Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 24.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в открито съдебно заседание на двадесет
и втори март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като сложи
за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 5153 по описа на съда за 2018 г.,
взе предвид следното:
Ищцата Т.А.Т. твърди в исковата си молба, че с
постановление от 10.04.2012 г. й било повдигнато обвинение за престъпление по
чл. 212, ал. 1 от НК. С присъда от 26.05.2015 г. на състав при СРС Т. била
призната за невиновна по повдигнатото й обвинение. В хода на въззивното
производство представителят на П. не поддържал протеста срещу оправдателната
присъда, но и не го оттеглил. С решение от 10.07.2017 г. СГС потвърдил
оправдателната присъда, постановена от СРС.
В хода на досъдебното производство спрямо Т.Т. била взета
мярка за неотклонение „задържане под стража“, отменена с протоколно определение
от 16.05.2012 г. по ЧНД № 9051/2012 г. на СРС. За периода на задържането си Т.
била лишена от правото на свободно придвижване, работа и изпълнение на
майчинските задължения към сина си.
Именно поради задържането под стража ищцата изгубила
работното си място, а характера на престъплението, в което била незаконно
обвинена – измама създало пречки за намиране на постоянна работа. Т. изгубила
доверието на обкръжението си и постепенно се изолирала от близките и познатите
си.
Развила и заболявания – хипертония, захарен диабет – тип
ІІ, хормонален дисбаланс и др.
Оставането без работа се отразило и на финансовото й
състояние, което довело до допълнителен стрес, мъки и душевни страдания.
В продължение на пет години и три месеца Т.Т. изпитвала
неудобства от воденото наказателно производство. Освен че била задържана под
стража за престъпление, което не била извършила, ищцата търпяла провеждане на
процесуално-следствени действия в досъдебното и съдебно производство, явявала
се и участвала в съдебни заседания и през цялото време изпитвала страх от
неоснователно осъждане, срам през обществото и членовете на семейството си и
невъзможност да създаде кариера и да стане майка за втори път.
Претърпените неимуществени вреди ищцата оценява на 50 000
лева, която сума моли съдът да й присъди ведно със законната лихва от 10.07.2017
г. до окончателното изплащане.
Ищцата претендира и присъждане на обезщетения за
имуществени вреди: 8 000 лева от оставането й без работа, 5 000 лева
разходи за процесуална защита в наказателното производство и 2 000 лева
разходи за медицински прегледи и лечение.
В подадения от него отговор по чл. 131 от ГПК ответникът П.
на РБ оспорва исковете. Наложената по отношение на ищцата мярка „задържане под
стража“ не била изпълнявана. Освен това, Т. била осъждана с влезли в сила
съдебни актове за сходни по вид деяния, а срещу нея имало и множество
образувани наказателни производства. Ответникът не следвало да отговаря и за
вреди от продължителността на наказателното производство, което приключило в
кратки срокове.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявени
са обективно съединени искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ.
Отговорността
на държавата по ЗОДОВ е специална деликтна отговорност в сравнение с общата
деликтна отговорност по чл. 45 и сл. от ЗЗД, произтича от общото задължение на
нейните органи да зачитат правата и законните интереси на гражданите и
юридическите лица и има обективен характер. Тя възниква при наличие на изрично
предвидените в ЗОДОВ предпоставки (за разлика от деликтната отговорност по чл.
45 от ЗЗД, породена от нарушеното задължение да не се вреди другиму) и не е
обусловена от наличието на вина на длъжностното лице, причинило вредата (чл. 4
от ЗОДОВ).
В случая
отговорността на държавата е ангажирана за причинени на ищцата имуществени и неимуществени
вреди от действия на органите на П. – повдигане на обвинение за извършване на
престъпление, за което Т.А.Т. е оправдана, като доказателствената тежест за
установяване на предпоставките за възникване на отговорността е на ищцата.
Не се
спори между страните и от приложените по делото писмени доказателства се
установява, че с постановление от 10.04.2012 г. Т.А.Т. е била привлечена като
обвиняема за престъпление по чл. 212, ал. 1 от НК и че на същата дата е била
задържана под стража за срок от 72 часа.
С
определение от 16.05.2012 г. по ЧНД № 9051/2012 г. по описа на СРС, 121 състав
съдът е отказал да вземе по отношение на Т.Т. мярка за неотклонение „задържане
под стража“ и е постановил обвиняемата да бъде освободена незабавно в случай,
че не се задържа на друго основание.
На
26.02.2013 г. срещу ищцата е бил внесен обвинителен акт в СРС, с който срещу Т.А.Т.
е повдигнато за обвинение за това, че на 09.09.2007 г. в гр. София, ж.к.
„Младост 4“, „Бизнес парк София“, сграда 14, седалище на „БНП П.П.Ф.“ ЕАД, чрез
използване на неистински документ – формуляр/договор за потребителски заем № CASH-04073617/09.09.2007 г., на който
е придаден вид, че изхожда от М.А.С.-Б. в качеството на заемател, получила без
правно основание чуждо движимо имущество (собственост на „БНП П.П.Ф.“ ЕАД) –
парична сума в размер на 700 лева с намерението да ги присвои – престъпление по
чл. 212, ал. 1 от НК.
В
периода 25.06.2013 г. – 18.11.2015 г. са проведени общо 13 съдебни заседания,
на девет от които Т.Т. се е явила лично. Присъствала е на извършвани
процесуално-следствени действия, изразяващи се в разпит на свидетели, прочитане
на дадени от тях показания в хода на досъдебното производство и изслушване на
съдебни експертизи.
На
18.11.2015 г. по НОХД № 3657/2013 г. състав на СРС е постановил оправдателна
присъда, потвърдена от СГС с решение от 10.07.2017 г. по ВНОХД № 1983/2017 г.
При така
събраните по делото доказателства съдът приема за доказано деянието, от което
ищцата твърди да са й причинени вреди, с което са осъществени две от
предпоставките за уважаване на предявения иск - повдигнато обвинение в
извършване на престъпление от общ характер и влязла в сила оправдателна
присъда.
Ищцата следва
да докаже и наличие на причинна връзка между вредите, чието обезщетяване се
претендира и обвинението в престъпление, за които е била оправдана.
Паричният
еквивалент на претърпените неимуществени вреди се определя от продължителността
на наказателното преследване (досъдебната фаза и поддържането на обвинение в
съдебната), личността на увредения, настъпилите промени в обществения статус и
репутацията на лицето, негативното отражение в резултат на воденото наказателно
производство върху душевното състояние на обвинения, извън неизбежно следващите
се по човешка презумция вреди, свързани със страх от неоснователно осъждане,
засегната чест и достойнство, неизбежни ограничения в личния, обществения и
професионалния живот (решение № 281/21.06.2012 г., гр.д. № 1240/2011 г., ІV ГО
на ВКС).
При
наличие на оправдателна присъда по воденото срещу ищцата наказателно
производство, без съмнение за нея са произтекли неимуществени вреди, чийто
размер съдът следва да определи по справедливост. Негативните последици върху
личността и психиката на обвинения в извършване на престъпление се подразбират
от естеството на извършените спрямо него наказателно-процесуални действия.
Определянето на размер на обезщетението обаче следва да бъде съобразен само с
онези обстоятелства, посочени в обстоятелствената част на исковата молба (така
решение № 29/05.03.2012 г., гр.д. № 170/2011 г., ІІІ ГО на ВКС). В случая това
са фактите, свързани с пречки за намиране на работа, затруднена комуникация с
околните, влошено здравословно и финансово състояние, страх от осъждане и
перманентен стрес.
По
делото са събрани гласни доказателства, чрез разпит на свидетелите В.Н.и А. Т.,
баща на ищцата.
Свидетелят
Н. твърди, че Т. била уволнена от работа, плачела и се притеснявала, че не
разполага със средства за преживяване, което налагало заемане на средства от
трети лица. Свидетелят лично възприела реплики на съседи, които сочели с пръст Т.Т.
като лице, което призовават по наказателни дела.
Бащата
на ищцата разказва, че от 2009 г. дъщеря му работела като дистрибутор на аптечни
материали, но като разбрали, че е задържана, я освободили от работа. Т.
заболяла от диабет, имала проблеми със зрението и с лимфните възли. Търсили я
за всяко съдебно заседание. За Помни, че през 2007 г. - 2008 г. срещу Т.
започнали дела. Според свидетеля Т. по предходни дела били постановени
оправдателни присъди.
Дадените
от свидетелите показания съдът не кредитира. Те се отличават с тенденциозност,
повърхностно отразяване на събитията в живота на ищцата и непоследователност.
Установява се от
приетата по делото справка за съдимост, че Т.А.Т. е осъждана по образувани
наказателни производства за извършени в периода 2007 г. – 2008 г. документни
престъпления, съчетани с посегателства върху собствеността на гражданите. В
периода, през който е процесното деяние (09.09.2007 г.), за което е постановена
оправдателната присъда – юли 2007 г. – октомври 2010 г. по НОХД № 2088/2013 г. по
описа на СРС Т.А.Т. се е признала за виновна в това,че за времето от 26.07.2007
г. до 14.10.2007 г. при условията на продължавано престъпление като длъжностно
лице – дистрибутор към „Д.Ф.И.“ АД, в кръга на службата си, с цел да набави за
себе си имотна облага – сумата от 800 лева възбудила и поддържала у Г.К.В., кредитен
инспектор в „Д.Ф.И.“ АД заблуждение, че Л.Д.Д.е подал заявление и кандидатства
за отпускане на кредит именно на Л.Д.Д.и с това причинила имотна вреда в размер
на 800 лева на „Д.Ф.И.“ АД; че на 14.10.2007 г. в качеството си на длъжностно
лице – дистрибутор към „Д.Ф.И.“ АД, в кръга на службата си, с цел да набави за
себе си имотна облага – сумата от 1 200 лева възбудила и поддържала у С.И.С.,
служител на централен офис на „Д.Ф.И.“ АД заблуждение, че Д.В.М.е подала
заявление за отпускане на кредит от „Д.Ф.И.“ АД и че следва да се даде
становище за одобрение на кандидатура за отпускане на кредит именно на Д.В.М. и
с това причинила имотна вреда в размер на 1 200 лева на „Д.Ф.И.“ АД –
престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 3 вр. чл. 209, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК. Т.А.Т. се признала за виновна и в това, че през горепосочения период при
условията на продължавано престъпление съставила неистински частни документи –
в графи „съгласие на заемателя“ и „заемател“
положила подписи в заявления от името на Л. Д. иД.М..
Именно защото през
процесния период ищцата е извършила същите по вид тежки престъпления против
собствеността – чл. 210, ал. 1 от НК и чл. 310, ал. 1 от НК, за което се е
признала за виновна и е сключила с П. споразумение, опасенията на Т. от
повдигнатото през 2013 г. обвинение са били продиктувани от миналото й осъждане
за същите престъпления. За негативните преживявания от това, че при евентуално
осъждане ще трябва да изтърпи ефективно наказанието „лишаване от свобода“
отговорността е на дееца Т.Т., която сама се е поставила в положение да
отговаря за повторност на престъпно деяние, накърняващо обществените отношения,
свързани със собствеността на гражданите и юридическите лица.
Ищцата не е с
чисто съдебно минало; имала е криминални прояви и този факт дава отражение
върху извода на съда относно особеностите в личността на увредения - релевантен
критерий при определяне на размера на обезщетението, съгласно гореизложеното и
съгласно постановеното по реда на чл. 290 от ГПК решение № 25/11.02.2014 г. по
гр. д. № 5302/2013 г., III г. о. на ВКС.
Искът за
обезщетяване на обичайните притеснения на ищцата от неоснователно осъждане,
предвид нейната личност, продължителността на наказателното производство и
тежестта на деянието, в което е била обвинена е основателен за сумата от
1 500 лева и подлежи на отхвърляне за горницата до пълния предявен размер
от 50 000 лева.
То дължи
ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на оправдателната присъда
- 10.07.2017 г. до окончателното изплащане.
По изложените
по-горе мотиви недоказано остана твърдението й за причинна връзка между
влошеното здравословно състояние и повдигнатото обвинение. От октомври 2012 г. Т.
е била едноличен собственик на капитала и управител на „Т.Н.Т.74“ ЕООД, което опровергава
липсата на възможност да полага труд и да издържа себе си и членовете на
семейството си.
Периодът на
задържането й под стража по причина на обвинението й в престъпление, за което е
била постановена оправдателна присъда не се доказа да е надвишил 72 часа, както
и че задържането не е било поради някое от основанията за това – извършване на
някое от многобройните деяния през същия и предходни периоди, за които е
призната (или сама се е признала) за виновна.
Що се отнася до
твърдените имуществени вреди, същите останаха изцяло недоказани.
Не се установи, че
сумата от 8 000 лева ищцата бил получила в случай, че не е била уволнена
от работа (като причинна връзка между уволнението и повдигнатото обвинение не
се доказа).
Представените в настоящото производство
разписка за заплатени хонорари за процесуално представителство в наказателното производство
съдът не кредитира, тъй като същите са съставени за нуждите на процеса. Отделно
от това, заплащането им се опровергава от твърдението на ищцата, че е била без
средства за издръжка (доколкото данни за теглени кредити или плащания на
адвокати от заемни суми липсват). Съгласно т. 1 на ТР № 6/2013 г. по тълк.д. №
6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, което съдът намира за приложимо и в конкретния
случай, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се
присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е
вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят
доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното
плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. В
случая в договор за правна защита и съдействие от 15.05.2012 г. е уговорено с
адв. В. К. адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, което липсват
доказателства да е действително заплатено от Т.Т..
След като не се установи причинна връзка между
влошеното здравословно състояние и повдигнатото обвинение в престъпление, за
което е постановена оправдателна присъда, не следва да се ангажира
отговорността на ответника и за разходи за медицински прегледи и лечение.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА, на
основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ, П. на Република България, с адрес
гр. София, бул. „Витоша“ № 2 да заплати на Т.А.Т., ЕГН **********, с адрес ***сумата
от 1500 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от обвинения в
престъпление по чл. 212, ал. 1 от НК, за което била постановена окончателна
оправдателна присъда, ведно със законната лихва от 10.07.2017 г. до
окончателното изплащане, като отхвърля иска за горницата до пълния предявен
размер от 50 000 лева и за заплащане на обезщетения за имуществени вреди
на обща стойност 15 000 лева, от които 8 000 лева за оставане без работа,
5 000 лева разходи за процесуална защита в наказателното производство и
2 000 лева разходи за медицински прегледи и лечение.
Решението
може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: