№ 119
гр. Каварна, 22.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАВАРНА в публично заседание на двадесет и шести
октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Веселина М. Узунова Панчева
при участието на секретаря Елена Б. Шопова
като разгледа докладваното от Веселина М. Узунова Панчева Гражданско
дело № 20223240100346 по описа за 2022 година
Производството е по чл.439 от ГПК.
Гражданско дело №346/2022г. е образувано по предявен от Б. Е. М., чрез
адв. П. П. от ДАК, против А. Г. К., иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК,
вр. с чл. 439 ГПК, с искане да бъде прието за установено в отношенията
между страните, че ответникът А. Г. К. не може да иска от ищеца Б. Е. М.,
изпълнение въз основа на: Изпълнителен лист № 119/12.07.2016 г., издаден от
ОС Добрич, въз осн. на решение № 197/07.07.2016 г. по в.гр.д. № 428/2015 г.
по описа на ОС Добрич за заплащане на сумата от 4475 лв., представляваща
съответната на притежаваните от нея идеални части в съсобствеността, сума
на увеличената стойност на делбения имот в резултат на извършените от
ищцата подобрения; Изпълнителен лист № 189/18.10.2016 г. изд. от ОС
Добрич въз осн. на решение № 241/10.10.2016 г. по в.гр.д. № 428 2015 г. по
описа на ОС Добрич, за заплащане на законна лихва върху главното парично
задължение в размер на 4475 лв., считано от датата на подаване на исковата
молба в съда /01.11.2010 г./ до окончателното му изплащане, поради
погасяване по давност на материалното право, установено със съдебните
решения, въз основа на която е издаден изпълнителния лист срещу ищцата.
Твърди се в исковата молба, че ИД № 560 по описа на ЧСИ Н.Н. с рег.
№ 810 на КЧСИ е било образувано на 26.07.2016 г., при ЧСИ С.Я., въз осн. на
1
молба вх. № 1408/26.07.2016 г., подадена от А. Г. К., срещу длъжника И.Н.К.,
въз осн. на представен изпълнителен лист № 119/12.07.2016 г., издаден от ОС
Добрич, въз осн. на решение № 197/07.07.2016 г. по в.гр.д. № 428/2015 г. по
описа на ОС Добрич, за заплащане на сумата от 14 916,67 лв. По молба вх. №
7937/24.07.2020 г. подадена от А. К. делото е изпратено за продължаване на
изпълнителното производство срещу длъжника И.Н.К., на ЧСИ Н.Н., като е
преобразувано под № 560/2020 г.
Твърди се, че на 28.07.2022 г. ответникът А. К. образува по същото
изпълнително дело № 560/2020 г. по описа на ЧСИ Н. и срещу длъжника Б. Е.
М. с молба вх. № 9301/28.07.2022 г., въз осн. на намиращия се по делото
изп.лист № 119/12.07.2016 г., издаден от ОС Добрич. С разпореждане от
същата дата на съдебния изпълнител, Б. М. е конституиран по
изпълнителното дело, като длъжник, за заплащане на сумата от 4 475лв.
Твърди се, че от датата на издаване на изпълнителния лист до 28.07.2022 г.,
когато по молба на К. са конституирани като длъжници Б. и Г. М.и,
изпълнителни действия не са извършване. При липса на действия, които да
прекъснат давностния срок, давността е следвало да изтече на 12.07.2021 г. С
оглед разпоредбата на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време
на извънредното положение, обявено с решение на НС от 13.03.2020 г.,
погасителната давност за процесните вземания е изтекла на 19.09.2021 г.
Ищецът излага още, че с молба вх. № 9487/09.08.2022 г. А. К. е
представила изп.лист № 189/18.10.2016 г. изд. от ОС Добрич въз осн. на
решение № 241/10.10.2016 г. по в.гр.д. № 428 2015 г. по описа на ОС Добрич,
за заплащане от Б. М. на законна лихва върху главното парично задължение в
размер на 4475 лв., считано от датата на подаване на исковата молба в съда
/01.11.2010 г./ до окончателното изплащане. Твърди, че след като главното
вземане е погасено по давност, то и акцесорното му вземане за законна лихва
се погасява по давност на осн. чл. 119 от ЗЗД. Изпълнителния лист не е
предявен за събиране преди 09.08.2022 г., поради което и давността не е
прекъсвана. При липса на действия, които да я прекъсват и при приложение
разпоредбите на Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на НС от 13.03.2020 г., погасителната давност
за процесните вземания е изтекла на 29.12.2021 г. Поисканите по
изпълнителното дело изпълнителни способи, за налагане на запор на
имуществото от 09.08.2022 г. на ищеца, налагане на запор от 16.08.2022 г. на
2
вземанията му по изпълнителни дела № 221 по описа на ЧСИ Сл.Сербезов с
взискател Г. М.а и по изпълнително дело № 445 по описа на ЧСИ Д.С. са
действия извършени след настъпване на погасителната давност.
В о.с.з., ищецът редовно призован, не се явява, представлява се от
адв.П.П., която поддържа исковата молба.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба
от ответника А. Г. К., с който оспорва обстоятелството, че вземането срещу
ищеца установено по основание и размер с влязло в законна сила решение по
в.гр.д. № 428/2015 г. по описа на ОС Добрич е погасено по давност. Оспорва
обстоятелството, че не е извършила прихващане на насрещни вземания преди
завеждане на настоящия иск. Твърди, че между нея и съпругът й Г.К. от една
страна и ищеца и майка му Г. М.а, са налице взаимни еднородни, ликвидни и
изискуеми вземания един към друг, произтичащи от влезли в сила решения
по гр.д. № 28/2007 г. на РС Каварна и по в.гр.д. № 428/2015 г. на ОС Добрич.
С молба вх. № 03847/15.08.22 г. чрез ЧСИ С.С. и молба вх. №
10922/17.08.2022 г. чрез ЧСИ С. ответницата и съпругът й са направили в
срока за доброволно изпълнение изявление за прихващане на насрещни
вземания до размера на по-малкото, които изявления са достигнали до
взискателите на дата 15.08.2022 г., до която дата вземанията им не са били
отречени по съдебен ред. Твърди, че поради обратното действие на
прихващането, насрещните задължения са погасени до размера на по-малкото
на дата 18.10.2016 г., преди изтичане на давността и преди твърдяното от
ищеца в исковата молба погасяване по давност. Счита, че поради
извършеното прихващане, липсва интерес от установяване, че процесното
вземане е погасено по давност, поради което моли производството по делото
да бъде прекратено като недопустимо. В условията на евентуалност, моли
иска да бъде отхвърлен като неоснователен.
Каварненският районен съд, след като взе предвид представените по
делото доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено следното от фактическа страна:
Не е спорно в отношенията между страните по делото, а и от
представените писмени доказателства: молба с вх.№1408/26.07.2016г.; молба
с вх.№7937/24.07.2020г.; молба с вх.№09101/28.07.2022г.; молба с вх.
№09487/09.08.2022г., молба с вх.№09753/1608.2022г.; Покана за доброволно
3
изпълнение от 28.07.2022г.; изпълнителен лист от 12.07.2016г.;
Постановление от 28.07.2022г.; Покана за доброволно изпълнение от
12.08.2022г.; изпълнителен лист от 18.10.2016г., се установява, че ищецът Б.
Е. М. е длъжник по образуваното изпълнително дело №560/2020г. по описа на
ЧСИ Н.Н., с рег.№810 на КЧСИ, по което дело ответникът А. Г. К. е
представила изпълнителен лист и срещу двама длъжници – срещу Г. С. М.а за
сумата от 13 425 лева и срещу Б. Е. М. за сумата от 4 475 лева. С
разпореждане от 22.08.2022г. ЧСИ Н.Н. е конституирал длъжникът Б. Е. М.
като длъжник за заплащане на сумата от 4 475 лева, представляваща
съответната на притежаваните от него идеални части в съсобствеността сума
на увеличената стойност на делбения имот в резултат на извършени от
ищцата подобрения.
Така въз основа на ИЛ №119/12.07.2016г., изд. въз основа на Решение
№197/07.07.2016г. по в.гр.д.№428/2015г. на ДОС, с който Г. С. М.а е осъдена
да заплати на А. Г. К. сумата от 13 425 лева, а Б. Е. М. е осъден да заплати на
А. К. Г. сумата от 4 475 лева, представляваща съответна на притежаните от
тях идеални части в съсобствеността суми на увеличената стойност на
делбения имот в резултат на извършени подобрения от ищцата А. К..
Представен е и изпълнителен лист №189/18.10.2016г. издаден въз основа на
Решение №241/10.10.2016г. по в.гр.д. №428/2015г. на ДОС, с което Г. С. М.а е
осъдена да заплати на А. Г. К. законна лихва върху главното парично
задължение в размер на 13 425 лева, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда, до окончателното му изплащане, а Б. Е. М. е осъден да
заплати на А. К. законна лихва върху главното парично задължение в размер
на 4 475 лева, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
01.11.2010г., до окончателното му изплащане.
Установява се от представените покани за доброволно изпълнение с
№4811/04.08.2022г., №4814/04.08.2022г. и изпълнителен лист
№79/02.08.2022г., че в кантората на ЧСИ С.С. с рег.№739 на КЧСИ, въз
основа на ИЛ изд. на 02.08.2022г. от РС Каварна на основание съдебно
решение по гр.д.№28/2007г. е образувано ИД №221, срещу Г.Н.К. и А. Г. К. за
заплащане солидарно в полза на взискателя Г. С. М.а сумата от 29 348,03
лева, от които 26 881,00 лева неолихвяеми вземания (уравняване на дял) и
сумата 2 467,03 лева такси по Тарифата на ЗЧСИ.
4
Установява се от представените покани за доброволно изпълнение с
№12848/05.08.2022г., №12849/05.08.2022г. и изпълнителен лист
№81802.08.2022г., че в кантората на ЧСИ Д. С. – С. с рег.№893 на КЧСИ, въз
основа на ИЛ издадена на 02.08.2022г. от РС Каварна на основание съдебно
решение по гр.д.№28/2007г. е образувано ИД №445 срещу Г.Н.К. за
заплащане в полза на взискателя Б. Е. М. сумата от 10 015,76 лева, от които
8 960,00 лева неолихвявеми вземания (мораторна лихва, обезщетения и т.н.) и
сумата от 1 055,76 лева такси по Тарифата към ЗЧСИ.
От представеното удостоверение изх.№13687/12.08.2022г. изд. по ИД
№56/2020г. от ЧСИ Н.Н. с рег.№810 на КЧСИ, се установява, че
задължението на длъжника Г. М.а към взискателя А. К. към 15.08.2022г. е в
общ размер на 29 534,62 лева, от които главница в размер на 13 425,00 лева
със законна лихва в размер на 16 109,62 лева за периода от 01.11.2010г. –
15.08.2022г. и разноски по Тарифата към ЗЧСИ – 2 390,50 лева. Задължението
на длъжника Б. М. към взискателя А. К. към 15.08.2022г. е в общ размер на
9 844,83 лева, от които главница в размер на 4 475,00 лева със законна лихва в
размер на 5 369,83 лева за периода 01.11.2010г. – 15.08.2022г. и разноски по
Тарифата към ЗЧСИ – 969,11 лева. Задължението на длъжниците Г. М.а и Б.
М. към взискателя Г.К. към 15.08.2022г. е в общ размер на 22 662,00 лева, от
които неолихвяеми вземания – 22 662,00 лева и разноски по Тарифата към
ЗЧСИ – 2 144,76 лева.
С молба вх.№03847/15.08.2022г., подадена до ЧСИ С.С. по ИД
№221/2022г., с копие до ЧСИ Н.Н. по ИД №560/2020г., А. Г. К. и Г.Н.К. са
посочили, че на 14.08.2022г. са получили ПДИ, от която са разбрали, че са
длъжници по ИД №221/2022г. на взискателя Г. С. М.а, като са поканени
доброволно да заплатят сумата от 29 348,03 лева. Уведомили са съдебния
изпълнител, че имат установено вземане по основание и размер срещу Г. М.а
в размер на 56 721,88 лева, като изпълнителното дело е образувано
под№560/2020г. по описа на ЧСИ Н.Н.. С оглед на това, в срока за
доброволно изпълнение, правят изявление за прихващане на насрещни
вземания до размера на по-малкото. Поискали са от ЧСИ да прекрати
производството по делото, поради удовлетворяване на кредитора.
Алтернативно са посочили, в случай, че не е от компетентността на съдебния
изпълнител да извърши прихващането, то молят кредиторът по ИД
№221/2022г. да бъде удовлетворен от вземането им, което имат към него по
5
ИД №560/2020г., като дават съгласието си Г. М.а да бъде удовлетворена от
вземането им което имат по ИД №560/2020г.
По делото е депозирано становище от Г. С. М.а, чрез адв.П.П., с вх.
№03849/15.08.2022г. до ЧСИ С.С., във връзка с молбата на А. и Г.К.и, за
извършено прихващане по изпълнителното дело на насрещните вземания и
прекратяване на делото, като се прави възражение за недопустимост на
искането, поради липса на правомощия и компетентност у съдебния
изпълнител да извърши такова.
С молба с вх.№10922/17.08.2022г., подадена до ЧСИ Д.С. по ИД
№445/2022г., с копие до ЧСИ Н.Н. по ИД №560/2020г., А. Г. К. и Г.Н.К. са
посочили, че на 11.08.2022г. са получили ПДИ от която са разбрали, че са
длъжници по ИД №445/2022г. на взискателя Б. Е. М., като са поканени да
заплатят доброволно сумата от 10 015,76 лева. Уведомили са съдебния
изпълнител, че имат установено вземане по основание и размер срещу Б. М. в
размер на 32 506,83 лева, като изпълнителното дело е образувано под
№560/2020г. по описа на ЧСИ Н.Н.. С оглед на това и в срока за доброволно
изпълнение, правят изявление за прихващане на насрещните вземания, до
размера на по-малкото. Поискали са от ЧСИ да прекрати производството по
делото поради удовлетворяване на кредитора. Алтернативно са посочили, в
случай, че не е от компетентността на съдебния изпълнител да извърши
прихващането, то молят кредиторът по ИД №45/2022г. да бъде удовлетворен
от вземането им, което имат към него по ИД №560/2020г., като дават
съгласието си Б. М. да бъде удовлетворен от вземането им което имат по ИД
№560/2020г.
По изпълнителното дело е депозирано писмено становище от Б. Е. М.,
чрез адв.П.П., с вх.№11137/24.08.2022г. до ЧСИ С., във връзка с молба на А. и
Г.К.и, съдържаща искане за извършване на прихващане по изпълнителното
дело на насрещни вземания и прекратяване на делото, като се прави
възражение за недопустимост на искането, поради липса на правомощия и
компетентност у съдебния изпълнител да извършва такова. С Уведомление
изх.№13852/26.08.2022г., изпратено до Г.К. и А. К. ЧСИ Д.С. ги уведомява, че
отказва да прекрати изпълнителното производство по ИД №445/2022г.
По делото е изготвено и прието заключение по допуснатата ССчЕ, по
която вещо лице е установило следното: След изследване на приложените
6
документи по делото, вещото лице е изчислило солидарно задължение на Г.К.
и А. К. към Б. М. и Г. М.а в общ размер на 35 841 лева. Установено е, че Г.
М.а и Б. М. дължат солидарно на Г.К. сумата от 22 662 лева. След
прихващане на посочените суми до размера на по-малкото, е останал
неприхванат остатък от солидарното задължените на Георги и А. К.и към Б. и
Г. М.и в размер на 13 179 лева. След прихващане на остатъка от 13 179 лева с
дължимите суми, Б. и Г. М.и по Изпълнителен лист №119 и Изпълнителен
лист №189, вещото лице е изчислило, че сумите дължими от Георги и А. К.и
към Г. и Б. М.и се прихващат изцяло. Б. М. и Г. М.а дължат на А. К. сумата от
15 638,27 лева – неприхванат остатък по Изпълнителен лист 119/12.07.2016г.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните
правни изводи:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 от
ГПК, във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Искът с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК е средство за защита на
длъжника по висящ изпълнителен процес, с чието предявяване се цели да се
установи, че изпълняемото право е отпаднало, поради факти и обстоятелства,
настъпили след съдебното му установяване, но имащи правно значение за
неговото съществуване. Посочената разпоредба на чл. 439, ал. ГПК
предвижда защита на длъжника по исков ред, след като кредиторът е
предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнителното основание.
Законодателят е уредил защитата на длъжника да се основава само на
факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството,
по което е издадено изпълнителното основание. От тези факти ищецът –
длъжник черпи права, изключващи изпълняемото право /погасяване правото
на принудително изпълнение поради изтекла давност, плащане, прихващане и
др./. В процесния случай предмет на исковите претенции са вземания на
ответника, признати с влязло в сила съдебно изпълнително основание, въз
основа на което е издаден изпълнителен лист. Исковете са допустими, като е
налице правен интерес от предявяването им, тъй като чрез същите ищецът,
като длъжник в изпълнително производство, оспорва изпълнението на
посочените задължения, позовавайки се на факти, настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание съгласно изискването на чл. 439, ал. 2 от ГПК, а
7
именно погасяване на вземанията по давност.
Установи се по делото по безспорен начин, че по молба на А. К. от
09.08.2022 г. с приложен изпълнителен лист № 119/12.07.2016 г. изд. по
в.гр.д. № 428/2015г. въз основа на влязло в сила решение № 197/07.07.2016 г.
по описана ОС Добрич, същата е присъединена като взискател по ИД №
560/2020 г. Не е спорно между страните, че от дата на влизане в сила на
решението, по което е издаден изпълнителния лист, до 09.08.2022 г. срещу
ищецът не е било образувано изпълнително дело от ответника А. К. за
събиране на вземането й. Ищецът не е извършвал плащания към А. К., не е
признавал вземането по изпълнителния лист, не е осъществено нито едно от
основанията за прекъсване на давностния срок по чл. 116 от ЗЗД.
Когато вземането е установено със съдебно решение, то се погасява с 5
годишна погасителна давност - чл. 117, ал. 2 от ЗЗД. От датата на която
вземането на А. К. е станало изискуемо – 12.07.2016 г. е започнал да тече
петгодишен давностен срок, за който по делото няма данни да е бил
прекъсван, поради което същият е изтекъл на 12.07.2021г. и след прибавяне
на дните съгласно разпоредбата на чл.3, ал.2 от Закона за мерките и действия
по време на извънредно положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13.03.2020г.и за преодоляване на последиците, срокът изтича на
29.12.2021г. С изтичането на срока на погасителна давност се погасява
възможността на кредитора да търси вземането си по принудителен ред.
Поради това ищецът не дължи заплащане на сумата по изпълнителния лист,
тъй като вземането е погасено по давност.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника А. К., за
извършено от същата извънсъдебно прихващане на сумите предмет на
изпълнителния лист.
Съгласно чл. 103 ЗЗД, когато две лица си дължат взаимно пари, ако
вземането е ликвидно и изискуемо, всяко едно от тях може да го прихване
срещу задължението си. Между страните не се спори, а и от материалите по
делото се установи, че вземанията им са ликвидни и изискуеми, установени
въз основа на съдебен акт и издадени изпълнителни листа по цитираните
дела, вземанията се отнасят за парични суми. Следователно
материалноправните предпоставките по чл. 103 ЗЗД са изпълнени.
Съгласно чл. 104 ЗЗД прихващането се извършва чрез изявлението на
8
едната страна, отправена до другата. Прихващането е едностранно
потестативно право на правомощното лице – длъжник и кредитор, с което
уведомява кредитора си, че задълженията му са се погасили до размера на по-
малкото от двете задължения. Законът не посочва по какъв начин може да се
съобщи изявлението за прихващане, но поставя изискване същото да достигне
до знанието на длъжника, за да може прихващането да породи действие. В
този смисъл, следва да се приеме, че изявлението за прихващане на единия
длъжник-кредитор може да бъде осъществено чрез писмено изявление, като
действието на прихващането ще се зачете, ако вземането е достатъчно
индивидуализирано по размер и основание и изявлението е достигнала до
знанието на другия длъжник – кредитор.
В настоящия случай по делото не е установено ответникът да е отправил
до ищеца Б. М. конкретно изявление за прихващане, съдържащо яснота кои
от множеството вземания между страните се прихващат. При наличието на
множество задължения на прихващащия е от значение неговата воля по
отношение на това, кои от тях желае да компенсира чрез неговото вземане.
Изявлението за прихващане трябва да бъде ясно изразено, предвид
преобразуващия характер на правото да се извърши прихващане. При
наличието на различни вземания между страните, възникнали в различни
периоди от време, от различни субекти, за да породи то действие, в
изявлението следва ясно и точно да се посочи кое вземане се прихваща с
вземане на кой субект.
Освен това приложените по делото молби адресирани до частните
съдебни изпълнители С.С., Н.Н. и Д.С. не могат да бъдат възприети като
изявления по смисъла на закона за надлежно извършено прихващане, т.к.
същите са адресирани до трети лица, а не до длъжника, като липсва искане за
връчването им на ответника.
Следователно надлежно извършено изявление за прихващане липсва,
поради което направеното от ответника възражение за прихващане е
неоснователно и следа да бъде оставено без уважение.
По така изложените съображения, съдът приема предявения иск за
основателен и доказан, поради което следва да го уважи.
В предвид изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищеца му
се дължат разноски, които съгласно приложен списък са в размер на 932 лева,
9
от които 182 лева заплатена държавна такса и 750 лева адвокатско
възнаграждение за един адвокат.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А. Г. К. с ЕГН
**********, с адрес гр. Каварна, ул. „****” № 16, че Б. Е. М. с ЕГН
**********, с адрес гр. Каварна, ул. „****” № 43, вх. Б, ет. 5, ап. 15, не и
дължи, поради погасяване по давност сумата, за събирането на които е
образувано изп. дело № 20208100400560 по описа на ЧСИ Н.Н., рег. № 810 на
КЧСИ, а именно: сумата от 4 475 лв. дължима от Б. М.а и представляваща
съответна на притежаваните от него идеални части в съсобствеността сума на
увеличената стойност на делбения имот в резултат на извършени от ищцата
подобрения.
ОСЪЖДА А. Г. К. с ЕГН **********, с адрес гр. Каварна, ул. „****” №
16, да заплати на Б. Е. М. с ЕГН **********, с адрес гр. Каварна, ул. „****”
№ 43, вх. Б, ет. 5, ап. 15, сумата от 932 (деветстотин тридесет и два) лева,
представляваща направени от ищеца разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Добрички окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Каварна: _______________________
10