Р
Е Ш Е Н И Е №
гр. София, 16.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-16 състав, в открито съдебно заседание, при закрити врата,
на осми юни две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
при участието на секретар
Диляна Цветкова, разгледа търг. дело № 2392 по описа за 2020 година и взе
предвид следното.
Производството е по реда на чл.
625 и сл. от Търговския закон.
Образувано е
по молба на „Т.И.П.“ ЕООД, ЕИК********, за откриване на производство по
несъстоятелност по отношение на „С.“ АД, ЕИК ********, поради настъпила
неплатежоспособност и при условията на евентуалност – свръхзадълженост,
съгласно уточнителна молба от 29.12.2020 г..
Молителят твърди, че по силата на договор за
цесия, сключен на 31.07.2018 г. с „НТБ Б.“ ЕООД придобил вземане от „С.“ АД,
ЕИК ********, в размер на 1050000 лева, като цесията била надлежно съобщена от цедента чрез електронно писмо и с нотариална покана, връчена на
19.09.2018 г.. Към предявяването на настоящата молба, „С.“ АД, ЕИК ********, не
заплатило нито една от дължимите вноски от цедираната главница,
което обуславяло и пораждане на задължение за заплащане на обезщетение за
забава, в резултат на което молителят бил носител на вземане в общ размер от
1206413,17 лева. Неизпълнението на това задължение сочело на настъпила
неплатежоспособност, а при условията на евентуалност се твърди имуществото на
ответника да не било достатъчно да покрие задълженията му.
На ответника „С.“ АД,
ЕИК ********, не е предоставен
срок за отговор на подадената молба, съгласно Тълкувателно решение № 1/2017 г.
на ОСТК на ВКС, в т. 1 на което изрично е прието, че общите норми на чл. 131 –
чл. 133 ГПК са неприложими, като същото в съдебно заседание депозира становище,
в което счита молбата на
„НТБ Б.“ ЕООД за неоснователна.
Оспорва молителят изобщо да разполага с активна легитимация - прехвърленото с
договора за цесия вземане не съществувало, тъй като на 31.05.2018 г.
представляващата „НТБ Б.“ ЕООД декларирала, че към тази
дата единственото вземане на „С.“ АД било в размер 3730000
евро и то било погасено чрез банков превод по специална сметка. Издаденият въз
основа на сключената съдебна спогодба изпълнителен лист бил обезсилен, тъй като
изискуемо вземане за 1050000 лева не се установявало да съществува.
По същество молбата била неоснователна, тъй като дружеството
не било неплатежоспособно и разполагало с достатъчно активи, с които да
погасява задълженията си.
Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства, намира следното.
Дружеството-ответник
по молбата - „С.“
АД, е
капиталово търговско дружество с правно-организационна форма – АД, което е с
регистриран капитал от 50000 лева, изцяло внесен.
Съгласно
чл. 625 ТЗ активно процесуално легитимиран да подава молба за откриване на производство по
несъстоятелност е кредитор на
длъжник по търговска сделка, ето защо следва
да се прецени дали молителят „Т.И.П.“
ЕООД разполага с активна процесуална легитимация.
Активната си процесуална
легитимация „Т.И.П.“ ЕООД извежда от сключен с „НТБ Б.“
ЕООД на 31.07.2018 г. договор за цесия, с който му е
прехвърлено вземане в размер на 1050000 лева, признато в сключена съдебна
спогодба по търг. дело № 197/2016 г. на ОС-Пазарджик и в споразумение от 01.05.2018
г., в което изрично е посочено, че „С.“ АД има задължения
към „НТБ
Б.“ ЕООД в размер на 3730000 евро и 1050000 лева, като последното
задължение кредиторът се задължил да бъде изпълнено на части, чрез 12 равни месечни
вноски, с падеж 15-то число, първата от които платима най-късно до 15.06.2018
г..
От цедента
„НТБ
Б.“ ЕООД до длъжника „С.“ АД е изпратено
уведомление за извършената цесия по електронен път, но същото не е достигнало
до адресата, тъй като сред получателите на електронното писмо не е включено „С.“
АД или негов представляващ. Писмото, съдържащо
уведомлението е изпратено до В.П., И.П.и „Орион 2000“
ООД, видно от домейните в електронните адреси. От страна на цесионера
„Т.И.П.“
ЕООД до длъжника е изпратена нотариална покана, връчена на
адресата на 19.09.2018 г., която обаче няма правните последици на нотифициране на длъжника, тъй като съдържа единствено и
само волеизявлението на цесионера, с когото „С.“
АД не се намира в никакво правоотношение. Наистина, с допълнително
споразумение от 31.07.2018 г. към договора за цесия, цедентът
е овластил цесионера да
съобщи на длъжника извършеното прехвърляне на вземането, но изявлението на „Т.И.П.“
ЕООД в нотариалната покана не представлява изявление на овластения цесионер, което да е
направено в качеството му на пълномощник, т. е. от името на цедента,
а представлява собствено негово изявление. С връчване на препис от молбата по
чл. 625 ТЗ, към която уведомлението на цедента „НТБ
Б.“ ЕООД е приложено, длъжникът „С.“ АД следва да се счита за уведомен за цесията на 15.01.2021 г..
Договорът за цесия
транслира субективното право на вземане от правната сфера на неговия носител „НТБ
Б.“ ЕООД в правната сфера на трето за правоотношението лице - „Т.И.П.“
ЕООД. Тази правна последица настъпва с постигане на
съгласието на страните по цесионния договор.
Длъжникът „С.“ АД не е страна по същия и
затова за да се прояви действието на цесията по отношение на него, разпоредбата
на чл. 99, ал. 4 ЗЗД изисква прехвърлянето да му бъде съобщено. Със съобщаване
на сключения договор за цесия, за длъжника кредитор на вземането е цесионерът „Т.И.П.“ ЕООД, молител в настоящото производство.
В решение № 40 от
13.05.2010 г. по т. д. № 566/2009 г. на Върховен касационен съд, Търговска
колегия, са разяснени характера и правната природа на договора за цесия, като е
посочено, че договорът за цесия се дефинира като такъв, при който се
осъществява промяна в облигационната връзка, чрез промяна на активната страна в
нея или това е договорът за отстъпване на едно вземане от досегашния му носител
на едно трето, чуждо на тази връзка лице. Този договор се определя още като
каузален, неформален и консенсуален. Негов предмет е
прехвърлянето на вземане, което следва да съществува към момента на сключване
на договора, и да е прехвърлимо (каквито по принцип
са имуществените права). От тези общи правила се извежда и действието на
цесията спрямо страните по нея, спрямо длъжника и спрямо трети лица. Със
сключване на договора, т. е. с постигане на съгласие, вземането преминава от цедента /неговия носител към същия момент/ върху цесионера /приобретателя на
вземането/. Към този момент цедентът престава да бъде
кредитор във вътрешните му отношения с цесионера, тъй
като съобразно предмета на договора, цесионерът с
постигане на съгласието придобива вземането в състоянието, в което то се е
намирало към същия момент, заедно с акцесорните му
права - арг. чл. 99, ал. 2 ЗЗД. Следователно, за да
премине вземането върху цесионера е достатъчно
единствено постигнатото съгласие между него и досегашния носител на вземането и
съответно със самото прехвърляне, договорът се счита за изпълнен поради
изчерпване на предмета му.
Представеното от
ответното дружество изявление на представляващия „НТБ Б.“
ЕООД Д.Д.,
че към 31.05.2018 г. дружеството има изискуемо вземане от „С.“
АД в размер на 3730000 евро, не означава, че цедираното задължение не съществува – удостоверението е
издадено, за да легитимира „НТБ Б.“ ЕООД като кредитор на „С.“ АД пред конкретно
трето лице – „БЪЛГАРО-АМЕРИКАНСКА КРЕДИТНА БАНКА“ АД, с оглед предоставянето на
банков кредит, с който именно декларираното задължение да бъде погасено. В
изявлението на Д.Д. не се твърди това да е
единственото задължение на „С.“ АД към „НТБ
Б.“ ЕООД. Напротив, кредиторът прави изявление, че е такъв за
едно конкретно вземане, което не означава, че не са налице и други вземания.
Изявлението на
управителя и представляващ „НТБ Б.“ ЕООД от 02.08.2018 г., че освен сумата, депозирана по специалната платежна сметка
под условие, дружеството няма други вземания към „С.“ АД, не противоречи на извършената цесия, именно защото със сключването на
договора за цесия вземането в размер на 1050000 лева е преминало в правната
сфера на „Т.И.П.“ ЕООД и очевидно към
02.08.2018 г. няма как да принадлежи на разпоредилия се с него цедент. Следователно признанието на „НТБ
Б.“ ЕООД в удостоверението
от 02.08.2018 г. не сочи на липсата на вземане, което да бъде прехвърлено на „Т.И.П.“
ЕООД, а удостоверява вече настъпилите последици на това
прехвърляне в отношенията на страните по сделката за цесия.
По отношение на
длъжника, обаче, цесионният договор няма действие,
докато цесията не му бъде съобщена от цедента - чл.
99, ал. 4 ЗЗД. Този извод произтича не само от посочената норма, но и от това,
че длъжникът не участва в цесионния договор и
съответно не е обвързан от него, поради което преди нотификацията, той може да
изпълни на цедента напълно валидно и да се освободи
от задължението, като сделките на длъжника с цедента
могат да бъдат успешно противопоставени на цесионера.
Или, за да породи действие спрямо длъжника цесията следва да бъде съобщена от цедента - чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Съобщението, обаче, не е
елемент от фактическия състав, който поражда действие между страните по
договора. Цедираното право преминава върху цесионера със сключване на договора. Значението на
съобщаването е регламентирано единствено с оглед обвързването на длъжника от
договора за цесия и поради действието му спрямо третите лица - чл. 99, ал. 4 ЗЗД. В хипотеза на чл. 99 ЗЗД, вземането преминава върху цесионера
със самото сключване на договора за цесия и той става от същия момент негов носител,
докато договорът има действие спрямо цедирания
длъжник и трети лица след съобщаването му, което поражда действие само след
осъществяването му от цедента.
В случая, както вече се
отбеляза, цесията е съобщена с връчване препис от молбата по чл. 625 ТЗ на
ответника, в приложенията към която се съдържа уведомлението на цедента „НТБ Б.“ ЕООД, като това уведомление е достигнало до длъжника на 15.01.2021 г. г., от
който момент носител на вземането за сумата 1050000 лева, е „Т.И.П.“ ЕООД.
Доказателства това
вземане да е погасено ответникът не ангажира, като неоснователни са доводите
вземането да е прихванато с насрещно задължение на „НТБ Б.“
ЕООД към трето лице („СЕЛЕКТ КЪМПАНИ“ ЕООД, което пък от своя
страна било носител на задължения към „С.“ АД), тъй като
ответникът твърди това взаимно прихващане на насрещни вземания да е осъществено
въз основа на споразумение от 19.08.2015 г.. Споразумението от 01.05.2018 г. е последващ истински документ (с оглед категоричното
заключение на изслушаната в производството съдебно-графична експертиза), в
който страните следва да са отчели последиците на компенсацията през 2015 г. и
въпреки нея, „С.“ АД изрично е
признало съществуването на задължение за заплащане на сумата 1050000 лева,
включително се е задължило да я погаси чрез равни месечни вноски.
Това обуславя извод, че молителят
в производството е носител на цедираното му вземане,
което е изискуемо и не се установява да е погасено чрез плащане или друг
способ, като това вземане има за източник търговска сделка, поради което и придава
на „Т.И.П.“
ЕООД активна легитимация за
провеждане на молбата за откриване на производство по несъстоятелност.
Следва
да се направи уточнението, че предмет на
настоящия
спор, а следователно и предмет на силата на
присъдено нещо на постановеното в производството
по чл. 625 ТЗ решение, е състоянието
на неплатежоспособност, евентуално свръхзадълженост на ответника
и началната й дата, а не съществуването на самото вземане на молителя – така
решение № 277 от
20.07.2007 г. на ВКС по т.
д. № 1053/2006 г., ТК, II ТО, утвърдено като правилна практика
с решение № 32 от
17.06.2013 г. на ВКС по т.
д. № 685/2012 г., II т. о., ТК, поради което не възникват пречки пред пререшаването на
въпроса за съществуване на процесното вземане.
Съгласно
решение № 71/30.03.2015 г. по т. д. № 4254/2013 г. на ВКС, І ТО, постановено по
реда на чл. 290 ГПК и съставляващо задължителна практика за съдилищата, неплатежоспособността е едно
от двете законоустановени основания за откриване на
производство по несъстоятелност по ТЗ, наред със свръхзадължеността (това основание
молителят изрично заявява, че поддържа при условията на евентуалност). Тя
е обективно трайно икономическо състояние, което е правно дефинирано в чл. 608, ал. 1 ТЗ и се
изразява в невъзможността на търговец да
изпълни определени от закона изискуеми
парични вземания.
Предприятието трябва да може да
посрещне плащанията на т. нар. краткосрочни,
съответно текущи задължения. Краткосрочните задължения са тези,
които са изцяло изискуеми, а текущите задължения включват освен краткосрочните и тази част от дългосрочните
задължения, които са с настъпил или
настъпващ падеж през отчетния период.
В
конкретния случай, задължението на „С.“ АД към „Т.И.П.“
ЕООД е краткосрочно и изискуемо (с настъпил падеж), но неизпълнението му не се
дължи на влошено финансово-икономическо състояние на задълженото лице, а на
оспорване на неговото съществуване.
Преценката за
способността на предприятието да погасява краткосрочните си задължения следва
да се направи
посредством анализ на активите, чрез
които едно действащо предприятие поема плащанията си. Принципът е, че дълготрайните активи (т. нар. постоянен
капитал),
не служат за извършване на
плащанията на краткосрочните/текущите задължения, тъй като предвид предназначението
им, без тях
предприятието не би могло да
осъществява своята дейност, поради което, ако ги
осребри, би преустановило работа. Краткотрайните (текущите) активи на предприятието (т. нар. оборотен
капитал), за разлика от дълготрайните активи, които се използват за повече от
един отчетен период (1 година), участват еднократно в производствения процес,
при което за длъжника са налице текущи постъпления, които именно са източник на
средствата за погасяване (плащане) на краткосрочните, съответно текущите
задължения при едно действащо предприятие.
Предвид горното, с оглед установяване на състоянието
на неплатежоспособност по чл. 608, ал. 1 ТЗ, следва да се извърши анализ дали
предприятието има достатъчно налични краткотрайни активи, с които да посрещне
краткосрочните/текущи задължения, на база реалната ликвидност от икономическа
гледна точка на тези активи - възможността им да се преобразуват за кратък
период от време в парични средства на цена, близка до справедливата пазарна
стойност. Ето защо, от икономическите показатели водещи относно преценката за
състоянието на неплатежоспособност, свързано с невъзможността на длъжника да
поеме плащанията си, са показателите за ликвидност, които се формират като
съотношение между краткотрайните активи (всички или определена част от тях) към
краткосрочните или текущи задължения на предприятието.
Краткотрайните активи се класифицират в 4-ри групи:
материални запаси (материали, стоки и готова продукция), краткосрочни вземания
(с падеж до 1 год.), краткосрочни финансови активи (акции, облигации и др.
подобни, закупени със спекулативна цел - т. е. за препродажба) и налични
парични средства, като групите, освен по вид, се различават и по ликвидността
на активите в тях. Най-ликвидни в оборота са паричните средства, тъй като
предприятието може незабавно да ги трансформира в друг вид актив, придобивайки
го.
С оглед
отчитане на различната ликвидност на краткосрочните активи, при преценка на
икономическото състояние на предприятието аналогично на посочените групи активи
се формират и 4-ри коефициента (показателя) на ликвидност: обща, бърза,
незабавна и абсолютна. Чрез тези коефициенти се извършва съпоставяне
(съотнасяне) на краткосрочните задължения (текущите задължения) към определена
част или към всички краткотрайни активи, диференцирани според тяхната
ликвидност.
Така коефициентът на обща ликвидност е съотношение на
всички краткотрайни активи към краткосрочните пасиви (задължения), докато при
другите коефициенти на ликвидност се включват само определена група или сбор от
няколко групи краткотрайни активи, съотнесени към
краткосрочните задължения.
Разликата между коефициента за бърза ликвидност и
коефициента за обща ликвидност се изразява в това, че от краткотрайните активи
се изключват материалните запаси. Коефициентът на абсолютна ликвидност се
формира като съотношение само на наличните паричните средства към текущите
задължения, поради което при едно действащо предприятие този показател е
най-динамичен (както беше посочено, наличните парични средства са
най-ликвидните активи, които могат да се променят многократно) и не може да е
самостоятелна основа за възприемане на извод за влошено икономическо състояние.
Необходимо е и да се изследва дали текущите активи
могат да се реализират съобразно присъщата за съответния вид актив обращаемост,
която зависи и от отрасловия сектор на икономиката, в който работи
предприятието. В случая, основната стопанска дейност на търговеца е животновъдство
и търговия със селскостопанска продукция, което предполага относително по-продължителна
обращаемост на активите.
Тъй като при осъществяване на дейността си
предприятието разчита на целия си оборотен капитал, чийто активи при извършване
на стопанските операции се трансформират в парични средства, по начало
коефициентът на обща ликвидност се явява основен
индикатор за състоянието на неплатежоспособност. Същевременно, фактът, че
предприятието притежава краткотрайни активи не означава сам по себе си, че
посредством тях то може да формира входящи парични наличности, защото тези
активи може да не са реално ликвидни, заради липсата на търсене на пазара на
конкретните материални запаси или краткосрочни инвестиции, съответно поради
несъбираемост или обезценка на краткосрочните
вземания. Ето защо, ако актив от оборотния капитал не може да бъде реализиран в
парични средства, показателят ликвидност, при изчисляването на който е включен
този актив, не дава реална картина на способността на предприятието да
осъществи текущите плащания към кредиторите си. В този случай, предприятието
следва да може да посрещне краткосрочните/текущите си задължения чрез
останалите елементи на краткосрочните активи. Следва да се съобрази и реалната
ликвидност на краткосрочните инвестиции и събираемостта на краткосрочните вземания.
За изследване на финансово-икономическото състояние на
предприятието на „С.“
АД в
производството са приети основно и допълнително
заключение на финансово-икономическа експертиза, които съдът изцяло кредитира и
върху които основава изводите си.
Когато
коефициентът за обща ликвидност е около 2, е прието да се счита, че дружеството
е високо платежоспособно. За периода от 2014 г. до 2017 г. вкл. коефициентът
бележи стойности под 1, след което стойността му нараства значително и надхвърля
референтните стойности. Стойностите на коефициента на обща ликвидност са: към
31.12.2014 г. - 0.0876, към 31.12.2015 г. - 0.1207, към 31.12.2016 г. - 0.5785,
към 31.12.2017 г. - 0.2606, към 31.12.2018 г. - нараства рязко на 3.0736 и
бележи леко намаление към 31.12.2019 г., достигайки до стойност от 2.3255 и
отново бележи подобрение към 31.12.2020 г., бележейки стойност от 2.6972.
Препоръчителната стойност на коефициента е
1 - 3 според някои анализатори, а според други - 1 - 2.6 и се различава
за различните отрасли. Анализът на коефициента на обща ликвидност показва, че с
краткотрайните си активи след 2017 г. дружеството е в състояние да погасява
изцяло краткосрочните си задължения, като краткотрайните му активи превишават
повече от два пъти краткосрочните му задължения.
Коефициентът за бърза ликвидност се характеризира с
колебания в стойностите през анализирания период: към 31.12.2014 г. - 0.075,
към 31.12.2015 г. - 0.004, към 31.12.2016 г. - 0.5566, към 31.12.2017 г. -
0.2383, към 31.12.2018 г. бележи рязко подобрение, достигайки стойност от
2.8521, към 31.12.2019 г. стойността му намалява, но остава значително над
единица: 1.8760, и към 31.12.2020 г. бележи отново подобрение със стойност от
2.0933. През периода от 2014 г. до 2017 г. вкл. стойността на коефициента е под
най-ниската референтна стойност, след което нараства значително над единица.
Препоръчителната стойност на коефициента за бърза ликвидност е по-голяма или
равна на единица според някои анализатори, а според други - по-голяма от 0.6 -
0.7.
Коефициентът на незабавна ликвидност е идентичен на
коефициента на абсолютна ликвидност, тъй като дружеството не показва наличие на
краткосрочни инвестиции, и бележи следните стойности през анализирания период:
към 31.12.2014 г. - 0.0015, към 31.12.2015 г. - 0.0015, към 31.12.2016 г. -
0.0002, към 31.12.2017 г. - 0.0052, към 31.12.2018 г. - 0.4854, към 31.12.2019
г. - 0.0092, към 31.12.2020 г. - 0.0533. Препоръчителният размер на коефициента
на незабавна ликвидност е над 0.35 според някои анализатори, а според други -
над 0.2, която стойност е достигната към 31.03.2021 г..
Като цяло може да се направи извода, че показателите
за ликвидност, изчислени на база балансови данни, индикират
способност на дружеството да погасява изцяло краткосрочните си задължения с
краткотрайните си активи след 2017 г..
Коефициентът за платежоспособност е познат като
коефициент за финансова автономност и показва каква част от задълженията
(пасивите) се покриват със собствения капитал. Собственият капитал на предприятието
би следвало да бъде минимум една трета от всички задължения, за да се осигури
възможност за разплащане в дългосрочен план. За общ норматив се приема
коефициент на платежоспособност 0,33.
Коефициентът на платежоспособност бележи стойности под
референтната стойност през целия анализиран период, като от 2014 г. до 2016 г.
вкл. стойността на показателя е отрицателна, което показва, че до 2016 г. вкл.
дружеството е било декапитализирано и свръхзадължено. Стойностите на коефициента по години са
както следва: към 31.12.2014 г. – минус 0.8907, към 31.12.2015 г. – минус 0.87,
към 31.12.2016 г. – минус 0.5042, към 31.12.2017 г. - 0.2070, към 31.12.2018 г.
- 0.2412, към 31.12.2019 г. - 0.2037, и към 31.12.2020 г., бележейки леко
подобрение, възлиза на 0.22.
Коефициентът на задлъжнялост бележи отрицателни
стойности в периода от 2014 г. до 2016 г. включително, което индикира свръхзадълженост на
дружеството, след което се очертава сравнително трайна тенденция за поддържане
на стойността на коефициента над 4, което показва висока задлъжнялост.
Препоръчителната стойност на коефициента е между 0.25 до 1.
Анализът на коефициентите на платежоспособност и
задлъжнялост показва висока степен на задлъжнялост на дружеството и е индикатор
за наличието на финансов риск.
Невинаги наличието на задлъжнялост може да се оцени
като негативен показател. Ако предприятието умело използва привлечените
средства, не понася санкции за неизпълнение на договорени срокове или не
нарушава навременното плащане на дължими данъци и други вноски в бюджета и
платените лихви не се отразяват крайно отрицателно върху финансовия резултат,
може да се направи изводът, че е повишена рентабилността на собствения капитал.
С високите нива на дълг към собствен капитал, една
компания губи финансовата си независимост и ѝ е по-трудно да привлече
допълнителни заеми. Ниският коефициент, обаче, показва пропусната възможност на
компанията да увеличи възвръщаемостта на собствения капитал (акционерния
капитал) чрез привличане на заемни средства - получаване на ефекта на
финансовия ливъридж. Същността на ефекта от
финансовия ливъридж или ливъридж
е, че дългът почти винаги е по-евтин източник на финансиране от собствения
капитал, тъй като разходите за лихви по дълга се приспадат от данъчната основа
на компанията (при условие че се реализира печалба), което прави дълга по-малко
скъп. Компанията, използвайки заемни средства, увеличава или намалява
възвръщаемостта на собствения капитал, което е въпрос на възприета финансова
политика.
Коефициентите на ефективност представляват
количествени характеристики на съотношението на приходите от продажба на
продукцията и разходите във връзка с продукцията. Коефициентът на ефективност на
разходите показва какви приходи се реализират от единица направени разходи.
Вещото лице е изчислило чрез три метода, като всеки от тях обуславя извод, че макар коефициентът да показва известни
колебания, дейността на дружеството е ефективна. Същият извод следва и от
стойностите на коефициента на ефективност на приходите, който представлява
реципрочното съотношение на коефициента на ефективност на разходите.
През периода 2014 г. до 2016 г. вкл. основен дял в
структурата на активите заемат краткотрайните активи, след което в периода от
2017 г. до 2020 г. преобладават вече дълготрайните материални активи.
Обръщането на тенденцията в относителния дял на активите след 2016 г. се дължи
основно на рязкото нарастване на стойността на перото „машини и оборудване”
през 2017 г.
Дълготрайните активи се представят единствено от
дълготрайни материални активи и бележат колебливи стойности през анализирания
период, но като цяло - значителен ръст след 2016 г.. Към 31.12.2014 г.
стойността им възлиза на 339 хил. лева с относителен дял от 49 %, към
31.12.2015 г. стойността намалява леко до 321 хил. лева с относителен дял от 45
%, към 31.12.2016 г. стойността им нараства до 491 хил. лева с относителен дял
от 12.58 %, към 31.12.2017 г. дълготрайните активи бележат рязко нарастване до
13229 хил. лева с относителен дял от 81 %, към 31.12.2018 г. стойността
продължава да нараства и достига до 13869 хил. лева с относителен дял от 75.81
%, след което тенденцията на изменение през следващите две години е към
намаление: към 31.12.2017 г. стойността е 12363 хил. лева с относителен дял от
60.47 % и достига до стойност от 10776 хил. лева към 31.12.2020 г. с
относителен дял от 53 %. Дълготрайните активи се представят основно от перото
Разходи за придобиване на ДМА през 2014 г. и 2015 г. и от „Машини и оборудване”
след 2015 г..
При краткотрайните активи се забелязва нарастване от
2014 г. до 2016 г. като стойността им от 348 хил. лева с относителен дял от 51
% към 31.12.2014 г. нараства на 397 хил. лева с относителен дял от 55 % към
31.12.2015 г. и отбелязвайки рязко покачване достига до 3 411 хил. лева с
относителен дял от 87 % към 31.12.2016 г.. Към 31.12.2017 г. стойността на краткотрайните
активи отбелязва леко намаление, отчитайки стойност от 3 016 хил. лева с
относителен дял от 19 %, след което отново се очертава тенденцията на
нарастване: към 31.12.2018 г. стойността им нараства на 4426 хил. лева с
относителен дял от 24.19 %, към 31.12.2019 г. бележи стойност от 8081 хил. лева
с относителен дял от 39.53 % и достига до стойност от 9710 хил. лева с
относителен дял в размер на 47 % към 31.12.2020 г..
В периода от 2014 г. до 2017 г. включително
преобладаващи в структурата на пасивите са текущите (краткосрочни) задължения,
докато след 2017 г. основен дял в структурата на пасивите заемат вече
нетекущите (дългосрочни) задължения.
Нетекущите задължения се представят единствено от
„задължения към финансови предприятия”, при които в периода от 2014 г. до 2017
г. вкл. се очертава тенденция на намаление: от 2312 хил. лева с относителен дял
от 36.79 % към 31.12.2014 г. намаляват на 2234 хил. лева с относителен дял от
40.45 % към 31.12.2015 г., продължават тенденцията на намаление, бележейки стойност
от 1974 хил. лева с относителен дял от 25.08 % към 31.12.2016 г. и достигат до
стойност от 1884 хил. лева с относителен дял от 14 % към 31.12.2017 г.. От 2018
г. тенденцията на изменение на стойността на нетекущите пасиви се обръща, като
към 31.12.2018 г. стойността им рязко нараства на 13300 хил. лева с относителен
дял от 90.23 %, достигайки до 13509 хил. лева с относителен дял 79.54 % към
31.12.2019 г. и отново бележи лек спад към 31.12.2020 г., когато отбелязва
стойност от 13109 хил. лева с относителен дял от 78.57 %. Анализът на
нетекущите пасиви показва рязко нарастване на стойността им след 2017 г.
Изменението на размера на текущите пасиви бележи
противоречива тенденция през анализирания период. От 3 973 хил. лева с
относителен дял от 63 % към 31.12.2014 г. намалява на 3 289 хил. лева към
31.12.2015 г. с относителен дял от 60 % и нараства до 5 896 хил. лева и
относителен дял в размер на 75 % към 31.12.2016 г. и до 11 577 хил. лева с
относителен дял от 86 % към 31.12.2017 г.. Към 31.12.2018 г. стойността на
текущите пасиви отбелязва най-ниската си стойност за анализирания период, която
възлиза на 1 440 хил. лева с относителен дял от 10 % и отново започва да
нараства, а именно: към 31.12.2019 г. стойността възлиза на 3 475 хил. лева с
относителен дял от 20 % и достига до 3 600 лева с относителен дял от 21.43 %
към 31.12.2020 г..
Съотношението между имуществото на дружеството по
балансови данни и паричните му задължения индикира
стойности под 1 (единица) от 2014 г. до 2016 г. включително, и над единица през
последните четири анализирани периода - от 2017 г. до 31.12.2020 г., което
показва, че имуществото на дружеството след 2016 г. е достатъчно за покриване
на задълженията му - в периода от 2014 г. до 2016 г. вкл. задълженията му
превишават имуществото му, след което, считано от 2017 г. до 31.12.2020 г., съотношението
е обърнато и благоприятно.
Вещото лице, след извършена проверка в счетоводството
на „С.” АД, е констатирало, че дружеството не отчита задължения към „НБТ Б.”
ЕООД, т. е. претендираните вземания на „Т.И.П.“ ЕООД от „С.” АД в размер на 1050000
лева не са включени в състава на пасивите.
Поради това, е изготвен АЛТЕРНАТИВЕН ВАРИАНТ на анализите за ликвидност,
финансова автономност и на съотношението между имущество и задължения, при
включване на задължението към „Т.И.П.“
ЕООД като част от текущите задължения.
Анализът на
коефициента на обща ликвидност показва, че и при
отчитане на неосчетоводените
задължения в размер на 1050000 лева за периода 2018 - 2020 г. с краткотрайните си активи след 2017 г. дружеството е в състояние да погасява изцяло
краткосрочните си задължения, като краткотрайните му активи отново превишават
близо два пъти краткосрочните му задължения. Като цяло
показателите за ликвидност, изчислени при отчитане на неосчетоводеното
задължение в размер на 1050000
лева, индикират способност на
дружеството да погасява изцяло краткосрочните си задължения с краткотрайните си
активи след 2017 г..
Съотношението между
имуществото на дружеството и коригираните парични
задължения индикира стойности под 1 (единица) от 2014 г. до 2016 г. включително, и над единица през
последните четири анализирани периода - от 2017 г. до 31.12.2020 г., което показва, че имуществото на дружеството след 2016 г. е достатъчно за покриване на
задълженията му - в периода от 2014 г. до 2016 г. вкл. задълженията на дружеството превишават
имуществото му, след което, считано
от 2017 г. до 31.12.2020
г., имуществото вече превишава задълженията му, които включват и това към молителя.
От представените
от дружеството инвентаризационни описи и сравнителни ведомости за периода от
2018 г. до 31.12.2020 г. се
установява, че извършената инвентаризация отчита пълна наличност
на недвижимото и движимо имуществото на дружеството по счетоводни данни
към съответните дати, което се потвърждава и от служебно събраната от съда
информация за наличие на права на собственост върху недвижими имоти и моторни
превозни средства.
Допълнителното
заключение установява благоприятна стойност на коефициентите на обща и бърза
ликвидност и към 31.03.2021 г.. Този извод вещото лице обосновава след подробен
анализ на събираемостта на включените в
краткосрочните активи вземания от трети лица, като от същите са изключени вземания в размер на общо
1723347,53 лева, които вещото лице е приело за събираеми. Отчетени са и
задълженията към кредитна институция. Но и при изключване на несъбираемите
активи, включване на неотчетеното и спорно вземане към „Т.И.П.“ ЕООД, показателите за
ликвидност сочат на пълна способност на дружеството да погасява краткосрочните
си задължения с краткотрайните си активи, въпреки наличие на индикатори за
финансов риск, с оглед висока степен на задлъжнялост на дружеството.
С оглед на информацията, на която е носител,
коефициентът на задлъжнялост има само спомагателен
характер при преценка на наличието на състояние на неплатежоспособност на
предприятието, тъй като не отчитат каква част от задълженията на предприятието,
формиращи привлечения капитал, са краткосрочни/текущи и съответно се покриват
при реализацията на краткотрайните активи. При добри показатели за ликвидност и
лош на финансова автономност/задлъжнялост липсва състояние на
неплатежоспособност на търговеца към момента на устните състезания. В тази
хипотеза е налице единствено индикатор, че евентуално в бъдеще предприятието
няма да може да обслужва плащанията си, поради размера на дългосрочните си
задължения. Меродавно обаче за откриване на производството по несъстоятелност е
настоящото (към приключване на
устните състезания) икономическо състояние на предприятието, като очакването в
бъдеще да настъпи неплатежоспособност на търговеца не е основание по смисъла на
чл. 608, ал. 1 ТЗ за откриването на производството.
Необходимо е да се посочи, че съгласно легалната дефиниция в чл. 608, ал. 1 ТЗ неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни определен
вид задължения, а именно: парично задължение, породено от или отнасящо се да
търговска сделка, публичноправно задължение към
държавата или общината, свързано с търговската му дейност, а от 13.05.2006 г. -
и частно държавно вземане. Действително, при спиране на плащанията, законът
въвежда презумпция за неплатежоспособност, която възлага в доказателствена
тежест на ответника да докаже възможността да посреща краткосрочните си
задължения. Такова спиране на плащанията не е установено, напротив –
задълженията се обслужват регулярно. Спряното плащане спрямо молителя е
резултат на състоянието на правен спор относно неговото съществуване, а не на
липса на средства за погасяване на задълженията.
Анализът на обективното икономическо състояние на „С.“ АД формира извод, че
за целия период 2017 г. – 2021 г.
показателите за обща ликвидност са в граници над референтните. Това категорично
обуславя извод, че не е налице невъзможност на търговеца да изпълнява паричните
си задължения, което в обобщение означава, че не е налице твърдяното състояние
на неплатежоспособност. Дружеството разполага със значителен ресурс за развитие
на търговска дейност, в резултат на която да генерира приходи и да погасява
задълженията си.
Разпоредбата
на чл. 631 ТЗ предвижда молбата по чл. 625 ТЗ да бъде отхвърлена при две
алтернативни предпоставки: установяване, че затрудненията на търговеца са
временни или наличие на имущество, достатъчно за покриване на задълженията, без
опасност за интересите на кредиторите.
В
случая, обективното икономическо състояние на „С.“ АД установява, че
търговецът е във възможност да обслужва паричните си задължения. Дори да се
приеме, че преди 31.12.2016 г. е налице влошаване на финансовите показатели
(коефициентите на ликвидност и ефективност), то това състояние е трайно преодоляно
и положителната тенденция е ясно видима, включително към 31.03.2021 г.
коефициентът на обща ликвидност е 2.0239. Това налага отхвърляне на молбата на „Т.И.П.“ ЕООД за откриване на
производство по несъстоятелност по отношение на „С.“ АД на основание
настъпила неплатежоспособност и налага разглеждането й на евентуално
поддържаното основание - свръхзадълженост.
За да е налице
състояние на свръхзадълженост е необходимо
имуществото на дружеството да не е достатъчно за покриване на паричните му
задължения (чл. 742 ТЗ). В решение № 201/11.12.2014 г. по т. д. № 659/2014 г.
на ВКС, І ТО, е указано, че за разлика от неплатежоспособността, при свръхзадължеността, легално дефинирана в чл. 742 ТЗ, не е
нужно задълженията да са изискуеми и за наличие на свръхзадълженост
се преценяват и неизискуемите задължения.
Двете основания
за откриване на производството по несъстоятелност – неплатежоспособност и свръхзадълженост, са самостоятелни. Могат да бъдат
предявени в условията на кумулативност или
евентуалност, както в случая.
Преценката налице
ли е свръхзадълженост следва да отчита
действителната, а не балансова стойност на активите на предприятието, тъй като
е възможно счетоводно да не са отчетени парични задължения или необосновано да
са вписани активи, които не са действително придобити. В този смисъл, на база
алтернативните варианти за определяне показателите за ликвидност, съдът намира,
че състояние на свръхзадълженост не е налице, тъй
като имуществото на „С.“
АД след 2016 г. превишава задълженията му за всеки от изследваните периоди,
като след 31.12.2018 г. превишението е с около 12 %.
При този изход на
спора право на присъждане на разноските за производството възниква за „С.“ АД, съгласно чл. 78,
ал. 3 ГПК, което претендира такива, но доказва извършени разноски в размер на
300 лева – внесени депозити за възнаграждения на вещи лица. Липсват
доказателства от ответника да е заплатено адвокатско възнаграждение, поради
което и възражението на молителя за негова прекомерност, не следва да бъде
разглеждано, поради липса на правен интерес.
Така мотивиран,
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ молбата на „Т.И.П.“
ЕООД, ЕИК********, за откриване
на производство по несъстоятелност по отношение на
„С.“ АД, ЕИК ********, поради настъпила
неплатежоспособност и при условията на евентуалност
– свръхзадълженост.
ОСЪЖДА „Т.И.П.“
ЕООД, ЕИК********, да заплати на „С.“
АД, ЕИК ********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата 300 (триста)
лева – разноски за производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Софийския апелативен съд в 7-дневен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: