РЕШЕНИЕ
№ 4368
гр. София, 03.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
при участието на секретаря ЕЛИ Б. БИНЕВА
като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
Административно наказателно дело № 20241110209546 по описа за 2024
година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
С НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) с № 24-4332-010035 от
14.05.2024г. издадено от НАЧАЛНИК-СЕКТОР В СДВР, ОТДЕЛ „ПЪТНА
ПОЛИЦИЯ“ - СДВР, упълномощен със заповед с рег. № 8121з-
1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи на основание чл. 53 от
ЗАНН на Г. К. В., с ЕГН: ********** са му наложени кумулативни
административни наказания - „парична глоба“ в размер на 2000.00 лева и
„лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от
24 (двадесет и четири) месеца за административно нарушение по състава на
чл.174, ал.3 от ЗДвП вр. чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП.
ВЪЗЗИВНИЯТ ЖАЛБОПОДАТЕЛ Г. К. В. обжалва наказателното
постановление. Излага във въззивната си жалба чрез упълномощения си
защитник адвокат Е. Н. инвокирани доводи за неговата незаконосъобразност.
Твърди се липсата на извършено административно нарушение. Посочват се
подробни съображения за допуснати съществени процесуални нарушения.
Иска се отмяната на санкционния акт. Претендират се разноски.
ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА - НАЧАЛНИК-СЕКТОР В СДВР, ОТДЕЛ
„ПЪТНА ПОЛИЦИЯ“ - СДВР, редовно призована, не се представлява в
производството, не изпраща представител. Не се заявява претенция за
разноски.
Съдът в качеството си на последна инстанция по фактите, като
1
обсъди на основание чл.14 от НПК всестранно, обективно и пълно
доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства, намира за установено следното:
I. Въззивната жалба е депозирана на 17.06.2024г., в законоустановения
14 (четиринадесет) дневен срок на основание чл.59, ал.2 от ЗАНН, от
процесуално легитимирана страна, подписана от жалбоподателя, с обоснован
и доказан правен интерес, срещу санкционен акт по ЗАНН – наказателно
постановление, връчено на 05.06.2024г. с разписка, инкорпорирана в НП,
подлежащ на законов съдебен контрол от родово, местно и функционално
компетентен съд на основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, като жалбата е редовна от
външна страна с посочване на изискуемите по закон реквизити, поради което
се явява ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.
II. Разгледана по същество, въззивната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.
III. От фактическа страна (“ipso facto” – извод от самият факт; “res
ipsa loquitur” – фактите говорят сами за себе си):
Предмет на въззивно обжалване е НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) с № 24-4332-010035 от 14.05.2024г. издадено от
НАЧАЛНИК-СЕКТОР В СДВР, ОТДЕЛ „ПЪТНА ПОЛИЦИЯ“ - СДВР,
упълномощен със заповед с рег. № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на
вътрешните работи, с което на основание чл. 53 от ЗАНН на Г. К. В., с ЕГН:
********** са му наложени кумулативни административни наказания -
„парична глоба“ в размер на 2000.00 лева и „лишаване от право да
управлява моторно превозно средство“ за срок от 24 (двадесет и четири)
месеца за административно нарушение по състава на чл.174, ал.3 от ЗДвП вр.
чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП.
В съставения АУАН Серия GA с № 1162165 от 22.04.2024г. е отразено, че
на 22.04.2024г. в 23:30 часа административно-наказателно обвиненото лице Г.
К. В. е управлявал лек автомобил модел „Опел Астра“ - сив на цвят с рег. №
****** (собственост на М. Н. В. с ЕГН: **********) с посока на движение от
улица „втора“ към улица „четвърта“ и при парк „Долни Богров“ отказал да
бъде проверен за употреба на наркотични вещества и техните аналози с
техническо средство “Drug Test 5000” с фабричен номер ARKD-0049, тариран
до месец 02.2025г. Последвало издаване на талон за медицинско изследване с
№ 144229 за ВМА гр.София.
Същите фактически обстоятелства на възведеното административно
нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП били очертани и в обжалваното НП, а
именно, че на 22.04.2024г. в 23:30 часа административно-наказателно
обвиненото лице Г. К. В. е управлявал лек автомобил модел „Опел Астра“ -
сив на цвят с рег. № ......... (собственост на М. Н. В. с ЕГН: **********) с
посока на движение от улица „втора“ към улица „четвърта“ и при парк „Долни
Богров“ отказал да бъде проверен за употреба на наркотични вещества и
техните аналози с техническо средство “Drug Test 5000” с фабричен номер
ARKD-0049, тариран до месец 02.2025г.
В действителност (фактите обективно сочат друга дата и час), на
2
21.04.2024г., около 23:30 часа административно-наказателно обвиненото
лице Г. К. В. е управлявал лек автомобил модел „Опел Астра“ - сив на цвят с
рег. № .......... (собственост на М. Н. В. с ЕГН: **********) с посока на
движение от улица „втора“ към улица „четвърта“. Същият се движел в района
на парк „Долни Богров“, в село Долни Богров. Жалбоподателят В. бил спрян
за проверка по ЗМВР от свидетелите А. К. М. и К. Г. С. - полицаи от
„Охранителна полиция“ към МВР. В автомобила на жалбоподателя В. бил
възприет от страна на свидетеля С. съмнителен предмет - чантичка.
Свидетелят С. посочил на жалбоподателя В. дали може да бъде проверена
тази чантичка, доколкото в нея можело да има документи за водач на МПС, за
регистрация на МПС и други по вид (които жалбоподателят В. не могъл да
представи първоначално при проверката на свидетелите М. и С.). С оглед
реализирането на последваща проверка по ЗДвП за употреба на алкохол и
наркотични вещеста, били уведомени дежурни автоконтрольори от СДВР-
ОПП. На местопроизшествието пристигнали двама служители от СДВР-ОПП,
единият, от които бил А. М. В. (актосъставител). Пред служителите на СДВР-
ОПП административно-наказателното обвиненото лице Г. К. В. обективирал в
23:30 часа на 21.04.2024г. отказ да бъде проверен за употреба на наркотични
вещества и техните аналози с техническо средство “Drug Test 5000” с
фабричен номер ARKD-0049, тариран до месец 02.2025г. Във връзка с
обективирания отказ в посочения час в 23:30 часа на 21.04.2024г., на
жалбоподателя В. бил съставен и връчен талон за медицинско изследване с №
144229 с предписание да бъде посетена болница ВМА гр.София в срок до 45
минути за предоставяне на кръвна проба за проверка за алкохол и наркточни
вещества. Талонът бил връчен на жалбоподателя В. в 01:20 часа на
22.04.2024г. В 01:30 часа и в 01:55 часа на 22.04.2024г. жалбоподателят В.
отказал във ВМА гр.София да предостави кръвна проба за изследване.
Жалбоподателят В. затвърдил отказа си на 22.04.2024г. в 02:07 часа (общо
това е четвъртия му отказ) пред медицинско лице от ВМА гр.София. След
като бил съставен АУАН и съответната писмена документация, проверката на
служителите на СДВР завършила - същата не е продължавала 24 (двадесет и
четири) часа безспирно (непрекъснато) например от 23:30 часа на
21.04.2024г. до 23:30 часа на 22.04.2024г., респективно доказателствата по
делото сочат, че жалбоподателя В. не е бил обективирал отказ за проверка с
техническо средство “Drug Test 5000” с фабричен номер ARKD-0049, тариран
до месец 02.2025г., на 22.04.2024г. от около 23:20 часа до 23:30 часа.
Отказът за проверка с посоченото техническо средство е бил обективиран
в 23:30 часа на 21.04.2024г.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото
писмени доказателства. Изложената фактическа обстановка се допълва и от
показанията на свидетелите К. Г. С.; А. К. М.; К. А. В. и М. Н. В. Поради
еднопосочността и непротиворечивостта на писмените доказателства и на
събраните гласни доказателствени средства по делото, съдът не следва да
излага допълнителни съображения на основание чл.305, ал.3 от НПК – “per
argumentum a contrario”. С оглед анализа на събраните по делото
доказателства и доказателствени средства в мотивите на постановеното
3
решение не е необходимо детайлно изброяване на доказателствените
източници и/или частичното пресъздаване на съдържанието им.
Проблемът не е в изброителното им посочване от съда, а в това, че то не е част
от онзи доказателствен анализ и оценка, които правната доктрина, законът и
съдебната практика очертават като задължение на съда във връзка със
съдържанието на съдебния акт – в този смисъл Ст.П. „Наказателен процес“,
изд. 1979 г., стр.660 и сл. В тази насока е Решение № 194 от 12.10.2012 г. на
ВКС по НД № 368/2011г. Първо НО – „Делото Белнейски“.
IV. От правна страна (“ipso jure” – поради смисъла на правото):
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна
проверка “ex offitio” относно правилното приложение на материалния и
процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
Съдът намира, че са допуснати множество съществени процесуални
нарушения от абсолютен характер в съставения АУАН и издаденото НП по
смисъла на чл.42, ал.1, т. 3- т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН при фикрисиране на
датата и часа на административното нарушение, както и при неговото
описание от фактическа и правна страна. Тези нарушения ограничават
правото на защита на обвиненото лице. Същото не може да разбере точният
момент и при какви факти са настъпили елементите на описаното в АУАН и
НП административно нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП. В тази насока е
константната съдебна практика на касационните съдилища по ЗАНН. Пред
правото на защита на обвиненото лице са били поставени и значителни
правни усилия (в някои случаи и за първи път) да разбере за описаното деяние
при какви факти от фактическа и правна страна следва да отговаря, което сочи
на извод, че деянието, отразено в съставения АУАН и издаденото НП не
съдържа достатъчен обем от ясни, точни и недвусмислени факти
(включително и за датата и часа на нарушението), в чиито предели ще се
упражнява правото на защита на административно-наказателното
преследваното лице, но и пределите на доказване в административно-
наказателното производство. Волята на административно-наказващия орган и
актосъставителя не подлежи на тълкуване. Чрез тълкуване не могат да се
санират липсващите реквизити в АУАН и НП, а посочените в тях такива
подлежат на проверка дали се установяват от доказателствата по делото.
Процесуалните нарушения в АУАН относно очертаването на обективната
страна на възведеното административно нарушение се отстраняват с нов
АУАН по разпореждане на наказващия орган. ЗАНН не допуска
отстраняването им да се извършва за първи път със самото НП, доколкото
административно-наказващия орган не може да съвместява едновременно и
санкционни правомощия, и обвинителни правомощия (последните са в
изключителна компетентност само на актосъставителя). Противното води и
ще доведе до съществено процесуално нарушение от абсолютен характер на
правото на защита на административно-наказателно обвиненото лице да
разбере за какви факти от фактическа и правна страна следва да отговаря, кой
му ги предявява, към коя дата се твърди да е извършил вмененото му в
юридическа отговорност административно нарушение, а това е от важно
4
значение за преценката от кой момент започват да текат сроковете по чл.34 от
ЗАНН.
Съдебният състав приема, че посочената дата и час в съставените АУАН и
НП - 22.04.2024г., около 23:20 часа не е датата и часа, към които
жалбоподателят Г. К. В. е управлявал ползваният от него автомобил модел
„Опел Астра“ - сив на цвят с рег. № ***** (собственост на М. Н. В. с ЕГН:
**********) с посока на движение от улица „втора“ към улица „четвърта“.
Същият не се е движел в района на парк „Долни Богров“, в село Долни Богров
на 22.04.2024г., около 23:20 часа. Жалбоподателят В. не е бил обективирал
отказ да бъде проверен с техническо средство “Drug Test 5000” с фабричен
номер ARKD-0049, тариран до месец 02.2025г., на 22.04.2024г. от около 23:20
часа до 23:30 часа. Нито след този час, при което би се преминало във
времето към дата 23.04.2024г. В тази насока са показанията на свидетелите С.,
М., К. В. и М. В. Приетите по делото писмени доказателствата - талон за
медицинско изследване; докладни записки и свидетелски показания
(изброените свидетели) установяват по безспорен начин, че инкриминираната
дата на твърдяното като извършено административно нарушение е
21.04.2024г., около 23:20 часа, когато жалбоподателят В. е управлявал
ползваният от него автомобил в село Долни Богров в района на парка „Долни
Богров“. Но по принцип административно нарушение не е управлението на
МПС - то е правомерна дейност по ЗДвП. Административното нарушение по
чл.174, ал.3 от ЗДвП е отказът за проверка със съответните технически
измервателни средства (за всяка от формите на очертаните хипотеза и
диспозиция на отделните изпълнителни деяния на административното
нарушение). На 21.04.2024г. в 23:30 часа жалбоподателят В. е обективирал
ясен и недвусмислен отказ пред служителите на СДВР, че отказва да бъде
проверен чрез издишане на съответен въздух и чрез предоставянето на
съответен биологичен материал (слюнка) към и в уредите на техническо
средство “Drug Test 5000” с фабричен номер ARKD-0049, тариран до месец
02.2025г. Това е датата и часа на административното нарушение по чл.174,
ал.3 от ЗДвП и тези реквизити е следвало да залегнат в съставените АУАН и
НП. Датата и часа на нарушението, записани в АУАН и НП - 22.04.2024г.,
около 23:20 часа, не са техническа грешка, тъй като е налице съвпадение
между същите дата и час на твърдяното нарушение - едновременно и в АУАН,
и в НП. Доказателствата по делото сочат друга дата на нарушението - тази от
21.04.2024г., в 23:30 часа. В тази насока, е медицинския талон за изследване,
в който са обективирани реалните дата и час на отказа на жалбоподателя В. да
бъде проверен със съответния технически уред - а именно, на 21.04.2024г., в
23:30 часа. Жалбоподателят В., например, не се преследва по
административно-наказателен ред, че е бил обективирал отказ да предостави
кръвна проба в часовете 01:30 часа, в 01:55 и 02:07 часа часа на 22.04.2024г.,
което представлява административно нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП (при
друга форма на изпълнителното деяние). Такива факти не са описани в АУАН
и НП. В 23:20 часа на 22.04.2024г. и след този час и дата жалбоподателят В.
не е бил обективирал отново отказ да бъде проверен с техническо средство за
алкохол и/или наркотични вещества и не е отказвал да предостави кръвна
5
проба за изследване към този момент. (Към този момент е бил задържан по
ЗМВР за срок от 24 часа и с оглед косвените данни по делото, че в негово
владение от инкриминираните дата и часа са били установени евентуални
наркотични вещества). От друга страна, в АУАН и НП липсва изрично
отбелязване на датата и часа, в която жалбоподателят В. е бил изложил отказ
да бъде проверен с техническото средство и/или да предостави кръвна проба
за изследване, доколкото - нито на 22.04.2024г., около 23:20 часа, нито на
21.04.2024г., около 23:20 часа жалбоподателят В., докато е управлявал
ползвания автомобил, да е бил обективирал (в движение в присъствие на
служителите на СДВР-ОПП - пътуващи в същия автомобил с него или в друг
автомобил до този на жалбоподателя например) отказ да бъде проверен по
ЗДвП със съответното техническо средство и/или отказ да предостави кръвна
проба за изследване.
Разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП установява два различни състава на
две административни нарушения, имащи самостоятелни хипотеза и
диспозиция (всеки поотделно), но съдържащи един и същи вид наказателна
санкция. Различни са изпълнителните деяния на описаните състави и техните
типични елементи от обективна страна. Предложение 1 от ал. 3 на чл. 174
ЗДвП, санкционира отказа на водача да бъде проверен с техническо средство
за употреба на алкохол, а предложение 2 от ал. 3 на чл. 174 ЗДвП, санкционира
отказа на водача да изпълни предписанието за медицинско изследване на
концентрацията на алкохол в кръвта му. Законът не позволява смесването на
двата административно-наказателни състава, сочещи извод за две
административни нарушения по чл.174, ал.3 от ЗДвП, които не следва да се
наказват с едно административно наказание. Принципът е, че всяко
административно нарушение се наказва с отделно административно
наказание, когато органа и актосъставителя приемат, че и двата състава на
чл.174, ал.3 от ЗДвП са осъществени.
От друга страна, според съда, приемането на единия от двата състава по
чл.174, ал.3 от ЗДвП свързани с отказа на водача да бъде изпробван с дрегер за
употреба на алкохол като осъществен, изключва приложението на втория
административно-наказателен състав лицето да изпълни медицинското
предписание за даване кръв за установяване на алкохолната му концентрация.
Двата състава са неприложими едновременно (когато е наложено само едно
административно наказание) като едно административно нарушение при
проявен отказ за проверка за употреба за алкохол.
В същия смисъл са важими и съображенията по отношение на второто
административно нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП за отказа на
жалбоподателя В. да бъде проверен за употреба на наркотични вещества. В
случая, наказващият орган, макар да е посочил в обстоятелствената част на
НП, че жалбоподателят В. е нарушил и двата състава на ал. 3 чл. 174 ЗДвП – за
отказа да бъде проверен за наркотични вещества с техническо средство и за
отказа за предоставяне на кръвна проба за изследване (или това е т.нар.
неизпълнение на предписание от талона за медицинско изследване), то е
приел, че е извършено едно нарушение във връзка с отказа да бъде проверен
за употребата на наркотични вещества.
6
Напрактика В. е наказан за две административни нарушения по чл.174,
ал.3 от ЗДвП с едно наложено административно наказание при двете форми на
изпълнителното деяние на състава – за отказа да бъде проверен за наркотични
вещества с техническо средство и за отказа за предоставяне на кръвна проба за
изследване (или това е т.нар. неизпълнение на предписание от талона за
медицинско изследване). Липсва наложена санкция по алтернативното
изпълнително деяние на чл.174, ал.3 от ЗДвП – за отказа на водача да изпълни
предписанието за медицинско изследване за изследване на евентуално
наличие на наркотични вещества в кръвта му.
По този начин административно-наказващият орган е „смесил“ двете
самостоятелни административни нарушения, като е наложил едно
административно наказание по чл.174, ал.3 от ЗДвП за две на брой
административни нарушения с две различни изпълнителния деяния по чл.174,
ал.3 от ЗДвП, без да посочи за кое конкретно нарушение коя санкция се
наказва (напрактика остава едно висящо административно нарушение по
чл.174, ал.3 от ЗДвП без законова санкция). Съдебната практика е константна
и в този смисъл е и Тълкувателно решение № 13/2021 по т. д. № 1/2021 г. на
ОСС, I и II колегия, според което в разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП се
съдържат два самостоятелни състава на административни нарушения.
Наказващият орган, макар посочвайки като нарушения и двата отказа за
тестване с дрегери, и отказите от даване на кръвна проба, е наложил две
санкция за четири административни нарушения, при което е допуснал
значително по тежест процесуално нарушение от категорията на
съществените, което налага отмяна на наказателното постановление.
По тези съображения издаденото наказателно постановление следва да
бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.
По разноските:
На въззиваемата страна не са дължими разноски с оглед изхода на
делото. Отговорността за разноски е обективна последица от развитието на
съдебния спор и страната създала предпоставките за образуването му, следва
да понесе санкционните последици за неоснователно му повдигане. В тази
насока настоящият съдебен състав следва да съобрази и последните промени в
разпоредбата на чл.63д от ЗАНН, извършени с ДВ бр.94 от 29.11.2019 г., които
имат действие занапред, според които съдът присъжда на страните на
разноски по реда на АПК, поради което като на основание чл.143, ал.1 от
АПК, страна следва да понесе разноските за адвокат, сторени от
жалбоподателя и с оглед изхода на спора, съгласно договора за правна помощ,
за сумата от 500.00 лева. Според посочената процесуална норма – когато
съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Обемът
на процесуалните действия на адвокат Е. Н. са съответни на значително
положените от него правни усилия като адвокат. Липсва релевирано
възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, а
7
от друга страна - би било неоснователно.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ КАТО НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) с № 24-4332-010035 от
14.05.2024г. издадено от НАЧАЛНИК-СЕКТОР В СДВР, ОТДЕЛ „ПЪТНА
ПОЛИЦИЯ“ - СДВР, упълномощен със заповед с рег. № 8121з-
1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи, с което на основание
чл. 53 от ЗАНН на Г. К. В., с ЕГН: ********** са му наложени кумулативни
административни наказания - „парична глоба“ в размер на 2000.00 лева и
„лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от
24 (двадесет и четири) месеца за административно нарушение по състава на
чл.174, ал.3 от ЗДвП вр. чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА СДВР - ОПП чрез законният й
представител с адрес гр.София, ул. „Лъчезар Станчев” № 4 ДА ЗАПЛАТИ
НА ВЪЗЗИВНИКА Г. К. В., с ЕГН: ********** на основание чл.63д, ал.1 от
ЗАНН вр. с чл.143, ал.1 от АПК сумата от 500.00 лева за дължимо адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство в настоящото производство
и за сторени пътни разноски.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14 (четиринадесет) дневен срок от
съобщението за изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8