РЕШЕНИЕ№137
гр. Ботевград, 07.10.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БОТЕВГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, шести
състав, в публично съдебно заседание на петнадесети септември две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ****
при участието на секретар ****,
като разгледа докладваното от съдия Петров НАХД № 260 по описа за 2020
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59
и сл. от ЗАНН.
Предметът на делото:
Наказателно постановление /НП/ № 442 от 27.08.2016 г. на Директор РДГ - София, с което на Н.Г.Д., с ЕГН: **********, е наложена глоба
в размер на 200.00
/двеста/ лева, на основание чл.
266, ал. 1,
т. 4
от Закона за горите/ЗГ/, заповед РД 49-199/16.05.2011г. на Министъра на земеделието и храните и чл. 53, ал.1 и
ал.2 от ЗАНН, за нарушение на чл. 213, ал.1, пр. 4(транспортирането), т.2 от ЗГ, като на основание чл. 273, ал. 1 от ЗГ е постановено
да бъдат отнети в полза на Държавата вещите, предмет на нарушението и на
основание чл. 273, ал. 1 ЗГ е постановено отнемане в полза на държавата като
вещ послужила за извършване на нарушението - лек автомобил марка „Мицубиши”, модел "Паджеро", с рег № ****.
Становищата
на страните:
Наказаното лице
обжалва така издаденото НП с искане за отмяна му. Релевираните въззивни
основания са за допусната незаконосъобразност, съществени нарушения на
материалния закон и на процесуалните правила от Административно наказаващия
орган /АНО/, аргументирани в жалбата. Поради това се иска отмяна на НП.
Пред РС-Ботевград
жалбоподателят, редовно призован, не се явява. За него се явява упълномощения му
представител – адв. И.Ж. от САК. Заявява, че подържа жалбата. В хода по
същество моли РС-Ботевград да отмени Наказателното постановление по съображения
изложени в жалбата.
Въззиваемата
страна, редовно призована, изпраща представител – юрисконсулт Сириев. Същият
заявява, че оспорва жалбата и излага доводи, че жалбата е процесуално
недопустима, поради просрочие, а обжалваното наказателно постановление е влязло
в законна сила. По време на съдебните прения пред РС-Ботевград и представените
от него, след съдебно следствие, писмени бележки на 15.09.2020г., излага че в
Акта за установяване на административно нарушение/АУАН/ и НП е точно описано
нарушението, мястото и времето на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, и законовите разпоредби, които са нарушени. Предвид изложеното в моли
жалбата да бъде отхвърлена, а НП, с което е наложена глоба - потвърдено.
Съдът,
като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
На 08.06.2018г.
свидетелите Л.Ш. и П.М., и двамата служители при
ТПДГС –Ботевград, заедно с представители на ЗЖУ - Монтана извършили проверка за нарушения по ЗГ в
землището на с. Врачеш, общ. Ботевград, обл.Софийска, местността „Обинек”. След преследване,
принудително спряли за проверка два автомобили намиращи се в проверяваната
местност - л.а. „Мицубиши”, модел "Паджеро", с рег № ****, управляван от
жалбоподателя и л.а. „Мицубиши”, модел "Паджеро", с рег № СО 8092 ВР, управляван от ****. В
хода на проверката свидетелите Ш. и М. установили, че чрез двата автомобила се
трранспортирали по 1 пространствен кубик дърва от бук, нарязани на секции по 30
см, не маркирани с контролна горска
марка и непридружени с превозен билет.
За своите констатации служителите на ТПДГС –Ботевград съставили констативен протокол серия № Р014, бланков № 0002123/08.06.2018г.,
връчен срещу подпис на жалбоподателя.
На място свидетелят М., в присъствието на свидетеля Ш. и жалбоподателя
Н.Д.
съставил АУАН № 442/08.06.2018г. на последния за това, че на 08.06.2018г., около 11.00 часа
транспортира в местността „Обинек”, землището на с. Врачеш с моторно превозно средство л.а. „Мицубиши”, модел "Паджеро", с рег № **** - 1 пространствен кубик
дърва за огрев бук, непридружени с превозен билет, доказващи законния им
призход,
което
е квалицирано
като нарушение по чл. 213, ал.
1, т. 2 ЗГ.
Актът бил предявен
и връчен на жалбоподателя
Д., който го подписал събственоръчно и без възражения.
Видно от съдържанието на НП
административнонаказващият орган е приел фактическата обстановка, отразена в АУАН.
На тази основа, издал обжалваното Наказателно постановление, с което на Н.Г.Д., ЕГН **********, основание чл.
266, ал. 1,
пр. 4
от ЗГ е наложено
административно наказание - глоба в размер на 200 лева за извършено нарушение
на чл. 213, ал. 1, т. 2 ЗГ, като на основание чл. 273, ал. 1 ЗГ е постановено
да бъдат отнети в полза на Държавата вещите, предмет на нарушението и на
основание чл. 273, ал. 1 ЗГ е постановено да бъде отнета в полза на Държавата
вещта, послужила за извършване на нарушението – л.а. „Мицубиши”, модел "Паджеро", с рег № ****.
На 11.10.2018г. с постановление на прокурор при РП –
Ботевград било образувано досъдбено производство 5021/2018г. по описа на РУ-Ботевград,
за престъпление по чл. 235, ал. 6 от НК, при еднаква фактология с обжалваното наказателно
постановление. В хода на досъдебното производство е допусната и приета
оценителна експертиза за стойността на инкриминираните 1 пространствен кубик
дърва за огрев бук - 75 лева. С Постановление от 31.03.2020г. на прокурор при
РП-Ботевград наказателното производство по досъдебно производство 5021/2018г.
по описа на РУ-Ботевград е прекратено.
Горната фактическа обстановка се
установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства, а именно:
показанията на свидетелите М. и Ш., АУАН № 442/08.06.2018г.;
констативен протокол серия № Р014, бланков №
0002123/08.06.2018г.; заповед на министъра на
земеделието и горите № Рд-49-194 от 16.05.2011г., обратна разписка № CN 15 обр. 250 от
3.11.2018г.; 2 бр. протоколи за връчване на наказателно постановление с дата
06.11.2028г. и с дата 13.11.2018г.; постановление от 31.03.2020г. на прокурор
при РП-Ботевград по досъдебно производство 5021/2018г. по описа на
РУ-Ботевград; доклад; писма и др.
Писмените доказателства са
обективни, непредубедени и достоверни. Те имат доказателствена сила за
посочените в тях обстоятелства. Поради това съдът ги кредитира.
Съдът кредитира показанията на свидетелите М. и Ш., тъй
като те са последователни, звучат достоверно, почиват на непосредствени
впечатления, за които свидетелите има траен спомен, а и защото тези показания
намират пълна опора в събрания и проверен по делото писмен доказателствен
материал. От възприятията им се прави обоснован извод, че на посоченото време
и място жалбоподателят е засечен
да транспортира дървесина без превозен билет. Това е достатъчно за доказаност
на нарушението предмет на НП или казано по
друго начин - щом дървесина не е била придружавана с превозен билет,
а е била транспортирана с МПС, това е напълно достатъчно за да се приеме за доказано
нарушение по чл. 213, ал. 1, т. 2 ЗГ.
При така установената фактическа
обстановка и направения по-горе доказателствен анализ съдът достига до следните
правни изводи:
Разпоредбата на чл. 58, ал.1 от ЗАНН предвижда, че
препис от наказателното постановление се връчва срещу подпис на нарушителя и на
поискалия обезщетение, а разпоредбата на чл. 59, ал.2, предл.І/първо/ от ЗАНН
регламентира, че нарушителят и поискалият обезщетение могат да обжалват постановлението
в 7/седем/ - дневен срок от връчването му, а прокурорът може да подаде протест
срещу него в двуседмичен срок от издаването му. В обжалваното НП № 442 от 27.08.2016 г. е направено
следното отбелязване: съгласно разпоредбата на чл. 58, ал.2 от ЗАНН, счита се за връчено на
13.11.2018г. По делото е представено известие за доставяне на обратна разписка № CN 15 обр. 250 от
3.11.2018г. с подател СО-район Овча купел и получател Н.Г.Д. с адрес: ***, върху което е направено
отбелязване, че пратката е непотърсена. От представените 2 бр. протоколи за връчване на
наказателно постановление с дата 06.11.2028г. и с дата 13.11.2018г., е
отбелязано, че жалбоподателят не е намерен на
посочения адрес, нито упълномощено от него лице.
С молба вх. № РДГ 14-5272/ 15.06.2020 г. Н.Д. е поискал от директора на РДГ-София, да му бъде
връчено наказателно 442/27.08.2019г. В молбата на Д. е посочен негов адрес на
територията на село Врачеш, община Ботевград, различен от този в акта и НП. С писмо изх. №
РДГ 14-5334/ 17.06.2020 г. въззиввникът в настоящото
производство е уведомил Д. във връзка с неговата молба, че НП № 442/ 27.08.2018 г. е издадено
въз основа на акт № 0001947/ 08.06.2018 г. и е връчено
при условията на чл. 58, ал.2 от ЗАНН на 13.11.2018 г. Към отговора е приложено копие от наказателното
постановление. Представено
на
жалбоподателяя е и копие на известие за доставяне № CN 15 обр. 250 от 3.11.2018г. с подател СО-район Овча купел и получател Н.Г.Д. с адрес: ***, върху което е направено
отбелязване, че пратката е непотърсена. Приложени са и 2 бр. протоколи за връчване на наказателно постановление с
дата 06.11.2028г. и с дата 13.11.2018г., с отбелязаване, че Д. не е намерен
на посочения адрес, нито упълномощено от
него лице. По
делото въззиввникът не представи доказателства, от които да се установи кога писмото с приложениията са
връчени на жалбоподателя.
При тези данни настоящият състав приема, че като е
изпратил писмо с обратна разписка на посочения от нарушителя в акта адрес и 2 бр. протоколи за
връчване на наказателно постановление с дата 06.11.2028г. и с дата 13.11.2018г.,
административнонаказващият орган е направил опити за връчване на НП. Видно от
изпратената обратна разписка № CN 15 обр. 250 от 3.11.2018г. същата е върната в цялост с
отбелязване " непътърсена ", а върху двата протоколи за върчване на наказателно постановление с дата
06.11.2028г. и с дата 13.11.2018г., е отбелязано, че жалбоподателят не е намерен
на посочения адрес, нито упълномощено от
него лице. Съгласно чл. 58, ал. 2 ЗАНН когато нарушителят не се намери на
посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестен, наказващият орган
отбелязва това върху наказателното постановление и то се счита за връчено от
деня на отбелязването. Въззивната инстанция приема, че в случая не са налице изискванията за приложение на чл. 58,
ал. 2 ЗАНН. Действително нарушителят не е открит на посочения в АУАН адрес, но
наказващият орган не е представил доказателства, а липсват и твърдения в тази
насока, че е положил усилия да открие новия адрес на нарушителя или в случай,
че установи, че адресът му не е променян - да предприеме връчване на НП по друг
начин ( напр. чрез органите на МВР ). В тази насока съдът намира, че
обжалваното НП, при липса на данни въобще
дали е връчено на Д., приема, че жалбата е подадена в срок от лице, оправомощено за това срещу
административен акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред. Поради това жалбата се явява процесуално допустима.
Предмет на проверка от страна на въззивния съд е
законосъобразността на процесното НП.
Съгласно ЗАНН, приложим закон на основание чл. 277
от ЗГ, урежда изчерпателно реквизитите както на АУАН, така и на
наказателното постановление.
Неоснователни са възраженията на жалбоподателя за допусната незаконосъобразност, съществени нарушения на
материалния закон и на процесуалните правила от Административно наказаващия
орган по
следните съображения:
Н.Г.Д. е санкциониран
за това, че на 08.06.2018г., около 11.00 часа транспортира в местността „Обинек”,
землището на с. Врачеш с моторно
превозно средство л.а. „Мицубиши”, модел "Паджеро", с рег № **** - 1 пространствен кубик
дърва за огрев бук, непридружени с превозен билет, доказващи законния им
призход,
което
е квалицирано
като нарушение по чл. 213, ал.
1, т. 2 ЗГ. Актът
е съставен в негово присъствие и му връчен лично на 08.06.2018г.
При съставяне на АУАН, съдът не констатира
процесуални нарушения по чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето на акта за
установяване на административно нарушение в присъствие на жалбоподателя, който,
след като е бил запознат със съдържанието му, е подписал акта, респ. получил е
екземпляр от него и е било обезпечено правото му на защита от гледна точка
възможността да подаде възражения. На следващо място, съгласно разпоредбата на
чл. 274, ал. 1, т. 1 от ЗГ, нарушенията по закона и подзаконовите актове по
прилагането му се установяват с актове на служителите в Изпълнителната агенция
по горите и в нейните структури, които заемат длъжност, за която се изисква
лесовъдско образование, както и определените със заповед на изпълнителния
директор на Изпълнителната агенция по горите. Следователно, с факта на
съставяне на процесния АУАН от свидетеля П.М. и с оглед заеманата от него длъжност - “инспектор” при
РДГ-София, за което данни са изложени непосредствено при снемане на самоличността
на лицето и в писмените доказателства, се обосновава извод за надлежна
материална компетентност на актосъставителя по ЗГ. А видно от Заповед № РД-49-199/16.05.2011
г. на Министъра на земеделието и храните, директорите на регионалните дирекции
по горите пък са натоварени да издават наказателни постановления по ЗГ. Спазени са и
давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН и в двете хипотези както тримесечния от
датата на установяване на процесното нарушение, станало със съставяне на
цитирания констативен протокол, на която дата може да се приеме, че е бил
открит и нарушителят, така и едногодишния от датата на извършване на деянието.
В НП са описани нарушението, обстоятелствата, при които е
извършено, датата и мястото, където е реализирано. Доколкото изцяло е приложена
административнонаказателната преписка, налице са и достатъчно доказателства в
подкрепа на констатираното нарушение.
Правилно
административнонаказващият орган е пристъпил към налагане на административно
наказание на основание чл. 266, ал. 1, пр. 4 ЗГ - глоба от 50 до 3000 лв. По определения
от наказващия орган размер - 200 лева съдът съобрази, че същият съответства на
обществената опасност на деянието, в т. ч. - количеството превозвана дървесина без превозен
билет. Със сигурност, случаят не може да бъде приет като маловажен, тъй като
неговата обществена опасност не се явява по никакъв начин по - ниска от тази на
обичайния случай на нарушение по чл. 213, ал. 1, т. 2 от ЗГ.
На следващо
място отделно от административно-наказателната отговорност, с обжалваното
Наказателно постановление е постановено отнемане на вещи - предмет и средство
на нарушение по чл. 213, ал. 1, т. 2 ЗГ.
Съгласно чл. 273, ал. 1 от
ЗГ вещите, послужили за извършване на нарушение, както и вещите - предмет на
нарушението, се отнемат в полза на държавата независимо от това чия собственост
са, освен ако се установи, че са използвани независимо или против волята на
собственика им.
Съгласно чл. 20, ал. 1 от ЗАНН, когато административно-наказващият орган
постановява отнемане в полза на държавата на вещите, принадлежащи на
нарушителя, които са послужили за извършване на умишлено административно
нарушение, следва да съобрази дали това е предвидено в закон. В конкретния
случай такова отнемане е предвидено именно в чл. 273, ал.1 от ЗГ. Съгласно чл. 20, ал. 4 от ЗАНН, отнемане по алинея 1 не се допуска,
когато стойността на вещите явно не съответства на характера и тежестта на административното
нарушение, освен ако в съответния закон или указ е предвидено друго.
В съответния закон (ЗГ) не е предвидено друго,
тъй като не е предвидено, че отнемането се допуска и когато стойността на
вещите явно не съответства на характера и тежестта на административното
нарушение. Произнасянето на съда следва да бъде направено при събрани
доказателства относно стойността на отнетата вещ - в случая автомобил и относно
други прояви на жалбоподателя, обосноваващи признаци на висока обществена
опасност на деянието. След преценка на тези доказателства в тяхната съвкупност
заедно с установената стойност на предмета на нарушението (дървесина), съдът
следва да направи съответния извод относно съотношението, предвидено като
ограничение за отнемане на вещите по чл. 20, ал. 4 от ЗАНН.
Вярно е, че разпоредбата на
чл. 273, ал.1 от ЗГ изрично предвижда, че се отнемат в полза на държавата
вещите, послужили за извършване на нарушението, независимо от това чия
собственост са (и тук специалния закон е по-различен от общия ЗАНН). В
специалния закон - Закона за горите не е налице хипотеза по отношение
стойността на отнетите вещи и за това настоящият съдебен състав счита, че
нормата на чл. 273, ал. 1 от ЗГ е специална по отношение на нормата на чл. 20,
ал.4 от ЗАНН и следва да се прилага тази разпоредба в хипотезата по отношение
размера на вещите, чието отнемане е постановено с процесното НП. След като ЗГ
не предвижда критерий стойност на вещите, следва да намери приложение
разпоредбата на чл. 20, ал. 4 от ЗАНН.
С оглед установената доказателствена тежест съдът
приема че административният орган не е доказал, че стойността на отнетото МПС
съответства на тежестта на нарушението и на стойността на транспортирания
дървен материал /75 лева/. Наред с това, липсата на данни в този смисъл, включително и за това
чия собственост е МПС и на каква стойност, съществено нарушава правото на защита на
жалбоподателя, тъй като върху него, без ясни съображения от фактическо и правно
естество, се възлага неблагоприятна последица от имуществено естество. В
настоящия случай съдът приема, че стойността на МПС отнето с НП като средството
на нарушението явно не съответства на тежестта на нарушението, изразило се в
транспорт на 1 пространствен кубик дърва за огрев бук /на стойност от 75 лева/, непридружена с
превозен билет. Поради непосочване чия собственост е отнетото МПС няма
възможност съдът да провери другите предпоставки за отнемането на л.а. „Мицубиши”, модел "Паджеро", с рег № ****.
Съобразно чл. 273, ал. 1 ЗГ, преди да пристъпи към постановяване на отнемане на
средството на нарушението, собственоста на МПС е релевантно обстоятелство във
връзка с което, административнонаказващият орган е следвало да се увери чия
собственост е МПС, единствено на жалбоподателя ли принадлежи или на трето лице.
Изложените съображения във връзка с отнемането в полза на държавата на вещи,
послужили за извършване на административното нарушение, са застъпени в
практиката на редица Административни съдилища в страната, обективирана например
в Решение № от 11.11.2013 г. по канд № 394/2013 г. на Административен съд -
Русе, Решение № от 04.07.2013 г. по канд № 256/2013 г. на Административен съд -
Русе, Решение № 794 от 26.10.2011 г. по адм. д. № 731/2011 г., 3 чл. с-в на
Административен съд С. област, Решение № 291 от 03.04.2012 г. по адм. д. №
127/2012 г., 3 чл. с-в на Административен съд С. област, Решение № 794 от
26.10.2011 г. по адм. д. № 731/2011 г., 3 чл. с-в на Административен съд С.
област, Решение № 2371 от 03.10.2013 г. по канд № 2415/2013 г. на Административен
съд - Варна, Решение № 169 от 21.01.2013 г. по адм. д. № 2020/2012 г. на
Административен съд - Бургас, Решение № 169 от 21.01.2013 г. по адм. д. №
2020/2012 г. на Административен съд - Бургас, Решение № от 16.04.2013 г. по
канд № 10130/2013 г. на Административен съд - Велико Търново и други.
По тези съображения настоящият съдебен състав намира, че въззивната жалба
по отношение на отнетите вещите, послужили за извършване на нарушението е
основателна
като
обжалваното НП следва да бъде отменено като неправилно в частта, в която на основание
член 273, ал. 1 ЗГ е постановено да бъде отнето в полза на държавата МПС л.а. „Мицубиши”, модел "Паджеро", с рег № ****, с непосочен
собственик, като вещ
послужила за извършване на нарушението.
Така мотивиран и на основание
чл.63, ал.1 от ЗАНН, Районен съд-Ботевград, въззивен състав
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно
постановление (НП) № 442 от 27.08.2016 г. на Директор
РДГ - София, с което на Н.Г.Д., с ЕГН: **********, е наложена глоба
в размер на 200.00
/двеста/ лева, на основание чл.
266, ал. 1,
т. 4
от Закона за горите/ЗГ/, заповед РД 49-199/16.05.2011г. на Министъра на земеделието и храните и чл. 53, ал.1 и
ал.2 от ЗАНН, за нарушение на чл. 213, ал.1, пр. 4(транспортирането), т.2 от ЗГ, като на основание чл. 273, ал. 1 от ЗГ е постановено
да бъдат отнети в полза на Държавата вещите, предмет на нарушението.
ОТМЕНЯ като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО същото НП № 442 от 27.08.2016 г. на Директор РДГ – София, в частта му, в която на
основание чл. 273, ал. 1 ЗГ е постановено отнемане в полза на държавата на л.а. „Мицубиши”, модел "Паджеро", с рег № ****, с непосочен
собственик, като вещ
послужила за извършване на нарушението.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – София област в 14-дневен срок от съобщението.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :