РЕШЕНИЕ
№ 984
гр. Благоевград, 20.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Татяна Д. Богоева Маркова
при участието на секретаря Миглена Ант. Каралийска
като разгледа докладваното от Татяна Д. Богоева Маркова Гражданско дело №
20231210102117 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от
“ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********, представлявано от А. А. -
Изпълнителен директор и И. Е. - Председател на УС, чрез процесуален представител Р. П., с
адрес: гр. С. против В. Н. Е., ЕГН **********, с адрес: гр. С..
С исковата молба се иска от съда да признае за установено по отношение на
ответника В. Н. Е., ЕГН **********, с адрес: гр. С., че дължи на “ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********, представлявано от А. А. - Изпълнителен директор и И. Е. -
Председател на УС, чрез процесуален представител Р. П., с адрес: гр. С., следните суми:
869,05 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за
периода м.05.2020г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва от 19.12.2022 г. до
окончателното изплащане на вземането, мораторна лихва за забава в размер на 115,37 лв. за
периода 15.09.2020 г. до 31.10.2022 г., както и 31,86 лв. - главница за услугата „дялово
разпределение“ за периода м.11.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от
19.12.2022 г. до окончателното изплащане на вземането и мораторна лихва за забава в
размер на 7,37 лв. за периода 31.12.2019 г. до 13.12.2022 г.
Претендира се присъждане на направените по делото съдебни разноски и
юрисконсултско възнаграждение.
Твърди се в исковата молба, че на 19.12.2022 г. ищцовото дружество е депозирало
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК с вх. № 282452 срещу В.
Н. Е., въз основа на което е било образувано ч.гр.д. № 68868/2022г., 128 състав, Софийски
районен съд, което след това е било изпратено по подсъдност на Районен съд Благоевград и
е било образувано ч.гр.д. № 375/2023 г, Районен съд - Благоевград. Твърди се, че по същото
е била издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу В. Н. Е. за сума в общ
размер от 869,05 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна
енергия /ТЕ/ за периода м.05.2020г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва от 19.12.2022 г.
до окончателното изплащане на вземането, мораторна лихва за забава в размер на 115,37 лв.
1
за периода 15.09.2020 г. до 31.10.2022 г., както и 31,86 лв. - главница за услугата „дялово
разпределение“ за периода м. 11.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от
19.12.2022 г. до окончателното изплащане на вземането и мораторна лихва за забава в
размер на 7,37 лв. за периода 31.12.2019 г. до 13.12.2022 г„ като претендираме и направените
по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Твърди се, че в срок В. Н. Е. е подал възражение срещу издадената срещу тях
Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК с № 322, като със съобщение, получено от
дружеството на 27.09.2023 г., съдията докладчик по ч.гр.д. № 375/21023 година, на Районен
съд - Благоевград е указал, че дружеството може да предяви иск относно вземането си в
едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса.
С оглед изложеното се твърди, че в законоустановения срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК е
предявен иск за установяване на вземането за консумирана и незаплатена топлинна енергия
/ТЕ/ срещу В. Н. Е..
Твърди се, че с Нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № 141, том
III, нотариално дело 71 от 2022 г. В. Н. Е. продал след процесният период топлоснабденият
имот негова собственост, находящ се в гр. С., като ответникът придобил имота по силата на
наследственото правоприемство, като наследник на Н. В.ов Е.. Сочи се, че в представеният
нотариален акт, с който ответника се разпорежда с имота, нотариуса е описал документите
въз основа на които изповядва сделката, следователно одобрява акта за разпореждане с
имота. Твърди се, че Н. В.ов Е. приживе е бил собственик на процесният имот - Договор за
замяна на недвижим имот, Молба за жилищно кредитиране.
Твърди се, че сградата, в която се намира процесния недвижим имот е топлоснабдена,
като съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/ се предвижда, че всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост (СЕС),
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти
на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.1, т.2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда,
определени в Наредба № 16-334/06.04.2007 за топлоснабдяването. С оглед изложеното се
сочи, че по силата на нормативните актове, ответниците са клиенти на ТЕ и за тях важат
разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на
енергетиката.
Посочва се, че съгласно чл.150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от
топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за
продажба на топлинна енергия от “Топлофикация София ЕАД на клиенти за битови нужди в
гр. София, които се изготвят от “Топлофикация София” ЕАД и се одобряват от Комисията за
енергийно и водно регулиране. Същите влизат в сила в едномесечен срок след
публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор
между топлопреносното предприятие и клиентите на ТЕ, без да е необходимо изричното им
приемане от страна на клиентите. С тези общи условия се регламентират търговските
взаимоотношения между клиентите на ТЕ и Дружеството: правата и задълженията на двете
страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на ТЕ; отговорностите при
неизпълнение на задълженията и др. Твърди се че ответниците не са упражнили правата си
по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ и спрямо тях са влезли в сила действащите за процесния период ОУ.
За процесния период се сочи, че действие имат Общите условия от 2016 г.,
публикувани във вестник „Монитор“ на 11.07.2016 г, като съгласно тях клиентът на
топлинна енергия изпада в забава в 45-дневен срок от издаването на фактурите: Чл. 33. (1)
Клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32,
ал.1 и ал.2 в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. (2) Клиентите са
длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на
2
периода, за който се отнасят.
Твърди се, че ответникът за абонатен № 183172, е използвал доставяната от
дружеството топлинна енергия през процесния период и не е погасил задължението си.
Сочи се, че законът предвижда три начина за изчисляване на годишното потребление:
Реален отчет, като монтираните уреди и водомери се отчитат всеки месец; 11 равни вноски и
една изравнителна; 11 прогнозни сметки и една изравнителна.
Излага се, че за процесния период начисляването на топлинната енергия е по
прогнозни суми, тоест на база потреблението през предходния отоплителен сезон. Твърди се,
че за процесния период и за процесния имот са издадени 3 бр. общи фактури и 7бр.
изравнителни фактури, като изравнителните фактури се издават на абонатен номер, ако
някой от етажните собственици не е успял да осигури достъп в рамките на двете дати -
посочени от фирмата за дялово разпределение, но на по - късен етап, преди изтичане на
срока за оспорване на общата фактура, бъде отчетен и се установи разминаване в
начисленото от фирмата за дялово разпределение и реалното потребление на абоната.
Излага се, че общите фактури издадени за процесния период са следните:
-Фактура № **********, издадена на 30.07.2020 г. за периода от м.05.2019 г. до
м.04.2020 г. на стойност 0,00 лв. – главницата е заплатена преди претендиране на вземанията
по съдебен ред. Същата не е заплатена в предвидения с Общите условия срок от 45 дни след
издаването й и върху сумата за главница е начислена мораторна лихва за периода от
15.09.2020 г. до 13.12.2022 г. в размер на 7,69 лв.
-Фактура № **********, издадена на 30.07.2021 г. за периода от м.05.2020 г. до
м.04.2021 г. на стойност 608,80 лв. Същата не е заплатена в предвидения с Общите условия
срок от 45 дни след издаването й и върху сумата за главница е начислена мораторна лихва за
периода от 15.09.2021 г. до 13.12.2022 г. в размер на 77,76 лв.
Твърди се, че изравнителните фактури издадени за процесния период са следните:
-Фактура № **********, издадена на 30.09.2021 г. за периода от м.07.2020 г. до
м.04.2021 г. на стойност 222,32 лв. Същата не е заплатена в предвидения с Общите условия
срок от 45 дни след издаването й и върху сумата за главница е начислена мораторна лихва за
периода от 15.11.2021 г. до 13.12.2022 г. в размер на 25,53 лв.
-Фактура № **********, издадена на 30.09.2021 г. за периода от м.05.2020 г. до
м.06.2020 г. на стойност 37,93 лв. Същата не е заплатена в предвидения с Общите условия
срок от 45 дни след издаването й и върху сумата за главница е начислена мораторна лихва за
периода от 15.11.2021 г. до 13.12.2022 г. в размер на 4,39 лв.
Твърди се, че отоплението, битовото горещо водоснабдяване, сградната инсталация и
т.н. нямат самостоятелен характер и не представляват самостоятелни вземания, подобна
разбивка по никакъв начин не е необходима за да очертае спорното право, тъй като се касае
за единна цена за продадена топлинна енергия макар и формирана от няколко компонента.
След като цената е еднаква се сочи, че е от значение единствено количеството на
отчетените компоненти, като се цитира съдебна практика в тази насока /Решение № 2379 от
08.04.2014 г. по в.гр.д. № 632/2014 г. на СГС/.
Сочи се, че на основание чл. 139 от Закона за енергетиката разпределението на
топлинна енергия между потребителите в сграда - етажна собственост се извършва по
системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице вписано в публичния
регистър по чл. 139а. В настоящия случай, в изпълнение на разпоредбата на чл. 1386 от ЗЕ,
собствениците в СЕС, в която се намира имота на ответниците, е твърди, че са сключили
договор за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ с фирма „Иста
България”ЕООД, която продава на “Техем сървисис" ЕООД своите дружествени дялове, за
предоставяне на услугата дялово разпределение на топлинна енергия.
3
Посочва се, че съгласно чл.140, ал.1, т.2 от ЗЕ сумите за ТЕ за процесния имот са
начислявани от “Топлофикация София” ЕАД по прогнозни месечни вноски, като след края
на отчетния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото
разпределение на ТЕ в сградата - ТЕХЕМ СЪРВИСИС ЕООД на база реален отчет на
уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-334 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Сочи се, че за имота на ответникът са издадени
изравнителни сметки, от които става ясно, че сумите за топлинна енергия за процесния имот,
са начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на
отоплителните тела в имота. Съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди се посочва, че в случай, че резултатът от изравнителните сметки е сума за
доплащане, то тя се прибавя към първата дължима сума за процесния период, а в случай, че
резултатът от изравнителната сметка е сума за възстановяване, се твърди, че от тях служебно
се приспадат просрочените задължения, като се започне от най-старото.
Сочи се, че основанието по отношение на претенцията за цена на услугата дялово
разпределение се съдържа във валидните за периода Общи условия, където в чл. 22, ал. 2, е
инкорпорирано задължение на клиентите на топлинна енергия да заплащат на продавача на
топлинна енергия, а именно „Топлофикация София” ЕАД, стойността на услугата. Посочва
се, че клиентите заплащат на Продавача стойността на услугата “дялово разпределение”,
извършвана от избрания от тях Търговец, а цената на извършената услуга дялово
разпределение се формира съгласно чл. 36 от Общите условия.
Сочи се, че редът и начинът на заплащане на услугата “дялово разпределение” се
определят от Продавача, съгласувано с Търговците, извършващи услугата „дялово
разпределение“ и се обявява по подходящ начин на Клиентите.
Твърди се, че издадените фактури за дялово разпределение да следните:
-Фактура № **********, издадена на 30.11.2019 г. за периода м.11.2019 г. на стойност
1,74 лв. Същата не е заплатена в срок от 30 дни след издаването й и върху сумата за
главница е начислена мораторна лихва за периода от 01.12.2019 г. до 13.12.2022 г. в размер
на 0,50 лв.
-Фактура № ********** издадена на 31.12.2019 г. за периода м. 12.2019 г. на стойност
1,74 лв. Същата не е заплатена в срок от 30 дни след издаването й и върху сумата за
главница е начислена мораторна лихва за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2022 г. в размер
на 0,49 лв.
-Фактура № ********** издадена на 31.01.2020 г. за периода м.01.2020 г. на стойност
1,74 лв. Същата не е заплатена в срок от 30 дни след издаването й и върху сумата за
главница е начислена мораторна лихва за периода от 01.02.2020 г. до 13.12.2022 г. в размер
на 0,46 лв.
-Фактура № ********** издадена на 28.02.2020 г. за периода м.02.2020 г. на стойност
1,74 лв. Същата не е заплатена в срок от 30 дни след издаването й и върху сумата за
главница е начислена мораторна лихва за периода от 01.03.2020 г. до 13.12.2022 г. в размер
на 0,46 лв.
-Фактура № ********** издадена на 31.03.2020 г. за периода м.03.2020 г. на стойност
1,74 лв. Същата не е заплатена в срок от 30 дни след издаването й и върху сумата за
главница е начислена мораторна лихва за периода от 01.04.2020 г. до 13.12.2022 г. в размер
на 0,45 лв.
-Фактура № ********** издадена на 30.04.2020 г. за периода м.04.2020 г. на стойност
1,74 лв. Същата не е заплатена в срок от 30 дни след издаването й и върху сумата за
главница е начислена мораторна лихва за периода от 01.05.2020 г. до 13.12.2022 г. в размер
на 0,43 лв.
-Фактура № ********** издадена на 31.05.2020 г. за периода м.05.2020 г. на стойност
4
1,74 лв. Същата не е заплатена в срок от 30 дни след издаването й и върху сумата за
главница е начислена мораторна лихва за периода от 01.06.2020 г. до 13.12.2022 г. в размер
на 0,42 лв.
-Фактура № ********** издадена на 30.06.2020 г. за периода м.06.2020 г. на стойност
1,79 лв. Същата не е заплатена в срок от 30 дни след издаването й и върху сумата за
главница е начислена мораторна лихва за периода от 01.07.2020 г. до 13.12.2022 г. в размер
на 0,46 лв.
-Фактура № ********** издадена на 31.07.2020 г. за периода м.07.2020 г. на стойност
1,78 лв. Същата не е заплатена в срок от 30 дни след издаването й и върху сумата за
главница е начислена мораторна лихва за периода от 01.08.2020 г. до 13.12.2022 г. в размер
на 0,44 лв.
-Фактура № ********** издадена на 31.08.2020 г. за периода м.08.2020 г. на стойност
1,78 лв. Същата не е заплатена в срок от 30 дни след издаването й и върху сумата за
главница е начислена мораторна лихва за периода от 01.04.2020 г. до 13.12.2022 г. в размер
на 0,43 лв.
-Фактура № ********** издадена на 30.09.2020 г. за периода м.09.2020 г. на стойност
1,79 лв. Същата не е заплатена в срок от 30 дни след издаването й и върху сумата за
главница е начислена мораторна лихва за периода от 01.10.2020 г. до 13.12.2022 г. в размер
на 0,42 лв.
-Фактура № ********** издадена на 31.10.2020 г. за периода м. 10.2020 г. на стойност
1,79 лв. Същата не е заплатена в срок от 30 дни след издаването й и върху сумата за
главница е начислена мораторна лихва за периода от 01.11.2020 г. до 13.12.2022 г. в размер
на 0,40 лв.
-Фактура № ********** издадена на 30.11.2020 г. за периода м.11.2020 г. на стойност
1,78 лв. Същата не е заплатена в срок от 30 дни след издаването й и върху сумата за
главница е начислена мораторна лихва за периода от 01.12.2020 г. до 13.12.2022 г. в размер
на 0,38 лв.
-Фактура № ********** издадена на 31.12.2020 г. за периода м.12.2020 г. на стойност
1,79 лв. Същата не е заплатена в срок от 30 дни след издаването й и върху сумата за
главница е начислена мораторна лихва за периода от 01.01.2021 г. до 13.12.2022 г. в размер
на 0,37 лв.
-Фактура № ********** издадена на 31.01.2021 г. за периода м.01.2021 г. на стойност
1,79 лв. Същата не е заплатена в срок от 30 дни след издаването й и върху сумата за
главница е начислена мораторна лихва за периода от 01.02.2021 г. до 13.12.2022 г. в размер
на 0,34 лв.
-Фактура № ********** издадена на 28.02.2021 г. за периода м.02.2021 г. на стойност
1,79 лв. Същата не е заплатена в срок от 30 дни след издаването й и върху сумата за
главница е начислена мораторна лихва за периода от 01.03.2021 г. до 13.12.2022 г. в размер
на 0,32 лв.
-Фактура № ********** издадена на 31.03.2021 г. за периода м.03.2021 г. на стойност
1,79 лв. Същата не е заплатена в срок от 30 дни след издаването й и върху сумата за
главница е начислена мораторна лихва за периода от 01.04.2021 г. до 13.12.2022 г. в размер
на 0,31 лв.
-Фактура № ********** издадена на 30.04.2021 г. за периода м.04.2021 г. на стойност
1,79 лв. Същата не е заплатена в срок от 30 дни след издаването й и върху сумата за
главница е начислена мораторна лихва за периода от 01.05.2021 г. до 13.12.2022 г. в размер
на 0,29 лв.
С разпореждане № 2585/18.11.2023г. съдията докладчик след като е извършил
5
проверка за редовност на исковата молба /чл.129 от ГПК/ и допустимост на предявените с
нея искове, в съответствие с чл.130 от ГПК, на основание чл.131 от ГПК е постановил
препис от поправената искова молба и доказателствата към нея да се изпрати на ответника, с
указание, че в едномесечен срок може да подаде писмен отговор, отговарящ на изискванията
на чл. 131, ал.2 от ГПК.
Изпратеното съобщение до ответника е връчено на 26.01.2024г. чрез неговата майка
Димитринка Бончева.
Видно от материалите по делото в указания на ответника едномесечен срок от
получаване на съобщението на 26.02.2024 г. е депозиран писмен отговор по заявената искова
молба от ответника, с който се оспорва исковата претенция, като неоснователна. По
отношение на дължимите суми за лихви по всяка една от фактурите се прави възражение за
изтекла давност по реда на чл. 111 б „в“, предл. 3 от ЗЗД.
Поддържа се, че не е ясно как е формирана сумата по исковата претенция, дали е
формирана от услуги, извършени от ищеца за един и същи период или се касае до различни
услуги, с различен период на извършване, с различно естество, които се посочват като две
отделни главници, за различни времеви периоди. Поддържа се, че не е посочено на какво
основание-законово или договорно се претендират сумите. Ответникът не оспорва факта, че
през процесния период до продажбата на апартамента е собственик на имота.
Оспорва фактурите, като частни свидетелстващи документи, като твърди, че същите
не са верни и не отразяват реално потребление на услугата.
С определение № 450/04.03.2024г. съдът е насрочил открито съдебно заседание по
делото, като се е произнесъл по доказателствените искания на страните, съобщил им е
проект на доклад по делото, като ги е напътил към процедура по медиация или друг способ
за доброволно разрешаване на спора.
С определение № 450/04.03.2024г., постановеното по делото на основание чл.220 от
ГПК е допуснато като трето лице помагач на страната на ищеца „ Техем сървисис” ЕООД с
ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, район Слатина, улица „
Проф.Георги Павлов“ №3, представлявано от М. П. С..
Третото лице помагач не се явява в съдебно заседание и не изразява становище по
делото.
В съдебно заседание ищецът не се явява законен представител, не се явява и
процесуален представител. Последният преди провеждане на всяка едно от съдебните
заседания е депозирал писмени молби, като поддържа предявените искове, изразява
становище за основателност и се иска уважаването им. Сторено е искане за присъждане на
разноски. Направено е и възражение за прекомерност на претендираното възнаграждение за
процесуален представител от страна на ответника.
Ответникът, редовно призован, не се явява, не се представлява. Единствено в първото
по делото съдебно заседание е направено искане да им се даде възомжност да постигане на
спогодба, след което не се явява представител в останалите проведен съдебни заседания.
Районният съд, преценявайки събраните, по делото, доказателства, по реда на чл. 12
ГПК и чл.235, ал.2 и ал.3 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
На 19.12.2022г. ищцовото дружество е депозирало заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК вх. № 282452/19.12.2022 г срещу В. Н. Е., въз основа на
което е било образувано ч.гр.д. № 68868/2022г., по описа на Софийски районен съд, което е
изпратено по подсъдност на Районен съд Благоевград и е образувано ч.гр.д. № 375/2023 г.,
по описа на Районен съд - Благоевград.
По ч.гр.д. № 375/2023 г. по описа на РС-Благоевград е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 159/27.02.2023г., с която е
6
разпоредено длъжникът В. Н. Е., ЕГН **********, с настоящ адрес гр. Б. да заплати на
заявителя „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, общ. Красно село ул. „Ястребец“ № 23Б, представлявано от изп. дир.
А. С. А., чрез процесуалния си представител - юрисконсулт Р. М. М., следните суми: - 869,05
лв. /осемстотин шестдесет и девет лева и пет стотинки/ - главница, представляваща
стойността на доставена и ползвана, но неизплатена от длъжника топлинна енергия за
периода от месец май 2020г. до месец април 2021г. за топлоснабден имот, находящ се в гр.
С., инсталация **********/аб.№ 183172, ведно със законната лихва върху нея от датата на
депозиране на заявлението в Районен съд София – 19.12.2022г., до окончателното изплащане
на вземането. - 115,37 лв. /сто и петнадесет лева и тридесет и седем стотинки/ - мораторна
лихва върху доставената и ползваната топлинна енергия за периода от 15.09.2020г. до
13.12.2022г. - 31,86 лв. /тридесет и един лева и осемдесет и шест стотинки/ - представляваща
сума за дялово разпределение за периода от месец ноември 2019г. до месец април 2021г. за
топлоснабден имот, находящ се в гр. С., инсталация **********/аб.№ 183172, ведно със
законната лихва върху нея от датата на депозиране на заявлението в Районен съд София -
19.12.2022г., до окончателното изплащане на вземането. - 7,37 лв. /седем лева и тридесет и
седем стотинки/ - мораторна лихва върху дяловото разпределение за периода 31.12.2019 г. –
13.12.2022г. - 25 лв. /двадесет и пет лева/ - платена държавна такса по делото и - 50 лв.
/петдесет лева/ - представляваща юрисконсултско възнаграждение, определено на основание
чл. 78, ал. 8 ГПК /Изм. - ДВ, бр. 8 от 2017г./ вр. чл.37 от Закона за правната помощ вр. чл. 26
от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК е връчена на 30.08.2023 година, като в
указания от съда едномесечен срок на 08.09.2023 година е депозирано възражение заведено
с вх. № 17815/08.09.2023 гжодина, като с Разпореждане от 11.09.2023г. съдът е указал на
заявителя, че може да предяви иск срещу длъжника за установяване на вземането си по
издадената Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в едномесечен срок от съобщаването,
като довнесе дължимата държавна такса и представи доказателства, че е предявил иска си в
посочения срок.
Видно е, че в законоустановеният едномесечен срок за предявяване на установителен
иск, от връчване на съобщението по чл. 415 от ГПК на 27.09.2023г., ищецът е депозирал на
13.10.2023г. настоящата искова молба, с която иска да се признае за установено по
отношение на ответника, че дължи сумите, присъдени с издадената Заповед за изпълнение
на парично задължение по ч.гр.д. № 375/2023г. по описа на Районен съд - гр. Благоевград.
Ето защо и въз основа на изложеното съдът намира, че предявеният иск е допустим и
за ищеца е налице правен интерес от търсената защита с предявения по чл. 422 от ГПК иск.
От представения и приет като доказателства по делото Нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот № 141, том I, рег. № 2438, дело № 71/2022 година, е, че на
13.07.2022 година В. Н. Ермиев е продал на Г. А. П. и К. П. С. по 1/2 идеална част на вески
един от тях процесния недвижим имот, а именно апартамент № 6, находящ се в гр. С..
Видно от представените по делото писмени доказателства – молба от държавна
спестовна каса ДСК „Жилищно кредитиране“, договор за замяна на държавен /ведомствен/
недвижим имот с имот собственост на граждани от 29.08.1990 година е, че Н. Е. е
собственик на процесния недвижим имот до неговата продажба - 13.07.2022 година, което
обстоятелство не се оспорва от ответника, което обстоятелство е обявено и за ненуждаещо
се от доказване.
Видно от представения Договор № 1223/23.10.2001 година сключен между „Техм
Сървисиз“ ЕООД и Етажната собственост за адрес гр. С., както и протокол от проведеното
на 11.10.2001 г. Общо събрание на собствениците на етажната собственост, находяща се в
гр. С. и списък на етажните собственици, с подписите си са удостоверили съгласието си да
се сключи договор с фирма „Техм Сървисиз“ ЕООД, за индивидуално измерване на
7
потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и
топла вода и издаване на обща и индивидуални сметки.
От представените по делото доказателства се установява, че ищцовото дружество е с
предмет на дейност производство на топлинна енергия, пренос на топлинна енергия,
производство на електрическа и топлинна енергия.
Съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ/, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от
топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за
продажба на топлинна енергия от "Топлофикация София АД на потребители за битови
нужди в гр. София, които се изготвят от "Топлофикация София" ЕАД и се одобряват от
Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет. Същите влизат в
сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен
ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите
на топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане от страна на
потребителите. С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения между
потребителите на топлинна енергия и Дружеството: правата и задълженията на двете
страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия;
отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. За процесния период в сила са
били Общи условия за продажба на топлинна енергия от "Топлофикация София" АД на
потребители за битови нужди в гр. София, от 2016 г., публикувани във вестник „Монитор“
на 11.07.2016 г. /приложени в заповедното производство в четлив вид/.
По делото са представен и договор № Д-0-67/03.06.2020 година при общи условия за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия по чл. 139в от Закона за
енергетиката, сключен между Топлофикация София ЕАД и Техем Сървисис ЕООД /л. 33-36
от делото/.
По делото и представено и прието Съобщение към фактура № **********, с дата на
издаване/дата на данъчно събитие - 31.07.2021 година, от която става ясно, че за отчетен
период 01.05.2020 година до 30.04.2021 година е издадена обща фактура, с отразени в
същата данни – топлинна енергия за периода от 01.05.2020 година до 30.06.2020 година – в
размер на 66,09 лева; топлинна енергия за периода 01.07.2020 година до 30.04.2021 година –
в размер на 465,67 лева, или общо дължима сума с ДДС 638,11 лева, от които платени суми
по фактурата 29,31 лева, или дължима сума към 13.08.2021 година в размер на 608,80 лева.
Към Съобщението са описани издадените кредитни известия към фактури за прогнозно
начислена топлинна енергия за периода 01.05.2020 година до 30.04.2021 година, като е
посочен периода на издаване, номер на фактурата и стойност, обща дължима сума 906,40
лева, както и са отразени кредитните известия, а именно: за месец май 2020 година е
издадена фактура № ********** на стойност 30,32 лева с кредитно известие **********; за
месец юни 2020 година е издадена фактура № ********** на стойност 29,31 лева с кредитно
известие **********; за месец юли 2020 година е издадена фактура № ********** на
стойност 75,25 лева с кредитно известие **********; за месец август 2020 година е издадена
фактура № ********** на стойност 75,27 лева с кредитно известие **********; за месец
септември 2020 година е издадена фактура № ********** на стойност 70,25 лева с кредитно
известие **********; за месец октомври 2020 година е издадена фактура № ********** на
стойност 74,40 лева с кредитно известие **********; за месец ноември 2020 година е
издадена фактура № ********** на стойност 95,31 лева с кредитно известие **********; за
месец декември 2020 година е издадена фактура № ********** на стойност 90,42 лева с
кредитно известие **********; за месец януари 2021 година е издадена фактура №
********** на стойност 90,95 лева с кредитно известие **********; за месец февруари 2021
година е издадена фактура № ********** на стойност 90,13 лева с кредитно известие
**********; за месец март 2021 година е издадена фактура № ********** на стойност 93,96
лева с кредитно известие **********; за месец април 2021 година е издадена фактура №
8
********** на стойност 90,80 лева с кредитно известие **********.
По делото и представено и прието Съобщение към фактура № **********, с дата на
издаване/дата на данъчно събитие - 31.07.2021 година, от която става ясно, че за отчетен
период 01.05.2019 година до 30.04.2020 година са е издадена обща фактура, с отразени в
същата данни – топлинна енергия за периода от 01.05.2019 година до 30.06.2019 година – в
размер на 128,74 лева; топлинна енергия за периода 01.07.2019 година до 30.03.2020 година
– в размер на 701,29 лева; топлинна енергия за периода от 01.04.2020 година до 30.04.2020
година – в размер на 68,78 лева, или общо дължима сума с ДДС 1078,57 лева с ДДС, с
отразен срок на плащане 14.09.2020 година. На гърба на съобщението е отразена
информация за окончателно задължение за периода от 01.05.2019 година до 30.04.2020
година, както следва: сума за реално консумирана топлинна енергия за периода 01.05.2019
година до 30.04.2020 година – 1078,57 лева; обща сума за възстановяване чрез прихващане
от бъдещи сметки във връзка с промяна на цената на топлинна енергия – 52,92 лева;
прихваната сума за месец юни 2020 година – 29,31 лева; прихваната от обща фактура – 23,61
лева; оставаща сума за възстановяване чрез прихващане – 00,00 лв.; окончателна сума за
доплащане по обща фактура – 1054,96 лв. Отразени са издадените кредитните известия към
фактурата за прогнозно начислена топлинна енергия за 01.05.2019 година до 30.04.2020
година, като е посочен периода на издаване, номер на фактурата и стойност, обща дължима
сума 586,63 лева, както и са отразени кредитните известия, а именно: за месец май 2019
година е издадена фактура № ********* на стойност 33,30 лева с кредитно известие
**********; за месец юни 2019 година е издадена фактура № ********* на стойност 27,74
лева с кредитно известие **********; за месец юли 2019 година е издадена фактура №
********* на стойност 43,48 лева с кредитно известие **********; за месец август 2019
година е издадена фактура № ********* на стойност 42,08 лева с кредитно известие
**********; за месец септември 2019 година е издадена фактура № ********* на стойност
43,48 лева с кредитно известие **********; за месец октомври 2019 година е издадена
фактура № ********* на стойност 43,48 лева с кредитно известие **********; за месец
ноември 2019 година е издадена фактура № ********* на стойност 55,09 лева с кредитно
известие **********; за месец декември 2019 година е издадена фактура № ********* на
стойност 60,56 лева с кредитно известие **********; за месец януари 2020 година е
издадена фактура № ********* на стойност 61,97 лева с кредитно известие **********; за
месец февруари 2020 година е издадена фактура № ********* на стойност 60,38 лева с
кредитно известие **********; за месец март 2020 година е издадена фактура № **********
на стойност 68,27 лева с кредитно известие **********; за месец април 2020 година е
издадена фактура № ********** на стойност 46,80 лева с кредитно известие **********.
По делото е представена и справка за начислени фактури за дялово разпределение за
месеците от месец ноември 2019 година до месец септември 2021 година, която е отразена за
месец за който се издава, номер на документа, дата на издаване на документа, сума по
документа, главница, лихва и общо дължима сума и период на начисление /л. 96/.
По делото съдът е допуснал и назначил съдебно-техническа експертиза, изготвена от
вещото лице инж. А., което съдът кредитира като пълно, ясно и обосновано. От
заключението по изготвената съдебно- техническа експертиза се потвърждава, че дяловото
разпределение на топлинна енергия в СЕС за клиента са начислени в съответствие с
действащата нормативна уредба в областта на енергетиката чл.68. чл.69. чл.71 ал.2 и
приложение към чл. 61 т.5.2, т. 6.1.1 съгласно Наредба № Е-РД-04-1 от12.03.2020г и чл. 1396
от ЗЕ, като дялово разпределение на топлинната енергия в сгради - етажна собственост е
извършено от фирма “Техем сервисис” ЕООД съгласно чл.139а от ЗЕ и чл. 68 , чл.69 към
приложение чл. 61.т.5.2, т.6.1.1, т.6.1.3 от Наредба № Е-РД-04-1 Обн. ДВ. бр.25 от 20 Март
2020г. Вещото лице посочва, че фактурираните сумите за топлина енергия за даденият
период от м.05.2020г.до м.04.2021г. и отчетената топлинна енергия за дялово разпределение,
като изчислените суми за топлоенергия по отделните компоненти са дадени в таблична
9
форма и начислени в съответствие с действащата нормативна уредба в областта на
енергетиката чл.68, чл.69 и приложение към чл.61т.5.2,т.6.1.1 т.6.4 от Наредба № Е-РД-04-
1от12.03.2020г. и чл.139аотЗЕ. Сумите за топлинна енергия за имота на клиент с абонатен
№183172 са начислени съгласно действащата нормативна уредба в областта на енергетиката
за процесния период.
В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението.
По делото съдът е допуснал и назначил съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от
вещото лице Р. В., което съдът кредитира като пълно, ясно и обосновано. От заключението
по изготвената съдебно-счетоводната експертиза се установява, че вещото лице е
констатирало задължение на Е., което не е заплатено за сума за топлинна енергия за адрес:
град С. за процесния период м.05.2020 г. до м.04.2021 г. в размер на 869,05 лева, а за периода
от месец ноември 2019 година до месец април 2021 година касаеща главницата за дялово
разпределение вещото лице е посочило, че сумата възлиза в размер на 31,86 лева.
Посочва се, че на 31.07.2021 г. е издадена обща фактура № ********** за отчетния
период 01.05.2020 година до 30.04.2021 г. на обща стойност 638,11 лв., като вещото лице в
таблица № 3 е посочила МВч изразходвана топлинна енергия за отопление и за подгряване
на вода по периоди по ежемесечни фактури и по изравнителна фактура №
**********/31.07.2021 г Посочва се, че на 30.09.2021 г. са издадени дебитни известия, както
следва:ДИ № **********/30.09.2021 г. към фактура № **********/30.06.2020 г. на обща
стойност 37.93 лв. с ДДС с основание „корекция ТЕ за БГВ за периода 05,2020-06,2020 г“ за
0,474007 МВч.; ДИ № **********/30.09.2021 г. към фактура № **********/30.04.2021 г. на
обща стойност 222,32 лв. с ДДС с основание „корекция ТЕ за БГВ за периода 07.2020-
04.2021 г“ за 2,256960 МВч. В таблица № 3 вещото лице е посочила МВч изразходвана
топлинна енергия за отопление и за подгряване на вода по периоди по ежемесечни фактури
и по изравнителна фактура № **********/31.07.2021 г. За периода м.05.2020 г. – 04.2021 г.
вещото лице посочва, че е фактурирана топлинна енергия за отопление за 1,030147 МВч на
стойност 101,45 лв. с ДДС и топлинна енергия за БГВ за 8,310558 МВЧ на стойност 804,95
лв. с ДДС. Общо ТЕ: 9,340705 МВч за 906,40 лв. с ДДС съобразно действащите цени за ТЕ.
Размерът на законната лихва върху главницата за дължима топлинна енергия, считано
от 15.09.2020 г. до 13.12.2022 г. е в общ размер на 147,46 лева посочена по периоди в
таблица №5, а размерът на законната лихва върху главницата за дължима услуга „дялово
разпределение“, считано от 31.12.2019 г. до 13.12.2022 г. е в общ размер на 7,37 лева
посочена по периоди в таблица № 6.
В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението.
Въз основа на така установените факти по делото съдът прави следните правни
изводи:
Предявените искове са с правно основание чл.422 , ал.1 от ГПК, във връзка с чл. 415,
ал.1 от ГПК, във връзка с чл.410 от ГПК, във връзка чл. 153, вр. чл. 149 от ЗЕ, във връзка с
чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Възражението на ответника за погасяване на част от вземането по давност е с правно
основание чл.111, б.“в“ от ЗЗД.
Основателността на предявените искове за цена на потребена ТЕ изисква
кумулативното установяване от страна на ищеца на следните материални предпоставки: за
процесния период ответника е бил абонати на дружеството и потребители на топлинна
енергия за битови нужди по смисъла на Закона за енергетиката, и доставянето на
топлоенергия за процесния период на топлоснабден имот, посочен в исковата молба, за
който се дължи посочената в исковата молба сума за главница. Ищецът следва да докаже
основанието и размера на иска за мораторна лихва, както и дължимостта от ответника на
сумата за дялово разпределение.
10
Ответникът следва да докаже възраженията, наведени в отговора, както и заплащане
на дължимите суми, в случай че твърдят такова.
Предявените искове са процесуално допустими - налице са активно и пасивно
легитимирани страни и правен интерес от предявяване на иска - ищецът претендира
установяване съществуването на насрещна престация /вземане/ при твърдение за наличие на
валидно правоотношение между страните за продажба на топлиннна енергия при публично
известни общи условия и неизпълнение на насрещното задължение на ответната страна по
тази правна връзка да заплати топлинна енергия за процесния период.
По реда на чл.410 от ГПК в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение по
ч.гр.д.№ 375/2023г. Заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК е връчена на длъжника на
30.08.2023 година, като в законоустановения срок е депозирано възражение с вх. №
17815/08.09.2023 година, като с Разпореждане от 14.09.2023г. съдът е указал на заявителя, че
може да предяви иск срещу длъжника за установяване на вземането си по издадената
Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в едномесечен срок от съобщаването, като довнесе
дължимата държавна такса и представи доказателства, че е предявил иска си в посочения
срок. Видно е, че в законоустановения едномесечен срок за предявяване на установителен
иск, от връчване на съобщението по чл. 415 от ГПК на 27.09.2023г., ищецът е депозирал на
13.10.2023г. настоящата искова молба, за спазването на който съдът следи служебно,
съгласно т. 5а от Тълкувателно решение № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС е подал настоящата
искова молба.
Следва да се отбележи, че с исковата молба претенцията за мораторна лихва за забава
в размер на 115,37 лв. е поискана за периода 15.09.2020 г. до 31.10.2022 г. Няма пречка в
исковото производство по чл. 422 ГПК ищецът да поиска по-малка сума или по-малък
период от претендирания в заповедното производство.
По същество на доводите:
Според действащата към настоящия момент разпоредба на чл. 150, ал. 1 ЗЕ,
продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на
топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на
договора не е предвидена/. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и
в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни
след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
потребителите /чл. 150, ал. 2 ЗЕ/.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ "клиенти на топлинна енергия" са всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1
ЗЕ императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното
предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота -
собственост или вещно право на ползване. Следователно, купувач /страна/ по сключения
договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или
лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да
заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило
в облигационни правоотношения с ищцовото дружество.
Изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване като клиенти /потребители/ на топлинна енергия за
битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие
обаче не е изчерпателно. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и
правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на
одобрените от КЕВР публично известни общи условия, този правен субект дължи цената на
11
доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди. Договорът между това трето
ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК,
напр. с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното
дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот
/мотиви по т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълкувателно дело
№ 2/2017 г., ОСГК/.
Договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот от етажна собственост
може да бъде както изричен писмен /при постигане на съгласие относно същественото
съдържание на договора/, така и презюмиран /сключен със самия факт на придобиване на
собствеността или вещното право на ползване/, като всеки нов договор за този имот,
сключен по който и да е от двата начина /изричен или презюмиран/, преустановява
действието за в бъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго лице.
Претенциите на ищцовото дружество произтичат от възникнали облигационни
отношения с ответника по силата на сключен Договор за доставяне на топлинна енергия и за
дялово разпределение.
В настоящата хипотеза не се спори, че страните са се намирали в облигационни
отношения по силата на Договор за доставяне на топлинна енергия, като освен него,
отношенията им са регулирани и от Общи условия към него. Твърдения в противна насока,
липсват.
Ответника Е. е оспорил, че от исковата молба не става ясно как са формирани сумите
по отделните факстури и доколко посоченото за потребление е действително потребено на
място, като оспорва фактурите като частни свидетелстващи документи.
С придобиването на имота в сграда в режим на етажна собственост, присъединена
към топлоснабдената мрежа, в която се ползва в топлинна енергия за битови нужди,
ответникът е станал потребител на топлинна енергия /енергийни услуги/ по смисъла на
параграф 1, т. 43 ДР ЗЕ.
По делото е отделено като безспорно между страните обстоятелството, че ответникът
е бил собственик на топлоснабдения имот до момента, в който същият не е продаден на
трето лице, а именно на 13.07.2022 година процесният имот е бил продаден на Гергана
Панчева и Красимир Стоименов /видно от нотариален акт за продажба на недвижим имот №
141, том I, рег. № 2438, дело № 71/2022 година/. С оглед изложеното и обстоятелството, че се
претендира от ищеца незаплатена топлинна енергия за периода от месец май 2020 година до
месец април 2021 година, респ. за дялово разпределение за месец ноември 2019 година до
месец април 2021 година, то този период обхваща периода преди процесния имот да бъде
продаден на трето лице – към 13.07.2022 година, поради което съдът намира, че същият е
бил ползвател на топлинна енергия за сочения в исковата молба период.
Предвид изложеното съдът намира, че страните са били обвързани от валидно
облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия досежно
процесния имот, находящ се в гр. София през процесния отчетен период, поради което
дължи заплащане на задълженията.
С публикуване от топлопреносното предприятие на одобрените от ДКЕВР общи
условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване /в
случая за процесния период това са Общи условия от 2016год., публикувани на
11.07.2016год., в сила от 10.08.2016год./, без да е необходимо изрично писмено приемане от
потребителите - арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ, т. е. договора за продажба се счита за сключен с
конклудентни действия, като няма доказателства ответника да е направил предложения за
промени в общите условия, поради което и същите го обвързват. Това е изрично предвидено
от закона изключение от общия режим за сключване на сделки при общи условия - / чл. 16 от
12
ЗЗД/. Правното действие на сключения договор за продажба попада под приложното поле на
ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно правоотношение е възникнало между търговец е
физическо лице и за тях следва да се прилагат нормативните правила, уредени в ЗЗД - арг.
чл. 318, ал. 2 . Този договор не е търговска сделка, тъй като негов предмет представлява вещ
за лично потребление (топлинна енергия - арг. чл. 110, ал. 2 ЗС) и купувачът е физическо
лице.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на ТЕ в сграда -
етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото
разпределение на топлинна енергия между страните в сградата се осъществява от
топлопреносното предприятие или от доставчик на ТЕ самостоятелно или чрез възлагане на
лице, вписано в публичния регистър по смисъла на чл. 139а ЗЕ. Начинът за извършване на
дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл. 139 - чл. 148) и в Наредба № 16-ЗЗ4 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г.). Топлинната енергия за
отопление на сграда - етажна собственост се разделя на ТЕ, отдадена от сградна инсталация,
ТЕ за отопление на общите части, и ТЕ за отопление на имотите в сграда - етажна
собственост - арг. чл. 142, ал. 2 ЗЕ. Съгласно чл. 145, ал. 1 ЗЕ ТЕ за отопление на имотите в
сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални
топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
По делото не се спори, че сградата - етажна собственост /в която се намира
процесният имот/ е присъединена към топлопреносната мрежа, като е възложено
извършването на индивидуално измерване на потреблението на ТЕ и вътрешно
разпределение на разходите за отопление и топла вода на третото лице - помагач. В тази
връзка е представен и Протокол от проведено Общо събрание на етажните собственици,
където се намира процесния имот, на което е взето решение за сключване на договор с
фирма за дялово разпределение/топлинен счетоводител/ за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ
разпределението на топлинната енергия в сграда – етажна собственост се извършва по
система за дялово разпределение. Начинът на извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в ЗЕ /чл. 139- чл. 148/ и в Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването. По делото е приложен Договор № Д-0-67/ 03.06.2020 г. между
„Топлофикация София“ ЕАД и „Техем сървисис“ ЕООД, от което е видно, че ищеца и
третото лице[1]помагач са били валидно обвързани по облигационно правоотношение,
касаещо редовно и точно отчитане на доставената от топлопреносното предприятие енергия
в обектите на етажната собственост.
От изготвената по делото съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото
лице инж. А., по безспорен начин се установи, че дяловото разпределение на топлинна
енергия в СЕС за клиента са начислени в съответствие с действащата нормативна уредба в
областта на енергетиката чл.68. чл.69. чл.71 ал.2 и приложение към чл. 61 т.5.2, т. 6.1.1
съгласно Наредба № Е-РД-04-1 от12.03.2020г и чл. 1396 от ЗЕ, като дялово разпределение на
топлинната енергия в сгради - етажна собственост е извършено от фирма “Техем Сервисис”
ЕООД съгласно чл.139а от ЗЕ и .чл. 68 , 69 и приложение към чл. 61 .т.6.1.1, т.6.1.3
Наредба№ Е-РД-04-1от12.03.2020г. Установи се, че фактурираните сумите за топлина
енергия за даденият период от м.05.2020г.до м.04.2021г. и отчетената топлинна енергия за
дялово разпределение, като изчислените суми за топлоенергия по отделните компоненти са
в съответствие с действащата нормативна уредба в областта на енергетиката
чл.61т.5.2,т.6.1.1 т.6.4 от Наредба № Е-РД-04-1от12.03.2020г. и чл.139аотЗЕ, както и, че
сумите за топлинна енергия за имота на клиент с абонатен №183172 са начислени съгласно
действащата нормативна уредба в областта на енергетиката за процесния период.
С оглед на горното, съдът приема, че за процесния имот на ответника е доставяна
топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената енергия е
13
измервано коректно. В тази връзка намира стореното от ответника в писмения отговор
оспорване за неоснователно.
Доколкото купувачът дължи цената на реално потребената енергия, то при определяне
дължимата цена съдът съобрази изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза.
Вещото лице в заключението си сочи, че Е. дължи сума за топлинна енергия за адрес:
град С. за процесния период м.05,2020 г. до м.04,2021 г. сумата в размер на 869,05 лева.
Съдът, като взе предвид изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза
намира, че следва да бъде уважен в пълен размер иска за неплатена топлинна енергия за
периода от месец май 2020 година до месец април 2021 година в размер на 869,05 лева, в
каквато насока е и заключението на вещото лице. Уважената главница следва да се присъди
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК пред
Софийски районен съд -19.12.2022г. до окончателното плащане.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД касаеща неплатената топлинна енергия,
съдът намира същата за основателна.
Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Когато денят за
изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му -
чл. 84, ал. 1 ЗЗД, а когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава,
след като бъде поканен от кредитора - чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване
съществуването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава, както и размера на
претенцията си.
За исковия период приложими са Общите условия за продажба на ТЕ от ЕАД,
одобрени с Решение № 0У-1 от 27.06.2016 г. на ДКЕВР, на основание чл. 150 ЗЕ, и
публикувани във в-к "Монитор" на 11.07.2016 г., в сила от 12.08.2016 г. Според чл. 33, ал. 1 и
ал. 2 от Общите условия на ищеца за продажба на ТЕ на Топлофикация София ЕАД клиента
заплаща дължимите месечни суми за топлинна енергия в 45 дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят.
Според чл. 33, ал. 4 от Общите условия от 2016 г., продавачът начислява обезщетение
за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са
заплатени в срока по ал. 2, т. е. ако не са заплатени в 45-дневен срок след издаване на обща
фактура за отчетния период, определена на база изравнителните сметки.
По аргумент за противното съдът приема, че клиентите на ТЕ не дължат обезщетение
за забава върху прогнозно начисляваната месечно ТЕ по чл. 32, ал. 1 от Общите условия.
Върху окончателно определените по размер суми въз основа на реалния отчет на
доставеното количество ТЕ (чл. 32, ал. 3) клиентите дължат обезщетение за забава, ако не са
заплатили сумите в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 2).
За да може обаче потребителите на ТЕ да изпълнят задължението си да заплатят на ищеца
тези суми, е необходимо дружеството да окаже необходимото съдействие, като предостави
информация относно дължимата сумата, издавайки фактурата, предвидена в чл. 32, ал. 3 от
Общите условия. С оглед на това следва да се приеме, че 45-дневният срок тече от
издаването на фактурата за съответния отчетен период, а не от изтичането му, в случай че
същата е издадена след изтичането на периода. При осъщественото по реда на чл. 20 ЗЗД
тълкуване на горепосочените клаузи, съдът приема, че предвиденият 45-дневен срок за
изпълнение на задълженията по чл. 32, ал. 3 от Общите условия не би могъл да тече преди
изготвянето на изравнителните сметки и издаването на фактура от страна на ищеца.
Необходимостта от изравняване на действително потребеното количество ТЕ с
начисленото за периода /отоплителния сезон/ отлага изпълнението на клиентите до
извършването му, респ. осчетоводяването му. До тогава кредиторът не може да иска
14
изпълнение. Предвид изложеното, задължението за плащане на дължимата ТЕ при
действието на ОУ от 2016 г. е срочно и забавата на клиента настъпва след изтичане на
съответния 45 - дневен срок, считано от издаване на общата фактура (или от 15 септември на
съответната година. За изпадане в забава не е необходимо обявяването на фактурите на
интернет страницата на продавача, нито отправянето на изрична покана до длъжника за
плащане (в този смисъл решение № 264821/16.07.2021 г. по в. гр. д. № 1732/2021 г. по описа
на СГС, III-Б състав, решение № 995/03.05.2022 г. по в. гр. д. № 6245/2021 г. по описа на
СГС, II-А състав, решение №261817/31.05.2022 г. по в. гр. д. № 11002/2020 г. по описа на
СГС, II-А състави др.).
Съдът намира на първо място, че претенцията за мораторна лихва за периода от
15.09.2020г. до 15.09.2021г. е неоснователна. В исковата молба ищецът е поддържал, че
ответникът е заплатил главницата по фактура № **********/30.07.2020г. за периода от
м.05.2019г. до м. 04.2020г., но не я е заплатил в предвидения в ОУ 45 дневен срок след
издаването й и с оглед посоченото претендира върху същата лихва за забава. По делото
ищецът не е ангажирал доказателства в какъв размер е била посочената главница, на коя
дата е платена, с оглед преценка от съда на дължимостта на същата респ. нейния размер,
поради което в тази част искът за мораторна лихва е неоснователен.
По отношение на претенцията за мораторна лихва за периода от 15.09.2021г. до
31.10.2022г. /съобразно петитума на исковата молба/. Вещото лице, съобразявайки е дало
заключение, че за периода от 15.09.2020 година до 13.12.2022 година дължимата се лихва за
забава възлиза в размер на 147,46 лева. В настоящия случай, съдът констатира, че вещото
лице е изчислило дължимата се лихва за забава за период извън процесния такъв, но като взе
предвид, че за този период искът е основателен по основание на осн. Чл. 162 от ГПК с
помощта на лихвен калкулатор изчисли, че дължимата лихва за неплатените суми за този
период е в размер на 96, 14лв., до който искът следва да бъде уважен, а за разликата над
посочения размер дзо претендирания от 115, 37 лв. следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
По делото от страна на ответника е направено възражение за изтекла погасителна
давност по отношение на претендираните лихви за забава.
Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени с в Тълкувателно
решение № 3/18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, вземанията на
топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на
доставчици на комуникационни услуги, са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б.
"в" ЗЗД, и за тях се прилага тригодишната давност.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., и за
преодоляване на последиците, за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното
положение/13.05.2020 г./ спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се
погасяват или придобиват права от частноправните субекти.
Предявяването на иска спира течението на давността, като в случая искът е предявен
на 19.12.2022 година /датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в РС-София/, като при съобразяване на
разпоредбата на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., и за преодоляване на
последиците, и обстоятелството, че за периода 13.03.2020 г. - 13.05.2020 г., течението на
давностния срок е било спряно, то в процесната хипотеза извън погасителната давност са
всички вземания, чиято изискуемост настъпва на 19.10.2019 /19.12.2022 г. минус периода на
извънредно положение/. Следователно извън погасителната давност са всички вземания,
чиято изискуемост настъпва след и на 19.10.2019 г. по аргумент от нормата на чл. 114, ал. 1
ЗЗД.
15
В процесния случай, съобразно изложените по-горе съображения, претендираната
лихва за забава за периода от 15.09.2021 година до 13.10.2022 година не са погасени по
давност, поради което съдът намира възражението на ответника за изтекла погасителна
давност за неоснователно.
Относно претенцията за стойността на услугата дялово разпределение съдът намира
следното: По силата на чл. 22 от Общите условия на ищеца дяловото разпределение на ТЕ
се извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от Наредбата за
топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите на етажната
собственост. Клиентите заплащат на продавача стойността на услугата дялово
разпределение, извършвана от избрания от тях търговец.
Съгласно чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването
дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сграда - етажна
собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл. 139а
ЗЕ и избрано от клиентите или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при спазване
изискванията на тази наредба и приложението към нея.
Съгласно чл. 36 от Общите условия на ищеца клиентите заплащат цена на услугата
дялово разпределение, извършвана от избран от клиентите търговец, като стойността се
формира от: цена за обслужване на партидата на клиент и цена на отчитане на един уред за
дялово разпределение. Редът и начинът на заплащане на услугата се определя от продавача,
съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение и се обявява по
подходящ начин на клиентите. Във връзка с това по силата на закона възниква система от
две относително независими правоотношения, чиито страни и предмет се определят от
закона. По едното възниква задължение за топлофикационното дружество за заплащане на
търговеца, извършващ дялово разпределение цената на услугата дялово разпределение, а по
второто – потребителите дължат заплащане на сумите за тази услуга на топлофикационното
дружество. С договора сключван по реда на 139в, ал. 3, т. 4 ЗЕ между топлофикационното
дружество и търговеца, извършващ дялово разпределение се определя само цената за
услугата дялово разпределение, а в този по чл. 140, ал. 5, т. 8 ЗЕ между клиентите и
търговеца, извършващ дялово разпределение - само условията и начинът на плащане на
услугата.
Единственото условие (основание) за задължението на потребителите за плащане на
сумите за тази услуга на топлофикационното дружество е услугата за дялово разпределение
да е реално извършена.
Ответникът не е оспорил, че услугата дялово разпределение не е била реално
извършена, което се установи и от представените по делото писмени доказателства, както и
че таксата за извършена услуга дялово разпределение в процесния имот е в претендирания
от ищеца размер за исковия период съобразно констатациите на вещото лице по съдебно-
счетоводната експертиза.
С оглед горното съдът приема, че ищецът се легитимира като носител на правото да
получи стойността на извършваната услуга за дялово разпределение и предявения иск за
установяване на нейната дължимост е установен по своето основание и размер.
Вещото лице в заключението си сочи, че Е. дължи сума за дялово разпределение за
адрес: град С. за процесния период м.11.2019 г. до м.04.2021 г. сумата в размер на 31,86 лв.
Съдът, като взе предвид изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза
намира, че следва да бъде уважен в пълен размер иска за услугата „дялово разпределение“ за
периода от месец ноември 2019 година до месец април 2021 година в размер на 31.86 лева, в
каквато насока е и заключението на вещото лице. Уважената главница следва да се присъди
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК пред
Софийски районен съд -19.12.2022г. до окончателното плащане.
16
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД касаеща услугата „дялово
разпределение“, съдът намира същата за основателна.
Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Когато денят за
изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му -
чл. 84, ал. 1 ЗЗД, а когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава,
след като бъде поканен от кредитора - чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване
съществуването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава, както и размера на
претенцията си.
По делото не се доказа уговорен срок за плащане на цената за дялово разпределение,
доколкото клаузата на чл. 36, ал. 2 ОУ препраща към правила, определени от ищеца, които
не бяха представени по делото. Няма данни (нито твърдения) клиентът на ТЕ да е бил канен
да плати сумата за дялово разпределение преди завеждане на делото - арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
Поради това не се доказа клиентът на ТЕ да е изпаднал в забава за плащането на цената за
дялово разпределение преди завеждане на делото. Предвид изложеното предявеният иск за
обезщетение за забава върху задължението за цена на такса за услуга дялово разпределение в
размер на 7, 37 лв. за периода от 31.12.2019г. до 13.12.2022г. се явява неоснователен и следва
да се отхвърли изцяло.
При този изход на делото право на разноски имат и двете страни.
Съобразно т.12 от Тълкувателно решение № 4/2013г. постановено по т.д.№ 4/2013г. на
ОСГТК на ВКС съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл.415, ал.1
ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските направени и в заповедното
производство като съобразно изхода от делото разпредели отговорността за разноските,
както в исковото, така и в
заповедното производство. Отговорността за разноски се явява санкция за
неоснователно предизвикан правен спор.
В заповедното производство ищецът е сторил разноски в размер на 75, 00 лв., от
които 25, 00 лв.-внесена държавна такса и 50, 00 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като взе предвид, че предявените искове са частично уважени, то ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество сторените в заповедното
производство разноски в размер на 73, 05 лв. съразмерно на уважената част от исковете.
В исковото производство ищецът е сторил разноски в размер на 175, 00 лв. -
държавна такса, възнаграждение на вещото лице по изготвената СТЕ – 870 лв.,
възнаграждение на вещото лице по изготвената ССЕ – 400 лева. Ищцовото дружество е
представлявано от юрисконсулт, на когото юрисконсултско възнаграждение, определено от
съда в минимален размер е 100, 00 лева, съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП
поради невисоката правна и фактическа сложност на делото, в каквато насока е и искането
на ищеца.
Съдът, като взе предвид, че предявените искове са частично уважени, то ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество сторените в исковото
производство разноски в пълен размер, а именно сумата в размер общо на 1504,85 лв.
Ответникът също има право на разноски предвид частичното отхвърляне на исковете,
но не е представил доказателства за сторени такива, поради което не му се дължат.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
17
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО ПО ОТНОШЕНИЕ НА В. Н. Е., ЕГН **********, с
адрес: гр. С., че дължи на “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********,
представлявано от А. А. - Изпълнителен директор и И. Е. - Председател на УС, чрез
процесуален представител Р. П., с адрес: гр. С., следните суми, предмет на издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 159/27.02.2023г. по ч.гр. дело №
375/2023г. по описа на РС-Благоевград:
-сумата от 869,05 лв. /осемстотин шестдесет и девет лева и пет стотинки/ - главница,
представляваща стойността на доставена и ползвана, но неизплатена от длъжника топлинна
енергия за периода от месец май 2020г. до месец април 2021г. за топлоснабден имот,
находящ се в гр. С., инсталация **********/аб.№ 183172, ведно със законната лихва върху
нея от датата на депозиране на заявлението в Районен съд София – 19.12.2022г., до
окончателното изплащане на вземането;
- сумата от 96, 14 лв. /деветдесет и шест лева и четиринадесет стотинки/ - мораторна
лихва върху сумата от 869, 05 лв. доставена и ползваната топлинна енергия за периода от
15.09.2021г. до 31.10.2022г.;
- сумата от 31,86 лв. /тридесет и един лева и осемдесет и шест стотинки/ -
представляваща сума за предоставена услуга дялово разпределение за периода от месец
ноември 2019г. до месец април 2021г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. С., инсталация
**********/аб.№ 183172, ведно със законната лихва върху нея от датата на депозиране на
заявлението в Районен съд София - 19.12.2022г., до окончателното изплащане на вземането
КАТО
ОТХВЪРЛЯ исковете: иска за лихва за забава върху задължението за заплащане на
цена на доставена топлинна енергия за битови нужди за периода от 15.09.2020г. до
14.09.2021г. и за горницата над сумата от 96, 14 лв. до претендирания размер от 115, 37 лв.,
както и иска за лихва за забава върху задължението за заплащане на цена на услуга дялово
разпределение в размер на 7, 37 лева за периода от 31.12.2019г. до 13.12.2022г . като
неоснователни.
ОСЪЖДА В. Н. Е., ЕГН **********, с адрес: гр. С. ДА ЗАПЛАТИ на
“ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********, представлявано от А. А. -
Изпълнителен директор и И. Е. - Председател на УС, чрез процесуален представител Р. П., с
адрес: гр. С. сумата в размер на 73, 05 лв. /седемдесет и три лева и пет стотинки/,
представляваща сторени в заповедното производство разноски съразмерно на уважената
част от исковете, както и сумата от 1504, 85 лв. /хиляда петстотин и четири лева и осемдесет
и пет стотинки/, представляваща сторени в исковото производство разноски съразмерно на
уважената част от исковете.
Банкова сметка, по която могат да бъдат извършени плащанията: "ОБЩИНСКА
БАНКА" АД, ФЦ "Красно село", IBAN **************** BIC *************.
Решението е постановено с участието на трето лице помагач на страната на ищеца
„ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД, със седалище и адрес на управление град София, ж.к. „Гео
Милев“, ул. Проф. д-р Павлов“ № 3.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Благоевградския окръжен съд в
двуседмичен срок, считано от датата на връчване на препис от него на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
18