Р Е Ш Е Н И Е
№ 1334
гр. Пловдив, 22 юли 2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд- Пловдив, VІІІ-ми
състав, в открито заседание на четиринадесети юли, две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,
при секретаря Диана Караиванова, като разгледа
административно дело №1160 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.172, ал.5 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП) и чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК).
М. Г..З., ЕГН **********, с постоянен адрес:***, представляван
от адвокат В.М.- пълномощник, обжалва Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка с №20-1030-000824 от 22.03.2020г., издадена от началник
на група в Сектор “Пътна полиция” (С”ПП”) при Областна дирекция на “МВР” (ОД на
“МВР”), гр. Пловдив, с която, на основание чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП, му е
приложена принудителна административна мярка (ПАМ)- временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС), до решаване
на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
Претендира се отмяна на оспорената заповед поради
незаконосъобразност и несправедливост, ведно с последиците от това.
Ответникът- М.В.М.- началник на група в С”ПП” при ОД
на “МВР”- Пловдив, не се явява, не се представлява и не изразява становище по
жалбата. На 11.06.2020г. по делото постъпва молба-становище с Вх.№8227 (лист 11)
от началник на С“ПП“ при ОД на “МВР“- Пловдив, в която изразява становище за
неоснователност на жалбата. При евентуално уважаване на жалбата, прави
възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от страна
на жалбоподателя и намаляването му до минимално предвидения размер по Наредба
№1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Окръжна прокуратура- Пловдив, редовно уведомена за
възможността да встъпи в производството, не изпраща представител и не изразява
становище по жалбата.
По допустимостта на жалбата съдът констатира следното:
Съгласно чл.172, ал.5 от ЗДвП, обжалването на заповед,
с която се прилага ПАМ от вида на оспорената в настоящето производство (чл.171,
т.1, б.”б” от ЗДвП), се извършва по реда на АПК, като кодексът дава възможност
за оспорване на индивидуалните административни актове относно тяхната
законосъобразност, както по административен, така и по съдебен ред. В случая, оспорената
заповед (лист 4, 13) е връчена на жалбоподателя на 27.05.2020г., според нарочна
разписка, обективирана в заповедта (лист 4а, 13а). От
своя страна, жалбата (лист 3) постъпва в съда на 01.06.2020г. или в рамките на законоустановения срок. Освен това, жалбата е подадена и
при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Въз основа на приетите по делото доказателства, съдът
намира за установено от фактическа страна следното:
На 22.03.2020г., около 02:05ч. е извършена проверка от
служители в С”ПП” при ОД на ”МВР”- Пловдив, на ул. “Съборна“ до №2, гр.
Пловдив. В рамките на проверката е установено, че жалбоподателят З. управлява
лек автомобил “Фиат“, с рег.№*****, собственост на М.А.Д., ЕГН **********. Жалбоподателят
е поканен да бъде тестван за евентуална употреба на наркотични вещества или
техни аналози с техническо средство, представляващо полеви тест дрегер “DRUGCHEK – 3000”, с фабричен №ARNB-0781, на което той отказва. Също
така, в рамките на проверката е установено, че жалбоподателят не представя на
проверяващите притежаваното от него СУМПС, нито пък контролния талон (КТ) към
свидетелството. Иван Лъчезаров Иванов- мл. автоконтрольор в С“ПП“ при ОД на “МВР“- Пловдив издава на
жалбоподателя Талон за изследване с №0010095 (лист 16), представляващ
Приложение №1 към чл.4, ал.3 от Наредба №1 от 19.07.2017г. за реда за установяване
употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, понастоящем чл.3,
ал.2 от Наредба №1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на
алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози
(Наредба №1).
Според съдържанието на посочения талон за изследване, З.
“отказвам проба“. Според отразеното в
талона за изследване, З. е уведомен, че в срок до 40 мин. от връчването на
талона следва да се яви за медицинско изследване в УМБАЛ- Св. Георги – гр.
Пловдив (“Университетска многопрофилна болница за
активно лечение “Свети Георги““ ЕАД, ЕИК *********). Пак според съдържанието на
талона, същият е връчен на З. на 22.03.2020г. в 03:50ч. и е подписан от
жалбоподателя.
По делото не са ангажирани доказателства З. да се е
подложил на медицинско изследване, нито пък дори се твърди такова нещо от негова
страна.
Освен това, Тодор Христов Тошев- мл. Автоконтрольор в С“ПП“ при ОД на “МВР“- Пловдив, съставя
акт за установяване на административно нарушение (АУАН), Серия Д, бл.№785295 от
22.03.2020г. (лист 15), с който деянията на З., изразяващи се в отказ да бъде
тестван с техническо средство за евентуална употреба на наркотични вещества или
техни аналози, както и неносенето на СУМПС и КТ към него, се квалифицират като
административни нарушения по смисъла на чл.174, ал.3 и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Видно от съдържанието на посочения АУАН, същият е
подписан от жалбоподателя З. и в графа възражения е записано “Не желая да давам кръвна проба“. В процесния АУАН е отразено и обстоятелството, че на З. е
издаден Талон за изследване с №0010095. Вероятно в рамките на извършената
проверка от жалбоподателя е снето писмено обяснение (лист 17), според което “Шофьорската ми книжка бе изгубена преди
около 10 дни. Не съм я подменил, защото тогава стартира кризисната ситуация с
корона вируса и мислех, че службата е временно затворена“, след което е
издадена оспорената по делото заповед.
При така установената фактическа обстановка,
настоящият състав на съда намира производството за проведено при липсата на допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, противно на направеното в тази
връзка възражение от жалбоподателя.
Според разпоредбата на чл.172, ал.1, пр.1 от ЗДвП, ПАМ
по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, буква “а”, т.6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед
от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната
компетентност или от оправомощени от тях длъжностни
лица.
Като доказателство по делото е прието заверено копие
на Заповед №8121з-1524 от 09.12.2016г. (лист 22) на министъра на вътрешните
работи, с която заповед са определени служби (основни структури на МВР) за
контрол по ЗДвП, между които служби са и Областните дирекции на МВР. Прието е
заверено копие на Заповед с №317з-391 от 06.02.2017г. (лист 21) на директора на
ОД на ”МВР”- Пловдив, с която заповед началниците на групи в сектор “Пътна
полиция” са оправомощени да прилагат с мотивирана
заповед ПАМ по чл.171, т.1, т.2, т.2а, т.4, т.5, б”а” и т.6 от ЗДвП (точка І.7.
от заповедта). Прието е заверено копие на Заповед №8121к-5154 от 02.06.2017г.
(лист 23) на министъра на вътрешните работи, с която заповед М.В.М., издал
оспорената в настоящето производство заповед, е преназначен на длъжността
началник на Група “Административно-наказателна дейност и отчет на водачите”
(Г”АНДОВ”) в С”ПП” към Отдел “Охранителна полиция” (О”ОП”) при ОД на “МВР”-
Пловдив.
Така посоченото определяне на служби за контрол по
ЗДвП от страна на министъра на вътрешните работи, както и оправомощаването
на ответника в производството от страна на ръководител на служба за контрол
съдът намира за надлежно направени, поради което оспорената заповед се явява
издадена от компетентен орган. Съответно, направеното в жалбата възражение, че
заповедта е “издадена от лице без необходимата
представителна власт“ се явява неоснователно.
Според посочената като правно основание за прилагане
на процесната ПАМ разпоредба на чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП, временно, до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18
месеца, се отнема СУМПС на водач, който управлява моторно превозно средство
(МПС) с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с
медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен
анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол
в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на
наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и
химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и на водач,
който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с
доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване
и/или химико-токсикологично лабораторно изследване; при наличие на изследване
от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл.174,
ал.4 установените стойности са определящи.
Освен това, с разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП е
предвидено, че редовно съставените актове /АУАН/ по закона се ползват с доказателствена
сила до доказване на противното. Макар последно посочената разпоредба да урежда
отношения, свързани с реализирането на административнонаказателната
отговорност спрямо лица, извършили административни нарушения по смисъла на
ЗДвП, то същата е приложима и по отношение на ПАМ, предвид незадоволителната
уредба на материята в чл.22 от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН). Следователно, опровергаването на отразените в АУАН констатации е в
тежест за жалбоподателя.
В случая, обстоятелствата, че жалбоподателят З. е отказал да бъде проверен с техническо средство, представляващо полеви тест дрегер “DRUGCHEK – 3000”, с фабричен №ARNB-0781, за евентуална употреба на наркотични вещества или техни аналози; както и че не е дал биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсилогично лабораторно изследване, за което е издаден Талон за изследване с №0010095, се явяват установени по делото и не са спорни между страните, поради което оспорената в настоящето производство заповед се явява издадена при наличието на фактическо основание за целта.
Оспорената по делото ПАМ е приложена за законоустановения срок, а именно- до решаване на въпроса за отговорността на жалбоподателя, но не повече от 18 месеца.
Като
доказателство по делото е приета нарочна справка за нарушител/водач (листи
19-20), според която справка, въз основа на констатациите в АУАН, Серия Д,
фабричен №785295 от 22.03.2020г., по отношение на жалбоподателя е издадено
наказателно постановление (НП) с №20-1030-003311 от 30.03.2020г., с което на З.
са наложени два броя глоби в общ размер от 2 010,00 лв. и е лишен от право
да управлява МПС за срок от 24 месеца заради извършени административни
нарушения по смисъла на чл.100, ал.1, т.1 и чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП. Следователно, процесната ПАМ
е приложена и при наличието на образувано производство за ангажиране на
отговорността (административнонаказателна) на
жалбоподателя.
Предвид изложеното до тук, оспорената по делото
заповед се явява издадена без противоречие с относимите
материалноправни норми.
Оспорената заповед е издадена в съответствие с изискванията за форма на административния акт по смисъла на чл.59 от АПК, предвид направеното посочване в същата на фактическите и правни основания, послужили за нейното издаване, както и редът за нейното оспорване.
Най-сетне, настоящият състав на съда намира оспорената ПАМ за приложена в съответствие с целта на закона, а именно да се осигури безопасността на движението по пътищата, чрез отнемане на СУМПС на водач, управлявал МПС, който отказва да бъде проверен с техническо средство или с тест, да бъде изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо и/или химико-токсилогично лабораторно изследване за евентуална употреба на наркотични вещества или техни аналози.
Ето защо, като издадена от компетентен орган, при липсата на съществени нарушения на процесуалните правила и на изискванията за форма на акта, в съответствие с целта на закона, както и без противоречие с материалноправни разпоредби, оспорената в настоящето производство заповед е валиден и законосъобразен акт, жалбата против който акт е неоснователна и като такава не следва да бъде уважена.
По делото няма направени искания за присъждане на
разноски, поради което такива не следва да бъдат присъждани на страните.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата М. Г..З., ЕГН **********, с постоянен
адрес:***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка с
№20-1030-000824 от 22.03.2020г., издадена от началник на група в Сектор “Пътна
полиция”, при ОД на “МВР”- Пловдив, с която, на основание чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП, му е приложена ПАМ- временно отнемане на свидетелството за управление на
моторно превозно средство, до решаване на въпроса за отговорността, но не
повече от 18 месеца
Решението не подлежи на обжалване.
Адм. съдия:./П/........................
/Н.Бекиров/