Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …
гр. София, 10.07.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ІІ-д въззивен състав, в публичното заседание на двадесет и шести юни две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
Мл.с. ГАБРИЕЛА ЛАЗАРОВА
при секретаря
Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдията Гълъбова гр.д. №11350 по описа на СГС за 2019 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника и ищец по
предявения насрещен иск „С.“ ЕООД срещу решение от 26.01.2018 г. по гр.д.
№38638/2014 г. по описа на Софийски районен съд, 71 състав, в частта, в която
жалбоподателят е осъден да заплати на „К.-**“ ООД сумата от 2800,00 лв. с ДДС,
платена като авансово възнаграждение по договор №1477А/25.01.2013 г. с предмет
„Привеждане на системата ИКУНК, съгласно изискванията на ЗАМ 519 в обекта на „К.-**“
ООД в с. Моминско“, като е отхвърлено като неоснователно направеното от
жалбоподателя евентуално възражение за прихващане със сума в размер от 2800,00
лв., представляваща част от дължимо от „К.-**“ ООД обезщетение по чл.79 ал.1
пр.2 ЗЗД вр. чл.82 пр.1 и чл.88 ЗЗД в общ размер на 25 901,01 лв., и в
частта, в която е отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу „К.-**“ ООД
насрещен осъдителен иск с правно основание чл.79 ал.1 пр.2 ЗЗД вр. чл.82 пр.1 и
чл.88 ЗЗД за разликата над сумата от 469,40 лв. с ДДС до пълния претендиран
размер от 23 101,01 лв. за претърпени вреди, представляващи част от
стойността на закупените с оглед изпълнение предмета на договора уреди: флоу
компютър CTNIFLOW 200
MFC и промишлен уред L-Dens 427 Т Ех за
измерване на алкохолен обемен градус и температура, като ответникът е осъден да
заплати на ищеца и разноски по делото.
В жалбата се твърди, че решението на СРС е незаконосъобразно
и необосновано. Сочи, че
първоинстанционният съд неправилно, незаконосъобразно и необосновано е приел,
че не са доказани претенциите му за претърпените от него вреди в пълен размер,
респ., че не е претърпял вреди в резултат на закупуването на процесните уреди. Предвид
изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и
да отхвърли предявения иск като погасен чрез прихващане, както и да уважи
изцяло предявения насрещен иск. Претендира разноски.
Въззиваемата
страна „К.-**“ ООД в срока за отговор по чл.263
ал.1 ГПК оспорва жалбата и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено.
Не претендира разноски.
Решението не е
обжалвано от ищеца и ответник по предявения насрещен иск в частта, в която
искът с правно основание чл.79 ал.1 пр.2 ЗЗД вр. чл.82 пр.1 и
чл.88 ЗЗД е уважен
до посочения по-горе размер, поради което решението в тази част е влязло в
законна сила.
Съдът,
като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания
съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена в срок и е
допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи
императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на
ОСГТК на ВКС. Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради
което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само
по наведените оплаквания в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е
валидно и допустимо. Същото е и правилно, като въззивният състав споделя
мотивите му, поради което и на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на
СРС. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението, следва да се
добави и следното:
Доколкото по делото е установено между
страните развалянето на процесния договор по вина на ищеца, то спорът в
настоящето производство е съсредоточен върху обстоятелството дали
ответникът-изпълнител по процесния договор е претърпял от неизпълнението вреди
от категорията на претърпените загуби, изразяващи се в закупени, с оглед
изпълнение на договора, уреди - флоу
компютър CTNIFLOW 200
MFC и промишлен уред L-Dens 427 Т Ех за
измерване на алкохолен обемен градус и температура.
При неизпълнение на
обещания облигационен резултат, възниква гражданска отговорност за длъжника да
обезщети кредитора за претърпените от него вреди. Съгласно трайната съдебна практика /напр.
решение №73 от 27.07.10 г. по т.д.№897/2009 г. на І ТО на ВКС/, обезщетението
по чл.82 ЗЗД при неизпълнение на договорно задължение обхваща претърпяната
загуба - фактическо влошаване състоянието на засегнатото имущество, осуетяване
на очаквани облаги и пропуснатата полза - неосъществено увеличаване на
имуществото, пропусната печалба, доколкото те са пряка и непосредствена
последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при поемане на
задължението. Елементите на фактическия състав включват неизпълнение на
задължението по двустранен договор по причина, която може да се вмени във вина
на длъжника и изправност на насрещната страна. Следователно за доказване на
основателността на иск за обезщетение поради неизпълнение на договор е
необходимо да се установят кумулативно следните елементи на сложния фактически
състав: договорно задължение, виновно неизпълнение на неизправната страна,
претърпени вреди, респ. пропуснати ползи от изправната страна, настъпили от
неизпълнението, причинна връзка между неизпълнението и настъпилите вреди и
накрая - предвидимост на увреждането. Предвидимостта следва да е налице към
момента на възникване на облигационното отношение. Договорната отговорност за
обезщетяване на вредите от неизпълнението е ограничена до преките и предвидими
вреди. Това са вредите, настъпили като безусловен или закономерен резултат от
неизпълнението и които нормалният и здрав човешки разум би трябвало да допусне
при пораждане на задължението.
В процесния случай по
делото е установено, а и не е спорно между страните, че във връзка с изпълнение
на задълженията си по процесния договор ответникът е закупил процесните уреди
- флоу компютър CTNIFLOW 200 MFC и промишлен уред L-Dens 427 Т Ех за измерване на алкохолен обемен градус и температура,
които уреди са на обща стойност 25 431,61 лв.
От приетото по делото
заключение на ССчЕ, което и настоящият съдебен състав кредитира напълно, се
установява, че към 07.10.2016 г. /датата на посещение на вещото лице в офиса на
ответното дружество/ има наличен 1 бр. флоу компютър CTNIFLOW 200 MFC на
стойност 7 975,87 лв., както и 1 бр. уред за измерване на алкохол L-Dens 427 Т на стойност 13 217,14 лв., отразени като наличност в склад
по дебита на счетоводна сметка 302 „Материали“.
От приетото по делото
заключение на СТЕ, което настоящият съдебен състав кредитира напълно, се
установява, че към 21.09.2017 г. наличните в ответното дружество средства за
измерване на алкохолна концентрация, посочени на позиция 60 в анекс
№1/27.05.2013 г. към процесния договор №1477А/25.01.2013 г., са: сензор за
измерване на алкохол тип L-Dens 427 Т Ех и показващо устройство PetroZef – V2, като към 27.05.2013 г. сензорът е бил вписан като одобрен тип
средство за измерване в регистъра на БИМ, а към 25.01.2013 г. в регистъра на
БИМ не е имало вписан одобрен тип на средства за непрекъснато измерване на
алкохолен градус във водно-спиртен разтвор.
При тези данни и с оглед на
събраните по делото доказателства, настоящият съдебен състав намира, че по
делото не е установено, че ответникът-ищец по предявения насрещен иск е претърпял
сочените от него вреди от категорията на претърпените загуби, доколкото се
установи, че процесните уреди са налични при ищеца като актив, което води до
извода, че реална загуба в размер на стойността, на която са закупени, не е
претърпяна. Не следва да бъдат разглеждани доводите на ответника-въззивник в
настоящето производство, че се касае за специфични уреди, които не могат да
бъдат използвани и реализирани в други проекти, доколкото са въведени за пръв
път едва във въззивната жалба, а и доказателства в тази насока не са
ангажирани.
Поради съвпадането на
крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд, въззивната
жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а обжалваното с
нея решение на СРС – потвърдено, като правилно и законосъобразно.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №324295/26.01.2018
г., постановено по гр.д. №38638/2014 г. по описа на СРС, ГО, 71 състав, в
обжалваната част.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба в едномесечен срок от съобщаването
му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.