№ 1720
гр. Пловдив, 20.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Светослав Н. Узунов
при участието на секретаря Славка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно
наказателно дело № 20215330203073 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на Г. В. Г. против Наказателно постановление
№ 21-1030-002780/30.03.2021г., издадено от началник група към ОДМВР-
Пловдив, Сектор Пътна полиция- Пловдив, с което на Г. В. Г., ЕГН
********** е наложена глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение на чл. 174, ал. 1, т. 2 от
ЗДвП.
С жалбата и в съдебно заседание се навеждат конкретни съображения
за незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна.
Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата.
Моли за потвърждаване на НП. В условията на евентуалност прави
възражение за прекомерност на заплатения от жалбоподателя адвокатски
хонорар.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
1
същество.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите изложени от страните и служебно провери правилността на
атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговото
потвърждение по следните съображения:
На 21.03.2021г. жалбоподателят Г. се прибирал от гр. Пловдив към с.
Б. заедно със св. С. и още едно лице, като пътували с т.а. Форд Транзит с рег.
№ ****, който бил управляван от жалбоподателя. Докато минавали по ул.
Коматевско шосе, около 13,51ч., били спрени от полицейският служител св.
И.. Поради възникнало у св. И. съмнение, че водачът е употребил алкохол,
поканил същия да даде проба. Водачът се съгласил, като при извършената
проба с техническо средство Дрегер Алкотест 7510 с фабричен номер ARNA-
0184, който е преминал последваща проверка видно от писмо рег. № 3286р-
9859/01.03.2021г. от Лаборатория за проверка на СИ бил установен
положителен резултат за употреба на алкохол с концентранция на алкохола в
размер на 0,87 на хиляда. На водачът бил издаден талон за медицинско
изследване № 088832 и осем броя стикери А03 3143. Талонът му бил връчен в
14 ч. и 10 мин. с указание, че трябва да се яви в УМБАЛ „Св. Георги“ – гр.
Пловдив, бул. Пещерско шосе № 66 до 45 минути от връчването на талона.
Бил издаден АУАН за това, че на 21.03.2021г. в 13,51ч., в гр. Пловдив,
ул. Коматевско шосе до номер 266 с посока на движение от север към юг,
жалбоподателят е управлявал личния си товарен автомобил Форд Транзит с
рег. № ****, като извършва следното нарушение – водачът управлява МПС с
концентрация на алкохол при отчетен положителен резултат от 0,87 на
хиляда, установен с техническо средство Дрегер Алкотест 7510 с фабричен
номер ARNA-0184 при проба номер 01139, издаден талон талон за
медицинско изследване № 088832 и осем броя стикери А03 3143. Прието
било, че водачът е нарушил чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 1 от ЗДвП, тъй като
управлявал МПС с концентранция на алкохол в кръвта над 0,8 на хиляда до
1,2 на хиляда включително.
Жалбоподателят се свързал по телефона с жена си, св. Г.а, която
веднага тръгнала от с. Б.. Уговорили се да се срещнат на борсата до с.
Първенец, откъдето да го закара до лечебното заведение. Жалбоподателят
2
тръгнал към борсата до с. Първенец заедно със св. С. и с третото лице, което
управлявало автомобила, където се срещнал с жена си, и тръгнали към
УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД, докато останалите хора в буса се отправили към
с. Б.. Непосредствено след като тръгнали, жалбоподателят се сетил, че е
забравил документацията, дадена му от полицейските служители, в буса,
поради което се обадил на хората вътре, които не били изминали и 200-300
метра, и ги помолил да спрат, за да може да вземе документите. След като
взели нужното, с жена му се запътили отново към УМБАЛ-а.
Като пристигнали в лечебното заведение, отишли в кабинет на 1-вия
етаж, откъдето ги насочили да вземат триажен лист за спешност. Наложило се
да изчакат на регистратурата, тъй като в този момент имало чужденци, поради
което се забавили поне 15-тина минути. При връщането обратно в кабинета
вече било 15,34ч. и не била взета кръвна проба, поради пристигането на
лицето 39 минути след посочения краен срок в талона за медицинското
изследване.
Гореизложената фактическа обстановка съдът прие за съответна на
осъществилото се в действителността, на първо място въз основа на
приложения по преписката АУАН, който съгласно чл. 189, ал.2 ЗДвП има
презумптивна доказателствена сила до установяване на обратното. Съдът
констатира и че същият е бил подписан без възражения от жалбоподателя,
който не е подал възражения и впоследствие в 3-дневния срок от връчването
му.
В конкретния случай съдът намира, че гореописаната фактическа
обстановка, включително констатациите в АУАН, изцяло се потвърждават от
събраните по делото гласни доказателства- показания на актосъставителя И. и
свидетелите С. и Г.а, както и от приетите по делото писмени документи -
Лист за преглед на пациент в КДБ/СО № 020227 от 21.03.2021г., триажен
лист, декларация за идентифициране източник на риск, талон за изследване
№ 088832 от 21.03.2021г., страници с регистрацията на пациента Г. от
амбулаторен дневник ОСМ – Звено „Хирургия“.
В гореизброените доказателства не се съдържат съществени
противоречия, същите в пълнота описват случилото се от момента на
проверката до пристигането на жалбоподателя в лечебното заведение и
3
констатирането от медицинските служители, че посоченото в талона време за
проверка е изтекло, като разпитаните свидетели поетапно описват фактите,
които са възприели.
При така изложеното от фактическа страна, съдът намери от правна
страна следното:
Компетентността на актосъставителя и на административнонаказващия
орган не се оспорва, като същата се установява от приложените по делото
Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. – т.2.11. и т. 1.3. и Заповед № 8121з-
825/19.07.2019г.
При съставянето на АУАН и издаването на НП не
са нарушени сроковете по чл. 34 ЗАНН. АУАН е издаден на 21.03.2021г., за
нарушение от същата дата, а НП - на 30.03.2021г., тоест преди погасяване на
административно наказателната отговорност на дееца.
При съставянето на АУАН и НП не са допуснати пороци, довели до
ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Фактическата обстановка,
изложена в АУАН, изцяло кореспондира на тази посочена в НП. Както в
АУАН, така и в НП, подробно са изброени обективните признаци на
допуснатото нарушение и нарушените правни норми. АУАН е съставен в
присъствието на нарушителя и лично е подписан от него, като не са били
изложени възражения нито в акта, нито в 3-дневен срок след съставянето му.
Нарушението е било правилно квалифицирано от административно-
наказващия орган като такова по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. Нормата
предвижда забрана за водачите на МПС да управляват пътното превозно
средство с концентранция на алкохол над 0,5 на хиляда. Редът за
установяването на съответната концентранция е предвиден в Наредба № 1 от
19 юли 2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (Наредбата). В
случая безспорно е установено, че водачът е управлявал МПС, когато е бил
спрян от полицейските служители. Концентрацията на алкохол в кръвта е
била установена с годно техническо средство. Пробата е била взета в 13,51ч.
на 21.03.2021г., видно от разпечатката от техническото средство.
Впоследствие е бил попълнен талон за изследване № 088832 по образец на
приложение № 1 от Наредбата, който е бил връчен на жалбоподателя в
4
14,10ч. или 20 минути след тестването на лицето с техническото средство,
което се припокрива с посоченото от свидетеля И., че проверката е
продължила нормално, без да е имало нещо различно от обичайното.
Свидетелят неправилно сочи, че същата е продължила 5-10 минути,
доколкото видно от писмените документи същата е продължила поне около
20 минути, но този факт касае субективното възприятие на свидетеля за
времето. Същевременно посоченото от свидетеля И. донякъде се припокрива
и от показанията на св. С., който също не сочи проверката да е продължила
особено продължително.
Правилно в талона е определено мястото, където следва лицето да се
яви, ако желае да даде в кръв, като в съответствие с чл. 6, т. 2 от Наредбата,
доколкото нарушението е извършено на територията на населеното място, в
което се намира мястото за установяване с доказателствен анализатор или за
извършване на медицинско изследване и за вземането на кръв и урина за
химическо или химико-токсикологично лабораторно изследване, е определен
срок за явяване до 45 минути, който е максимално допустимият по Наредбата
за конкретния случай. Жалбоподателят е следвало да се яви до 14,55ч., като е
имал възможността да го стори при наличен в града обществен или друг
превоз, включително да бъде закаран от приятелите си, които са били заедно с
него в буса и които впоследствие са прибрали същия в с. Б.
В случая, при така установената по-горе фактическа обстановка,
настоящият състав не може да приеме тезата, че жалбоподателят е бил
обективно възпрепятстван да се яви в уречения час в лечебното заведение. На
първо място, макар и знаейки, че е лимитиран от времето и следва да се яви в
рамките на 45 минути, жалбоподателят е напуснал населеното място, като се е
уговорил да се срещне със съпругата си до борсата в с. Първенец. Макар и
борсата да не е на особено голямо разстояние от мястото на осъществения
контрол, такова излизане безспорно се е отразило в загубата на ценно време,
включително с оглед наличните на околовръстния път светофари и
необходимостта от повторно влизане в града, което е било напълно ненужно.
Нещо повече, в Наредбата изрично е определено да се предоставя повече
време на гражданите в случаите, когато мястото на контрол е осъществено
извън населено място (или в населено място, където няма обект, в който да се
извърши медицинско изследване), а именно – до 120 минути, точно с оглед
5
съобразяването с невъзможността на гражданите да се придвижат за по-
кратко време, за да могат да дадат проби от кръв и урина в лечебното
заведение. Неясно остава и защо съпругата на жалбоподателя направо не е
отишла на мястото на проверката, откъдето директно да го заведе в лечебното
заведение, а е следвало да се уговарят срещата им да е извън населеното
място. На следващо място, налице е било още едно забавяне, макар и
минимално, по вина на жалбоподателя, който е забравил първоначално
документите в буса и е трябвало да се върне да ги вземе, което при всички
положения също му е коствало известно време. При отиването в лечебното
заведение, също е имало забавяне поради неправилното първоначално
влизане в кабинета преди жалбоподателят да бъде регистриран, както и с
оглед забавянето при регистрирането. Видно от приложената медицинска
документация обаче, най-ранният момент на установяване на жалбоподателя
в лечебното заведение е 15,32ч. – съгласно триажния лист (л. 16 от съдебното
производство), което е над половин час от изтичането на срока за явяване на
лицето, който период от време не е незначителен. С оглед на изложеното,
според настоящия състав, от събраните доказателства не се установи да е
имало обективна пречка жалбоподателят да се яви в лечебното заведение в
посочения в талона час.
В тази връзка по отношение на възражението на процесуалния
представител на жалбоподателя, че доверителят му е бил освободен в един
значително по-късен час след проверката с дрегера, следва да се отбележи, че
времето за явяването му не тече от момента на проверката с дрегера, а от
момента на връчването на талона за изследване. Както вече се посочи,
талонът е бил връчен близо 20 минути след отчитането на положителна проба
с техническото средство, което време е напълно нормално за оформяне на
документацията и свалянето на регистрационните табели от полицейските
служители.
При така горепосоченото, жалбоподателят правилно е бил
санкциониран за извършеното от него нарушение със санкцията по чл. 174,
ал. 1, т. 2 от ЗДвП. Същата е в абсолютен размер – глоба в размер на 1000 лв.
и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, е била правилно
определена от административнонаказващият орган.
Съдът обсъди и искането на процесуалния представител на
6
жалбоподателя да бъде изменено наказателното постановление, като се
наложи наказанието по чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, като счете същото за
неоснователно. Съдът в рамките на настоящото производство действа като
контролно-отменителна инстанция, като се произнася въз основа на
установените от доказателствата по делото фактически положения. В случая,
за да може да се приложи по-леката санкция, следва да се извърши едно
предположение, неподкрепено с никакви доказателства, че концентрацията на
алкохол в кръвта на водача е била по-ниска от установената с техническото
средство, при това точно в интервала от 0,5 до 0,8 промила. При установения
конкретен ред в Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози, няма как съдът да прави такива догадки, тъй
като по същата логика би било възможно да се счете, без налични обективни
данни, че концентранцията на алкохол е под 0,5 промила, при което въобще
няма да има административно нарушение, или пък че концентрацията е над
1,2 промила, при което би било налице престъпление. Във всички посочени
случаи обаче, такива изводи не биха били съобразени нито със събраните
доказателства, нито с установения ред, поради което и няма как да бъдат
изведени от съда.
Въз основа на гореизложеното, процесното наказателно постановление
се явява законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
По делото не са били претендирани разноски от страна на въззиваемата
страна, поради което и такива не следва да се присъждат.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-1030-
002780/30.03.2021г., издадено от началник група към ОДМВР- Пловдив,
Сектор Пътна полиция- Пловдив, с което на Г. В. Г., ЕГН ********** е
наложена глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС
за срок от 12 месеца за нарушение на чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
7
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
8