Мотиви към Присъда от 09 април
2019 г. по НОХД №12/2018 г. по описа
на Районен съд Луковит
Районна прокуратура Луковит е внесла обвинителен акт, с който повдига
обвинение срещу А.Г.В. *** за това,
че на 07.06.2016г. около 18.00ч. в м. „Тополовец“ в гр. Луковит принудил О.А.О.
и И.А.И. да извършат нещо противно на волята им — да легнат на земята, да
влязат във водата на язовира и да плуват,
като употребил сила и заплашване — насочил към тях законно притежавана
си пушка — тип карабина марка „Tikka" и произвел
изстрели в земята, които попадали между тях двамата – престъпление по чл. 143 ал.1 НК; за това, че по същото
време и на същото място, със същата пушка, се заканил с убийство на О.А.О.,
като опрял цевта върху челото му и казал: „ще те убия ... лежал съм в затвора
за убийство и ще ви излежа“, от което заканване би могъл да се възбуди
основателен страх за осъществяването му – престъпление по чл. 144 ал.3 вр. ал.1 НК; за това, че при
същите обстоятелства със същата пушка, повредил чужда движима вещ: стрелял по лек автомобил „Нисан Терано“ с рег.№ ЕН
67-41 КВ (СВ 04-89 ВН), собственост на Д.Г.“ ООД – гр. София, и повредил същия,
като спукал 2 бр. автомобилни гуми, пробил 2 бр. алуминиеви джанти, строшил
предно и задно панорамно стъкло, всичко на стойност 395.00 лева, удрял с приклада
на пушката по лек автомобил „БМВ 316 и“ с рег.№ОВ 87-09 АК, собственост на М.С.Р.,
с което да го повредил, като причинил побитости на
заден капак и строшил монтираното на него задно панорамно стъкло, заден ляв
стоп, всичко на стойност 235.00 лева.
престъпление по чл. 216, ал. 1 НК
В съдебно заседание подсъдимият А.В. дава обяснения по обвинението.
Признава, че е бил на инкриминираното място по същото време, но отрича да е
осъществил деянията, за които е обвинен. Обяснява, че преди това системно е
имало посегателства срещу имуществото му - рибата, която развъждал в язовира,
предоставен му на концесия, срещу табелите, с които указвал, че риболовът е
забранен и срещу лодката му, която била простреляна и по този начин потопена в
язовира. Носил е пушката, описана в обвинителния акт, но отрича да е
произвеждал изстрели, а само я държал насочена срещу О.О.,
за да го възпре от евентуално нападение срещу себе си, тъй като се страхувал,
че може да вземе от намиращия се там джип на охранителната фирма Д.Г.“.
Обяснява, че в страха си се обадил на кмета на общината, като искал от него да
се свърже с шефа на лицата, които според подсъдимия работели в охранителната
фирма, за да ги спре. Обяснява, че преди този случай му е предлагана
професионална охрана на язовира, която той отказвал. Твърди, че на
местопроизшествието е имало и друго лице, което не се споменава от прокурора, и
което познавал с името „Р.“. Счита, че появата и последващото
бягство на този човек е причина, да не е бил нападнат от пострадалия И.И. и О.О.. Обяснява, че след
инцидента правил оплаквания в полицията, включително пред директора на ОД МВР
Ловеч, търсил съдействие и от областната управа, защото се страхувал.
Признава, че е носил оръжие, но и че е стрелял с него. Отрича, да е
повреждал автомобилите.
В хода на съдебните прения прокурор П. Г. – административен ръководител на РП Луковит, поддържа обвинение и счита същото за
доказано. Позовава се на показанията на пострадалите О.А. и И.А., които се
подкрепят от показанията на свидетелите Р.И. и Г.К., както и от огледа на
местопроизшествието. Счита, че пострадалите не са имали право да ловят риба
там, но това не оневинява подсъдимият и не му дава право, бранейки
собствеността си „да наказва“ въпросните лица. Счита, че от значение за делото
е дали подсъдимият на посочената дата, време и място е извършил действия, за да
принуди двете лица да извършват нещо против волята им, отправял ли е заплахи
към тях, произвеждал ли е изстрели, насочвал ли е оръжие към тях, увредил ли е
въпросните МПС-та. За прокурора поведението на двамата пострадали не е било от
естество, че да доведе подсъдимия до такова емоционално състояние и такава
раздразнителност, която да не му е позволила към онзи момент той да спре
неправилно случващото се и да съобрази адекватните действия, които биха
извършени спрямо тях, за да преустановят да ловят риба.
Пледира за виновността на В. по трите обвинения,
като иска да му бъдат наложени следните наказания: 1 година „лишаване от
свобода“ за престъпленията по чл. 143 ал.1 и чл. 144 ал.3 НК. Тяхната
обществена опасност е значително по- висока в сравнение с обвинението по чл.
216 НК, за предлага да му бъде наложено наказание от 10 месеца „лишаване от
свобода“ с приложение на чл. 23 НК и чл. 66 НК. В 3-годишния изпитателен срок
на общото най-тежко наказание иска да бъде прилагана и мярка за пробационен надзор. Относно веществените доказателства
счита, че средството на престъплението
следва да се отнемете в полза на държавата, а другото оръжие – де се
предаде на служба КОС. Останалите веществени доказателства – да бъдат върнати
на правоимащите.
Предявеният граждански иск намира за доказан по
основание и размер.
По делото са конституирани допълнителни страни.
Д.Г.“ ООД е конституирано в качеството на ощетено
юридическо лице и приет за съвместно разглеждане предявения от дружеството
срещу А.В. граждански иск за 395.00 лева, представляващи причинените
имуществени вреди по лек автомобил „Нисан Терано“ с престъплението по чл. 216, ал. 1 НК
След оттегляне на иска от Д.Г.“ ООД и при
съответно приложение на правилата на Гражданския процесуален кодекс на
основание чл. 88, ал. 1 НПК, вр. чл. 232 ГПК при
съгласие на подсъдимия съдът с протоколно определение от 24.01.2019 г. прекрати
производството в частта относно приетия за съвместно разглеждане в наказателния
процес граждански иск на Д.Г.“ ООД.
По делото като частен обвинител и граждански ищец е конституиран пострадалият И.А.И., действащ чрез повереника си адв. С.Г., и е
приет за съвместно разглеждане предявения от него срещу подсъдимия А.В. граждански
иск с правно основание чл. 45 ЗЗД, с който се претендира сумата от 3 000
лева, представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди от
престъплението по чл. 143 НК, изразяващи се в преживените страх, стрес и
безпомощност.
Като частен обвинител и граждански ищец е конституирана и пострадалата М.Р., представлявана от повереника си адв. С.Г., и е
приет за разглеждане предявения от нея
срещу подсъдимия А.В. граждански иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за сумата
235.00 лева, представляващи причинените имуществени вреди по собствения й лек
автомобил „БМВ 316и“ с престъплението по чл. 216, ал. 1 НК
Повереника адв. С.Г. пледира от името на двамата частни
обвинители и граждански ищци за признаване на подсъдимия за виновен по всички
обвинения и уважаване на двата граждански иска, предявени срещу него. Счита за
доказана фактическата обстановка, описана от прокурора в обвинителния акт.
Акцентира върху следните моменти: счита за безспорно между страните, че на инкриминираната
дата неговият доверител И. и свидетелят О.О. са били
на риболов на язовира стопанисван от подсъдимия В.. В един момент на язовира се
появил подсъдимият, който носел със себе
си ловно оръжие - карабина, иззето като веществено доказателство по делото. В
тази ситуация попаднал и другият свидетел Р.И.. Отричането на подсъдимия да е
произвеждал изстрели, адв. Г. счита за опровергано от
показанията на тримата очевидци, от веществените доказателства – счупеното
панорамното стъкло на автомобила, намерените при огледа счупени стъкла, отвори
от изстрели в двете джанти на автомобилните гуми. Счита, че съдът дължи да
съобрази непосочения от прокурора факт – отнемане на въдиците на пострадалия И.,
тъй като същият свидетелства за завишената степен на обществена опасност на
деянието. Позовава се и на записът от спешния телефон №112. Според повереника обясненията на подсъдимия, че е бил заплашван от
служители на Д.Г.“ няма нищо общо с предмета на доказване по настоящото дело.
Намира, че при извършване на съдебния оглед е установено, че на язовира няма
надписи на табели.
Относно размера на имуществените вреди претендирани
от М.Р. се позовава на установения размер от заключението на приетата по делото
експертизата и пледира за уважаване на иска изцяло, заедно с разноските.
Предявеният иск И.И. за присъждане на немуществени вреди в размер на 3000 лева от престъплението
по чл. 143 ал.1 НК, счита, че е основателен и доказан. Претендира и разноските.
Пледира за осъждане на В. по трите обвинения, като счита, че исканията на
прокурора за налагане на наказания към минимума не са достатъчни за постигане
на индивидуална превенция и превъзпитаване на подсъдимия. Намира, че искането
за прилагане на чл. 67 НК е основателно.
Частният обвинители и граждански ищец И.И. иска подсъдимият да бъде осъден за извършеното
спрямо него на язовира, като определянето на наказание оставя на съда. Иска да
бъде уважен и гражданският му иск.
Упълномощеният защитник адв. А. М. пледира за оправдаване на
подсъдимия поради недоказаност на обвиненията срещу подсъдимия А.В.. Изтъква
разминавания в свидетелските показания относно броя на произведените изстрели.
Описанието на начинът на произвеждане на изстрелите противоречи на балистичната
експертиза. Възразява, че не е изследвано оръжието за наличието на побитости по него, както и за използването му преди да бъде
предадено доброволно от подсъдимия, като липсата на балистична и трасологична експертиза счита за съществено нарушение.
Обръща внимание, че изразите, възпроизведени от пострадалия И. като такива, с
които били давани команди от подсъдимия, не са включени в диспозитива
на обвинението, както и липсата на доказателства противно на волята си
пострадалите да са влезли във водата на язовира. По обвинението за повреждане
на л.а. „БМВ“ изтъква несъстоятелността на заявеното от пострадалите, че чули и
видели счупването, като се позовава на възприетите разстояния по време на
съдебния оглед. Възразява срещу това, че не е извършен своевременно оглед на
увредения автомобил, който да констатира увредите към датата на инкриминираното
деяние. Намира показанията на И., че подсъдимият е ритал О. и слагал цевта на
главата му, за изолирани и неподкрепени от други доказателства – свидетелски
показания, медицински документи, данни за съдържанието на сигнала до полицията.
Настоява да се обърне внимание на доказателствата, установяващи, че на
язовира е имало информационни табели – показанията на св. Лаков, но няма данни
да е взето отношение спрямо И. и О., които са ловили риба в нарушение на
забраната.
Намира за недостоверни показанията на свидетеля Д.В. – служител на Д.Г.“.
Счита, версията му, че извършвал оглед на охранявани имоти, за недостоверна и
противоречаща на установеното от вещото лице в картата към заключението, а
именно, че на посоченото от свидетеля място няма имоти, за които да са сключени
договори за охрана от Д.Г.“.
Възразява срещу това, че не е изяснен механизмът на извършване на деянието,
с което се твърди да е осъществено престъплението по чл. 216 ал.1 НК.
Правят се възражения за това, че на досъдебното производство не са изяснени
всички относими обстоятелства и не са събрани
необходимите доказателства.
Счита, че обвиненията не са доказани както от обективна, така и от
субективна страна. Позовава се на установеното от СППЕ личностово
разстройство и други особености на личността на подсъдимия, за да застъпи
тезата, че В. е бил в състояние на раздразнение, макар и същото да не е било от
естество да се окачестви като физиологичен афект, то следва да се отчете като
смекчаващо отговорността му обстоятелство. Като такива се посочват и добрите
характеристични данни за подсъдимия и съдействието, което е оказал на
досъдебната и съдебна фаза на процеса.
По предявения от И. граждански иск дава становище, че същият е
неоснователен и недоказан.
Другият упълномощен защитник адв. К.Ц. пледира
за оправдаване на подсъдимия. Възразява срещу опита на частното обвинение да
изтъкне наличието на друго тежко престъпление – кражба на въдици. Счита, че
безспорно е установено, че В. стопанисва общинският водоем, в който отглежда
риба, която е негова собственост. Счита, че подсъдимият не може да си позволи
постоянна физичаска охрана на водоема и това добре се
е знаело от пострадилите, защото това не е първия
път, в който те „посещават“ въпросния обект. Прави впечатление наличието на
джип на охранителна фирма Д.Г.“, без обяснение какво прави там. Счита, че
единственото разумно обяснение пострадалите да посетят язовира, стопанисван от
подсъдимия, а не например находящия се на 10 км. от
с. Градежница, язовир „Сопот“, е това, че неговият азовир
няма постоянна физическа охрана. Обръща внимание на това къде е бил спрян
автомобила на И. - на повече от половин
километър в близост до пътя Луковит-Плевен, а джипа на Д.Г.“ стои
непосредствено до водоема. Затова приема, че по този начин е осъществена
логистична подкрепа за нарушителите.
Изтъква, че когато чува изстрелите, служителят на Д.Г.“ свидетелят Р.И.
бързо напуска мястото в бягство и според адв. Ц.
единствено изстрелите не са довели до друго развитие на събитията. Счита, че И.
не е изпитал никакъв страх, като посочва, че подсъдимият е бил изправен срещу
трима млади и здрави мъже, „бабаити“ и счита, че те са били вбесени, че не
могат да реагират. Настоява да се обърне внимание на съдебното минало на И.,
което счита, че изключва възможността той да се е уплашил.
Позовава се на случаи с голямо обществено внимание, при които извършителите
са действали при неизбежна отбрана, както и дебата в обществото за пределите на
този институт.
В този контекст анализира поведението на подсъдимия, който като собственик
на рибата във водоема има право да брани собствеността си със средствата, които
смята за адекватни. Защитата счита, че ако В. не е използвал тези средства, той
е щял да бъде жертва. Единственото, което той е целял, е било да покаже на
пострадалите, че не може да нарушават правото му на собственост.
Счита обвинението за
увреждане на автомобила на Р. за недоказано. Изтъква логическите пропуски в
показанията на пострадалите, които обективно, въз основа на възприятията по
време не съдебния оглед, не е имало как да чуят и видят, че В. чупи автомобила.
По отношение на увреждането на автомобила на Д.Г.“ се позовава на
неотстраненото съмнение в различията на отворите от изстрелите в джантите
От нежеланието на О.О. да участва като частен
обвинител и граждански ищец се прави извод за това, че в действителност не се е
почувствал заплашен и не е изпитал страх.
По отношение на пострадалия И. счита, че той е искал след деянието от В. да
му се плащат пари, за да се потулят нещата и намира, че страхът на И.И. е мним и обръща внимание, че В. е избягал, а не тези,
които се твърди, че са били уплашени.
Акцентира се върху записа от телефон 112, в който се чува, че подсъдимият е
наречен А. „Б.“, което счита, че доказва знанието на И. и О., че този водоем е
негов.
Коментира комплексната съдебно психолого-психиатрична
експертиза, от която се установява, че подсъдимият е психически здрав с характерови особености.
Пледира за оправдаване по трите обвинения
Подсъдимият А.В. представя личността си - след „демокрацията“ бил от
първите, започнали частен бизнес. Имал имоти, предприятие, два ресторанта,
сливова градина. Взел на концесия двата язовира, не толкова заради рибите, а за
да може да напоява землището, в което имал около 200 декара, за което прокарал
5 км водопровод. На нито един от обектите си нямал охрана, поради което
понякога ставали обект на посегателства.
Обяснява искането си да бъде експертно изследван с това, че по принцип е
„раздвоена личност“ – говори чужди езици, контактува с други цивилизации. По
препоръка на психиатър от Червен бряг постъпил в хода на делото в психиатрия на
„4-ти километър“, но бил благодарен, че е здрав, а не е „луд“.
Инцидента, по повод на който е обвинен, счита, че е преднамерен и не е случаен. Предишният
охранител Л.С., с когото били приятели, много пъти му е казвал, че го натискат
да охраняват и него, дори и при минимална цена. Освен подсъдимия, имало още
един друг земеделски производител, арендатор, който не искал да го охранянват, но в деня, в който трябвало да влезе комбайн в
нивата, влязла пожарна и още същата
вечер той сключил договор за охрана. Счита, че те (охранителите) са такива и не
търпян опоненти, които не искат да им се подчинят.
Настоява, че иманно това е причината пострадалите
да са били на язовира, а не защото искат да ловят риба, а това, че служат на Д.Г.“
и ги използват за „масовка“.
В деня на инцидента автомобилът - черен на цвят, бил на мястото, посочено
от В. по време на съдебния оглед, на около 20 метра от пътя, което съответства
на казаното от И. в първото заседание, че оставили автомобила там, където се
събират двата пътя, което казва и О., че оставили автомобила до шосето, защото
имало кал и не можели да продължат. Според свидетелят Х. и имало и джип, който
е стоял на шосето и според подсъдимият този джип ги е закарал до там. Опровергава посоченото от И. място, на което
е бил автомобила, с това, че в този случай самият В. е нямало да може да мине
по пътя, което било видно по време на огледа. Посочва противоречията между
казаното в съдебно заседание при разпита на И., че полицаите му казали, че няма
да отидат там, защото ги гръмне и тях, и възпроизведеният запис от телефон 112,
в който подобна реплика липсва.
Отрича да е увреждал автомобили, като по отношение на автомибилът
на Р. обръща внимание, че полицейският служител П. заявява, че са му закарали
червен, а не черен на цвят, като са минали часове от инцидента. Счита за
невъзможно И. да е пробягал разстоянието от мястото, на което е бил, до мястото
на увредения автомобил, след като И. е прекарал два инсулта. Самият И. при
разпита си заявил, че е стоял с О. и Д. и си говорили, след което тръгнали.
Твърди, че на следващият ден други служители от Д.Г.“ са били на место,
което знаел от други земеделци. За случилото се в неделя се позовава на
свидетеля В. Б., който обаче не искал да свидетелства, защото имал оръжеен
магазин и се притеснява, че ще му го взривят във връзка с показанията му.
Настоява да бъде съобразено, че както е възприето по време на съдебния
оглед, а и заявено от свидетелите Х. и С., язовирът не е запустял, имало е
табели и лодка, която неизвестно лице потопил и се наложило да я вадят от
водата.
Относно инцидента признава, че носел пушка заради птици, които ядели
рибата, както и че от работника си В. знаел, че идвал „Р.“ и си отишъл. Този Р.
впоследствие около панаира на града заедно с още четирима човека идвали да
търсят подсъдимия, за да го убиват.
Изтъква противоречията между свидетелските показания относно това, колко
изстрела е произвел: според Р. - стрелял два пъти, Д. чул изстрели. Счита, че
той самият е бил изплашен, което било и причината да се обади на кмета. Понеже О.
бил агресивен, подсъдимият му казал: “върни се, че ще стане лошо и си седни там
дето беше“, да седне, не да ляга, както казват те, и той седнал, след което му
казал: „Р. ни се обади: взимайте куките и елате да
ловим риба“. В. попитал къде е този, на което О. отговорил: „на дигата(това е
стената), лови риба“ и той тръгнал натам, а О. пак тръгнал към автомобила и
тогава подсъдимият го накарал да извика този Р. по телефона. В това време той
говорел с кмета. Действително О. го попитал за табели, на което В. му посочил
табелата на понтона. Когато Р. отговорил на телефонното обаждане, О. му казал:
„Ела, ела, да се разбереш с човека!“ и тогава Р. се
появил от мястото, което В. посочил по време на съдебния оглед. В. накарал Р.
да спре там, казвайки му: „Спри там, не идвай!“, защото когато приближил чул
изстрели от пистолет. Действително вдигнал пушката, но не е стрелял, след което
Р. свил по пътеката, която подсъдимият показал на огледа. В. се обадил на кмета
да говори с шефовете им, че не може да си тръгне, защото се страхувал, че ще го
застрелят.
Вечерта му се обадил човек, който впоследствие от Л. и от кмета разбрал, че
е М.и заедно с М. от София били началниците на Д.Г.“. Уговорили се да се
срещнат на другия ден, но той не дошъл, а едни от арендаторите – Илийчо Г.,
брат на кмета, му казал, че искат 5000 лева и всичко да се приключи. Последвали
заплахи срещу подсъдимия, децата и внуците му. Това го принудило да се срещне с
началника на полицията Р., на когото обяснил за случилото и че желае да предаде
оръжието си. Подсъдимият счита, че са му искали „рекет“. Впоследствие двама
полицаи, негови приятели, да го предупредят да се предпазва и да не замръква.
Затова подсъдимият отишъл при областния управител, и при директора на ОД МВР
гр. Ловеч г-н П.. Видял обаче, че той няма да му помогне. Срещнал се с
областния управител г-жа М., която му съобщила, че има оплаквания и от други
хора от селата. Извикал го неин служител да се срещнат с г-н П.. Последният му
се обадил, че ги е извикал на разговор, на който те пристигнали демонстративно
с две коли. Г-н П.и му казал при нужда освен на 112, В. да се обажда и на него.
Във връзка с телефонните обаждания на този М., В. правил искане до
прокуратурата да проверят телефона му, за да се види, че действително за
разговаряли.
Възразява срещу това И. да е бил уплашен, за което липсват всякакви
доказателства, а просто е искал 1700 лева.
В последната си дума не се признава за виновен и счита, че той е
пострадалият, не е извършил нищо от това, в което го обвинява прокурорът.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
становищата и възраженията на страните, намира за установена следната ФАКТИЧЕСКА
ОБСТАНОВКА:
Подсъдимият А.Г.В. е роден на *** ***, където живее. Женен, има деца и
внуци. Пенсионер. Управлява бизнес, свързан със заведения за хранене, земеделие
и други дейности, развивани чрез собствената му фирма „В. – Г“ ЕООД. Бил
известен с прякора „А. - Брадата“.
Подсъдимият бил осъждан за убийство по чл. 115 НК, извършено на 23.03.1980
г., за което бил реабилитиран по съдебен ред през 1994 г.
От 06.11.2014 г. по силата на Договор за концесия с Община Луковит фирмата
на подсъдимия получила правото да извършва дейности по риборазвъждане
и риболов в два общински язовира – „Тополовец-1“ и „Тополовец-2“.
От 2013 г. охранителна фирма Д.Г.“ ООД извършва дейност по охрана на
земеделски имоти в землището на гр. Луковит по силата на писмени договори със
земеделски стопани. Част от охраняваните имоти се намират в близост от единия
от язовирите, стопанисвани от фирмата на подсъдимия.
Преди инкриминираната дата – 07.06.2016 г., към подсъдимия били отправяни
предложения да сключи договор за охрана на обектите си, включително на язовира
„Тополовец 1“ (наричан по-нататък „Язовира“), които той отклонявал с мотива, че
сам осигурява охраната на обектите си.
Язовирът се намира в местността „Тополовец“ и до него се стига по земен път в ляво от главния път Луковит-Плевен, 1.4
км след табелата за край на град Луковит. Разстоянието от асфалтовия главен път
до язовира е около 1300 метра.
За рибата в язовира се грижел един работник – св. В.Х.. Имало поставени
табели с надписи „Риболовът забранен“, които често били премахвани от
неизвестни лица, което принудило В. да постави табела върху понтона, поставен в
язовира.
На 07.06.2016 г. през деня на работникът В.Х. бил на язовира, за да нахрани
рибата, когато на място се появил свидетелят Р.И. с въдица. Св. Х. му заявил,
че риболовът е забранен и язовирът е частна собственост, при което св. Р.И. си
тръгнал. Св. В.Х. уведомил А.В. за това посещение, след което си тръгнал от
язовира.
Св. Р.И. отговарял за търговските отношения на Д.Г.“ ООД с контрагенти от
гр. Луковит. Част от задълженията му включвали да намира клиенти, да обхожда
охраняваните територии, за да следи дали има поставени охранителни табели.
Пострадалите И.И. и О.О.
***.
И.И. е
осъждан 5 пъти, два които за хулиганство, и три пъти за квалифицирани състави
(при условията на повторност и опасен рецидив) за
причиняване на средна телесна повреда.
Двамата пострадали се познавали със свидетеля Д.В. ***, работещ като
охранител във фирма Д.Г.“ ООД.
В късния следобед на 07.06.2016 г. пострадалите И.И.
и О.О. пристигнали в гр. Луковит с автомобил марка
„БМВ 316и“ с рег.№ ОВ 8709АК, собственост на пострадалата М.Р., с която И.
живеел на съпружески начала.
Решили да отидат на язовира, за да ловят риба след разговор с техни
приятели, работещи в Д.Г.“ ООД.
Паркирали л.а. „БМВ 316и“ в близост
до асфалтовия път и по неустановен по делото начин стигнали до язовира, където
започнали да ловят риба.
На няколко метра от границата на язовира, югоизточно бил паркиран служебен
автомобил на Д.Г.“ ООД – джип марка „Нисан“ с рег.№
ЕН 6741 КВ, който бил с поставени знаци на фирмата. Автомобилът бил управляван
в този ден от охранителя св. Д.В., който обикалял в района по график.
В близост около североизточната страна на язовира, по дигата, се намирал
св. Р.И., който по-рано през деня идвал на язовира с въдица и разговарял с работника, който хранел рибата. Св. Р.И.
паркирал личния си автомобил – черен джип, с който пристигнал от гр. Плевен в
близост до асфалтовия път.
Около 18.00 часа подсъдимият А.В. пристигнал в близост до язовира и
паркирал автомобила си – джип „Нисан“ в края на пътя,
покрит от циментови траверси, и продължил пеш към водоема, носейки със себе си
законното си оръжие – ловна карабина марка „Tikka“, черна на цвят, с оптически бързомер, с която започнал да произвежда изстрели, презареждайки оръжието и събирайки падналите гилзи.
Първите изстрели били насочени към задното стъкло на лекия автомобил със
знаци Д.Г.“, и преминали през предното панорамно стъкло, в резултат на което и
двете били счупени на множество парчета.
Последвал изстрел в задна дясна джанта и гума на автомобила.
Виждайки двамата
пострадали И.И. и О.О. на
брега на язовира с въдици, А.В. започнал да произвежда изстрели, които попадали
във водата и в земята около двамата пострадали, задавайки въпроси какво правят
на неговия язовир. Подсъдимият бил много ядосан, крещял, викал, като споменавал
Д.Г.“.
Св. О.О.
възразил на подсъдимия, че няма табели, за да видят, че язовирът е частна
собственост, и обяснил, че го е извикал „Р.“, който също лови риба на друго
място.
Подсъдимият, продължавайки
да крещи, казал на О.О. да извика този „Р.“. О. провел разговор от
мобилния си телефон, като казал на лицето, с което разговарял, да дойде, за да
се разбере с „човека“.
Подсъдимият се разгневил и
заповядал на двамата пострадали да легнат на земята, крещейки, че ще ги убие и
стреляйки около тях.
Когато пострадалите
изпълнили нареждането му и легнали, В. се приближил до тях, опрял цевта на
оръжието в челото на пострадалия О. и се заканил, че ще го убие. Ритнал го в
ребрата, казвайки, че е лежал в затвора за убийство и ще излежи и тях. Взел
въдиците, които били помежду им, и започнал да удря с тях по гърба на О..
Силно изплашени от тези
действия на подсъдимия, двамата пострадали лежали неподвижно и не мърдали.
Подсъдимият се оттеглил
към джипа със знаци Д.Г.“ и произвел нови изстрели в посока към задна дясна
гума.
В момент, докато все още
пострадалите лежали на земята, подсъдимият В. започнал телефонен разговор с
кмета на Община Луковит – св. И.Г., към когото направил оплакване от
служителите на Д.Г.“, настоявал кметът да се свърже с шефа им, отправяйки
заплахи към охранителите.
Малко след това
подсъдимият В. видял на разстояние около 40 метра, че към него по язовирната
стена върви непознат мъж – с яко и силно набито телосложение, гологлав, ръст
около 1.70 м. – св. Р.И., осъждан за участие в организирана престъпна група.
Подсъдимият насочил
оръжието към св. Р.И. и произвел изстрел. Докато презареждал
оръжието с нов патрон, св. Р.И., който вече видял двамата пострадали да лежат
на земята, се хвърлил надолу по стръмния склон на язовирната стена, който бил
обрасъл в растителност, и хукнал да бяга. За случилото св. Р.И. не подал сигнал
нито на телефон 112, нито в полицията.
След като св. Р.И.
избягал, подсъдимият също решил да напусне местопроизшествието и тръгнал към
автомобила си, с който напуснал землището. Подсъдимият
вече го нямало на язовира, когато към пострадалите се присъединил св. Д.В.,
охранителят на Д.Г.“.
По неустановен начин и
време пострадалият И.И. пристигнал до автомобила, с
който бил дошъл до град Луковит – л.а. „БМВ 316и“, и който бил паркиран в
началото на черния път, водещ към язовира на разстояние повече от 1 километър,
и установил, че същият е увреден – имало побитости по
задния капак, задното панорамно стъкло било счупено, както и задният ляв стоп.
Едва половин час след като
подсъдимият напуснал язовира в 19.31 часа пострадалият И.И.
подал сигнал за инцидента на телефона за спешни повиквания 112. В телефонният
разговор заявил, че били на язовир и
дошъл А. „Б.“, който взел да гърми с една пушка по тях над 15 пъти, натрошил им
колата, карал ги да лягат, да пълзят, ритал ги, бил ги.
В това време св. Д.В. с
помощта на други служители на Д.Г.“ и св. Г.Н., собственик на сервиз за
гуми, подменил двете спукани гуми и
пробити от изстрелите джанти на служебния си автомобил, за да може да напусне
местопроизшествието. За инцидента бил уведомен и управителя на фирма Д.Г.“ ООД
– св. В.П..
По-късно св. Д.В. ***, заведена под Вх.№297000-2861/08.06.2016 г., в която
заявил, че докато обхождал частните земеделски имоти, които охранявал, чул
изстрели. Когато се върнал до служебния си автомобил там имало две момчета,
които му съобщили, че по автомобила е стрелял мъж на име А., по прякор Б..
Същата вечер на 07.06.2016 г.
пострадалият И.И. също подал писмена жалба, заведена
в РУ Луковит на следващия ден под Вх.№297000-2862/08.06.2016 г., в която
заявил, че около 18.00 часа с О.О. ловили риба на
язовир Тополовец, когато дошъл „така нареченият А. – брадата“, който започнал
да гърми в земята пред тях, да ги кара да лягат по земята, ритал О.О., слагал цевта на пушката на главата му, казвал, че ще ги
избие и ще ги излежи, подчертавайки, че на язовира няма поставени обозначителни табели.
На 08.06.2016 г. подсъдимият А.В. подал
писмена жалба до РУ Луковит, заведена под Вх.№297000-2874/08.06.2016 г., в
която описал инцидента от предишния ден по следния начин: „На 07.06.2016 г. следобяд двама мои работници
отидоха да хранят рибата. Около 14.30 часа пристигнал мъж с джип с емблема на
охранителна фирма да лови риба. Работникът ми го предупредил, че не може да
лови риба…“той му отговорил: Добре. Тогава ще кажа и на момчетата да не
ловят“….Аз отидох до вкъщи, взех си пушката и тръгнах за язовира…Близо до
водата беше спрял същия джип с емблемата и двама мъже ловяха риби…Стрелях във
въздуха и му казах да се върне до водата и да седне…Този, който го накарах да
се върне каза, че е от Градежница и шефа на охранителната фирма ги е извикал да
ловят риба и същия лови по-натам…Скарах му се и го накарах да стои на мястото и
да извика по телефона тоя шеф. Той започна да го вика по име. Каза ми, че се
казва Р. ***. Докато той говореше с него, аз се обадих на кмета, г-н Г., за да
му кажа, че имам проблем с охранителите и да ми даде телефон на шефа им…В това
време се появи и Р. по стената на язовира. Набит млад мъж около 1.70 висок.
Предупредих го да спре на разстояние, но той не спря, каза ми „идвам при теб“.
Стрелях във въздуха и той побягна в храстите. Не съм го гонил. Вече се
притесних повече. Трима човека след като са от охранителна фирма, значи са и
въоръжени…докато стигна до моя джип, те щяха да ме преварят. Затова стрелях по
джипа, за да не могат да ме застигнат и се прибрах. Намерих от И. Г. телефона
на един от собствениците на фирмата и му разказах случая. …Г-н Началник,
действията на охранителите са целенасочени да ме принудят да ми охраняват
язовира, а сигурно и сливовата градина. Само аз нямам договор с тях. След това,
което се случи снощи смятам, че животът
ми е в опасност. Защото този от София ми каза: - Това не трябваше да
правиш!...“.
На 11.07.2016 г.
подсъдимият А.В. депозирал в Районна прокуратура Луковит допълнение към жалбата
си, в която посочва, че „…има укриване на
главно действащо лице, служител на охранителна фирма Д.Г.“. Това е лицето,
което отговаря за регион Луковит и се казва Р.. …За да се разбере истината, би
било добре да се направи разпечатка или да се изиска справка от операторите на
мобилните услуги за неговия телефон **********, телефон ********** на М. – шефа
на охранителната фирма и на този, който е жалбоподател и извика този Р.…“
На следващия ден –
09.06.2016 г., подсъдимият е депозирал писмено изявление до началника на
полицията в гр. Луковит, в което е заявил, че притежава два броя пушки със
съответните разрешителни. След инцидента между него и охранителната фирма Д.Г.“,
искал да предаде пушките, защото се опасява, че ще продължат да се разправят с
него и по-добре да няма огнестрелно оръжие.
Двете оръжия –
малокалибрена ловна пушка Henri и ловна карабина Tikka, подробно описани, били предадени от подсъдимия на служител на РУ Луковит
с Протокол за доброволно предаване от същата дата – 09.06.2016 г. За двете
оръжия подсъдимият имал валидно разрешение за носене и употреба.
На 13.06.2016 г. В.П.,
началник охрана на Д.Г.“ ООД, предал на служител от РУ Луковит в сградата на
управлението два броя автомобилни гуми с джанти и автомобилно стъкло – счупено
на парчета, за което бил съставен
протокол за доброволно предаване.
След 07.06.2016 г. имало
среща и опит за уреждане на отношенията между подсъдимия А.В., пострадалия И.И. и лица, свързани с дейността на Д.Г.“ ООД.
Досъдебно производство е
образувано на 29.07.2016 г. за престъпление по чл. 325, ал. 2 НК срещу А.В. с
постановление на районния прокурор П. Г. въз основа на законен повод – жалбите
на Д.В. и И.И. и достатъчно данни, съдържащи се в
преписката.
В хода на разследването е
установена стойността на щетите по двата увредени автомобила – двете
автомобилни гуми и джанти, предно и задно панорамно стъкло на джипа на Д.Г.“
ООД са оценени на обща стойност 395.00 лева, а заден капак с монтирано задно
панорамно стъкло и заден ляв стоп на лекия автомобил на Р. – на стойност 235.00
лева.
В хода на извършения в
досъдебното производство Оглед на веществени доказателства от 31.01.2017 г. е
установено следното: автомобилна гума „Йокохама“, марка „Геоландер“
с фабричен №1Р4712 има отвор във външната част на алуминиевата джанта с размери
8.47 мм/7.90 мм, както и отвор в протектора на гумата; другата гума същата
марка и модел с фабр.№ 1Р4812 има отвор върху
вътрешната част на джантата с размери 15.08 мм/10.76 мм, както и отвор върху
протектора на гумата; предното автомобилно стъкло с размери 120 мм/144мм/75 мм
има множество концентрични механични увреждания – пукнатини и два отвора в
горната лява част.
Експертното изследване на
отворите (пробойните) на гумите и джантите и на
предното панорамно стъкло, изпълнено от вещото лице О.В., дава заключение, че
същите са причинени от огнестрелно оръжие, съответстващо да е от вида „Tikka T3“, калибър 308 WIN. Установена е посоката на проектилите, като при тези, преминали през панорамното
стъкло, посоката е била от вътрешността на автомобила навън.
В хода на експертното изследване на психичното състояние на подсъдимия по
назначената от досъдебното производство комплексна психолого-психиатрична
експертиза, изготвена от д-р М.М. – психиатър, д-р М.П.
– психиатър, и М.Д. – психолог, е установено, че при А.В. е налице Смесено личностово разстройство (емоционално нестабилна и хистрионна личност), което не е психично заболяване в
тесния смисъл на понятието и не представлява разстройство на съзнанието по
смисъла на НК и НПК. Психичните му годности преди, по
време и след инкриминираното деяние не са били нарушени. Към момента на
деянието А.В. се е намирал в състояние на обикновено раздразнение,
детерминирано от личностовите му особености:
раздразнителност и емоционална лабилност, волева неустойчивост, импулсивност,
ограничени възможности за самоконтрол върху поведението. Подсъдимият има
способност да възпроизвежда, да анализира и да оценява последиците от случилото
се, правилно да възприема фактите и да дава достоверни обяснения за тях. В. не
се нуждае от лечение и има психическа годност да носи наказателна
отговорност.
Със споразумение, одобрено по НОХД №383/17 на РС Луковит на подсъдимия е
наложено наказание за престъпления, извършени на 12.08.2017 г., по чл. 343б,
ал. 1 НК – лишаване от свобода за срок от 6 месеца, с отложено изпълнение за
изпитателен срок от 3 години, и по чл. 325, ал. 3, вр.
ал. 2 НК – пробация.
Съдът анализира събраните по делото ДОКАЗАТЕЛСТВА И ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИ
СРЕДСТВА, извърши оценка на тяхната процесуална годност и достигна до
следните изводи:
Семейното положение на подсъдимия и търговската му дейност, включително
свързаната с процесния язовир, се установяват от
неговите обяснения, които напълно съответстват на писмените доказателства - приложеният Договор за концесия с Община
Луковит, както и гласните доказателства – показанията на св. И.Г. ***, св. Л. Л.
– бивш служител на охранителната фирма Д.Г.“ ООД.
Охранителната дейност на фирма Д.Г.“ ООД на територията на гр. Луковит се
установява от представените от дружеството писмени доказателства Договори (л. 324-343), в чийто предмет
са включени общо 21 700 декара земеделски земи в землището на града.
Пределите на охраняваните земеделски имоти е изобразено графично от вещото
лице инж. К.К. – геодезист, от което изображение е
видно, че охраняваните територии, които граничат с процесния
язовир, са разположени северно от язовира.
Местоположението на язовира и разположението на събития и обекти, споменати
от свидетелите и от подсъдимия при разпитите им, са означени на същата карта
след измерванията на вещото лице, направени по време на извършения съдебен
оглед на местопроизшествието.
Предложенията към подсъдимия А.В. за охрана на обектите му от охранителната
фирма Д.Г.“ ООД преди инкриминираната дата се установяват от показанията на св. Л. Л. (л. 295-296) – бивш служител
на Д.Г.“: „…На А.В. дадох телефон…тъй
като е бизнесмен и има доста обекти да разговаря с лицето, което отговаря за Д.Г.“…и
той ми каза: „Аз ще взема телефона, но аз по принцип се охранявам самичък.“ -
…дадох му телефон на Р.…Реших да му предложа охрана, защото съм доволен от тази
фирма и исках по някакъв начин на него да помогна…не е имал проблем до тогава и
той действително сам си обикаля обектите …“.
Свързаността на този свидетел с дейността на охранителната фирма се
потвърди от показанията и на св. В.П.
– началник охрана в Д.Г.“ ООД (л. 246), : „…Познавам
Л. ***. Лично с мен не е свързан Л., с фирмата – да, но не знам точно в какви
отношения“
Обстоятелствата, че ползването на язовира от фирмата на подсъдимия е било
ясно демонстрирано – с фактическото присъствие на А.В. и неговите работници на
язовира и поставянето на табели, се установява от показанията на св. Л. Л.: „…На язовира има табели…пише „Риболова забранен“…имаше понтон на язовира,
на който имаше табела…“, показанията на св. Х.П. *** (л. 248): „…и аз съм рибар и знам, че язовира е частен и
г-н В. си го охранява…знам, че имало табели…“.
Тези свидетели не са пряко заинтересовани от делото и съдът отчете като
достоверни, съпоставяйки ги с другите доказателствени
източници, включително от съдържанието на приобщения запис от телефон 112,
възпроизведен в съдебно заседание и вписан в съдебния протокол (л. 248). В
записа се съдържа разоговорът между пострадалия И.И. и полицейския служител Х.П., част от който гласи: „…Какво правиш на този частен язовир? – Аз не
знам, че е частен този язовир, то няма обозначителни
табели. – Има навсякъде обозначителни табели, откъде
каза, че си?...“
Означенията за забранения риболов се установяват и от показанията на св. В.Х. – работник във фирмата на
подсъдимия, който свидетелства и за
предходни посегателства срещу тях (л. 196): „Работя при г-н В. от доста време. Отговарям за язовира, откакто го е
вземал и за храненето на рибата и за всичко, което се прави по язовира, доста работи сме направили.
Направихме път, направихме понтони… всяка седмица го захранваме, зарибен е и
риболовът на него не е разрешен. Слагали сме многократно табели „риболова
забранен“, които впоследствие изчезват. Даже от общината сложиха табели
„къпането забранено“ и табелите на втория ден ги нямаше вече. Ние се
принудихме, има един понтон подвижен в язовира и сложихме табелка на него и го
вкарахме вътре във водата. На табелата пишеше „риболова забранен“, тя и сега
все още си стои там…. преди това имахме лодка, с която захранвах рибата, но тя
изчезна. Г-н В. извика водолаз, извади я от водата простреляна…“
В пълно съответствие със свидетелските показания са и обясненията на
подсъдимия относно обозначаването на язовира и посегателствата срещу
указателните табели. Съдът намира, че това не е защитна теза на подсъдимия, а доказателствен източник, тъй като производно доказателство
– незаинетресования от делото свидетел И.Г. (л. 246) също дава показания за
това: „…В. ми е казвал, че слага табели,
които да предупреждават, че е забранен риболова…“
Съдът също непосредствено при съдебния
оглед доби впечатления от моментното състояние на язовира и това, че в него
поставен понтон със захранка за рибата върху него и табела „Риболова забранен“
(л. 305, снимка №26 от фотоалбума).
Фактът, че на инкриминираната дата преди деянието на язовира е идвал
свидетеля Р.И. се установява от показанията на св. В.Х. – работникът на подсъдимия (л. 196): „…Конкретно за деня на инцидента бях отишъл да храня рибата и вече си
тръгвах и видях по пътя да слиза едно момче с въдица, не го познавам. Казах му,
че риболовът е забранен и то ми каза, че е шеф на групата на Д.Г.“ в района на
гр. Луковит. Не съм му виждал джипа. Друг път не бях го виждал, беше рус, късо
подстриган, на височина колкото мен -1.70 метра или малко по-нисък, много
набит. След като му казах, че риболовът е забранен си тръгна. Аз си събрах лодката,
натоварих си нещата и си тръгнах и аз. Видях го с джип без отличителни белези,
беше спрял на пътя за гр.Плевен, където се излиза от язовира и разговаряше по
телефона. Аз се прибрах в базата, казах на г-н В. и това е. …“
Достоверността на свидетелските показания и самоличността на лицето,
посетило язовира, бе потвърдена при разпита на самия Р.И. като свидетел след
издирването и призоваването му от съда (л. 397): „…обикалях земеделски площи в Луковит и дали има наши (на Делта гард)
табелки, че се охраняват… видях един гьол, не мога да кажа и дали е язовир,
извадих въдица да видя дали има риба. Там имаше мъж и жена на самия язовир и те
ми казаха, че язовира е частна собственост и аз казах: „няма проблем, няма да
ловя“. Този мъж ми каза: „ако искаш се обади на шефа А., ако той те пусне“ и аз си заминах…“
Фактът, че св. Р.И. е бил свързан с дейността на охранителната фирма Д.Г.“ ООД
към 07.06.2016 г. се установява от неговите показания: „…Аз се занимавам с клиентите, със земеделците, те са много хора. Аз не
съм охранител. През този период охранителите в Луковит бяха двама, или трима,
не съм сигурен точно…В Д.Г.“ намирам обекти. Официално се водя търговски
сътрудник, работата ми е да търся клиенти, включително имам задължение да следя
затова дали има знаци за охраняваните от дружеството ни обекти. На язовира
имаше джип, но не съм видял дали имаше обозначителни
лепенки. Имаше двама човека, или трима не си спомням…“
В подкрепа на това е и изисканата от съда и представената от Д.Г.“ ООД (л.
410) справка, че св. Р.И. от 19.10.2016 г. изпълнява длъжността „Търговски
сътрудник“ с приложена длъжностна характеристика.
Обстоятелството, че присъствието на пострадалите И.И.
и О.О. на местопроизшествието е в резултат на
„покана“ от лица, свързани с Д.Г.“ ООД се установява от техните показания.
Пострадалият И.И.
(л. 189-190) заявява: „…Към този язовир
ни насочиха приятели от Д.Г.“, където обикалят нивите…Познавам Д., той е от съседно на моето село, но не ми е казвал той за
язовира. Предния ден ми се каза, момчетата, които ми казаха са от с. Глогово,
те са служители на Д.Г.“ и предишния ден ми казаха“
Извод, че пострадалите са знаели кое лице стопанисва язовира, а не са
попаднали там случайно, мислейки че същият е безстопанствен, следва и от факта,
че непосредствено след деянието, когато И.И. подава
сигнал на тел. 112 той посочва нападателя като „А. – брадата“.
Пострадалият О.О. (л. 299) „…с Д. ***…“
Св. Д.В. (л. 194-195)-назначен
на длъжност „охранител“ в Д.Г.“: „ …И.
пострадалият ми е познат…познавам и другото момче О. от с. Градежница…не съм им
казал да ловят риба, само им казах, че на мястото, където обикалям, има язовир
и не е стопанисван.“
Заеманата длъжност от св. Д.В., предоставения му служебен автомобил и
собствеността на този автомобил се установяват от представените от Д.Г.“ ООД писмени доказателства – Трудов договор,
фактура, график за дежурствата на охранителите, регистрационен талон и пътна
книжка на автомобила.
Миналата съдимост на подсъдимия и на пострадалия И.И.
се установява от изисканите справки за
съдимост.
Осъждането на св. Р.И. се установява от заявеното от него при проверка на
самоличността му.
Местоположението на служебния автомобил на Д.Г.“ ООД към момента на
деянието се установява от непротиворечивите гласни доказателства – обясненията
на подсъдимия и показанията на пострадалите и св. Д.В..
Част от инкриминираното поведението на подсъдимия А.В. от момента на
пристигането му на язовира до напускането му, съдът установи частично от
неговите обяснения, частично от показанията на очевидците - двамата пострадали И.И. и О.О., и св. Р.И., представляващи преки и първични доказателствени източници.
В частите, в които съдът ги кредитира, установи съвпадение и с косвени и
производни доказателства – веществените доказателства, съдебния оглед на
местопроизшествието, писмените доказателства – жалбите на пострадалите, на св. Д.В.
и на подсъдимия, показанията на св. И.Г. и на св. Х.П. – служител на МВР,
записът от тел. 112, балистичната експертиза и съдебно-техническата
експертиза.
Съдът се довери на пострадалите
относно това, че подсъдимият А.В. е произвеждал заплашителни изстрели около тях
и срещу служебния автомобил на Д.Г.“ ООД, както и че се е заканвал на О.О. с убийство.
Частта от свидетелските показания на пострадалия И.И., която съдът кредитира, съдържа
данни за следните факти (л. 188-190) „…На
07.06.2016г. с О. заминахме на риболов на язовира „Тополовец“… както си ловяхме
риба се чуха гърмежи във водата … А.
идва от отзад, върви напред, гърми с пушката навсякъде, по джипа гърмя пет шест
пъти, гърми по нас. Ние бяхме на един метър, метър и
половина разстояние и започна команди „легни“, ….обиди: „ще ви гръмна“, „ще ви
хвърля на рибите“, … Обиждаше ни, че сме помаци, че не го е страх от нас,
отишли сме там да му ловим рибите, че язовира бил негов. Легнете на земята и
ние легнахме на земята. Той пристъпи, взе въдицата на О., започна да бие О. с
въдиците, сложи пушката на челото на О. и започна да заплашва, че ще го убие,
ту при него ходи, ту при мен. Аз се уплаших много, ужас, в такъв филм не съм
влизал никога. Звъни по телефона на кмета на Луковит на високоговорител, като
му каза, че ще ни вкара във водата, че ще ни гръмне и ще нахрани рибите. След
като свърши патроните остана с един патрон и си тръгна, качи се в джипа си. …“
В тази част показанията на И.И. съответстват на
показанията на другия пострадал О.О. (л. 293-294) „…
започнахме да ловим риба и не мина много време, имаше джип там на Д.Г.“ и се
чуха изстрели, които попаднаха във водата. След това се показа подсъдимия,
показа се от един път от високото, ние стояхме в ниското. Първо гърмя в джипа,
след това в краката ни, кара ни да лягаме по земята. Той каза, че е негов
язовира и аз го попитах защо няма табели, за да видим, че е частна собственост.
Той само крещеше, че ще ни убива. След като стреля в джипа, стреляше и в
краката ни. Ние бяхме прави, той ни накара да легнем, насочваше оръжие към нас
и казваше, че ще ни убива. Опря пушката в главата ми, взе ни въдиците и ме
удряше с тях, аз бях легнал по корем. В момента, в който ми опря оръжието в
предната част на главата в областта на
слепоочието …викаше ни, че сме помаци и сме дошли тук. Обидите бяха основно свързани с убийство,
като ни казваше, че ще ни убива и ще ни хвърли там. …по едно време нещо ни
попита, намеси Д.Г.“ и тогава ние му казахме, че не сме ние с джипа на Д.Г.“ и
му казахме, че нашия автомобил е друг. … звъня на кмета и каза: „тия от Д.Г.“
ще ги убивам, нещо такова….“
Тези факти са изнесени от И. непосредствено след деянието чрез обаждането
му на телефона за спешни повиквания „112“, в който разговор заявява, че на
язовира дошъл А. „Б.“, който взел да гърми с една пушка по тях над 15 пъти, натрошил
им колата, карал ги да лягат, да пълзят, ритал ги, бил ги.
За тези деяния И.И. е подал още същата вечер и
писмената си жалба до РУ Луковит, в която посочва, че същото лице започнал да
гърми в земята пред тях, да ги кара да лягат по земята, ритал О.О., слагал цевта на пушката на главата му, казвал, че ще ги
избие и ще ги излежи.
Съдът не се довери на заявеното от пострадалите, че В. ги е карал да влизат
във водата и да плуват, тъй като такива оплаквания не са съобщавани непосредствено
след инцидента. В тази връзка полицейският служител, приел сигнала по телефона
и посрещнал впоследствие И.И. в управлението на
полицията също е категоричен, че не е имало оплаквания да са карани да влизат
във водата и да плуват.
Съдът прие, че закана пострадалите да бъдат хвърлени във водата е имало в
телефонния разговор, проведен между подсъдимия и св. И.Г., който обаче не е бил
насочен срещу самите пострадали.
Фактът, че двамата пострадали са лежали на земята, а подсъдимият е стрелял
в земята около тях, се установява и от издирения в хода на съдебното следствие
трети очевидец – св. Р.И., „…по едно време чувам гърмежи: един изстрел,
втори изстрел, излизам откъм дигата и виждам двама човека на земята и въпросния
човек подсъдимия А. псуваше: „ще ви еба майката, ще ви избия, ще ви изгърмя“ и
други такива глупости.“
В подкрепа на показанията на пострадалите са и увредените детайли от
автомобила, приобщени и като веществени доказателства, които съдът
непосредствено при предявяването им се убеди, че имат пробойни,
съответстващи логически да са причинени по описания от пострадалите начин. В
подкрепа на тези преки доказателства са и косвените такива - експертното
заключение по балистичната експертиза, установените следи по време на съдебния
оглед от счупени стъкла до язовира, където се е намирал автомобилът, както и
производните доказателства – показанията на св. Д.В., който преразказва
заявеното му от пострадалите, което е пресъздал и в писмената си жалба до
полицията.
В тази връзка възражението на адв. М., с което се опитва да дискредитира достоверността
на показанията на пострадалите, като изтъква различния брой изстрели, посочен
от пострадалите, е неоснователно.
Тези разминавания съдът прие, че се дължат на обичайното смущение в
човешката памет в стресова ситуация, в каквато са се намирали пострадалите.
Възражението, че не е изследвано оръжието на подсъдимия за това дали е било
използвано преди предаването му по делото, съдът намери за неоснователно.
Съображенията за това са свързани с продължителността от време – 2 дни, през
което оръжието е било във фактическата власт на подсъдимия, съответно се
прекъсва фактическата връзка между състоянието на оръжието към момента на
деянието и към момента на предаването му.
Основателни са оплакванията, че не е извършен оглед на увредените
автомобила към датата на деянието. Тези оплаквания обаче могат да получат своя
процесуален отговор, като се посочи, че това са били първоначални и неотложни
следствени действия, с които е следвало да започне разследването, за да се
обезпечат доказателства за това какво е състоянието на увредените вещи и какви
следи от престъплението има по тях, както и да се огледа местопроизшествието.
Този съществен пропуск при планиране на процесуалните действия и тактиката
на разследването, обаче, не може да се превърне в неотстранима пречка чрез
други доказателства да се установят значимите факти. Това обаче не препятства
възможността съдът да установи следи от престъплението чрез други способи на
доказване.
В случая съдът чрез съдебния оглед и разпита на свидетели на
местопроизшествието изясни някои от фактите и връзката помежду им. Със
свидетелските показания на св. В.П. се установява, че състоянието на
приобщените по делото веществени доказателства е идентично с това след
увреждането. В тази връзка са и показанията на св. Г.Н., извършил сервизната услуга по подмяна на гумите, който
непосредствено на местопроизшествието е възприел пробойните
по гумите, джантите и стъклата на служебния джип, за които заявява (л. 196):
относно възприетите от него увреждания: „…задното
стъкло на джипа „Нисан Терано“
беше паднало…, върху предното панорамно стъкло имаше няколко дупки от
куршуми…когато свалих тези гуми, видях, че джантите бяха пробити от куршуми и
бяха гумите пробити…Дупките бяха като от огнестрелно оръжие – голям калибър.
Смених гумите с други, които ми дадоха мъжете от Д.Г.““
Съдът прие, че обясненията на подсъдимия В., с които отрича да е
произвеждал изстрели срещу служебния джип, около пострадалите, както и да ги
принуждавал да лежат, да се е заканвал и да е удрял О., представляват защитна
теза, а не доказателствен източник.
В тази връзка съдът отчете изявленията на В., направени в жалбата му до
полицията на следващия ден 08.06.2016 г., в които описва събитията, включително
това, че е стрелял във въздуха и по джипа.
Следва да се посочи, че няма забрана това писмено изявление да бъде
използвано като контролно доказателство за проверка достоверността на
обясненията на подсъдимия. Това е така, защото същото не представлява извънпроцесуално „обяснение“ на подсъдимия, каквото често
се изисква от полицейските органи за нуждите на предварителната проверка и
каквото включително е изисквано от В., но съдът не го обсъжда.
Същественото, което мотивира съда да обсъжда коментирания писмен документ е
начинът на депозиране на същия – доброволно, без намесата на орган на властта, В.
е депозирал това свое изявление - „жалба“, с което освен че описва част от
своето поведение, той иска да получи защита срещу действия на лица, които
счита, че целят да го принудят да охраняват язовира и сливовата му градина.
Изявленията в документа „жалба“ съдът намери за решаващи при оценка на
обясненията на подсъдимия като достоверен източник на другите относими факти, попадащи в предмета на делото: мотивите,
подбудите и поведението на пострадалите.
Съдът кредитира обясненията на В., с изключение на частта, с която се
отрича да е извършил инкриминираните действия срещу пострадалите и срещу служебния
автомобил на охранителната фирма.
Обясненията на подсъдимия, че на мястото на инцидента е имало и трети
очевидец, с когото пострадалите са се познавали и с когото О. е разговарял по
телефона, се потвърди след издирването на това лице в хода на съдебното
следствие – св. Р.И..
Именно по отношение на тези факти съдът прие, че пострадалите И. и О.,
макар и даващи показания под страх от наказателна отговорност, не изнесоха
истината пред съда и премълчаха присъствието на третия очевидец и свързаността
си с него.
По отношение на това тяхно недобросъвестно процесуално поведение следва да
се отчете, че е налице и мотив от затаяване на истината – изнасянето на фактите
за действителните обстоятелства, при които са били на язовира, би могло да ги
уличи в неправомерно поведение преди инкриминираните престъпления, насочено
срещу подсъдимия и имуществото му.
Версията на подсъдимия е последователна и неизменна още от 08.06.2016 г.,
когато е подал писмената си жалба до полицията. В жалбата си В. е направил
изключително подробно описание на третия очевидец, за който чул, че се казва „Р.“
от проведения телефонен разговор пред него от пострадалия О.О..
При положение, че след издирването на самия очевидец, той потвърди
присъствието си, то обясненията на подсъдимия намериха и обективно потвърждение
в други източници.
Подсъдимият в допълнителната си жалба до прокуратурата е настоявал да бъде
издирен този очевидец, както и да се провери верността на заявеното от него,
като е посочил и възможен начин – да се изискат справки от мобилните оператори
за проведените разговори от собствения му телефонен номер. Подсъдимият е
посочил и телефонният номер на лице, което е възприел като шеф на охранителната
фирма с името „М.“ и с когото е разговарял по повод на инцидента.
Бездействието на прокуратурата по повод на това искане е минирало обективно
възможността впоследствие подсъдимият в състезателната процедура да докаже
истинността на заявеното от него, тъй като специалният Закон за електронните
съобщения лимитира срока за съхранение на тази
информация от мобилните оператори в рамките на 6 месеца, които към датата на
съдебното заседание, в което е направено искането, бяха отдавна изтекли.
Единственият възможен извод предвид това, че преди инцидента В. не е
познавал св. Р.И., е, че данните за личността му „Р. *** са му били съобщени по
заявения от него начин – от пострадалия О.О., който е
оправдавал собственото си присъствие на язовира с това, че ги е извикал Р..
Достоверността на обясненията на В. относно свързаността на лицата с
дейността на охранителната фирма Д.Г.“ ООД косвено се потвърждава от това, че
видно от представения от Д.Г.“ ООД Договор за охрана на земеделски земи (342)
е, че към 13.02.2013 г. дружеството е било представлявано от лице със собствено
име „М.“ – М. М. Р.. Това, че такова лице има ръководна роля в дейността на
дружеството се потвърждава и от показанията на св. И.Г., който заяви: „…обясни
ми, че в момента е спрял охранители на Д.Г.“ и ги е задържал, че ловят риба…по
тази причина звъннах на Марин да се обади на неговите служители да предотврати
конфликта…“.
Налице е логическа неиздържаност на показанията на пострадалите и на св. Р.И.
относно това как са стигнали до язовира. По време на съдебния оглед се
придобиха непосредствени впечатления, че язовира е отдалечен от асфалтирания
път на разстояние повече от 1.3 километра. Достъпът е по земен път между
обработваемите земи, на места доста стръмен.
При предявяване на веществените доказателства, а също при огледа от
досъдебното производство, ясно личат следите от кал по автомобилните гуми на
служебния автомобил на Д.Г.“.
Горното доведе от крайния извод на съда, че заявеното от двамата пострадали
и от св. Р.И., че са стигнали до язовира пеш, не съответства на истината.
Стремежът да се прикрие присъствието на св. Р.И. на местопроизшествието
личи и от показанията на св. В.П.
(началник охрана), който пред съда при разпита му заяви (л. 246): „…лично аз организирам охраната….Не е имало
лице с името „Р.“, свързано с дейността на фирмата…“, едновременно с това
самият Р.И. признава, че отговарял за търговските отношения на фирмата за
региона, за което свидетелства и бившият служител на фирмата – св. Л. Лаков.
Официално след изискване от съда Д.Г.“ ООД признава, че Р.И. работи във
фирмата, макар и да се посочва по-късна дата – от 19.10.2016 г., като търговски
сътрудник.
Нелогично и в подкрепа на горния извод, че е направен опит да се прикрие
свързаността между присъстващите на язовира очевидци – пострадалите,
охранителят Д.В. и св. Р.И., е и поведението на последния след като е възприел
пряко животозастрашаващото поведение на подсъдимия,
насочено към двамата пострадали и към самия него.
Св. Р.И. описва следното: „…вдигна пушката и вика: „стой, не мърдай!“ и
аз си ходя и си вдигнах ръцете, казах: „спокойно, няма проблем“ и той стреля по
мен. … вади другия патрон, вдига цевта и аз какво да правя, няма да чакам и
скочих в шипките и това беше. ……моя джип беше почти до пътя, до асфалта ….Не
съм търсил полиция. Нищо не ме е накарало да не потърся полиция, не знам. Просто тогава изключваш и не знаеш какво да
мислиш. След като стигнах до джипа си отидох в Плевен. Просто за секунди стана
всичко, въобще не мислех, не знаех как да реагирам, затова и не съм търсил
помощ. Аз съм бил сам в момента, в който се хвърлих в шипките не знам какво се
е случило с тези, които бяха легнали на земята.“
Верността на показанията за това какво е било поведението на В. съдът вече
коментира, съпоставяйки ги с другите доказателства. Едновременно съдът не се
довери на свидетеля относно действителната причина той да бъде на язовира, тъй
като е абсурдно и противоречащо на обичайното поведение, което всеки пълнолетен
гражданин би направил, когато собствения му живот и този на други лица е бил
застрашен с ловно оръжие, а именно – да сигнализира в полицията.
При това положение единственият верен извод за поведението на св. Р.И. е,
че той е искал да прикрие присъствието си заедно с другите лица на язовира.
Косвена индиция в тази насока е извънпроцесуалното поведение на подсъдимия, пострадалия И.
и лица, свързани с Д.Г.“ ООД – проведена среща между подсъдимия и пострадалия И.,
която се признава от двамата и е възприета от св. В.Н., както и телефонни
разговори между В. и „шеф“ на фирмата, на име „М.“.
Съдът не се довери на показанията на двамата пострадали относно това при
какви обстоятелства е бил увреден автомобилът на Р..
Двамата пострадали дават взаимно изключващи се показания за това в кой
момент и как са възприели увреждането. Невъзможно е пострадалият И. да е
изминал пеш разстоянието от около километър от язовира до мястото, на което е
бил паркиран автомобила и да види увреждащото деяние, след като подсъдимият
безспорно е напуснал местопроизшествието с автомобил.
Противоречащи са и показанията на О., който твърди, че е чул трошенето на
стъкла, след като вече се обсъди възприетото обективно взаимно разположение на
язовира и мястото на паркирания л.а. БМВ.
Затова, макари и да са налице доказателства, че този автомобил е бил
увреден, и да е налице мотив подсъдимият да го е направил, то липсват други
доказателства, които да свържат поведението на В. с уврежданията.
Експертните заключения са приети без възражения от страните и съдът намира
същите за обективни, обосновани и компетентно изготвени, поради което изгради
фактически изводи върху тях.
При така установената фактическа
обстановка въз основа на обсъдения доказателствен
материал, се налагат следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Съдът достигна до извод, че подсъдимият е
осъществил от обективна и субективна страна престъплението принуда по чл. 143, ал. 1 НК, поради което го призна
за виновен в извършването му.
От обективна страна са налице
следните елементи:
На първо място следва да се обсъди какво е било съдържанието на свободната
воля на пострадалите – те са стояли прави на брега на язовира, ловейки риба.
Тази тяхна воля е била сломена чрез въздействие от страна на подсъдимия, в
резултат на което пострадалите под страх да бъдат засегнати от изстрелите, са
легнали на земята без да желаят това.
Изпълнителното деяние, чрез което В. е мотивирал пострадалите, въздействайки върху психиката им,
осъществявайки физическо въздействие – произвеждал изстрели с оръжието, както и
ги заплашвал с насочването на същото.
Постигнат е и съставомерният резултат –
пострадалите са легнали и останали да лежат на земята противно на волята им.
От субективна страна В. е
действал при пряк умисъл – съзнавал е, че действителната воля на пострадалите е
да стоят прави до брега на язовира, ловейки риба. Очевидно е и съзнаването, че
започвайки да стреля около тях и държейки насочено ловното оръжие срещу тях,
пострадалите под страх изпълняват заповедите му да легнат на земята. Това и
неговата пряка цел – да сломи волята им.
За това престъпление е предвидено наказание лишаване от свобода от свобода
до шест години.
Съдът намери, че обвинението подсъдимият да е принудил пострадалите да
влизат във водата и да плуват, е недоказано и затова го оправда за това.
Съдът достигна до извод, че А.В. е осъществил и престъплението закана с
убийство по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 НК
От обективна страна А.В. е
осъществил престъплението чрез действие, с което е демонстрирал намерението си
да извърши престъпление срещу него – убийството му. Заплахата е била отправена
устно с репликите ще „ще те убия ... лежал съм в затвора за убийство
и ще ви излежа“, както и с заплашителното опиране на цевта на оръжието, с
което е произвеждал изстрели, в челото на О.О..
Обективно естеството на отправената закана не буди никакво съмнение, че
създава възможност за възбуждане у пострадалия О. на основателен страх от
извършване на убийството, какъвто би създал у всяко лице, срещу което е
насочено ловно оръжие и се отправя словесна закана за убийство, в контекста на
произведени преди това изстрели и упражнена принуда.
Престъплението е довършено, защото О. е възприел непосредствено поведението
на В., с което е отправена заканата.
От субективна страна и при извършване на това престъпление А.В. е действал при пряк умисъл –
съзнавал е, че отправя закана с убийство, изричайки именно това, както и че О.
възприема поведението по този начин и то ще събуди основателен страх от
осъществяването му с оглед на цялостната ситуация, в която са се намирали.
В. е променил намерението си, определящо умисъла му за принуда – да сломи
волята на О. и той да легне на земята, като с осъществяването на заканата вече
е преследвал нова самостоятелна цел – да предизвика страх у пострадалия от
осъществяване на убийството.
За престъплението по чл. 144, ал. 3 НК се предвижда наказание лишаване от
свобода до 6 години.
Подсъдимият е извършил и третото престъпление, в което е обвинен –
повреждане на чужда вещ по чл. 216, ал.
1 НК, но само спрямо едната от двете инкриминирани вещи.
От обективна страна
изпълнителното деяние, което се доказа, е осъществено чрез физическо въздействие
- произвеждане на изстрели в посока на задното панорамно стъкло и в посока към
двете задни гуми с джанти на лекия
автомобил „Нисан Терано“
с рег.№ ЕН 67-41 КВ (СВ 04-89 ВН), собственост на Д.Г.“ ООД
От това поведение е настъпил и по-лекият съставомерен
резултат – повреждане на чуждата вещ
- спукани са двете автомобилни гуми, пробити са двете алуминиеви джанти и са
счупени предното и задно панорамно стъкло на автомобила. Тези повреди са от
естество да бъдат отстранени след ремонт и подмяна, което е и сторено, и след
което автомобилът може да се използва по предназначението си.
Престъплението е осъществено при пряк
умисъл, тъй като В. е съзнавал, че произвеждайки изстрели с ловно оръжие с
голям калибър срещу описаните елементи на лекия автомобил, същия ще бъде
повреден и поразените детайли счупени (стъклата), спукани (гумите) или пробити
(джантите).
Този резултат е бил и пряката цел на В., който е искал да направи вещта
временно негодна за употреба.
Наказанието, което се предвижда за това престъпление е лишаване от свобода
до 5 години.
Съдът достигна до извод, че няма доказателства подсъдимият да е автор на
деянието, с което е повредена другата вещ – лекият автомобил на пострадалата Р.,
затова го оправда по това обвинение.
По възраженията за неизбежна отбрана
Съдът отхвърли защитната теза на адв. Ц., който в
пренията си излага съображения за наличие на основания да не се ангажира
наказателната отговорност на А.В..
По своята правна същност тези аргументи насочват към института на
неизбежната отбрана, уреден в чл. 12, ал. 1 НК. Тази норма от общата част на Наказателния кодекс предвижда, че деянието,
извършено в условията на неизбежна отбрана, не е общественоопасно.
Липсата на обществена опасност от своя страна отнема престъпния елемент на
деянието, изискуем от чл. 9, ал. 1 НК, даващ понятието за това що е
престъпление.
Неизбежна отбрана, съгласно легалната дефиниция на закона, има когато
деянието е извършено, за да се защитят
от непосредствено противоправно нападение държавни
или обществени интереси, личността или правата
на отбраняващия се или на другиго чрез причиняване на вреди на нападателя в рамките на необходимите предели.
Съдът служебно още в хода на съдебното следствие при допускането на
доказателства провери изложената от подсъдимия версия за поведението си, като
събра всички доказателства, които могат да изяснят обстоятелствата, при което е
извършено деянието и които попадат в предмета на доказване по аргумент от чл.
102, т. 3 НПК.
От обсъдените вече доказателства и съгласно приетата фактическа обстановка
съдът прие, че в действителност е имало противоправно
поведение от страна на двамата пострадали О. и И. и от страна на лица, свързани
с дейността на Д.Г.“ ООД. Това противоправно
поведение е било насочено към момента на деянието пряко срещу защитеното право
на собственост на дружеството, което се притежава и управлява от подсъдимия.
Защитата и неприкосновеността на частната собственост е провъзгласена на
най-висше законодателно ниво в чл. 17, ал. 3 от Конституцията на Република
България.
Това право на дружеството на подсъдимия в случая се разпростира както върху
абсолютното му право на собственост върху аквакултурите
в язовира, така също включва и правото му се ползва свободно и мирно от самия
язовир, който макар и публична общинска собственост, му е предоставен по силата
на Договор за концесия за ползване за срок от 25 години.
Тези изводи са в съответствие в правото, гарантирано от чл. 1 от Протокол №
1 на Конвенцията за правата на човека и основните свободи. В този смисъл се е
произнесъл и Конституционният съд на Република България в Решение
№7/10.04.2001г. на КС на РБ по конст.д. №1/2001г., в
мотивите на което е прието, че „правото
на ползване е парично оценимо и е едно имуществено
благо за неговия притежател, имуществено право. В този широк смисъл, разбирано
като имущество, то е част от патримониума на своя
титуляр, негова собственост и веднъж учредено, се разглежда и закриля от закона
отделно от правото на собственост върху самата вещ”, както и че „Конституцията закриля собствеността в
широкия смисъл на думата. Такава закрила тя предоставя на вземанията, а с още
по-голямо основание - на вещните права.”
Поведението на подсъдимия В. първоначално е било насочено към отблъскване
на противоправното поведение от страна на пострадалиите.
Тази насоченост, подбуда на поведението, обаче не е достатъчна, за да се
приеме, че действието представлява неизбежна отбрана, защото законът поставя
още едно задължително условие – вредите да са в рамките на необходимите
предели, т. е. да има съответствие между защитата и нападението.
Това съответствие задължителната съдебната практика, съдържаща се в т.
6 на
Постановление №12 от 1973 г. на
Пленума на Върховния съд, указва, че „се
определя от съвкупността на всички елементи, отнасящи се до силата и
интензивността на нападението и защитата, значимостта
на защитавания и увреден обект,
степента на опасността, застрашаваща
нападнатия, неговите сили и възможности за отбрана, средствата за нападение и
защита, мястото и времето на нападението и др.“.
Оценявайки конкретната ситуация съдът прие, че подсъдимият А.В.,
произвеждайки множество изстрели към пострадалите, принуждавайки ги да легнат,
заканвайки се с убийство, и стреляйки към лекия автомобил на Д.Г.“ е превишил
необходимите предели, като поведението от отбранително е прераснало в
поведение, с което иска „да накаже“ нарушителите, сломявайки волята им,
събуждайки у тях страх от убийство и увреждайки чуждия автомобил.
Преценката на поведението на нарушителите изисква да бъде отчетена
особеността на предмета на дейност на Д.Г.“ ООД, а именно охранителна дейност.
Съгласно специалния закон, регулиращ реда за извършване на частна
охранителна дейност – чл. 3 от Закона за частната охранителна, охранителна дейност се осъществява въз основа на следните
принципи:
1. спазване на Конституцията, законите и международните договори, по
които Република България е страна;
2. зачитане и гарантиране на правата и свободите на гражданите и тяхното
достойнство;
3. опазване на живота, здравето и имуществото на гражданите;
4. защита на информацията и източниците за нейното придобиване;
5. взаимодействие с органите за обществен ред и сигурност.
Тези принципи извеждат на преден план стандартите, на които трябва да
отговаря дейността на Д.Г.“ ООД и които стандарти надхвърлят облигационните
отношения, свързани с охрана на определени обекти по силата на сключените
писмени договори.
Доколкото охранителното дружество е юридическо лице, то всички негови
служители – физически лица, следва да подчиняват поведението си на тези
принципи.
Двамата пострадали са били на язовира, както сами обясняват, по покана на
техния приятели от Д.Г.“, знаели са, че язовира не е безстопанствено, а е на „А.
– Б.“, като го споменава И. в сигнала до тел. 112. Това са го знаели и
охранителят Д.В., който обикаляйки охраняваните имоти неминуемо е виждал
работникът В.Х., който храни рибата, самият В., който е обикалял системно
обектите си, за да ги охранява, както и обозначителните
табели на място. Третият очевидец – Р.И., също е знаел, че обектът се
стопанисва от подсъдимия, защото това му е било съобщено лично по-рано през
деня от работникът Х., а така също и защото е обикалял териториите наоколо и
също е възприела вече споменатите обстоятелства.
В контекста на изложените принципи и конкретната ситуация, всички свързани
лица с охранителната фирма е следвало да зачитат конституционно признатата
неприкосновеност на собствеността на В. и неговата фирма, както и свободата на
волята му – да избере да не ползва професионална охрана.
С паркирането на автомобила на Д.Г.“ ООД непосредствено до язовира, без от
тази южна страна да е имало охранявани от фирмата обекти, с демонстративното
ловене на риба, въпреки изрично отправената устно по-рано през деня забрана от
св. Х. към Р.И., и с обикалянето от последния на язовира, е направена явна
изява на поведение срещу неприкосновеността на собствеността.
Това поведение обаче, макар и отчетената съгласуваност между лицата, няма
интензивност и характер, които да оправдаят отблъскването му по начина и със
средствата, използвани от подсъдимия А.В..
Несъответно е избраното средство за защита – посегателството е било
извършено през деня, В. е знаел предварително за това от св. В.Х., отивайки на
място е видял автомобила на охранителната фирма и двамата пострадали, които
ловят риба.
В тази обстановка той е имал друга възможност да опази имуществото си и
изборът си да не ползва професионална охрана, като е могъл незабавно да се
обърне към правоохранителните органи – полицията,
било на място в управлението, било като подаде сигнал по телефона, както и да
потърси защита на собствеността си по съдебен ред чрез иск, а така също и да
потърси съдействие от концедента Община Луковит за
осигуряване на безпрепятственото ползване на язовира.
Подсъдимият обаче не е предприел законосъобразният начин да се защити, а е
избрал начинът, по който той ще демонстрира собственото си превъзходство, като
е избрал именно такива средства, чрез които да парира всяка съпротива на иначе
очевидно превъзхождащите го по сила и телесна маса млади мъже.
Принуждавайки двамата пострадали да легнат на земята и заканвайки се с
убийство, В. е засегнал друго конституционно защитено право – правото по чл.
30, ал. 1 КРБ на лична свобода и неприкосновеност, които права са израз на
висшия върховен принцип, прогласен в Преамбюла на Конституцията да се спазват
правата на личността, нейното достойнство и сигурност.
Поради всичко гореизложено съдът прие, че извършеното от подсъдимия спрямо
неправомерното поведение на пострадалите и на служител на ощетеното юридическо
лице, съгласно указанията на т. 7 от посоченото ППВС №12/72 г., се отличава с
явно несъответствие и не може да бъде оценено като деяние, което не е общественоопасно.
Не е налице и хипотезата на чл. 12, ал. 4 НК предвиждаща основание за
отпадане на наказуемостта, когато превишаването на пределите на неизбежна
отбрана се дължи на уплаха или смущение.
Особените обстоятелства от психичния мир на подсъдимия – уплаха или
смущение, не се установяват според категоричния и споделен от съда извод на
КППЕ, която дава заключение, че В. се е намирал в състояние на обикновено
раздразнение, провокирано от посегателството срещу имуществото му.
Горните съображения, с които съдът отхвърля защитната теза на адв. Ц., водят до крайния извод, че е налице основание да
се ангажира наказателната отговорност на А.В. за извършените от него
престъпления.
По наказанията
Справедливото наказание за всяко едно от трите престъпления, за които съдът
призна В. за виновен, е определено по правилата на чл. 54 НК, съгласно който съдът определя наказание, като се
ръководи от разпоредбите на общата част на кодекса и като взема предвид:
-
степента на обществена опасност на деянието и на дееца;
-
подбудите за извършване на деянието и другите смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства.
Обществената опасност на трите съставомерни деяния надхвърля
обичайната за този вид престъпления.
Принудата, представляваща престъпление по чл. 143, ал. 1 НК е осъществена
по начин, който представлява изключително висок риск както за пострадалите,
така и за всяко живо същество наоколо. Произвеждането на изстрели в близост на
пострадалите с цел да бъдат принудени да се подчинят на заповедите на
подсъдимия надхвърля защитения от чл. 143, ал. 1 НК защитен обект – свободата
на волята и е била създадена реална опасност за живота и здравето на
пострадалите.
Всяка принуда по смисъла на чл. 143, ал. 1 НК се осъществява чрез сила или
заплашване, но конкретната проява на В. се отличава по своята интензивност и
реален риск да се причини и друг престъпен резултат.
Обществената опасност е завишена и от факта, че са осъществени две
самостоятелни форми на изпълнителното деяние – заплашване и употреба на сила.
Заплашването е било осъществено отново с демонстрирането на оръжието и
множество викове и крясъци със заплашителен тон.
Заканата с убийство по чл. 144, ал. 3 НК спрямо О. също е осъществена по
начин, който значително завишава опасността на деянието – с ловното оръжие,
опряно в челото на пострадалия, заедно със словесна недвусмислена закана за
убийство и явна решителност от страна на В. да понесе последиците при
осъществяване на това намерение „ще ви излежа“. Тази проява, на фона на вече
осъществената принуда – двамата пострадали все още са лежали принудително на
земята, е предизвикала не само страх, а реална паника в психиката на
пострадалия О., а така също и на лежащия до него И..
Използването на ловното оръжие за увреждане на автомобила на Д.Г.“ също
завишава степента на обществена опасност на деянието, с което е осъществено
престъплението по чл. 216, ал. 1 НК.
Степента на обществена опасност на дееца
е ниска, въпреки наличието на минало осъждане, тъй като е постановена
съдебна реабилитация за това още през 1994 година, като от показанията на
свидетелите се установява, че подсъдимият има добра обществена репутация и
социално положение – има собствена търговска дейност, бил е трудово ангажиран –
сега пенсионер, има деца и внуци, семеен е.
Съдът се занима с подбудите за извършване на престъплението подробно при
обсъждане на приложимостта на института на неизбежната отбрана, като същите не
следва да бъдат приповтаряни, а само да бъде посочено, че те съществено
смекчават отговорността на подсъдимия.
Именно заради подбудите за извършване на престъплението – да опази
имуществото си, съдът определи наказания за всяко едно от трите престъпления в
размер близо до долната граница, както следва:
-
за престъплението по чл. 143, ал. 1 НК -
лишаване от свобода за срок от 1 година (в рамките на предвиденото в закона до
6 години);
-
за престъплението по чл. 144, ал. 3 НК -
лишаване от свобода за срок от 1 година (при предвидено по закон - до 6 години)
и
-
за престъплението по чл. 216, ал. 1 НК -
лишаване от свобода 10 месеца, което е в рамките на предвиденото в закона – до
5 години.
При определяне на горните наказания съдът отчете принципа по чл. 35, ал. 3 НК за съответствие между наказанието
и престъплението.
Съдът приложи нормата на чл. 23, ал. 1 НК като след налагане на наказание
за всяко от престъпленията, които помежду си са в съотношение на съвкупност,
определи подсъдимият да изтърпи едно общо най-тежко наказание, а именно
лишаване от свобода за срок от 1 година.
Личността на подсъдимия и подбудите за извършване на престъпленията
мотивират съда да приеме, че целите на наказанието по чл. 36 НК могат да бъдат
постигнати и без да се налага реално то да бъде изтърпяно.
Затова и на основание чл. 66 НК го отложи за изпитателен срок от 3 години.
Обстоятелството, че в миналото подсъдимият е търпял ефективно наказание в
затвор, и повече от 25 години след реабилитарането му
не е постъпвал в затвора, налагат извод, че и без реално изпълнение,
наказанието ще постигне поправителен и възпиращ ефект.
През изпитателния срок на основание чл. 67, ал. 3 НК спрямо В. следва да се
прилага пробационна мярка – задължителни периодични
срещи с пробационен служител, за да може да се окаже
известно корекционно поведение върху личностовите му особености, които в кризисна ситуация
предизвикват социално неприемливо поведение.
По гражданските искове
Предявеният от пострадалия И.И. срещу подсъдимия
граждански иск с правно основание чл. 45 от Закона за задълженията и договорите
за сумата от 3 000 лева, съдът намери за частично основателен до размера
от 1 200 лева, като в останалата част искът е неоснователен и подлежи на
отхвърляне.
Съдът прие, че паричната претенция за обезщетение на неимуществените вреди
на И.И. в резултат на упражнената спрямо него принуда
следва да компенсира неблагоприятните психични преживявания на пострадалия.
И.И.,
конституиран като граждански ищец, не ангажира доказателства за претърпени
неблагоприятни последици. Единственият свидетел, който споменава бегло за
такива, е св. Р.А., който бе призован в хода на установяване самоличността на
лицето „Р.“.
Въпреки липсата на
доказателства за претърпени неимуществени вреди и по правилата на чл. 162 ГПК,
приложими съответно за предявения граждански иск в наказателния процес, съдът
прие, че при доказано основание на иска размерът се определя по преценка на
съда.
Основанието в случай е деянието, с
което В. е осъществил принудата спрямо И.. Това деяние е престъпно, което
означава, че същото е противоправно, и следва да бъде
ангажирана освен наказателната, но и гражданскоправната
отговорност на подсъдимия, защото е нарушил забраната да се вреди другиму.
Всяко нарушение на забраната води пораждане на насрещно право на увредения
да получи обезщетение за вредата, която в случая се изразява в преживените психически
страдания – страх, паника, безпокойство.
Тези психически преживявания са нормални и в тази връзка съдът не възприе
тезата на защитата, че поради множеството осъждания на И., той не се е уплашил.
Независимо от безспорните осъждания на И. за множество престъпни посегателства
срещу обществения ред и срещу телесната неприкосновеност на различни граждани,
той е преживял страх и ужас от деянието, насочено срещу него.
Едновременно с това обаче съдът отчете, че поведението на И. е било
неправомерно, което бе подробно обсъдено на плоскостта на това, дали отговорът
на това неправомерно поведение представлява неизбежната отбрана.
Макар и да има явно несъотвествие между защитното
поведение на В. и неправомерното поведение на пострадалия, което да не може да
освободи В. от наказателна отговорност, то същото следва да бъде преценено през
института на съпричиняването, уреден от чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
Затова съдът намали размера на сумата, която следва да бъде платена от В.
на И., тъй като последният с поведението си е провокирал увреждащото поведение
на В..
С уважаването на главния иск до посочения размер, следва да се уважи и акцесорната претенция за лихвата за забава, считано от
датата на увреждането.
Съдът отхвърли гражданския иск на М.Р., защото не се установи подсъдимият
да е причинил уврежданията по нейния автомобил.
Съдът не се произнесе с присъдата по иска на Д.Г.“ ООД, тъй като същият бе оттеглен
по молба на ощетеното юридическо лице и производство в тази част бе прекратено.
С уважаването на главния иск за обезщетение от непозволено увреждане,
следва да се уважи и акцесорната претенция за лихвата
за забава, считано от датата на увреждането.
Относно разноските и веществените
доказателства
С признаването на подсъдимия за виновен се предопределя и отнемането в
полза на държавата на оръжието, с което са извършени престъпленията на
основание чл. 53, ал. 1, б. „а“ НК.
На основание чл. 189, ал. 3 НПК разноските, които са направени в двете фази
на производството за експертизи, разноските на частния обвинител и граждански
ищец за адвокатско възнаграждение на повереника,
както и държавната такса от 4% върху уважения иск, следва да бъдат понесени от
подсъдимия.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата
си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
………………………………