Р Е Ш
Е Н И Е
№ ........
гр.Плевен, 30,11,2018 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІХ-ти граждански състав, в публично заседание на четиринадесети ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕРА НАЙДЕНОВА
при секретаря Цецка Симеонова, като разгледа докладваното
от съдията ВЕРА
НАЙДЕНОВА гр.д. №7888 по описа на ПлРС за 2018 година, и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Постъпила е молба от В.А.К., ЕГН **********,***, чрез адв.Н.М.
от ПАК. В молбата се твърди, че молителят е роден на 01,11,1976 г., като след
раждането си е бил записан с имената В.А.К.. Сочи се, че по удостоверение за
раждане родители са му ***. Сочи се, че децата на молителя са записани с
фамилията ***, което им пречи в социалните контакти. Ищецът сочи, че има
самосъзнание на българин и че използването на настоящите му бащино и фамилно
име, му създават неудобство в личен и всякакъв друг план – както на него, така
и на децата му. Твърди, че рождения му брат също носи българските си имена - ***.
Молителят заявява, че няма причини и основания да променя имената си с цел
укриване или осуетяване на наказателно преследване и други противозаконни
действия и че искането му е продиктувано единствено и само от искреното желание
да носи тези имена, които счита за негови. В заключение моли съда да постанови
решение, с което да промени бащиното и фамилното му име от „А.К.“ на „***“. В
с.з. процесуалният представител на ищеца моли съда да постанови исканата
промяна, тъй като така по-лесно и децата на молителя ще могат да променят
своите имена и да не се срамуват от фамилията си.
Пред съда са представени
като доказателства и приети по делото следните документи: удостоверение за
идентичност на лице с различни имена, копие на удостоверение за раждане, копие
от лична карта, копие от удостоверения за раждане на децата на молителя, копие
от удостоверение за раждане на ***, свидетелство за съдимост – служебно
представеното от заинтересованата страна РП П.
Р.п. *** ангажира
становище, че искът е неоснователен, тъй като съдебното
минало на молителя е силно обременено и при евентуално
уважаване на искането би се
затруднила в бъдеще работата
на правоохранителните органи
при извършване на проверки и справки от различно
естество.
Заинтересованата страна не е ангажирала становище по молбата.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на страните, намира
за установено следното от фактическа страна:
Безспорно по делото
е, че молителят е роден на 01,11,1976 г.
От приложеното
удостоверение за раждане от 07,08,2018 г. се установява,
че молителят фигурира с имената В.А.К., а като негови родители са посочени ***.
От
представеното копие на удостоверение за раждане на *** – брат на молителя, се
установява, че същият е записан с бащиното и фамилното име на своя баща.
От
представеното Удостоверение за идентичност на лице с различни имена се установява,
че през годините молителят е променял имената си.
От
разпита на свидетеля ***М. се установява, че и двете деца на молителя са му се
оплаквали, че са обект на негативно отношение от съучениците си в ***, заради
фамилните имена, които носят.
Предявения
от молителя иск е иск за промяна на собствено, бащиното и фамилното име, който
намира правното си основание в чл.19, ал.1 от ЗГрР и
се развива в производство по чл.530 и сл. от ГПК. Предвид обстоятелството, че
физическото лице се идентифицира, обозначава, отграничава
от другите правни субекти в обществото със своето име, с което се легитимира, а
от това произтичат редица права и задължения за него, то и възможностите за
промяна са строго определени от закона и се допускат само при определени
обстоятелства. Името е призвано да обезпечи и определени обществени функции, в
това число и да индивидуализира личността при участието й социалния живот.
Юридически то е уредено с императивни правни норми. Законодателят определя
името като съставно, състоящо се от три части - собствено, бащино и фамилно,
като всяка от тези части се използва при различни условия на социално общуване.
Правото на иск, като субективно право и като средство за правна защита се
предоставя на правният субект, който реално и ефективно може да постигне
удовлетворяване, осъществяване и задоволяване на индивидуалните права, които
действително притежава и които са признати от правна норма. Няма спор, че
молителят е носител на субективното право на иск за промяна на имената по
съдебен ред /в този смисъл е и Решение №256/29,04,2004 г. по гр.д. №513/2003 г.,
ІІ г.о. на ВКС/.
Самото
име е словесно наименование, чието притежаване е административно задължително
за всяко физическо лице – чл.8, л.1, т.1 от ЗГрР, като
начинът на образуването му се регламентира императивно в чл.12 и сл. от ЗГрР, като възможности за свободен избор и промяна
съществуват предимно по отношение на собственото /личното/ име. В съдебната
практика се приема, че собственото име е част от личното самоопределяне на
всяко лице, поради което субективното му желание да носи определено собствено
име съставлява „важно обстоятелство“ по смисъла на чл.19, ал.1 от ЗГрР и обуславя промяната на това име /в този смисъл е
например Решение №19/08,02,2012 г. по гр.д. №486/2011 г., III г.о. на ВКС/.
Разпоредбата на чл.13 от ЗГрР предвижда, че бащиното
име на всяко лице се образува от собственото име на бащата и се вписва с
наставка „ов“ или „ев“ и
окончание съобразно пола на детето, освен когато собственото име на бащата не
позволява поставянето на тези окончания или те противоречат на семейните,
етническите или религиозните традиции на родителите. Фамилното име на физическо
лице се формира по предвидените в чл.14 от ЗГрР начини,
а именно - от фамилното или от бащиното име на бащата с наставка „ов“ или „ев“ и с окончание
съобразно пола на лицето, освен ако семейните, етническите или религиозните
традиции на родителите налагат друго. Разпоредбите на чл.13 и чл.14 от ЗГрР са императивни и не може да бъдат дерогирани
от субективното отношение към тях на носителя на правото на име. Т.н. „важни
обстоятелства“ по смисъла на чл.19, ал.1 от ЗГрР /в
закона няма легално определение/, следва да се преценяват в контекста на всеки
отделен случай, но по отношение на бащиното и фамилното име тази преценка е
ограничена от посочените императивни изисквания. В този смисъл е и константната
съдебна практика, обективирана например в Решение
№200/14,04,2010 г. по гр.д. №25/2009 г., IV г.о. на ВКС, Решение №680/11,01,2011
г. по гр.д. №64/2009 г., IV г.о. на ВКС, Решение №346/25,11,2011 г. по гр.д. №1387/2010
г., III г.о. на ВКС/.
Важни
по смисъла на чл.19, ал.1 от ЗГрР са такива лични и
обществени обстоятелства, които правят носенето на името лично и обществено
неудобно или неподходящо. Лично и обществено значимите обстоятелства, че в
семейната и училищната среда на децата на молителя, не е известен етническият им
произход и те не желаят същият да бъде известен, а желаят, както и самия
молител, да се приобщят към друга етническа група, несъмнено са свързани с
личното и етническо самоопределяне на физическите лица. Поради това,
мотивираното от тези обстоятелства субективно желание на дадено лице да носи
определено бащино и фамилно име, следва да се квалифицира като „важно
обстоятелство“ по смисъла на чл.19, ал.1 от ЗГрР, още
повече, че желаните имена са изцяло в съответствие с императивните разпоредби
на чл.13 и чл.14 от ЗГрР.
За
пълнота следва да бъде отбелязано, че са неоснователни доводите на РП Плевен за
неоснователност на молбата - физическите лица се идентифицират не само с бащиното
и фамилното си име, а най-вече с уникалния единен граждански номер /ЕГН/, който
в случая остава непроменен, поради което промяната на бащиното и фамилното име
на молителя не би довела до възпрепятстване органите на предварителното
производство, прокуратурата или наказателния съд.
С оглед на изложеното съдът намира,
че са налице предпоставките на чл.19, ал.1 от ЗГР и следва да бъде допусната
исканата промяна във бащиното и фамилното
име молителя. Това се налага от обстоятелството, че същия има българско самосъзнание,
поради което желае да носи българските бащино и фамилно име «***». Законът допуска промяната на бащиното и фамилното име да става и по реда
на чл.19, ал.1 от ЗГрР и щом към момента молителят желае тази промяна, а са
налице и предпоставките за това, съдът приема, че депозираната молба се явява
основателна и следва да бъде уважена.
По изложените съображения,
съдът
Р Е Ш И :
ДОПУСКА промяна във
бащиното и фамилното име на В.А.К., ЕГН **********,***,
от “А.К.” на “***“.
РАЗПОРЕЖДА на длъжностното лице
по гражданско състояние при
***да отрази промяната в съответните актове за
гражданско състояние и регистъра на населението.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от
съобщението до страните, че същото е обявено, пред Плевенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: