О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№……….
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТРАЙЧО АТАНАСОВ
ЧЛЕНОВЕ:КРАСИМИР ГАЙДАРОВ
ДИМО ДИМОВ
като разгледа докладваното от съдия Кр.Гайдаров
ВЧНД
№ 786 по описа на ВОС за 2019г.,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 243 ал.8 от НПК и е образувано въз основа на протест от
прокурор при Районна прокуратура-Варна, срещу Определение № 981/28.05.2019г. по
ЧНД №1855/2018 г. на Районен съд - Варна, с което е потвърдено Постановление на
Районна прокуратура - Варна от 28.03.2019 г. за прекратяване на наказателното
производство по ДП№451/2018 г. по описа на Сектор „РПП“ при ОД на МВР-Варна,
водено за престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“, пр.2 от НК.
В протеста
се посочва, че единственият мотив на първоинстанционния съд за отмяна на
постановлението на ВРП за прекратяване на наказателното производство е, че
следва да се изиска циклограма на светофарната уредба, за да се установи
пострадалият пешеходец на какъв сигнал е пресичал, като посоченото с оглед
събраните по делото еднопосочни доказателства в тази връзка не би могло да има
никакво значение за вече достигнатия правен извод. Предвид това се иска отмяна
на Определението на Районен съд – Варна, с което е отменено Постановлението за
прекратяване на досъдебното производство от ВРП.
Срещу така
депозирания от ВРП протест, в Окръжен съд – Варна е постъпило възражение от Д.В., чрез процесуалния й
представител – адв.В. от АК-гр.София, с което по същество се иска протеста,
като неоснователен да бъде оставен без уважение, а Определението на ВРС да бъде
потвърдено, като се излага подробни аргументи в тази връзка.
Настоящата
инстанция, след като се запозна с доводите в протеста, както и с материалите по делото и
след като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, намира подадения
протест за неоснователен по следните съображения:
Досъдебно
производство ДП№451/2018 г. по описа на Сектор „РПП“ при ОД на МВР-Варна е
образувано на 09.07.2018 г. на основание чл.212, ал.2 от НПК, за престъпление
по чл.343, ал.1, б.“б“, пр.2 от НК.
От
фактическа страна, в хода на разследването по воденото досъдебно производство, било установено следното:
На
09.07.2018 г. в гр. Варна, около 10.20 часа на пешеходна пътека, обозначена с
маркировка М8 и пътни знаци Д17 и А19 и
работеща на бул. „Трети март“ светофарна уредба с бутон за включване от
пешеходци настъпило пътно-транспортно произшествие, при което водачът на
л.а."Ф.П." - Н.Н., движещ се в
лявата лента по булеварда, в посока ж.к.“Вл.Варненчик“, приближавайки
пешеходна пътека, възприел зелен сигнал, излъчван на светофарната уредба
и продължил движението си напред. Приближавайки, забелязал, че неустановен
автомобил, който се движел в съседната,
дясна лента предприема спиране. Веднага след това видял фигура на човек,
пресичащ по пешеходната пътека, в посока от дясно-на ляво. Своевременно активирал
спирачната система и предприел маневра надясно без да напуска лентата, в която
се движел, но въпреки действията му настъпил
удар между автомобила и пешеходеца - св. В., която получила телесни увреждания.
Св.Н. и други свидетели оказали първа помощ на пострадалата, която била транспортирана до болнично заведение.
Видно от заключението
на вещото лице изготвило назначената в хода на разследването съдебно-медицинска
експертиза, в резултат на ПТП, св.Д.В. е
получила следните травматични увреждания: „счупване на пета преддланна кост на
дясната ръка в областта над главичката, счупване на външния кондил на големия
пищял на дясната подбедрица. Описаните травматични увреждания са резултат на
удари с или върху твърди, тъпи предмети. Преценени в своята съвкупност същите
биха могли да бъдат получени при удар от МПС в посока отляво надясно, силно,
внезапно отвеждане на дясната подбедрица
в дясната колянна става, последващо падане и удар на дясната ръка в
подлежащата настилка. В този смисъл описаните травматични увреждания биха могли
да бъдат получени по начина посочен от свидетелите. Счупването на пета
преддланна кост на дясната ръка е обусловило трайно затруднение в движенията на
десния горен крайник за период от около 2 месеца. Счупването на големия пищял
на дясната подбедрица е обусловило трайно затруднение в движенията на десния
долен крайник за период от около 3 месеца, след който ще се проведе повторно
оперативно лечение за отстраняване на синтезиращия материал. Пострадалата е
изписана от Клиника по Ортопедия и травматология на 17.07.2018 г. със спокойна
оперативна рана и добро общо състояние. На 18.07.2018г., същата е постъпила в
Неврологично отделение на МБАЛ „Св.А.В." АД с данни за исхемичен мозъчен
инсулт. Заболявания от този вид има причинна обусловеност от изменения,
най-често атеросклеротични, в мозъчните съдове. Не са в причинно следствена
връзка с установените травматични увреждания“.
Според
изготвената автотехническа експертиза е било невъзможно да се предотврати удар
на МПС в пешеходеца поради факта, че мястото на удара попада в опасната зона за
спиране, като водачът е реагирал в момента, когато е възприел
опасността-излизащ пешеходец пред спиращ в съседна лента автомобил. По рано не
е могъл да види пешеходецът, както поради ограничената видимост от друг
автомобил, намиращ се напред и вдясно, така и от факта, че пешеходецът е
подходил за пресичане от място на тротоара, което не е било обективно видимо от
движещия се в лява лента автомобил. Скоростта
на движение на автомобила ,според вещото лице не надхвърля разрешената от ЗДвП,
като пешеходецът е имал визуална възможност да забележи и възприеме идващия
отляво към него автомобил.
В хода на
досъдебното производство са проведени разпити
на св. Д.В., св.Е.Д., св.А.Б., св.Н.Н., св.А. Н.а и св.Т..
След така
проведеното разследване , прокурорът при ВРП е прекратил воденото наказателното производство за престъпление по чл.343, ал.1,
б.“б“, пр.2 от НК, на основание чл.24, ал.1, т.1 от НПК, поради липсата на състав на престъпление от
общ характер, предвид направен от същия извод относно причина за възникването
на ПТП, довело и до причиняване на телесната повреда на св.В., а именно –
нарушаване правилата по ЗДвП от страна на същата, която като пешеходец е предприела пресичане
на пешеходната пътека на забраняващ за нея сигнал.
Срещу
така постановения акт на прокурор от Районна прокуратура – Варна, в Районен съд
– Варна е депозирана жалба от Д.В., разгледана
от първоинстанционния съд по реда на
чл.243 ал.4 от НПК, като производството е приключило с протестираното
пред настоящия въззивен съд Определение, с което е отменено Постановлението за
прекратяване на Районна прокуратура – Варна.
При
извършения въззивен контрол за правилност и законосъобразност на атакуваното
Определение и във връзка с наведените в протеста доводи, настоящият въззивен
състав намира същото за правилно и законосъобразно, като изцяло споделя
изложените в него мотиви. Съдът, след като прецени всички релевантни по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, счита, че изискуемите за
правилното изясняване на делото писмени и гласни доказателства, предвид
съответната конкретика на образуване и водене на досъдебното производство, не са
били събрани в необходимия обем и пълнота и по съответния процесуален ред.
Настоящият въззивен
състав изцяло споделя изложените
заключения на първоинстанционния съд, който не се е солидаризирал с крайния,
решаващ извод на прокурора, относно наличието на законови предпоставки за
прекратяване на наказателното производство.
Изтъкнатите в депозирания протест доводи,
свързани с направения от първоинстанционния съд, според прокурора, неправилен
извод, относно необходимостта от попълване на събраната доказателствената маса
по делото с изискването и на циклограма на светофарната уредба, с оглед
изясняване причината за настъпилото ПТП, която според ВРП не би могла да има
значение за достигнатия правен извод, настоящият
съд счита за несъстоятелни и не може да кредитира.
Безспорно, при упражняването на съдебен контрол
по чл.243, ал.3 и сл. от НПК върху
прекратяването на наказателното производство от прокурора, съдът е ограничен от
пределите на неговата компетентност, чието изключително правомощие, съобразно
чл.127, ал.1 от Конституцията на Република България и чл.46 ал.1 от НПК, е да
разреши въпроса дали да започне наказателно преследване, респективно да извърши
привличане към наказателна отговорност, срещу кого и за какво
престъпление. Ето защо, в хипотезата,
при която прокурорът приеме, че престъплението, предмет на воденото разследване
е несъставомерно, то при обоснованост и законосъобразност на
постановлението, съдът следва да го
потвърди. Настоящият случай обаче не е такъв. И това е така, тъй като, воденото
разследване не е попълнило в цялост доказателствената съвкупност, нужна за за разкриване на обективната истина и вземане
на решение по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно
изследване на всички обстоятелства по делото.
В конкретния
случай настоящият въззивен състав счита, че събраните в хода на проведеното
разследване доказателства не обосновават направения от прокурора категоричен
извод, че няма извършено нарушение на правилата за движение и виновно поведение от страна на водача на
лекия автомобил, което да е в причинна връзка с причинената телесна повреда.
При неизяснена в пълнота фактическа обстановка, каквато е по настоящото
производство, извършените процесуално-следствени действия следва да обосноват
не прекратяване на воденото производство, а събирането на нови доказателства
относими към предмета на доказване и извършване на допълнителни действия по
разследване. В този смисъл правилно ВРС е посочил, че не са изчерпани всички
възможности за събиране на писмени и гласни доказателства,
изискуемите
за правилното изясняване на делото в необходимия обем и пълнота и по съответния
процесуален ред.
В случая, безспорно е налице
настъпило на 09.07.2018 г. в гр.Варна ПТП, в резултат на съприкосновение между лек автомобил "Ф.П.", управляван от Н.Н. и пешеходец – св.В.,
получила в следствие на същото телесна повреда. Няма спор и относно мястото и времето на осъщественото произшествие.
Въпросът по отношение
на който са налице противоречиви данни и който е от основно, решаващо значение за изясняване главният факт включен
в предмета на доказване, а именно – наличието на извършено престъпление, не е
получил своя еднозначен и обоснован отговор, доколкото не са били изчерпани
всички възможности свързани със събирането на съответните за това доказателства.
Събраните по делото гласни доказателства относими към обстоятелството при какъв
сигнал на светофарната уредба е преминавала пострадалата, когато е била ударена
от управлявания от св.Н. автомобил, както и правилно е посочил първоинстанционният
съд не са достатъчни за направения от ВРП категоричен извод, че св.Великова е
пресичала на червен сигнал. В случая, дадените в тази насока показания са - на св.Н., който следва да се съобрази, че се
явява и участник в инцидента, на неговата съпруга – св.Н.а, видно от които
същата не релевира лични свои възприятия относно светлината на светофара, а
единствено възпроизвежда чужди такива, чути от след инцидента и на св.
Балабанлиев, който е управлявал автомобила си на значителна дистанция след този
на св.Н.. Предвид и гореизложеното, посоченото от ВРС относно необходимостта от
попълване на доказателствената маса с посочените в Определението доказателства,
чрез указаните способи, а именно изследването на циклограмите на светофарната
уредба, респективно - изготвянето на заключение относно начина на регулиране на
кръстовището от светофарната уредба,
обективирано в допълнителна АТЕ,
настоящият съд счита за основателно и обосновано, доколкото към момента
на прекратяване на наказателното производство, нужните от значение за правилното изясняване на делото писмени и гласни
доказателства не са били събрани.
Предвид
гореизложеното, ВОС счита, че обжалваното определение на първоинстанционния съд, с което е отменено Постановлението
на прокурора за прекратяване на наказателното производство е обосновано и
законосъобразно. Представителят на държавното обвинение не е изпълнил
задължението си по чл. 13 и чл. 14 от НПК и не е извършил всички допустими, необходими и възможни действия за разкриване
на обективната истина, предвид конкретиката на образуваното досъдебно производство.
Изводите му, както и правилно е посочил проверяващия съд не почиват на пълен и
верен анализ на събраните доказателства и законосъобразна правна оценка на
фактите, относими към предмета на доказване в процеса. По делото не са
изяснени обстоятелствата, които са от съществено значение за правилното му
решаване. В този смисъл и изложените от прокурора
възражения в депозирания пред настоящата инстанция протест, досежно
извършването на посочените процесуално-следствени действия, обосноваващи липса
на извършено престъпление са
необосновани, доколкото същите са направени въз основа на дефицит свързан с
изясняване на изискуемите обстоятелства, нужни за правилното решаване на делото в необходимия обем и
пълнота.
С оглед горепосоченото, настоящият
въззивен състав счита, че обжалваното
Определение на Районен съд-Варна е правилно, обосновано и законосъобразно и
същото следва да бъде потвърдено, поради което и на основание чл. 243 ал.8 от НПК , съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 981/28.05.2019г. по
ЧНД №1855/2018 г. на Районен съд - Варна.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.
.