№ 226
гр. Шумен, 26.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, VIII-И СЪСТАВ ( Н ), в публично
заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Валентина Люб. Тонева
при участието на секретаря Й.Р.К.
като разгледа докладваното от Валентина Люб. Тонева Административно
наказателно дело № 20233630200866 по описа за 2023 година
Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от
ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 22-0869-000181 от 22.02.2022 г.
на Началник сектор в ОДМВР - гр. Шумен, сектор ПП, с което на А. А. Е.
ЕГН ********** е наложено административно наказание „глоба” в размер на
1000 /хиляда/ лева на основание чл. 177, ал. 4, т. 2 от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/ за нарушение по чл. 177, ал. 4, т. 2 от ЗДвП.
Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени
наказателното постановление като неправилно, незаконосъобразно. Излага
твърдения за липса на точно описание на конкретните законови разпоредби
които са нарушени в АУАН и НП, твърди материална незаконосъобразност,
доколкото строителните отпадъци не са „товар“ по смисъла на Наредба № 7
от 27.04.2018г. за укрепване на превозваните товари и превозването им не е
в обхвата на отношенията, които регулира наредбата, като излага подробно
доводите си в жалбата.
В съдебна заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично, за
него се явява упълномощен представител- адв. Я., която поддържа жалбата
на изложените в нея съображения. Претендират се разноски.
Процесуалният представител на ОДМВР - Шумен - административно-
наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно
императивната разпоредба на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН, оспорва жалбата и моли
съда да отхвърли същата като неоснователна и да потвърди изцяло
обжалваното наказателно постановление. Претендират се разноски за
юрисконсултско възнаграждение .
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна,
отговаря на изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. чл. 320 от НПК, поради
което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
1
ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища
на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна
следното:
Жалбоподателят, на 27.01.2022 г. управлявал МПС – товарен автомобил,
марка „Маз 555102“ с рег.№ Н 0558 ВР, собственост на „С-М Строй“ ЕООД, с
БУЛСТАТ *********, и като превозва товар - строителни отпадъци от
съборени сгради/камъни, тухли и земна маса/.
Водача бил спрян за проверка, в хода на която е съставен АУАН GA №
441315 от 27.01.2022г., в който е посочено, че водачът, на 27.01.2022 г.
управлявал МПС – товарен автомобил, марка „Маз 555102“ с рег.№ Н 0558
ВР, собственост на „С-М Строй“ ЕООД, с БУЛСТАТ *********, и като
превозва товар - строителни отпадъци от съборени сгради/камъни, тухли и
земна маса/ и като същият не е покрит с наличното покривало,
представляващо значителна неизправност при укрепването на товара, в
нарушение на Наредбата по чл. 127 ал.4 от ЗДВП – Наредба № 7 от
27.04.2018г..
Актосъставителят е посочил, че с горното деяние от страна на водача е
нарушена разпоредбата на чл. 177, ал.4, т.2 от ЗДвП. Актът е подписан от
нарушителя, като не е изложил възражения, както и не е депозирал
допълнително такива в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в
административно-наказателната преписка е издадено наказателно
постановление № 22-0869-000181 от 22.02.2022 г. на Началник сектор в
ОДМВР гр. Шумен, сектор ПП, с което на А. А. Е., ЕГН ********** е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 1000 /хиляда/ лева
на основание чл. 177, ал. 4, т. 2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ за
нарушение по чл. 177, ал. 4, т. 2 от ЗДвП
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани
по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на
актосъставителя и на свидетелят по акта, както и от присъединените на
основание чл. 283 от НПК писмени доказателства, включително и от
показанията на св. С., допуснат по искане на представителя на
жалбоподателя.
При преценка на събраните в хода на съдебното производство гласни
доказателства чрез разпита на актосъставителя и свидетеля по акта, съдът
намира, че същите следва да бъдат кредитирани изцяло, доколкото всеки един
от тях е присъствал по време на извършване на проверката и пресъздава пряко
възприетите от него факти и обстоятелства. Освен това показанията им са
непротиворечиви, кореспондират помежду си и се подкрепят и от останалия
събран по делото доказателствен материал, поради което за съда не
съществуват основания да не кредитира дадените показания и приема същите
за достоверни и правдиви.Изложената фактическа обстановка се изяснява и
от приложените, приети и приобщени доказателства, както и материалите по
АНД №727/22г. по описа на ШРС, и приложения снимков материал.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган , доколкото
това произтича от разпоредбата на чл. 165, ал. 2, т. 1 от ЗДвП, съгласно която,
при изпълнение на функциите си по този закон определените от министъра на
вътрешните работи служби имат право да спират пътните превозни средства,
2
да проверяват документите за самоличност и свидетелството за управление на
водача, както и всички документи, свързани с управляваното превозно
средство и с извършвания превоз.
В хода на административно - наказателното производство не са били
допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи
до неговата отмяна.
Съставеният акт за установяване на административно нарушение и
издаденото въз основа на него наказателно постановление съдържат законово
установените в чл. 42 от ЗАНН и чл. 57 от ЗАНН реквизити. Същите са
издадени в предвидените за това срокове, като при връчването им не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Вмененото във
вина нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща да се разбере
какво е обвинението и срещу какво да се организира защитата. Описанието на
нарушението също така е в достатъчна степен пълно и ясно, като позволява на
санкционираното лице да разбере какво нарушение му е вменено.
Производството е от административно наказателен характер, при което е
необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява
административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено
ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно - предпоставките са
абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху административно
наказващия орган. Според разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН административно
нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава
установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено
за наказуемо с административно наказание, налагано по административен
ред.
Съобразно нормата на чл. 127, ал. 1 от Закона за движение по пътищата
превозваните товари трябва да не създават опасност за участниците в
движението; да бъдат укрепени и да не се влачат по пътя; да не ограничават
видимостта на водача и да не нарушават устойчивостта и управляемостта на
пътното превозно средство; да не закриват светлините, сигналните
устройства, опознавателните знаци, табелите с регистрационни номера,
огледалата за виждане назад и сигналите, подавани с ръка.
Съобразно ал. 4 от цитираната правна норма министърът на транспорта,
информационните технологии и съобщенията, съгласувано с министъра на
вътрешните работи, определя с наредба условията и реда за укрепване на
превозваните товари, а именно Наредба № 7 от 27.04.2018 г. за укрепване на
превозваните товари обн., ДВ, бр. 39 от 11.05.2018 г., в сила от 20.05.2018 г.
Разпоредбата на § 1 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 7 от
27.04.2018 г. за укрепване на превозваните товари дефинира понятието
„товар“ - всички стоки, които обикновено биха се поставили във или върху
частта от превозното средство, предназначена за превоз на товари, които не са
постоянно прикрепени към него, включително предмети в носители на
товари, като касети, подвижни тела или контейнери в превозни средства.
С тази наредба се определят и
1. задълженията на водачите и превозвачите за укрепване на товарите;
2. изискванията за укрепване на товарите при превоза, товаренето,
разтоварването и обработката им;
3. видовете неизправности, свързани с укрепването на товарите и тяхната
класификация и
4. контролът за укрепване на товарите съгласно чл. 1, ал. 1 от същата.
Нормата на ал. 2 на чл. 1 от Наредба № 7 от 27.04.2018 г. регламентира, че
3
укрепването на товарите, превозвани с пътни превозни средства , се извършва
така, че да не пречи на безопасното управление на превозното средство и да
не застрашава живота и здравето на участниците в движението, имуществото
им, както и околната среда. Освен това в разпоредбата на чл. 3 от посочената
наредба е установено задължение за водача преди натоварването да приложи
най-подходящите методи за обезопасяване на товарите съгласно изискванията
на чл. 8 /укрепването на товара се извършва по един или повече от следните
стандарти: БДС ЕN 12195-1, БДС ЕN 12195-2, БДС ЕN 12195-3, БДС ЕN
12195, БДС ЕN 12640, БДС ЕN 12642, БДС ЕN 283, ISO 1161 и ISO 1496,
приложими към превозвания товар и превозното средство/ и да определи броя
и вида, и да използва необходимите средства за максимална надеждност на
обезопасяването.
А според разпоредбата на чл. 9, ал. 5 от Наредба № 7 от 27.04.2018 г. за
укрепване на превозваните товари неизправностите, свързани с укрепването
на товари, се класифицират в три групи според степента на риска, както
следва: 1. незначителна неизправност – когато товарът е бил обезопасен
правилно, но е целесъобразно да се дадат препоръки за безопасност от
проверяващите органи; 2. значителна неизправност – когато товарът не е бил
обезопасен достатъчно и е възможно значителното му изместване или
преобръщане на части от него и 3. опасна неизправност – когато
безопасността на движението е пряко застрашена поради риск от изсипване,
разливане или изпадане на товара или на част от него или поради опасност,
произтичаща пряко от товара и застрашаваща живота или здравето на хората.
Съобразно чл. 177, ал. 4 от ЗДВП, който управлява пътно превозно средство с
неукрепен товар в нарушение на изискванията на наредбата по чл. 127, ал. 4,
се наказва с глоба от: 1. петстотин лева – при констатирани незначителни
неизправности при укрепването на товара; 2. хиляда лева – при констатирани
значителни неизправности при укрепването на товара и 3. хиляда и петстотин
лева – при констатирани опасни неизправности при укрепването на товара.
Със съставянето на акта за установяване на административно нарушение на
жалбоподателят е вменено нарушение на чл. 177, ал. 4, т. 2 от ЗДВП
изразяващо се в това, че водачът, на 27.01.2022 г. управлявал МПС – товарен
автомобил, марка „Маз 555102“ с рег.№ Н 0558 ВР, собственост на „С-М
Строй“ ЕООД, с БУЛСТАТ *********, като превозва товар - строителни
отпадъци от съборени сгради /камъни, тухли и земна маса/ и като същият не
е покрит с наличното покривало, представляващо значителна неизправност
при укрепването на товара в нарушение на Наредбата по чл. 127, ал.4 от
ЗДВП – Наредба № 7 от 27.04.2018г. Изпълнителното деяние, се изразява в
неизпълнение на задължение за укрепване на товари, които могат да създадат
опасности за движението, каквото изискване е регламентирано в наредбата по
чл. 127, ал. 4 от ЗДВП, а именно Наредба № 7 от 27.04.2018 г. за укрепване на
превозваните товари, издадена от министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията, обн., ДВ, бр. 39 от 11.05.2018
г., в сила от 20.05.2018 г.
В обстоятелствената част на наказателното постановление, наказващият орган
също е приел, че се касае за управление на ППС с неукрепен товар в
нарушение на изискванията на Наредбата по чл. 127, ал. 4 от ЗДвП при
констатирани значителни неизправности при укрепването на товара, като е
квалифицирал нарушението по чл. 177, ал. 4, т.2 от ЗДВП и го е санкционирал
съобразно същата разпоредба.
Приложената разпоредба, регламентира налагане на наказание при
4
управление на ППС с неукрепен товар. Изискването товарите да бъдат
укрепени е посочено в нормата на ал. 2 на чл. 1 от посочената Наредба № 7 от
27.04.2018 г. указваща, че укрепването на товарите, превозвани с пътни
превозни средства се извършва така, че да не пречи на безопасното
управление на превозното средство и да не застрашава живота и здравето на
участниците в движението, имуществото им, както и околната среда.
Същевременно в чл.3 от същата Наредба е установено задължение за водача
преди натоварването да приложи най-подходящите методи за обезопасяване
на товарите, съгласно изискванията на чл. 8 /укрепването на товара се
извършва по един или повече от следните стандарти: БДС ЕN 12195-1, БДС
ЕN 12195-2, БДС ЕN 12195-3, БДС ЕN 12195, БДС ЕN 12640, БДС ЕN 12642,
БДС ЕN 283, ISO 1161 и ISO 1496, приложими към превозвания товар и
превозното средство/.
Съобразно § 1 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 7 от 27.04.2018 г.
за укрепване на превозваните товари, издадена от министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията, обн., ДВ, бр. 39 от 11.05.2018
г., в сила от 20.05.2018 г. по смисъла на тази наредба "товар" са всички стоки,
които обикновено биха се поставили във или върху частта от превозното
средство, предназначена за превоз на товари, които не са постоянно
прикрепени към него, включително предмети в носители на товари, като
касети, подвижни тела или контейнери в превозни средства.
С §2 от тази наредба се въвеждат изискванията на Директива 2014/47/ЕС на
Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 г. относно крайпътната
техническа проверка на изправността на търговски превозни средства, които
се движат на територията на Съюза, и за отмяна на Директива 2000/30/ЕО
(ОВ, L 127/134 от 29 април 2014 г.).
В случая правилно и законосъобразно както актосъставителят, така и
наказващият орган са приели, че се касае за неизпълнение на изискването за
укриване на товар при констатирани значителни неизправности при
укрепването на товара и са посочили действителната нарушена норма, която е
и санкционната такава – чл. 177, ал. 4, т. 2 от ЗДвП.
Няма пречка правната норма да съдържа едновременно както дължимо
правило за поведение, така и санкция за неизпълнение на изискванията.
Нарушението е точно посочено както в акта за установяване на
административно нарушение, така и в наказателното постановление и то се
изразява в това, че той „управлява МПС с неукрепен товар в нарушение на
изискванията на наредбата по чл. 124, ал. 4 от ЗДВП при констатирана
значителна неизправност при укрепването на товара, отговарящи на
посочените в хипотезата на наредбата условия. В мотивационните си части и
актът, и наказателното постановление са достатъчно подробни и ясни, като
нарушението и обстоятелствата, при които е извършено то, са описани
достатъчно детайлно, така, че наказаното лице да разбере какво му се
вменява, че е извършило. По този начин е била осигурена възможност на
нарушителя да разбере за извършването на какво конкретно нарушение е
ангажирана административно-наказателната му отговорност, респективно да
организира пълноценно защитата си, което той в крайна сметка е сторил в
развилото се съдебно производство.
Описаното в рамките на наказателното постановление обстоятелство, че
превозвания товар не е бил укрепен съобразно изискванията на чл. 127, ал. 4
от ЗДВП-товарът не е покрит с наличното покривало, като е констатирана
5
значителна неизправност при укрепването на товара, представлява
достатъчно основание да се приложи посочената санкционна разпоредба.
Съгласно § 6, т. 72 от Допълнителните разпоредби на ЗДВП по смисъла на
този закон „Значителни неизправности", включително при укрепването на
товара, са откритите по време на проверка неизправности, които могат да
засегнат безопасността на превозното средство или да имат въздействие
върху околната среда, или да породят риск за други участници в движението
по пътищата, както и други по-значителни несъответствия.
Не се споделя наведеното възражение, че строителните отпадъци не
представляват товар.
Съобразно § 25.т.2 от Допълнителната разпоредба на Закон за изменение и
допълнение на Закона за движението по пътищата(ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила
от 3.01.2018 г.) този закон въвежда изискванията на Директива 2014/47/ЕС на
Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 г. относно крайпътната
техническа проверка на изправността на търговски превозни средства, които
се движат на територията на Съюза, и за отмяна на Директива 2000/30/ЕО
(ОВ, L 127/134 от 29 април 2014 г.).
Съобразно чл.3, т.5 на Директива 2014/47/ЕС на Европейския парламент и
на Съвета от 03.04.2014г. относно крайпътната техническа проверка на
изправността на търговски превозни средства, които се движат на
територията на Съюза, и за отмяна на Директива 2000/30/ЕО е дадено
определение на „товар" като е посочено, че „товар“ означава всички стоки,
които обикновено биха се поставили във или върху частта от превозното
средство, предназначена за превоз на товари, които не са постоянно
прикрепени към него, включително предмети в носители на товари, като
касети, подвижни тела или контейнери в превозни средства;
В т.1 на чл. 3 от Директивата 2014/47/ЕС е посочено, че „превозно средство"
означава всяко нерелсово моторно превозно средство или неговото ремарке
В т.6 на чл. 3 от Директивата 2014/47/ЕС е регламентирано, че „търговско
превозно средство" означава моторно превозно средство и ремаркето или
полуремаркето към него, предназначени за превоз на стоки или пътници с
търговска цел, като превоз за чужда сметка или срещу възнаграждение или
превоз за собствена сметка, или за друга професионална цел;
Съобразно нормата на чл. 13 от Директивата 2014/47/ЕС по време на
крайпътна проверка превозно средство може да бъде подложено на проверка
на обезопасяването на товара съгласно приложение III, за да се гарантира, че
товарът е обезопасен по начин, който не пречи на безопасното управление на
превозното средство, не застрашава живот, здраве или имущество, нито
околната среда. Проверките могат да се извършват, за да се провери дали при
всички видове експлоатация на превозното средство, включително аварийни
ситуации или маневри за потегляне при изкачване по наклон:
— товарите могат само минимално да променят положението си един спрямо
друг, спрямо стените или повърхностите на превозното средство, и
— товарите не могат да излязат извън товарното отделение или да се
придвижат извън площта, определена за товара.
В т.2.от същата разпоредба се регламентира, че без да се засягат
изискванията, приложими към превоза на определени категории стоки, като
включените в Европейската спогодба за международен превоз на опасни
товари по шосе („ADR") [14], обезопасяването на товара и проверките на
обезопасяването на товара може да се извършват в съответствие с
6
принципите и където е уместно — със стандартите, установени в приложение
III, раздел I. Може да се използва последният вариант на стандартите,
установени в приложение III, раздел I, точка 5.
В случая и не се оспорва от страните, че ППС е било натоварено със
строителни отпадъци от съборени сгради /камъни, тухли и земна маса/.
Понятието товар посочено от Директива 2014/47/ЕС съвпада с отразеното
понятие за „товар“ и в Наредбата № 7 от 27.04.2018 г. за укрепване на
превозваните товари, издадена от министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията- всички стоки, които
обикновено биха се поставили във или върху частта от превозното средство,
предназначена за превоз на товари, които не са постоянно прикрепени към
него, включително предмети в носители на товари, като касети, подвижни
тела или контейнери в превозни средства. Съдът не споделя становището на
представителя на жалбоподателя, че строителни отпадъци от съборени сгради
/камъни, тухли и земна маса/ не са стока и не попълват съдържанието на
дефинициите дадени за това както в Наредбата № 7 от 27.04.2018 г. така и в
Директивата 2014/47/ЕС и са извън обхвата на посочената нормативна
уредба.
Относно вида неизправност .
Независимо от горното съдът споделя становището на представителя на
жалбоподателя за неправилно приложена санкционна разпоредба.
В тази връзка съдът съобрази, че съгласно Приложение III от Директивата
2014/47/ЕС при т. 20.1.3 пряко обезопасяване с мрежи и платнища в
хипотезата на т. 20.1.3.1 относно състояние на мрежите и платнищата е
налице оценка - опасна неизправност, когато устройствата за задържане на
товара са сериозно повредени и вече са неподходящи за използване. Оценка
-значителна неизправност е налице в случаите, когато етикетът липсва
/повреден е, но устройството е все още в добро състояние. В случаите когато
устройствата за задържане на товара са повредени, според Директивата
2014/47/ЕС, сме изправени пред оценка - незначителна неизправност.
Съобразно т.20.1.3.4 когато мрежите и платнищата са напълно неподходящи
оценката е също опасна неизправност. Съобразно т.30 от Приложение III,
когато товарът е изцяло неосигурен, оценката е също опасна неизправност.
Това е така и съобразно Приложение 1 към чл. 9 ал.4 от Наредбата № 7 от
27.04.2018 г. за укрепване на превозваните товари, издадена от министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщенията в Заключителните
разпоредби, видно от Правила за извършване на оценка и видовете
неизправности. От показанията на свидетелите и от приложения снимков
материал се установява, че товарът е непокрит и е налично платнище.
По делото обаче, не е установено от проверяващите какво точно е
състоянието на платнището за да бъде посочена оценката значителна
неизправност, като не е установени следните неизправности - дали
устройствата за задържане на товара са повредени; дали е налице
недостатъчна здравина на мрежите и платнищата; дали има недостатъчно
закрепване на мрежите и платнищата; мрежите и платнищата не са
достатъчно подходящи за обезопасяване на товара.
Констатацията на проверяващите, според настоящата инстанция съответстват
на т.30 от Приложение 1 към чл. 9 ал.4 от Наредбата № 7 от 27.04.2018 г. за
укрепване на превозваните товари, че товарът не е покрит , т.е. той е изцяло
неосигурен, съответства на оценка опасна неизправност, а не за значителна
неизправност, както е посочено в АУАН и НП. Така в НП и АУАН е посочена
7
неизправност неотносима към конкретно констатираната ситуация, поради
което посочените актове са незаконосъобразни. Поради изложеното, НП
следва да бъде отменено изцяло.
По разноските.
Предвид изхода на делото и доколкото от страна на жалбоподателя е
направено искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение,
съдът съобрази обстоятелството, че съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от
ЗАНН, в производствата пред районен и административен съд, както и в
касационното производство, страните имат право на присъждане на разноски
по реда на АПК. Според нормата на чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.
В молба депозирана в о.с.з./ стр. 35 по делото / представителят на АНО е
направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение .
В случая от жалбоподателя се претендират разноски в размер на 320 лв. по
АНД № 727/2022г. по описа на ШРС, както и 400лв. по КАНД № 48/2023г.
по по описа на ШАС за заплатено адвокатско възнаграждение.
С молба рег. № 6754 от 156.05.2023г. от адв. Я. се прави искане за
определяне и присъждане на адвокатско възнаграждение за процесното
производство по АНД № 866/2023г., като е представен договор за правна
защита и съдействие от 12.05.2023г., в който е отразено, че защитата е
безплатна, приложена е декларация за материално затруднено лице.
При преценка на направеното от страна на процесуалния представител на
въззиваемата страна възражение за прекомерност на заплатеното от
жалбоподателя адвокатско възнаграждение по АНД № 727/2022г. по описа на
ШРС и по КАНД № 48/2023г., съдът намира същото за неоснователно.
При преценка на възражението, съдът съобрази обстоятелството, че видно от
представените от жалбоподателя писмени доказателства по АНД №
727/2022г. по описа на ШРС във връзка с депозираната жалба за процесуално
представителство- договор за правна помощ от 06.04.2022г. е било
договорено възнаграждение от 320 лв. Разпоредбата на чл.63д, ал.2 от ЗАНН
предвижда, че в случай, че заплатеното от страната възнаграждение за
адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа
сложност на делото, съдът може, по искане на насрещната страна да присъди
по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално
определения размер, съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата. Имайки
предвид естеството на производството, както и правилата за определяне на
съответното минимално възнаграждение, визирани в разпоредбата на чл.18,
ал.2, във вр. с чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1 от 09.07.2004 год. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, настоящият състав намира, че
възнаграждението е определено в размер под минималния размер, посочен в
разпоредбата, поради което се дължи в посочения размер от 320 лв. по АНД
№ 727/2022г. по описа на ШРС.
По отношение възнаграждението претендирано по КАНД № 48/2023г. по
описа на ШАС в размер на 400лв. е представен договор за правна защита и
съдействие от 16.11.2022г., в който е отразено, че е заплатена сума от 400лв.
На основание чл.18, ал.2, във вр. с чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1 от 09.07.2004
год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, настоящият
състав намира, че възнаграждението за тази инстанция е определено в размер
8
на минималния размер, посочен в разпоредбата , поради което се дължи
възнаграждение в размер на 400лв. по КАНД № 48/2023г. по описа на ШАС.
По отношение искането за определяне и присъждане на адвокатско
възнаграждение за настоящото производство по АНД № 866/2023г. по описа
на ШРС . Съдът съобрази чл. 38, ал.2 от ЗА, според който в случаите по ал.
1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски,
адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско
възнаграждение, като съдът определя възнаграждението в размер не по-
нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да
го заплати, същевременно съобрази и естеството на производството, както и
правилата за определяне на съответното минимално възнаграждение,
визирани в разпоредбата на чл.18, ал.2, във вр. с чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1
от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
като приема, че на адвокат Я. следва да бъде определено възнаграждение в
размер на минимално предвидения, а именно 400лв., което да бъде заплатено
от ОДМВР - Шумен.
При тези обстоятелства, в тежест на въззиваемата страна- ОДМВР – Шумен
следва да се вазложат общо разноски в размер на 1120лв., от които да заплати
на жалбоподателя А. А. Е., ЕГН ********** разноски в размер на 720 лева,
включващи заплатено адвокатско възнаграждение по АНД № 727/2022г. по
описа на ШРС и по КАНД № 48/2023г.по описа на ШАС, същевременно
ОДМВР Шумен следва да бъдат осъдени да заплатят на адв. Т. С. Я. от
ШАК , адв. № ********** сумата от 400 лв. на осн. чл.18, ал.2, във вр. с чл.7,
ал.2, т.1 от Наредба №1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения вр. чл. 38 ал.2 ЗА.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0869-000181 от 22.02.2022
г. на Началник сектор в ОДМВР гр. Шумен, сектор ПП, с което на А. А. Е.
ЕГН ********** е наложено административно наказание „глоба” в размер на
1000 /хиляда/ лева на основание чл. 177, ал. 4, т. 2 от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/ за нарушение по чл. 177, ал. 4, т. 2 от ЗДвП, като
незаконосъобразно.
ОСЪЖДА ОДМВР - Шумен, да заплати на жалбоподателя А. А. Е., ЕГН
**********, разноски в размер общо на 720лв. (седемстотин лева) ,
включващи заплатено адвокатско възнаграждение по АНД № 727/2022г. по
описа на ШРС и по КАНД № 48/2023г.по описа на ШАС.
ОСЪЖДА ОДМВР - Шумен, да заплати на на адв. Т. С. Я. от ШАК , адв. №
********** сумата от 400 лв. (четиристотин лева), на осн. чл.18, ал.2, във вр.
с чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения вр. чл. 38 ал.2 ЗА.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския
административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
9