РЕШЕНИЕ№137

 

гр. Ботевград, 07.10.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          БОТЕВГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, шести състав, в публично съдебно заседание на петнадесети септември две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ****

при участието на секретар ****, като разгледа докладваното от съдия Петров НАХД № 260 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Предметът на делото:

Наказателно постановление /НП/ № 442 от 27.08.2016 г. на Директор РДГ - София, с което на Н.Г.Д., с ЕГН: **********, е наложена глоба в размер на 200.00 /двеста/ лева, на основание чл. 266, ал. 1, т. 4 от Закона за горите/ЗГ/, заповед РД 49-199/16.05.2011г. на Министъра на земеделието и храните и чл. 53, ал.1 и ал.2 от ЗАНН, за нарушение на чл. 213, ал.1, пр. 4(транспортирането), т.2 от ЗГ, като на основание чл. 273, ал. 1 от ЗГ е постановено да бъдат отнети в полза на Държавата вещите, предмет на нарушението и на основание чл. 273, ал. 1 ЗГ е постановено отнемане в полза на държавата като вещ послужила за извършване на нарушението - лек автомобил марка „Мицубиши”, модел "Паджеро", с рег № ****.

Становищата на страните:

Наказаното лице обжалва така издаденото НП с искане за отмяна му. Релевираните въззивни основания са за допусната незаконосъобразност, съществени нарушения на материалния закон и на процесуалните правила от Административно наказаващия орган /АНО/, аргументирани в жалбата. Поради това се иска отмяна на НП. 

Пред РС-Ботевград жалбоподателят, редовно призован, не се явява. За него се явява упълномощения му представител – адв. И.Ж. от САК. Заявява, че подържа жалбата. В хода по същество моли РС-Ботевград да отмени Наказателното постановление по съображения изложени в жалбата.

Въззиваемата страна, редовно призована, изпраща представител – юрисконсулт Сириев. Същият заявява, че оспорва жалбата и излага доводи, че жалбата е процесуално недопустима, поради просрочие, а обжалваното наказателно постановление е влязло в законна сила. По време на съдебните прения пред РС-Ботевград и представените от него, след съдебно следствие, писмени бележки на 15.09.2020г., излага че в Акта за установяване на административно нарушение/АУАН/ и НП е точно описано нарушението, мястото и времето на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, и законовите разпоредби, които са нарушени. Предвид изложеното в моли жалбата да бъде отхвърлена, а НП, с което е наложена глоба - потвърдено.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

На 08.06.2018г.  свидетелите Л.Ш. и П.М., и двамата служители  при  ТПДГС –Ботевград, заедно с представители на ЗЖУ - Монтана извършили проверка за нарушения по ЗГ в землището на с. Врачеш, общ. Ботевград, обл.Софийска, местността „Обинек”. След преследване, принудително спряли за проверка два автомобили намиращи се в проверяваната местност -  л.а. „Мицубиши”, модел "Паджеро", с рег № ****, управляван от жалбоподателя и л.а. „Мицубиши”, модел "Паджеро", с рег № СО 8092 ВР, управляван от ****. В хода на проверката свидетелите Ш. и М. установили, че чрез двата автомобила се трранспортирали по 1 пространствен кубик дърва от бук, нарязани на секции по 30 см, не  маркирани с контролна горска марка и непридружени с превозен билет.

За своите  констатации  служителите на ТПДГС –Ботевград съставили констативен протокол серия № Р014, бланков № 0002123/08.06.2018г., връчен срещу подпис на жалбоподателя.

На място свидетелят М., в присъствието на свидетеля Ш. и жалбоподателя Н.Д. съставил АУАН № 442/08.06.2018г. на  последния за това, че на 08.06.2018г., около 11.00 часа транспортира в местността „Обинек”, землището на с. Врачеш с  моторно превозно средство л.а. „Мицубиши”, модел "Паджеро", с рег № **** - 1 пространствен кубик дърва за огрев бук, непридружени с превозен билет, доказващи законния им призход, което е квалицирано като нарушение по чл. 213, ал. 1, т. 2 ЗГ.

Актът бил предявен и връчен на жалбоподателя Д., който го подписал събственоръчно и без възражения.

Видно от съдържанието на НП административнонаказващият орган е приел фактическата обстановка, отразена в АУАН. На тази основа, издал обжалваното Наказателно постановление, с което на Н.Г.Д., ЕГН **********, основание чл. 266, ал. 1, пр. 4 от ЗГ е наложено административно наказание - глоба в размер на 200 лева за извършено нарушение на чл. 213, ал. 1, т. 2 ЗГ, като на основание чл. 273, ал. 1 ЗГ е постановено да бъдат отнети в полза на Държавата вещите, предмет на нарушението и на основание чл. 273, ал. 1 ЗГ е постановено да бъде отнета в полза на Държавата вещта, послужила за извършване на нарушението – л.а. „Мицубиши”, модел "Паджеро", с рег № ****.

На 11.10.2018г. с постановление на прокурор при РП – Ботевград било образувано досъдбено производство 5021/2018г. по описа на РУ-Ботевград, за престъпление по чл. 235, ал. 6 от НК, при еднаква  фактология с обжалваното наказателно постановление. В хода на досъдебното производство е допусната и приета оценителна експертиза за стойността на инкриминираните 1 пространствен кубик дърва за огрев бук - 75 лева. С Постановление от 31.03.2020г. на прокурор при РП-Ботевград наказателното производство по досъдебно производство 5021/2018г. по описа на РУ-Ботевград е прекратено.

Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства, а именно: показанията на свидетелите М. и Ш., АУАН № 442/08.06.2018г.; констативен протокол серия № Р014, бланков № 0002123/08.06.2018г.; заповед на министъра на земеделието и горите № Рд-49-194 от 16.05.2011г., обратна разписка № CN 15 обр. 250 от 3.11.2018г.; 2 бр. протоколи за връчване на наказателно постановление с дата 06.11.2028г. и с дата 13.11.2018г.; постановление от 31.03.2020г. на прокурор при РП-Ботевград по досъдебно производство 5021/2018г. по описа на РУ-Ботевград; доклад; писма и др.

Писмените доказателства са обективни, непредубедени и достоверни. Те имат доказателствена сила за посочените в тях обстоятелства. Поради това съдът ги кредитира.

Съдът кредитира показанията на свидетелите М. и Ш., тъй като те са последователни, звучат достоверно, почиват на непосредствени впечатления, за които свидетелите има траен спомен, а и защото тези показания намират пълна опора в събрания и проверен по делото писмен доказателствен материал.  От възприятията им се прави обоснован извод, че на посоченото време и място жалбоподателят е засечен да транспортира дървесина без превозен билет. Това е достатъчно за доказаност на нарушението предмет на НП или казано по  друго начин - щом дървесина не е била придружавана с превозен билет, а е била транспортирана с МПС, това е напълно достатъчно за да се приеме за доказано нарушение по чл. 213, ал. 1, т. 2 ЗГ.

При така установената фактическа обстановка и направения по-горе доказателствен анализ съдът достига до следните правни изводи:

Разпоредбата на чл. 58, ал.1 от ЗАНН предвижда, че препис от наказателното постановление се връчва срещу подпис на нарушителя и на поискалия обезщетение, а разпоредбата на чл. 59, ал.2, предл.І/първо/ от ЗАНН регламентира, че нарушителят и поискалият обезщетение могат да обжалват постановлението в 7/седем/ - дневен срок от връчването му, а прокурорът може да подаде протест срещу него в двуседмичен срок от издаването му. В обжалваното НП № 442 от 27.08.2016 г. е направено следното отбелязване: съгласно разпоредбата на чл. 58, ал.2 от ЗАНН, счита се за връчено на 13.11.2018г. По делото е представено известие за доставяне на обратна разписка № CN 15 обр. 250 от 3.11.2018г. с подател СО-район Овча купел и получател Н.Г.Д. с адрес: ***, върху което е направено отбелязване, че пратката е непотърсена. От представените 2 бр. протоколи за връчване на наказателно постановление с дата 06.11.2028г. и с дата 13.11.2018г., е отбелязано, че жалбоподателят не е намерен на  посочения адрес, нито упълномощено от него лице.

С молба вх. № РДГ 14-5272/ 15.06.2020 г. Н.Д. е поискал от директора на РДГ-София, да му бъде връчено наказателно 442/27.08.2019г. В молбата на Д. е посочен негов адрес на територията на село Врачеш, община Ботевград, различен от този в акта и НП. С писмо изх. № РДГ 14-5334/ 17.06.2020 г. въззиввникът в настоящото производство е уведомил Д. във връзка с неговата молба, че НП № 442/ 27.08.2018 г. е издадено въз основа на акт № 0001947/ 08.06.2018 г. и е връчено при условията на чл. 58, ал.2 от ЗАНН на 13.11.2018 г. Към отговора е приложено копие от наказателното постановление. Представено на жалбоподателяя е и копие на известие за доставяне № CN 15 обр. 250 от 3.11.2018г. с подател СО-район Овча купел и получател Н.Г.Д. с адрес: ***, върху което е направено отбелязване, че пратката е непотърсена. Приложени са и 2 бр. протоколи за връчване на наказателно постановление с дата 06.11.2028г. и с дата 13.11.2018г., с отбелязаване, че Д. не е намерен на  посочения адрес, нито упълномощено от него лице. По делото въззиввникът не представи доказателства, от които да се  установи кога писмото с приложениията са връчени на жалбоподателя.

При тези данни настоящият състав приема, че като е изпратил писмо с обратна разписка на посочения от нарушителя в акта адрес и 2 бр. протоколи за връчване на наказателно постановление с дата 06.11.2028г. и с дата 13.11.2018г., административнонаказващият орган е направил опити за връчване на НП. Видно от изпратената обратна разписка № CN 15 обр. 250 от 3.11.2018г. същата е върната в цялост с отбелязване " непътърсена ", а върху двата протоколи за върчване на наказателно постановление с дата 06.11.2028г. и с дата 13.11.2018г., е отбелязано, че жалбоподателят не е намерен на  посочения адрес, нито упълномощено от него лице. Съгласно чл. 58, ал. 2 ЗАНН когато нарушителят не се намери на посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху наказателното постановление и то се счита за връчено от деня на отбелязването. Въззивната инстанция приема, че в случая не са налице изискванията за приложение на чл. 58, ал. 2 ЗАНН. Действително нарушителят не е открит на посочения в АУАН адрес, но наказващият орган не е представил доказателства, а липсват и твърдения в тази насока, че е положил усилия да открие новия адрес на нарушителя или в случай, че установи, че адресът му не е променян - да предприеме връчване на НП по друг начин ( напр. чрез органите на МВР ). В тази насока съдът намира, че обжалваното НП, при липса на данни въобще дали е връчено на Д., приема, че жалбата е подадена в срок от лице, оправомощено за това срещу административен акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред. Поради това жалбата се явява процесуално допустима.

Предмет на проверка от страна на въззивния съд е законосъобразността на процесното НП.

Съгласно ЗАНН, приложим закон на основание чл. 277 от ЗГ, урежда изчерпателно реквизитите както на АУАН, така и на наказателното постановление.

Неоснователни са възраженията на жалбоподателя за допусната незаконосъобразност, съществени нарушения на материалния закон и на процесуалните правила от Административно наказаващия орган по следните съображения:

 Н.Г.Д. е санкциониран за това, че на 08.06.2018г., около 11.00 часа транспортира в местността „Обинек”, землището на с. Врачеш с  моторно превозно средство л.а. „Мицубиши”, модел "Паджеро", с рег № **** - 1 пространствен кубик дърва за огрев бук, непридружени с превозен билет, доказващи законния им призход, което е квалицирано като нарушение по чл. 213, ал. 1, т. 2 ЗГ. Актът е съставен в негово присъствие и му връчен лично на 08.06.2018г.

При съставяне на АУАН, съдът не констатира процесуални нарушения по чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето на акта за установяване на административно нарушение в присъствие на жалбоподателя, който, след като е бил запознат със съдържанието му, е подписал акта, респ. получил е екземпляр от него и е било обезпечено правото му на защита от гледна точка възможността да подаде възражения. На следващо място, съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ЗГ, нарушенията по закона и подзаконовите актове по прилагането му се установяват с актове на служителите в Изпълнителната агенция по горите и в нейните структури, които заемат длъжност, за която се изисква лесовъдско образование, както и определените със заповед на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите. Следователно, с факта на съставяне на процесния АУАН от свидетеля П.М. и с оглед заеманата от него длъжност - “инспектор”  при  РДГ-София, за което данни са изложени непосредствено при снемане на самоличността на лицето и в писмените доказателства, се обосновава извод за надлежна материална компетентност на актосъставителя по ЗГ. А видно от Заповед № РД-49-199/16.05.2011 г. на Министъра на земеделието и храните, директорите на регионалните дирекции по горите пък са натоварени да издават наказателни постановления по ЗГ. Спазени са и давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН и в двете хипотези както тримесечния от датата на установяване на процесното нарушение, станало със съставяне на цитирания констативен протокол, на която дата може да се приеме, че е бил открит и нарушителят, така и едногодишния от датата на извършване на деянието.

В НП са описани нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, датата и мястото, където е реализирано. Доколкото изцяло е приложена административнонаказателната преписка, налице са и достатъчно доказателства в подкрепа на констатираното нарушение.

  Правилно административнонаказващият орган е пристъпил към налагане на административно наказание на основание чл. 266, ал. 1, пр. 4 ЗГ - глоба от 50 до 3000 лв. По определения от наказващия орган размер - 200 лева съдът съобрази, че същият съответства на обществената опасност на деянието, в т. ч. - количеството превозвана дървесина без превозен билет. Със сигурност, случаят не може да бъде приет като маловажен, тъй като неговата обществена опасност не се явява по никакъв начин по - ниска от тази на обичайния случай на нарушение по чл. 213, ал. 1, т. 2 от ЗГ.

 На следващо място отделно от административно-наказателната отговорност, с обжалваното Наказателно постановление е постановено отнемане на вещи - предмет и средство на нарушение по чл. 213, ал. 1, т. 2 ЗГ.

Съгласно чл. 273, ал. 1 от ЗГ вещите, послужили за извършване на нарушение, както и вещите - предмет на нарушението, се отнемат в полза на държавата независимо от това чия собственост са, освен ако се установи, че са използвани независимо или против волята на собственика им.
Съгласно чл. 20, ал. 1 от ЗАНН, когато административно-наказващият орган постановява отнемане в полза на държавата на вещите, принадлежащи на нарушителя, които са послужили за извършване на умишлено административно нарушение, следва да съобрази дали това е предвидено в закон. В конкретния случай такова отнемане е предвидено именно в чл. 273, ал.1 от ЗГ. Съгласно чл. 20, ал. 4 от ЗАНН, отнемане по алинея 1 не се допуска, когато стойността на вещите явно не съответства на характера и тежестта на административното нарушение, освен ако в съответния закон или указ е предвидено друго.
В съответния закон (ЗГ) не е предвидено друго, тъй като не е предвидено, че отнемането се допуска и когато стойността на вещите явно не съответства на характера и тежестта на административното нарушение. Произнасянето на съда следва да бъде направено при събрани доказателства относно стойността на отнетата вещ - в случая автомобил и относно други прояви на жалбоподателя, обосноваващи признаци на висока обществена опасност на деянието. След преценка на тези доказателства в тяхната съвкупност заедно с установената стойност на предмета на нарушението (дървесина), съдът следва да направи съответния извод относно съотношението, предвидено като ограничение за отнемане на вещите по чл. 20, ал. 4 от ЗАНН.

Вярно е, че разпоредбата на чл. 273, ал.1 от ЗГ изрично предвижда, че се отнемат в полза на държавата вещите, послужили за извършване на нарушението, независимо от това чия собственост са (и тук специалния закон е по-различен от общия ЗАНН). В специалния закон - Закона за горите не е налице хипотеза по отношение стойността на отнетите вещи и за това настоящият съдебен състав счита, че нормата на чл. 273, ал. 1 от ЗГ е специална по отношение на нормата на чл. 20, ал.4 от ЗАНН и следва да се прилага тази разпоредба в хипотезата по отношение размера на вещите, чието отнемане е постановено с процесното НП. След като ЗГ не предвижда критерий стойност на вещите, следва да намери приложение разпоредбата на чл. 20, ал. 4 от ЗАНН.

 

 

С оглед установената доказателствена тежест съдът приема че административният орган не е доказал, че стойността на отнетото МПС съответства на тежестта на нарушението и на стойността на транспортирания дървен материал /75 лева/. Наред с това, липсата на данни в този смисъл, включително и за това чия собственост е МПС и на каква стойност, съществено нарушава правото на защита на жалбоподателя, тъй като върху него, без ясни съображения от фактическо и правно естество, се възлага неблагоприятна последица от имуществено естество. В настоящия случай съдът приема, че стойността на МПС отнето с НП като средството на нарушението явно не съответства на тежестта на нарушението, изразило се в транспорт на 1 пространствен кубик дърва за огрев бук /на стойност от 75 лева/, непридружена с превозен билет. Поради непосочване чия собственост е отнетото МПС няма възможност съдът да провери другите предпоставки за отнемането на л.а. „Мицубиши”, модел "Паджеро", с рег № ****. Съобразно чл. 273, ал. 1 ЗГ, преди да пристъпи към постановяване на отнемане на средството на нарушението, собственоста на МПС е релевантно обстоятелство във връзка с което, административнонаказващият орган е следвало да се увери чия собственост е МПС, единствено на жалбоподателя ли принадлежи или на трето лице. Изложените съображения във връзка с отнемането в полза на държавата на вещи, послужили за извършване на административното нарушение, са застъпени в практиката на редица Административни съдилища в страната, обективирана например в Решение № от 11.11.2013 г. по канд № 394/2013 г. на Административен съд - Русе, Решение № от 04.07.2013 г. по канд № 256/2013 г. на Административен съд - Русе, Решение № 794 от 26.10.2011 г. по адм. д. № 731/2011 г., 3 чл. с-в на Административен съд С. област, Решение № 291 от 03.04.2012 г. по адм. д. № 127/2012 г., 3 чл. с-в на Административен съд С. област, Решение № 794 от 26.10.2011 г. по адм. д. № 731/2011 г., 3 чл. с-в на Административен съд С. област, Решение № 2371 от 03.10.2013 г. по канд № 2415/2013 г. на Административен съд - Варна, Решение № 169 от 21.01.2013 г. по адм. д. № 2020/2012 г. на Административен съд - Бургас, Решение № 169 от 21.01.2013 г. по адм. д. № 2020/2012 г. на Административен съд - Бургас, Решение № от 16.04.2013 г. по канд № 10130/2013 г. на Административен съд - Велико Търново и други.

 По тези съображения настоящият съдебен състав намира, че въззивната жалба по отношение на отнетите вещите, послужили за извършване на нарушението е основателна като обжалваното НП следва да бъде отменено като неправилно в частта, в която на основание член 273, ал. 1 ЗГ е постановено да бъде отнето в полза на държавата МПС л.а. „Мицубиши”, модел "Паджеро", с рег № ****, с непосочен собственик, като вещ послужила за извършване на нарушението.

Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Районен съд-Ботевград, въззивен състав

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление (НП) № 442 от 27.08.2016 г. на Директор РДГ - София, с което на Н.Г.Д., с ЕГН: **********, е наложена глоба в размер на 200.00 /двеста/ лева, на основание чл. 266, ал. 1, т. 4 от Закона за горите/ЗГ/, заповед РД 49-199/16.05.2011г. на Министъра на земеделието и храните и чл. 53, ал.1 и ал.2 от ЗАНН, за нарушение на чл. 213, ал.1, пр. 4(транспортирането), т.2 от ЗГ, като на основание чл. 273, ал. 1 от ЗГ е постановено да бъдат отнети в полза на Държавата вещите, предмет на нарушението.

 ОТМЕНЯ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО същото НП № 442 от 27.08.2016 г. на Директор РДГ – София, в частта му, в която на основание чл. 273, ал. 1 ЗГ е постановено отнемане в полза на държавата на л.а. „Мицубиши”, модел "Паджеро", с рег № ****, с непосочен собственик, като вещ послужила за извършване на нарушението.

 

Решението може да се обжалва пред Административен съд – София област в 14-дневен срок от съобщението.

 

                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ :