№ 543
гр. Русе , 13.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на шестнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Мария Г. Димитрова
при участието на секретаря Василена В. Жекова
като разгледа докладваното от Мария Г. Димитрова Гражданско дело №
20214520100824 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Предявен е осъдителен иск от ищеца А. А. Ю., чрез адв. З.П., срещу
ответника Т. Й. Т., с правно основание чл. 45 от ЗЗД за сумата 1000 лв.,
предявени частично от общо 10 000 лв., представляващи обезщетение за
неимуществени вреди за настъпили отрицателни последици в емоционалното
и психическото състояние на ищеца, както и притеснения за дълъг период от
време, в следствие от известяването му за подадена жалба срещу него от
ответника на 12.12.2020 г. до издаване на оневиняващо постановление по
описа на Районна прокуратура Русе от 30.12.2020 г. по пр.пр. 7327/2020 г.
Претендираното право произтича от следните обстоятелства: в
причинно следствена връзка между отрицателни последици настъпили в
емоционалното и психическото състояние на ищеца поради подадена жалба
срещу него от ответника на 12.12.2020 г. към ОДМВР – Русе, която според
ищеца съдържала клеветнически, позорящи и неистински факти, а именно че
на 22.06.2020 г. ищецът е изблъскал, ритал и обиждал ответника, пред детето
на приятелката му, на която ответника е бивш съпруг. Ищецът твърди, че по
повод жалбата бил привикан на 14.12.2020 г. да даде обяснения в Полицията,
а същия ден бил командирован и не можал да пътува навреме за Варна,
1
където ръководел изпълнението на работата по приемане на три камиона с
дограми и един със стъклопакети, за което бил смъмрен от работодателя си за
забавянето на обекта, за ненавременното предупреждение, че ще закъснее и
била накърнена репутацията му. Сочи, че ответника сам се спънал и паднал,
като преди това обидил ищеца на „циганин“ и го напсувал по майчина линия.
В законоустаноустановения срок по чл. 131 от ГПК ответника е подал
отговор, чрез адв. Т.Б., в който оспорва иска по основание и размер. Счита, че
предявеният иск представлява злоупотреба с право от страна на ищеца по
смисъла на чл. 3 от ГПК. Заявява, че подавайки жалбата си ответника е
изпълнил свое законово задължение да информира за извършено
престъпление. Твърди, че описаните в жалбата деяния са извършени от
ищеца, видно и от приложеното съдебно медицинско удостоверение, но се
разглеждат от Съда по тъжба на пострадалото лице, което е указано и в
Постановлението на РРП, представено от ищеца. Заявява, че можел да подаде
тъжба в Съда, но не била това целта му, а искал да си вижда детето без да
бъде нападан и заплашван и се обърнал за помощ към органите на реда, с
надеждата, че предупреждението ще спре насилието. Моли да се отхвърли
иска като неоснователен и недоказан.
От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
Като безспорни не се нуждаят от доказване обстоятелствата, че
ответникът Т. Й. Т. и А. Н. Т.а са били съпрузи и от този брак имат родено
едно малолетно дете Д, както и че ищецът А.А. Ю. живее на семейни начала с
А. Н. Т.а и с общият и син от съжителството й с Т. Й. Т. - Д. Също така не се
спори по фактите, че на 22.06.2020 г. лицата Т. Й. Т., А.А. Ю., А. Н. Т.а и
малолетният син Д са се срещнали, в близост до детска площадка в
междублоково пространство, от където А. Н. Т.а, А.А. Ю. и Д са потеглили с
кола по-късно.
Не се спори, че на 09.12.2020 г. Т.Т. е подал жалба до ОД на МВР Русе,
по повод инцидент на 22.06.2020г., при който след като се видял на детска
площадка с бившата си жена А. и детето си Д, си тръгнал, а А., който бил
спрял колата си там, го изблъскал в гръб и го съборил на земята, където му
нанесъл множество ритници пред очите на детето и на А.. След това на
2
няколко пъти А. му отправял заплахи за физическа саморазправа, когато се
засичали на улицата.
Безспорен е и фактът, че Т. Й. Т. е получил наранявания, каквито са
описани в СМУ от 23.06.2020 г., а именно: „кръвонасядане и оток на дясно
бедро“, „кръвонасядания на дясна длан и дясно коляно“. Установено е, че
тези увреждания могат да бъдат получени както Т. съобщава. При тези данни
установените увреждания могат да се преценяват по медико-биологичния
признак болка и страдание.
Видно от представеното Постановление от 30.12.2020 г. на мл.
Прокурор Васил Господинов по пр.пр. № 7327/2020 г. по описа на РРП е
отказано образуването на досъдебно наказателно производство по жалбата на
Т. Й. Т., тъй като от данните по преписката РРП счита, че може да се направи
извод, че Т. е получил наранявания, съставомени по смисъла на чл. 130 от НК
– лека телесна повреда, както и по чл. 144 ал. 1 от НК за отправените заплахи,
които производства съобразно чл. 161 ал. 1 от НК се възбуждат по тъжба на
пострадалия до Съда.
От представения трудов договор № 101/18.02.2020 г. се устновява, че
ищецът е назначен на длъжност „дограмаджия“ в „Пласт Инженеринг 04“
ЕООД. Съгласно Заповед № 45 от 14.12.2020 г. е командирован ищеца до гр.
Варна за срок от 4 дни за монтаж на дограма, за което са му изплатени дневни
пари 80 лв. с РКО № 456/21.12.2020 г.
От показанията на свидетелката А. Т.а се установява, че по време на
инцидента на 22.06.2020 г. щяла да ходи някъде с детето и А. и той дошъл да
ги вземе от детската площадка с колата си. Тихомир бил там, където детето си
играело и казал на А. „Ти няма да ми гледаш детето“, започнал да го обижда.
Тя била седнала с детето отзад в колата, когато те си разменяли реплики и А.
слязъл от колата и започнали да викат, не видяла да се бият. Тя не се
намесила. Понеже била в колата не видяла какво станало и не чула нищо,
защото прозорците били затворени. След това ги уведомили, че трябва да
отидат в Полицията и били много стресирани, от жалбата и от казаното от
Полицая, че Тихомир можел да пуска жалби постоянно. А. същия ден, когато
ги разпитвали бил в командировка и закъснял за работа, като изтървал
3
служебния транспорт и тръгнал с личния си автомобил. Свидетелката не знае
дали А. е имал проблеми с работодателя си. Заявява, че не е видяла Тихомир
да пада, нито А. да го удря, чакала в колата.
Не се спори по делото, че свидетелката А. Д. е завела идентичен иск
срещу ответника със същия предмет, за сумата 10000 лв., частично предявен
от 1000 лв., за който е образувано гр.д. № 823/2021г. на РРС 5 гр.с., спряно по
общо съгласие на страните, поради което същата е заинтересована от изхода
на делото.
От показанията на св. С. Б. се установява, че е колега на А., с който на
12.12.2020 г. поставяли дограма във Варна и закъснял за работа, станали
разправии, защото четежите били у него и шефовете искали да го уволнят,
защото не ги е предупредил по рано, че е на дело. Не го уволнили, но бил с
последно предупреждение. Тогава пътувал с личния си автомобил, на
собствени разноски, макар, че шефовете им плащали горивото. А. му
споделил за жалбата от бивия съпруг на приятелката му, за това че го
обвинява, че го е бил, но пред него казал, че това не е вярно. Разказва за
някакъв друг случай, към края на м. ноември, началото на м. декември
миналата година, когато отново имало инцидент между страните, извън спора
по настоящото дело. Заявява, че не е взел чертежите, защото А. му казал, че
няма да закъснява и ще успее да дойде навреме във Варна. Не му казал в
колко часа го викат в Полицията.
От показанията на разпитаната по делото свидетелка М. Г., се
установява, че е сестра на ответника и знае за инцидента на 22.06.2020 г., тъй
като брат й се обадил и й казал, че А. го е набил. Когато върнал детето на
майката, А. го настигнал, блъснал го, брат й паднал на земята и А. започнал
да го рита. На другия ден свидетелката отишла да види брат си и дясното му
бедро било патладжанено лилаво. Брат й си извади медицинско, но не пуснал
тогава жалба, зашото мислел, че А. ще спре да му дава детето, а тогава не
били разведени още. А. го предупредил, че иска да си предават детето на
разстояние от 200 метра, а детето било малко на 5 г. Детето се оплакало, че
баткото го е ударил през устата, защото не иска да яде и тогава брат й отишъл
да подаде жалба в Полицията. Свидетелката видяла лично А. след развода,
когато с А. дошли да вземат детето, което било до неделя при баща си и А.
4
заплашил, че ще вземе родителските права на Тихомир и пари, защото щял да
каже, че се е спънал и паднал, а не го е бил. А. не си отворила устата.
От показанията на свидетеля Емил И. се установява, че е колега на
Тихомир и работят във фирма за хидроизолация. На 22 юни му казал, че го
боли крака, защото се скарали с ищеца на улицата и той го е наритал. Знае, че
са се сбили и Тихомир се отбранявал, но не посмял да реагира, за да не спрат
да му дават детето. Постоянно се оплаквал, че като вземе детето, при себе си,
то не искало да си тръгва, защото чичото го удрял по дупето, а когато не
искал да яде през устата. Свидетеля му предложил да отиде на лекари и знае,
че Тихомир си е извадил медицинско.
Горните факти съдът установи след преценка на всички събрани по
делото доказателства, съобразно доказателствената сила, която им придава
ГПК.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прави
следните правни изводи:
За да се произнесе по основателността на исковете, съдът съобрази
следното:
Правната квалификация на предявения в настоящото производство иск
за заплащане на неимуществени вреди е чл.45, ал.1 ЗЗД.
Подлежащите на установяване факти по иска с правно основание чл. 45
ЗЗД, са: виновно поведение от страна на ответника; настъпило увреждане-
съответно наличие на вреди и техния размер; причинно- следствена връзка
между виновното поведение и настъпилите вреди.
Отговорността за непозволено увреждане по принцип предполага
наличието на причинени вреди от деяние, което е неправомерно. Сезирането
на надлежните органи на властта с жалба или сигнал от гражданите е
конституционно гарантирано право и упражняването му зависи изцяло от
тяхната преценка и воля. Поради това, упражняването на материално и
процесуално право (респ. подаването на сигнал, жалба до компетентен орган)
поначало е правомерно. Това обаче не изключва възможността за злоупотреба
с право, респ. и ангажирането на отговорността по чл. 45 ЗЗД. Злоупотребата
с право е противоправна и тя е налице, когато правото се упражнява
5
недобросъвестно - за да бъдат увредени права и законни интереси на други
(чл. 57, ал. 2 от Конституцията), както и в противоречие с интересите на
обществото (чл. 8, ал. 2 ЗЗД). Отговорността за вреди от злоупотреба с право
е деликтна и противоправността се изразява в недобросъвестното
упражняване на законно признато право, като доказателствената тежест е за
пострадалия. За реализиране на фактическия състав на деликта от значение е
наличието на вина, а не нейната форма.
По настоящото дело е безспорно, че ответника е сезирал с една жалба
от 09.12.2020 г. ОД на МВР Русе, с изложени твърдения за нанесени травми,
блъскане, събаряне, множество ритници, както и отправени заплахи от страна
на ищеца на 22.06.2020 г. Не се установи да е подавал други жалби.
Както беше посочено по-горе, самото подаване на такива жалби не е
противоправно деяние, освен ако не представлява злоупотреба с права. Такава
злоупотреба ще е налице ако се установи непротиворечиво, че
жалбата/сигнала/ не са отправени с цел обстоятелствата да бъдат проверени и
да бъдат взети необходимите мерки, а когато жалбоподателят знае, че
обстоятелствата са неверни и подава жалба/сигнал/, за да навреди другиму
или за да накърни друг обществен интерес, като доказването на
недобросъвестното упражняване на законно признато право във всеки
конкретен случай е в тежест на пострадалия - ищец в производството, по
правилата на чл. 154 ГПК.
В случая не се установи ответника да е злоупотребил с правата си.
Видно от представеното съдебно медицинско удостоверение, действително
ответника е претърпял болки и страдание, получени по описания от него
начин, за което се събраха и гласни доказателства на св. Г., св. И. и св. Т.а,
доколкото установява наличието на конфликт и че отвтника обидил ищеца и
така го предизвикал да слезе от автомобила. Не се потвърждават твърденията
на ищеца, че ответника сам е паднал. Твърденията на св. Т.а, че не видяла
ответника Тихомир да пада, нито ищеца А. да го удря, противоречат с
останалите събрани по делото доказателства и действително констатираните
в съдебно медицинското удостоверение от 23.06.2020 г., наранявания, а
именно: „кръвонасядане и оток на дясно бедро“, „кръвонасядания на дясна
длан и дясно коляно“. От Постановлението на РРП се установява, че
6
нараняванията, които Т. е получил са съставомени по смисъла на чл. 130 от
НК – лека телесна повреда, както и по чл. 144 ал. 1 от НК за отправените
заплахи, които производства съобразно чл. 161 ал. 1 от НК се възбуждат по
тъжба на пострадалия до Съда. Това, че ответника по делото не е подал такава
тъжба не установява обратния факт, че твърдяното увреждане не се е случило.
Предвид което съдът счита, че ответника не е злоупотребил с правото
си, като е подал жалба на 09.12.2020 г. и няма виновно поведение, което да му
се вмени по повод отказа на РРП да образува досъдебно наказателно
производство във връзка с жалбата му, с указание да подаде тъжба до съда.
Не се установи безпротиворечиво, че описните в жалбата факти и
обстоятелства са неверни, а напротив, потвърждават се от събраните по
делото доказателства /св. И., св. Г./.
Не се установиха и твърдените от ищеца вреди по повод работата му, за
което излага твърдения в исковата молба, че са резултат от разпита му в
Полицията на 14.12.2020 г., когато бил призован. Във връзка с призоваването
ищеца е бил уведомен предварително от полицейските органи и негово е било
задължението да уведоми работодателя си и колегата си, като им предаде
чертежи и нужните документи, за да не препятства работата. За
призоваването е можел да поиска и надлежен документ от Полицията, за да
го представи на работодателя си. От събраните по делото доказателства не се
установиха отрицателни последици в емоционалното и психическото
състояние на ищеца, както и притеснения за дълъг период от време, в
следствие от известяването му за подадена жалба срещу него от ответника,
който е в правото си да потърси помощ от органите на реда.
Субективното усещане на ищеца за вина не е достатъчно основание от
правна гледна точка за установяване на неимуществените вреди.
Подаването на жалбата е станало в рамките на законовото право на
ответника да потърси защита срещу неправомерни действия от ищеца и
изцяло кореспондира с целта на правосъдието. Същата се явява
законосъобразна и допустима и като такава тя няма как да уврежда
неимуществената сфера на ищеца.
За да е налице основание за търсене на щети по чл. 45 ЗЗД от ответника
следва да е налице негово незаконосъобразно действие, което да е в пряка и
непосредствена връзка с настъпили вреди. В конкретния случай не се
7
доказаха по категоричен начин да са настъпили вреди за ищеца, като
показанията на свидетелката Т.а са противоречиви и е заинтересована от
изхода на спора, а на св. Божинов са неточни и липсва конкретика за това,
кога се е разстроил ищеца и от какво, дали изобщо е бил разстроен ответника
от призоваването или от забравянето да уведоми работодателя си и да даде
чертежите. От друга страна св. Г. лично е възприела заплахата на ищеца към
ответника, че щял да му вземе пари, като каже, че се е спънал и паднал, а не
го е бил, което навежда обратно на извода за злоупотреба с права именно от
ищеца по делото.
В настоящото производство не се събраха категорични доказателства за
настъпили за ищеца вреди от неимуществен характер.
Поради изложеното, съдът счита, че искът следва да бъде отхвърлен,
като неоснователен и недоказан.
На осн. чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника направените по делото разноски, съразмерно с отхвърлената част
от иска, които съдът приема за доказани за размера от 400 лв. за адвокатско
възнаграждение.
Така мотивиран и на осн. чл.235 от ГПК съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от ищеца А. А. Ю., ЕГН **********, от
гр. Русе, ул. ****, чрез адв. З.П., срещу ответника Т. Й. Т., ЕГН **********,
от гр. Русе, ж.к. „Чародейка“ бл. ***, с правно основание чл. 45 от ЗЗД за
сумата 1000 лв., предявени частично от общо 10000 лв., представляващи
обезщетение за неимуществени вреди за настъпили отрицателни последици в
емоционалното и психическото състояние на ищеца, както и притеснения за
дълъг период от време, в следствие от известяването му за подадена жалба
срещу него от ответника на 12.12.2020 г. до издаване на оневиняващо
постановление по описа на Районна прокуратура Русе от 30.12.2020 г. по
пр.пр. 7327/2020 г., КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА ищеца А. А. Ю., ЕГН **********, от гр. Русе, ул. ****, чрез
адв. З.П., ДА ЗАПЛАТИ на ответника Т. Й. Т., ЕГН **********, от гр. Русе,
ж.к. „Чародейка“ бл. *** направените по делото разноски, в размер от 400 лв.
за адвокатско възнаграждение
Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в
8
двуседмичен срок от връчването на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
9