Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  

№

град Габрово, 03.12.2020 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ГАБРОВСКИ РАЙОНЕН СЪД ................................. колегия в публично съдебно заседание на десети ноември ................................................ през две хиляди и двадесета година ...................... в състав:

                                                                                                                  

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ДЕНЕВ

           

при секретаря РОСИЦА НЕНОВА .................................. и в присъствието на прокурора ................................................................................. като разгледа докладваното от съдия ДЕНЕВ НАХД № 631 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Жалбоподателя М.В.И. *** е обжалвал Наказателно постановление № 20-0892-000437, издадено на 28.04.2020 година от Началник на Сектор „ПП” при ОД на МВР Габрово, чрез което за нарушение по чл. 103 от ЗДвП същият е санкциониран с „Глоба” в размер на сумата от 100 лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от „Един месец”, наложени на осн. чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП. По съображения, изложени в подадената жалба и развити чрез процесуален представител, който е упълномощил по предвидения ред, жалбоподателя е счел наказателното постановление за незаконосъобразно и го е обжалвал като такова с искания за неговата цялостна отмяна заедно с всички законни последици, които произтичат от това.

 Ответната по жалба страна също чрез процесуален представител оспорва подадената жалба, като застъпва становище не само за нейното оставяне без уважение, но и за потвърждаване на обжалваното чрез нея постановление като правилно и законосъобразно. От този представител е направено искане за присъждане на разноски във връзка с осъществено от него процесуално представителство, които се претендират въз основа на указаното в чл. 63, ал. 5 от ЗАНН.

След като съпостави събраните при производството писмени и гласни доказателствени материали, съдът намери за установено следното от фактическа страна:

Жалбоподателя е правоспособен водач от категориите „В”, „ВЕ”, „М” и „АМ”, воден на отчет в Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР Габрово, който до датата, описана в акта и обжалваното наказателно постановление, е бил санкциониран чрез множество други влезли в сила такива за нарушения на норми от ЗДвП, извършени при управление на МПС.

Към 22.04.2020 г. св. Б.И. е изпълнявал длъжност като „младши автоконтрольор” в Сектор „ПП” при ОД на МВР Габрово, а свид. Р.К. е работел като полицай в група „ООР” към РУ Габрово. За времето от 19,00 часа на посочената дата до 07,00 часа на следващия ден - 23.04.2020 г., те са изпълнявали дейност по контрол на пътното движение в състав на автопатрулен екип, който е заемал КПП № 5, разположен на път I-5 км. 155+197 в района на кантон „Любово” в град Габрово. При изпълнението на тази дейност всеки един от двамата е бил с униформено облекло и отличителни знаци на служител от националната полиция, като с такива знаци е бил снабден и техния служебен автомобил.

Около 20,25 часа на 22.04.2020 г. полицейските служители подали сигнал за спиране към лек автомобил марка „Фолксваген”, модел „Голф” с Рег. № Р 52-86 КМ, който се движел по път I-5 в посока от връх Шипка към гр. Габрово. Когато МПС спряло, св. К. изискал от водача лична карта, свидетелство за правоуправление и свидетелство за регистрация на автомобила, като въз основа на данните в тези предоставени му от водача документи установил, че МПС е собственост на П.Д.И., ЕГН **********, както и че било управлявано от жалбоподателя М.В.И. ***, с ЕГН **********. След спирането свид. Б.И. извършил проверка на техническото оборудване на колата и след като при нея констатирал липса на аптечка и пожарогасител, предприел действия за документиране на установеното във връзка с това нарушение чрез съставяне на акт. При предявяване на съставения за него акт № GA 4000 жалбоподателя отказал да го подпише, което станало причина двамата свидетели да поискат съдействие от друг полицейски екип, за да може служител от него да документира самия отказ по предвидения в ЗАНН ред. Поради това на жалбоподателя било дадено устно разпореждане да остане на мястото на проверката и да изчака в колата пристигането на този екип, но вместо да се подчини той потеглил с автомобила по посока на гр. Габрово, като оставил при К. и И. описаните документи, които бил предал за проверка след спирането на автомобила. Посочените свидетели сигнализирали за това обстоятелство по радиостанцията в полицейския автомобил и съобщили номера на МПС, чиито водач бил напуснал мястото на проверката. В резултат на това около 20,45 часа на 22.04.2020 година автомобила с Рег. № Р 52-86 КМ бил спрян от други служители на ОД на МВР Габрово на КПП № 1, разположен на път II-44 км. 25+000. След спирането неговия водач бил задържан и отведен в сградата на РУ Габрово, където на същия били съставени актове за установяване на административни нарушения по ЗДвП и ЗМВР. Между тях е бил и такъв със Серия GA, № 159751, съставен от свид. Б.И. в личното присъствие на водача, чрез който той е приел, че след около 20,25 часа на 22.04.2020 година е управлявал описания по-горе лек автомобил по път I-5 км. 155+197 в посока гр. Габрово и не е изпълнил указанията на контролните органи да остане на мястото на полицейската проверка до нейното приключване за предявяване на АУАН № GA 4000 и документиране на отказа му да го подпише чрез подпис на свидетел, а е напуснал същото и се е отправил в посока гр. Габрово, бидейки установен около 20,45 часа на 22.04.2020 година на път II-44 км.25+000 от други служители на РУ Габрово, жалбоподателя е извършил нарушение по чл. 103 от ЗДвП. При предявяване на този акт жалбоподателя е отказал да го подпише и да получи препис от него, което обстоятелство е удостоверено с подписа на друг полицейски служител, чиито имена и ЕГН са вписани в акта. Въз основа на този акт и останалите материали по административно-наказателната преписка от Началника на Сектор „ПП” при ОД на МВР Габрово е било издадено и упоменатото наказателно постановление, което се явява предмет на обжалване по настоящото дело.

 При така изложената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Данните в разписката към приложения на л. 19 от делото екземпляр на НП сочат, че то е получен от жалбоподателя на 29.06.2020 г. Жалбата против същото е постъпила при наказващия орган на 30.06.2020 г., или преди края на седемдневния срок, започнал (съобразно правилата на чл. 83 от ЗАНН и чл. 183, ал. 2 от НПК) да тече от деня, следващ датата за неговото получаване. С оглед на това и поради обстоятелството, че е била подадена от правоимащо лице, тя следва да се приеме за процесуално допустима, но разгледана по същество – за неоснователна по отношение на искането за отмяна на обжалваното постановление.

Законосъобразността на всяко едно наказателно постановление се предпоставя преди всичко от тази на акта за установяване на съответното нарушение, което се санкционира чрез него. Последния трябва да отговаря на определени изисквания и следва да бъде съставен преди изтичането на конкретни срокове, посочени в нормата на чл. 34, ал. 1, б. ”В” от ЗАНН. В настоящия случай изискванията във връзка с тези срокове са спазени, тъй актът е съставен на 22.04.2020 година, т.е. преди изтичането на тримесечен срок от деня за откриване на нарушителя, който съвпада с датата за осъществяване на самото нарушение по чл. 103 от ЗДвП. Визирания от ЗАНН срок за издаване на наказателното постановление също е спазен, тъй като то е издадено преди края на шестмесечния период, започнал да тече от датата за съставяне на акта за установяване на това нарушение, което се явява установено съобразно предвидения в този закон ред. Актът е съставен от компетентно по смисъла на указаното с чл. 189, ал. 1 от ЗДвП лице, като същият и наказателното постановление съдържат всички реквизити, предвидени като задължителни в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Действията във връзка с това са осъществени в личното присъствие на жалбоподателя, а направения от последният отказ да го подпише и да получи препис от него е документиран съобразно изискванията, посочени в чл. 43 от ЗАНН. Наказателното постановление също е издадено от компетентен орган, тъй като изрично направеното позоваване в него и т. 2.12 от вписаната в последното Заповед с Рег. № 8121з-515/14.05.2018 г., издадена от Министъра на вътрешните работи и приложена на л. 8-9 от НАХД № 631/2020 г., водят до заключение, че Началника на Сектор „ПП” при ОД на МВР Габрово се е явявал компетентно по смисъла на чл. 189, ал. 12 от ЗДвП лице, разполагащо с права да издава такива постановления за нарушения на разпоредби от посочения закон.

Съпоставката между показанията на полицейските служители и останалите приложени доказателствени материали налага заключение, че в производството по настоящото дело са установени обстоятелства, които не са предмет на спор. Те се отнасят не само до това, че описаният в акта и наказателното постановление автомобил „Фолксваген Голф” с Рег. № Р 52-86 КМ е бил управляван от жалбоподателя на 22.04.2020 година по път I-5 в посока от връх Шипка към гр. Габрово, но и че след неговото спиране за проверка при навлизането му на територията на града е било установено наличие на нарушение, свързано с липса на пожарогасител и аптечка, с каквито той е следвало да бъде оборудван според предвиденото в чл. 139, ал. 2, т. 2 и 3 от ЗДвП. Обстоятелството, че по повод на това нарушение е бил съставен акт № GA 4000, който жалбоподателя е отказал да подпише, също не е предмет на спор, като безспорен се явява и факта, че той е напуснал мястото на проверката, без да изчака пристигането на служител от друг полицейски екип, който е следвало да документира този отказ съобразно установения в ЗАНН ред. Не е спорен и факта, че автомобилът е бил спрян за проверка от страна на униформени полицейски служители, които (с оглед на изпълняваната от тях дейност и заеманите длъжности в ОД на МВР Габрово) очевидно са представлявали органи, натоварени със задължението да осъществяват контрол върху движението на ППС върху съответния участък като част от пътната мрежа на територията на гр. Габрово. Не може обаче да се приеме за установено, че водача е познавал св. Б.И. преди датата на проверката, както и че между тях са съществували отношения, чието естество би могло да доведе до съмнения във връзка с истинността на потвърденото от този полицейски служител, тъй като тези твърдения на жалбоподателя не намират опора в данните от доказателствените материали.

 След като анализира изложените по-горе обстоятелства съдът прие, че описаните в акта и постановлението фактически констатации във връзка с нарушението са основани на събраните доказателства. Заявеното от св. К. и И. кореспондира помежду си, а твърденията, че водача не е изпълнил дадените устни указания да изчака на мястото на проверката до пристигане на извикания от тях друг полицейски екип не противоречат на доказателствата от административно-наказателната преписка и тези, които са събрани в рамките на съдебното производство. Поради това и доколкото показанията на посочените лица са дадени под страх от наказателна отговорност, следва да се приеме не само, че жалбоподателя действително е осъществил състава на нарушението, за което е бил санкциониран (тъй като умишлено не се е подчинил на указание, дадено от униформени полицейски служители, натоварени със задължението да осъществяват контрол върху движението на ППС върху съответния участък като част от пътната мрежа на гр. Габрово), но и че неговата правна квалификация като такова по чл. 103 от ЗДвП се явява правилно определена. Възраженията за прекомерната продължителност на времето, през което той е изчаквал пристигането на другия извикан полицейски екип и тези за характера на причините, поради които е напуснал мястото на проверката, не биха могли да бъдат кредитирани с доверие. Те явно възпроизвеждат защитна теза, свързаните с която факти се опровергават от останалите доказателства, и то не само поради това, че съответния период от време, изминал между първоначалното спиране на водача за проверка и неговото последваща локализация в района на път II-44 км. 25+000 е по-малък от съобщения (около 40 м.) от него, но и защото по делото няма никакви  доказателства за наличие на здравословен проблем, който би могъл да бъде причина за напускане на мястото на проверка. За такъв проблем не се съобщава и в показанията на разпитаните свидетели.

Освен за определени правилно по вид и по основание с оглед на личността на нарушителя и самото осъществено нарушение по чл. 103 от ЗДвП, съдът прие наложените за същото наказания за законосъобразни и по отношение на техните размери. Преди всичко следва да се отбележи, че те са определени въз основа на правна норма, която изрично предвижда такива за водач, отказал да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението, т.е. при наличие на обстоятелства, каквито са установени и в конкретния случай. От приложените писмени материали е видно, че до 22.04.2020 г. жалбоподателя е бил санкциониран с 20 влезли в сила наказателни постановления за други нарушения на норми от ЗДвП, а това обезспорно отегчаващо вината му обстоятелство, съпоставено заедно с естеството на проявеното поведение, с което се характеризира самото нарушение, не би могло да доведе до предпоставки, които да позволяват прилагането на чл. 28, б. ”А” от ЗАНН. Ето защо и като е санкционирал жалбоподателя, вместо да приложи посочената норма и да го предупреди писмено или устно, че при повторен случай на нарушение ще го накаже, наказващият орган е издал едно законосъобразно (в т.ч. от аспект на указаните в чл. 12 от ЗАНН цели на превенцията) постановление, индивидуализирайки чрез него наложената глоба малко над минималния размер по смисъла на чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, който очевидно се явява съобразен не само с тежестта на нарушението, но и с посоченото по-горе обстоятелство, отегчаващо вината на водача. Другото по вид наказание, свързано с лишаването на жалбоподателя от право да управлява МПС, се явява определено в минимален размер. Въз основа на тези съображения съдът прие, че няма причини, водещи до отмяна или до изменяване на издаденото постановление, което следва да се потвърди.

Предвид изложените съображения съдът прие, че обжалваното  наказателно постановление следва да се потвърди. С оглед на това, след като отчете направеното искане в тази насока и съдържанието на конкретно осъщественото процесуално представителство, което не се характеризира с обективни затруднения, възникнали заради фактическа или правна сложност на делото, намери, че въз основа на установеното в действащата нормативна база (чл. 63, ал. 5 от ЗАНН във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ) жалбоподателя следва да бъде осъден да заплати на ответната по жалба страна минималното възнаграждение за него, което възлиза на сумата от 80 лева.

Воден от изложеното, на основание чл. 63, ал. 1, пр. 1-во от ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-0892-000437, издадено на 28.04.2020 година от Началник на Сектор „ПП” при ОД на МВР Габрово, с което за нарушение по чл. 103 от ЗДвП на М.В.И. ***, ЕГН **********, са наложени: ГЛОБА в РАЗМЕР на сумата от 100 (сто) лева и ЛИШАВАНЕ от ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за СРОК от ЕДИН МЕСЕЦ – на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА М.В.И. ***, ЕГН **********,***, сума в размер на 80 (осемдесет) лева, представляваща възнаграждение за осъществено процесуално представителство по делото, на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН.

РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ на обжалване пред Административен съд – Габрово по реда на Глава ХІІ-та от АПК, в 14 (четиринадесет) дневен срок от датата за получаването на съобщението до страните, че същото е изготвено.

 

                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ : ..............................