№ 13472
гр. София, 10.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ
при участието на секретаря БИЛЯНА ЕМ. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско
дело № 20241110177791 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и следващите от ГПК.
Образувано е по предявен от „СП“ ЕООД, с ЕИК: *** със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. „Света Троица“, бл. 330, вх. А, ет. 7, ап. 20, представлявано от
управителите Наум Наумов и Борис Наумов, чрез адв. К. Гигова - с установена по делото
представителна власт, срещу „ТС“ ЕАД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ж.к. Красно село, ул. „Ястребец“ 23Б, представлявано от Петър Петров –
Изпълнителен директор и Милена Ценова – Председател на УС, чрез юрк. Е. И. - с
установена по делото представителна власт, осъдителен иск с правно основание чл. 59 от
ЗЗД във вр. с чл. 137, ал. 2 от Закон за енергетиката (ЗЕ) за заплащане на сума в размера на
1250 лв. частично от цялата сума от 7000 лева, представляваща цена за ползване на
енергийни съоръжения – абонатна станция присъединителен топлопровод и съоръжения към
него, изградени от ищеца в сграда, находяща се в гр. София, ул. „Козлодуй“ № 56-58,
съставляваща обезпечение за ползите, които ответното дружество извлича за себе си за
сметка на ищеца – собственик на топлосъоръжението, за периода от 01.01.2022 г. до
31.12.2024 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба –
31.12.2024 г., до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че е собственик, като възложител и изпълнител на присъединителен
топлопровод за захранване с топлинна енергия за отопление и за битово горещо
водоснабдяване на жилищната сграда, находяща се в гр. София, ул. „Козлодуй“ № 56-58, п-л
XVI, 1, 19, 20 кв. 76, м. ЦГ4, Зона В-16, към който са присъединени етажните собственици на
сградата, вкл. и ищеца като такъв.
Твърди, че владението на съоръженията е предадено на ответното дружество, като
същото е открило абонаментни номера на отделните етажни собственици и го е използвал за
доставяне на енергия. Твърди, че въпреки, че е изпълнил предписанията на ответника,
последният не е изкупил съоръженията, нито е заплатил разноските, направени от ищцовото
дружество за изграждането им. Посочва, че ответникът се е облагодетелствал от получаване
на стойността на продадената топлинна енергия чрез процесното съоръжение. Поради това
ответникът дължал цена за ползване, определена по методика на ДКЕВР съгл. Чл. 36, ал. 3 и
чл. 137, ал. 2 от ЗЕ.
Твърди, че неколкократно е изпращал покани на ответника за изпълнение на
1
задължението за изкупуване на съоръжението и за заплащане на дължимите суми за
ползването му, но същите са били отклонявани от ответника без основание. Посочва, че е
издадено Решение № Ж-328 от 18.11.2013 г. на ДКЕВР, обвързващо двете страни и влязло в
законна сила, по което ответникът не е изпълнил задълженията си.
Счита, че предвид изложеното следва да му бъде присъдено обезщетение за ползването
на съоръженията от 01.01.2022 г., както и законна лихва върху сумата от датата на подаване
на исковата молба – 31.12.2024 г. Посочва, че дължимата сума подлежи на установяване в
производството с експертиза на вещо лице, във връзка с което иска назначаване на съдебно-
техническа експертиза. Прави искане съдът да допусне промяна на иска след заключението
на вещото лице, доколкото за изчисляване на размера на иска са необходими специални
знания. Представя доказателства и прави доказателствени искания. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
ответникът оспорва редовността и основателността на предявения иск.
По отношение на редовността беше обсъдено, че съдът намира исковата молба за
редовна. В условията на евентуалност, ответникът не оспорва основателността на иска.
Счита, че предходно постановените между страните съдебни актове не се ползват със сила
на пресъдено нещо относно правото на собственост върху енергийния обект и не могат да се
ползват за установяване на материалноправната легитимация на ищеца.
Оспорва материалноправната легитимация на ищеца с доводи, че от представените по
делото доказателства (разрешение за ползване, нотариален акт за прехвърляне на право на
строеж и справка за топлоснабдяване на имотите в процесната сграда) не може да се направи
извод, че ищецът е собственик на съоръжението (енергиен обект), за което се твърди, че се
ползва неоснователно от ответника.
Посочва, че няма действително съглашение между страните под формата на писмен
договор за определяне на условията за изграждане на енергийните обекти във връзка с
изискването по чл. 163, ал. 1 ЗУТ за сключване на договор в писмена форма за
действителност. Посочва още и че ищецът не е предоставил предварителен договор за
присъединяване на енергиен обект към топлопреносната мрежа. В този смисъл твърди, че не
е доказано, че ищецът е възложил изграждането на процесното съоръжение по правилата на
ЗУТ. Твърди, че Решение № Ж-238/18.11.2013 г. на ДКЕВР, което е посочено от ищеца,
съдържа предписаните за сключване на договор за присъединяване на процесната сграда, а
не задължение за дружеството да изкупи енергийните обекти, както и че същото решение
няма обвързваща сила за съда относно въпроса за дължимото обезщетение.
Счита, че представените по делото доказателства не установяват факта на изграждане
на абонатна станция лично от или за сметка на ищеца по смисъла на чл. 137, ал. 2 от ЗЕ.
Твърди, че до договор за изкупуване на енергийното съоръжение не се е стигнало поради
непредставянето на всички необходими документи, включително договор за възлагане на
строителство, което не може да се определи като неоснователен отказ за извършване на
изкупуването.
С оглед гореизложеното моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира
разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско
възнаграждение. Не представя доказателства и не прави доказателствени искания.
По делото са представени следните относими към делото писмени доказателства, които
са приети с определение № 12643/17.03.2025 г.: Разрешение за ползване № 812 от 06.06.2001
г., включващо и разрешаване за ползването на абонатна станция и дворна мрежа (външно
топлозахранване), находящи се в УПИ I-1, 19, 20, кв. 76 по плана на гр. София, м. Зона В-16,
с административен адрес: гр. София, ул. „Козлодуй“ № 56-58; Протокол от 01.09.2000 г. за
проведена хидравлична проба на отоплителна инсталация за строеж: жил. блок на ул.
„Козлодуй“ № 56-58; Писмо на ОП „Софийски кадастър“, СО № 94-00-1735 от 29.03.2001 г.,
със скица към него относно новоизградения от инвеститора „СП“ ЕООД обект, вкл.
топлопровод, находящ се на ул. „Козлодуй“ № 56-58; Решение № Ж-328 от 18.11.2013 г.,
решения по адм. д. № 16928/2013 г. и адм. д. № 12171/2014 г. по описа на ВАС; Методика за
2
определяне на цените на предоставен достъп на преносно или разпределително предприятие
от потребители чрез собствените им уредби и/или съоръжения до други потребители за
целите на преобразуването и преноса на електрическа енергия, на преноса на топлинна
енергия и на преноса на природен газ, одобрена от ДКЕВР с решение по протокол на
27/04.02.2008 г.; влезли в сила съдебни решения по гр. д. № 5064 от 2017 г. по описа на СРС,
по гр. д. № 18833 от 2019 г. по описа на СРС, по гр. д. № 71235 от 2022 г. по описа на СРС;
Заявление от „СП“ ЕООД до „ТС“ ЕАД за сключване на окончателен Договор за
присъединяване на битов клиент към топлопреносната мрежа на гр. София от 17.02.2015 г.;
Нотариални покани, изходящи от „СП“ ЕООД до „ТС“ ЕАД, за сключване на договор за
ползване и за заплащане на обезщетението; Жалба от „СП“ ЕООД до КЕВР относно
неизкупуването на процесното съоръжение от „ТС“ ЕАД от 07.09.2015 г.; Отговор на „ТС“
ЕАД до „СП“ ЕООД от 21.03.2012 г., относно нотариалните покани от ищцовото дружество;
Справка по счетоводна сметка 203/1 за завеждане на обекта от „СП“ ЕООД от 30.06.2001 г.;
Нотариален акт за прехвърляне на право за строеж срещу задължение за строеж № 32, том I,
рег. № 4735, дело № 48 от 1999 г. от 01.03.1999 г..
По делото е допусната Съдебно-техническа експертиза, изготвена от ВЛ В. Т., която
дава заключение, че към датата на извършване на експертизата е установено, че в
съответствие с Разрешение № 812 от 06.06.2001 г. е узаконено изпълнението на всички
технически изисквания на ответника във връзка със съоръжението, че последното е
изградено за сметка на ищеца, присъединено е към топлопреносната мрежа на гр. София,
считано от м. юни 2001 г., съответно от тогава се ползва от „ТС“ ЕАД. Вещото лице дава
заключение, че размерът на цената за ползване на съоръжението /абонатна станция/ за
периода от 01.01.2022 г. до 31.12.2024 г. по определените цени на ДКЕВР съгласно Методика
на ДКЕВР, приета с Протокол № 27 от 04.02.2008 г., е в размер на 7 880, 06 лв.
На проведеното по делото открито съдебно заседание е допуснато, на основание чл.
214, ал. 1 ГПК, увеличение в размера на иска до сумата от 7 880,06 лв., като ищецът чрез
процесуалния си представител е уточнил, че това е пълният размер на иска и след
увеличението той не се води като частичен.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Съдът е сезиран с осъдителен иск с правна квалификация чл. 59 от ЗЗД във вр. с чл.
137, ал. 2 от ЗЕ.
За да бъде уважен искът по чл. 59 от ЗЗД в тежест на ищеца е да проведе пълно и
главно доказване по делото, че е изградил и е собственик на процесното съоръжение,
изградено с цел да бъде захранена с топлинна енергия за отопление и за битово горещо
водоснабдяване жилищна сграда, находяща се в гр. София, ул. „Козлодуй“ № 56-58, п-л XVI,
1, 19, 20, кв. 76, м. ЦГ4, Зона В-16, както и че същото е пуснато в експлоатация, че за
периода от 01.01.2022 г. до 31.12.2024 г. съоръжението се ползва от "ТС" ЕАД, вследствие на
което ответното дружество се е обогатило, както и че по този начин е настъпило обедняване
за ищеца, както и наличие на причинна връзка между обогатяването на ответника и
обедняването на ищеца, при липса на правно основание за разместване на благата.
Съгласно разпоредбата на чл. 137, ал. 2 от ЗЕ законът дава възможност изграждането
на съоръжението да се извърши от потребителите, като след съгласуване с топлопреносното
предприятие, последното да заплаща цена за ползване на съоръжението. Така се урежда
преодоляване на хипотезата на неоснователно обогатяване, т. е. на разместване на
имуществени блага, до което се стига, когато обектът, който е следвало да се изгради за
сметка на топлопреносното предприятие и може да бъде единствено негова собственост,
съгласно чл. 137, ал. 1 от ЗЕ, е изграден за сметка на потребителите.
С оглед гореизложеното, съдът приема, че приетите по делото документи -Нотариален
акт за прехвърляне на право за строеж срещу задължение за строеж № 32, том I, рег. № 4735,
3
дело № 48 от 02.03.1999 г., Разрешение за ползване № 812 от 06.06.2001 г. и Протокол за
проведена проба на отоплителната инсталация, представени от страна на ищцовото
дружество, удостоверяват обстоятелството, че „СП“ ЕООД е изградило съоръжението за
своя сметка, съответно че дружеството притежава правото на собственост върху него.
Направения извод се подкрепя от представените по делото писмени доказателства –
решения на ВАС и решение на ДКЕВР, както и решения на Софийски районен съд между
същите страни по искове от ищеца за предходни периоди на неоснователно обогатяване на
ответното дружество.
В подкрепа на това е и заключението на вещото лице по приетата по делото СТЕ, в
което ВЛ дава отговор на въпроса „Изпълнени ли са всички технически изисквания и
предписания на ответника и въведено ли е съоръжението в експлоатация? Изградено ли е
съоръжението за сметка на ищеца, ползвало ли се е то от ответника и от кога?“. Със
заключението, което е кредитирано от съда като обективно и компетентно извършено, се
установява, че процесното съоръжение е изградено при спазване на всички технологични
изисквания, за сметка на ищеца и е включено в топлопреносната мрежа на гр. София от м.
юни 2001 г., както и че абонатната станция се използва от ответното дружество за пренос на
топлинна енергия.
По делото са представени множество покани от страна на ищцовото дружество до
ответника, с която последният е поканен да заплати цената на съоръжението и обезщетение
за неговото ползване от датата на присъединяването до момента, вкл. покана за процесния
период, получена от „ТС“ ЕАД на 23.12.2024 г.
Ответникът не доказва да е използвал станцията в процесния период на валидно
правно основание, което да доведе до извод, че искът е неоснователен, не доказва обективна
причина за неизпълнение, както и не доказва да е заплатил на ищеца обезщетение за
процесния период.
Съгласно гореизложеното съдът приема, че по делото е установено по безспорен начин
изграждане на съоръжението от ищеца и за негова сметка. Правото на собственост
принадлежи на ищеца, като до подаване на исковата молба, включително и към момента, не
е уреден въпросът с изкупуването му. Установено е още, че след въвеждане в експлоатация
на сградата, абонатната станция и топлопровода са приети от ответника, въведени в
експлоатация и той ги ползва според тяхното предназначение с доставка на топлинна
енергия за отопление и битово горещо водоснабдяване на абонатите в сградата. В този
смисъл Решение № 3682 от 08.12.2022 г. по в. гр.д№ № 20221100505469 / 2022 СГС.
Следователно и в съответствие с чл. 137, ал. 2 от ЗЕ ответникът дължи на ищеца цена
за ползването, по същество представляваща обезщетение за ползването съизмеримо с
ползите, които извлича за себе си за сметка на собственика. От заключението на вещото лице
по СТЕ се установява, че размерът на обезщетението за ползване на съоръжението за
периода 01.01.2022 г. до 31.12.2024 г. възлиза на сумата 788,.06 лева, каквато сума се и
претендира.
По изложените съображения, съдът счита иска за основателен и следва да уважи
същия, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до изплащането.
По разноските:
При този изход на спора разноски се дължат на ищеца съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК.
Разноските са своевременно претендирани и са представени доказателства за реалното им
заплащане. В общ размер разноските възлизат на 1815,20 лева, от които: 315,20 лева
държавна такса, 500,00 лева депозит за вещо лице за СТЕ, 1000,00 лева адвокатско
възнаграждение, определено в съответствие с Наредба № 1/09.07.2004г., която служи само за
ориентир на съда но предвид правната и фактическа сложност на делото и и положението
на страните по спора, възнаграждението не подлежи на намаляване по направеното
възражение.
С оглед изложените мотиви Софийският районен съд, ІI-ро гражданско отделение, 53-
ти състав
4
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ТС“ ЕАД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ж.к. Красно село, ул. „Ястребец“ 23Б, да заплати в полза на „СП“ ЕООД, с ЕИК: *** със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Света Троица“, бл. 330, вх. А, ет. 7, ап. 20,
на основание иск по чл. 59 вр. с чл. 137, ал. 2 от ЗЕ, сумата от 7 880,06 лева,
представляваща цена за ползване на съоръжението /присъединителен топлопровод за
захранване с топлинна енергия за отопление и за битово горещо водоснабдяване на
жилищната сграда/, находящо се в гр. София, ул. „Козлодуй“ № 56-58, п-л XVI, 1, 19, 20 кв.
76, м. ЦГ4, Зона В-16/ за периода от 01.01.2022 г. до 31.12.2024 г., ведно със законната лихва
от датата на депозиране на исковата молба – 31.12.2024 г., до окончателното изплащане на
вземането.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „ТС“ ЕАД, с ЕИК: ***, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ж.к. Красно село, ул. „Ястребец“ 23Б, да заплати в полза
на „СП“ ЕООД, с ЕИК: *** със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Света
Троица“, бл. 330, вх. А, ет. 7, ап. 20, сумата от 1 815,20 лева, представляваща направените
от ищеца по делото разноски за внесена държавна такса, депозити за вещи лица и заплатено
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 14-
дневен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5