ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1127
гр. Бургас , 16.09.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на шестнадесети септември, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Пламена К. Георгиева
Върбанова
КРИСТИЯН АНТ. ПОПОВ
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН АНТ. ПОПОВ Въззивно частно
гражданско дело № 20212100501554 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по частна жалба, подадена от
„Банка ДСК“ АД, ЕИК *********, представлявано от Виолина Маринова
Спасова и Юрий Благоев Генов, чрез пълномощника си Христина
Красимирова Димитова.
Обжалвано като незаконосъобразно е Определение № 74 от 05.07.2021
г. по гр. д. № 146/2021 г. по описа на Районен съд Царево, с което на
основание чл. 248, ал. 1 ГПК е допълнено в частта за разноските, като е
присъдена сумата в размер на 900 лв. представляваща разноски за адвокатски
хонорар, Определение №51 от 27.05.2021 г. по същото гражданско дело, с
което исковото производство е прекратено, поради недопустимост на иска.
Последният е предявен с искова молба постъпила от Банка ДСК“ АД, ЕИК
********* срещу „Мепс“ ЕООД, ЕИК ********* и А.Д.Д., ЕГН ********** и
е с правна квалификация чл. 440, ал. 1 ГПК.
В жалбата се твърди, че по делото не са представени доказателства за
реално заплащане на адвокатски хонорар и поради това не би следвало да
бъдат присъждани. В условията на евентуалност е направено възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
В законовия срок по не е постъпил отговор от „Мепс“ ЕООД и А.Д.Д..
Частната жалба е процесуално допустима като подадена от лице с
правен интерес, в срок и срещу подлежащ на обжалване акт по смисъла на чл.
248, ал. 3, изр. второ ГПК
1
За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият
съдебен състав обсъди данните по делото, във връзка с доводите на
страните, при което приема от фактическа и правна страна следното:
Предмет на обжалване в настоящото производство е определение по чл.
248, ал. 1 ГПК. Първоинстанцинният съд е прекратил делото с определение,
което слага край на исковото производство, но от своя страна с него също
както с решението се присъждат разноските сторени от ответника на
основание чл. 78, ал. 4 ГПК. Ако с този акт не бъдат присъдени процесуално
допустимо поискани и доказани съдебно-деловодни разноски, за които е
предоставен списък по чл. 80 ГПК, ще е налице основание за допълването му.
Въпреки, че в разпоредбата на чл. 248, ал. 1 ГПК се говори за допълване на
решение, няма съмнение, че и определение за прекратяване на
производството също подлежи на допълване ако първоинстанционният съд
пропусне да се произнесе по искането за разноски. Така приема и върховната
съдебна инстанция в Определение №344/25.07.2012 по дело №277/2012 на
ВКС, ГК, II г.о.
Не е основателно твърдението в жалбата, че плащането на адвокатското
възнаграждение не е доказано и липсва доказателство за това. Видно от л. 46
от делото пред Окръжен съд – Бургас и л. 47 от делото пред Районен съд –
Царево, своевременно е представено неоспорено копие от договор за
процесуално представителство, в който е записано – в чл. 2, че
„възнаграждението е 900 лв. и е платено при подписване на самия договор“.
Видно документът е подписан от органния представител на „Мепс“ ЕООД –
М. А. Н.Л.. Следователно документът върху, който е обективиран договорът
за правна услуга има характер на разписка по смисъла на чл. 77 ЗЗД и доказва
реалното изплащане на адвокатското възнаграждение. Определението на съда
съответства на приетото в т. 9 от ТР № 6/2012 г. от 06.11.2013 г. на ОСГТК на
ВКС, тъй като списъкът по чл. 80 ГПК е бил своевременно представен в
съответната инстанция.
Направеното в жалбата възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение се явява недопустимо и то не може да бъде разгледано в
настоящото производство, защото е преклудирано. Когато съответната страна
иска изменение на вече определените от съда разноски, изразяващи се в
заплатено адвокатско възнаграждение, понеже счита, че то е прекомерно, е
налице съчетаване по време на две процесуални действия на страната - искане
за изменение на присъдените разноски и възражение за прекомерност.
Тълкуването на нормите на чл. 78, чл. 80 и чл. 248 ГПК налага извода, че
искането за присъждане на разноски от едната страна и възражението за
прекомерност на насрещната страна са логически материалноправно
обвързани, а така поначало и процесуалноправно обвързани по време. Срокът
в нормата на чл. 80 ГПК касае не само искането на страната за присъждане на
2
разноски, а всички искания на страните във връзка със спора по разноските,
който по същността си е материалноправен и свързан с предмета на делото.
Когато страната, която се позовава на прекомерност, е имала възможност да
се запознае и вземе отношение по искането на насрещната страна за разноски
в рамките на производството преди то да бъде прекратено, то тя не може да
го изтъква като основание за изменение на присъдените разноски по реда на
чл. 248 ГПК. Така е прието в Определение № 36 от 26.01.2015 г. на ВКС по ч.
гр. д. № 5936/2014 г., I г. о., ГК и др.
По изложените съображения, Бургаски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 74 от 05.07.2021 г. по гр. д. №
146/2021 г. по описа на Районен съд Царево.
Настоящото определение е окончателно и не подлежи обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3