Р Е Ш Е Н И Е
№ 118 15.10.2021
г. град Търговище
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд -
Търговище
пети състав
На осми октомври година
2021
В публично заседание в
следния състав:
Председател: Иванка
Иванова
Секретар: Гергана Бачева
Прокурор:
Като разгледа докладваното от
председателя Иванка Иванова
АД № 184 по описа за 2021 година
За да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на Глава Х от АПК във вр. с чл. 54, ал. 6 от ЗКИР.
Делото е образувано по жалбата на Д.Н.Д. ЕГН ********** с постоянен адрес: ***, чрез а..
Н. Ф. ***, със съдебен адрес:***, кантора № 3 против Заповед № 18-7819/
14.07.2021 на началника на СГКК – Търговище, с която е одобрено изменение в
КККР на гр. Попово, изразяващо се в промяна в границите на съществуващи обекти
в КККР, поради отстраняване на грешка в КККР, като от имота на жалбоподателя с
идент. № 57649.503.926 с площ от 1310 кв.м. се отнемат 12 кв.м., които се
придават към ПИ с идент. № 57649.503.927 с площ от 925 кв.м., собственост на
заит. страна Г.Б., а след промяната от 937 кв.м.
Жалбоподателят сочи, че процесната
заповед е издадена при противоречие с процесуалния и материалния закон. Според
него не е присъствал на трасирането на двата имота на 23.03.2021 г., извършено
по молба на заинт.страна Г.Б. при която е премахната сграда от КК, която е
граница на имота.От закупуването на имота през 2005 г. до настоящия момент границите
на имота не са променяни, като той се владее от жалбоподателя повече от 15
години. Имота е с площ от 1310 кв.м. според НА за покупко-продажба, като при
трасирането също е с площ от 1310 кв.м. Жалбоподателят навежда, че не е
получавал уведомление за заявлението за промяна на съществуващите граници между
двата имота, като той не живее на адреса на имота, а на постоянен адрес:***.
Оспорващият сочи, че е налице спор за материално право, като грешката следва да
бъде отстранена след решаването му по съдебен ред, съгласно чл. 54, ал. 2 от ЗКИР. Налице е и порок във формата на адм. акт, тъй като той не съдържа
фактически основания за постановяването му. Според даденото определение в § 1,
т. 16 от ДР на ЗКИР за „непълноти и грешки“ това са несъответствията в данните
за недвижимите имоти в КККР на НИ спрямо действителното им състояние към
момента на одобряване на КК и КР. В тежест на адм. орган е да посочи дали е
налице непълнота или грешка и в какво се изразява несъответствието в данните за
недвижимите имоти в КККР.
В с.з. по делото жалбоподателят Д., редовно призован,
явява се лично и с а.. Ф. ***, която поддържа жалбата и изразява становище за
отмяна на оспорения адм. акт. Пледира за присъждането на разноски, представя
писмени бележки в дадения от съда срок с изразено становище за наличието на
спор за материално право.
Ответникът по оспорването – началникът на СГКК –
Търговище, редовно призован, не се явява и не се представлява. С адм. преписка
е изпратен писмен отговор (стр. 39 до 41 от делото), в който е изразено
становище за неоснователност на жалбата и наличието на поправка на грешка на КК
и КР на недвижимите имоти, въз основа на представени в СГКК – Търговище писмени
доказателства и одобрен проект за процесното изменение, отразяващ
съществуващите на място граници. При извършената служебна проверка по
подаденото заявление се установи, че в момента отразените данни в КК и КР на
гр. Попово за процесните имоти не отговарят нито на действителното положение. Поради
това са неоснователни оплакванията за накърняване на правото на собственост на
жалбоподателя, тъй като именно моментното положение накърнява правото на
собственост на заявителя на исканата промяна, поради посоченото неправилно
заснемане, което следва да се отстрани след отразяване на исканото изменение на
КК и КРНИ, съгласно одобрения проект. Жалбоподателят е уведомен по реда на чл.
18а, ал. 9 от АПК. Процесната заповед е получена на 16.07.2021 г. в 14, 00 ч.
според известие за доставяне на „Български пощи“ ЕАД. Въпреки предоставената
възможност за запознаване с документите по преписката жалбоподателят не е
депозирал становище или възражение по започналата процедура, поради което е
издадена и процесната заповед.
Заинтересованата страна Г.П.Б., редовно призован се
представлява от Д. Д. (син), редовно упълномощен, който счита жалбата за неоснователна,
а оспорения адм. акт за законосъобразен.
Съдът като прецени допустимостта на жалбата, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна, налице е правен
интерес от оспорването, поради което е процесуално допустима, а разгледана по
същество е неоснователна при следните съображения:
От фактическа страна съдът приема за установено, че жалбоподателят
Д. е собственик на ПИ с идент. № 57649.503.927 според представения НА за
покупко-продажба на недвижим имот № 18, том 5, вх. рег. № 4694, дело № 818 от 01.09.2005
г. на Елка Д. *** действие – района на РС – Попово, вписана под № 495 в
регистъра на НК на Р. България (стр. 14 от делото), където процесният имот е
отразен с площ от 1 311 кв.м. за УПИ XVI-707 в кв. 56 по плана на гр. Попово, обл. Търговище с
адм. адрес: гр. Попово, ул. „...“ № 7.
На 16.04.2021 г. заинт. страна Г.Б. *** извършването
на следните услуги: 1) Удостоверение за
приемане на проект за изменение на КК и КР за обект ПИ 57649.503.927 гр. Попово
(стр. 1 и сл. от адм. преписка).
На 27.05.2021 г. СГКК издала скица-проект № 15-558911
(стр. 28 до 29 от адм. преписка).
На същата дата 14.09.2020 г. на всички страни по
делото е било изпратено уведомление на основание чл. 26, ал. 1 от АПК, че по
повод на подаденото заявление на заинт. страна Г. Б. до СГКК е приет проект за
изменение на КК и КР на гр. Попово на ПИ с идент. № 57649.503.926 и ПИ с идент.
№ 57649.503.927 и сграда с идент. №
57649.503.926.1 с адрес: гр. Попово, одобрена със Заповед № 18-78/ 26.10.2009
г. на изп. директор на АГКК. Производството е с правно основание чл. 51, ал. 2
и чл. 54, ал. 4 от ЗКИР.
За жалбоподателя Д. съобщението е изпратено на адрес:
гр. Попово, ул. „...“ № 7, като пратката е върната като непотърсена, поради
което е поставена на таблото и публикувана на електронната страница на АГКК на
24.06.2021 г. съгласно чл. 18а от АПК (стр. 36 от адм. преписка).
На 14.07.2021 г. началникът на СГКК – Търговище издал
процесната заповед № 18-7819 (стр. 8 до 11 от делото), с която на основание чл.
54, ал. 4 във вр. с чл. 54, ал. 1, т. 2 от ЗКИР одобрил изменението в КК и КР
на гр. Попово, състоящо се в промяна в границите на съществуващи обекти в КК и
КР: ПИ с идент. № 57649.503.926 преди промяната 1310 кв.м., собственост
на жалбоподателя Д. след промяната 1298 кв.м.; ПИ с идент. № 57649.503.927
преди промяната с площ от 925 кв.м., собственост на заинт.страна Б., след
промяната 937 кв.м. и заличен обект сграда с идент. 57649.503.926.1 с
площ от 97 кв.м., собственост на жалбоподателя Д..
Процесната заповед е връчена на жалбоподателя Д. на
адрес: *** на 16.07.2021 г. (стр. 40 от адм. преписка).
На 22.07.2021 жалбоподателят е подал жалбата си против
процесната заповед пред АС – Търговище.
По делото е допусната съдебно-техническа експертиза с
вещо лице геодезист. По първия поставен въпрос вещото лице е дало отговор, че първата
граница между процесните имоти е установена с РП на гр. Попово одобрен за
улична регулация с Указ № 3/ 1902 г. за дворищна регулация със заповед № 177/
1908 г. По този план процесните имоти за попадали в кв. 47. Имотът на
жалбоподателя Д. е идентифициран като
парцел IX, а този на заинт. страна Б. като парцел VIII. При съвместяването на данните води до извода, че 1)
отразената в КК и КР граница между имоти с идент. № 57649.503.926 и
57649.503.927 е различна от дворищно-регулационната граница между парцели IX и VIII в кв. 47 по
плана от 1908 г. 2) границата на имотите, одобрена с оспорваната заповед,
описана от т. 1, 2 и 3 , в участъка от т. 2 до т. 3 съвпада с дворищно-регулационната
граница между парцели IX и VIII, а в т. 1 се отклонява с около 0, 50 м. в посока към
имот с идент. № 57649.503.927. 2. По РП на гр. Попово, одобрен със заповед №
1538/ 1958 г. По този план процесните имоти са попадали в кв. 24. Имотът на
жалбоподателя е идентифициран като имот планоснимачен № 2406, за който е
отреден парцел XIX-914 и предаваеми площи към парцели I, II, XX и XXI, а този на
заинт. страна Б. като имот с планоснимачен № 917, за които е отреден парцел № XVIII-917. От съвместяването на данните следва извода, че 2.1)
отразената в КК и КР граница между процесните имоти е различна от
дворищно-регулационната граница между парцели XIX и XVIII в кв. 24
по плана от 1958 г.; 2.2) Границата на имотите, одобрена с оспорваната заповед,
описана от т. 1 , 2 и 3 в участъка от т.
2 до т. 3 съвпада с дворищно-регулационната граница между парцели XIX и XVIII, а
в участъка до т. 1 се отклонява с около 1, 48 м. ( от регулационната) и 0, 50
м. от кадастралната граница в посока към имот 57649.503.927. 3. По РП на гр.
Попово, одобрен със заповед 972/ 1973 г. По този план процесните имоти са
попадали в кв. 19. Имотът на жалбоподателя е идентифициран като имот
планоснимачен № 2406, а този на заинтересованата страна Б. като имот
планоснимачен № 917. И двата имота са отредени „За жилищен комплекс“ и улична
регулация. От съвместяване на данните следва извода, ч 3.1) Отразената в КК и КР граница между
процесните имоти е различна от кадастралната граница между имоти с
планоснимачен № 2406 и № 917 в кв. 19 по плана от 1973 г. 3.2) Границата между
имотите, одобрена с оспорваната заповед, описана от т. 1, 2 и 3 съвпада с
кадастралната граница между имоти с планоснимачен № 2406 и № 917. 4. По РП
на гр. Попово, одобрен със заповед № РД-07.14.217/ 1987 г. По този план
процесните имоти са попадали в кв. 56. Имотът на жалбоподателя Д. е
идентифициран като имот с планоснимачен № 707, а този на заинт. страна Б. като
имот с планоснимачен № 708. И двата имота са отредени „За комплексно жилищно
строителство и озеленяване. Съвместяването на данните води до извода, че: 4.1)
Отразената в КК и КР граница между процесните имоти е различна от кадастралната
граница между имоти с планоснимачен № 707 и 708 в кв. 56 по плана от 1987 г.
4.2) границата на имотите, одобрена с оспорваната заповед, описана от т. 1, 2 и
3, в участъка от т. 2 до т. 3 съвпада с кадастралната граница между имоти с
планоснимачен № 707 и № 708, а в участъка до т. 1 се отклонява с около 1, 10 м.
от кадастралната граница в посока към имот 57649.503.927. 5. По РП на гр. Попово, одобрен със заповед
№ 192/ 1993 г. действащ. По този
план процесните имоти са попадали в кв. 56. Имотът на жалбоподателя е
идентифициран като имот с планоснимачен № 707, за който е отреден парцел XVI, а този на заинт. страна като имот с планоснимачен №
708, за който е отреден парцел XV. По този план
регулационната и кадастралната граница между двата имота
съвпадат.съвместяването на данни води до извода, че 5.1) Отразената в КК и КР
граница между процесните имоти е различна от границата между парцели XVI-707 и XV-708, кв. 56
по плана за регулация от 1993 (действащ). 5.2) Границата на имотите, одобрена с
оспорената заповед, описана от т. 1, 2 и 3 в участъка от т. 2 до т. 3 съвпада с
кадастралната и регурационна граница между имоти XVI – 707 и XV-708, а в
участъка до т. 1 се отклонява с около 1, 10 м. от кадастралната граница по
посака към имот с идент. № 57649.503.927. 6. Кадастрален план на гр. Попово,
одобрен със заповед № РД-02-14-22261/ 2000 г. Планът е изработен в цифров и
графичен вид в съответствие с чл. 4, ал. 1 от Наредба № 7/ 10.10.1995 г. за
изработване и поддържане на кадастрални планове в мащаби 1:1000 и 1: 500
(отм.). Имотът на жалбоподателя е идентифициран като имот с планоснимачен №
707, а този на заинт.страна като имот с
планоснимачен № 708. Съвместяването на данни води до извода, че 6.1)
Отразената в КК и КР граница между имоти с идент. № 57649.503.926 и идент. №
57649.503.927 е идентична между имоти с планоснимачен № 707 и № 708. 6.2)
Границата на имотите, одобрена с оспорената заповед, описана от т. 1, 2 и т. 3
е различна от тази, отразена в кадастралния план, одобрен през 2000 г.
Съществуващата на терена ограда между процесните имоти е различна от
кадастралната граница, отразена в плана от 2000 г.
По втория поставен въпрос съдебният експерт е дал
заключение, че процесните имоти са отразени в КК по данни (цифрови) от
одобрения със заповед РД-02-14-22261/ 2000 г. кадастрален план. От направена
справка в Кадастрално-административна информационна система до датата на
инициираната със заявление с вх. № 01-209236/ 16.04.2021 г. не е заявявана и
съответно не е одобрявана промяна в границите на процесните имоти. Отразената в
КК граница между имоти с идент. № 57649.503.926 и идент. № 57649.503.927 не
съответства на вътрешната регулационна граница между парцели XVI и XV,
кв. 56 по действащия в момента план за регулация, одобрен със заповед № 192/
1993 г. Между имоти с идент. №
57649.503.926 и идент. № 57649.503.927 е налице ограда. Тя е материализирана (с
изключение на посочения по-долу участък), както следва: От улицата, почти до
ъгъла на сграда с идент. №503.927.2 границата между двата имота е
материализирана посредством двоен зид (0, 80 м.), единият от които е част от
фасада на сграда, която е била изградена в имота на жалбоподателя – ПИ с идент.
№ 57649.503.926 (съборена – натерена има следи от основите на същата). Следва
оградна мрежа до един поведен бетонов кол, отстоящ на около 1м. от ъгъла на
сграда 503.927.2. В участъка
около сгради 503.927.2 и 503.927.3, теренът е прорастнал с растителност,
отчасти е покрит със строителни отпадъци, поради което СТЕ не е в състояние да
установи дали е или не е материализирана границата. От ъгъла на сграда
503.927.3 до дъното на имотите е материализирана с бетонова основа, колони и
тухлен зид между тях (тухла – четворка).
Съдът кредитира заключението на вещото лице като
компетентно изготвено и непротиворечащо на събраните писмени доказателства по
делото, поради което го приобщава към последните.
При така установените факти съдът направи следните
правни изводи:
Съдът приема обжалваната Заповед № 18-7819/ 14.07.2021
г. на началника на СГКК – Търговище, с която е одобрено изменение в КККР на гр.
Попово, изразяващо се в промяна в границите на съществуващи обекти в КККР,
поради отстраняване на грешка в КККР за издаден от компетентен орган в кръга на
неговите правомощия, определени в чл. 54 от ЗКИР.
Съдът приема подадената жалба за неоснователна.
Разпоредбата на чл.
51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР визира хипотезата на изменение на одобрената
кадастрална карта и регистри при наличието на непълноти или грешки. Съгласно
легалната дефиниция, дадена в § 1, т. 16 от ДР на ЗКИР "непълноти
или грешки" са несъответствия в данните за недвижимите имоти в
кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти спрямо
действителното им състояние към момента на одобряване на кадастралната карта и
кадастралните регистри. Съгласно чл.
54, ал. 1 от ЗКИР непълнотата или грешката се допълва или поправя от СГКК
въз основа на писмени доказателства и проект за изменение на кадастралната
карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти. Безспорно е, че след
измененията в ЗКИР в ДВ, бр. 49 от 13.06.2014 г. за административния орган
отпадна задължението да съставя констативен акт за установяване на непълноти
или грешки в КК, а след измененията в ЗКИР в ДВ, бр. 57 от 22.07.2016 г.
отпадна и задължението му за отразяване на непълнотите и грешките в комбинирана
скица. Той обаче е длъжен, в изпълнение на разпоредбата на чл.
26, ал. 1 от АПК, да уведоми известните му заинтересовани лица за
започналото пред него производство. В случая съдът приема, че това задължение е
изпълнено и на заинтересованата страна е дадена възможност да се запознае с
искането и да изрази становище по него, с което е изпълнена и разпоредбата на чл. 35 от АПК, и именно във връзка с уведомяване на заинтересовано лице е установено,
че исканата промяна не е свързана със спор за материално право. Целта на
предвидената в ЗКИР процедура е да установи реално съществуващото състояние по
отношение на имотите и обстоятелството, че по отношение на него е налице
съгласие на всички засегнати лица. Липсата на такова съгласие може да бъде преодоляна
само от влязло в сила съдебно решение за установяване на правата им, но не и
чрез други способи. В административното производство е недопустимо да се
решават спорове за материално право между страните, с оглед на което в чл.
54, ал. 2 от ЗКИР изрично е посочено, че когато непълнотата или грешката е
свързана със спор за материално право, тя се отстранява след решаване на спора
между фигуриращия в КР собственик на засегнатия от изменението кадастрален
обект и заявителя на изменението.
С оглед доказателствата по делото съдът намира, че
в случая процедурата по сезиране на компетентния орган, с искане за изменение
на КККР на гр. Търговище относно описаните
недвижими имоти е спазена. Издадената заповед е индивидуален административен
акт – чл.
21, ал. 1 от АПК, издаден от компетентния орган съгласно разпоредбите на чл.
51, ал. 2 и чл.
54, ал. 4 от ЗКИР и в предвидената писмена форма. Същият е съобразен с
материалния закон и в хода на издаването не са допуснати съществени процесуални нарушения.
С оглед на събраните доказателства съдът намира, че
действително е допусната грешка по смисъла на чл. 54, ал. 2 от ЗКИР – като тя обаче
не е свързана със спор за материално право, която се отстранява след решаване
на спора по съдебен ред. Според обясненията на вещото лице по допуснатата по
делото съдебно-техническа експертиза в с.з. по делото, кадастралния план от
2000 г. не отразява действителното положение на границата от там е и грешката в
КК. На всички планове преди 2000 г. границата между имотите е права линия, на
място е права линия няма такава чупка на место границата, както е записано и в
заключението е материализирана в тази част с двоен зид в определен участък,
после продължава единичен и един бетонов кол и оградна мрежа, която е в недобро
състояние. Документите за собственост на жалбоподателя са съставени по данни от
плана от 2000 г.
Съдът приема, че не са нарушени
административно производствените правила при разглеждането на заявлението на
заинт. страна Б.. Жалбоподателят Д. е редовно уведомена за издаването на адм.
акт по смисъла на чл. 26, ал. 1 от АПК. Независимо от непотърсване на
изпратеното съобщение до нея на адм. адрес на процесния имот е приложена
хипотезата на чл. 18а, ал. 9 от АПК. Затова пък е на адм. адрес на имота
жалбоподателят е получил съобщението за издадената заповед, която е оспорил в
срок.
Съдът счита, че адм. акт не е издаден в нарушение на
чл. 35 от АПК, преди да са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за
случая и са обсъдени възраженията и обясненията на страните, ако такива са
направени. В случая адм. орган – началника на СГКК – Търговище не е обсъдил
възраженията на жалбоподателя по делото, тъй като такива не са дадени, независимо
от факта, че същият е бил уведомен за началото на адм. производство по смисъла
на чл. 26, ал. 1 от АПК.
По възражението за наличието на спор за материално
право на жалбоподателя. Спор за материално право е налице при неблагоприятно
засягане на материалното право на собственост на жалбоподателя върху ПИ с идент.
№ 649.503.926, чиято граница се изменя към ПИ с идент. № 649.503.927 и ако
жалбоподателят е възразил своевременно пред СГКК срещу това изменение. В този
смисъл е съдебната практика. В случая не е спорно, че се засяга неблагоприятно
правото на собственост на жалбоподателя Д., тъй като от собствения и ПИ се
отнемат 12 кв.м., но не е налице втора предпоставка - наличието на своевременно възражение пред
СГКК за това изменение, която липса не може да се вмени във вина на адм. орган.
Напротив адм. орган е направил всичко необходимо да уведоми жалбоподателя за
готвената промяна в границата му със заинтересованата страна Б.. Поради това
съдът приема, че не е налице хипотезата на чл. 70, ал. 4 от Наредба №
РД-02-20-5/ 15.12.2016 г. процесната заповед е законосъобразна.
Поради тези съображения подадената жалба се явяват неоснователна
и следва същата да бъде отхвърлена като неоснователна.
Предвид на изхода от оспорването съдът приема, че разноски
не следва да бъдат присъждани.
Воден от горното и на основание чл. 172
във вр. с чл. 172а от АПК, във вр. с чл. 143 от
АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.Н.Д. ЕГН **********
с постоянен адрес: ***, чрез а.. Н. Ф. ***, със съдебен адрес:***, кантора № 3
против Заповед № 18-7819/ 14.07.2021 на началника на СГКК – Търговище, с която
е одобрено изменение в КККР на гр. Попово, изразяващо се в промяна в границите
на съществуващи обекти в КККР.
Решението подлежи на обжалване в
14-дневен срок от съобщението пред Върховен административен съд на Република
България.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: