РЕШЕНИЕ
№ 1588
гр. Велико Търново, 22.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ГАЛЯ ИЛИЕВА
при участието на секретаря ПАВЛИНА ХР. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИЛИЕВА Гражданско дело №
20234110102276 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.3, вр. чл.1, ал.1, т.3 от
ЗУТОССР.
В исковата молба се излагат твърдения, че от 02.05.1990г. до 15.05.1991г. ищецът Т.
И. И. работил по трудово правоотношение в ******, като постъпил на длъжност ****. Сочи
се, че поради допусната техническа грешка в трудовата му книжка/липса на кръгъл печат
върху данните за прослужено време/ ТП на НОИ поискал от ищеца да представи УП-3 за
времето от 02.05.1990г. до 15.05.1991г. Ищецът заявява, че В******** в качеството на
орган, който е приел за съхранение разплащателните ведомости и трудовоправни документи
на Д*****“ не може да издаде удостоверение УП-3 за посочения период, поради факта, че
разплащателните ведомости и трудовоправни документи са унищожени при наводнение, за
което обстоятелство ищецът заявява, че се снабдил с документ, представен с исковата молба.
С оглед изложеното ищецът отправя искане съдът да приеме за установено, че за периода
******
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който исковата
молба е оспорена по съображения изложени в отговора.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от
фактическа страна:
Видно от представеното по делото в заверен препис удостоверение ****е приел за
съхраняване разплащателните ведомости и трудово-правни документи на ***** като в
удостоверението е посочено, че разплащателните ведомости и трудово-правни документи на
1
Д****** са унищожени при наводнение, което се установява с протокол от ****
По делото е представен заверен препис от трудова книжка на ищеца Т. И. И., в която
е посочено, че ищецът е работил на длъжност *****
С писмо до **** е отправило искане за изготвяне на удостоверение обр. УП-3 за
времето от *****като е посочено, че заверката, направена в трудовата книжка не е
коректна. В писмото е отбелязано, че стажът е положен в *****
Видно от представено по делото писмо от ****
По делото е представен препис от Протокол от *****г. във връзка с възникнала
авария на канализацията, комисия в посочен състав е установила наводнение на архивните
помещения на **** при което са унищожени счетоводни документи и документи, предадени
за съхранение от *****“. Представено е и удостоверение от 21.05.2015г. издадено на К К Г
относно това, че разплащателните ведомости и трудово- правни документи от **** за
периода 27.04.1990г. до 21.12.1993г. са унищожени при наводнение.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите К К Г и Р С С.
Свидетелката Г, разпитана каза, че познава ищеца, с когото били колеги в **** в началото
на 90-те години. Той работел като научен сътрудник, за период от създаване на фирмата до
около две години, на пълно работно време. Бил компютърен специалист. Свидетелката
заяви, че при закриване на фирмата цялата документация била събрана в папка с опис и от
Университета дошла комисия, която приела ведомостите и другите счетоводни документи.
Когато тя отишла да търси документи във връзка с нейното пенсиониране, на място
установила, че всичко е разхвърляно и нямало документите. Казали й, че е станало
наводнение и документацията е унищожена. Свидетелят С, разпитан каза, че е бил колега на
ищеца, който работел в *****“ за времето 1990г-1991г., на длъжност „****. Ищецът
напуснал през пролетта на 1991г. Работели на пълно работно време.
От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Предявеният иск е допустим. Според чл.5, ал.1 от ЗУТОССР, стаж по чл. 1, ал. 1 може
да се установява, ако пред съда се представи удостоверение, издадено от
работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът, от неговия правоприемник или от
друго юридическо или физическо лице, което съхранява книжа, ведомости за заплати и
други, че документите са загубени или унищожени.
По делото е представено удостоверение от ****, видно от което разплащателните
ведомости и трудово- правни документи, предадени от **** са унищожени при наводнение,
поради което съдът приема, че е представено удостоверение по чл.5 ал.1 от ЗУТОССР и
иска е допустим. Неоснователно е възражението на ответника досежно допустимостта на
иска. В случая е представено удостоверение от юридическо лице, за което в представеното
по делото удостоверение се сочи, че е приело документите за съхраняване от ДФ
«Информационни технологии» и че същите са унищожени при наводнение. Представеното
удостоверение от *** представлява официален свидетелстващ документ, който доказва с
2
обвързваща съда доказателствена сила, че фактите, предмет на удостоверителното
изявление на органа, издал документа са се осъществили, така както се твърди в документа -
чл.179,ал.1 ГПК. До доказване на противното съдът е длъжен да счита, че фактите, отразени
в официалния свидетелстващ документ, действително са се осъществили. В настоящото
производство, ответникът оспори документа в първото заседание, но доколкото същият е
представен с исковата молба, с изтичане на срока за отговор е преклудирана възможността
за оспорването му по реда на чл.193 от ГПК. Извън това, съдът намира, че останалите
събрани по делото доказателства не оборват доказателствената сила на официалния
документ, издаден от ***, представляващ удостоверение ****
Разгледан по същество искът е основателен, по следните съображения:
За основателността на иска в тежест на ищеца е да докаже, че през процесния период
е полагал труд при сочения работодател и на посочената в исковата молба длъжност,
съответно работно време. От събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът
намира, че ищецът е провел пълно и главно доказване на релевантните обстоятелства, което
прави искът основателен и доказан. Установи се, че ищецът е работел в *****, като е
започнал работа на 02.05.1990г. и е работел при посочения работодател до 15.05.1991г. на
длъжност «научен сътрудник» на пълно работно време от 8 часа. Това се установява от
представените в заверен препис стр. 14 и 15 от трудовата книжка на ищеца, както и от
показанията на разпитаните в настоящото производство свидетели, които са работели заедно
с ищеца по същото време, при същия работодател.
В случая е допустимо събирането на гласни доказателства за установяване на трудов
стаж. Съгласно чл.6, ал.1 от ЗУТОССР, по исковете за установяване на трудов и
осигурителен стаж не се допускат свидетелски показания, ако не са представени писмени
доказателства, които установяват вероятността на трудовия стаж и са издадени от
работодателя, при който е придобит стажа по време на полагане на стажа. В чл.6, ал.2 от
ЗУТОССР са изброени примерно писмените доказателства. В конкретния случай се
представя Трудова книжка, която има характер на начало на писмено доказателство за двата
процесни периода по смисъла на чл.6, ал.1 от ЗУТОССР, установяващо вероятността на
трудовия стаж, тъй като в нея има отразяване на положения стаж. Освен това, в т.1 на
Тълкувателно решение № 59 от 01.06.1962г. на Върховния съд по гр.д. № 54/62 г. ОСГК,
което не е изгубило значението си към момента и при действието на ЗУТОССР, е прието, че
писмени доказателства могат да сочат на отделни моменти на трудовото правоотношение,
без да е необходимо да обхващат целия период от време, което се претендира като трудов
стаж. Преценката, която следва да се прави на представените писмени доказателства, следва
да бъде конкретна за всеки отделен случай, като се изхожда единствено от това дали същите
установяват вероятността на претендирания стаж или не. В случая съдът прави преценка, че
предвид отразените в трудовата книжка обстоятелства, тя представлява начало на писмено
доказателства за целия процесен период, за който се иска установяване на трудов стаж.
Съдът намира, че събраните гласни доказателства кореспондират с изложените от ищеца
твърдения и декларирани обстоятелства и ги доказват. Съдът кредитира показанията на
3
двамата свидетели Г и С, тъй като същите са непротиворечиви помежду си и отразяват
преки впечатления на свидетелите за възприети от тях факти, релевантни за настоящото
производство. Двамата свидетели са работели при същия работодател по времето, за което
ищецът претендира установяване на трудов стаж и заявиха, че ищецът е работел в **** като
е постъпил на работа още при създаване на фирмата през 1990г. и е напуснал пролетта на
1991г., където заемал длъжност***** на пълно работно време.
С оглед изложеното, предявеният иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗУТОССР е
основателен и следва да се уважи изцяло.
Страните не са претендирали присъждане на разноски, поради което съдът не дължи
произнасяне в тази насока.
На основание чл.9 ал.1 и ал.2 от ЗУТОССР, не се дължи държавна такса за
производството по делото.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ****, че ищецът Т. И. И. с ЕГН
**********, с адрес г****е полагал труд за периода *****г., на пълен работен ден, в *****
което се признава за трудов стаж и трудов стаж при пенсиониране, на основание чл.1 ал.1
т.3 от ЗУТОССР.
Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в
двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
4