Р Е Ш Е Н И Е
№..............от 05.08.2020г., гр.Кюстендил
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският районен съд гражданска колегия,
На тридесети юли две
хиляди и двадесета година,
В публично заседание в
следния състав:
Председател:Чавдар Тодоров
Секретар:Зоя Равенска
като разгледа докладваното от съдия Тодоров Гр.д.№615 по
описа на съда за 2020г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по предявен от ЕТ „***“, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
в с.Слокощица, ул.“Георги Кръстев“ №70 против „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр.София, ЖК „Малинова долина“,
ул.“Рачо Петров-Казанджията“ №6, сграда „Матрикс Тауър“ ет.6 иск по чл.439 ГПК.
Твърди се по исковата молба, че по заявление на
„Райфайзенбанк България“ ЕАД по чл.417 ГПК била издадена срещу ищеца заповед
№515/25.04.2014г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ и
изпълнителен лист за сумата от 12 839.24 лв.-неиздължена главница по
договор за банков кредит, 749.43 лв.-редовна лихва, 823.08 лв.-наказателна
лихва, ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението до
окончателното изплащане.
Въз основа на гореописаната заповед било образувано
изпълнително дело №20147430400110 по описа на ЧСИ Е. Х.. С молба вх.№15406812.11.2019г. като
взискател по изпълнителното дело бил конституиран ответникът в производството.В
молбата било посочено, че това дружество е придобило вземанията въз основа на
договор за цесия. От 23.08.2017г.Със съобщение от 13.11.2019г., ищецът бил
уведомен, че с постановление от 12.11.2019г., на основание чл.433, ал.1 т.8 ГПК
с взискател „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД е прекратено.
С покана за доброволно изпълнение от 19.02.2020г. по
изпълнително дело №201974304000983 по описа на ЧСИ Е. Х., ищецът бил поканен да заплати
същите суми, въз основа на същата заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист, като вземането било прехвърлено на ответника с договор за
прехвърляне на вземания от 23.08.2017г.
Твърди, че никога не е имал отношения с ответника, не
е получавал съобщение за цесия, като вземанията са погасени с изтекла
погасителна давност.Претендира се признаване на установено по отношение на
ответника, че не дължи описаните суми, тъй като тези вземания са погасени по
давност.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор от страна на
ответника, в който изцяло е оспорен предявения иск.
Към исковата молба са представени и приети като
доказателства: копие от заповед за незабавно изпълнение, изпълнителен лист и призовка
за доброволно изпълнение.Ответникът е представил доказателства за сключения
договор за цесия и уведомление до ответника по реда на чл.99, ал.3 ЗЗД.Приложени са и копия от описаните в исковата молба изпълнителни
дела.Приложено е към доказателствения материал и ч.гр.д.№767/14г. на КРС.
От описаните доказателства, по делото се установи
следната фактическа обстановка:
По ч.гр.д.№767/2014г. е издадена в полза на „Райфайзен
банк България“ ЕАД заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ и изпълнителен лист срещу ЕТ „***“, Р. К. К. и Д. К. М. за солидарно заплащане на сума в
размер на 12 839.24 лв.-главница по договор за банков кредит, редовна
лихва в размер на 749.43 лв., наказателна лихва в размер на 823.08 лв., ведно
със законна лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното
изплащане.
По молба на „Райфайзенбанк България“ ЕАД от
21.05.2014г. и издадения изпълнителен лист е образувано изпълнително дело
№110/2014г. по описа на ЧСИ рег.№743.С молбата е поискано налагане на възбрана,
опис и извършване на публична продан на недвижими имоти, собственост на
длъжниците.Налагане на запор на, опис и публична продан на МПС, собственост на
длъжниците.Запор върху трудовите им възнаграждения.Опис, оценка и публична
продан на движими вещи, находящи се на посочен в молбата адрес.В
производството, ЧСИ е извършил всички възможни справки относно имущественото
състояние на длажниците, като на 28.05.2014г. на ЕТ „***“ е връчена покана за доброволно
изпълнение.С поканата е уведомен, че е наложен запор на трудово възнаграждение
и МПС и възбрана на върху недвижими
имоти.Насрочен е и опис на движими вещи на 19.06.2014г. от 14.00 на адрес
с.Слокощица, ул.“Георги Кръстев“ №70.С постановление на ЧСИ от 12.06.2014г.
Държавата е присъединена по права за вземане срещу Д. К. М..На 19.06.2014г. ЕТ „Иво Крумов“ е
внесъл по сметка на ЧСИ сума в размер на 700 лв. за „частично погасяване на
дълг по изп.д.№110.На 08.01.2015г. на ищеца е връчена призовка за принудително
изпълнение, с която е уведомен, че на 03.02.2015г. ще бъде извършен опис на
движими вещи, находящи се в дома му.На 03.02.2015г. ищецът е внесъл по сметка
на ЧСИ сума в размер на 300 лв., със същото основание.
С молба от 29.08.2017г.“Райфайзенбанк България“ ЕАД е
уведомил ЧСИ, че с договор за цесия от
15.11.2016г. вземанията срещу длъжниците „***“ ЕТ са прехвърлени на цесионера
„ЕОС МАТРИКС“ ЕООД.С молба от 05.12.2017г. цесионера е поискал конституране в
качеството взискател.С постановление на ЧСИ от 05.12.2017г. е конституран в
качеството на взискател в изпълнителното производство.С молба от 12.11.2019г.
„ЕОС МАТРИКС“ ЕООД е поискал прекратяване на производството на основание
чл.433, ал.1 т.2 ГПК.С постановление от същата дата е прекратено изпълнително
дело №110/2014г.
С молба от 12.11.2019г., ответникът в производството е
представил описания по-горе изпълнителен лист
и е поискал образуване на изпълнително производство.Заявил е искане за
насрочване и извършване на опис на движими вещи на длъжниците на известните по
делото адреси.С постановление на ЧСИ от 29.11.2019г. е наложен запор върху
МПС-та, собственост на И.К..
При гореописаната фактическа обстановко, псъдът счита,
че предявения иск е неоснователен като съображенията в тази насока са следните:
Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист са
издадени по чл.417 т.2 ГПК.Изпълнително производство е образувано на
21.05.2014г., като с молбата до ЧСИ са заявени искания за извършване на
конкретни действия в хода на изпълнителното производство.В производството по
това дело са извършвани изпълнителни действия, като ищецът в производството е и
извършвал плащания-действия по чл.116 б „а“ и „в“ ЗЗД, които прекъсват теченето
на давност.
Следва да се посочи, че първото изпълнително дело е
образувано при действието на ППВС №3/18.11.1980г., според което при образувано
изпълнително производство давност не тече.С ТР №2/26.06.2015г. по
тълк.д.№2/2013г. това постановление е обявено за изгубило сила.В този смисъл и
до 26.06.2015г. при образувано изпълнително производство давност не е
текла/Р.№170/17.09.2018г. на ВКС, IV ГО/.
На 08.12.2017г. е конституран нов взискател в лицето
на ответника в производството.Производството по изп.д.№110 е прекратено на основание
чл.433, ал.1 т.2 ГПК-по искане на взискателя и на дата 12.11.2019г. и по молба
от същата дата.На същата дата-12.11.2019г. е образувано и новото изпълнително
дело с №983/2019г., като с молбата сезирала ЧСИ са поискани и извършване на
конкретно изпълнително действие.На 29.11.2019г. и е наложен запор върху МПС на
ищеца в производството.
При горното и с конститурането на нов взискател е
прекратено теченето на давност, като от този момент и до новата молба с посочен
изпълнителен способ, както и до новия запор на МПС-та не е изтекъл срок, който
да води до извод за погасяване на вземанията по давност.
При горните изводи, съдът намира, че предявения иск е
неоснователен и следва да се отхвърли.
На основание чл.78, ал.8 ГПК, ищецът дължи на
ответника деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200
лв., определено по реда на чл.25, ал.1 НЗПП.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
Отхвърля предявения от ЕТ „Иво Крумов“, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в с.Слокощица, ул.“Георги Кръстев“
№70 против „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр.София, ЖК „Малинова долина“, ул.“Рачо Петров-Казанджията“ №6,
сграда „Матрикс Тауър“ ет.6 иск по чл.439 ГПК за признаване на установено, че
не дължи сумата от 12 839.24 лв.-неиздължена главница по договор за банков
кредит, 749.43 лв.-редовна лихва, 823.08 лв.-наказателна лихва, ведно със
законна лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане,
както и разноски в размер на 288.24 лв., за които по ч.гр.д.№767/2014г. на КРС
е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист и водено изпълнително дело №983/2019г. по
описа на ЧСИ Е. Х..
Осъжда ЕТ „***“ да заплати на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД
деловодни разноски в размер на 200 лв.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред КОС.
Районен
съдия: