№ 410
гр. София, 08.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ
при участието на секретаря НЕЛИ М. ШАРКОВА
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ Гражданско дело №
20231110123938 по описа за 2023 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК във вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
предявени от „Т.“ ЕАД против Е. И. К. и К. С. К., конституирани като
ответници на мястото на починалия в хода на процеса С. К. К., за
установяване съществуването на вземания за продажна цена на доставена
топлинна енергия и мораторна лихва за забава в плащането на цената, за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр.
д. № 45 120/2022 г. на СРС, 153 състав.
Ищецът претендира и разноски за исковото производство. Ищецът
твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито
клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е
доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът
не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена, формирана на база
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за
дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на
топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който е доставена енергията.
Ответниците признават задължението, като твърдят, че са погасили
претендираните суми в общ размер на 917,88 лева, за което представя касов
бон.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
1
доказателствата по делото, намира следното:
Предявените искове са за задължение за заплащане на дължимата цена
по договор за продажба на топлинна енергия. Доколкото ответниците не
оспорват, че наследодателят им е бил собственик на имота, за който ищецът
твърди да е начислил топлоенергия, че същият се намира в сграда, която е
топлоснабдена и на основание чл.106а, вр. § 1, 13 ДР на ЗЕЕЕ/отм./ и чл.153
ЗЕ е имал качеството на потребител на топлинна енергия, съответно на
основание чл.150, ал. 2 от същия закон е бил обвързан от Общите условия на
договорите за продажба на топлинна енергия за битови нужди и без
изричното им писмено приемане, че в сградата е въведена система за дялово
разпределение, както и че доставената и реално потребена топлинна енергия
за процесния имот през исковия период е в размер на претендирания, съдът
намира за установено по делото възникването на облигационно отношение
между дружеството - ищец и С. К. К. по договор за продажба и доставка на
топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент № . в гр. С., абонатен
№ . в твърдените количества, задължение за плащане на уговорената цена в
претендирания размер, както и изпадането в забава на длъжника. Налице е
ликвидно и изискуемо вземане на ищеца в претендирания размер, което
задължение след смъртта на С. К. К. е преминало в неговите наследници по
закон съгласно чл. 9, ал. 2 ЗН – ответниците Е. И. К. и К. С. К..
Видно от приетия по делото касов бон от 03.10.2023 г., ответниците са
превели на ищеца сума в общ размер на 917,88 лв., включваща дължимите
главници, мораторни лихви, законната лихва, както и заплатите от ищеца
държавни такси в исковото и заповедното производство. Фактът на
погасяване на тези суми чрез плащане в хода на делото се признава от ищеца.
Същият следва да се отчете на основание чл. 235, ал. 3 ГПК, тъй като е
настъпил в хода на процеса и е от значение за спорното право. Поради
правопогасяващия му ефект предявените искове следва да се отхвърлят.
Доколкото обаче праводателят на ответниците е дал повод за
завеждането на исковете с извънпроцесуалното си поведение, като не е платил
на падежа предявените в настоящото производство суми, по аргумент на
обратното от разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК на ищеца следва да се
присъдят сторените разноски за юрисконсултско възнаграждение в
заповедното производството в размер на 50 лв. и в исковото производство в
размер на 50 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.” ЕАД, ЕИК ., срещу Е. И. К., ЕГН
********** и К. С. К., ЕГН ********** искове с правно основание чл. 422
ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД за
2
установяване съществуването на следните вземания по отношение на
ответниците: 626,81 лв. за доставена от дружеството топлинна енергия през
периода 01.05.2018 г. – 30.04.2021 г., 31,93 лв. - такси за дялово
разпределение за периода 01.07.2019 г. – 30.04.2021 г., лихва за забавено
плащане на цената за топлоенергия в размер на 119,33 лв. за периода от
15.09.2019 г. до 01.08.2022 г. и 6,30 лв. - лихва за забавеното плащане на
таксите за дялово разпределение за периода от 31.08.2019 г. до 01.08.2022 г.,
ведно със законната лихва върху сумите за главници, считано от 19.08.2022 г.
до окончателното плащане, които суми касаят топлоснабден имот –
апартамент № . в гр. С., абонатен № .2, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 45 120/2022 г. на СРС, 153
състав.
ОСЪЖДА Е. И. К., ЕГН ********** и К. С. К., ЕГН ********** да
заплатят разделно на „Т.” ЕАД, ЕИК . на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумите
50 лв. - разноски за юрисконсултско възнаграждение в исковото производство
и 50 лв. - разноски за юрисконсултско възнаграждение в заповедното
производството.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3