Р
Е Ш Е Н И Е
№
144
гр. Разград, 25.10.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЗГРАДСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в открито
съдебно заседание на дванадесети октомври две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВА КОВАЛАКОВА – СТОЕВА
МАРИН МАРИНОВ
с участието на секретаря Пламена М. и
прокурора ВЕСЕЛИН ЯКИМОВ като разгледа докладваното от съдия Робева КАНД № 141
по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал.
1, пр. 2 ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. АПК.
Постъпила е касационна жалба от Областна
дирекция на МВР – Разград против Решение № 17 от 19.05.2021 г., постановено по
АНД № 43/2021 г. по описа на Районен съд – Исперих, с което е отменено наказателно
постановление № 275-15-28 от 08.12.2020 г., издадено от директора на ОДМВР –
Разград. С отмененото наказателно постановление на основание чл. 209а, ал. 4
във вр. с ал. 1 от Закона за здравето на В.
Г. М. от гр. И. е наложена глоба в размер на 300 лв. за извършено
нарушение по т. I.1 от Заповед № РД-01-143 от 20.03.2020 г. на министъра на
здравеопазването. В жалбата се твърди, че решението е постановено в нарушение
на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения, в
подкрепа на което се излагат подробни съображения. Иска се решението да бъде
отменено, като бъде потвърдено наказателното постановление. Претендира се
юрисконсултско възнаграждение.
Ответницата счита жалбата за
неоснователна.
Окръжна прокуратура – Разград дава заключение, че жалбата е неоснователна, случаят е маловажен и следва да се приложи института по чл. 28 ЗАНН.
Разградският
административен съд, като прецени събраните по делото доказателства, констатира
следното:
Касационната жалба е допустима. Подадена е
от надлежна страна съгласно чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал.
1 АПК и срещу съдебно решение, подлежащо на касационен контрол.
Разгледана по същество, жалбата е
основателна.
От фактическа страна е установено, че наа
10.04.2020 г. В. Г. М. тръгнала от дома си към хранителен магазин
„Аро“ в гр. Исперих. Пътят й минавал през градската градинка на ул. „Шести
септември“, където се спряла да поговори със свой познат, управлявал конска
каруца. Двамата били забелязани от полицейски служители, които ги отвели в
районното управление поради това, че не носели личните си карти. На М. бил съставен АУАН № 15-275-28 от 10.04.2020 г. за
това, че е посетила открито обществено място - градска градина при наличие на
обявено в РБ извънредно положение с Решение от 13.03.2020 г. на Народното
събрание и въведени на основание чл. 63, ал. 1 от 33 и Заповед № РД-01-143 от
20.03.2020 г. на министъра на здравеопазването противоепидемични мерки,
изразяващи се в преустановяване на посещенията на паркове, градски градини,
спортни и детски площадки и съоръжения на открити и закрити обществени места. В
акта е посочено, че М. виновно е нарушила
установената по т.1.1. от Заповед № РД-143 от 20.03.2020 г. противоепидемична мярка
по чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето.
Въз основа на АУАН е издадено обжалваното
пред районния съд наказателно постановление, с което на основание чл. 209а, ал.
4 във вр. с ал. 1 от Закона за здравето е наложена глоба в размер на 300 лв.
С оспореното по касационен ред решение
въззивният съд е отменил наказателното постановление по съображения, че е
издадено в нарушение на процесуалните правила и поради несъставомерност на
констатираното нарушение. Като съществено процесуално нарушение ИРС е приел, че
в АУАН е дадена неправилна правна квалификация на деянието, която следвало да
бъде по чл. 209а, ал. 1 във вр. с чл. 63, ал. 1 33 във вр. с т. 1.1. от Заповед
№ РД-01-143 от 20.03.2020 г. на министъра на здравеопазването. Относно
материалната незаконосъобразност на наказателното постановление въззивният съд
е преценил, че поведението на М. не нарушава мерките,
въведени по т.1.1. от Заповед № РД-143 от 20.03.2020 г., съответно не е налице
нарушение по чл. 209а, ал. 1 във вр. с чл. 63, ал. 1 33 във вр. с т. 1.1. от
Заповед № РД-01-143 от 20.03.2020 г. на министъра на здравеопазването.
Решението е валидно, допустимо и правилно.
Не е налице соченото касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК.
С т.I.1 от Заповед № РД-01-143/20.03.2020 г. на министъра на здравеопазването,
считано от 21.03.2020 г., като противоепидемична мярка е установена забрана да
се посещават паркове, градски градини, спортни и детски площадки и съоръжения
на открити и закрити обществени места. Доказано е по делото, че В. М. се е намирала на ул.
„Шести септември“ в гр. Исперих, където е разговаряла с друго лице. Улиците не
подадат в обхвата на забраната, установена със Заповед № РД-01-143/20.03.2020 г.
на министъра на здравеопазването. Макар улица „Шести септември“ да преминава
пред градска градинка, самата улица не е място, достъпът до което е забранен.
Поради това не е осъществено нарушение на въведената противоепидемична мярка и
като е отменил наказателното постановление, въззивният съд е приложил правилно
материалния закон.
Касационната инстанция не се съгласява с
преценката за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Нарушението
е описано точно и ясно в АУАН, като са посочени всички относими законови разпоредби.
Посочено е, че деянието нарушава т.1.1. от Заповед № РД-143 от 20.03.2020 г. на
министъра на здравеопазването, с която са въведени противоепидемични мерки по
чл. 63, ал. 1 ЗЗ. Разпоредбата на чл. 63, ал. 1 ЗЗ (в редакция - ДВ, бр. 23 от
2020 г., в сила от 14.03.2020 г.) оправомощава министъра на здравеопазването при
възникване на извънредна епидемична обстановка да въвежда противоепидемични
мерки на територията на страната. Съгласно чл. 209а, ал. 1 ЗЗ ( в редакция -
ДВ, бр. 34 от 2020 г., в сила от 9.04.2020 г.) който наруши или не изпълни
въведени с акт на министъра на здравеопазването противоепидемични мерки по чл.
63, ал. 1 се наказва с глоба от 300 до 1000 лв. Разпоредбата на чл. 209а, ал. 1
ЗЗ е санкционна и съдържа правното основание за налагане на административното
наказание. Поради това посочването й се дължи не в АУАН, а именно в
наказателното постановление, както законосъобразно е сторено в случая. Това
обаче не се отразява на крайния извод за несъставомерност на деянието, който е
правилен и обоснован.
Предвид горното и на основание чл. 63, ал. 1, пр. посл. ЗАНН във вр. с чл.
221, ал. 2 АПК Разградският административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 17 от
19.05.2021 г., постановено по АНД № 43/2021 г. по описа на Районен съд –
Исперих.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:1./п/
2./п/