№ 576
гр. Шумен, 19.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Людмила Д. Григорова-Митева
при участието на секретаря Димитринка В. Христова
като разгледа докладваното от Людмила Д. Григорова-Митева Гражданско
дело № 20233630100880 по описа за 2023 година
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове, с
правно основание чл.327, ал.1 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД.
В исковата си молба до съда, ищецът „Виас” ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление г***, законен представител В.И.В. –
управител, със съдебен адрес: ***, чрез адв.И.К. от ШАК,излага, че с
ответника „Полпласт 2011“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ***, законен представител Ю.Й., имали сключен договор за
доставка на стоки, по които били съставени две данъчни фактури. Ищецът
твърди, че доставил на ответника уговорената стока, цялата на стойност от
5 017, 36 лева, но ответникът не бил изпълнил изцяло задължението си за
заплащане на продажната цена, като останало да дължи сума в размер на
3 514, 80 лева. Срокът за изпълнение на задължението бил изтекъл, поради
което ответникът дължал и съответното мораторно обезщетение, възлизащо
на сума от 554, 85 лева. Поради изложеното, моли съда да постанови
решение, по силата на което да бъде осъден ответникът да му заплати
следните суми: 3077, 70 лева, представляваща част от продажна цена на
стока, за която сделка е оформена фактура №**********/06.02.2020 г.; 431,73
лева, представляваща обезщетение за забава, в размер на законната лихва
касателно горепосоченото главно задължение, считано за периода от
07.12.2021 г. до 25.04.2023 г., включително; 437, 10 лева, представляваща
1
продажна цена на стока, за която сделка е оформена фактура
№**********/23.03.2020 г.; 123,12 лева, представляваща обезщетение за
забава, в размер на законната лихва касателно това главно задължение,
считано за периода от 16.07.2020 г. до 25.04.2023 г., включително. Ищецът
претендира и обезщетение за забавено плащане, в размер на законната лихва
върху главните задължения, считано от датата на предявяване на исковата
молба /26.04.2023 г./ до окончателното изплащане на сумите. Претендира и
разноски, включително и тези, извършени в обезпечително производство.
В срока за отговор на ИМ ответникът, редовно уведомен, не подава
отговор.
В съдебно заседание страните са редовно призовани, като ищецът, чрез
процесуалния си представител, заявява, че поддържа исковете и прави искане
за произнасяне с неприсъствено решение.
За ответника не се явява представител.
Така предявената молба се явява допустима, разгледана по същество е
основателна по следните съображения:
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
съвкупност, се установи следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 1 и 2 от ГПК, съдът постановява
неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от
неспазване сроковете за размяна на книжа и неявяване в съдебно заседание, и
искът вероятно е или не е основателен, с оглед посочените в исковата молба
обстоятелства и представени доказателства, или направените възражения и
подкрепящите ги доказателства.
В конкретния случай са налице предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение, уважаващо предявените искове – ответникът е бил
редовно уведомяван и призован, като последиците от неподаване на отговор и
неявяване в съдебно заседание са му били указани. Представените писмени
доказателства сочат наличието на валидни облигационни правоотношения
между страните – сключен договор за търговска продажба на стоки, като е
установена и изискуемостта на вземанията. Установени са и размерите на
дължимите плащания.
На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата от 1 684, 11 лева, представляваща извършените по
делото разноски, включително и тези, извършени в производството по
2
обезпечаване на исковете, съразмерно уважената част от исковете. В
посочената сума съдът не включва претендираните от ищеца разноски,
извършени в изпълнителното производство по привеждане в изпълнение
издадената на ищеца обезпечителна заповед, тъй като тези разноски ще бъдат
събирани от съдебния изпълнител, след представяне на изпълнителния лист,
като не е необходим изричен съдебен акт за принудителното осъществяване
на разноските, извършени в това обезпечително производство.
Водим от горното и на посочените основания, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Полпласт 2011“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ***, законен представител Ю.Й.,да заплати на „Виас” ЕООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление г***, законен представител
В.И.В. – управител, със съдебен адрес: ***, чрез адв.И.К. от ШАК, следните
суми: 3077, 70 лева /три хиляди седемдесет и седем лева и седемдесет
стотинки/, представляваща част от продажна цена на стока, за която сделка е
оформена фактура №**********/06.02.2020 г.; 431,73 лева /четиристотин
тридесет и един лева и седемдесет и три стотинки/, представляваща
обезщетение за забава, в размер на законната лихва касателно горепосоченото
главно задължение, считано за периода от 07.12.2021 г. до 25.04.2023 г.,
включително; 437, 10 лева /четиристотин тридесет и седем лева и десет
стотинки/, представляваща продажна цена на стока, за която сделка е
оформена фактура №**********/23.03.2020 г.; 123,12 лева /сто двадесет и
три лева и дванадесет стотинки/, представляваща обезщетение за забава, в
размер на законната лихва касателно това главно задължение, считано за
периода от 16.07.2020 г. до 25.04.2023 г., включително, ведно със законната
лихва върху главниците, считано от депозиране на исковата молба в съда-
26.04.2023 г. до окончателното й изплащане, както и да му заплати сумата от
1 684, 11 лева /хиляда шестстотин осемдесет и четири лева и единадесет
стотинки/, представляваща извършените по делото разноски, включително и
тези, извършени в производството по обезпечаване на исковете, съразмерно
уважената част от исковете.
Решението, на основание чл. 239, ал. 4 от ГПК, не подлежи на
3
обжалване.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
4