Решение по дело №15918/2018 на Софийски градски съд

Номер на акта: 6666
Дата: 27 септември 2019 г. (в сила от 27 септември 2019 г.)
Съдия: Боряна Венциславова Петрова
Дело: 20181100515918
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 27 ноември 2018 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

гр. София, 27.09.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, IV„Д” въззивен състав в публично заседание на тридесети май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: Здравка Иванова

                                                                                   ЧЛЕНОВЕ: Цветомира Кордоловска

                                                                                           мл.с-я Боряна Петрова

                                                                                            

при секретаря Поля Георгиева, като разгледа докладваното от мл. съдия Петрова в.гр.д. № 15918  по описа на СГС за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258  и сл. от ГПК.

 С решение № 38940 от 23.07.2018г., постановено по гр.д.№ 17591 по описа за 2018г. на СРС, 156 -ти състав, поправено по реда на чл.247 от ГПК с решение № 48010 от 11.10.2018г е осъден ЗАД „ОЗК – З.“ АД, да заплати на ЕТ „У.– Я.Б.“,  на основание чл. 405, ал. 1 КЗ и чл. 409 КЗ, във вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 9381,16 лева, представляваща застрахователно обезщетение по Застрахователна полица № 0020165201600283/26.07.2016 г. за настъпило на 29.01.2017 г. в гр. София, в складова база на ул. „Инж. ******, застрахователно събитие – падане на снежна маса върху застрахования лек автомобил марка „Шевролет“, модел „Trailblazer”, в резултат от което същият бил увреден, ведно със законната лихва от 15.03.2018 г. (датата на предявяване на исковата молба) до окончателното плащане, както и сумата от 904,31 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 03.04.2017 г. до 15.03.2017 г.

С решението на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ЗАД „ОЗК – З.“ е осъден да заплати на ЕТ „У.– Я.Б.“ сумата от 1621,25 лева, представляващи деловодни разноски и заплатено адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство.

Недоволен от така постановеното решение, ответникът  ЗАД „ОЗК – З.“ АД го обжалва в срок с въззивна жалба. Поддържа, че присъденото обезщетение е завишено и не съответства на степента на претърпените имуществени вреди. Твърди, че МПС е било над 10 години от първа регистрация към момента на настъпване на застрахователното събитие и стойността на обезвредата следва да се определи по експертна оценка. При тези аргументи искането на въззивника е решението на първоинстанционния съд да бъде отменено като неправилно.

Въззиваемата страна, ЕТ „У.– Я.Б.“, в срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е депозирала отговор, с който е взела становище по въззивната жалба. Излага доводи за нейната неоснователност, респективно – за правилност и обоснованост на атакуваното първоинстанционно решение, поради което моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а решението да бъде потвърдено.

Въззивната жалба е подадена в съответния срок, от легитимирана страна, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване и като процесуално допустима, следва да се разгледа по същество. Съгласно нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

При изпълнение правомощията си на въззивна инстанция по спора, настоящият съдебен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо. Не е допуснато нарушение на императивни материални норми, за правилното прилагане на които въззивният съд също следи служебно. 

По отношение правилността му, по наведените от въззивника – ответник доводи за неправилност на първоинстанционното решение настоящият състав  приема от фактическа и правна страна следното:

На 29.01.2017 г. в гр. София, в складова база на ул. „Инж. ****** настъпило застрахователно събитие – падане на снежна маса върху застрахования автомобил автомобил марка „Шевролет“, модел „Trailblazer, в резултат от което същият бил увреден. По делото е представена застрахователна полица № 0020165201600283 от 26.07.2016 г., с период на застрахователно покритие от 29.07.2016 г. до 28.07.2017 г  26.07.2016 г. за сключен с ответното дружество договор за застраховка „Каско“.

От приетото и неоспорено заключение на САТЕ се установява, че по лекия автомобил са били налице вреди по тавана, челното стъкло, вратата на багажника, стъклото на врата на багажника, предния капак и предната броня. Вещото лице е изяснило, че механизма на увреждането – на 29.01.2017 г. в гр. София по паркиран лек автомобил „Шевролет Трейлблейзър“, рег. № ******е паркира в складова база на ул. „Инж. ******, къдеот пада върху него снежна маса и лед – е в причинно-следствена връзка с настъпилите вреди. Експертът е посочил, че стойността за възстановяване на лекия автомобил по средни пазарни цени към 29.01.2017 г. е в размер на 9418,12 лева.

По делото е разпитан  св. К., който е очевидец на произшествието и от неговите показния се установява, че събитието се е случило на складовата база на ул. „******, къдeто паднал част от улука с много лед на покрива на автомобила.

Размерът на застрахователното обезщетение по имуществената застраховка се определя в съответствие с клаузите на конкретния договор за имуществената застраховка и разпоредбите на КЗ, като съгласно чл. 386, ал. 1 от  КЗ  то трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието. Обезщетението не може да надвишава действителната стойност на причинената вреда и се определя в съответствие с приета от КФН Наредба за методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на МПС. Методиката обаче не дерогира приложението на разпоредбите на КЗ и не ограничава отговорността на застрахователя да плати обезщетение обхващащо действителната стойност на причинената вреда, а представлява указание за изчисляване размера на щетите на МПС в случаите, когато обезщетението се определя от застрахователя, на когото не са представени фактури за извършен ремонт в сервиз – аргумент от чл.4 от Наредба № 24/2006 на КФН. При съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение, съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие – 386, ал.1 от КЗ, като ползва заключение на вещо лице, но без да е обвързан при кредитирането му да проверява дали не се надвишават минималните размери по Методиката към Наредба № 24/08.03.2006г. /В този смисъл Решение № 52 от 8.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 652/2009 г., I т. о., Решение № 109 от 14.11.2011 г. на ВКС по т. д. № 870/2010 г., I т. о., Решение № 165 от 24.09.2013 г. на ВКС по т. д. № 469/2012 г., II т. о. и др./. Дължимото застрахователно обезщетение следва да бъде определено по пазарна стойност на ремонта за отстраняване на вредата към момента на застрахователното събитие и същото не може да надвишава действителната стойност на увреденото имущество. При изчисляване размера на обезщетението не следва да се прилага коефициент за овехтяване, т.к. същият е инкорпориран в самата действителна стойност./Решение № 79/02.07.2009г. по т.д.№ 156/2009г. на ВКС, TK, I т.о. и Решение № 6/02.02.2011г. по т.д.№ 293/2010г. на ВКС, TK, I т.о./.

Предвид установеното по делото обстоятелство, че към датата, на която е настъпило ПТП посочената възстановителна стойност за причинените му вреди е в размер на 9 418,12  лева, настоящата инстанция намира предявения от ищеца искът за основателен в пълния му предявен размер и напълно споделя аргументите на първоинстанционата, за основателност на претенцията, към които по реда на чл.272 от ГПК препраща.  Предвид основателността на главната претенция, такава се явява и акцесорно предявената за лихва.

 

Ето защо и при изложените вече съображения въззивният съд намира обжалваното решение за правилно, поради което същото следва да бъде потвърдено.

 

 

 

 

 

По разноските:

При този изход на спора пред въззивната инстанция право на разноски има въззиваемата страна, която е направила изрично искане в тази насока. Страната по делото е депозирала отговор на въззивната жалба и е била надлежно представлявана от адвокат в проведеното открито съдебно заседание пред въззивния съд, ето защо в нейна полза следва да  бъдат присъдени доказано извършените съдебно – деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 996 лева, видно от приложеното извлечение от извършен на 20.09.2018г. банков превод.

 

 

        Предвид изложените съображения, СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, IV – Д въззивен състав

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 38940 от 23.07.2018г., постановено по гр.д.№ 17591 по описа за 2018г. на СРС, 156 -ти състав, поправено по реда на чл.247 от ГПК с решение № 48010 от 11.10.2018г. по описа на 156ти състав на СРС.

 ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – З.“ АД, ЕИК: ******да заплати на ЕТ „У.– Я.Б.“, ЕИК: ******сумата от 996 (деветстотин деведесет и шест) лева, разноски пред СГС.

 

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване, по аргумент от чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.

 

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                         ЧЛЕНОВЕ: