РЕШЕНИЕ
№ 260245/22.2.2021г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ВТОРИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети януари две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ДИМО ЦОЛОВ
при протоколист София Маринова, като разгледа докладваното НАХД №4436/2020 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба от Д.Ж.Х., ЕГН **********, срещу Наказателно постановление
№436а-206 от 29.09.2020 г., издадено от Директор на ОД
МВР Варна, с което за нарушение по чл.209а, ал.1 ЗЗ на въззивника
е наложено административно наказание глоба в размер 300.00 лв.
Въззивникът моли
оспореното НП да бъде отменено. По същество навежда твърдения и аргументи, неотносими към процесното
нарушение. В с. з., редовно призован, не се явява, не се представлява и не
представя становище.
Въззиваемата страна
оспорва жалбата и моли съда, да остави същата без уважение като потвърди
оспореното НП като правилно и законосъобразно.
Съдът, като
прецени събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за
установено от фактическа страна следното:
На 01.05.2020
г. около 11.00 ч. въззивникът Д. Дянков се разхождал в
близост до басейн „Топлата вода“ по Алея първа в „Приморски парк“ в гр. Варна,
където бил установен от полицейски автопатрул, в
състав – свидетелите Х.Ч. и А.Е., при което свид. А.Ч.
съставил срещу въззивника и му връчил АУАН №1684 от 01.05.2020
г. за извършено на съответната дата и място нарушение по чл.209, ал.1 ЗЗ,
изразяващо се преминаване през съответното място в неизпълнение на въведените противоепидемични
мерки по т.1 от Заповед №РД-01-143 от 20.03.2020 г. на министър на
здравеопазването.
На 29.09.2020
г. наказващият орган издал срещу въззивника процесното НП №346а-206, в което описал, че на съответната
дата и място, „въззивникът се разхожда в парк в
нарушение на въведената забрана за посещения на паркове, градски градини,
спортни и детски площадки и съоръжения на открити и закрити обществени места, с
което не изпълнил въведени със Заповед №РД-01-143 от 20.03.2020 г.
противоепидемични мерки по чл.63, ал.1 ЗЗ.“ При така направеното описание
наказващият орган приел за установено, че въззивникът
не е изпълнил т.I.1. от
Заповед №РД-01-143 от 20.03.2020 г., с което е нарушил чл.209а, ал.1 ЗЗ и
наложил предвиденото наказание глоба в минималния установен размер 300.00 лв.
Визираната фактическа обстановка се установява по категоричен начин както
от кредитираните като безпристрастно дадени в резултат на непосредствени
възприятия, непротиворечиви и взаимно допълващи се показания на всеки един от
свидетелите Х. Ч. и А. Е., така и от приобщените документи – НП №436а-206 от 29.09.2020 г.,
АУАН №1684 от 01.05.2020 г., докладна записка
от 01.05.2020 г. и Заповед №365з-1952 от 24.03.2020
г.
При така
установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Относно
допустимостта на жалбата:
Жалбата е
подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е приета от съда за
разглеждане.
Относно
компетентният орган:
НП е
издадено от компетентен орган – Директор на ОД МВР Варна, на основание чл.209"а",
ал.4 ЗЗ. АУАН също е съставен от компетентно лице съгласно Заповед №365з-1952
от 24.03.2020 г. на Директор на ОД МВР Варна.
Относно
процесуалната законосъобразност на оспорения административен акт:
АУАН и съставеното
въз основа на същия НП са издадени в сроковете по чл.34 ЗАНН и не страдат от
съществени нарушения на процесуалните изисквания относно законоустановените
форма и съдържание. Действително, съдържащото се в АУАН описание на нарушението
е непълно и неясно, доколкото не е посочено, при отразеното поведение –
преминаване до басейн „Топлата вода“ в „Приморски парк“, в какво всъщност се
състои неизпълнената от въззивника мярка по т.1 от Заповед
№РД-01-143 от 20.03.2020 г., докато в НП е описано, че със съответното
поведение той не е изпълнил забраната за посещение в паркове и други обществени
места. Въпреки това, като взе предвид, че по основните фактически констатации
за неносене на пребиваване на съответното обществено място в неизпълнение на
въведени със заповед на министър на здравеопазването противоепидемични мерки, не
е налице различно описание в АУАН и НП, както и че в НП са отразено неизпълнение
чрез това поведение на съответната забрана, съдът намира, че съобразно предоставената
с чл.53, ал.2 ЗАНН възможност, да се издаде НП и при допусната нередовност в АУАН, стига да е
установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на
нарушителя и неговата вина, допуснатата нередовност в АУАН и несъответствието в
тази част с НП, не представлява процесуално нарушение.
Относно
материално-правната законосъобразност на обжалвания административен акт:
Направените в АУАН и в НП фактически констатации по
същество не се оспорват от въззиника и съдът счита същите
за установени по надлежния ред с процесния АУАН.
Същевременно, издадената от министър на здравеопазването Заповед №01-143 от 20.03.2020
г. действително съдържа противоепидемична мярка забрана за посещения на паркове
и други открити и закрити обществени места и приетото за установено поведение
на въззивника представлява неизпълнение на
съответната заповед. Но настоящият състав намира, че такова негово поведение в
конкретния случай би следвало да се третира като маловажен случай по смисъла на
чл.28 ЗАНН поради значително ниската степен на обществена опасност на поведението
на въззивника. Въззивникът
се е намирал в район, за който липсват отразени в АУАН и НП данни за наличие на
други граждани, с които би било възможно осъществяване на контакт и
евентуалното им заразяване. Липсват и данни за каквито и да други предходни
нарушения на въведените противоепидемични мерки от въззивника,
при което следва да се приеме, че твърдяното негово поведение не представлява абсолютно
неспазване и игнориране на процесната заповед на министър
на здравеопазването, а е само инцидентна проява. Същевременно, само дни след датата
на твърдяното нарушение, забраната за посещения на паркове и открити обществени
места е била напълно отменена. Действително, в НП наказващият орган е посочил,
че нарушението не представлява маловажен случай по смисъла на чл.28 ЗАНН,
като се сочи, че неизпълнението на въведените мерки е било предпоставка за
разпространение на заразна болест и е било опасно за здравето на нарушителя и
на околните, но съдът намира, че в конкретния случай от поведението на въззивника, който се е намирал сам на обезлюдено място, не
са могли да произтекат такива вредни последици. С оглед на това съдът намира,
че твърдяното нарушение е следвало да се третира като ненаказуем маловажен
случай по смисъла на чл.28 ЗАНН.
Наред с изтъкнатото дотук, съдът счита за налични и
други основания, сочещи незаконосъобразност на процесното
НП, подробно застъпени в Решение №286 от 18.01.2021 г. на АС Велико
Търново по к.а.н.д. №10283/2020 г., към чиито аргументи настоящият състав
изцяло се придържа.
Разпоредбата на чл.209а, ал.1
ЗЗ, в приложимата към процесния период
редакция предвижда административно наказание "глоба" за нарушаване
или неизпълнение на въведени от министъра на здравеопазването или от директор
на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл.63, ал.1
или ал.2 ЗЗ.
С нормата на чл.63, ал.1
ЗЗ, също в приложимата към процесния
период редакция (преди ДВ бр.44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.), в
правомощие на министъра на здравеопазването е вменено, при възникване на
извънредна епидемична обстановка да въвежда противоепидемични мерки на
територията на страната или на отделен регион. Аналогични по смисъл разпоредби (чл.209а, ал.1
и чл.63, ал.4
ЗЗ) са действащи към момента на издаване на процесното
НП, неговото обжалване, а също и към датата на постановяване на настоящото
решение. Видно е, че нормите на чл.63, ал.1 и
чл.209а, ал.1
ЗЗ са бланкетни, а установяването на
конкретните противоепидемични мерки, като правила на поведение, целящи опазване
живота и здравето на населението, е предоставено в правомощията на министъра на
здравеопазването. Съответно на това, посредством въведените от органа на изпълнителната
власт забрани се определят и елементите от изпълнителните състави на деянията,
подлежащи на санкция на основание чл.209а ЗЗ.
През процесния период не е била действаща разпоредбата
на чл.63, ал.11
ЗЗ (ДВ, бр.44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.), изрично
определяща заповедите на министъра на здравеопазването за въвеждане на временни
противоепидемични мерки, като общи административни актове.
При така маркираната правна уредба, действаща към
момента на извършване на твърдяното нарушение, cлeдвa
дa ce изяcни,
какъв пo xapaктep aкт e заповедта на миниcтъp нa здpaвeoпaзвaнeтo, въвеждаща
основанието за налагане на конкретната санкция.
Заповед №РД-01-143 от 20.03.2020
г. на министър на здравеопазването, издадена на основание чл.63, ал.1
ЗЗ безспорно не представлява индивидуален административен акт по
смисъла на чл.21 АПК, при което следва да се разгледат останалите два възможни
варианта – дали тя е общ или нормативен акт.
Съгласно легалната дефиниция на чл.65 АПК,
общи са административните актове с еднократно правно действие, с които се
създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или
законни интереси на неопределен брой лица, както и отказите да се издават
такива актове. Настоящият състав намира, че Заповед №РД-01-143 от 20.03.2020 г.
на министър на здравеопазването, не изпълва цитираната дефиниция. Същата има за
свои адресати неограничен брой от лица, но не и еднократно правно действие,
което е видно от т.V. Освен това актът въвежда абстрактни хипотези, с
многократно проявление, обвързващи адресатите със съответно задължително
поведение, при всяко настъпване на визираните в тях факти и обстоятелства.
Еднократното действие на общия административен акт следва да е свързано с
конкретната фактическа обстановка в обективната действителност, спрямо която е
насочено властническото въздействие на компетентния орган, а не да урежда
абстрактно обществени отношения. То може да се проявява по различен начин –
чрез осъществяване на определено действие, чрез изтичането на определен срок,
през който се осъществяват множество действия по изпълнение на акта, но поражда
правните си последици еднократно, което отличава общия административен акт от
нормативния такъв. Тъй като се издават в изпълнение на нормативен акт (както и
индивидуалните административни актове), общите административни актове нямат
собствена хипотеза, а изпълняват диспозитива на
съответната правна норма при наличието на фактите и обстоятелствата от хипотезиса на същата. Именно поради това, съгласно доктрината
и съдебната практика, разпоредба на общ административен акт поначало не може да
попълва бланкетна правна норма, включително и такава,
с която се санкционира поведението на даден субект.
От друга страна, съгласно
дефиницията в чл.75, ал.1 АПК, нормативните административни актове са подзаконови
административни актове, които съдържат административно-правни норми, отнасят се
за неопределен и неограничен брой адресати и имат многократно правно действие.
Настоящият съдебен състав намира, че Заповед №РД-01-143 от 20.03.2020 г. на
министъра на здравеопазването отговаря именно на тази дефиниция, независимо от
наименованието на акта. Заповедта е издадена на основание законова разпоредба (към
него момент чл.63, ал.1
ЗЗ), във връзка с приложението на същата, има за свои адресати
всички пребиваващи на територията на Република България, без ограничение по
място и относно кръга на лицата, срещу които се прилага. Разпоредбите на
заповедта имат многократно правно действие, тъй като създават задължение за
всички субекти непрекъснато да спазват противоепидемичните изисквания и мерки
за срок, който с т.V. на същата заповед се допуска да
бъде неограничено променян в зависимост от неподлежащото дори на хипотетично терминиране
„развитие на епидемичната обстановка“. Изброените характеристики определят съответната
заповед на министър като нормативен административен акт, съгласно цитираната по-горе
дефиниция по чл.75, ал.1 АПК.
Съгласно чл.5, ал.5 от Конституцията на Република България, всички нормативни актове
задължително се публикуват като условие за влизането им в сила, а в чл.37, ал.1 ЗНА
е предвидено, че законите, постановленията на Министерския съвет и нормативните
актове на министрите и на ръководителите на други ведомства, се обнародват в
Държавен вестник. Изискване за обнародване в ДВ на нормативните административни
актове, освен тези на общинските съвети, е въведено и с разпоредбата на чл.78, ал.2 АПК. Тъй като Заповед № РД-01-143 от 20.03.2020 г. на министъра на
здравеопазването не е била обнародвана в ДВ, а както се посочи към него момент
не е действала разпоредбата на чл.63, ал.11
ЗЗ, при което съдът намира, че към 01.05.2020 г. въпросната заповед
не е породила своето правно действие (чл.5, ал.5
КРБ). Доколкото към датата на твърдяното нарушение заповедта не е
била в сила, тя не може да служи като основание на правоприлагащия
орган за санкциониране на поведение, несъответстващо на предписаното в нейните
норми.
В обобщение на горното, независимо дали ще се приеме,
че Заповед №РД-01-143 от 20.03.2020 г. на министър на здравеопазването е общ
административен акт или нормативен такъв, и в двата случая наказателното
постановление е незаконосъобразно. Както се посочи, разпоредбите на общ
административен акт не могат да попълват хипотезиса
на бланкетна материалноправна
или санкционна законова норма. От друга страна, имайки характер на нормативен
административен акт, процесната заповед не е влязла в
сила, което обуславя нейната неприложимост за процесния
период.
Крайният извод, който се налага е за
незаконосъобразност на процесното НП, поради
постановяването му в нарушение на закона.
Водим от
гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление №436а-206 от 29.09.2020 г., издадено от Директор на ОД МВР Варна, с което за нарушение по чл.209а, ал.1 ЗЗ, на Д.Ж.Х.,
ЕГН **********, е наложено административно наказание глоба в размер 300.00 лв, на основание чл.63д, ал.2, т.1, вр.
ал.3, т.1 ЗАНН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Административен съд гр. Варна в 14-дневен срок от съобщаването
до страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: