Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 27.09.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение, IV„Д” въззивен състав
в публично заседание на тридесети май през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Здравка Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Цветомира Кордоловска
мл.с-я Боряна Петрова
при секретаря Поля Георгиева, като разгледа
докладваното от мл. съдия Петрова в.гр.д.
№ 15918 по описа на СГС за
2018г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 38940 от 23.07.2018г., постановено
по гр.д.№ 17591 по описа за 2018г. на СРС, 156 -ти състав, поправено по реда на
чл.247 от ГПК с решение № 48010 от 11.10.2018г е осъден ЗАД „ОЗК – З.“ АД, да заплати на ЕТ „У.– Я.Б.“, на основание чл. 405, ал. 1 КЗ и чл. 409 КЗ,
във вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от
9381,16 лева, представляваща застрахователно обезщетение по
Застрахователна полица № 0020165201600283/26.07.2016 г. за настъпило на
29.01.2017 г. в гр. София, в складова база на ул. „Инж. ******, застрахователно
събитие – падане на снежна маса върху застрахования лек автомобил марка
„Шевролет“, модел „Trailblazer”, в резултат от което същият бил увреден, ведно със законната лихва от 15.03.2018
г. (датата на предявяване на исковата молба) до окончателното плащане, както и сумата от 904,31 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 03.04.2017 г.
до 15.03.2017 г.
С решението на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ЗАД „ОЗК – З.“ е осъден да заплати на ЕТ „У.– Я.Б.“ сумата от 1621,25 лева, представляващи деловодни разноски и заплатено
адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство.
Недоволен от така постановеното решение,
ответникът ЗАД „ОЗК – З.“ АД го обжалва в срок с въззивна жалба.
Поддържа, че присъденото обезщетение е завишено и не съответства на степента на
претърпените имуществени вреди. Твърди, че МПС е било над 10 години от първа
регистрация към момента на настъпване на застрахователното събитие и стойността
на обезвредата следва да се определи по експертна оценка. При тези аргументи искането
на въззивника е решението на първоинстанционния съд да бъде отменено като
неправилно.
Въззиваемата страна, ЕТ „У.– Я.Б.“, в срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е
депозирала отговор, с който е взела становище по въззивната жалба. Излага
доводи за нейната неоснователност, респективно – за правилност и обоснованост
на атакуваното първоинстанционно решение, поради което моли въззивната жалба да
бъде оставена без уважение, а решението да бъде потвърдено.
Въззивната жалба е подадена в съответния срок, от
легитимирана страна, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване и като
процесуално допустима, следва да се разгледа по същество. Съгласно нормата на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от
посоченото в жалбата.
При изпълнение правомощията си на
въззивна инстанция по спора, настоящият съдебен състав намира обжалваното
решение за валидно и допустимо. Не е
допуснато нарушение на императивни материални норми, за правилното прилагане на
които въззивният съд също следи служебно.
По отношение правилността му, по
наведените от въззивника – ответник доводи за неправилност на
първоинстанционното решение настоящият състав
приема от фактическа и правна страна следното:
На 29.01.2017 г. в гр. София, в
складова база на ул. „Инж. ****** настъпило застрахователно събитие – падане на
снежна маса върху застрахования автомобил автомобил марка „Шевролет“, модел
„Trailblazer, в резултат от което същият бил увреден. По делото е представена
застрахователна полица №
0020165201600283 от 26.07.2016 г., с период на застрахователно покритие от
29.07.2016 г. до 28.07.2017 г 26.07.2016 г. за сключен с ответното дружество
договор за застраховка „Каско“.
От
приетото и неоспорено заключение на САТЕ се установява, че по лекия автомобил
са били налице вреди по тавана, челното стъкло, вратата на багажника, стъклото
на врата на багажника, предния капак и предната броня. Вещото лице е изяснило,
че механизма на увреждането – на 29.01.2017 г. в гр. София по паркиран лек
автомобил „Шевролет Трейлблейзър“, рег. № ******е паркира в складова база на
ул. „Инж. ******, къдеот пада върху него снежна маса и лед – е в
причинно-следствена връзка с настъпилите вреди. Експертът е посочил, че
стойността за възстановяване на лекия автомобил по средни пазарни цени към
29.01.2017 г. е в размер на 9418,12 лева.
По
делото е разпитан св. К., който е
очевидец на произшествието и от неговите показния се установява, че събитието
се е случило на складовата база на ул. „******, къдeто паднал част от улука с
много лед на покрива на автомобила.
Размерът на
застрахователното обезщетение по имуществената застраховка се определя в
съответствие с клаузите на конкретния договор за имуществената застраховка и
разпоредбите на КЗ, като съгласно чл. 386, ал. 1 от КЗ то
трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието.
Обезщетението не може да надвишава действителната стойност на причинената вреда
и се определя в съответствие с приета от КФН Наредба за методиката за уреждане
на претенции за обезщетение на вреди, причинени на МПС. Методиката обаче не
дерогира приложението на разпоредбите на КЗ и не ограничава отговорността на
застрахователя да плати обезщетение обхващащо действителната стойност на
причинената вреда, а представлява указание за изчисляване размера на щетите на
МПС в случаите, когато обезщетението се определя от застрахователя, на когото
не са представени фактури за извършен ремонт в сервиз – аргумент от чл.4 от
Наредба № 24/2006 на КФН. При съдебно предявена претенция за заплащане на
застрахователно обезщетение, съдът следва да определи застрахователното
обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на
застрахователното събитие – 386, ал.1 от КЗ, като ползва заключение на вещо
лице, но без да е обвързан при кредитирането му да проверява дали не се
надвишават минималните размери по Методиката към Наредба № 24/08.03.2006г. /В
този смисъл Решение № 52 от 8.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 652/2009 г., I т.
о., Решение № 109 от 14.11.2011 г. на ВКС по т. д. № 870/2010 г., I т. о.,
Решение № 165 от 24.09.2013 г. на ВКС по т. д. № 469/2012 г., II т. о. и др./. Дължимото
застрахователно обезщетение следва да бъде определено по пазарна стойност на
ремонта за отстраняване на вредата към момента на застрахователното събитие и
същото не може да надвишава действителната стойност на увреденото имущество.
При изчисляване размера на обезщетението не следва да се прилага коефициент за
овехтяване, т.к. същият е инкорпориран в самата действителна стойност./Решение
№ 79/02.07.2009г. по т.д.№ 156/2009г. на ВКС, TK, I т.о.
и Решение № 6/02.02.2011г. по т.д.№ 293/2010г. на ВКС, TK, I т.о./.
Предвид установеното по делото
обстоятелство, че към датата, на която е настъпило ПТП посочената
възстановителна стойност за причинените му вреди е в размер на 9 418,12 лева, настоящата инстанция намира предявения
от ищеца искът за основателен в пълния му предявен размер и напълно споделя
аргументите на първоинстанционата, за основателност на претенцията, към които
по реда на чл.272 от ГПК препраща. Предвид основателността на главната претенция,
такава се явява и акцесорно предявената за лихва.
Ето защо и при
изложените вече съображения въззивният съд намира обжалваното решение за
правилно, поради което същото следва да бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход на спора пред
въззивната инстанция право на разноски има въззиваемата страна, която е
направила изрично искане в тази насока. Страната по делото е депозирала отговор
на въззивната жалба и е била надлежно представлявана от адвокат в проведеното
открито съдебно заседание пред въззивния съд, ето защо в нейна полза следва
да бъдат присъдени доказано извършените съдебно
– деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 996 лева, видно
от приложеното извлечение от извършен на 20.09.2018г. банков превод.
Предвид
изложените съображения, СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, IV – Д въззивен състав
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №
38940 от 23.07.2018г., постановено по гр.д.№ 17591 по описа за 2018г. на СРС,
156 -ти състав, поправено по реда на чл.247 от ГПК с решение № 48010 от
11.10.2018г. по описа на 156ти състав на СРС.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – З.“ АД, ЕИК: ******да заплати на ЕТ „У.– Я.Б.“, ЕИК: ******сумата от 996
(деветстотин деведесет и шест) лева, разноски пред СГС.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване, по аргумент от
чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: