№ 219
гр. Перник, 08.02.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ Въззивно гражданско
дело № 20241700500076 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 1057 от 26.10.2023 г., постановено по гр.д. 96/2023 г. Районен съд
гр. П. е осъдил Агенция „Пътна инфраструктура“ с адрес на управление: гр. София,
бул. Македония № 3 ДА ЗАПЛАТИ на Л. И. И., с ЕГН: ********** и адрес: гр. П., кв.
***, сумата от 4000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди –
болки, стрес и страдания, причинени на ищеца Л. И. И. вследствие претърпян от него
пътен инцидент – поради лошо състояние на пътен участък, ненадлежно стопанисван
от ответника по делото Агенция „Пътна инфраструктура“, довело до падане на скален
къс със значителни размери върху МПС, управлявано от ищеца в движение, който къс
причинява травми на ищеца като водач, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата 08.09.2022 г. /на която ищецът поканил ответника да заплати
обезщетение извънсъдебно/ до окончателното изплащане на вземането. Съдът е
отхвърлил исковата претенция за неимуществени вреди – болки, страдания и стрес, за
сумата от 2 000 лева, представляваща разликата между уважения размер от 4 000 лева
и пълния предявен размер от 6 000 лева, поради неоснователност на претенцията в
отхвърлената част. Със същото решение съдът се е произнесъл относно разноските.
В законоустановения срок по чл. 259 от ГПК е депозирана въззивна жалба от
Агенция „Пътна инфраструктура“, чрез юрк. Юлия Тодорова, с която се обжалва
решението на първата инстанция в осъдителната част, като се сочи, че същото е
неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено в нарушение на
материалния и процесуалния закон и неизяснена фактическа обстановка. Счита
направените от първата инстанция констатации и изводи за неправилни, като се излагат
подробни съображения в тази насока. Намира, че в хода на производството не е
установен по безспорен начин механизмът на реализиране на ПТП, но същият е бил
възприет от първата инстанция и същата е ангажирала отговорността на АПИ.
Направен е анализ на доказателствата събрани в хода на първоинстанционното
производство, като се излагат съждения, че същите неправилно са приети от съда,
което е довело до постановяване на неправилен съдебен акт. На следващо място с
въззивната жалба се изразява несъгласие, като твърди, че решаващият съд неправилно
1
е определил размера на присъденото обезщетение, като се сочи, че същият е силно
завишен, с оглед на степента и интензитета на претърпените болки и страдания. В
продължение са наведени твърдения, че в хода на производството пред първата
инстанция безспорно е доказано, че АПИ е изпълнила законовите си задължения за
осигуряване на безопасни условия за движение в процесния участък. Въз основа на
изложеното се моли съда да бъде отменено първоинстанционното решение като се
постанови ново, с което предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло. Прави се
алтернативно искане за намаляване размера на присъденото обезщетение. Прави се
искане за присъждане на сторените пред двете инстанции разноски. В условията на
евентуалност се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
процесуалния представител на ответната страна. С въззивната жалба не се представят и
не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответната страна – Л. И. И.,
чрез адв. В. О., с който се оспорва въззивната жалба, като същата се сочи за
неоснователна. Намира, че при постановяване на атакуваното решение, районният съд
правилно и законосъобразно е обсъдил всички писмени и гласно доказателства,
събрани по делото. Допълва, че след правилен анализ и преценка, съдът е постановил
правилен съдебен акт, с който е присъдил обезщетение за причинени неимуществени
вреди, вследствие на претърпян инцидент. В продължение се сочи, че от събраните по
делото доказателства по безспорен начин е доказана възприетата за правилна от
първата инстанция фактическа обстановка. Намира за безспорно установен и
механизма на настъпване на ПТП. Излагат се подробни съображения за
неоснователност на изложените във въззивната жалба твърдения. Моли се съда да
постанови решение, с което въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а
решението на първата инстанция да бъде потвърдено. Прави се искане за присъждане
на сторените пред въззивната инстанция разноски. Не се представят и не се сочи
необходимост от събирането на нови доказателства.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка,
съдът установява, че въззивната жалба е допустима и е съобразена с изискванията за
редовност по чл. 260 и 261 ГПК.
С въззивната жалба не е направено искане за събиране на нови доказателства във
въззивното производство по смисъла на чл. 266, ал. 2 и ал. 3 ГПК, поради което за
въззивния съд не възниква задължение да се произнесе служебно в процедурата по чл.
267 ГПК.
Доколкото във въззивната жалба не се представят и не се сочи необходимост от
събирането на нови доказателства, въззивният съд намира, че преценката за спазване
на разпоредбите на чл. 146 ГПК и правилността на фактическите и правни изводи на
първоинстанционния съд относно релевантните за спорното право факти, касае оценка
по съществото на спора, която въззивната инстанция следва да даде с решението си.
Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ДОКЛАДВА делото така, както е посочено в мотивите на разпореждането.
УКАЗВА на страните, че мотивите на настоящото разпореждане имат характер
на окончателен доклад на жалбата и отговора по реда на чл. 268, ал. 1 от ГПК.
2
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 06.03.2024 г. от 10.20
часа, за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото
разпореждане.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
3