Решение по дело №1481/2022 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 1257
Дата: 13 октомври 2022 г. (в сила от 13 октомври 2022 г.)
Съдия: Мария Гецова Димитрова
Дело: 20224520101481
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 март 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 1257
гр. Русе, 13.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Мария Г. Димитрова
при участието на секретаря Мирослав Хр. Минев
като разгледа докладваното от Мария Г. Димитрова Гражданско дело №
20224520101481 по описа за 2022 година
за да се произнесе съобрази:
Производството е образувано по искова молба от С. М. Х., ЕГН **********, от гр.
Р***, ул. „М***“, бл. И***, вх. 3, ет. 4, чрез адв. Ф. М., с която са предявени осъдителни
искове срещу „Пи Енд Жи Груп” ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. Русе, ул. „Даме
Груев“№ 3, вх. 4, ет. 7 представлявано от Цветан Й. Илиев, с правно основание чл.128, т.2,
чл.224, ал.1 КТ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за общо сумата 528,32 лв., както следва: 1. Иск по
чл.128, т.2 КТ, предявен за сумата 389,76 лв. дължимо трудово възнаграждение за периода
01.11.2021 г. до 17.11.2021 г.; 2. Иск по чл.224, ал.1 КТ предявен за сумата 138,56 лв.
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск през 2021 г. за 5 дни; 3. Искове по чл.
86, ал. 1 ЗЗД за закона лихва за забавено плащане върху всяка една от главниците за
дължимо трудово възнаграждение и обезщетение, считано от датата на предявяване на
исковете до окончателното им изплащане.
В исковата молба се твърди, че страните са били в трудово правоотношение съгласно
трудов договор от 01.09.2021 г., по силата на което ищеца заемал длъжност „продавач
разносна търговия“, с брутно трудово възнаграждение 650 лв., по което престирал труд, а за
ответника възникнало задължението да му заплаща уговореното трудово възнаграждение,
което не е получил за периода 01.11.2021 г. до 17.11.2021 г. в размер на 389,76 лв. Ищецът
твърди, че не е ползвал и регламентирания от закона или уговорения между страните 5 дни
платен годишен отпуск през 2021 г., за който му се дължи сумата 138,56 лв. обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск. Със Заповед № 13/17.11.2021 г. трудовото му
1
правоотношение било прекратено на осн. чл. 71 ал. 1 от КТ, считано от 17.11.2021 г.
Препис от исковата молба е връчен на ответника и в указания срок по чл. 131 от ГПК
е постъпил писмен отговор, чрез адв. Б. Ж., който твърди, че сумите за трудово
възнаграждение и обезщетение по чл. 224 ал. 1 от КТ, които се претендират са платени,
поради което моли да бъдат отхвърлени и да бъде осъден ищеца да му заплати направените
разноски по делото. Представя ведомост заплати м. 11.2021 г. подписана от ищеца и
декларация за получена трудова книжка от ищеца.
В съдебно заседание ищецът не се явява, представлява се от адв. Ф. М., който
поддържа исковете, моли съда да се произнесе с решение съобразно събраните
доказателства. Оттегля искането си за съдебно счетоводна експертиза и прави възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответното дружество.
В съдебно заседание не се явява управителят на ответното дружество, представлява
се от адв. Б. Ж., който счита за установено от представената ведомост за заплати, подписана
от ищеца и съгласно експертизата, че заплатата му е изплатена така както следва за 12
работни дни, 5 дни полагаемо обезщетение и ответното дружество не му дължи абсолютно
нищо. Претендира направените по делото разноски.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото
доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа
страна следното:
Между страните не се спори, че ищецът е работил за ответното дружество по трудово
правоотношение, въз основа на сключен между тях Трудов договор от 01.09.2021 г., считано
от 02.09.2021 г., за неопределено време със срок на изпитване 6 месеца, сключен в полза на
работодателя, на длъжността „продавач разносна търговия”, при 8-часов работен ден, с
основно месечно трудово възнаграждение в размер на 650 лв.
Със Заповед № 13/17.11.2021 г. считано от 17.11.2021 г. ищеца е освободен от
длъжността на основание чл. 71 ал. 1 от КТ. В заповедта е разпоредено на ищеца да се
изплати обезщетение по чл. 224 от КТ за неизползван платен годишен отпуск за 5 дни за
2021 г.
От представената от ответното дружество ведомост за заплати за м. ноември 2021 г.,
подписана от ищеца, се установява, че заплатата му за процесния период от 01.11.2021 г. до
17.11.2021 г. за 12 работни дни, при основна заплата 650 лв., общо 22 работни дни по 29,54
лв. на ден, е изплатена в дължимия размер на 354,55 лв., както и обезщетението за
неизползван платен годишен отпуск по чл. 224 от КТ за 2021 г. за 5 дни, в размер на 154,75
лв. или общо 509,30 лв., като след удръжките за данък общ доход и дължими осигуровки в
размер на 94,90 лв., му е изплатена изцяло дължимата сума в размер на 414,40 лв.
Съгласно заключението на вещото лице, по приетата и неоспорена от страните
съдебно-графологична експертиза, подписът във ведомост за заплата за месец ноември 2021
г. на „Пи Енд Джи Груп“ЕООД е положен /изпълнен/ от С. М. Х.. Според вещото лице
съвпадащите признаци, които индивидуализират пишещия са устойчиви, индивидуални и
2
достатъчни за категоричен извод. При тези обстоятелства съдът признава на осн. чл. 194 ал.
2 от ГПК, че оспорването не е доказано и документът ведомост за заплати за м. 11.21 г. е
истински.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след преценка на
събраните по делото писмени доказателства, които съдът възприе изцяло, като
непротиворечиви по между си и допринасящи за изясняване на правно значимите за
решаването на спора факти.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи:
Предявените обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл.
128 т. 2, чл. 224 ал. 1 от КТ и чл. 86 от ЗЗД са допустими, а по същество неоснователни.
Безспорно се установи по делото, че ищецът е работил за ответното дружество по
трудово правоотношение, въз основа на сключен между тях Трудов договор от 01.09.2021 г.,
считано от 02.09.2021 г., за неопределено време със срок на изпитване 6 месеца, сключен в
полза на работодателя, на длъжността „продавач разносна търговия”, с основно месечно
трудово възнаграждение в размер на 650 лв., което е прекратено със Заповед №
13/17.11.2021 г. считано от 17.11.2021 г. на основание чл. 71 ал. 1 от КТ.
Съгласно чл. 128 ал. 1 т. 2 от КТ работодателят е длъжен в установените срокове да
плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Съгласно чл. 224 ал. 1
от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има
право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск пропорционално на
времето, което се признава за трудов стаж.
Видно от приетата по делото като писмено доказателство и призната за истинска
ведомост за заплата за месец ноември 2021 г. на „Пи Енд Джи Груп“ЕООД подписана от С.
М. Х. за начислените му суми за процесния период от 01.11.2021 г. до 17.11.2021 г. за 12
работни дни, същата е изплатена в дължимия размер на 354,55 лв., както и обезщетението за
неизползван платен годишен отпуск по чл. 224 от КТ за 2021 г. за 5 дни, в размер на 154,75
лв. или общо 509,30 лв., като след удръжките за данък общ доход и дължими осигуровки в
размер на 94,90 лв., му е изплатена изцяло дължимата сума в размер на 414,40 лв.
По изложените съображения исковете на ищеца са изцяло недоказани и
неоснователни и следва да се отхвърлят.
На осн. чл. 359 от КТ производството по трудови дела е безплатно за работниците и
служителите, поради което ищеца не дължи заплащане на дължимата държавна такса и
разноски за съдебно-графологична експертиза, сторени по делото.
На осн. чл.78, ал.3 от ГПК ищеца следва да заплати дължимите по делото разноски на
ответното дружество в размер на 300 лева адвокатски хонорар, като възражението за
прекомерност е неоснователно, с оглед претендирания минимален размер.
3
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от С. М. Х., ЕГН **********, от гр. Р***, ул.
„М***“, бл. И***, вх. 3, ет. 4, чрез адв. Ф. М., срещу „Пи Енд Жи Груп” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище гр. Русе, ул. „Даме Груев“№ 3, вх. 4, ет. 7 представлявано от
Цветан Й. Илиев, с правно основание чл.128, т.2, чл.224, ал.1 КТ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за
общо сумата 528,32 лв., както следва: 1. Иск с правно основание чл.128, т.2 КТ, предявен за
сумата 389,76 лв. дължимо трудово възнаграждение за периода 01.11.2021 г. до 17.11.2021
г.; 2. Иск с правно основание чл.224, ал.1 КТ предявен за сумата 138,56 лв. обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск през 2021 г. за 5 дни; 3. Искове с правно основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД за закона лихва за забавено плащане върху всяка една от главниците за
дължимо трудово възнаграждение и обезщетение, считано от датата на предявяване на
исковете до окончателното им изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.

ОСЪЖДА С. М. Х., ЕГН **********, от гр. Р***, ул. „М***“, бл. И***, вх. 3, ет. 4
ДА ЗАПЛАТИ на „Пи Енд Жи Груп” ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. Русе, ул.
„Даме Груев“№ 3, вх. 4, ет. 7 представлявано от Цветан Й. Илиев сумата от 300 лв. /триста
лева/ адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок то връчването му на страните
пред Русенски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4