Решение по дело №1778/2018 на Районен съд - Хасково

 Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                                                                                                                     

№  691 / 04.12.2018 година, гр. Хасково

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Хасковският районен съд Първи граждански състав

На пети ноември през две хиляди и осемнадесета година

В публичното заседание в следния състав:

                                                                Председател : Мария Ангелова

                                                                    Членове :  

                                                                    Съдебни заседатели:      

Секретар Г. Докузлиева

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдия Мария Ангелова

Гражданско дело номер 1778 по описа за 2018 година; взе предвид следното:

 

 

Предявен е иск с правно основание чл. 124 ал.1 от ГПК от Г.М.А. ЕГН ********** и М.П.С. с ЕГН **********,***; против М.М.А. с ЕГН ********** и Ф.А.А. с ЕГН **********,***.

          Ищците твърдят, че с нотариален акт № 803 том IV, вписан под № 123 том XIII от 25.07.2005 г. в АП, издаден от нотариус Х. К., са придобили собствеността на ¾ ид.части от втори жилищен етаж на двуетажна жилищна сграда, със самостоятелен вход от юг, построена с право на строеж върху общински УПИ IX-7280, намиращ в **********. Прехвърлителят на този имот С.М.К. им прехвърлил и своите ¾ ид.части от построения в имота гараж с идентификатор 77195.727.254.2, със застроена площ 18 кв.м., по КК и КР на гр. Хасково, одобрена със заповед № РД-18-63/ 05.10.2006 г. на ИД на АК, което прехвърляне обаче не оформили с нотариален акт. От тогава - 25.07.2005 г. - до сега явно, безспорно и непрекъснато ищците владеели този гараж, но със съзнанието, че са придобили по давност собствеността на ¾ ид.части от него, тъй като им било още тогава известно, че останалата ¼ ид.част е собственост по наследство на А.Б.С. и М.Б.С.- внучки на прехвърлителя К., за която част те притежавали нот.акт № 1485/2004 г., вписан под № 61 т.IХI от 03.12.2004 г. на АП, издаден от нотариус Х.К.. По предявен от ищците иск за делба на този гараж срещу А. и М.С. и образувано гр.дело № 455/2016 г. на ХРС, им е станало известно, че същите са продали на ответника М.М.А. през време на брака му с втората ответница целия гараж, макар да са собственици само на ¼ ид.част от него. PC приел, че е предявен и установителен иск за собственост, като с решението си от 08.12.2016 г. отхвърлил предявените искове. По делото като трети лица-помагачи участвали настоящите ответници А.. Въз основа на подадена от ищците въззивна жалба, било образувано в.гр.дело № 97/2017 г. и ХОС отменил решението на PC в частта му на установителния иск за собственост, признал по отношение на А.Б.С. и М.Б.С., че Г.А. и М.С. са собственици на ¾ ид.части от процесния гараж, като било потвърдено отхвърлянето на иска за делба. С решение № 56/ 21.05.2018 г. ВКС обезсилил цитираните решения на ХОС и на ХРС в частта на разгледания установителен иск на ищците в настоящото производство против А. и М.С. за признаване право на собственост на ¾ ид.ч. от процесния гараж с идентификатор 77195.727.254.2, прекратил производството по делото,като приел, че ХОС и ХРС са се произнесли по непредявен установителен иск за собственост. С оглед на изложеното, ищците имали правен интерес да предявят настоящия установителен иск за собственост на ¾ ид.части от процесния гараж, тъй като ответниците закупили тези части от несобствениците А. и М.С., които с нот.акт № 1485/03.12.2004 г., издаден от нотариус Х.К., били признати за собственици всяка една от тях на 1/8 ид.част /или общо на 1/4 ид.ч./ от същия.

          Предвид изложеното, ищците искат, съдът да постанови решение, с което да приемете за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на общо ¾ идеални части /по 3/8 ид.ч. за всеки един от тях/ от процесния гараж с идентификатор 77195.727.254.2, със застроена площ 18 кв.м. по КК и КР на гр. Хасково, одобрена със заповед № РД-18-63/05.10.2006 г. на ИД на АК. В открито съдебно заседание ищците се представляват от пълномощник, а ищцата се явява и лично, като поддържат предявения иск и искат уважаването му изцяло, като основателен и доказан. Искат, да им се присъдят направените по делото разноски.

Ответниците представят общ отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК в законоустановения едномесечен срок, като считат предявения иск за недопустим и за неоснователен. Възразяват че, придобили имота по нотариален акт за покупко - продажба № 78 том 1 рег. № 1283 дело № 70 от 2016 г., като им било прехвърлено изцяло правото на собственост на гараж с идентификатор 77195.727.254.2, със застроена площ от 18 кв.м. Затова ответниците били единствени легитимни собственици на същия. С исковата молба се твърдяло, че ищците са придобили въз основа на давностно владение ¾ части от изцяло чужд недвижими имот. Неоснователно било твърдението на ищците, че прехвърлителят С.М.К. им е прехвърлил и това свое имущество, като ако това е било неговото желание, той можел да стори това до смъртта си през **** г. Неоснователна била и претенцията на ищците, че са придобили идеални части от правото на собственост на процесния гараж, на основание давностно владение, съобразно чл.79 ал. 1 от ЗС. Твърденията им, че го владеят от 25.07.2005 г. до настоящия момент със съзнанието, че са придобили по давност собствеността на ¾ ид. части от същия не кореспондирало с фактическата обстановка. Съобразно трайната съдебна практика, не можели да се придобиват по давност идеални части от имот, в който ищецът не притежава останалите идеални части. Нямало как, ищците да са владели идеални части от имота на ответниците и да придобият собствеността спрямо тях чрез 10 годишно давностно владение, без да са владели реална част от имота, за каквато не се твърдяло. Освен това, давностният срок следвало да е изтекъл след смъртта на С.М.К. през *******г., което не било осъществено. Наследодателят на прехвърлителите на ответниците живял и ползвал тази сграда до смъртта си, при което ищците не можели да присъединят владението на собственика на имота С.М.К., докато същият продължавал да го ползва до *********г. Ищците не отричали неговото право на собственост и дори да се приемело, че сградата е била ползвана от тях, това е ставало със знанието на К. и съвместно с него, като не можело да ги направи владелци на същия, защото ищците нямало как да се противопоставят на правото му на собственост, да го отнемат или отблъснат, докато същият живее и ползва имота. Ищците не отричали правото на собственост върху ¼ ид.част от процесният имот на продавачите на ответниците – А. и М.С., но отричали правото им на собственост по отношение на наследствените им ¾ ид. части от процесния гараж. Така налице било съзнание у ищците, че на ¼ ид. части са държатели. Наследствените права за С. възникнали от смъртта на наследодателя - *********г. В този смисъл презумпцията по чл.69 от ЗС била оборена. Защото за да превърне владението в самостоятелно, ищците трябвало да отнемат и отблъснат владението на другите, а не само да манифестират неопределено самостоятелността на владението. Ако престанела да съществува причината, поради която било отстъпено държането на вещта, това не превръщало държането във владение. Фактическата власт продължавала да съществува на основанието, на което е установена, докато не се осъществи един нов факт, действия, чрез които се отричат и/или отблъскват правата на собственика и същевременно се демонстрира претендирането за себе си на тези права. Това не било сторено нито до 2008 г. по отношение на С.К., нито по отношение на прехвърлителите на ответниците А. и М.С.. За пръв път с предявяване на иск по гр.дело № 455/2016 г. на ХРС, ищците изявявали някакви претенции по отношение на този имот, едва след като С. се разпоредили с имота и прехвърлили възмездно същия по нотариален акт за покупко - продажба на ответниците. Предвид изложеното, ответниците искат отхвърлянето на предявения иск изцяло, като им се присъдят направените по делото разноски. Това им искане се поддържа от техен пълномощник в открито съдебно заседание.  

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

По силата на нотариален акт от 25.07.2005 г. за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка № 803 том 4 рег. № 3375 дело № 660/2005 г. на нотариус с рег. № 081; ищците са придобили по б.“а“ - собствеността на ¾ ид.части от втори жилищен етаж на двуетажна жилищна сграда, който етаж представлява самостоятелно жилище със самостоятелен вход от юг, заедно с ¾ ид.части от складово помещение под първия етаж с южно изложение, заедно с ¾ ид.части от тавана, ведно със съответните ид.части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху УПИ IX-7280 с площ от 130 кв.м. в кв.3 по плана на гр.Хасково, одобрен със заповед РД № 02-14-369/1987 г., при посочени граници. Ищците са поели задължението за гледането и издръжката на прехвърлителя, като му осигурят спокоен и сносен живот пожизнено. Прехвърлител по сделката е С.М.К., бивш жител ***, починал на *******г., като е оставил за свои наследници по закон – внучките си, дъщери на сина му, А.Б.С. и М.Б.С., видно от удостоверение за наследници с изх. № 1346/ 25.03.2013 г. от Община Хасково. Двете са продали на ответника, по силата на нотариален акт от 02.03.2016 г. за покупко-продажба на недвижим имот № 78 том 1 рег. № 1283 дело № 70/2016 г. на нотариус с рег. № 079, следният недвижими имот: сграда с идентификатор 77195.727.254.2 по КККР, одобрени със заповед № РД-18-63/05.10.2006 г. на ИД на АК, находящ се на административен адрес в гр. Хасково, ул. "Република" № 55, със застроена площ от 18 кв.м., брой етажи – един, с предназначение: хангар, депо, гараж; без стар идентификатор и номер по предходен план, като сградата е разположена в ПИ с идентификатор 77195.727.254, при съседни имоти с идентификатори: 77195.727.86, 77195.727.50, 77195.727.255 и 77195.727.253. При съставянето на акта пред нотариуса е бил представен нотариален акт № 1485 том 8 рег. № 5550 дело № 1124/2004 г. на нотариус с рег. № 081. Имота ответникът е закупил през време на брака си с ответницата, сключен на ********г., видно от удостоверение за граждански брак № 041654, издадено от ОНС - Хасково на същата дата. Не е спорно по делото, че имотите по гореописаните два нотариални акта са идентични и съставляват процесния такъв. Това се установява и от представената по делото актуална скица на сграда № 15-551835/06.08.2018 г. от СГКК – Хасково. По делото се представи за имота и актуално удостоверение за данъчна оценка изх. № ДО004650/08.08.2018 г. от Община Хасково, сочещо на неизплатени данъци и такси за същия от страна на ответниците за 2017 и 2018 г. Ищците представиха по делото договор за наем от ******* г., сключен между ищцата, като наемодател, и „Фешън“ ЕООД – Хасково, като наемател, за временно възмездно ползване на нейния собствен недвижим имот – гараж в *********, целият от 5 кв.м., за срок от 10 години.

Процесният установителен собственически иск е бил предмет на разглеждане и в рамките на съдебна делба, образувана по иск на ищците и в настоящото производство против А.Б.С. и М.Б.С., с участието на трети лица – помагачи – ответниците в настоящия процес, а именно – по гр.дело № 455/2016 г. на ХРС, с решение по което установителният иск е бил отхвърлен, както и по в.гр.дело № 97/2017 г. и ХОС, с което първоинстанционното решение в тази част е било отменено, вместо което установителният иск е бил уважен. И двете цитирани решения са били обезсилени с решение № 56/21.05.2018 г. по гр.дело № 2462/2017 г. на ВКС, I г.о., поради недопустимост на разгледания по същество установителен иск, по съображения, че е бил късно предявен – едва в първото по делото открито съдебно заседание.

По искане и на двете страни, по делото се събраха и гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите И.С.О. и Н.Х.П., посочени от ищците, и Ф.Й.А. и С.Й.Д., посочени от ответниците. Св. О. е съсед на ищците в кв. ******, които от 2005 г. живеели там и наследили този имот, т.к. гледали дядо С., който починал преди 3-4 години. Дядото им дал имота, защото го гледали. В имота имало една къща на два етажа и едно гаражче, което ищците подновили. Когато в 2005 г. те дошли, гаражът имал големи железни врати и 4 стени, но без покрив. Ищцата викнала майстори, които мазали и строили покрива, сменили вратите. Този ремонт на гаража станал за 2 месеца през 2005 г. В него ищците продавали жито и зеленчуци, в т.ч. и до момента. Когато почнал ремонтът, дядото вече бил починал. Св. О. не е чул за този гараж други хора да имат претенции. В момента и от около 4 години този гараж бил чейндж бюро. Св. П. познава ищците от 1995 г., от когато и до момента ищцата работела при него, като били и в служебни и в приятелски отношения. Той знае, че през 2005 г. дядото дал всичко на ищците срещу гледане, като след 3 години починал. Свидетелят помни точната дата на прехвърлителната сделка - 25.07.2005 г., защото тогава самият той празнувал рожден ден, а и 10 години от създаване на фирмата му. От тази дата ищците живеели там – в етаж от къща, като в двора имало и останки от гараж, който нямал покрив и мазилка, на тухли с някаква желязна врата. Св. П. знаел това, т.к. карал багажа им със служебния бус, а и заемал на ищцата пари за ремонта, които после удържал от заплатата й – мазали, правили покрив и наливали плоча, като ремонтът станал за два месеца. Ищцата после преустроила гаража и продавала там фураж, плодове и зеленчуци, след което го дала под наем на В. за чейндж бюро, за което се използвал и в момента. Когато се правел ремонтът, дядото бил жив още, като всички взаимоотношения с майстори и т.н. правела ищцата, която искала съвети и пари от св. П.. Пред свидетеля дядото се хвалел, че е дал всичко на ищците и бил много щастлив, че някой ще го гледа. Сега свидетелят разбрал, че ответникът е предявил претенции към гаража.

Св. А. е баджанак на ответника, който живеел на ******** Дядо С. починал през **** г., като преди това той бил останал сам и ищците отишли да живеят при него, като и до момента живеели там. Свидетелят не знае, как са се разбрали за имота - къща на 2 етажа и таван и два гаража – навеси с ламаринени врати и покриви от плоскости. С. починал и ищците почнали в този гараж да продават фураж и картофи, без да правят ремонт. После направили чейндж бюро и още си било такова, ремонтът бил 2-3 години след смъртта на С. и го направил В., който държал чейндж бюрото – работници мажели, зидали стени, направили прозорци. Св. А. предполага, че ищците са разрешили на В. да прави ремонт на гаража. Ответникът му казал, че преди време е купил този гараж, като той и съпругата му никога не са живели там, където е гаражът. Св. Д. е шурей на ответника, който живеел на ул. ******. Имотът бил гараж и бил на С., който починал през ***** г. или ***** г. и до смъртта си живял в тази къща с ищците. С. ползвал гаража и на него се водели тази къща и гаражът. 2-3 години след като починал, ищците отворили да продават фураж там, без да са правили ремонт, като преди това гаражът стоял затворен. Ремонтът направил В., който държал чейндж бюрото, в което се превърнал гаражът. На същата улица св.Д. имал кафене и знаел, че ремонтът е правен в 2010 г. или 2009 г. Предполага, че ищците са разрешили на В. да прави ремонт. Ответникът казал, че купил този гараж и си го искал, като той и съпругата му никога не били живели в този имот. С. ходил приживе в кафенето на свидетеля и споделял, че и на внучките си оставил нещо. Св. Д. знае, че къщата е оставил на ищците. Когато ищците дошли да гледат дядото, този гараж имал една желязна врата и пропадал, с бетон си бил, с тухли и ламарина отгоре за покрив. Свидетелят не е виждал дядо С. да прави нещо в този гараж.

               При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи по основателността на предявения иск:

Преди всичко следва да бъде обсъден въпросът, дали за ищците е налице правен интерес от воденето на настоящия установителен собственически иск, респ. дали същият е процесуално допустим. С оглед събраните доказателства и заявените от страните позиции по делото, съдът приема, че претендираното право на собственост от ищците върху процесния имот, от чието владение не са лишени, действително се оспорва от ответниците, поради което за ищците е налице нуждата от защита на това им право чрез настоящия установителен иск. Разгледан по същество, искът се явява основателен и доказан. По категоричен начин по делото се установи, че по силата на нотариален акт от 25.07.2005 г. за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка, ищците са станали собственици на ¾ ид.части от втори жилищен етаж на двуетажна жилищна сграда, който етаж представлява самостоятелно жилище със самостоятелен вход от юг, заедно с ¾ ид.части от складово помещение под първия етаж с южно изложение, заедно с ¾ ид.части от тавана, ведно със съответните ид.части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху УПИ IX-7280 с площ от 130 кв.м. в кв.3 по плана на гр.Хасково, одобрен със заповед РД № 02-369/1987 г. Имотът се намира на адреса им в *********, като от посочената дата те са се нанесли да живеят в него /св. П./, в т.ч. за да се грижат за прехвърлителя по сделката С.М.К., починал на ********* г. Не е спорно и от всички събрани по делото гласни доказателства се установява, че към момента на сделката в имота е съществувал и гараж, който обаче не е бил заснет и отразен в кадастралния план, което обяснява обстоятелството, че не е бил предмет на прехвърлянето. Заснемането му е станало с действащите КККР, като понастоящем имотът се идентифицира като - сграда с идентификатор 77195.727.254.2 по КККР, одобрени със заповед № РД-18-63/05.10.2006 г. на ИД на АК, находящ се на административен адрес в гр. Хасково, ул. "Република" № 55, със застроена площ от 18 кв.м., брой етажи – един, с предназначение: хангар, депо, гараж; без стар идентификатор и номер по предходен план, като сградата е разположена в ПИ с идентификатор 77195.727.254, при съседни имоти с идентификатори: 77195.727.86, 77195.727.50, 77195.727.255 и 77195.727.253. Съдът приема за доказано по категоричен начин, че от посочената дата и до момента единствено ищците упражняват фактическа власт върху спорните ¾ ид.ч. от гаража със съзнанието, че те са техни собственици. Никой не е смущавал владението им и не им е противопоставил свой собственически права за период от повече от 10 години. Преди смъртта си, дядо С. не е смущавал владението им върху гаража, а напротив споделял е, че се радва, че го е прехвърлил на ищците. След смъртта му, ищците са започнали да продават фураж и зеленчуци в гаража, предприемат ремонта му, отдават го под наем за целите на чейнчбюро, каквото представлява и до момента. Всички действия свидетелите сочат, че са били извършвани от ищците, без ответниците или техните праводатели, да са им се противопоставяли. Дори и да се приеме, че големият ремонт на гаража е извършен от наемателя, на което сочат свидетелите на ответника, същите допускат, че единствено ищците са му разрешили това. След изтичането на горепосочения 10-годишен период на владение от страна на ищците, през 2016 г. ответниците закупуват целия гараж от внучките на С.М.К. – А.Б.С. и М.Б.С., негови единствени наследници. Не става ясно обаче, как двете са се легитимирали пред нотариуса като собственици на целия имот. При съставянето на акта пред нотариуса е бил представен нотариален акт № 1485 том 8 рег. № 5550 дело № 1124/2004 г. на нотариус с рег. № 081, който не се представи в настоящото производство, но е коментиран в мотивите на съдебните решения на трите инстанции, постановени в производството по съдебна делба. Видно от тях, с този нотариален акт двете внучки са се снабдили след смъртта на дядо си, баба си и баща си, като им е било признато правото на собственост върху общо ¼ ид.част /по 1/8 ид.част за всяка/ от процесния гараж, а така също и от целия прехвърлен от дядо им на ищците имот. За останалите ¾ ид.части от гаража, спорни в настоящото производство, внучките не са се легитимирали като съсобственици нито пред нотариуса по продажбата на ответниците, нито в производството по съдебна делба. Ето защо, ответниците не са могли да получат повече права от имота, с каквито прехвърлителите не са разполагали. Те не проведоха пълно и главно доказаване, че са придобили валидно ищцовото право на собственост върху спорните ид.части от процесния имот по законоустановените за това способи в чл.77 от ЗС.

Предвид изложените съображения, съдът приема, че ищците въз основа на давностно владение са придобили правото си на собственост върху ¾ ид.части от процесния гараж през 2015 г., не са загубвали това право и ответниците не са придобили валидно същото през 2016 г. Ето защо, предявеният иск следва да се уважи изцяло, като основателен и доказан.

На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищците деловодни разноски в общ размер на 460 лв., от които 400 лв. за адвокатско възнаграждение и останалото за държавни такси.

           Мотивиран така, съдът

 

 

Р Е Ш И:

 

 

          ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.М.А. с ЕГН ********** и Ф.А.А. с ЕГН **********,***; че Г.М.А. ЕГН ********** и М.П.С. с ЕГН **********,***; СА СЪСОБСТВЕНИЦИ на общо 3/4 ид.ч. /по 3/8 ид.ч. за всеки един от тях / от следния недвижим имот: сграда с идентификатор 77195.727.254.2 по КККР, одобрени със заповед № РД-18-63/05.10.2006 г. на ИД на АК, находящ се на административен адрес в гр. Хасково, ул. "Република" № 55, със застроена площ от 18 кв.м., брой етажи – един, с предназначение: хангар, депо, гараж; без стар идентификатор и номер по предходен план, като сградата е разположена в ПИ с идентификатор 77195.727.254, при съседни имоти с идентификатори: 77195.727.86, 77195.727.50, 77195.727.255 и 77195.727.253.

 

ОСЪЖДА М.М.А. с ЕГН ********** и Ф.А.А. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТЯТ на Г.М.А. ЕГН ********** и М.П.С. с ЕГН ********** сумата от общо 460 лв., представляваща деловодни разноски.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Хасково в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

СЪДИЯ : /п/ не се чете

Вярно с оригинала!

Секретар: Е.С.