Р
Е Ш Е
Н И Е
№…………………
гр. К., 07.03.2022
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд трети граждански състав
на десети
декември две
хиляди двадесет и първа година
в публично
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАРИНА П.
Секретар: КРИСТИНА ШАХЪНСКА
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело №
1994 по описа за 2019 година
и за да се произнесе, взе предвид:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно основание
чл. 124, ал.1 от ГПК във вр. с чл. 5 и чл. 9 от ЗН.
Ищците Е.А.М. с ЕГН ********** и Я.М.К. с ЕГН
**********,*** твърдят, че са наследници
по закон на М.Н.М. с ЕГН **********,***, починал на *******г.
Техният
наследодател бил собственик на следния недвижим имот, а именно: празно дворно
място с площ от 1170 кв.м (хиляда сто и седемдесет кв.м), находящо се в с. К., К.община,
при граници и съседи: П.С., З.С. и улица, който имот по тогава действащия план
на селото имал пл.№ 96 (деветдесет и шести) в квартал 4 (четвърти).
Собствеността
върху гореописания имот била възстановена по реда на ЗСПЗЗ на Н.М.Н. и Ц.М.Н.,
като наследници на М.Н.П., с Решение № 1817-5139/04.05.1993г. на ПК-К.. С
нотариален акт № 32, том I, дело № 103/1994г. на Карловски районен съд и
нотариален акт за поправка на нот.акт № 174, том I, дело № 343/1998г. на
Карловски районен съд Н.М.Н. и Ц.М.Н. били признати за собственици на
гореописания имот. По силата на договор от 29.03.1994г. по нот. акт № 22, том
II, дело № 355/1994г. на КрлРС и нот. акт за поправка на нот. акт за дарение на
недвижим имот № 175, том I, дело № 344/1998г. на КрлРС Ц.М.Н. подарил на брат
си, Н.М.Н. принадлежащата си ½ идеална част от процесния имот. По силата
на договор от 06.05.1998г. по нотариален акт № 135, том I, дело № 345/1998г. на
Карловски районен съд техният наследодател придобил собствеността върху този
същия недвижим имот от своя баща, Н.М.Н..
От 1998г. до
смъртта си през 2016г. техният наследодател напълно необезпокоявано владеел и
ползвал лично и чрез членовете на семейството им процесния имот. След неговата
смърт ищците продължили да владеят и ползват имота, също напълно
необезпокоявано.
Ето защо били
безкрайно изненадани, когато установили, че по КВС на село К., К.община, имот с
номер **/***е записан на наследници на М.Г. Ч.. Процесният имот бил нанесен в
кадастралния план на селото, той винаги съществувал в реални граници и никога техните
и наследодатели не преставали да го владеят и ползват. След смъртта на М.Н.М. ищците
като негови наследници продължавали да владеят и ползват този имот също
необезпокоявано. М.Г. Ч. не притежавала имот в близост до техния.
През месец
септември тази година землищата на всички населени места на територията на
Община К. били вкарани в кадастрална карта и кадастрални регистри.
МОЛЯТ съда да постанови решение, с което ДА ПРИЗНАЕ за
установено по отношение на М.Д.Ч. с ЕГН ********** ***, р-н Н., ж.к. С. № ********
и Д.С.Ч. с ЕГН ********** ***, че Е.А.М. с ЕГН ********** и Я.М.К. с ЕГН **********,***
са собственици по наследство от М.Н.М. с
ЕГН **********, бивш жител ***, починал на *******г., на 2/3 (две трети)
идеални части, по 1/3 ид. част за всеки от тях на следния недвижим имот -
ПРАЗНО ДВОРНО МЯСТО с площ от 1202 (хиляда двеста и два) кв.м, находящо се в
село К., К.община, при граници и съседи: П.С., З.С. и улица, който имот по
тогава действащия план на селото е имал пл. № 96 (деветдесет и шести) в квартал
4 (четвърти), а понастоящем съставляващ поземлен имот с идентификатор ********.
Претендират за
разноските по делото.
Ответницата М.Д.Ч., чрез назначения от съда
особен представител, оспорва фактическата обстановка, изложена в исковата молба
под условие.
Ответникът Д.С.Ч. в писмена молба е
заявил, че имотът е бил собственост на баба му, възстановен от Поземлена
комисия и от нея знаел, че нивата е дадена на семейството на ищците да я
ползват от много години, но те никога не са плащали наем.
От събраните по делото доказателства, отделно и в
тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна и правна
страна следното:
С нотариален
акт № 32, том I, дело № 103/1994г. на Карловски районен съд и нотариален акт за
поправка на нот.акт № 174, том I, дело № 343/1998г. на Карловски районен съд Н.М.Н.
и Ц.М.Н. били признати за собственици на гореописания имот.
С договор за
дарение от 29.03.1994г., сключен с нот. акт № 22, том II, дело № 355/1994г. на
КрлРС и нот. акт за поправка на нот. акт за дарение на недвижим имот № 175, том
I, дело № 344/1998г. на КрлРС, Ц.М.Н. дарил на брат си, Н.М.Н. принадлежащата
си ½ идеална част от процесния имот.
С договор за
дарение от 06.05.1998г., сключен с нотариален акт № 135, том I, дело №
345/1998г. на Карловски районен съд Н.М.Н. дарил на сина си М.Н.М. процесния
недвижим имот.
М.Н.М., бивш
жител *** е починал на ******* г. като е оставил наследници по закон съпругата
си Е.А.М. и двете си деца Я.М.К. и Н.М.М..
М.Г. Ч., бивш
жител ***, е починала на 18.09.2009 г. като е оставила наследници по закон
дъщеря си – ответницата М.Ч. и Сина си С. Ч., починал на 07.05.2015 г. и
оставил наследник по закон сина си Д.Ч..
С решение №
18271 от 08.04.1998 г., взето по преписка вх. № 7124 от 02.12.1991 г. на
Поземлена комисия К., на М.Г. Ч. с ЕГН ********** е било възстановено правото
на собственост върху земеделска земя – нива с площ от 1.210 дка, находяща се в
землището на село К., ЕКАТТЕ 40939 в местността „Д.“, съставляваща имот № **/***при
граници и съседи: № **/***нива на Н.П.Н.,
000199 полски път на Община К., № 000001 населено място с. К.. В
преписката са приложени документи за заявените за възстановяване земеделски
имоти от праводателя на ответниците М. Ч., в които не фигурира имот с площ от
1.200 дка. Фигурира имот – рози в местността „Д.С.“ с площ от два декара,
заявен с поред номер 4 от заявлението.С решение № 1822/1870 от 21.10.1993 г. този имот е бил признат за
възстановяване с план за земеразделяне, а не в стари реални граници, като за
пръв път тук е посочена площ 1.200 дка. Посочен е и като заявен за
възстановяване с пореден номер 5 от заявлението, а в последствие е възстановен
с площ от 1.210 дка в стари реални граници като имот с № **/***и вид на имота –
нива.
От приложения
от Община К. разписен лист по действащия КРП на село К., одобрен със заповед №
246/1971 г. се установява, че имот пл. № 96, представляващ празно място е
записан като собствен на М.Н.П., като впоследствие фамилното име е поправено на
М. и отбелязан нотариалния акт от 1998 г.
По делото е
представено решение по гр. дело № 1154/1993 г., с което съдът е обявил решение
№ 4899/1993 г. на ПК К., в частта, с която е признато правото на наследници на М.Н.П.
да възстановят собствеността си върху имот – нива с площ от 0.8 дка в
местността „Д.С.“, обезсилил е същото решение, с което е бил постановен отказ
да се възстанови правото на собственост върху този имот. Решението на съда е в
незаверен препис, няма данни дали е влязло в сила, нито по коя преписка е било
постановено решението на Поземлена комисия К..
От
представената от АГКК скица се установява, че понастоящем имотът е заснет като
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ******** по кадастралната карта и кадастралните
регистри на село К., община К., област П., одобрени със заповед №
РД-18-620/04.09.2019г. на изпълнителния директор на АГКК; последно изменение
със заповед: няма издадена заповед за изменение на КККР; адрес на поземления имот:
местност Д.; трайно предназначение на територията: земеделска; начин на трайно
ползване: нива; категория на земята 5; предходен идентификатор: няма; номер по
предходен план: ******; съседи: ******, ******, ******.
От неоспореното
заключение на вещото лице Й. се установява, че ПИ 96 по КП от 1971г. на с. К. с
площ от 1202 кв.м между точките 1, 3, 4, 5, 6, 7, 8 и 1 на комбинирана скица №
4, е в стари възстановими граници на името на М.Н.М. с н.а. 135/1998г.
Вследствие на непредставяне на документа за собственост към ОСЗ – гр. К., видно
е в приложение № 5, имотът е записан на М.Г. Ч.. Относно границите на ПИ 80.15
по кадастралната карта на с. К. по точките 11,12,13,7 и 11 с площ от 1210 кв.м
не следват абсолютно точно границите по кадастрален план, а е записано стари
възстановими граници. Тези разминавания
и засягане на други имоти са вследствие на незаснети граници на място. В
по-голямата си част ПИ 80.15 по КК на с. К. е идентичен на ПИ 96 по кадастрален
план, одобрен през 1971г.
Ищците
основават правото си на собственост на наследствено правоприемство, приключила
в полза на праводателя им реституционна процедура, приключила в полза на
праводателя им реституционна процедура и последваща сделка. Ответниците им противопоставят
приключила в своя полза реституционна процедура. Налага се изводът, че имотът,
който е бил градски е бил собственост на ищците преди реституцията, тяхното
право е било признато и възстановено още през 1993 г., видно от неоспорените
констативни нотариални актове, а идентичността на имота е установена
посредством неоспорената съдебно-техническа експертиза. В тази връзка са и
показанията на св. С., който сочи, че имотът се обработва и ползва единствено
от ищците и техните праводатели. Свидетелят, 58 годишен, познавал имота от
раждането си и сочи, че единствено ищците и техните праводатели са го
стопанисвали.
Поради
изложеното съдът намира, че предявения иск за собственост следва да бъде уважен
като основателен и доказан.
Следва съдът
да признае за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици
по наследство от М.Н.М. с ЕГН **********,
бивш жител ***, починал на *******г., на 2/3 (две трети) идеални части, по 1/3
ид. част за всякя от тях на следния недвижим имот - ПРАЗНО ДВОРНО МЯСТО с площ
от 1202 (хиляда двеста и два) кв.м, находящо се в село К., К.община, при
граници и съседи: П.С., З.С. и улица, който имот по тогава действащия план на
селото е имал пл. № 96 (деветдесет и шести) в квартал 4 (четвърти), а
понастоящем съставляващ поземлен имот с идентификатор ********, който имот е
обозначен на скица № 4 (комбинирана) от заключението на вещото лице Й. между
точките 1, 3, 4, 5, 6, 7, 8 и 1, и която скица следва да се счита неразделна
част от настоящото решение.
ОТНОСНО
разноските:
С оглед изхода
от процеса, и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, следва да се осъдят ответниците
да заплатят на ищците сторените в производството деловодни разноски, както
следва: 168.98 лева за заплатена държавна такса; 600 лева за адвокатско
възнаграждение; 600 лева за възнаграждение на вещо лице. Следва да се осъди
ответницата М.Д.Ч. да заплати разноски за възнаграждение на особен представител
в размер на 300 лева.
Мотивиран от
изложеното съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА за
установено, на основание чл. 124 ал.1 от ГПк и чл. 5 и чл. 9 от ЗН, по
отношение на М.Д.Ч. с ЕГН ********** ***, р-н Н., ж.к. С. № ******** и Д.С.Ч. с
ЕГН ********** ***, че Е.А.М. с ЕГН ********** и Я.М.К. с ЕГН **********,*** са
собственици по наследство от М.Н.М. с
ЕГН **********,***, починал на *******г. и по реституция, на 2/3 (две трети)
идеални части, по 1/3 ид. част за всяка от тях на следния недвижим имот -
ПРАЗНО ДВОРНО МЯСТО с площ от 1202 (хиляда двеста и два) кв.м, находящо се в
село К., К.община, при граници и съседи: П.С., З.С. и улица, който имот по
тогава действащия план на селото е имал пл. № 96 (деветдесет и шести) в квартал
4 (четвърти), а по действащите КККР съставлява част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор ******** по кадастралната карта и кадастралните регистри на село К.,
община К., област П., одобрени със заповед № РД-18-620/04.09.2019г. на
изпълнителния директор на АГКК; последно изменение със заповед: няма издадена
заповед за изменение на КККР; адрес на поземления имот: местност Д.; трайно
предназначение на територията: земеделска; начин на трайно ползване: нива;
категория на земята 5; предходен идентификатор: няма; номер по предходен план: ******;
съседи: ******, ******, ******, който имот е обозначен между точките 1, 3, 4, 5,
6, 7, 8 и 1 на скица № 4 (комбинирана) от заключението на вещото лице Й. вх. №
26458 от 20.10.2021 г., прието в съдебно заседание на 29.10.2021 г.,
представляваща неразделна част от настоящото решение.
ОСЪЖДА, на
основание чл. 78 ал.1 от ГПК, М.Д.Ч. с ЕГН ********** ***, р-н Н., ж.к. С. № ********
и Д.С.Ч. с ЕГН ********** ***, да заплатят на Е.А.М. с ЕГН ********** и Я.М.К.
с ЕГН **********,*** деловодни разноски в общ размер на 1368.98 лева (хиляда
триста шестдесет и осем лева деветдесет и осем стотинки).
ОСЪЖДА,
на основание чл. 78 ал.1 от ГПК, М.Д.Ч. с ЕГН ********** ***, р-н Н., ж.к. С. №
******** да заплати на Е.А.М. с ЕГН ********** и Я.М.К. с ЕГН **********,***
деловодни разноски в размер на 300 (триста) лева.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Окръжен съд П. в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
К.Ш.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: