Р Е Ш
Е Н И Е
Гр. София, 21.02.2022 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-8 състав, в открито заседание на първи февруари две хиляди двадесет и втора година,
в следния състав
СЪДИЯ :
МАРИЯ БОЙЧЕВА
при участието на
секретаря Цветелина Пецева,
като разгледа
докладваното от съдията търговско дело № 283 по описа за 2021 година на
Софийски градски съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 694,
ал. 2, т. 1 от ТЗ.
След влизане в
сила на постановеното по настоящото дело определение от 02.11.2021 г. в прекратителната част по отношение на
вземанията по разпореждания на Г.В. и М.Д., производството по делото е висящо
по предявен от държавата чрез НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ
против ответника “И.-**” АД (в несъстоятелност), ЕИК ******, положителен
установителен иск с правно основание чл. 694,
ал. 2, т. 1 от ТЗ за установяване съществуването публични
вземания в общ размер на 4 258,19 лева, представляващи вземания съгласно
издадени от Фонд “Гарантирани
вземания на работниците и служителите” и влезли в сила
Разпореждания № 4505-40-256/20.05.2020 г. (891,61 лева по отношение на К.К.за
периода м. 10.2019 г.), № 4505-40-253/20.05.2020 г. (331,43 лева по отношение
на А.С. за периода м. 10.2019 г.), № 4505-40-252/20.05.2020 г. (2 546,25
лева по отношение на Р.Д.Д.за периода м. 06-08.2019 г.) и №
4505-40-251/20.05.2020 г. (488,90 лева по отношение на В.С.за периода м.
09-10.2019 г.), които вземания са предявени в срока по чл. 688, ал. 1 от ТЗ в
производството по несъстоятелност на ответника “И.-**” АД (в несъстоятелност) и неприети от синдика
съгласно Допълнителен списък № 1 на неприетите вземания, и по отношение на
които е оставено без уважение възражението на НАП с Определение №
260437/22.01.2021 г. по т.д. № 681/2019 г. по описа на СГС, които вземания ищецът
претендира да са с поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 4 от ТЗ с
оглед разпоредбата на чл. 28, ал. 2 от Закона за гарантиране вземания на
работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя.
Ищецът твърди, че с молба с изх. №
М-24-28-645/19#41 от 22.05.2020 г. и молба с изх. № М-24-28-645/19#43 от 29.06.2020 г. НАП е предявила в производството
по несъстоятелност на ответното дружество вземания в размер на 1 168,92
лева и на 12 252,19 лева, предявени от НАП в изпълнение на задълженията по
чл. 28, ал. 3 от ЗГВРСНР, въз основа на осем броя разпореждания на Фонд “Гарантирани вземания на работниците и служителите”, във всяко от които е посочено лицето и сумата,
изпратена от фонда на съответното лице. Твърди, че предявените вземания не са
приети от синдика съгласно Допълнителен списък № 1 на неприетите вземания,
обявен в ТРРЮЛНЦ под № 20200817113521. В списъка е посочено, че след приемането
на предявените вземания на работниците и служителите на длъжника в първия
списък на служебно приетите вземания, НАП е следвало да подаде молба за
суброгиране като кредитор в производството по несъстоятелност до размера на
платените от фонда суми.
Ищецът твърди, че в срока по чл. 690,
ал. 1 от ТЗ е подал възражение срещу неприемането на предявените вземания,
което с Определение № 260437/22.01.2021 г. по т.д. № 681/2019 г. по описа на
СГС е частично уважено от съда по несъстоятелността. Твърди, че е оставено без
уважение възражението в частта по отношение на предявените вземания във връзка
с изплатени от ФГВРС вземания на Г.В., К.К., А.С., Р.Д.Д.и В.С., като съдът е
приел, че същите вече са включени в списъка на служебно приетите вземания с
по-голям размер, поради което въпросът за приемането им следвало да се счита с
одобряването на списъка със служебно приетите вземания и измененията му.
Твърди, че вземанията на К.К., А.С., Р.Д.и В.С.в общ размер на 8 112,44
лева са изключени от списъка в размера, в който са били приети от синдика,
поради което не съществува законова пречка изплатените от фонда суми на
служителите на несъстоятелното дружество да бъдат приети за удовлетворяване в
производството по несъстоятелност. Твърди, че вземанията на фонда се ползват
със същата правна закрила, която е предвидена в ТЗ за вземанията за трудови
възнаграждения, съгласно чл. 27 от ЗГВРСНР. Твърди, че с плащането им фондът се
суброгира в правата на кредитор по чл. 722, ал. 1, т. 4 от ТЗ.
Твърди, че относно гарантираното вземане
на М.Д., предвид факта, че служебно приетото от синдика вземане е за същия
период, за който е отпуснато гарантираното вземане от фонда, то следвало да се
посочи от съда настъпилата по силата на закона суброгация в титуляра на
вземането предвид представените към молбата за предявяване на вземания
доказателства – писмо от 13.05.2020 г. на ФГВРС, което е посочена изплатената
на лицето сума.
Ищецът претендира направените по делото
разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение.
В дадения срок ответникът “И.-**” АД (в
несъстоятелност) не е подал отговор на исковата молба.
В дадения срок синдикът на “И.-**” АД (в
несъстоятелност) – Т.И., подава становище, в което излага доводи за
недопустимост на предявения иск. Сочи, че вземанията на вземанията на
служителите М.Д., Г.В., К.К., А.С., Р.Д.и В.С.в списъка на служебно приетите от
синдика вземания, който е стабилизиран. Сочи, че ако се приемат вземанията на
държавата относно изплатените от ФГВРС вземания на тези служители, ще се стигне
до забранен резултат – двойно изплащане в производството по осребряване на
имуществото на несъстоятелния длъжник на едни и същи вземания. Сочи, че НАП се
е суброгирала във вземанията на тези служители, поради което за ищеца липсва
правен интерес от водене на настоящото производство.
В допълнително становище от 22.10.2021
г. синдикът сочи, че исковете са частично основателни.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съдът приема от фактическа страна следното:
Видно от справка в Търговския регистър, с решение № 2095/22.11.2019 г. по
търговско дело № 681/2019 г. по описа на Софийски градски съд, VІ-21 състав, на основание чл. 632, ал. 1от ТЗ е обявена неплатежоспособността на ответника “И.-**” АД, определена е началната й дата, открито е производство
по несъстоятелност на дружеството, постановено е прекратяване на дейността на
предприятието на длъжника и е спряно производството по делото.
Производството
по делото е възобновено на основание чл. 632, ал. 2 от ТЗ с решение №
145/21.01.2020 г. по търговско дело № 681/2019 г. по описа на Софийски градски
съд, VІ-21 състав. Решението е вписано в Търговския регистър
на 21.01.2020 г.
По делото не се спори и се установява от събраните доказателства и служебна
справка от електронната деловодна система на съда, че с молба с изх. № М-24-28-645/19#43/29.06.2020 г. ищецът НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ е
предявил процесните вземания в производството по
несъстоятелност на длъжника “И.-**”
АД (в несъстоятелност).
Видно от събраните по делото доказателства и служебно
извършена справка в Търговския регистър по партидата на ответното дружество, съгласно
допълнителен списък № 1 на неприетите вземания на кредиторите на “И.-**” АД (в
несъстоятелност), под т. 8, са неприети от синдика предявените от НАЦИОНАЛНА
АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ публични вземания по чл. 28, ал. 3 от ЗГВРСНР. Списъкът е обявен в Търговския регистър на 17.08.2020 г.
Срещу списъка на неприетите вземания, в който са
включени като неприети предявени от ищеца НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ процесни
вземания, е подадено от кредитора и настоящ ищец НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ възражение по чл. 690, ал. 1 от ТЗ с изх. № М-24-28-645/19#44/21.08.2020 г., с вх. № 86494/25.08.2020 г., с пощенско клеймо 24.08.2020
г.
Подаденото възражение е оставено без уважение с
определение от 22.01.2021 г. по търговско дело № 681/2019 г. по описа на Софийски
градски съд, VІ-21 състав. Определението е обявено в
Търговския регистър на 22.01.2021 г.
По настоящото дело са представени от ищеца НАЦИОНАЛНА
АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ и Разпореждане № 4505-40-256/20.05.2020 г. по отношение на
К.П.К.за неизплатено възнаграждение за периода м. 10.2019 г., като сумата за
изплащане възлиза на 802,45 лева и данък върху дохода – на 89,16 лева.
Представено
е също Разпореждане № 4505-40-253/20.05.2020 г. по отношение на А.П.С.за
неизплатено възнаграждение за периода м. 10.2019 г., като сумата за изплащане
възлиза на 307,53 лева и данък върху дохода – на 23,90 лева.
Представено
е Разпореждане № 4505-40-252/20.05.2020 г. по отношение на Р.Д.Д.за неизплатено
възнаграждение за периода м. 06-08.2019 г., като сумата за изплащане възлиза на
2 475,52 лева и данък върху дохода – на 70,73 лева.
Представено
е Разпореждане № 4505-40-251/20.05.2020 г. по отношение на В.Б.С.за неизплатено
възнаграждение за периода м. 09-10.2019 г., като сумата за изплащане възлиза на
440,01 лева и данък върху дохода – на 48,89 лева.
Представени
са и доказателства за извършено плащане на 28.05.2020 г. на посочените по-горе
суми към тези служители, както и за плащането към НАП на данъка върху тези суми.
Представени
са и доказателства за връчване на разпорежданията на ФГВРС на горепосочените
служители на ответното дружество – В.С., Р.Д., А.С. и К.К..
По делото е представено и
Определение № 260010/04.01.2021 г. по т.д. № 681/2019 г. по описа на СГС, съгласно
което са изключени изцяло от списъка на приетите вземания в производството по
несъстоятелност вземанията на служителите К.К.(под т. 12 от списъка), А.С. (под
т. 10 от списъка), Р.Д.Д.(под т. 5 от списъка) и В.С.(под т. 8 от списъка).
Останалите доказателства съдът намира за неотносими
към предмета на спора.
При така установената фактическа
обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Предявени са положителни
установителни искове с правно основание чл. 694,
ал. 2, т. 1 от ТЗ.
Производството по чл. 694 от ТЗ има характер на
съпътстващо производството по несъстоятелност. Установителните искове,
предявени на посоченото основание, се разглеждат от друг състав на съда по
несъстоятелност при наличието на специфични процесуално правни предпоставки и
преклузивен срок. Специалният закон регламентира още особени изисквания във
връзка с внасянето на държавните такси, включително и относно субективните
предели на силата на пресъдено нещо на постановените решения. Извън
горепосочените особености, производството по чл. 694 от ТЗ съставлява общо,
състезателно, исково производство.
В случая искът е предявен от кредитор с неприето вземане в производството
по несъстоятелност на ответното дружество за установяване съществуването на вземането.
По делото не се оспорва и се установява от събраните доказателства и справка в
Търговския регистър по партидата на длъжника “И.-**” АД (в
несъстоятелност), че е налице процесуална легитимация на страните по
предявения положителен установителен иск по чл. 694, ал. 2, т. 1 от ТЗ. Ищецът е
кредитор, предявил публични вземания в производството по несъстоятелност на
ответника “И.-**” АД (в
несъстоятелност) след изплащане на сумата от ФГВРС. Въз основа на направено
възражение по чл. 690 от ТЗ с Определение № 260010/04.01.2021 г. по т.д. № 681/2019 г. по описа на СГС са
изключени изцяло от списъка на приетите вземания вземанията на служителите К.К.(под
т. 12 от списъка), А.С. (под т. 10 от списъка), Р.Д.Д.(под т. 5 от списъка) и В.С.(под
т. 8 от списъка). След като вземанията на тези четирима служители са изключени
от списъка на приетите вземания и са неприети в производството по
несъстоятелност на длъжника, то в резултат на изплащане на сумите от ФГВРС е
налице правен интерес да бъдат предявени по съответния ред вземанията на фонда
касателно изплатените суми на тези четирима служители в производството по
несъстоятелност и при неприемането им да бъде подадено възражение и предявен
иск по реда на чл. 694 от ТЗ. С Определение № 260437/22.01.2021 г. е оставено
без уважение в една част възражението на НАП. Определение от 22.01.2021 г. е обявено в Търговския регистър по партидата на ответното дружество на 22.01.2021
г.
Исковата молба е подадена в преклузивния 14-дневен срок от датата на
обявяване в търговския регистър на определението на съда по чл. 692, ал. 4 от ТЗ, поради което настоящият състав намира, че е спазен законоустановеният срок
по чл.694, ал. 6 от ТЗ.
С оглед на изложеното съдът намира, че предявеният иск се явява процесуално
допустим.
В случая са
предявени в производството по несъстоятелност вземания на вземания Фонд “Гарантирани вземания на работниците и служителите”, възникнали по силата на извършено плащане по
отношение на трудови правоотношения на служители с длъжника “И.-**” АД (в несъстоятелност), като предмет на
спора са вземанията относно разпорежданията на четирима служители.
Съгласно чл. 28,
ал. 1-3 от ЗГВРСНР,
в резултат на изплащането на
гарантирани вземания на работниците и служителите със средства на фонда в
негова полза възниква право на иск срещу работодателя или масата на
несъстоятелността за възстановяване на изплатените средства. Във връзка с
възстановяването на изплатени гарантирани вземания на работници и служители вземанията на фонда се ползват със същата правна защита, предвидена в Търговския зокон за
вземания за трудови възнаграждения. В
производството по несъстоятелност, във връзка с изплатените гарантира вземания,
фондът се представлява от Националната агенция за приходите.
С извършеното плащане от Фонд “Гарантирани вземания на работниците и служителите” не възниква ново вземане, а законова суброгация до
размера на платените гарантирани вземания в правата на работниците/служителите,
по отношение на които е извършено плащането. По силата на закона – чл. 28 от ЗГВРСНР, е настъпила законова суброгация в полза на ФГВРС в правата на кредитора работник/служител.
В случая от представените по делото писмени доказателства – разпореждания,
писма и платежни нареждания се установява, че от ФГВРС са изплатени процесните
суми в полза на служители на ответното дружество, като съгласно чл. 27, ал. 2
от ЗГВРСНР е удържан и внесен към НАП дължимият данък върху доходите на
физическо лице. По
разпореждане № 4505-40-256/20.05.2020 г. на К.К.е изплатена
гарантирана сума от 802,45 лева и данък върху дохода към НАП – от 89,16 лева,
т.е. общо 891,61 лева. По разпореждане № 4505-40-253/20.05.2020 г. на А.С. е
изплаетна сумата от 307,53 лева и данък върху дохода към НАП – от 23,90 лева,
т.е. общо 331,43 лева. По разпореждане № 4505-40-252/20.05.2020 г. на Р.Д.Д.е
изплаетна сумата от 2 475,52 лева и данък върху дохода към НАП – от 70,73
лева, т.е. общо 2 546,25 лева. По разпореждане № 4505-40-251/20.05.2020 г.
на В.С.е изплаетна сумата от 440,01 лева и данък върху дохода към НАП – от
48,89 лева, т.е. общо 488,90 лева.
Съгласно
изричната разпоредба на чл. 28, ал. 1 от ЗГВРСНР в резултат на изплащането на
гарантираните вземания на служителите със средства на фонда в полза на същия
възниква правото срещу работодателя или масата на несъстоятелността за
възстановяване на изплатените средства. В случая с оглед на извършеното плащане
фондът се суброгира в правата на удовлетворения служител за платената сума и
вземането му подлежи на удовлетворяване в производството по несъстоятелност на
длъжника.
Процесните
вземания са с поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 4 от ТЗ с
оглед разпоредбата на чл. 28, ал. 2 от ЗГВРСНР, че за изплатените гарантирани
вземания на служителите вземанията на фонда се ползват със същата правна
закрила, която е предвидена в Търговския закон за вземанията за трудови
възнаграждения.
Не могат да
бъдат споделени доводите на синдика, че по отношение на данъка поредността за
удовлетворяване е по чл. 722, ал. 1, т. 6 или т. 7 от ТЗ. Видно от приложените
платежни документи, данъкът към фиска – държавата чрез НАП, е заплатен от фонда,
поради което същият не се претендира като публично вземане на НАП за данък по
смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 1 от ДОПК. В случая се претендират за
установяване вземания на фонда, които са изплатени във връзка с производството
по несъстоятелност на ответното дружество, поради което е приложима нормата на чл.
28, ал. 2 от ЗГВРСНР и поредността на удовлетворяването им е по чл. 722, ал. 1,
т. 4 от ТЗ.
По изложените съображения съдът намира, че предявеният положителен
установителен иск с правно основание чл. 694, ал. 2, т. 1 от ТЗ, за признаване
за установено съществуването
на публичните вземания към ответника “И.-**” АД (в несъстоятелност) е основателен и следва да
бъде уважен за главници в общ размер на 4 258,19 лева, представляващи вземания
съгласно издадени от Фонд “Гарантирани
вземания на работниците и служителите” и влезли в сила
Разпореждания № 4505-40-256/20.05.2020 г. (891,61 лева по отношение на К.К.за
периода м. 10.2019 г.), № 4505-40-253/20.05.2020 г. (331,43 лева по отношение
на А.С. за периода м. 10.2019 г.), № 4505-40-252/20.05.2020 г. (2 546,25
лева по отношение на Р.Д.Д.за периода м. 06-08.2019 г.) и №
4505-40-251/20.05.2020 г. (488,90 лева по отношение на В.С.за периода м.
09-10.2019 г.), с поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 4 от ТЗ.
По разноските:
С
оглед изхода на спора и на основание чл. 694, ал. 7 от ТЗ, следва да бъде събрана от масата на несъстоятелността на “И.-**” АД (в
несъстоятелност) дължимата държавна такса в размер на
42,58 лева, съразмерно с уважената част от иска, както и в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист държавна такса в размер на 5 лева,
съгласно чл. 11 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата
по ГПК.
Както
е посочено е определението от 02.11.2021 г., ищецът държавата чрез НАП е
освободена от заплащане на държавна такса за връщането на исковата молба по
част от предявените искове, на основание чл. 84, т. 1 от ГПК.
Ищецът
претендира разноски по делото, включително и юрисконсултско възнаграждение.
Съгласно нормата
на чл. 78, ал. 8 от ГПК (изм. - ДВ, бр. 8 от 24.01.2017 г.),
в полза на юридически лица или еднолични търговци се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ, който предвижда заплащане на възнаграждение
съобразено с вида и количеството на извършената дейност и определено в наредба на Министерския съвет. Съгласно чл.
25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ,
за защита по дела с определен материален интерес
възнаграждението е от 100 до 300 лева.
Като взема предвид искането на ищеца, както и фактическата и правна сложност на
делото, настоящият състав намира, че на ищеца следва да бъде определено
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ,
което да се съобрази при изчисляване на дължимите по делото разноски.
Предвид горното
и с оглед изхода на спора съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски по делото в размер на 48,05 лева,
съразмерно с уважената част от иска.
Водим от изложеното, СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА за установено по иск с правно
основание чл. 694, ал. 2, т. 1 от ТЗ, предявен
от НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ, с адрес: гр.
София, бул. ******, против ответника “И.-**” АД (в несъстоятелност), ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление:***, че съществува вземането на държавата чрез НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ
ЗА ПРИХОДИТЕ към “И.-**” АД (в
несъстоятелност) в общ размер на 4 258,19 лева (четири хиляди двеста петдесет и
осем лева и деветнадесет стотинки), представляващи вземания съгласно издадени
от Фонд “Гарантирани вземания на работниците и служителите” и влезли в сила разпореждане № 4505-40-256/20.05.2020
г. (891,61 лева по отношение на К.К.за периода м. 10.2019 г.), разпореждане №
4505-40-253/20.05.2020 г. (331,43 лева по отношение на А.С. за периода м.
10.2019 г.), разпореждане № 4505-40-252/20.05.2020 г. (2 546,25 лева по отношение
на Р.Д.Д.за периода м. 06-08.2019 г.) и разпореждане № 4505-40-251/20.05.2020
г. (488,90 лева по отношение на В.С.за периода м. 09-10.2019 г.), с поредност
на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 4 от ТЗ.
ОСЪЖДА на
основание чл. 694, ал. 7 от ТЗ “И.-**” АД (в несъстоятелност), ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление:***, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Софийски градски съд държавна такса в размер на 42,58
лева (четиридесет и два лева и петдесет и осем стотинки) и в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист държавна такса в размер на 5 лева (пет лева).
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК “И.-**” АД (в несъстоятелност), ЕИК
******, със седалище и адрес на управление:***, да
заплати на
НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ, с
адрес: гр. София, бул. ******,
сумата от 48,05 лева
(четиридесет и осем лева и пет стотинки) – разноски
по делото, съразмерно с уважената част от
иска.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на синдика на “И.-**” АД (в несъстоятелност) – Т.И., на основание чл. 694, ал. 4, изр. първо от ТЗ.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ :