№ 275
гр. Варна, 22.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Георги Йовчев
Членове:Николина П. Дамянова
Даниела Ил. Писарова
при участието на секретаря Дарина Б. Баева
като разгледа докладваното от Георги Йовчев Въззивно търговско дело №
20243001000248 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба от Б. И.
Д., чрез особения представител адв.С. И. против решение №64/29.03.2024 г. постановено по
гр. дело № 237/2023 г. по описа на Окръжен съд - Разград, с което е прието за установено, че
Б. И. Д. дължи на „Банка ДСК“ ЕАД суми, както следва: главница 30152,15 лв., договорна
лихва 845,55 лв. за периода 13.03.2021 г.-11.08.2021 г., лихвена надбавка за забава до
настъпване на изискуемост 67,79 лв. за периода 13.02.2021 г. - 11.08.2021 г. и разходи за
изискуем кредит в размер 120 лв., дължими по договор за кредит за текущо потребление от
31.05.2019 г., за които задължения е издадена заповед № 1060/13.08.2021 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 1747/2021 г., по описа на РРС.
Твърди, че решението е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Оспорва
наличието на облигационна връзка между страните по делото. Твърди, че предсрочната
изискуемост не е била надлежно обявена на длъжника преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за незабавно изпълнение, тъй като частният съдебен изпълнител е
залепил уведомлението без да посети адреса поне три пъти и без да потърси длъжника по
месторабота. По отношение претендираната сума за сторени разходи по кредита, в размер на
120 лв., излага, че такси в сочения размер не са договаряни между страните и не са част от
ОУ към договора. Иска отмяна на обжалваното решение на първата инстанция.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна
„Банка ДСК“ АД, в който въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Поддържа, че е
доказана облигационна връзка между страните, че длъжникът е неизправна страна, изпаднал
е в забава, а в последствие същият е уведомен за изискуемостта на кредита.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Предявен е иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК от „Банка ДСК“ АД за
приемане на установено съществуването на парично вземане на банката от Б. И. Д. за сумата
от 30 152.15 лева - главница по договор за кредит за текущо потребление №11/26124404 от
31.05.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 12.08.2021 г. до окончателно изплащане
на задължението; договорна лихва в размер 845.55 лв. за периода 13.03.2021 г. -11.08.2021 г.;
1
лихвена надбавка за забава до датата на настъпване на изискуемост в размер 67.79 лв., за
периода 13.02.2021 г. - 11.08.2021 г., разходи при изискуем кредит в размер 120 лв.
Ищецът излага, че между страните е сключен договор за кредит за текущо
потребление № 11/26124404 от 31.05.2019 г., по силата на който ответникът е получл кредит
в размер 35 000 лв., със срок за издължаване 120 месеца и краен падеж 31.05.2029 г. Ищецът
твърди, че е договорен погасителен план с фиксирани месечни вноски в размер 406.38 лв. и
падеж всяко 12 число на месеца. Сумата е отпусната по разплащателната сметка на
ответника и е усвоена изцяло от него. Поради забавяне в плащанията банката е обявила
кредита за предсрочно изискуем на осн. чл.18.2. от Общите условия на договора – при
възникване на просрочено плащане със забава над 90 дни и след уведомяване на
кредитополучателя. Твърди, че ответникът е забавил плащането на 5 месечни вноски, след
което банката е изпратила уведомление на длъжника за настъпила предсрочна изискуемост,
връчено чрез ЧСИ, като предсрочната изискуемост е настъпила на 12.08.2021 г.
Ответникът чрез назначения особен представител е оспорил иска с твърдения, че не е
надлежно уведомен за обявената предсрочна изискуемост поради нарушена процедура по
връчване на уведомлението от ЧСИ. Оспорва размера на задължението, обективирано в
извлечението от счетоводните книги на банката.
Варненският апелативен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на
събраните доказателства, в предметните предели на жалбата, приема за установено от
фактическа и правна страна следното: От приетите писмени
доказателства се установява, че в полза на въззиваемото дружество въз основа на подадено
заявление по чл.417 от ГПК е издадена заповед № 1060/13.08.2021 г. за изпълнение на
парично задължение по чл.417 ГПК по ч.гр.д. № 1747/2021 г. на РРС, с която длъжникът Б.
Д. е осъден да заплати на „Банка ДСК“ ЕАД сумите предмет на исковата претенция.
Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47 ГПК и на заявителя е указано да предяви
иск за вземанията си, съгл. чл.415 ал.1 т.2 ГПК. Съдът намира за неоснователни
доводите на въззивника относно липсата на валидно облигационно правоотношение,
доколкото видно от представените по делото доказателства, на 31.05.2019 г. между страните
е подписан договор за кредит за текущо потребление, чиято автентичност не е оспорена по
надлежния ред, по силата на който „Банка ДСК” ЕАД в качеството си на кредитор е
предоставила на Б. Д. в качеството на кредитополучател, кредит за текущо потребление в
размер 35 000 лв. Договорени са условията, при които ползваният кредит се олихвява, както
и начина на погасяване на задълженията по договора, съгласно приложен погасителен план,
с падеж на последна анюитетна месечна вноска 31.05.2029 г. В т.18.2 от общите условия,
подписани от кредитополучателя е предвидено право на кредитора да превърне кредита в
предсрочно изискуем в определени, изрично изброени случаи.
От заключението на вещото лице по назначената в първоинстанционното
производство се установява, че кредитът е усвоен еднократно и в пълен размер на 31.05.2019
г. като последната извършена погасителна вноска е на 21.05.2021 г. Поради допуснатата
забава в плащанията, банката е отнесла кредита като изцяло предсрочно изискуем на
05.07.2021 г. на осн. т.18.2 от ОУ, като към 12.08.2021 г. по счетоводните сметки на банката
са установени следните вземания по кредита: 30 152.15 лв. – главница, 845.55 лева -
договорна лихва за периода 13.03.2021 г. - 11.08.2021 г.; лихвена надбавка до настъпване на
изискуемост – 67.79лв., за периода 13.02.2021 г. - 11.08.2021 г. и разходи за изискуем кредит
в размер 120 лв.
Останалите въззивни възражения са сведени до обстоятелството настъпила ли е
предсрочната изискуемост на задължението по договора за кредит по отношение на Б. Д.,
предвид въведените твърдения за неспазена процедура по залепяне на уведомлението,
доколкото частният съдебен изпълнител е залепил уведомлението без да посети адреса поне
три пъти и без да потърси длъжника по месторабота. В този предметен обхват следва да се
произнесе и въззивния съд съобразно правилото на чл. 269, изр.2 ГПК.
Съгласно задължителните указания, дадени в т. 18 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на
2
ВКС, за да е предсрочно изискуемо вземането, произтичащо от договор за банков кредит,
правото на кредитора да направи кредита предсрочно изискуем следва да е упражнено преди
подаване за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил
длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Предсрочната изискуемост
на вземането настъпва от датата на връчване на длъжника на документа, съдържащ
волеизявлението на кредитора, ако към този момент са били налице обективните
предпоставки, обуславящи изискуемостта. Законът не предписва конкретен способ за
връчване на писмени съобщения между страните по договорните правоотношения, като в
съдебната практика се приема, че при липса на конкретна уговорка в договора за това,
редовно връчен на длъжника е документ, който му е предаден лично или на негов
пълномощник срещу подпис по правилата на ГПК, включително от нотариус или частен
съдебен изпълнител. В случай че в договора е бил уговорен начин за размяна на
кореспонденция между страните, редовността на връчването на уведомлението на кредитора
за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита се преценява според клаузите на
договора /в този смисъл решение №148 от 02.12.2016 г. на ВКС по т.д.№2072/2015 г., I т.о./.
Чл.18, ал.5 от ЗЧСИ посочва, че частният съдебен изпълнител може да връчва всякакви
покани, съобщения и отговори във връзка с гражданскоправни отношения, а по
разпореждане на съда - съобщения и призовки по граждански дела. В решение
№147/26.01.2021 г., постановено по т.д. №2256/2019 г. на ВКС, II т.о., е указано какви са
предпоставките за връчване на съобщение по реда на чл.47 от ГПК чрез залепване на
съобщение.
Нормата на чл.47 ГПК предвижда, че ответникът се счита за редовно уведомен,
когато в продължение на един месец не може да бъде намерен на посочения по делото адрес
и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението. Това правило не се прилага,
когато връчителят е събрал данни, че ответникът не живее на адреса, след справка от
управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг
начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението.
В този случай връчителят залепва уведомление на вратата или на пощенската кутия,
а когато до тях не е осигурен достъп - на входната врата или на видно място около нея.
Цитираната разпоредба в алинея 5 предвижда фикция, че е налице редовно уведомяване при
осъществяване на всички факти, предвидени в хипотези са на алинеи 1 – 3, въпреки че
реално такова не е извършено. Фикцията е създадена от законодателя с цел процесуална
дисциплина и осигуряване движението на исковото производство. Формирана е трайна и
непротиворечива практика на ВКС, че разпоредбата на чл. 47 ГПК е приложима и при
връчване на документи от ЧСИ, т. е. съдебният изпълнител може да фингира връчване на
поканата, ако са осъществени предвидените от чл. 47 ГПК факти.
В случаите, в които в договор между страните е посочен адрес за кореспонденция,
който съвпада с настоящия или постоянен адрес на страната, при поето задължение от
същата да уведоми писмено насрещната страна за промяна в адреса, връчването на
посочения адрес по реда на чл.47 ГПК на уведомление от ЧСИ следва да се счита редовно,
като за лицето, изпращащо поканата, не съществува задължение за посочване на друг адрес,
както и за ЧСИ не съществува задължение да издирва друг адрес, напр. този по месторабота,
в този смисъл е и решение N71/28.04.2022 г. на ВКС – IV г.о., постановено по реда на чл.290
от ГПК.
В договора между страните от 31.05.2019 г. е декларирано, че адрес за
кореспонденция за целите на договора на кредитополучателя Б. Д. е *****. В чл.16 от
договора, кредитополучателят Д. е приел, че е обвързан от посочения по-горе адрес, като
при промяна на адреса е поел задължение да уведоми писмено банката-кредитор, както и е
приел условието, посочено в чл.16, че всички книжа ще се връчват на посочения адрес, като
при липсата на възможност за връчване на този адрес, ще се считат за връчени.
По делото е представена покана – уведомление, с която банката твърди, че е обявила
кредита за предсрочно изискуем. Поканата е връчена по реда на чл.47 ГПК, като ЧСИ е
удостоверил, че адресът на кредитополучателя Б. Д. в ***** е посетен на 14.07.2021 г., като
3
лицето не е открито на адреса, а по данни на съпругата му В.М. Д.а, която не се е съгласила
да получи уведомлението, кредитополучателят Б. Д., живее в чужбина. В резултата на
констатацията на 14.07.2021 г. е осъществено залепване на уведомлението на входната врата,
като до 29.07.2021 г., лицето не се е явило за получаване на книжата, а от справката в НБД
липсват данни за друг адрес.
С оглед изложените обстоятелства относно договорните задължения на
кредитополучателя по отношение на адреса за кореспонденция и предвид събраните по
делото доказателства, следва да се приеме, че уведомлението за предсрочна изискуемост е
връчено редовно по реда на чл. 47 ГПК преди инициране на заповедното производство.
Ето защо, съдът намира, че предсрочната изискуемост, на която се позовава
кредитора в заявлението по чл. 417 от ГПК, е настъпила преди подаването му в заповедния
съд, с което е изпълнено и условието на чл.60, ал.2 от ЗКИ, съгласно което банката може да
поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от Гражданския
процесуален кодекс въз основа на извлечение от счетоводните си книги.
Последвало е инициирано от страна на банката – кредитор производство по реда на
чл.417 ГПК за снабдяване със заповед за изпълнение на парично задължение срещу
длъжника по процесния договор за кредит, позовавайки се на настъпила предсрочна
изискуемост на кредита. Тъй като заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при
условията на чл.47, ал.5 от ГПК, в хипотезата когато връчителят е събрал данни, че
длъжникът не живее на адреса, удостоверявайки това с посочване на източника на тези
данни в съобщението, това е обосновало и предявяването на иска по чл. 422, ал. 1, вр. чл.
415, ал.1, т.2 от ГПК.
Въззивникът не твърди изпълнение на паричното задължение, нито представя
доказателства в тази насока.
Дължимите суми по главница, лихви и такси са индивидуализирани от кредитора
както по основание, така и по размер, поради което съдът намира оплакванията на
въззивника в тази насока за неоснователни.
С оглед оплакванията в жалбата досежно дължимата по кредита лихва, съдът намира,
че същата с оглед договарянето като възнаграждение за банката-кредитор за ползването на
отпуснатия от нея паричен заем под формата на кредит за текущо потребление по см. на чл.
430, ал. 2 ТЗ е дължима, като размерът е определен индивидуално от страните по
договора.
Неоснователно е и възражението за наличие на неравноправни клаузи в договора за
кредит, доколкото от събраните по делото доказателства се установява, че до датата на
настъпване на предсрочната изискуемост, банката не е увеличавала лихвения процент.
Доколкото в чл.20 от договора страните са уговорили, че таксите за принудителното
събиране на вземането, платени от кредитора са за сметка на кредитополучателя, съдът
намира за неоснователно и възражението относно включването в извлечението от сметка на
сумата от 120 лева, представляващи разходи във връзка с предсрочната изискуемост на
кредита, а именно заплатени такси на ЧСИ за връчване на уведомлението.
Предвид изложеното по-горе, вземайки предвид всички представени и приети по
делото доказателства, настоящият състав на съда приема, че са налице всички предпоставки
за обявяване кредита за предсрочно изискуем по смисъла на чл.60, ал.2 ЗКИ, което обуславя
и основателността на иска по чл.422 ГПК.
Като е стигнал до същите правни изводи, РОС е постановил правилен съдебен акт,
поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
С оглед направеното искане и на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, въззивникът следва да бъде
осъден да заплати на въззиваемото дружество юрисконсултсковъзнаграждение в размер на
300 лева, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №64/29.03.2024 г. постановено по гр. дело № 237/2023 г.
по описа на Окръжен съд - Разград, с което е прието за установено, че Б. И. Д. дължи на
„Банка ДСК“ ЕАД суми, както следва: главница 30152,15 лв., договорна лихва 845,55 лв. за
периода 13.03.2021 г.-11.08.2021 г., лихвена надбавка за забава до настъпване на изискуемост
67,79 лв. за периода 13.02.2021 г. - 11.08.2021 г. и разходи за изискуем кредит в размер 120
лв., дължими по договор за кредит за текущо потребление от 31.05.2019 г., за които
задължения е издадена заповед № 1060/13.08.2021 г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 1747/2021 г., по описа на РРС.
ОСЪЖДА Б. И. Д., с ЕГН ********** от ***** ДА ЗАПЛАТИ на „БАНКА ДСК”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Московска” №19,
сумата от 300 (триста) лева, представляваща възнаграждение за защита от юрисконсулт, на
осн. чл.78, ал.8 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщението до
страните пред ВКС на РБългария при условията на чл.280, ал. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5