№ 319
гр. Благоевград, 06.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Надя Узунова
Членове:Миглена Йовкова
Гюлфие Яхова
при участието на секретаря Анастасия Фотева
като разгледа докладваното от Миглена Йовкова Въззивно гражданско дело
№ 20231200500177 по описа за 2023 година
Делото е образувано по въззивна жалба с вх. № 505/20.01.2023 г.,
подадена от адв. Р. К., АК Пазарджик, със съдебен адрес в гр. П., ул.
„Д.Г.“ **** - пълномощник на А. Д. Ч., ЕГН **********, с адрес гр.С.,
район „П.П.“ **** против Решение № 256/20.12.2022г., постановено
по гр. д. № 998/2021г. по описа на РС гр.С.. Актът се обжалва
единствено в частта за предоставяне ползването на семейното жилище
с доводи за незаконосъобразност на същото. Според въззивника, след
като доказателствата в делото са установили, че двамата съпрузи не
могат да продължат да живеят в едно жилище и ответницата има
наследствен имот, то тя може да отглежда непълнолетния им син в
този имот, а не в семейното жилище. Ето защо иска да бъде отменено
решението в атакуваната част и да бъде постановено ново по
същество, с което да се предостави ползването на жалбоподателя.
Ответницата С. Ч. е депозирала отговор на ИМ, в който излага
съображения за правилност на обжалваното съдебно решение и искане
1
за потвърждаването му.
Във въззивната инстанция не са приети нови доказателства по
реда на чл. 266 от ГПК.
След анализ на доказателствения материал, събран от
първоинстанционния съд, настоящият съдебен състав прие за
установено от фактическа страна следното :
Видно е от писмените доказателства, че А. Д. Ч. и С. К. М. са
сключили граждански брак на **** год. в гр.С., както и че по време на
брака им - на ****г., е родено детето Д. А.ов Д.. От брака си имат и
пълнолетна дъщеря.
С експертно решение на ТЕЛК №2418 от 075 /14.10.2021 год. на
С. К. Ч. е призната 80% трайно намалена работоспособност с диагноза
цироза на черния дроб за срок от 1 година.
Последният трудов ангажимент на майката е бил в периода от
28.06.2016 год. до 09.10.2018 год., като служител в „Кауфланд“, а след
издаване на горното решение на ТЕЛК получава пенсия за
инвалидност в размер на 170 лева и еднократна компенсация към
пенсията в размер на 98,71 лева. Установява се, че от 27.08.2021 год.
С. Ч. е регистрирана като безработна в Дирекция „Бюро по
труда[1]С.“.
В делото не са приобщени доказателства за трудовите доходи на
А. Ч., но по негови твърдения те са в размер на 2200 евро месечно. От
показанията на свидетелите се установява, че от много години той
работи като междунароведн шофьор. Той има действащ трудов
договор с фирма „П.А. БГ“ ЕООД - гр.П., като шофьор на товарен
автомобил /международни превози/.
В социалния доклад на Дирекция „Социално подпомагане“ С.
представен пред районния съд се изразява становище, че майката
притежава достатъчен родителски капацитет да полага адекватни
грижи за малолетния си син Д. и да гарантира неговото правилно
2
развитие и благополучие. Предвид отсъствието на бащата от
Република България към момента на изготвяне на доклада, Отдел„ЗД“
се въздържа от изразяване на становище относно родителския
капацитет на бащата, но е констатирано, че същият продължава да
осигурява финансово детето и семейството.
Изразено е становище, че родителите и детето ще бъдат
насочени към подходяща в общността социална услуга.
Представеният пред Благоевградския окръжен съд актуален
социалния доклад от Дирекция „Социално подпомагане“ С. повтаря
изложените в първия констатации. Изразено е становище в него, че не
е в интерес на малолетния Д. А.ов Д. той и неговата майка да изгубят
правото на ползване на жилището, в което детето е отраснало и
възприема като свой дом. Считат, че противното би засегнало
неговата сигурност и стабилност в ежедневието и ще създаде сериозен
риск от увреждане на неговото здраве, правилно физическо,
психическо и социално развитие.
Свидетелите установяват, че семейството винаги е живяло в
процесното жилище, въпреки неразбирателствата между двамата
родители в последните години. Категорични са, че С. е грижовна и
добра майка и изцяло е поела грижите за детето Д.. Сочат също, че
децата имат добри отношения с бащата, но той много често и за
продължителни периоди от време отсъства, поради естеството на
работата му и поради честите посещения при негов приятел в с. В.,
който се казва И.. В останала им част свидетелските показания са
неотносими към предмета на въззивната проверка, поради което съдът
счита, че е безпредметно да ги обсъжда.
Изложената фактическа обстановка, налага следните правни
изводи :
Предметът на въззивната проверка е ограничен от искането на А.
Ч. във въззивната му жалба, а именно да бъде преразгледано
първоинстанционното решение в частта за предоставяне ползването на
3
семейното жилище и се вземе ново решение по същество, с което да
му бъде предоставено на него.
Семейното жилище представлява жилището, обитавано от
семейството до фактическата раздяла между съпрузите. Това е
жилището, което семейството преимуществено е обитавало по време
на съвместния живот. В настоящия казус се установи, че семейното
жилище на страните по делото е жилището, намиращо се в гр.С.,
район „П.П.“ **** и същото не е семейна имуществена общност.
Съсобственик в него е съпругът А. Ч..
Въз основа на така установените обстоятелства, съдът намира, че
на основание чл.56, ал.2 от СК жилището следва да бъде предоставено
за ползване на ответницата, която ще упражнява родителските права и
задължения по отношение на малолетния им син Д..
Съгласно посочената нормата, когато от брака има ненавършили
пълнолетие деца и семейното жилище е собственост на единия
съпруг, то може да се предостави за ползване на другия съпруг, ако
упражнява родителските права и докато ги упражнява. В казуса е
поискано от С. Ч. да й се предостави ползването на семейното
жилище, защото няма свое обзаведено жилище, в което да отглежда
малолетния Д.. Заедно с това е постановено, че тя ще упражнява
родителските права след развода, поради което с оглед най – добрия
интерес на детето същото следва да продължи да живее в познатия му
дом и среда.
Следва обаче да се отбележи, че чл. 56, ал.2 от СК предвижда, че
това ползване е огранично с краен срок, а именно докато родителят
упражнява родителските права. Ето защо този срок следва да бъде
постановен и в настоящия случай.
Горните мотиви обосновават крайния извод на въззивния състав,
че в обжалваната част решението на СРС е правилно и следва да бъде
потвърдено.
4
Така мотивиран, Благоевградският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №256/20.12.2022г. по гр.д.
№998/2021г. по описа на СРС в обжалваната част, с която е
постановено ползването на семейното жилище, находящо се в гр.С.,
ул.“П.П.“ №21, да се предостави на С. К. Ч., на основание чл.56,ал.2
от СК, докато упражнява родителските права.
В ОСТАНАЛАТА част решението е влязло в сила.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5