под формата на критики във
връзка с публикуваната статия. Според изложените аргументи в
допълнението към въззивната жалба, неправилно СРС е възприел, че предмет
на делото е статията „Измерване на константата на Планк чрез квнтуване на
Ландауер за студентски лаборатории“, публикувана в Евройпейско физично
списание, поради което и присъдата се смята за необоснована и
незаконосъобразна.
Въззивната жалба и допълнението към нея са били връчени на
подсъдимата и нейния защитник, като от същите не са постъпили писмени
възражения.
С определение от 21.11.2022 г., постановено по реда на чл. 327 НПК
въззивният съдебен състав е приел, че за правилното изясняване на
обстоятелствата по делото не се налага провеждането на съдебно следствие
във въззивната инстанция.
В съдебно заседание упълномощеният повереник на частния тъжител
Т. М. М. – адв. И. поддържа въззивната жалба и допълнението към нея.
Пледира за отмяна на първоинстанционата присъда, като немотивирана и
постановена в нарушение на материалния и процесуалния закон. Според
повереника, изводът на съда, че изразите посочени в процесните имейли,
обективно не се съдържат нито позорящи за пострадалия обстоятелства, нито
достатъчно информация за извършени от подсъдимата престъпления, е
3
незаконосъобразен. Иска се въззивният съд да приеме, че съображенията на
СРС, относно липсата на данни за извършеното престъпление, не са
убедителни и са едностранни. Според адв.И., написаните думи и изрази от
подсъдимата Д. уронват честта и достойнството на тъжителя, а оправдаването
й не се основава на изискванията за обективно, всестранно изследване на
всички обстоятелства и писмени доказателства по делото. Твърди се, че в
инкриминираните изрази всеки един конкретен факт е свързан с личността на
тъжителя, тъй като спрямо него са разпространени позори обстоятелства и
внушения. Излагат се доводи, че СРС неправилно е заключил, че се касае до
субективни възприятия на подсъдимата, които по принцип не подлежат на
доказване и се твърди, че в процеса никога предмет на делото не е била
самата статия, в която Д. твърди, че е плагиатствана, а написаното от нея в
електронните адреси. Адв. И. намира, че клеветата е обоснована в
документираните електронни писма, които са изпратени до целия Факултетен
съвет на Физическия факултет.
Тъжителят Т. М. поддържа жалбата и в съдебните прения сочи, че СРС
е кредитирал неверни твърдения. Според него справедливата присъда изисква
и обществено порицание, тъй като се касаело за ерозия на българското висше
образование. В депозираната от него в писмен вид „защита“ по същество се
преповтарят направените във въззивната жалба и допълнението към нея
доводи, като е поискано налагане на справедливо наказание по отношение на
подсъдимита Д..
Упълномощеният защитник на подс. Н. Ж. Д. - адв. А. оспорва
въззивната жалба и се позовава на изтекла абсолютна давност. Прави искане
да се отмени първоинстанционната присъда, а наказателното производство
спрямо подзащитната му да бъде прекратено, като се присъдят разноските в
нейна полза.
Защитата, алтернативно на горното искане и в случай, че настоящият
въззивен състав приеме, че давностния срок не е изтекъл, моли да се отхвърли
жалбата на тъжителя и да се потвърди първоинстанционната присъда.
Процесуалният представител на подсъдимита не оспорва размяната на
електронни съобщения между М. и Д., но според него чрез съобщенията се
критикуват статии и провеждането на експеримент и не са имали за цел
засягането на честта на тъжителя. Според адв.А. инкриминираните по делото
изрази, за които се твърди, че са обидни и клеветнически, са извадени от
всякакъв контекст и в действителност никой от тях не е такъв. Излагат се
доводи, че същите са несъставомерни и прави искане, ако въззивният съда
приеме, че е необходимо да се разгледа делото по същество, да се потвърди
оправдателната присъда по отношение на подсъдимата Н. Д. и да се присъдят
в нейна полза и направените от нея разноски за производството.
В пренията си защитата е направила и второ алтернативно искане, а
именно ако се приеме, че инкриминираните изрази са годни да ангажират
наказателната отговорност на подсъдимата, да се прецени дали няма
основания за прилагането на реторсия във връзка с твърденията на тъжителя
относно подсъдимата в кореспонденцията между тях.
4
В правото му на реплика, тъжителят Т. М. излага отново аргументи, че
е обвинен в плагиатство и шарлатания, което според него е основното, а не в
незначителни факти, които са изложени от защитата и са ирелеванти към
делото.
В допълнителна молба, депозирана в деловодството на Софийски
градски съд, адв.И. е изложила възражения, че абсолютната погасителна
давност не е изтекла, като следва да се има предвид действието на
разпоредбата на чл.3 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на НС от 13.03.2020 год. и за
преодоляване на последиците (загл. Доп. – ДВ бр.44 от 2020 год. , в сила от
14.05.2020 год.) , в сила от 13.03.2020 год., според която от влизането на
закона в сила до отмяната на извънредното положение, спират да текат
процесуалните срокове по съдебни, арбитражни и изпълнителни
производства, с изключение на сроковете по производствата и делата,
съгласно приложението, както и давностните срокове, с изтичането на които
се погасяват или придобиват права на частноправните субекти. Според
повереника на тъжителя Т. М. М., по настоящето дело, давностният срок не е
изтекъл (твърди се, че ще изтече м.март 2023 г.).
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства, обжалвания съдебен акт, изложеното във въззивната жалба с
допълнение, както и доводите и възраженията, направени в съдебното
заседание и след като въз основа на императивно вмененото му задължение
извърши цялостна служебна проверка на първоинстанционната присъда, по
отношение на нейната законосъобразност, обоснованост и справедливост,
съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 319 от НПК и от
легитимирано лице, отговаря на изискванията на чл. 320 от НПК, поради
което и е процесуално допустима и следва да бъде разгледана.
По същество, налице са основания за отмяна
на първоинстанционния акт и прекратяване на наказателното производство по
отношение на подсъдимата Н. Д., поради изтекла абсолютна давност за
наказателно преследване. Предвид направеното изявление от страна на
защитата и искане за прекратяване на наказателното производство и
позоваването на изтеклата абсолютна погасителна давност, се дължи
обсъждането на посоченото обстоятелство.
Съгласно повдигнатите с частната тъжба обвинения спрямо
подсъдимата Д., същата е предадена на съд за това, че е извършила четири
престъпления: по чл. 148, ал.2 във вр. с ал.1, т. 1 и т. 2 във вр. с чл.147, ал.1
от НК на 30.05.2018 год.; по чл. 148, ал. 1, т. 1 и т. 2 във вр. с чл.146, ал.1 от
НК на 31.05.2018 год.; по чл. 148, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 1 и т. 2 във вр. с
чл.147, ал.1 от НК на 04.06.2018 год. и по чл. 148, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 1 и т.
2 във вр. с чл.147, ал.1 от НК на 10.06.2018 год.
За престъплението по чл. 148, ал. 2 от НК, наказнията, които се
придвиждат в закона са „глоба“ и „обществено порицание“. Давността,
изключваща наказателното преследване за посочените по-горе престъпления,
5
съгласно разпоредбата на чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, е три години. Абсолютният
давностен срок, изключващ наказателното преследване е уреден в нормата на
чл. 81, ал. 3 НК, съгласно която независимо от спирането или прекъсването на
давността, наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок,
надвишаващ с една втора срока, предвиден в чл. 80 НК. В случая
абсолютният давностен срок е четири години и шест месеца от довършването
на деянието.
Настоящият въззивен състав, след като съобрази датата на деянията,
установи, че е изтекъл абсолютният погасителен давностен срок за всяко от
тях. За последното по време деяние (по п.4 с инкриминирана дата на
10.06.2018 год.), този срок е изтекъл на 10.12.2022 г., тоест след образуване
на въззивното производство и подаването на въззивната жалба. За деянията
по п.1, 2 и 3 абсолютният погасителен давностен срок е изтекъл съответно на
30.11.2022 год., на 01.12.2022 год. и на 04.12.2022 год.
Подсъдимата Н. Ж. Д. не е направила искане производството по делото
да продължи, напротив - налице е изрично изявление от упълномощеният
защитник и процесуален представител по делото, че желае прекратяването му
с оглед изтеклият абсолютен погасителен давностен срок. Следователно е
налице прекратителното основание, визирано в чл. 24, ал. 1, т. 3 НПК,
тълкувано във връзка с чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80, ал. 1, т. 4 НК - наказателната
отговорност е погасена по давност.
С оглед обвързаността на съда от изтеклата абсолютна погасителна
давност и изрично направеното волеизявление на защитата на подсъдимото
лице, както и най - вече с оглед липсата на изрично волеизявление от страна
на подсъдимото лице в смисъла по чл. 24, ал. 2, изр. 1 от НПК, въпросите по
същество на делото, включени в обхвата на чл. 301, ал. 1 от НПК не следва да
бъдат обсъждани. В този смисъл и съдът намира, че не може да ангажира
съображения по наведените в жалбата доводи за неправилности и
незаконосъобразност на постановения от първата инстанция съдебен акт.
Проверяваният първоинстанционен съдебен акт следва да бъде
отменен на основание чл. 334, т. 4, вр. чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК и чл. 81, ал.3,
вр. чл. 80, ал. 3, пр. 1, вр. ал. 1, т. 5 от НК, а наказателното производство
спрямо подсъдимата Н. Ж. Д. - прекратено.
Този процесуален развой на настоящото производство, без съмнение е
в разрез с интересите на частния тъжител, чийто доводи обаче не биха могли
да променят направените изводи относно приложимия закон. Самият
институт на давността за наказателно преследване е свързан със забава в
правосъдието и има за последица единствено невъзможност да се наложи
наказателноправна санкция на дееца, но същият не е от естество да заличи
противоправността на деянието, ако такава е налице, и не освобождава от
отговорност за обезвреда на евентуално причинени вреди. Поради това и не
би могло да се приеме за напълно основателно възражението на тъжителя Т.
М. за невъзможността да получи цялостна защита на правата си, за чието
упражняване извън наказателния процес принципно, не е имало обективна
6
пречка. Така претендираното право на тъжителя е относимо в пълна степен и
за подсъдимата, а правосъдието спрямо последната безусловно изисква
отчитане на обективния факт на изтичане на давността по единствено
възможния законов начин с прилагането й и спрямо нея. Следва да се
отбележи, че прилагането на института на абсолютната погасителна давност,
съответства на трайната съдебна практика и гарантира предвидимост в
правораздаването.
Що се отнася до направеното възражение в допълнително
депозираната от адв. И. молба с вх.№88303 от 20.12.2022 год. във връзка с
чл.3 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение,
обявено с решение на НС от 13.03.2020 год. и за преодоляване на
последиците, настоящият състав следва да отбележи, че посочената
разпоредба в случая е неприложима. На първо място, цитираната хипотеза в
молбата на адв.И. не касае производствата свързани с наказателно
преследване. На следващо място, текста на чл.81, ал.3 от НК е категоричен, че
при преценката на абсолютните давностни срокове, същите са изтекли
независимо от спирането и прекъсването на давността. И на трето, но не на
последно място, институтът на абсолютна давност и искане за прекратяване
на наказателното производство може да прави единствено и само
подсъдимия, но не и частният тъжител. Подсъдимият е и единственият, който
може да направи и искане наказателно производство да продължи,
независимо от изтеклата давност, каквото в случая не е сторено. В този
смисъл и депозираната молба се явява неоснователна.
С оглед изложеното и на основание чл. 334, т. 4 вр. чл. 24, ал. 1, т. 3 от
НПК Софийски градски съд, НО, ІV въззивен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ПРИСЪДА постановена на 25.05.2022 г. по НЧХД №
16371/2019 год. по описа на Софийски районен съд, НО, 103 състав, в
ЧАСТТА в която подсъдимата Н. Ж. Д. (с установена по делото самоличност)
е призната за невиновна и оправдана по предявените обвинения, като
ПРЕКРАТЯВА НАКАЗАТЕЛНОТО ПРОИЗВОДСТВО срещу нея поради
изтекла абсолютна давност.
ПОТВЪРЖДАВА ПРИСЪДА постановена на 25.05.2022 г. по НЧХД
№ 16371/2019 год. по описа на Софийски районен съд, НО, 103 състав, в
останалата ѝ част досежно разноските и възлагането им.
ОСЪЖДА частния тъжител Т. М. М. с ЕГН ********** да заплати на
подсъдимата Н. Ж. Д. направените във въззивното производство разноски, а
именно сумата от 1200 (хиляда и двеста) лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в 15-
дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му.
Председател: _______________________
7
Членове:
1._______________________
2._______________________
8