№ 2
гр. Търговище, 13.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на тринадесети
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ТИХОМИР П. ПЕТКОВ
Членове:МАРИАНА Н. ИВАНОВА
БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ
при участието на секретаря СТАНКА Б. ЖЕЛЕВА
като разгледа докладваното от ТИХОМИР П. ПЕТКОВ Въззивно гражданско
дело № 20213500500260 по описа за 2021 година
като разгледа докладваното от съдия Т.Петков в.гр.д.№260 по описа за 2021
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по в.гр.д. №260/2021г. по описа на Окръжен съд-
Търговище е образувано по въззивна ЖАЛБА на адвокат И.Ц. от АК-
гр.Търговище в качеството му на процесуален представител на Р. ОСМ. Р. с
постоянен адрес село М., община Попово, област Търговище, ул."И В", №62
ПРОТИВ Решение №141, постановено на 04.10.2021г. по гр.д. №554 по описа
за 2021г. на Районен съд- гр.Попово, с което съдът е уважил молбата,
подадена от П. П. В., ЕГН:**********, от с.М., общ.Попово, обл.Търговище,
ул.„И В“, №62, против Р. ОСМ. Р. , ЕГН:**********, от с.М., общ.Попово,
обл.Търговище, ул.„И В“, №62, за налагане на мерки за защита по чл.5 от
ЗЗДН във връзка с акт на психическо и емоционално насилие над децата С. Р.
ОСМ., ЕГН:********** и Р. Р. ОСМ., ЕГН:**********, осъществен на
03.07.2021г. чрез домашно насилие, извършено от Р.Р. над неговата майка Ф
И, в присъствието на децата, като е задължил Р. ОСМ. Р. да се въздържа от
извършване на домашно насилие спрямо децата С. Р. ОСМ., ЕГН:**********
и Р. Р. ОСМ., ЕГН:**********, действащи чрез тяхната майка и законен
представител П. П. В., от с. М., общ. Попово; задължил е Р. ОСМ. Р. да
посещава специ-ализирана програма за работа с извършители на домашно
насилие, провеждана от Асоциация „Н.“- гр.Търговище, в РУ- Попово, ул. „Р.
Д.“, №18; осъдил е Р. ОСМ. Р. , ЕГН: **********, от с.М., общ.Попово,
обл.Търговище, ул.„И В“, №62, да заплати глоба в размер 200.00 лв. /двеста/
лв. в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд- Попово,
както и държавна такса за производството в размер 25.00 лв. /двадесет и пет/
1
лв. по сметка на Районен съд- Попово.
Считайки, че изводите, които е направил Районният съдия, са
неправилни, противоречат на закона и са необосновани, моли съда да
постанови съдебно решение, по силата на което да отмени изцяло като
незаконосъобразно, неправилно и немотивирано решение №141 от
04.10.2021г. по гр.д. №554 по описа за 2021г. на РС- Попово, и присъди
разходите за адвокатска защита на подзащитния му, както пред
първоинстанционния съд, така и пред второинстанционния съд.
С писмен отговор, по реда и в срока по чл.263, ал.1 от ГПК
въззиваемата П. П. В., действаща като майка и законен представител на
децата С. Р. ОСМ. и Р. Р. ОСМ., счита въззивната жалба за неоснователна и
необоснована, поради което следва да бъде отхвърлена и потвърдено
решението на първоинстанционния съд, като правилно и законо-съобразно.
В открито съдебно заседание въззивникът се явява лично и с
упълномощения представител адв.Ц.- АК- Търговище, поддържа въззивната
жалба по изложените в нея съображения, не сочи нови доказателства. В хода
на устните състезания излага доводи, че от доказателствата по делото не се
установява въззивникът да е извършил акт на домашно насилие по отношение
на молителите. От свидетелските показания и на тримата свидетели се
изяснявала фактическата обстановка по казуса, като показанията и на тримата
водят до извода, че на 03.07.2021г. около 17,00 часа в дома на Фатме и Решад
не е имало спор и пререкания. Ответникът не е осъществил по какъвто и да е
начин акт на психическо и емоционално насилие над децата си. Декларацията
по чл.9, ал.З от ЗЗДН била опровергана от свидетелските показания на
тримата свидетели по делото. В доклада на социалните работници няма преки
констатации за осъществен акт на домашно насилие. Показанията на свид.Т.
Б. били също категорични, че не е установен акт на домашно насилие и не е
чул и видял спор между майката на Решад и ответника. Процесуалният
представител на въззивника пледира за отмяна на първоинстан-ционното
решение и за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.
Представя списък на разноските по чл.80 от ГПК.
В открито съдебно заседание въззиваемата П. П. В., действаща като
майка и законен представител на децата С. Р. ОСМ. и Р. Р. ОСМ., оспорва
въззивната жалба. Не сочи нови доказателства пред въззивната инстанция.
Поддържа отговора на въззивната жалба. Пледира за оставяне в сила на
решението на районния съд.
След проверка по реда на чл.269- 273 от ГПК, за да се произнесе по
спора въззивният съд констатира следното след преценка на събраните
доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз
основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани
в жалбата:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в
срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от
обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
2
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част. При
изпълнение на задълженията, вменени му с разпоредбите на чл.269 и чл.270
от ГПК, настоящият състав намира, че произнасянето на първоинстанционния
съд съответства на заявената за разглеждане претенция и е постановено от
родово компетентен съд, поради което решението е валидно и допустимо.
Въззивната жалба е допустима, а разгледана по същество е
основателна.
От фактическа страна: Постъпила е молба, подадена от П. П. В. от с.М.,
общ.Попово, действаща като майка и законен представител на децата С. Р.
ОСМ. и Р. Р. ОСМ., против Р. ОСМ. Р. от с. М., общ.Попово, ул.„И В“, №62, с
твърдения за извършен над децата акт на психическо и емоционално насилие,
и с искане да бъдат постановени мерки за защита.
Молителката твърди, че с ответника са живели на съпружески начала и
от съвместното им съжителство били родени двете деца- С. и Р.. С решение
на Районен съд- Попово, постановено по гр.д. № 68/2020г., родителските
права по отношение на децата били предоставени на майката, а за ответника
бил определен режим на лични отношения.
Няма спор по делото, че отношенията между родителите са силно
обтегнати след раздялата им и понастоящем. От приложения по делото
социален доклад пред първоинстанционния съд е видно, че за децата е
регистриран сигнал в ОЗД в ДСП през м. май 2019г., когато бащата изразил
притеснения, че майката е оставила децата сами през нощта и че не ги
пускала в неговото жилище. От извършеното социално проучване по
сигналите социалните работници са установили, че разделеното живеене на
родителите и противоречията помежду им относно обгрижването на децата са
се отразили неблагоприятно върху психоемоционалното им състояние,
поради което детето С., майката и бащата са били насочени за ползване на
социалната услуга „Психологическо и социално консултиране“ в ЦОП- гр.
Попово.
Социалните работници са установили още, че споровете между
родителите относно обгрижването на децата и междуличностните им
проблеми не са преодолени и към настоящия момент.
Отношенията между родителите не били добри, не поддържали каквито
и да било контакти помежду си, но съобразно определения режим на лични
отношения на бащата с децата, молителката ги водела в дома на майка му в с.
М..
В молбата до съда молителката твърди, че на 03.07.2021г. децата отново
били в дома на баща си, когато около 17.00ч. молителката получила
съобщение от голямата си дъщеря, която й изпратила видеозапис от поредния
скандал. Виковете и нападките започнали първо по адрес на майката, която
отново била наречена „курва, свиркаджийка и др.“, бащата забранявал на
дъщеря си да пише на майка си, да си вземе телефона, да разговаря с майка
си, заканил й се, че ще счупи телефона на детето и то се разплакало. Тогава се
намесила бабата на децата и положението станало нетърпимо. Псувни, закани
3
за убийство по отношение на бабата и всичко това- пред двете деца. Тогава и
малкото дете се разплакало и голямото го извело в другата стая. Ответникът
ударил баба им пред очите на децата, хванал я за гушата да я души, малкото
дете се разпищяло от страх. Така бабата и децата се скрили в другата стая.
Пред социалните работници ответникът е признал, че на 03.07.2021 г.
същият е имал пререкания с майка си, но че написаното в молбата било силно
преувеличено.
В съдебно заседание пред първата инстанция ответникът категорично
оспорва горепосочените факти, като изразява становище, че голямата му
дъщеря С. е настроена срещу него, казва му, че ходи при него по задължение
и се държи неуважително.
С оглед изясняване на делото от фактическа страна пред първата
инстанция са разпитани трима свидетели- св. Ф И- майка на ответника,
изразила желание да свидетелства, св. Т. Б.- кмет на с. М., общ. Попово, както
и св. Т. Й.- последните двама без родство със страните.
Св. И. заявява, че на процесната дата- 03.07.2021г., децата са отишли в
дома й, за да осъществят режима си на лични отношения с бащата. Голямата й
внучка- С. обаче, казала, че отива по принуда, а не по свое желание при баща
си и съответно останала при баба си, като отказала да отиде и да поздрави
баща си. Малката внучка нямала проблеми да общува с баща си. Според
същата свидетелка, С. постоянно стояла на телефона и пишела на майка си
какво се случва в дома на бащата. Това съответно не се харесвало както на
свидетелката, така и на ответника и било повод за пререкания между бащата
и детето.
Нежеланието да общува с баща си и да ходи в дома му С. е заявила и
непосредствено пред първоинстанционния съд, като го обяснява с лошото
отношение на баща й към нея и към майка й, с това, че бащата често й се
кара, а на сестра й- не, съответно заявява, че тя се държи с баща си по същия
начин, по който той се държи с нея.
Св. Ф И заявява категорично, че на 03.07.2021г. в техния дом не се е
случило нищо особено, освен това, че внучката й С., както и преди, отишла с
недоволство в къщата на баща си и отказала да общува с него, за разлика от
малката си сестра. Категорично св. И. отрича да е имала пререкания със сина
си по повод децата, както и той да я е удрял.
Същия ден кметът на селото- св. Т. Б., бива извикан от св.И. в къщата
на ответника и майка му. Според св. И., причината да го повика била, за да го
попита нещо във връзка с подадена от нея по-рано молба за работа в
кметството. Искала да знае дали ще започне да работи в кметството.
Св. Б., от своя страна, заявява пред съда, че отишъл до дома на
ответника и майка му, защото бил извикан. Не му казали защо конкретно го
викат, но като спрял пред дома им, излезли ответникът, майка му и детето С.,
като свидетелят разбрал, че майката и синът са имали някакъв спор заради
приятелка на ответника. Майката искала синът й да си намери квартира и да
се изнесе от къщата, а той заявил, че като си намери квартира, ще се изнесе.
Кметът стоял пред дома им 4-5 минути и си отишъл. Същият свидетел
4
заявява, че друг път не се е случвало да го викат в този дом във връзка с
пререкания между живущите в него. От показанията на св. Б. се установява
още, че молителката- П.В. е ходила при него в кметството, за да му се оплаче
от случилото се на 03.07.2021г. Молителката му пуснала да слуша запис на
телефон, направен от детето С.. Свидетелят чул на записа спор между двама
човека, като същият заяви, че без да е категоричен, оприличава гласовете на
ответника и на неговата майка. Двамата се карали и спорели помежду си.
Същият не чул никой от спорещите да заплашва другия или да го обижда по
някакъв начин, но чул, че имат пререкания и че говорят на висок тон. Същият
заявява още, че не е изслушал записа докрай.
От показанията на св.Т. Й. от с.М. се установява, че на 03.07.2021г.,
около 17.00ч. същата разхождала кучето си из селото и минала покрай къщата
на ответника и майка му. Там тя ги заварила двамата седнали отвън, пред
къщата, да пият кафе. Поканили я да пие кафе с тях, но тя отказала, тъй като
била с кучето. Свидетелката разбрала, че децата им били на гости и играели в
къщи. Същата не чула никакви разправии между майката и сина й към него
момент.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
изводи от правна страна:
Видно от събраните в първата инстанция гласни доказателства,
установеното от социалните работници в социалния доклад не може да се
направи категоричен и безспорен извод, че е налице осъществен акт на
психическо и физическо насилие пред децата от страна на бащата на децата
върху неговата майка- баба на децата. В доказателствена тежест на
молителката, по аргумент от чл.154, ал.1 от ГПК, е да установи твърдените
актове на насилие, а от съвкупната преценка на доказателства по делото не
може да се обоснове извод за извършването им така както са описани в
молбата за защита и в приложената към нея декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН.
Единствено в разпита на детето С. има индиции за пререкания между
бащата и бабата на процесната дата, но самото дете признава, че се отнася
недобре с баща си и го предизвиква и той да се отнася зле с нея, но не с
бабата. Няма доказателство, което да потвърждава твърдяното в декларацията
по чл.9, ал.3 от ЗЗДН и молбата, подадена до съда, а именно:
„неразбирателства между баща и дъщеря са довели до намесата на майката на
ответника- св. Ф И, като същата е започнала да се кара на сина си да не вика,
за да не ги слушат хората, отправила лоши и нецензурни думи и изрази към
него, което от своя страна, го подразнило и той започнал да псува, да й се
заканва, ударил я и започнал да я души. Това се е случило в присъствието на
двете деца, които изпитали голям страх, малкото дете се разплакало и в
крайна сметка децата и баба им се затворили в другата стая“. Св.Б.,
незаинтересован от изхода на делото, не е чул такива неща от пуснатия му от
молителката запис, св.Й. също твърди, че отношенията между бащата и
бабата в този момент- деня и часа били добри и спокойни- пиели си кафето и
я поканили да се присъедини към тях. Тези показания на двамата
незаинтересовани свидетели изцяло си кореспондират с показанията на
5
бабата- св.И., която независимо от родствените си връзки с бащата,
настоящият състав счита, че следва да се кредитират по изложените по-горе
съображения.
Настоящата инстанция прави извод след съвкупна преценка на всички
доказателства, събрани в първата и настоящата инстанция, че фактическата
обстановка не е правилно изяснена и интерпретирана от първоинстанционния
съд, фактите не са подведени под правно релевантните норми и
доказателствата не са обсъдени поотделно и в съвкупност.
При постановяване на акта си първоинстанционният съд е посочил, че
„Когато няма други доказателства, съдът издава заповед за защита само на
основание приложената декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН.
Настоящия съдебен състав не на последно място счита, че
представената от молителката декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН не
представлява годно доказателствено средство за установяване на твърдението
на молителя за осъществен насилнически акт по следните съображения:
Макар и да съдържа данни за извършителя на насилието, както и за
мястото, времето и начина на извършване на последното, то същността на
декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН е, че тя представлява доказателствено
средство, което е изрично предвидено със закон и може да служи за
установяване на факти, свързани с твърдяното осъществено домашно
насилие, само в хипотезата, ако не са налице други доказателства в подкрепа
на твърдяното в декларацията. Пред първата инстанция, са събрани други
писмени и гласни доказателства, които е следвало да бъдат преценени от
първоинстанционния съд в тяхната съвкупност и което той не е сторил.
Следователно неприложима е нормата на чл.13, ал.3 от ЗЗДН и съдът не е
следвало да издава заповед за защита въз основа на декларацията, тъй като са
събрани и други доказателства, от които не е установено извършване от
страна на ответника на актове на домашно насилие по отношение на майка му
в присъствие на двете деца, каквито са твърденията на молителката и тяхна
майка.
На следващо място подалата декларацията и молителка по настоящото
дело не е пряк очевидец, а пресъздава казаното й от голямата дъщеря. За
изложените в декларацията обстоятелства, тя не може да носи наказателна
отговорност по чл.313 от НК. Самото дете С. споделя пред
първоинстанционния съд, че иска да дразни баща си, обстоятелство, което не
е обсъдено и отчетено от съда.
С оглед изложените съображения, настоящият съдебен състав намира
постъпилата молба от молителката П. П. В. е неоснователна и недоказана и
следва да бъде оставена без уважение. Като е достигнал до обратен извод
първоинстанционният съд е постановил едно неправилно и
незаконосъобразно решение, което следва да бъде отменено и вместо него да
бъде постановено решение, с което да отхвърли молбата на молителката.
По отношение на разноските- въззивникът претендира присъждане на
разноските пред въззивната инстанция, но не представя списък на разноските
по чл.80 от ГПК, не представядоказателства за сторени такива, поради което
6
и не следва да се присъждат такива.
Въз основа на изложените съображения и мотиви настоящият съдебен
състав на Окръжен съд- Търговище
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение №141 от 04.10.2021г., постановено по гр.д.
№554/2021г., постановено от Районен съд – Попово, с което е била
УВАЖЕНА молбата, подадена от П. П. В., ЕГН:**********, от с.М.,
общ.Попово, обл.Търговище, ул. „И В“, №62, против Р. ОСМ. Р., ЕГН
**********, от с. М., общ. Попово, обл. Търговище, ул. „И В“ № 62, за
налагане на мерки за защита по чл.5 от ЗЗДН във връзка с акт на психическо и
емоционално насилие над децата С. Р. ОСМ., ЕГН:********** и Р. Р. ОСМ.,
ЕГН: **********, осъществен на 03.07.2021г. чрез домашно насилие,
извършено от Р.Р. над неговата майка Ф И, в присъствието на децата, като е
ЗАДЪЛЖИЛ Р. ОСМ. Р., ЕГН:**********, от с.М., общ.Попово, обл.
Търговище, ул.„И В“, №62, ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА ОТ ИЗВЪРШВАНЕ НА
ДОМАШНО НАСИЛИЕ спрямо децата С. Р. ОСМ., ЕГН:********** и Р. Р.
ОСМ., ЕГН:**********, действащи чрез тяхната майка и законен
представител П. П. В., от с. М., общ. Попово. ЗАДЪЛЖИЛ Е Р. ОСМ. Р.,
ЕГН:**********, от с. М., общ. Попово, обл. Търговище, ул.„И В“, №62, ДА
ПОСЕЩАВА специализи-рана програма за работа с извършители на
домашно насилие, провеждана от Асоциация „Н.“- гр.Търговище- в Районно
управление - Попово, ул. „Р. Д.“ № 18. ОСЪДИЛ Е Р. ОСМ. Р.,
ЕГН:**********, от с.М., общ.Попово, обл.Търговище, ул.„И В“, №62, ДА
ЗАПЛАТИ ГЛОБА в размер 200.00 лв. (двеста лева 00 ст.) в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд - Попово. ОСЪДИЛ Е
Р. ОСМ. Р., ЕГН:**********, от с.М., общ.Попово, обл.Търговище, ул.„И В“,
№62, ДА ЗАПЛАТИ държавна такса за производството в размер 25.00 лв.
(двадесет и пет лева 00 ст.) по сметка на Районен съд - Попово.
ОТМЕНЯ ИЗДАДЕНАТА на основание чл.15, ал.2 от ЗЗДН ЗАПОВЕД
ЗА ЗАЩИТА №4 от 04.10.2021г. на Районен съд- Попово, съдържаща
наложените мерки, ВЕДНО с предупреждението спрямо Р.Р. за последиците
от неизпълнението им съгласно чл.21, ал.3 от ЗЗДН, а именно, че при
неизпълнението й, полицейският орган, констатирал нарушението, задържа
нарушителя и уведомява незабавно органите на прокуратурата.
Препис от решението да се връчи на страните и на РУ-Попово.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280,
ал.3, т.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
7
1._______________________
2._______________________
8