Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Димитринка Гайнова | |
за да се произнесе, взе предвид следното: С решение № 452 от 29.04.2011г. по гр.д. № 396/ 2011г. по описа на В. районен съд е изменен размерът на издръжката, определена с решение по гр.д. № 2286/ 2008г. на ВТРС, по силата на което М. С. С. от гр.В. е осъден да заплаща на И. М. С. чрез неговата майка и законен представител Р. И. С., от гр.В., като я е увеличил от 80лв. на 120 лв. месечно, считано от датата на завеждане на исковата молба 01.02.2011г. и е отхвърлена претенцията за присъждане на месечна издръжка за разликата до 200лв. като неоснователна. Осъден е М. С. да заплати в полза на ВТРС ДТ върху увеличената издръжка в размер на 57,60 лв. Против този съдебен акт в законовия срок е депозирана въззивна жалба от адв. Г., пълномощник на ищцата Р. С., действаща в качеството на майка и законен представител на малолетното дете И. С. Атакува решението в частта, с която е отхвърлен искът само за разликата от 120 лв. до 170 лв., като счита същото за неправилно по изложени за това подробни съображения.Моли съдът да отмени решението на ВТРС в обжалваната част и да постанови друго, с което да осъди ответника да заплаща месечна издръжка в азмер на 170 лв., считано от завеждане на исковата молба. Постъпил е отговор на възивната жалба от адв. В. Ш., пълномощник на ответника М. С., в който заема становище, че жалбата е неоснователна по изложени за това доводи. Против този съдебен акт е постъпила въззивна жалба и от адв.Ш., пълномощник на ответника М. С. Обжалва изцяло решението на ВТРС като неправилно по изложени за това подробни доводи. Моли да бъде отменено изцяло решението на ВТРС, като счита, че няма основания за увеличение размера на дължимата издръжка и че размерът от 80 лв. за издръжка е достатъчен за задоволяване на нуждите на детето И. Претендира разноски за двете инстанции. Постъпил е отговор на въззивната жалба от адв. Г., пълномощник на ищцата Р. С., майка и законен представител на детето И. С., в която заема становище, че жалбата е неоснователна по изложени за това доводи и моли да бъде оставена без уважение същата като такава. Като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, ВТОС приема за установено следното: Страните са бивши съпрузи, чийто брак е прекратен с влязло в сила на 09.12.2008г. по гр.д. № 2286/ 2008г. на ВТРС решение. С посоченото решение е утвърдено споразумение между същите упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака дете И., роден на 01.02.2001г., да се предоставят на майката, като бащата М. С. да заплаща месечна издръжка в размер на 80 лв. От тогава до настоящия момент размерът на месечната издръжка не е изменяван. Към предходното определяне на издръжката през 2008г. майката на малолетното дете Р. И. е била на работа в НВУ „В.Л.”-В. с месечно възнаграждение 376,74лв. /брутно такова 472,31 лв./ Ответникът М.С. също е бил на работа в НВУ, като няма данни за неговото тр.възнаграждение към онзи момент. Видно от приложените по делото две у-ния от ТД на НАП-В. е, че от м.август 2010г. Р.С. е на работа в ТД на НАП-В. и е със средно месечно брутно трудово възнаграждение за периода 08.2010г.-03.2011г. 337,72 лв., който факт сочи на намаление на доходите й в сравнение с предходния момент на определяне на издръжката. Освен това, видно от приложеното допълнително споразумение № 128 от 21.12.2010г. е, че на Р.С. е определен нов размер на основното трудовото възнаграждение, считано от 01.01.2011г.-240 лв. плюс допълнително трудово възнаграждение 12 % за трудов стаж и професионален опит, или общо 268,80 лв., т.е. доход, по-нисък и от получавания през 2010г. Видно от служебна бележка № 08/ 11.02.2011г. на НВУ „В.Л.” е, че ответникът М.С. получава месечно основно трудово възнаграждение в размер на 1760,80 лв., а от приложеното у-ние № 76 от 16.02.2011г. на НВУ се установява, че средномесечното му брутно трудово възнаграждение за периода 01.02.2010г.-01.01.2011г. възлиза на 1835,61 лв. Същият факт се установява и от приложената във въззивното производство декларация по чл.50 от ЗОДДФЛ за 2010г. на М.С. От приложените квитанции-8 бр. на Езиково училище „Д.” е видно, че за периода м.октомври 2010г.-м.февруари 2011г. детето И. е посещавало занималня в посоченото учебно заведение, както и уроци по английски език, като са закупувани и учебници за тази цел. Месечната такса за занималнята е 22 лв., а за уроците по английски език-40 лв. Видно от приложеното у-ние за раждане от 01.09.2010г. на Община В. е, че ответникът има и друго дете-М. С. С., родена на 30.08.2010г. От приложените у-ние на ПИБ от 11.02.2011г., договор за потребителски кредит от 06.01.2011г. със „С.” , договор за потребителски кредит от 16.10.2009г. с ОББ е видно, че същият има задължения към кредитни институции, поети преди завеждане на делото, в общ размер месечно-526 лв. Ответникът е поел и задължение към физическото лице К. С. С. по договор за паричен заем от 04.07.2010г. Същевременно ответникът е закупил недвижим имот-на 12.07.2010г.-дворно място с къща в с.Л. за сумата 4500 лв. Съгласно разпоредбата на чл.143 ал.2 СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Задължението е безусловно, като прÞ определяне размера на дължимата издръжка съдът преценява нуждите на издържания и възможностите на родителите. Основните фактори, които обуславят нуждите на издържания са неговата възраст и с оглед на това-социални и културни потребности, както и здравословното му състояние. Размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи, като минималната издръжка на едно дете е равна на 1/4 от размера на минималната работна заплата. Нуждите на лицето, което има право на издръжка, се определят съобразно обикновените условия на живот за него, като се вземат предвид възрастта, образованието и т.н., а възможностите на дължащия издръжка - според неговите доходи, имотното му състояние, квалификация. Определената издръжка може да бъде изменяна при изменение на обстоятелствата-чл.150 СК, което изменение трябва да бъде трайно и съществено и да касае нуждите на издържания или възможностите на дължащия издръжка. Присъдената издръжка следва да задоволява поне минимално необходимите нужди от средства за отглеждане на детето. Следва да се има предвид и изменената икономическа обстановка в страната, поскъпването на стоките и услугите, но със съображението, че това важи и за двете страни в процеса, порастването на детето, а от там-нарастването на неговите нужди и потребности. Като взе предвид изложеното по-горе съдът намира, че е налице изменение на обстоятелствата, при които е определен размерът на издръжката на малолетното дете И.-от присъждането на издръжката е изминал продължителен период от време от близо три години, през който безспорно значително се е променила икономическата обстановка в страната, детето е пораснало-на 10 години, а от там са нараснали и неговите нужди и потребности във всяко едно отношение. Същото посещава занималня в частно езиково училище, където същевременно посещава и уроци по английски език. Тези уроци не задоволяват негови луксозни потребности, а нормалните образователни потребности на едно дете в съвременното общество. Налице е и промяна в доходите на майката-родителят, комуто са предоставени за упражняване родителските права върху детето, и който отглежда и възпитава същото ежедневно и непосредствено. Тези доходи са намалели с около 100 лв. месечно при драстично увеличение на цените на всички стоки и услуги в страната предвид настъпилата икономическа криза, като освен тожва са твърде ниски-268,80 лв.месечно брутно трудово възнаграждение. Същевременно ответникът получава брутно трудово възнаграждение 1835,61 лв., което освен че е с висок размер за страната ни, е и многократно по-високо от това на майката, полагаща непосредствените грижи по отглеждане и възпитание на детето. При определяне размера на дължимата от ответника издръжка следва да се отчете фактът, че същият има и друго дете, за което е задължен да полага грижи-М. С., на възраст почти една година. Фактът, че заедно с ответника живее и другото дете на бившите съпрузи-С. С., е ирелевантен, тъй като същият е пълнолетен и предвид на това ответникът няма задължение за издръжка към него, освен това липсват данни да са налице условията на чл.144 от СК. Следва да се имат предвид и задълженията на ответника, поети по договорите за кредит, но само доколкото такива са налице, тъй като задължението на родителя към непълнолетното му дете за издръжка е безусловно, както бе посочено по-горе, и е независимо от факта дали родителят е работоспособен и дали може да се издържа от имуществото си. А видно от приложения нотариален акт ответникът е увеличил имущественото си състояние, закупувайки посочения по-горе недвижим имот. Доводите, изложени от пълномощника му за целта на закупуване на имота, са ирелевантни към настоящото производство. Съдът намира, че за задоволяване на нуждите на детето И., предвид неговата възраст и образователни и социални потребности във връзка с това, възможностите на неговите родители и нормативната уредба за размера на дължимата издръжка, е необходима и достатъчна ежемесечна издръжка в размер на 230 лв., като ответникът с оглед възможностите си следва да заплаща 140 лв., а останалата част от сумата следва да се поеме от майката, ведно с грижите по отглеждането и възпитаването на детето. Искът в останалата част до претендирания размер следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. При така изяснената фактическа и ´равна обстановка настоящата инстанция счита, че решението на районния съд, с което е отхвърлен предявеният иск за издръжка по чл.150 вр. чл.143 ал.2 СК следва да бъде отменено само за разликата от 120 лв. до 140 лв.В останалата му част решението следва да бъде потвърдено. Следва да бъде осъден ответникът по жалба М.С. да заплати държавна такса по сметка на ВТОС върху така увеличения размер на издръжката още 28,80лв. Водим от изложеното, ВТОС Р Е Ш И : ОТМЕНЯ Решение № 452 от 29.04.2011г. по гр.д. № 396/ 2011г. по описа на В. районен съд, в частта, с която е отхвърлен предявеният от Р. И. С. като майка и законен представител на малолетния И. М. С., двамата от гр.В., срещу М. С. С. от гр.В., иск по чл.150 вр. чл.143 ал.2 от СК за увеличение на месечна издръжка за разликата от 120 лв. до 200 лв.-само за разликата от 120 лв. до 140 лв., вместо което постановява: ОСЪЖДА М. С. С. от гр.В., ул.”О.” № 8 Г, .1, ЕГН * да заплаща на малолетното си дете И. М. С., ЕГН * чрез неговата майка и законен представител Р. И. С., ЕГН *, двамата от гр.В., ул.”Д.Б.” № 7 А, .7, А.1 месечна издръжка още 20 лв., или общо месечна издръжка 140 лв. /сто и четиридесет лева/, считано от 01.02.2011г. до настъпване на законни основания за нейното изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане. ОСЪЖДА М. С. С. от гр.В., ул.”О.” № 8 Г, .1, ЕГН * да заплати по сметка на ВТОС държавна такса в размер на 28,80 лв. ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част. Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните. Председател: Членове: |