№ 1726
гр. Варна, 18.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III А СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Даниела Ил. Писарова
Членове:Светлана Тодорова
Диана К. Стоянова
при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова
като разгледа докладваното от Диана К. Стоянова Въззивно гражданско дело
№ 20213100501835 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано е по въззивна жалба вх.
№ 291176/16.06.2021г. от ИВ. Д. ИВ., ЕГН **********, адрес: с. Тополи, ул. ********, бл.6
срещу решение №261657/18.05.2021г., постановено по гр.дело № 7954/2020г. на Варненския
районен съд, с което е отхвърлен предявения от въззивника срещу "Водоснабдяване и
канализация - Варна" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна,
ул. „Прилеп” № 33 иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за приемане за установено в
отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата от
11255.33 лв. /единадесет хиляди двеста петдесет и пет лева и 0.33 ст./, претендирана като
цена за ползвани и неплатени ВиК услуги за периода от 08.04.2019г. до 13.05.2019г., по
партида с абонатен номер 1750344, за обект-имот, находящ се в с. Тополи, ул. ********,
бл.6.
В жалбата е изложено становище за неправилност и незаконосъобразност на
обжалваното решение. Посочва се, че в хода на производството е останало недоказано
обстоятелството, че ищецът е потребител на ВиК услуги. За неправилен се счита, извода на
съдебния състав за наличие на реално потребление, въз основа на представените карнети.
Посочва се, че не е спазен реда за ежемесечен отчет по Наредба №4/2004г. на МРРБ, не са
налице съставени карнети и фактури. Доколкото е налице свободен достъп до процесния
водомер, то нередовният отчет се дължи на виновно поведение на служителите на ответното
дружество. Отделно от това се посочва, че не е изяснен периода /за един месец или друг
1
период/, за който е начислено количеството вода, което пък лишава ищеца от възможността
да се позове на давност.
Въззивникът моли съда да се отмени първоинстанционното решение и да се
постанови друго, с което се да уважи предявения иск.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата
„Водоснабдяване и канализация“ Варна – ООД, в който се застъпва становище за
неоснователност на подадената жалба и за правилност и законосъобразност на атакуваното
решение. Посочва се, че безспорно е установено качеството на потребител на ищеца, тъй
като той е собственик на водоснабден имот, както и факта на реално потребената вода.
Неоснователно е твърдението, че е следвало да бъдат извършвани ежемесечни отчети.
Излага се, че водомерът на ищеца е във водомерна шахта, а не в сградата, поради което той
се отчита два пъти годишно с оглед неговото зазимяване на основание чл.23, ал.2, т.3 от ОУ.
За неоснователно се считат оплакванията, че няма отчитане на водомера в присъствието на
потребителя и не са съставяни фактури. От 2018г. съгласно чл.23, ал.4 от ОУ на
дружеството се използват електронни карнети, което не налага присъствие на потребителя
при отчет. В случая отчет е извършен на 13.05.2019г., когато е отчетено показанието от 5078
куб.м. По отношение на фактурите се сочи, че те се издават при плащането на ВиК услугите
за съответния период.
По изложените съображения се моли въззивният съд да потвърди
първоинстанционното решение.
В съдебно заседание въззивникът редовно призован чрез процесуалния си
представител поддържа подадената жалба, въззиваемата страна, също редовно призована,
оспорва жалба. Молят за присъждане на разноски съобразно изходът от спора.
Съдът намира производството за редовно и допустимо, тъй като подадената
въззивна жалба е депозирана от надлежна страна, в срока за обжалване на решението и
при спазване на останалите изисквания за редовност.
Съдът е сезиран с иск с правно основание иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК да
бъде прието за установено по отношение на ответника „Водоснабдяване и канализация“
Варна - ООД, че ищецът ИВ. Д. ИВ. не дължи сумата от 11 255.33 лв., претендирана като
цена за ползвани и неплатени ВиК услуги за периода от 08.04.2019г. до 13.05.2019г., по
партида с абонатен номер 1750344, за обект-имот, находящ се в с. Тополи, ул. ********,
бл.6.
В исковата молба ищецът твърди, че са му начислени 3552 м3 вода при засичане на
показанията на водомера на 13.05.2019г. на обект- имот, находящ се в с. Тополи, ул.
********, бл.6, който е собственост на ищеца. Стойността на ВиК услугите ответното
дружество ги е остойностило за сумата от 11255.33лв. за периода 08.04.2019г. до
13.05.2019г. Ищецът оспорва да е потребявал такова количество вода, като не е присъствал
по време на засичането на водомера и не подписвал карнети /водомерът е в шахта на
улицата/. В имота има кладенец, като няма басейни или други съоръжения, които изискват
2
голямо количество вода.
Отделно от това се излага, че водомерът не е бил сменян и същият е повреден. На
същия не е правена експертиза в БИМ – Варна, въпреки това се твърди, че няма
вмешателство по него.
По изложените съображения моли съдът да постанови решение, с което да приеме за
установено, че ищецът не дължи начислената стойност на ВиК услуги.
Ответникът „Водоснабдяване и канализация“ Варна - ООД е депозирал отговор в
срока по чл.131 от ГПК, в който оспорва предявения иск по основание и размер. Твърди се,
че ищецът е потребител на ВиК услуги по партида с абонатен №1750344 за обект, находящ с
в с. Тополи, ул. „********“ №6.
Излага се, че на 13.05.2019г. инкасаторът е отчел показание на водомера от 5087 м3
вода/разлика за заплащане в размер на 3552м3/ при ползване на електронен карнет, което не
изисква подпис на потребител или негов представител. На 10.09.2019г. в присъствието на
ищеца е извършен отчет на водомера /обективиран в протокол №102/10.09.2019/, при който
е отчетено показание 5430 м3, което той е удостоверил с подписа си. Този отчет
потвърждава показанието от 5087м3.
На 25.10.2019г. водомерът е сменен с нов, като е изготвен протокол №**********.
Демонтираният водомер е свален с показание 5559м3, а новият с показание „0“. Ищецът не
е оспорвал пред ответното дружество тези показания на водомера, като е заплащал всички
дължими количества по предходни фактури /преди процесната №********** от
10.09.2019г./, така тези след нея. Ответникът посочва, че водомерът на ищеца е във
водомерна шахта, а не в сградата, поради което той се отчита два пъти годишно с оглед
неговото зазимяване на основание чл.23, ал.2, т.3 от ОУ. През периода на зазимяване се
начисляват прогнозни количество, което в края на периода се изравнява, като при
извършване на първия визуален отчет – 13.05.2019г. е отчетено процесното количество вода.
Следователно ищецът дължи заплащане на отричаното като консумация количество
вода, като допълнително се излага, че на този адрес живеят 20 души, поради което такова
количество е фактически обосновано.
По изложените съображения моли съдът да отхвърли предявеният иск.
При така очертаните предмет на предявените искове и въззивен контрол,
въззивният съд при проверката си по реда на чл.269 от ГПК констатира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо.
Въззивната жалба разгледана по същество се явява неоснователна, при прието
за установено следното от фактическа и правна страна:
По предявените иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.
Настоящата инстанция, с оглед събраните в хода на съденото дирене доказателства
приема за доказан факта, че между страните е сключен договор, по силата на който
ответникът се е задължил да предоставя ВиК услуги за питейни – битови нужди, а от своя
3
страна ищецът, в качеството си на потребител по смисъла на чл.2, ал.1 и чл.59 от Общите
условия на ответника, да заплаща дължимото възнаграждение в срока по чл.31, ал.2, а
именно тридесет дневен срок след датата на фактуриране.
Ищецът в исковата молба изрично признава, че е собственик на обект, находящ се в
с. Тополи, обл. Варна, ул. „********“ №6. Именно в качеството си на собственик, той е бил
посочен, като ползвател в карнетите и справката за недобора по партидата с абонатен №
1750344. Това е в пълен унисон с чл.2, ал.1, т.1 от Общите условия и чл.3 от Наредба № 4 от
14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, в които е прието, че потребители на
услугите ВиК са собствениците на водоснабдявани имоти.
Следователно при наличие на ползвани ВиК услуги ищецът дължи заплащане на
тяхната равностойност.
Анализирани събраните по делото доказателства налагат извода за установени
ползвани ВиК услуги в количествата предмет на исковите претенции.
От заключението на вещото лице по съдебно техническата експертиза и от
свидетелските показания на св. Мирчев и св. Дамянов се установява, че обектът на ищеца се
намира в четири етажна жилищна сграда с по два апартаменти на всеки. Водомерната шахта,
в която е бил поставен водомерът, който измерва цялото количество за цялата сграда е извън
границите на имота. Водомерът е подлежал на зазимяване, факт не спорен между страните.
Следователно същият е следвало да бъде отчитан два пъти годишно на основание
чл.23, ал.1, т.3 от Общите условия на дружеството. Съответно на основание чл.23, ал.3 се
начисляват количества вода, въз основа на средномесечния разход за предходни два отчета,
след което се изравняват с реалното потребление.
На 13.05.2019г. са отчетени показания на водомера 5087м3, т.е потребление от
3552м3, което според вещото лице не е месечно такова, а изравняване на предишни
прогнозни отчети. Това показание на водомера се потвърждава и от обстоятелството, че към
10.09.2019г. показанията са му били 5430 м3 /съгласно констативен протокол №102 от
10.09.2019г., подписан от абоната /, а към датата на неговата смяна са били 5559м3. според
констативен протокол №1000/25.10.2019г. Тези последни две показания не са оспорвани от
ищеца и сумите за ползваните ВиК услуги са били платени от същия.
Процесните 3552м3 количество вода са консумация за цялата четири етажна
жилищна сграда с по два апартамента на етаж, при живущи двадесет души на този адрес,
съгласно справка за регистрирани постоянни адрес на л.32 от първоинстанционното дело.
Вещото лице е изчислило, че средно месечното потребление за целия период от датата на
монтажа на водомера отчел спорното показание /23.07.2013г./ до датата на неговата смяна
/11.11.2019г./ е 72м3. Докато за периода 11.11.2019г. до 26.01.2021г. с новия монтиран
водомер, който е дистанционен средно месечното количество се равнява 94м3. Сравнени
двата средно месечни отчета посочени в заключението на вещото лице налагат извода, че
това е реалната консумация на вода за цялата сграда, като през последните две години
4
потреблението се е увеличило. Средномесечният разход за процесния периоди не надхвърля
максималната норма за човек – 200литра на ден или съгласно заключението на вещото лице
120 м3 средно за месец.
С оглед горното съдът приема за доказан факта, че дружеството/ответник е
предоставило ВиК услуги чрез ползването на 3552м3 количество вода, като се дължи
тяхното заплащане.
Оплакването във въззивната жалба, че не е изяснен периода /за един месец или друг
период/, за който е начислено количеството вода, което пък лишава ищеца от възможността
да се позове на давност не следва да бъде разглеждано. Ищецът в исковата си молба не е
навеждал твърдения и не се е позовавал на погасяване на задължението по давност.
Изложеното обуславя неоснователност на предявения иск, като с оглед съвпадане на
правните изводи на двете инстанции, първоинстанционният акт следва да бъде потвърден.
По разноските:
С оглед изходът от спора на въззиваемата страна се следват разноски в размер
100.00лв., определено от съда юрисконсултско възнаграждение по чл.25, ал.1 от Наредбата
за заплащането на правната помощ, след преценка за фактическата и правна сложност на
въведения въззивен спор.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №261657/18.05.2021г., постановено по гр.дело №
7954/2020г. на Варненския районен съд
ОСЪЖДА ИВ. Д. ИВ., ЕГН **********, адрес: с. Тополи, ул. ********, бл.6 ДА
ЗАПЛАТИ на „Водоснабдяване и Канализация - Варна” ООД, ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление гр. Варна, ул. Прилеп №33 сумата от 100.00лв. /сто лева/,
представляваща юрисконсултско възнаграждение за въззивна инстанция на основание чл.78,
ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
5
2._______________________
6